marina_i

Здравейте! Виждам, че тук много хора намират съвет за ситуацията, в която са, затова реших и аз да се регистрирам. От доста време не намирам смисъл в нищо. Всичко ми се струва безсмислено, живея механично. Постоянно съм уморена, все ми се доспива по никое време. Знам, че трябва да се хвана в ръце, да реша какво искам да правя с живота си, опитвам се, но не ми се получава. Не мога да харесам нищо и мисля, че съм изгубила способността си да обичам и да харесвам, или поне дългосрочната такава, защото за съвсем кратко мога да харесам нещо, но наистина за кратко. Постоянно мисля, че не мога да се справя както се справят останалите. Повечето хора на моите години учат, работят, излизат навън, пътуват в чужбина по различни програми, проекти, някои вече имат семейства, изобщо живеят, а аз се въртя в омагьосан кръг. Толкова съм изостанала, че не знам изобщо възможно ли е да наваксам. Това ме кара да се чувствам още по-безпомощна. Опитвам се да се измъкна от това състояние много време вече, казвам си, че животът е хубав, че е пред мен, че си заслужава да се живее, но продължавам да се чувствам все така зле. Вече започвам да си мисля, че вероятно ми е заложено в гените, че може би няма да се оправя. Или пък може би състоянието ми се дължи на това, че като цяло съм все сама. Чувствам се мъртва и като, че ли от мен е останало само тяло. Просто не мога да подължавам така, да съществувам под тази форма. Какво бихте ме посъветвали? Приемам всякакви мнения и съвети.