Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Георги Балджиев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    529
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    31

Георги Балджиев last won the day on Февруари 13

Георги Балджиев had the most liked content!

За Георги Балджиев

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • Website URL
    www.georgibaldjiev.com

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    София

Последни Посещения

57540 посещения на профила
  1. Моля за съвет

    Специалиста в този случай е главорез. Проблемите се решават светкавично. Ти ни питаш, ние ти отговаряме. Би ли била така добра да отговориш на мой въпрос: как отговорите, които получи тук във форума помогнаха да се придвижиш напред по пътя на промяната си? Мерси!
  2. Моля за съвет

    Здравей, ето тук има подробна информация: https://goo.gl/cDCWiZ Отатък ги правят пакетно, тука ще трябва да обиколиш на много места, за да събереш всичко. Избери си. Поздрави!
  3. „Този миг!… това тук-сега… бива забравено, когато започнеш да мислиш за постигане на нещо. Когато постигащият ум се надигне, губиш връзка с рая, в който се намираш. Това е един от най-освобождаващи те подходи, той те избавя още в този миг! Забрави греха, забрави светостта – и двете са глупави. Двете заедно са съсипали всички радости на човечеството. Грешният се чувства виновен, оттам и радостта му е погубена. Как можеш да се наслаждаваш на живота, ако непрекъснато се чувстваш виновен, ако все ходиш на църква, за да изповядваш, че си направил тази и онази грешка? Грешка след грешка след грешка… изглежда целият ти живот е изграден само от грехове. Как можеш да живееш с радост? Става невъзможно да изпитваш удоволствие от живота. Ставаш тежък, натоварен. Вината затиска гърдите ти като камък, смазва те, не ти позволява да танцуваш. Как можеш да танцуваш? Как може вината да танцува? Как може вината да пее? Как може вината да обича? Как може вината да живее? И така онзи, който мисли, че прави нещо грешно, е виновен, обременен, мъртъв преди смъртта, вече е погребан.“ „Всичко, което се потиска, създава вина… Всичко, което е против природата, създава вина. Тогава ти се чувстваш виновен, че лъжеш себе си и другите. Тази неистинност е вината.“ „Има едно много, много просто средство, което може да ви помогне когато се чувствате ужасно, ужасно виновни и правите всичко възможно, за да изкупите вината си и да платите дълговете си. Това е да разберете, че вината, всъщност, е обърнато наопаки негодувание. Има два израза, които трябва да преоткриете. Единият е: „Чувствам се толкова наранен.“ Ако го преведете и вместо това кажете „Чувствам се толкова отмъстителен“, вие сте по-близо до истината. Това можете да го проверите като видите къде се чувствате наранени, или къде горката ви майка се чувства наранена, когато се прибирате късно вечер. Ако проучите къде тя е наранена, ще видите, че тя не е наранена, а всъщност е много ядосана на вас. Същото е и с чувствата на вина. Другият израз „Аз не трябваше да направя това“, може да бъде преведен винаги в „Ти не трябваше да правиш това“. Също така вместо „Аз се чувствам толкова виновен, че не съм направил това и това“, кажете „Чувствам се толкова възмутен, че ти не направи това и това“. Ще бъдете изумени колко бързо ще усетите, че това е точно, че пасва, че тези „чувства на вина“ и „чувство на нараненост“ са били просто лицемерни. Те не са честни чувства, те не са били искрени.“
  4. периоди на силен страх

    Цитата е от "Навлизане във вълшебството" от Джил Едуардс.
  5. Моля за съвет

    С бягане няма да стане, освен ако всяка сутрин не правиш 10 обиколки на стадиона. Въпроса е как ще стане, тогава? - първо се преглеждаш при компетентен медицински специалист - полезно е да узнаеш, че нищо ти няма. След това си задаваш следния въпрос: "Как правя проблема си?" - какво си представям или усещам докато с мислите си "стоя" в диагностицирането си. Отговорите ще са интересни, макар да е по-полезно да ги зададеш заедно с терапевта си. Имаш нетърпение? - това е чудесно! Какво не правиш заради това, че имаш тия гадни преживявания? Какво отлагаш, къде те няма?
  6. периоди на силен страх

    Добро наблюдение! - използвай този факт и се изморявай - в спорта, в социални ангажименти, труд и хобита. Ако всичко е свършено както трябва и с умора, тогава наистина идва по-лесно "да става каквото ще"-то. Спонтанното "влизане" и "излизане" в тези "състояния" винаги ще приключва така, затова навлез нарочно в тях и си науми страхуваните теми. Развий ги, абсурдизирай ги дори, покани страха си по твоя воля. Това е контрол. Другото е просто бягство. Точно това трябва да правиш, но не през другото време, а по време на страшното - случващото се е част от заложените в гените ни поведенчески и физиологични реакции, а щом са вложени там, значи няма друг подъл замисъл, а единствения замисъл е чрез тях да ни бъде помогнато. Голямото израстване е тук - да се приеме, че Бог може да прави добро и по начини, които за критериите на егото не са съвсем добри. "Всяко събитие, всяка ситуация, всяко предизвикателство, всяка възможност, всяка емоция, всяко желание, всеки страх, всеки човек, който срещаме, всяка дума, която чуваме, идват с идеалната цел да ни помогнат да се учим и да израстване. Светът не е изпълнен с произволни, безсмислени събития. Всеки аспект от нашата физическа реалност е богат на значение и смисъл – дори националните и международни новини, които „случайно“ дочуваме, или откъслечните разговори, които достигат до ушите ни. Освен това, ако се научим да се „вслушваме в шепота“, няма да бъде нужно нашият Висш Аз да ни крещи. Няма да има нужда да ни изпраща същите послания под една по-красноречива, по-очевидна (и по-неприятна) форма като болест, инциденти и други травми." Абсолютно вярно. Адреналин е. И той може да бъде изразходван в най-вече със спорт. Но не всичкият. Проблемът с многото адреналин е, че той се "пуска" в кръвния ток едва тогава, когато мозъкът регистрира някъде някаква опасност. Идеята е да разконспирираш и дисквалифицираш фалшивите опасности, които пълнят тялото ти неуместно с адреналин. Затова има бърз и малко по-бавен път. Избери по кой ще вървиш, но не спирай. Поздрави!
  7. общуване

    Да, дафиновият лист помага! Слагаш го в десния чорап и забравяш за терзанията си. Ако все пак продължиш да мислиш за тях, дафиновия лист с боцкането в чорапа ще те подсеща, че е там, за да "излекува" проблема ти. Практиката познава случаи и на по-смело решение - дафинов лист в гащите. Споделено бе от прилагащият го, че денят е минал прекрасно. Вълшебството завладя около 1000 човека - всички до един изпитаха благотворния ефект. Проверимо е, затова се довери и действай!
  8. периоди на силен страх

    Здравей, усещането за животно не е лъжа - такива сме в материалния свят. Души, облекли върха на животинската еволюция - човешките тела. Страхът ти е изучен от теб, спор няма, след като чета споделеното. Въпросът, който възниква у мен е - какво от прочетеното реално правиш и прилагаш в ежедневието си? Защото неведнъж ми се е случвало да имам досег с хора, които са цели професори по психология, без да са академично учили, но в справянето си със страха са... далече, далече. Нещо в поста ти обаче логически се чупи и конкретното описание на страховото изживяване липсва - ще очакваме да го добавиш. Иначе при теб се е получило нещо като в този виц: "Теорията е, когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е, когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и нямаме никаква идея защо!" Ставането на черногледа е донякъде автоматична реакция, социално обусловена дори, така е, но все пак - тя също подлежи на контрол. Тук има път за извървяване - все още идеите не са приложени. Защото ако живееш деня си според наученото, няма място за черногледство, просто няма. Много чакаш! "Да става каквото ще"-то трябва да ти е първата, най-първата реакция, когато регистрираш навлизане в страха. Пак ще цитирам един известен учен, който казва, че информацията не е знание. Това, че си информирана, не означава, че знаеш. Знанието през опита, през опита-грешката, през осмислянето от духовна перспектива дори, която ще допусне с любов и толерантност и страха, иска целенасочена и структурирана работа. Малко ти трябва. Вероятно няколко сесии в психотерапия ще ти дадат липсващото звено. Поздрави!
  9. Страх от вземане на лекарства

    Здрасти, mysoulismyworld! Карам направо, да не харчим редове и букви - в голяма заблуда си! Хич не ти е проблема антибиотика, анафилаксията, че и смъртта дори. Само си виж завършека на първия пост - " тотално ми писна от всичко и от този живот. " С такава нагласа нищо добро не очаквам да се случи с теб в дългосрочен план по отношение на страховете ти. Днеска е антибиотик, утре ще е спринцовка на улицата, вдруги ден... Бог знае какво. Тъй като не сме наясно на колко години си, как си позиционирана социално-икономически, няма как да ти дадем съвет, който утре да проработи и ти забравиш страха си. Аз бих допълнил Диляна, за да я и отърва от слушането на умиращ от анафилаксия човек (вярно, че и славата ще и отнема, но... ще ми прости). Вземи си блистера, отиваш в някое спешно, пиеш, сядаш и така 5-6 часа стоиш, докато настъпи максималната плазмена концентрация в кръвта. Ако паднеш - спасяват те, ако ли не - тръгваш си. Въпросът е - като си спасена и си тръгнеш - какво ще правиш с тоя твой скапан живот, дето ти е писнал. Страха ти идва като съобщение, като единствен възможен избор в комуникацията ти с някого/някои/света като цяло. Поработи с психотерапевт да си оправиш отношенията със себе си и всичко около себе си. Иначе... ще циклиш. Поздрави!
  10. Ivatina

    Здравей, че няма да "рухнеш", това е ясно, но и че животът ти не е живот - също се чувства от редовете ти. Като майка на 2 деца имаш за отговаряне един много важен въпрос - "какви бих искала да порастнат децата ми - щастливи или нещастни". В зависимост от отговора можеш да предприемеш съответните постъпки, за да излезеш от идеята за проблемно съществуване. 5 години са много време, за да живее "чужд" мъж в главата ти. Той живее там, не навън. Липсва ти не той, а тази Ти, която си била с него, когато си се приемала и обичала. Сега понеже нямаш грам уважение към себе си и семейството, което си създала, се явява усещането за липси и нещастливости. Тъй като това са основно представи, които нямат нищо общо с външния на теб свят, то единствения възможен път за справяне е да подредиш вътрешния си свят. Това става сравнително бързо и ефективно само във опосредстван процес на промяна, наречен психотерапия. Останалото е лутане и създаване на мъки, не само на теб.
  11. Шум в главата,помогнете!

    Здравей, шумът не е в ушите, буквално. Шумът се появява като интерпретация, сетивно усещане в слуховия център, но и в още няколко дяла на главния мозък. Което не прави шумът нереален за теб, но дава една възможност - и тя е да го манипулираш съзнателно. Може би се сещаш за хора, които много добре могат да се концентрират в шумна среда, могат дори да учат насред мола или метрото, докато други не успяват да се съсредоточат дори при наличието на слаб шум - нещо като "шума" от съседа през пет етажа, който си чисти зъбите с клечка за зъби За да се научиш и манипулираш шума ще ти е нужна помощ - работа с вещ терапевт в НЛП и хипнотерапията. Прочети, проучи, спри се на някого и дерзай. Поздрави!
  12. Дилема

    Привет, много наопаки въпрос... Да търсиш, означава, че се нуждаеш, че искаш да получиш. А любовта не е ли точно обратното - способност да даваш? Какво искаш да дадеш от твоя страна във връзката? - отговора на този въпрос ще ти покаже и какъв човек ще ти бъде партньор - той ще иска да даде същото. И ако двамата сте готови да си дадете любовта заради самата любов, а не да се търсите като някакъв механичен сбор от човешки качества и достижения, тогава връзката ви ще се получи, дори ще става по-интересна във времето. Ще избегнете скуката, така характерна за мноооого връзки. Разбираш ли - това ще е твоят човек - с когото във времето връзката ви ще цъфти и узрява. Останалото е рутина, споделяна от мнозинството - забатачени партньорства, битово-икономически съжителства. Защото всеки търси, а не вземе да се попита какво и как иска и може да даде.
  13. Съвет

    Здравей, може! Пийни за здраве, с удоволствие и мярка. Весело посрещане!
  14. Пламен Иванов

    Как очакваш да бъде предложено това от гилдия, която в мнозинството си въобше нито разбира, нито иска да разбере, нито ще и бъде позволено да разбере проблема от този дискурс?
  15. Deisy

    Боже, намерила си кото да питаш... И Орлин, и Тодор, и останалите пишещи колеги, включително и аз - отдавна сме луди, луди та луди. Това е чудесно! Важна крачка към успеха е, когато си дадеш сметка, че ти си много повече от ума си и ума може игриво да Те въведе в заблуждение. Но то е илюзия, краткотрайна игра на сенки, изчезващи под парещата светлина на изпълнения с любов и мъдрост любопитен, същински АЗ, която добива разбиране за истински смисленото в живота. А то, за твое най-голямо успокоение, няма нищо общо с тревогите ти около менталното здраве. Луди и здрави за много години!
×