Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Георги Балджиев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    686
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    48

Георги Балджиев last won the day on Ноември 23 2018

Георги Балджиев had the most liked content!

За Георги Балджиев

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • Website URL
    www.georgibaldjiev.com

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    София
  • Интереси
    Когнитивно-поведенческа терапия, Позитивна психотерапия, Хипнотерапия, Краткосрочна стратегическа терапия, НЛП, Игрови психотренинг Симорон

Последни Посещения

63584 посещения на профила
  1. Чудесни въпроси задаваш! Винаги в работата си използвам написаното от по-умни хора, за да върви терапевтичния процес с възможно най-оптимални темпове. Напълно подкрепям мнението на Орлин, затова ще си позволя да цитирам неговата колекция от книги, публикувана на сайта му: http://orlin.bravehost.com/bibliotherapy.html Линкът неслучайно е кръстен "Библиотерапия". В САЩ, специалистите по КПТ признават библиотерапията като пълноценен метод за психотерапия. По-бавен е, с повече рискове за отклоняване от фокуса на проблематиката, но е вариант. Още повече, че силната и истинска мотивация може да дойде именно след прочитането на определени книги. Успехи!
  2. Георги Балджиев

    Странна птица

    Здравей, Има интерес, несъмнено! И той не се простира далече от чистото сексуално подчиняване, когато му хрумне. На какво ли се дължи? - какво значение има... Ти не си уважавана, обичана, ценна и значима. На твое място моментално бих изчезнал и прекратил всякакви взаимоотношения. Повярвай, няма да завършат добре, ако не избягаш. Казвам ти го от позицията на свидетел надесетки подобни истории, донесени в кабинета с едно изумление, което подобава на среща с извънземни. Довери се на наблюденията ми (а и на всеки колега, предполагам) и бяяягааай!
  3. Здравей! Поласкан съм от темата на заглавието, но методът далеч не е мой... Това е прастар метод, който само използвам в работата си, но трябва да призная - той не се използва в живата работа сто процента във вида, в който е описан в сайта ми. Там материала е със следния произход: Хареса ми, че Джефри говори от първо лице и езика му е доста жив, не така суховат както обикновено звучи ако човек не се е сборил сам с паниката. И е така, и не е така... Понякога "изворите" на страха нямат нищо общо с навика на мозъка, а зависят от контекста (социален, икономически, интимен, семеен, идеен, ценностен, духовен), в който се е поставил човек(88 в случая ). Така е! Затова има много подготвителна кабинетна работа (по характера, промяна на отношетието към миналото и прочее). В тази връзка и тук, публично ще изкажа моето мнение за работещият подход при теб, което съм споделял неведнъж в писмата си: ако бе срещнал или срещнеш Тодор поне веднъж, като специалист, на когото имаш абсолютно доверие, ще се отворят пътищата за ефективно приложение на десенсибилизацията. Иначе така на сухо, без да си го виждал, подсъзнанието ти няма да ти съдейсва, за да излезе от катастрофичните интерпретации. То това е всъщност психотерапията - пълна с доверие жива комуникация с водещият те към смелостта ти. Бъркаш ситуативна с генерализирана тревожност. Подхода при двата вида е различен. В контекста на цялостната работа - само и единствено в него, първите пъти просто оставяш да "изтлеят". Показатели са за състояние на стрес. Случката, която ми описа на мейла с баща ти е такава ситуация - силен стрес, ситуация към която не можеш да се адаптираш. Тялото ти иска да те изкара оттам, но съзнателно можеш да спреш тези импулси. Тогава остава "борбата" с екзистенциалните въпроси - защо сме тук, какъв е смисъла на всичко, кой съм аз, какъв ще е света без мен, аз какво ще правя без света и прочее, и прочее. Обект на по-дълбока работа е от "простата" флуудинг или десенсибилизираща стратегия. Кой или кои разбра/ха, че си победен? Какво се случи в резултат на това, че важните хора, светът, те видяха слаб? Насока за коментари в кабинета, но не и за самоанализ. Трябва да се бориш, да. И на мен ми се налага. Така е понякога. Смелостта не е емоция, а стратегия на поведение. Страха като емоция следва да бъде трансформиран в любов, нищо друго няма да помогне, нищо! С подгововка в кабинета с НЛП и хипнотични сесии. Поне аз така бих процедирал. Не си убедителен! Ползвай неискането като място, от което да получиш контраста на това, което искаш и изясни за себе си какво искаш. С неискане нищо не става, но виж с ясни цели и желания - всичко е възможно! В резюме - трябва да видиш на живо Тодор. Ащо ще на пазара да е, това е разковничето за теб. Казвам го на базата на информацията, която имам за това, което сте правили с него дистанционно в годините. П.П. И моля те, ако има начин - промени заглавието на темата. Ще излезе в Гугъл и ще звучи претенциозно. Дай Боже някой ден да измисля нещо истински ново, тогава ще го оповестим с фанфари
  4. Георги Балджиев

    Моля за съвет

    Точно онзи ден си писах с една клиентка, с която работих пролетта. Когато дойде при мен бе пълна със съмнения, от какво ли не естество и по някое време сподели, че това ще е първата ѝ година, в която тя няма да ходи на море. А много обича морето! Бе решила да не ходи, защото бе раздирана от съмнения. Питам се, дали би отишла на две морета, едното в Гърция, ако аз бях продължил в тази линия - да стимулирам и повече, и повече съмненията? Всъщност, каквото и да се питам е без значение - тя бе на две почивки, а аз нямах съмнение, че тя не бе "здрава" с толкова многото си съмнения. И не е само тя. Съгласен. Във физиологично отношение дори говорим за стрес или проблеми с адаптацията. Здравия човек не се занимава с тестове на реалността, той живее според повелята на живота и се адаптира добре. Ако въобще трябва да използваме тази крайно неподходяща дума "здрав" в нашата професия. Вече дори и в психиатрията започват течения, в които се смята, че психическите болести не са болести, а път на човека, в който път е сам... но това е друга, доооооста сложна за обсъждане през форум тема. Ако ще се третираме като "продавачи", далече няма да стигнем... Всеки си има своята мотивация, за себе си мога да кажа, че по-скоро имам да дам и да споделя, отколкото да продам. Но ще се съглася, че наистина има колеги, които разглеждат психотерапията като бизнес, което си е... Накрая няколко думи за съмнението - разсъждението е лично, не е задължително да го вписваме в рамките на психотерапевтична школа: като бивш учен, работил в институт, мога да кажа, че съмнението е отличен съветник на изследователя. Само че на изследователя в материалния свят - биология, физика, химия. Съмнението е супер метод да станеш велик учен в света на материалните закони. Но що се отнася до това, да живееш според законите на Бога, да Го търсиши, да живееш според повелята на любовта, тогава съмнението пречи, напълно погрешно е като стратегия. За да живее човек леко в света на любовта е необходима вяра. Вяра, доверие, увереност... много различно от съмнение. А при невротичните състояния имаме точно това - здраво забиване в материалния свят, изпълване със съмнения и забравяне донякъде за света на Любовта и законите на Бог. Няма защо да правим сравнения за това според кои закони е редно да се живее, че човек да се чувства свободен в творческия си устрем към Бога. Ясно е. Ето защо, независимо дали някой ще намери маркетингова стратегия да опакова лъскаво съмнението като здравословен пси продукт, аз не бих го приел. Дори да е промоция, на томбола да ми са падне без пари дори, не бих приел. Открил съм, че живота през вярата е много по-стойностен и знам, че дори вярата трябва да бъде надскочена в даден момент. Но това е отново друга тема. Поздрави!
  5. Георги Балджиев

    Моля за съвет

    Практикуването на увереност е нещо, с което се раждаме. Не е нещо, което учим, че после правенето да ни изтощава. Успяваме да попием малко грешни възпитателни модели, социумни паразити и се оплитаме в опита си да разберем кое правилно, кое грешно. И оттам започваме да практикуваме неувереност, което вече наистина си е изтощително. Като си върне човек увереността, тя си е естествена, няма усилие, като дишането е. Мисъл за "борба с вятърни мелници"? - ами ако не мине такава, а човек продължи да страда? Последното изречение се нуждае от пояснения - какво означава, че терапията сее съмнения? Работя тази работа не от вчера и не помня да съм сял подобни същности... напротив, в крайна сметка терапията е именно там насочена - да разсее съмненията и структурира мисленето и поведението в определен порядък, така че човек да се чувства добре.
  6. Не се занимавай с глупости! По-добре гледай фазите на луната. Пък и честно казано, такава фаза не съществува в психиатричния мир.
  7. Здравей, знаеш ли, правил съм уникални сесии в присъствието на бебета. То това е една съществена част от работата на терапевта - да утилизира всяка ситуация в полза на клиента си. Колегите, които работят хипнотерапия ще ме разберат. Пък и нека бъдем точни - на една годинка хич не е бебе, а достоен човек най-младша възраст
  8. Георги Балджиев

    Моля за съвет

    Чудесно казано! Няма какво да добавя - личи, че е извървян път и имаш осъзнаване за продължаването му. Това, че на едно място терапията е приключила, не означава, че не може да продължи в нов вариант - групова, семинари, тренинги и прочее. Не спирай и нещата ще следват своята логична удовлетворяваща развръзка. Поздрави!
  9. Хайде малко да сменим перспективата. Темата е важна не само заради М. Проблема е повсевместен, цивилизационен цирей е почти...: "Трябвали човек най-напред да създаде добри отношения със самотата си, преди да встъпи във връзка? Да, трябва да се примириш със самотата си дотолкова, че тя срещат двама господари - господари на своите същества, на своята самота - щастието не само се добавя, но се умножава. То се превръща в небивал феномен, в тържество. И те не се експлоатират, а споделят. Не се използват един-друг. Напротив, те стават едно и се наслаждават на съществуването, което ги обгръща. Двама самотни човека винаги се изправят един срещу друг, винаги се конфронтират един с друг. Двама човека, които са познали самотата, са заедно и се срещат с нещо по-висше от тях двамата. Винаги давам следния пример: двама обикновени любовници, които са самотни, винаги се обръщат един към друг, двама истински любовници в пълнолунната нощ няма да се гледат един-друг. Може и да се държат за ръце, но ще гледат пълната луна високо в небето. Няма да са обърнати един към друг, а заедно ще са обърнати към нещо друго. Понякога ще слушат симфония на Моцарт, или Бетховен, или Вагнер заедно. Понякога ще седят край някое дърво и ще се наслаждават на изключителната същност на дървото, която ги обгръща. Понякога може да седят край някой водопад и да слушат дивата музика, която неспирно се сътворява там. Понякога, край океана заедно ще гледат в най-далечната точка на хоризонта. А когато двама самотници се срещнат, те се гледат един-друг, защото непрестанно търсят начини и средства да се експлоатират - как да използват другия, как да бъдат щастливи чрез другия. Но двама души, които са дълбоко свързани помежду си, не се стремят да се използват един-друг. Те по-скоро стават спътници, поемат на поклонническо пътешествие. Целта е висока, целта е далечна. Общият им интерес ги обединява. Обичайно общият интерес е секса. Сексът може да обедини две личности моментно, случайно и много повърхностно. Истинските любовници имат много по-голям общ интерес. Не че няма да има секс, може да има, но като част от една по-висша хармония. Слушайки симфонията на Моцарт или Бетховен, те могат толкова да се сближат, че да се любят, но това е в голямата хармония на симфонията на Бетховен. Симфонията е истинското нещо, любовта се случва като част от нея. А когато любовта се случва сама по себе си, нетърсена, ненамислена, просто като част от по- висшата хармония, тя носи в себе си напълно различно качество. Тя не е вече човешка, а божествена. Думата „щастие” (англ. happiness) идва от скандинавската дума „хап”. Думата „случва се” (англ. happening) идва от същия корен. Щастието е това, което се случва. Не можете да го произведете, не можете да му заповядате, не можете да го принудите. Най-много можете да сте достъпни за него. Когато се случи, нека се случи. Двама истински любовници са винаги на разположение, но никога не мислят за щастието, никога не се опитват да го намерят. Така, те никога не са разочаровани, защото когато стане - стане. Те създават ситуацията - всъщност ако вие сте щастливи със самите себе си, вие вече сте такава ситуация, и ако другият също е щастлив със самия себе си, това също е ситуация. Когато двете ситуации се доближат, се създава една по- голяма ситуация. В тази голяма ситуация се случват много неща - без нищо да бъде направено. Не се налага човек да прави нищо, за да бъде щастлив. Просто трябва да остави щастието да тече. Така че, въпросът беше, трябва ли човек първо да се помири със самотата си, преди да встъпи във взаимоотношение? Да - да, абсолютно. Така трябва да бъде, иначе ще бъдете разочаровани и в името на любовта ще правите нещо друго, което изобщо не е любов".
  10. Георги Балджиев

    Моля за съвет

    По-разумно заключение и аз самият не се сещам! На прав път си! Две думи объркват цялата история и това са "симптоми" и "изцяло". Малко като другарката по БЕЛ ще прозвуча, но - поправи изречението и пак ще говорим. Предполагам се досещаш защо. И какво от това АКО се повтори? (под секрет, да знаеш - една от най-добрите формули за проблеми със страха е да мислиш в АКО склонение - мегаяк невротизиращ инструмент е и няма изхарчване). Евентуално ако в късна старческа възраст станеш дементна. Иначе, цяла тематична посока за работа в психотерапията ти е отношението към спомените, към това как градиш идеята за себе си на базата на тях и прочее, и прочее. Но предполагам това с терапевта ти сте го планирали и предстои. Поздрави!
  11. След психиатъра 100% излизаш с диагноза и минимум 2 медикамента. Влизаш във "филма" с патологията и лечението и зацикляш епохално. Избор е за скучаещи невротични хора. Обратно, хората, на които им се живее, имат планове, цели, мечти, идеи за нещо, каквото и да е то като мащаб, обикновено се посвещават на една кампания по промяна, наречена психотерапия. Защото знаят, че след тази кампания ще са на практика "обновени" хора, способни буквално на вълшебства. Избери си коя да бъдеш и действай според избора си. Дано сме ти помогнали да го направиш. Поздрави!
  12. Много ми е любопитно да узная какво ще се получи или какво се очаква като резултат на правенето на седемдесетлевоватахипноза..? Кой е казал, че непременно трябва да имаш финансова възможност, за да проведеш терапията си? То, както се казва, с пари е лесно. Има две алтернативи, които може би не си обсъдила със себе си: 1. Как да направиш така, че да изкараш средствата за терапия - с мрънкане очевидно не забогатяваш; 2. Можеш да убедиш някой терапевт да работи с теб без пари.Тук опциите са също две - 2а. Целта е опитен терапевт, но ще трябва да го убедиш с мотивацията си; 2б. Млад и/или все още не много популярен специалист, на когото ти ще станеш нещо като "рекламен" случай (не най-удачната дума, но да не разводнявам в заобиколки). И малко "надъхване" Проблемите са неизбежни. Мизерията е въпрос на избор. Ан Ландърс ----- Много от съкровищата на живота остават скрити за нас просто защото ние самите никога не ги търсим. Често не задаваме правилните въпроси, които биха могли да ни отведат към решението на всички наши проблеми. Толкова сме оплетени в страхове и различни неща, за които съжаляваме, че всяка надежда ни се вижда като глупав авантюризъм. Анди Андрюс ----- Мисленето е източникът на проблемите. Сърцето ви крие отговора за тяхното решаване. Уейн Дайър Мисли и действай!
  13. Георги Балджиев

    Перманентна замаяност

    Светльо, нещата са логични и стоят така: Прав си, че има физиологична причина за замайването ти, твърде смело е да го обявим за стопроцентов фантом. За да не става дълго ще ти го обясня с прост пример - след един достатъчно напоителен разговор на тема лимони, без да има реално такива около теб, устата ти ще се изпълни със слюнка. Причината е чисто физиологична - мозъка реагира на идеята за лимона. По същия начин мозъкът ти реагира на идея за опасност (каквато и да е, от когато и да датира). В резултат на идеята за опасност, настъпва промяна в оросяването на различни структури в мозъка (спестявам мръсните думички, познати като латински термини :)), която е абсолютно безобидна, но с функционална симптоматика - замайването. Самият симптом, но по-точно наречено физиологична проява, става нов повод за възникване и утвърждаване на още идеш за опасност и се получава само захранващ се тревожен цикъл. Коета не омаловажава първоначалният извор на тревогата. Ето защо твърдим, че когато се промени идеята за някаква опасност - а промяната на идеи, или с други думи - промяна на мисли става в процес на психотерапия, ще отпадне необходимостта тялото да реагира, защото вече няма да има възприемане на опасност. Последното касае предимно несъзнавани механизми, но и чисто осъзнати, такива, каквито споменаваш по повод зоната си на комфорт, компютрите и прочее. Що се отнася до теорията ти (по-скоро хипотеза), то пропускаш, че нервната система е една от "най-бързите" по отношение на възстановяването на нормално функциониране посредством функционална компенсация. Пак прост пример давам - вестибулопатия, която е в резултат на невронит, например, се компенсира с времето при получена трайна увреда и боледувалият след време въобще няма оплакване от сорта на замайване или световъртеж. Т.е. каквато и "крива" ЕвентуалнО информация да е получавал мозъкът ти, то той вече се е "настроил", с други думи е компенсирал грешните сигнали, пак казвам - евентуално погрешните. Понеже с добро приближение можем да сложим знак на равенство между стрес и страх за теб, то "симптома" ти е напълно обясним - нали си чувал народната приказка "подкосиха му се краката от страх". Проблема е, че си в хроничен стрес и оттам устойчивостта на неприятното си изживяване. Продължавай смело в психотерапията, няма как да няма успех, ако терапевта ти знае какво прави. Поздрави!
  14. Георги Балджиев

    Steli

    Да, Диляна Колева. Свържи се с нея, работете и те чакаме отново тук след време да се похвалиш как си се променила. Успехи!
  15. Георги Балджиев

    Помощ

    Тодор в бързането сигурно не е използвал най-точната дума. Трябва да знаеш, да си убедена, че В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КАКВОТО И ДА СТАНЕ - ЖИВОТЪТ ТИ НЕ МОЖЕ, НЯМА КАК, АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО НЕ, НЕ И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОВАЛЕН! В някакъв светски смисъл - донякъде - няма да си типичния консуматор в увеселителното паркче, наречено планета Земя, в периода ѝ на икономически закономерности, нито взаимоотношенията ти с хората ще бъдат базирани на споделяне на щастие, но това в никакъв случай не означава провал. Всеки живот, с всяко събитие в него има по-висша цел. Понякога, заблудени от устойчивостта на материалната действителност във възприятията и спомените ни и забравили истинската си същност, сме склонни да пропускаме, че животът ни - това е пътешествие на душата ни към нейното разширяване. Всичко с теб се случва, за да те придвижи към една по-висша перспектива, към едно разширяване. И независимо дали ще успееш или не, в някакъв по-кратък или по-дълъг срок да се справиш с тревогите си, ще имаш дивиденти, макар и неразбрани на ниво съзнание. Разбира се, че е много по-добре да случиш промяната си осъзнато и да придвижиш материалния си живот към благополучие, радост и споделяне на щастие с любимите хора. И съвсем сигурно е, че това ще стане, щом си дръзнала веднъж, че и втори път да споделиш проблемите си във форума. Прочети книгата "Обсебен мозък" - там е описано. Само, моля те, абстрахирай се от докторския език на автора и грам не вярвай на думи с корен "болест". Състояние на ума е, не болест! Дрън, дрън Душата си е ок, просто иска още приключение Слушай Орлин - особено в този абзац: Поздрави!
×