Jump to content
Порталът към съзнателен живот

no_self

Участници
  • Общо Съдържание

    552
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от no_self

  1. no_self

    Jed McKenna discusses his Awakening

  2. съзна̀ние Синонимен речник (същ.) ум, разум, мисъл, усещане, усет, чувство, чувствуване (същ.) съзнателност, осъзнаване, свяст, съвест, разбиране, схващане (същ.) разсъдливост, разсъдък, умисъл (същ.) дух, манталитет, мисловност (същ.) съзнаване Българо-Английски речник consciousness; awareness съзна̀ние Тълковен речник 1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността. 2. Способност на човека да разсъждава; мисъл, чувство. В съзнанието му се мяркаха картини от пътуването. 3. Състояние на човека, при което той е способен да мисли, чувства, усеща. Идвам в съзнание. Губя съзнание. http://rechnik.info/съзнание Мая.
  3. Част от процеса на духовното пробуждане е, търсещият по-голяма осъзнатост, да отрича егото си. Това е съзнателно упражнение, а не "неосъзнато неприемане на Аз-а". Като практика от Джнана йога и Адвайта Веданта, "Нети-нети" = "не това, нито онова" - за да помогне на практикуващият осъзнатост, в аналитична медитация да разбере природата на Брахман, за да отрече това, което не е Брахман. Целта на упражнението е да отрече рационализациите (осмислянето) и различни други разсейвания от неконцептуалното медитативно съзнание за реалността. (вж. Wikipedia, Net-neti) Разбирам, че това е твоето мнение и твоето ниво на възприемане към момента. Не споря с интелектуалните ти постижения по темата, но все пак бих искала да те помоля, да помислиш върху "неконцептуалното медитативно съзнание за реалността". От сърце ти пожелавам, да получиш вътрешен стремеж за духовна практика! Поздрави на всички!
  4. no_self

    Чиста любов - що е то?

    Любовта, която не е притежателска съществува, трябва само да я забележим. Тя не е любовта, която ние искаме да получим по нашия си начин за да бъдем удовлетворени емоционално, а е любовта, която получаваме без да искаме и даваме без да мислим защо го правим. Разбрах какво е "чистата" любов, когато осъзнах любовта, която съм получавала безкористно и когато видях какво е да обичам всеотдайно. Това, според мен, е единствения вид истинска любов. Не е задължително да изпитваш наслада за да обичаш. Насладата от любовта, така както я разбираме - плътски или егоистичното удоволствие от любовта, което вероятно всеки е изпитвал, е горчива в сравнение с усещането за чиста любов.Даването и получаването на тази любов образно си ги представям като Божията милост, течаща по духовния канал към нас от Бог и през нас обратно пак към Бог. Всичко е от и за Него. За това благодаря.
  5. no_self

    The Way Of Liberation Ebook

    https://d1c742hwzmv7ke.cloudfront.net/library/The_Way_of_Liberation_Ebook.pdf
  6. no_self

    Adyashanti great satsang

  7. no_self

    Guided Meditation

  8. Ако мислите ни имат корени, дали мисълта "Аз" не е семето? Дали небето е загрижено защо идват и накъде отиват облаците?
  9. no_self

    Чиста любов - що е то?

    Чиста е непорочната, идеалната, абсолютната, истинската любов и щастието е неизменно свързано с нея. Тази любов е любовта произлизаща от истинското ни аз, наречете го божественото ни аз, космическото ни аз, висшия ни аз, както искате, което само по себе си е истината, за това кои сме. Истинското щастие и истинската любов са всеобхватни, те прегръщат всичко и всеки, когато ги има. В този смисъл, "Любовта е следствие от осъзнаването на взаимовръзката, която съществува на духовно ниво между" ВСИЧКО . За завистливите и ревнивите чуждото щастие е трапмплин за реакцията им с омраза и противодействие.
  10. Темата за смъртта е деликатна. Осъзнавам смъртността на тялото си, но зная за безсмъртието на духа си. На всеки друг бих помогнала да направи същото, макар че всеки сам би трябвало да го направи за себе си, ако има порив разбира се, защото това идва отвътре. Защото това променя перспективата. Защото прави смъртта не толкова важна и значима, а поставя на пиедестал силата на духа. С помощта на осъзнаването на смъртността на тялото си, човек осъзнава безсмъртието на необятния дух. Осъзнава вечното и нетленното. Дори да си "жив" в паметта на другите, те също се си отидат. Истинската ти природа е вечна. Покоят, който те очаква след смъртта е постижим приживе, без големи страхове. Най-страшното е да се страхуваш от страха. Какво е смъртта? Какво е тя за безсмъртния дух? Кой си ти, който ще умре? Ще умре тялото. Ще умре психологическия ти аз. Ти това ли си само? Някаква жалка представа на някой за себе си. Кое е това, което е вечно? Ти не си част от него, то е част от теб. То е най-дълбоката ти и истинска същност, и нито силната болка, нито агонията, нищо не може да убие духа. Изследвай това у себе си. Открий го. Смъртта е освобождаване от оковите на този свят. Ако на човек му се живее с цената на всичко, въпреки всичко, не е успял да прогледне през илюзиите, които заблуждават сетивата му. Човек трябва да живее във всеки един миг със съзнанието, че всеки един миг е единствен. Няма връщане назад, живота тече напред и прави място за новото, а старото трябва да си отива. Човек може да бъде свободен от страха от смъртта приживе и тогава смъртта за него е като дълбок сън, от който няма да се събуди. Ние умираме всяка нощ, когато заспиваме. Това страшно ли е? Ревем ли и пищим ли, когато отиваме да си полегнем вечер за да отморим или починем. „Той почина.” Да, наистина, колко вярно, той се спаси от тегобите на живота изпълнен със страдание. Винаги ще бъдем, това което сме, то е нашата същност и не се губи никога, независимо дали го осъзнаваме или не. Защо не се замислим за това, че няма бягство, че няма отърване от вечността? Разходка в гробищен парк. Размисъл. Това е бъдещето. Приеми го. И живей пълноценно. Само в допира със смъртта човек започва да бъде истински и да оценява това, за което си струва да се живее. Какво да посъветвам някой, който ще изгуби живота си внезапно, който не подозира, че ще му се случи нещо лошо. Да бъде съзнателен. Съзнанието е всичко. Всичко е (в) съзнание.
  11. no_self

    Духовна цел

    Здравейте, Говорено е за това, че всички са на Пътя и на различен етап от него. Бихте ли могли да определите сами за себе си, къде се намирате на този така наречен път? Накъде сте се запътили? Имате ли крайна цел? Как я разбирате духовната цел? Защо се стремите към нея и с какво е свързана тя? Какво ви радва в пътешествието към себе си? Кое ви натъжава по Пътя? Би ми било интересно, ако всеки сподели от свое име и за себе си как се усеща, какво чувства по тази тема. Благодаря ви за отговорите предварително!
  12. no_self

    Духовна цел

    Всеки има право на мнение, в това се изразява свободата на словото. Приемам конструктивни критики и обосновани мнения, останалото е обида за всеки, който разсъждава по малоумната тема, която бе изчерпана за мен още вчера.
  13. no_self

    Духовна цел

    Наличието на цел предполага наличие и на отправна точка. Единствената възможна отправна точка за духа, който е безначален и безкраен, е илюзията за ограничеността му. Оттам и миража за път. ∞
  14. no_self

    Медитация

    Здравейте ползуватели на форума към съзнателен живот! Когато истински и силно желая да бъда изцяло свободна от собствените си ограничения, защото всичките ми ограничения са лични, тъй като съм ги приела несъзнателно в и за себе си... да се освободя от погрешните модели свързани с изградените вътре в мен, но не само от мен системи от вярвания и убеждения, аз съм забравила или все още не съм открила, че мога да дишам спокойно и дълбоко, и да се наслаждавам на пребиваването си на това място наречено земя, въпреки всички тях. Подобен успех зависи изцяло от мен и силата на моя стремеж. Духовен стремеж, който ме води до постепенно, но сигурно осъзнаване. Стремеж изцяло вътрешен и свързан с пълната релаксация на тялото, следователно и мислите, а оттам и чувствата вътре в мен. Тялото, мислите и чувствата са само на повърхността на моето осъзнаване. Дълбоко вътре в мен е духът очакващ да бъде открит чрез това, което носи, а именно тишината, спокойствието и радостта от чистото битие или живота като такъв. Това означава, че вътрешното чувство в центъра на моето същество изразено наяве е нещо като: "Животът се случва, не съм ангажирана вътрешно с него. Не страдам психологически, а когато е така, това е част от процеса на осъзнаването, защото през цялото време има наблюдение. Възможно е външно, на повърхността да изглежда, че съм разстроена емоционално, което означава, че съм в психологически дисбаланс. Духът в мен, притежава непоклатимо спокойствие, което се разстила постепенно навън, към повърхността и утвърждава баланса. И въпреки всичко, което излиза на повърхността за да бъде осъзнато, само този дух има стойностно значение". Все още ли вярвам, че съм наблюдателят? Погрешно се идентифицирам - всяка идентификация е погрешна. Защо? Защото субектът не е обект. Аз съм субектът и в това няма спор. Близо до истината, но не цялата истина е да се каже, че аз съм част от спонтанно случващото се наблюдение като процес. Това, което вярвам, че съм е следствието от осъзнаването ми и погрешната ми идентификация с осъзнатото. Аз съм част от процеса на наблюдението, който не допуска отъждествяване ("Аз съм това" или "Аз съм такава"), защото е преди него. Аз съм чистият дух, който е неделима част от абсолютно всичко, който е по-преди наблюдението като процес. Ако изобщо може да се формулира идея за моята истинска природа, за нея може да се говори само с отрицание на всичко, което не съм - такъв е моят път към духовното. Ако искам да се усъвършенствам личностно, вървя в погрешната посока (макар, че и това е част от пътя, но може да бъде лесно прескочена, което ще спести време), защото духът е надличностен. Ако пожелая да се предам изцяло, което означава да се откача мисленно (защото за това иде реч) завинаги от всичко, с което погрешно се отъждествявам, вървя по пътя към това да бъда страдалец, светец и щастлива вътрешно, но не видимо, и не заради себе си, а заради духа, който е вътре в мен. Духът на истината, която не се интересува от мен като личност. Това съм аз, когато е не се страхувам от непознатото. С други думи, когато приемам живота такъв какъвто е, когато не споря с живота и не искам за себе си, защото вътрешната, психологическа съпротива носи страданието на личността. Пътувайки към прозрението, че освен свидетеля има още нещо, което не е само част от битието, а отвъд него, без име, без форма, без определеност, извън рамките на времето и пространството, извън думите, идеите и концепциите, аз съм откривателя на вечният дух над мен. Разкривам един нов и вечно свеж хоризонт от безкрайни потенциални възможности с неочакван, непредвидим и неопределен характер. Поздрави!
  15. no_self

    Медитация

    Кой е погрешния път? Кой е единствения път? Къде е парадокса? Накъде соча? Към какво се стремиш? Ще се радвам да ми отговориш Диди
  16. no_self

    Духовна цел

    1. Dissolution 2. Total emptiness 3. Oneness 4. Тhrough pointers 5. True self wants to know itself 6. The achievements 7. Selfishness 8. Gratitude
  17. no_self

    Що е смирение?

    Смирението идва по естествен път чрез спонтанното прозрение за единството.
  18. no_self

    L

    From the album: Sage Quotes

  19. no_self

    Z

    From the album: Sage Quotes

  20. no_self

    X

    From the album: Sage Quotes

  21. no_self

    W

    From the album: Sage Quotes

  22. no_self

    V

    From the album: Sage Quotes

  23. no_self

    U

    From the album: Sage Quotes

×