no_self
-
Общо Съдържание
552 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от no_self
-
-
В 13.09.2019 г. at 17:03, kipenzov каза:
Защото отричането от Егото си е неосъзнато неприемане и на Аз-а, но за това често липсва съзнателност.
Част от процеса на духовното пробуждане е, търсещият по-голяма осъзнатост, да отрича егото си. Това е съзнателно упражнение, а не "неосъзнато неприемане на Аз-а".
Като практика от Джнана йога и Адвайта Веданта, "Нети-нети" = "не това, нито онова" - за да помогне на практикуващият осъзнатост, в аналитична медитация да разбере природата на Брахман, за да отрече това, което не е Брахман. Целта на упражнението е да отрече рационализациите (осмислянето) и различни други разсейвания от неконцептуалното медитативно съзнание за реалността. (вж. Wikipedia, Net-neti)
В 13.09.2019 г. at 17:03, kipenzov каза:понятието "Съзнание" е натрупаното познание за вътрепсихични съдържания. Т.е. Съзнанието е "информационно поле", съдържащо познанието на житейския опит.
Разбирам, че това е твоето мнение и твоето ниво на възприемане към момента. Не споря с интелектуалните ти постижения по темата, но все пак бих искала да те помоля, да помислиш върху "неконцептуалното медитативно съзнание за реалността".
В 13.09.2019 г. at 17:03, kipenzov каза:Но какво би било едно поле от информация без център, който да генерира или пък да е проводник на воля за изпълнение на задача, последното е въпрос на убеждения.
Просто едно статично поле. Никакъв живот, никакво движение, никаква промяна. Всяко нещо, което не се движи е невъзможно да бъде определено като съществуващо. То е в НЕБитие.
Без субект, които да преживява промяната, обектът е неналичен, липсва първопричина за съществуване. Това и цикълът на самопораждането.
От сърце ти пожелавам, да получиш вътрешен стремеж за духовна практика!
Поздрави на всички!
-
Любовта, която не е притежателска съществува, трябва само да я забележим. Тя не е любовта, която ние искаме да получим по нашия си начин за да бъдем удовлетворени емоционално, а е любовта, която получаваме без да искаме и даваме без да мислим защо го правим. Разбрах какво е "чистата" любов, когато осъзнах любовта, която съм получавала безкористно и когато видях какво е да обичам всеотдайно. Това, според мен, е единствения вид истинска любов. Не е задължително да изпитваш наслада за да обичаш. Насладата от любовта, така както я разбираме - плътски или егоистичното удоволствие от любовта, което вероятно всеки е изпитвал, е горчива в сравнение с усещането за чиста любов.Даването и получаването на тази любов образно си ги представям като Божията милост, течаща по духовния канал към нас от Бог и през нас обратно пак към Бог. Всичко е от и за Него. За това благодаря.
-
преди 16 часа, Агент Сингам каза:
Просветленият човек осъзнава корените на всяка една своя мисъл, причините една или друга мисъл да премине през съзнанието му в даден момент. Прав ли съм?
Ако мислите ни имат корени, дали мисълта "Аз" не е семето?
Дали небето е загрижено защо идват и накъде отиват облаците?
-
Чиста е непорочната, идеалната, абсолютната, истинската любов и щастието е неизменно свързано с нея. Тази любов е любовта произлизаща от истинското ни аз, наречете го божественото ни аз, космическото ни аз, висшия ни аз, както искате, което само по себе си е истината, за това кои сме.
Истинското щастие и истинската любов са всеобхватни, те прегръщат всичко и всеки, когато ги има. В този смисъл, "Любовта е следствие от осъзнаването на взаимовръзката, която съществува на духовно ниво между" ВСИЧКО .
За завистливите и ревнивите чуждото щастие е трапмплин за реакцията им с омраза и противодействие.
-
Темата за смъртта е деликатна.
Осъзнавам смъртността на тялото си, но зная за безсмъртието на духа си.
На всеки друг бих помогнала да направи същото, макар че всеки сам би трябвало да го направи за себе си, ако има порив разбира се, защото това идва отвътре.
Защото това променя перспективата. Защото прави смъртта не толкова важна и значима, а поставя на пиедестал силата на духа. С помощта на осъзнаването на смъртността на тялото си, човек осъзнава безсмъртието на необятния дух. Осъзнава вечното и нетленното. Дори да си "жив" в паметта на другите, те също се си отидат. Истинската ти природа е вечна. Покоят, който те очаква след смъртта е постижим приживе, без големи страхове. Най-страшното е да се страхуваш от страха.Какво е смъртта?
Какво е тя за безсмъртния дух?
Кой си ти, който ще умре? Ще умре тялото. Ще умре психологическия ти аз. Ти това ли си само? Някаква жалка представа на някой за себе си.
Кое е това, което е вечно? Ти не си част от него, то е част от теб. То е най-дълбоката ти и истинска същност, и нито силната болка, нито агонията, нищо не може да убие духа. Изследвай това у себе си. Открий го.
Смъртта е освобождаване от оковите на този свят. Ако на човек му се живее с цената на всичко, въпреки всичко, не е успял да прогледне през илюзиите, които заблуждават сетивата му. Човек трябва да живее във всеки един миг със съзнанието, че всеки един миг е единствен. Няма връщане назад, живота тече напред и прави място за новото, а старото трябва да си отива. Човек може да бъде свободен от страха от смъртта приживе и тогава смъртта за него е като дълбок сън, от който няма да се събуди. Ние умираме всяка нощ, когато заспиваме. Това страшно ли е? Ревем ли и пищим ли, когато отиваме да си полегнем вечер за да отморим или починем. „Той почина.” Да, наистина, колко вярно, той се спаси от тегобите на живота изпълнен със страдание.
Винаги ще бъдем, това което сме, то е нашата същност и не се губи никога, независимо дали го осъзнаваме или не. Защо не се замислим за това, че няма бягство, че няма отърване от вечността? Разходка в гробищен парк. Размисъл. Това е бъдещето. Приеми го. И живей пълноценно. Само в допира със смъртта човек започва да бъде истински и да оценява това, за което си струва да се живее.
Какво да посъветвам някой, който ще изгуби живота си внезапно, който не подозира, че ще му се случи нещо лошо. Да бъде съзнателен. Съзнанието е всичко. Всичко е (в) съзнание.
-
Всеки има право на мнение, в това се изразява свободата на словото. Приемам конструктивни критики и обосновани мнения, останалото е обида за всеки, който разсъждава по малоумната тема, която бе изчерпана за мен още вчера.
-
Наличието на цел предполага наличие и на отправна точка. Единствената възможна отправна точка за духа, който е безначален и безкраен, е илюзията за ограничеността му. Оттам и миража за път.
∞
-
Кой е погрешния път? Кой е единствения път? Къде е парадокса?
Накъде соча? Към какво се стремиш?
Ще се радвам да ми отговориш Диди
-
Здравейте,
Говорено е за това, че всички са на Пътя и на различен етап от него. 1.Бихте ли могли да определите сами за себе си, къде се намирате на този така наречен път? 2. Накъде сте се запътили? 3. Имате ли крайна цел? 4. Как я разбирате духовната цел? 5. Защо се стремите към нея и с какво е свързана тя? 6. Какво ви радва в пътешествието към себе си? 7. Кое ви натъжава по Пътя? 8. Би ми било интересно, ако всеки сподели от свое име и за себе си как се усеща, какво чувства по тази тема. Благодаря ви за отговорите предварително!
1. Dissolution
2. Total emptiness
3. Oneness
4. Тhrough pointers
5. True self wants to know itself
6. The achievements
7. Selfishness
8. Gratitude
-
Смирението идва по естествен път чрез спонтанното прозрение за единството.
-
-
Истината е, че сме свободни.
-
Според мен истината е нещо отвъд времето и условията на средата. Може ли истината да се промени от днес за утре, или пък след 1 милион години? Не мисля. Ако нещо е истина, то е истина завинаги, и е било истина винаги. Ние може в даден момент да не сме в състояния да възприемем истината в нейната цялост, но това не прави парченцата истина, които познаваме неистинни. Всъщност ако истината се променяше с времето, то развитието ни би било невъзможно. Ние израстваме като трупаме познание за истината. Като се учим да я различаваме от неистината и изхвърляме само това, което е действително отпадък. Но ако не можем да различим парченцата истина, които притежаваме, то ние ще изхвърлим и тях и ще трябва да започнем да ги търсим отначало (и вторият път ще е по-трудно, защото вече сме им сложили печата на неистината).
А, ако някой знае цялата, всичката необходима истина?
-
Здравей АлександърT.A.,
Има ли Бог, воля, свобода извън съзнанието?
Всичко има възможността да съществува само в съзнанието.
Съзнанието е единствената реалност.
-
За мен, определението на Волята Божия е следното: независима сила в нас и около нас. Обикновено сякаш сблъсъкът с Волята Божия се случва, когато въпросната сила е против личността и характера – всичко, което не харесваме и искаме да променим в нас и около нас, но няма как, защото изглежда като даденост. Подлежат ли всички дадености на промяна? Някои да, а други не. Можем да променяме себе си и външната среда, когато не харесваме нещо, но има случаи, в които наистина не можем да променяме независимо дали в нас или около нас. И това са две различни положения. Ето, че се определиха две категории – неща, които можем да променим и неща, които не можем. И двете са част от Волята Божия, защото приемаме, че тя е вездесъща като част от определението ни за самия Бог. Въпросът е да си даваме сметка, кое обстоятелство, кой факт, коя даденост търпи промяна зависеща от нас и кое, просто или трудно трябва да приемем? И в двете има урок – правенето на големи промени изисква смелост, борбеност, инициатива – самостоятелността, за която говори Лиула. Но не би било възможно да променим каквото и да е без определената независима сила да е в съзвучие с тази промяна. Волята Божия като елемент тук е в хармония с цялата картина, независимо, че изглежда, че имаме препятствия по пътя и че сякаш се справяме съвсем сами. От друга страна, безусловното приемане, смирението и прошката, като висша форма на любов са начините да позволим на това, което не можем да променим да бъде. Тук силата (Божията Воля) един вид върви срещу егото ни и вярвам всички виждат какво излиза от това.
-
Всичко е безкрайно просто.
Един начин има за човека да следва Волята Божия и той е да приема без съпротива всичко, което действителността му предлага.
Е, това е вторично проявление на Волята Божия, отразена в човешките зависимости, но именно от тук минава пътят към първичното и проявление, за което не бихме могли да говорим, тъй като няма нищо общо със света и човека, такива, каквито ги познаваме.
Да, вярно звучи, че липсата на съпротива е начин да се следва каквото и да е. Логично и приложимо не само за Волята Божия. J
Дао, дали би могъл да внесеш малко повече яснота? Става объркано когато излиза, че не бихме могли да говорим за първичното проявление, ако то не е същото като вторичното. Ако "Аз и Отец ми едно сме" е вярно - откъде идва това вторично проявление на Волята Божия? Тя не се ли снема директно от" горе надолу", точно такава каквато е, а не отразена през човешките зависимости? Тогава не би била Волята Божия, а човешка воля, фалшифицирана Божия Воля. Значи това изобщо не е Волята Божия! И ако Волята Божия няма нищо общо със света и човека, то за какво изобщо говорим? J
-
Здравейте,
Говорено е за това, че всички са на Пътя и на различен етап от него. Бихте ли могли да определите сами за себе си, къде се намирате на този така наречен път? Накъде сте се запътили? Имате ли крайна цел? Как я разбирате духовната цел? Защо се стремите към нея и с какво е свързана тя? Какво ви радва в пътешествието към себе си? Кое ви натъжава по Пътя? Би ми било интересно, ако всеки сподели от свое име и за себе си как се усеща, какво чувства по тази тема. Благодаря ви за отговорите предварително!
-
Философски погледнато, не е ли парадоксът противоречие или противоборство между две еднакви по-сила, тежест и вярност твърдения, които се отричат взаимно? Т.е и двете са вярни сами за себе си, но и двете са грешни в сравнение с другото - две неща съществуващи в едно и също време, които е невъзможно да съществуват едновременно. Приложимо е към идеите. Първото, което ми хрумва е: кое е първото - кокошката или яйцето? Т.е. парадоксът е неразрешима загадка, но е факт, че съществува
-
Единството и разнообразието - не бих отдал предпочитание нито на едното, нито на другото. Ние не сме съвършени. Това, което е в основата на нашата същност е съвършено. Принципите обуславящи всичко съществуващо са съвършени. Аз може да съм равновесие, но не съм покой. Аз съм вечен стремеж, вечно движение към съвършенството. Ако някога стана съвършен, ако някога достигна края, тогава ще умра. Тогава няма да ми остане нищо към което да се движа и което да желая. Хората сме създадени несъвършени, а не мъртви и слава Богу. А и смисълът на безпределността е в това тя никога да не бъде напълно обхваната. Обхванем ли я, тя вече престава да бъде безпределна, а нашият път се прекъсва.
Да, нашата същност в своята основа е съвършена и е добре да се устремим и здраво да се хванем за нея, защото тя няма да го направи вместо нас. Така с нейна помощ можем да се издигнем нагоре, но инициативата няма да е нейна. Тя няма да се хване за нищо материално.
Честно и истинско. Благодаря Станимире.
-
Бог не е цел . Бог е изходна точка , фундамент . И на края на времената , ние(Той) ще го издърпаме при нас .
В интерес на истината, щеше да бъде вярно, ако беше написал: "Вярвам, че Бог не е цел. Вярвам, че Бог е изходна точка, фундамент. Вярвам, че на края на времената, ние(Той) ще го издърпаме при нас."
-
АлександърТ.А.:”Само да посочиш метод за Неговото познаване.”
Стремеж! Това е необходимата енергия, задължителното условие предхождащо всяка серия от определeни стъпки. Да желаеш така, както влюбен непрестанно мечтае за любимата си, с постоянен, несломяем копнеж! Зов отвътре и неистова страст да Го познаеш на всяка цена! Ако ти се устремиш към Него, Той сам ще ти се открие.
Вътрешната дреха на любовтаДуша, която не е облеченас вътрешната дреха на любовта,би трябвало да се срамуваот своето съществуване.Пиян бъди от любов,понеже всичко, което съществувае любов.Къде другаде близостта открита е,ако не във взаимността на любовта.Ако те попитат какво е любов, ти кажи:“Жертвата на собствената воля.”Ако не си оставил своята воля,ти нямаш воля въобще.Влюбеният Крал е на кралетес двата свята под нозете си,а кралят не поглежда към това,що в нозете му лежи.Любовта и влюбеният самоотвъд времето живеят.На това сърцето си отдай,другото е второ по значимост.Докога ще прегръщашбезжизнен любим?Тази същност, на коятонищо да се ослони не може.Туй що покълва всяка пролет,ще повехне пак наесен,но градината от рози на любовтае винаги зелена.И розата, и трънитесе появяват заедно напролет,и на лозата винотоглавоболието носи.Не бъди нетърпелив свидетелна този път -според Бог няма смърт по-лошаот очакването.Дай на сърцето си твърда валута,ако не си фалшификатори вслушай се в този съвет,освен ако роб не си:Не се препъвай с коня на тялото,по-леко върви на крака.Бог криле дарява на онези,които недоволни сада яздят на магаре.Изостави тревогите си ибъди напълно чист в сърцето,като лице на огледало,което не съдържа образи.Когато празно е от форми,всички форми са в него.Никое лице не ще срамува седа бъде толкоз чисто.Ако искаш чисто огледало,погледни към себе сии виж истината там, безсрамна,която в огледалото се отразява.Щом металът може полиран да бъдедо повърхност огледална,от какво полиране тогаваогледалото на сърцето се нуждае?Между огледалото и сърцеторазлика една стои -сърцето крие тайни,а огледалото не може.Руми -
За съжаление, ще се наложи отново да наблегна на факта, че единството – не еднаквостта, се откриват вътре, не навън в света. Знаеш какво е вътре нали?
Ние сме съвършени, но не го знаем и затова се държим несъвършено. Ако „нашият създател” има някаква воля, според мен тя е да познаем него, а така и кои сме ние. Тогава всичко ще бъде ясно и всичко ще си дойде на мястото в обърканите ни умове и ще разберем всичко: както света, така и себе си. J
Откъде знаеш кое какво е породило? Духът в своето естeствено състояние е вечен покой. Играта на съзнанието е друга песен.
-
Изгеждаш малко объркан. За повече яснота какво говори Библията за волята на Бог тук:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14419
А сега, по същество: докато ти подчертаваш разнообразието в света, аз ще продължавам да говоря за универсалното единство. По тази причина нивата ни на тълкуване ще са различни.
В действителност има само един единствен момент и той е сега. Постоянно е само сега. Съзнателен ли си за това? Аз съм. Тук и сега. Бог е. Завинаги във вечността. Дали Бог се интересува от резултататите ти и от следващия специфичен за теб момент? Или Бог е цял пълнота, няма необходимост и никакви нужди. Как ще му послужиш ти? За какво?
Помисли, кой е Бог, познаваш ли го и кой си мислиш, че си ти? Ако Бог е над нещата и ти си над всичко земно, дали би разсъждавал все така? Духът не се вълнува от светското.Всичко е само между теб и Бог. Не между теб и другите. Не между теб и мен. И по тези причини, аз ще продължавам да ти повтарям, че когато вникнеш в дълбочина, няма да откриеш никаква разлика между мен, теб и Бог. Това ще бъде така, защото всичко е едно, само едно е.
Исая 6:3
Свет, свет, свет е Господ!
P.S: Ако бях на твое място, щях да питам: „Кое е това, което ме отделя от теб Господи?” и „Ако ти и аз сме едно, защо аз се чувствам несигурен и несъвършен?”
С други думи, каква е разликата, кое е онова, което ни разделя от Бог? Кое го прави далечен и неразбираем?
И щях да питам: "Ако той е самото съвършенство и е в мен, защо аз не чувствам това? Защо не живея тази истина? Защо имам очи за други неща, но не и за това най-съществено нещо? Накъде гледам?" Ако се взра навътре знам, че ще видя Него. Както се казва в Кабала: „Няма никой друг освен Него.” "Как така? Кой съм аз?"
-
no_self ----Много просто - егоизма е твоята воля, а алтруизма, или отдаването на Бог заради Бог или заради Бог в другите, е волята на Бог. Да но , моето Его , не мога да кажа че е моя заслуга .Значи Той ,създавайки ме , е определил специална задача за мен . Тази задача е -Волята Божия- , която се опитвам да разбера . А моята роля е ,откривайки я , да се слея с нея .
АлександърТ.А.: Да но , моето Его , не мога да кажа че е моя заслуга .
Да, твоето его не е само твоя заслуга, ако приемем, че то е твоят психологически профил (образа, който си изградил за себе си, с помощта на другите) програмиран след раждането ти в тяло от тези около теб, впоследствие повярван от теб, което му е дало сила за живот. НО, твоя е отговорността за твоето его, която би се изразила в съзнателността ти за него. Ясно ли е или имаш нужда от по-подробно обяснение?
Друго, казваш: "Значи Той ,създавайки ме , е определил специална задача за мен." Дали е отредил специална задача за теб – аз не зная, не бих вярвала в специалните задачи на Бог, защото ако говорим в тази терминология, моето понятие за Бог е, че пред Него всички сме равни, в смисъл, че за Него няма никой специален. Богът, в който бих вярвала не е концептуалния Бог от Библията, за който Давид е специален. Богът, в който бих вярвала е абсолютно съвършен, а в съвършенството има единство - няма разделение - на по-добри, по-хубави, по-умни, по-специални и т.н. Ако чувстваш, че имаш специална задача и освен това мислиш за нея, че тя е Волята Божия, трябва бая да помедитираш. Защото с ума си не ще вникнеш в тази дълбочина на търсенето ти. Така, че ако се опитваш да разбереш Волята Божия, само навътре и надълбоко в сърцето - не във форума, не с обсъждане с другите - ние няма да можем да ти помогнем в това. И тъй, Волята Божия не е задача, а по-скоро състояние, в което естествено изпадаш, след като си видял „отгоре” егото си или с други думи, когато си станал толкова съзнателен, че си способен не само да го наблюдаваш, но и да го владееш, и съзнателно да избираш не егоцентричните решения и действия, а такива, които да са в хармония с цялото, с всичко друго освен теб - егото ти. И така откривайки "Волята Божия" естествено ще се слееш с нея. J
На разположение съм за още коментари по темата. Пиши смело, ако имаш желание.
P.S.: Божията сила е равна на Божията маса по Божието ускорение на квадрат, ако приложим втория закон на механиката, Нютон. Внимавайте със законите! J
Що е съзнание и съзнателен живот?
в Себепознание
Добавено
съзна̀ние
Синонимен речник
(същ.) ум, разум, мисъл, усещане, усет, чувство, чувствуване
(същ.) съзнателност, осъзнаване, свяст, съвест, разбиране, схващане
(същ.) разсъдливост, разсъдък, умисъл
(същ.) дух, манталитет, мисловност
(същ.) съзнаване
Българо-Английски речник
consciousness; awareness
1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността.
2. Способност на човека да разсъждава; мисъл, чувство. В съзнанието му се мяркаха картини от пътуването.
3. Състояние на човека, при което той е способен да мисли, чувства, усеща. Идвам в съзнание. Губя съзнание.
Мая.