Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Vilii

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Vilii's Achievements

  1. Не е проблем в държавата, хората тук не са настроени враждебно, проблема си е в мен и до нагласата ми. Просто в непозната обстановка човек се чувства като малко дете, а и от позицията на възрастен имаш чувството че си малко малоумен - друг език, традиции, друга организация на социалния живот. А не е просто командировка, трябва да останеш за по-дълъг период от време. Поговорих и с други студенти около мен, всички още свикват и е нормално. Хубавото е, че в такива моменти излизат наяве собствените ни недостатъци, които ни създават пречки по принцип. И е шанс да се замислим за тях. Думите на Орлин ми подействаха доста отрезвяващо и много се радвам, че има такива хора.
  2. Благодаря за мнението и съвета. Права сте, всяко начало трябва да се разбира като нов шанс и да се продължава напред. По принцип родителите ми не ме притискат с нищо, отдавна съм самостоятелна – финансово и живея отделно от тях, но пак си остават надеждите и очакванията към детето. Дори не съм си и мислила преди, че мога така да се срина психически. Шокът от непознатото в началото е доста стряскащ, защото от едни позиции слизаш почти на 0-та. Но това има и своите положителни страни, въпросът е в самата нагласа изглежда. И смятам да продължа напред гледайки по-оптимистично на случващото се.
  3. Благодаря за съветите и отделеното внимание, прав си за всичко казано. Май най-трудно от всичко ще ми е да си позволя да се забавлявам и да „изключвам” на моменти, вътрешно ми се струва много егоистично. Но от друга страна, ако аз не съм щастлива, то не биха могли и другите около мен да са. Досега никога не съм мислила за чувството на свръхотговорност, винаги съм се смятала за недостатъчно отговорна. Свръхотговорност... Като се замисля може и да е така - когато съм работила в екип винаги аз съм свършвала почти всичко. Вкъщи е било винаги същото, но така съм възпитана и ми се струва нормално. Обаче за истинската ми същност явно не е нормално това. Май ще трябва да си повтарям често, че не мога да съм свръхчовек, който трябва да контролира всичко, а просто нормален човек. Като малка дори не гледах филми, защото е загуба на време, през което може да се свърши нещо полезно. Не че винаги съм вършела нещо полезно тогава, но за да нямам угризения...Да, явно не съм в час въобще. Ще пробвам насила /всеки ден по малко/ да излизам някъде навън и да се забавлявам. Разбира се, че истински успешните хора нямат подобно мислене на моето. За мен като че ли няма толкова голямо значение дали ще успея, а дали ще свърша това, което трябва. В това обаче няма никакъв смисъл. Ще пробвам да си напиша какво всъщност е за мен щастието и ще си го препрочитам отвреме – навреме. Наистина е трудно да приемеш, че можеш да се провалиш в нещо, че всъщност няма провали, а всичко е част от житейския ти път. Но така или иначе сега съм принудена от обстоятелствата да започна да мисля по този начин. Дори може това да е много полезен житейски урок занапред. Лек ден и благодоря отново за съветите!
  4. Здравейте, от един месец съм студент – магистър в чужбина и мисля че имам нужда от професионална помощ. Усещам, че няма да мога лесно да се справя сама със стреса. Моята история е една от обичайните – винаги съм била отличничка, идването ми тук е натоварено с много отговорности пред близките ми, както и пред мен самата и със сигурност не искам да се откажа от това, което съм започнала. Проблемът е, че на психическо и физическо ниво се проявяват симптоми, които ми пречат да продължа напред – постоянно и силно главоболие, схващане в гърба и раменете, не мога да се храня с нищо – повдига ми се при вида на храна, сърцето ми се свива от тревожност и страх, когато трябва сама да изляза навън или да ходя на лекции. Чувствам се все по-отпаднала, нямам воля да се мобилизирам, започнах непрекъснато да се успивам. Това е немислимо за мен по принцип - когато се е налагало преди не съм имала проблем да спя и по 3 часа в денонощието, за да мога да свърша работата и задачите си. Вместо всичко да започне да се оправя с времето и да се съвземам, нещата започват да се задълбочават. Тази нощ спах цели 14 часа и това много ме притеснява. Не знам така докъде ще стигна най-накрая. Молбата ми е за съвет и за координати на специалисти, които могат да ми помогнат.
×
×
  • Добави...