no_self

*



Твоят страх от смъртта е всъщност страх от сблъскване с твоята Същност.



*



„Животът би бил по-добър,



ако не завършваше със смърт."



Каква безсмислица, каква глупост!



Без смърт животът няма никакво значение.



Той щеше да бъде реколта, оставена да изгние.




*



Този свят е отминаващ сън,



който сънуващият приема за реалност,



докато неочаквано зората на смъртта



го лиши от тази фантазия.



*



Всяка нощ Ти освобождаваш духа



от неговия затвор-тяло



и изчистваш ума от впечатления.



Всяка нощ птицата е извън клетката



и разказът на будността временно прекъсва.



Затворниците не са в затвора.



Управителите са безсилни.



Няма я болката.



Няма ги безпокойствата за полза или загуба.



Няма ги фантазиите за този или за онзи човек.



Това е състоянието на Знаещия, когато е напълно буден.



Сънят е братът на Смъртта.



*



Ако желаеш вечен живот, научи се да умираш в тялото, преди смъртта да те връхлети.



*



Изоставих всичко, освен Теб. Когато аз умрях в Теб, аз станах Теб.



*

didi_ts

Тъй като писането във форума е свързано с концептуализиране и теоретизиране, не разбирам точно и конкретно за каква практическа реализация става въпрос.
Станимир

Не говоря за непрекъснатост на съзнанието и дали това е достижимо. Това което се опитвам да кажа не за първи път е, че съзнанието е второстепенно по отношение на духа. За мен, съзнание и дух са две тотално различни неща. Говоря за пребиваване в духа, а не за съзнанието като осъзнаващо духа. Достижимо е пребиваването в духа, това би трябвало да е стремежа към духовното, както го разбирам.

„Духът е потенциал в който има всичко“ – в потенциала няма нищо реално.
В потенциала няма нищо или има всичко? Това ми прилича на дзен коан. Може да се превърне в личен дзадзен.

Един любопитен филм, който си струва да бъде гледан, когато имате време и разбира се - желание:


Enjoy yourself!

didi_ts

„Въпросът е, как това действа на ежедневните ми цели и стремежи към духовно израстване, например?
И никога няма да си част от съзнаваното или несъзнаваното в живота на един човек някъде там.”
Въпросът не е човека някъде там, всичко започва от теб и свършва с теб. В процеса на осъзнаване, включваш във картината си за света всяка частичка от цялото с максимална любов, разбирайки постепенно, че това, което е общо между всички и всичко е едно. Но то не е нещо, което ще видиш с очите си, а ще го почувстваш със сърцето си. Духът дава възможност на всеки от нас, независимо дали аборигена или ти, или аз да го осъзнаваме. Само стеремеж към духовното ни трябва, много силен, останалото не зависи от нас. Дори да не знаем какво е духовно, щом го търсим, щом искаме да бъдем по-съзнателни, това е един вид молба, отправена към „фактора Х”, на която той отговаря винаги, колкото по-силна е тя.

Имаме форум за съзнателен живот. Имаме интерес към духовното. Имаме океан от информация по темата. Някъде четох наскоро „попитайте някой какво е духовното и ще получите толкова различни отговори, колкото хора отговорят”. И това е точно така. Изумява ме, че е възможно, да се говори по тема или за материя напълно непозната или неизвестна. Нещо като микс от мистика и оклутизъм с малки добавки от религия и философия. Това ли е духовното? Зная, че има такава тема, но въпреки всичко... загадката остава. Търси се абсолютната дефиниция на духовното. Разгледах сайта на един младеж, който с голяма убеденост ни обяснява, че това е бла бла бла – това бе неговата гледна точка. Всяко мнение за това какво е духовно е изкривено през призмата на субективната оценка и влиянието на определна среда и учение. Но вкратце – как е възможно да няма едно категорично и ясно определение на това, така, че никой човек да не се чуди какво е? И колкото повече четеш и търсиш определение, толкова по загубен можеш да се окажеш, защото, колкото хора толкова и мнения.

Липса на егоизъм. Стремеж към висша обща цел. Осъзнаване на абсолютната реалност и единството. Хармония. Осъзнаване на Бог в теб. Синхроничност. Еднонасочено съзнание. Всяко учение има различни имена за това едно и също крайно състояние което е цел на духовното. Но самото духовно като такова, няма определена дефиниция. И това е обяснимо, как можем да искаме да има?!

(Друг е въпросът, че колкото и да мътим водите около духовното, е факт, че само реализиралите го, разбират какво е. Останалото е търсене. Самият път.)

А! Хрумна ми нещо: може би най-лесно е да се каже, че 'ДУХОВНО' е това, което не е материално. Но дори и мислите са материални!! Къде отиваме така?!

Духовното е нещо, което е отвъд. Отвъд нас. Отвъд не само ума и материята. То е отвъд. Затова, може би, никое определение не би могло да го опише.

Всичко за човека във физическия свят е субективно.

“Съществува ли този свят без мен? Той съществува изключително в моите усещания. Ако мен ме няма, има ли го светът? Продължават ли в него да живеят другите хора? Съществувал ли е той до моето раждане и ще остане ли, след като аз го напусна? – Можем да говорим само, изхождайки от усещанията на човека - вън от усещанията нищо не съществува.”

"Всичко усещано от нас, се намира вътре в нас."

В духовният свят, когато стигнем до крайното постижение, нещата се променят и откриваме съществуването на една единствена обективна реалност, която е отвъд 5-те сетива на възприятие. За обективната реалност не може да се говори, защото дори и в нея преживяването е изцяло лично. Споделянето и с думи би било отново само субективна констатация.

Тоест извода е - в този свят няма нищо обективно.

http://mojo1000.com/...?currentPage=20

*



Един ден ще гледаш назад и ще се смееш на себе си.



Ще кажеш: „Не мога да повярвам, че съм бил толкова заспал!



Как така забравих истината?



Колко смешно е да се вярва, че тъгата и болестта



не са нищо друго освен един лош сън."



*



Причината, поради която не можеш да виждаш е, че твоето огледало-душа е покрито с дебела ръжда.



*



Как ще станеш чисто огледало, ако негодуваш срещу полирането?



*



Аз горя с любовта на Бог.



Някой нуждае ли се от светлина?



Можеш да запалиш боклука си



от огъня, който е вътре в мен.



*



Нищо не е сигурно, докато не изгориш.



Искаш ли да се увериш?



Тогава седни до огъня.



*



От какво се опитваш да избягаш?



От самия себе си?



Това е невъзможно!



*



Да не би да си зарязъл Любовта,



защото са ти казали, че си глупак?



Ти не знаеш нищо за Любовта,



с изключение на това как се произнася думата!



*



Насочи се към онова, което е над посоките.



*



Търси Звука, който никога не спира. Търси Слънцето, което никога не ще залезе.



*



Винаги, когато си мислиш, че знаеш кой си,



бягай от тази представа за себе си



и прегръщай Онзи, за Когото



не може да бъде казано нищо.



*

Когато казваш на един жаден човек:



„Ела тук! В тази чаша има вода!"



жадният човек отговаря: „Това е само твое мнение.



Кое доказва твоето твърдение, че това е течността „вода"?"



*



Жадният обикаля целия свят, търсейки вода, но водата също търси жадния.



*



Ти търсиш вода? За какво говориш? Ти си до колене в река!



*



„Влизай в мен!" - казала водата на изкаляния.



„Изпитвам срам от това, че съм толкова мръсен.



Ще те изкалям и ще станеш мътна" - отвърнал той.



„Но ако не влезеш, ти никога не ще престанеш да се



срамуваш "-казала водата .

*



Един ден ще гледаш назад и ще се смееш на себе си.



Ще кажеш: „Не мога да повярвам, че съм бил толкова заспал!



Как така забравих истината?



Колко смешно е да се вярва, че тъгата и болестта



не са нищо друго освен един лош сън."



*



Причината, поради която не можеш да виждаш е, че твоето огледало-душа е покрито с дебела ръжда.



*



Как ще станеш чисто огледало, ако негодуваш срещу полирането?



*



Аз горя с любовта на Бог.



Някой нуждае ли се от светлина?



Можеш да запалиш боклука си



от огъня, който е вътре в мен.



*



Нищо не е сигурно, докато не изгориш.



Искаш ли да се увериш?



Тогава седни до огъня.



*



От какво се опитваш да избягаш?



От самия себе си?



Това е невъзможно!



*



Да не би да си зарязъл Любовта,



защото са ти казали, че си глупак?



Ти не знаеш нищо за Любовта,



с изключение на това как се произнася думата!



*



Насочи се към онова, което е над посоките.



*



Търси Звука, който никога не спира. Търси Слънцето, което никога не ще залезе.



*



Винаги, когато си мислиш, че знаеш кой си,



бягай от тази представа за себе си



и прегръщай Онзи, за Когото



не може да бъде казано нищо.



*

Ако бях Бог, щях да оставя всичко точно такова, каквото е в момента. Не бих искала нищо да променя, защото точно сега, както и в абсолютно всеки следващ момент всичко е съвършено и не бих могла да възроптая срещу Всевишния за абсолютно нищо, защото Неговите закони са уникално гениални и в тях всеки получава точно това, което е заслужил, защото Той е висшата справедливост и аз мога само да падна в нозете му обляна в сълзи на благодарност, че ми е дал шанса да се докосна до Него. Ако бях Бог, щях да създам човека точно така, както Той ни е направил – оставил ни е шанса сами да пожелаем да Го потърсим и да се устремим към Него, и колкото повече Го желаем, толкова повече да ни се разкрива, но не както ние очакваме, а така както Той е предвидил за нас. Защото, това, което Той ни е приготвил е най-доброто за нас според Него, но за съжаление от наша гледна точка, то е най-лошото за нас. Затова и се разминаваме с Него, постоянно. Защото си мислим, че можем да Го принизим до себе си за да Го разберем, когато трябва да се извисим до Него за да се слеем в едно.

Целта на духовният път е духовното пробуждане и духовното освобождаване. Ако може да се каже, че има крайна цел, то това би било достигането до истината. Постепенното придвижване към нея е целта на духовната практика до постигането на просветление. Духовните практики са полезни до толкова, до колкото са способни да ни подготвят постепенно за реализацията на абсолютното знание за абсолютната истина. Истината за себе си, за съществуването ни, за смисъла на живота, за бог...
„И истината ще ви направи свободни.”
Всъщност, като се замисля, край няма, защото след просветлението, като че ли започва истинската духовна практика. Някой, който не знае истината или не е събуден би практикувал една насилствено наложена му концепция от вън, без мотивите за действията му да извират от вътре, от „духовното сърце”, безусловно и без егоистични мотиви. След просветлението духовната практика е служене, посвещаване на другите или предаване в ръцете на Всевишния. Друг е въпросът, че в някои учения тази духовна практика се счита за водеща към просветлението и това не е лъжа.

Ето това е разликата между събудения и сънуващия. Събуденият вижда това, което другите не искат да видят. Никой не иска да се събуди. Всички искат сладичко да си подремват. Започни да тръсиш, потърси го сам, за да видиш. Винаги ще има още и още, но накрая, на самия край, в просветлението... стигни там и ми кажи какво виждаш и какво има. Изобщо не е лесно да кажеш какво е. Има една истина и всичко останало са илюзиите, които остават.

Ето това е разликата между събудения и сънуващия. Събуденият вижда това, което другите не искат да видят. Никой не иска да се събуди. Всички искат сладичко да си подремват. Започни да тръсиш, потърси го сам, за да видиш. Винаги ще има още и още, но накрая, на самия край, в просветлението... стигни там и ми кажи какво виждаш и какво има. Изобщо не е лесно да кажеш какво е. Има една истина и всичко останало са илюзиите, които остават.

Ще бъде дълго, но надявам се, ползотворно обяснение:
Прав си за това, че илюзорният аз умира. Съгласявам се, че има осъзнаване на духа.
В просветлението духа се освобождава от оковите на предразсъдъците, убежденията, вярванията, надеждите, въображението, мислите и всичко това е малкият ти аз – егото. Нищо от изброените вече не бива вземано на сериозно, а само като част от цялото - някаква позиция, която винаги намира своята опозиция. Това е неизбежно и ти го виждаш, и приемаш. Живота е прост, ние го усложняваме, ние воюваме за собствените си вярвания, цели, идеи и убеждения. Няма ограничения, нищо не спира духа. Когато духът е свободен, той знае, че всичко е перфектно и няма какво да бъде променяно, защото законите, които движат света са закони. Духа се предава пред тях и им се подчинява безусловно. Смисълът на страданието е следният: егото е това, което страда. Когато то се предаде – с него е приключено и тогава имаме освобождаване от страданието – учението на Буда.
Приемам, че под „истински аз” имаш предвид Висшият Аз. Част от търсенето в съзнателното духовно развите е търсенето на Висшия Аз или на бог в теб. В етапа на духовното съзряване можеш да се усъвършенстваш като човек, можеш да се опитваш да бъдеш добър, обичащ, раздаващ се и да станеш мъдър от това. Можеш да търсиш бог или да искаш да му се посветиш безусловно, но все още няма да знаеш истината.
В просветлението, което е последният етап или краят на духовното търсене и развиване в безкрайни спирали... индивидуалността не се губи, но губиш илюзията, че тази индивидуалност си ти. Може да звучи сложно.
В просветлението откриваш, че си никой или никакъв като определеност, не успяваш да се идентифицираш постоянно с егото. Загубваш способността за отъждествавяне с него, тя започва да се изпарява, защото откриваш, че идентификацията ти с него е илюзия т. е. е играта на твоят ум, или твоето съзнание.
Да, егото остава, да, ти продължаваш да се идентифицираш с него, но знаеш, че то е егото и не го взимаш за нищо повече от его. Ако си мислиш, че си егото си в известен смисъл си абсолютно прав. Малкият аз - егото остава като една възможност или алтернатива за да пребиваваш или оперираш в света, т.е. да продължиш да живееш. Да, но в просветлението, ти знаеш, че това е фалшивият ти аз. Много добре го разпознаваш, както в теб така и в другите. Виждаш как те му се оставят да ги ръководи през цялото време и нямат никаква идея, че те са много повече от ограниченията, които са им били наложени мисловно. В просветлението оставяш контрола над нещата на законите, които ги ръководят. Няма его. И това е точно обратното на това да няма пауза, няма почивка, а да има непрестанно въртене в кръг. Тогава виждаш, че малкият аз е сбора от всички излишества и натрупвания, които пречат на духа да бъде свободен, необременнен от тежестта на егото. То остава като една операционна система за живеене в тялото или система за оцеляване на тялото. Но духът е свободен.
Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва.
Пълна заблуда е да вярваш в обратното, провери сам, убеди се за себе си. За това просветлението е безсмислено и всички търсят духовната зрялост, която е утвърждаваща живота, докато просветлението е отричащо го.

Ето това е разликата между събудения и сънуващия. Събуденият вижда това, което другите не искат да видят. Никой не иска да се събуди. Всички искат сладичко да си подремват. Започни да тръсиш, потърси го сам, за да видиш. Винаги ще има още и още, но накрая, на самия край, в просветлението... стигни там и ми кажи какво виждаш и какво има. Изобщо не е лесно да кажеш какво е. Има една истина и всичко останало са илюзиите, които остават.

Ще бъде дълго, но надявам се, ползотворно обяснение:
Прав си за това, че илюзорният аз умира. Съгласявам се, че има осъзнаване на духа.
В просветлението духа се освобождава от оковите на предразсъдъците, убежденията, вярванията, надеждите, въображението, мислите и всичко това е малкият ти аз – егото. Нищо от изброените вече не бива вземано на сериозно, а само като част от цялото - някаква позиция, която винаги намира своята опозиция. Това е неизбежно и ти го виждаш, и приемаш. Живота е прост, ние го усложняваме, ние воюваме за собствените си вярвания, цели, идеи и убеждения. Няма ограничения, нищо не спира духа. Когато духът е свободен, той знае, че всичко е перфектно и няма какво да бъде променяно, защото законите, които движат света са закони. Духа се предава пред тях и им се подчинява безусловно. Смисълът на страданието е следният: егото е това, което страда. Когато то се предаде – с него е приключено и тогава имаме освобождаване от страданието – учението на Буда.
Приемам, че под „истински аз” имаш предвид Висшият Аз. Част от търсенето в съзнателното духовно развите е търсенето на Висшия Аз или на бог в теб. В етапа на духовното съзряване можеш да се усъвършенстваш като човек, можеш да се опитваш да бъдеш добър, обичащ, раздаващ се и да станеш мъдър от това. Можеш да търсиш бог или да искаш да му се посветиш безусловно, но все още няма да знаеш истината.
В просветлението, което е последният етап или краят на духовното търсене и развиване в безкрайни спирали... индивидуалността не се губи, но губиш илюзията, че тази индивидуалност си ти. Може да звучи сложно.
В просветлението откриваш, че си никой или никакъв като определеност, не успяваш да се идентифицираш постоянно с егото. Загубваш способността за отъждествавяне с него, тя започва да се изпарява, защото откриваш, че идентификацията ти с него е илюзия т. е. е играта на твоят ум, или твоето съзнание.
Да, егото остава, да, ти продължаваш да се идентифицираш с него, но знаеш, че то е егото и не го взимаш за нищо повече от его. Ако си мислиш, че си егото си в известен смисъл си абсолютно прав. Малкият аз - егото остава като една възможност или алтернатива за да пребиваваш или оперираш в света, т.е. да продължиш да живееш. Да, но в просветлението, ти знаеш, че това е фалшивият ти аз. Много добре го разпознаваш, както в теб така и в другите. Виждаш как те му се оставят да ги ръководи през цялото време и нямат никаква идея, че те са много повече от ограниченията, които са им били наложени мисловно. В просветлението оставяш контрола над нещата на законите, които ги ръководят. Няма его. И това е точно обратното на това да няма пауза, няма почивка, а да има непрестанно въртене в кръг. Тогава виждаш, че малкият аз е сбора от всички излишества и натрупвания, които пречат на духа да бъде свободен, необременнен от тежестта на егото. То остава като една операционна система за живеене в тялото или система за оцеляване на тялото. Но духът е свободен.
Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва.
Пълна заблуда е да вярваш в обратното, провери сам, убеди се за себе си. За това просветлението е безсмислено и всички търсят духовната зрялост, която е утвърждаваща живота, докато просветлението е отричащо го.

Съня и събуждането са метафори. Просветлението е когато се събудиш от съня, който всички около теб продължават да сънуват убедени, че са будни.

Всъщност, като се замисля, нашата вселена е построена перфектно и не е необходимо да разсъждаваме над строежа на нещата, защото има една сила, която ги владее, която е много по-интелигентна от нас и която знае смисъла, далеч над нашите възможности да го проумеем. Говоря за онази интелигентна сила, която анимира света. Ако човек се остави в ръцете и, ако се предаде и остави на нея да го ръководи, няма да остане разочарован. Егото му със сигурност ще остане дълбоко разочаровано, разбира се. Може да мине време, но той ще открие, че тя е много по-умна и предвидлива, че тя 'вижда' всичко и всички отгоре, и че само тя е наясно защо нещо сега се случва така, защото то има определена цел. Ние можем никога да не разберем крайните и цели, но тя винаги ще изпълнява предназначението си. Тя е безпристрастна и от нейна гледна точка всичко е перфектно, тя владее съвършенството на всяка причина и следствие.

„В царството на слепите едноокия е наивник. Той е пеперуда сред гъсеници, вампир сред хората, едноок глупак в страната на незрящите мъдреци. (бел. no-self – това са само аналогии.) Той не е превъзхождащ и могъщ, а просто не на правилното място. Чужденец и странник в странна земя. Защо ли се мотае? Какво би могъл той да направи? Да говори? Да учи? Да си играе на мъдър? Какво може едноокият да каже на слепите по рождение? Защо да казва каквото и да е? Какво иска той за тях или от тях? Слепите не знаят нищо за очите. Те не знаят нищо за виждането и тези, които си мислят, че знаят, грешат в знанието си. Защо да говори изобщо? Защо да поема такава напразна и безплодна мисия? Виждащият трябва да започне с нагласа за търпение към скептицизма на невиждащите, помнейки, че той самият е бил преди в същото незрящо и двойно-невиждащо състояние, но толерантността скоро започва да се изчерпва. Задоволяването на необходимостта на егото да се чувства интелигентно и отличаващо се е изморително, скучно и досадно занимание, и единствено служи да разобличи глупостта на алтруистичните мотиви.”

За съвременният човек съществуват няколко състояния:
Невежество – духовна незрялост
Съзнателност – духовна зрялост
Просветление.
Повечето хора всъщност търсят духовната зрялост, мислейки си, че тя е просветлението. Духовната зрялост е да си събуден в съня, но все още да си част от него т.е. да не си продължил напред. Мъдростта се придобива по време на духовното съзряване.
Просветлението е тогава, когато си стигнал до края, когато нямаш повече никакви въпроси и когато с теб е свършено.

Един ден Мойсей срещнал в пустинята стар овчар,



който говорел лично на Бог. Думите на овчаря били



обикновени и прости - той говорел на Бог



като на свой много близък човек.



Овчарят говорел на Бог колко иска да Му помогне,



да го изпощи от въшките Му, да изпере дрехите Му,



да целуне нозете и ръцете Му.



Накрая той завършил молитвата си с думите:



„Когато си мисля за Теб, всичко,



което мога да кажа е „Ах!"



Мойсей бил ужасен и възкликнал:



„Осъзнаваш ли, че говориш със Създателя на Небесата



и Земята, а не със стария си чичо?"



Овчарят се почувствал много глупаво и попитал Мойсей



дали Бог ще му прости някога тази грешка.



Обаче, след като овчарят заскитал много тъжен в



пустинята, разкайвайки се за онова, което направил,



един божествен глас заговорил на Мойсей с укор:



„Мойсей, онова, което изглежда неправилно за теб,



е правилно за него.



Онова, което е отрова за един човек, е мед за друг.



Чистота и нечистота, леност и усърдие -



какво значение имат те за Мен?



Аз съм над всичко това.



Начините на обожание не могат да бъдат определяни



като по-добри или по-лоши - всички те са възхвала и



всички те са правилни. Обожаващият е онзи, който е



възвеличаван посредством обожанието - не Аз.



Аз не слушам думите.



Аз гледам човечеството отвътре.



Забрави езика - аз желая горене! Горене!



Бъдете приятели с този огън.



Изгори грандиозните си идеи и специалните си думи!

Един ден Мойсей срещнал в пустинята стар овчар,



който говорел лично на Бог. Думите на овчаря били



обикновени и прости - той говорел на Бог



като на свой много близък човек.



Овчарят говорел на Бог колко иска да Му помогне,



да го изпощи от въшките Му, да изпере дрехите Му,



да целуне нозете и ръцете Му.



Накрая той завършил молитвата си с думите:



„Когато си мисля за Теб, всичко,



което мога да кажа е „Ах!"



Мойсей бил ужасен и възкликнал:



„Осъзнаваш ли, че говориш със Създателя на Небесата



и Земята, а не със стария си чичо?"



Овчарят се почувствал много глупаво и попитал Мойсей



дали Бог ще му прости някога тази грешка.



Обаче, след като овчарят заскитал много тъжен в



пустинята, разкайвайки се за онова, което направил,



един божествен глас заговорил на Мойсей с укор:



„Мойсей, онова, което изглежда неправилно за теб,



е правилно за него.



Онова, което е отрова за един човек, е мед за друг.



Чистота и нечистота, леност и усърдие -



какво значение имат те за Мен?



Аз съм над всичко това.



Начините на обожание не могат да бъдат определяни



като по-добри или по-лоши - всички те са възхвала и



всички те са правилни. Обожаващият е онзи, който е



възвеличаван посредством обожанието - не Аз.



Аз не слушам думите.



Аз гледам човечеството отвътре.



Забрави езика - аз желая горене! Горене!



Бъдете приятели с този огън.



Изгори грандиозните си идеи и специалните си думи!

„Събуждането от съня е много проста, ясна и недвусмислена задача. То не отнема десетилетия. То не изглежда като спокойствие или като тих, омиротворен ум. То не изглежда като да спасиш другите или да спасиш света или дори да спасиш себе си. Събуждането изглежда като мощен умствен и емоционален срив, защото то е точно това, прадядото на всички сривове. Това единствения начин, по който то работи. Аз зная, че там има хиляди книги, които казват обратното и аз мога да ви кажа, че всички те са били написани от Мая. (Мая тук не е човек или концепция или богиня. Няма начин да се разбере какво е тя, освен ако не бъде преодоляна или превъзмогната. Няма начин да разберете колко дълбоко отива тя, ако самите вие не отидете толкова на дълбоко. В тази война Мая има всяко друго предимство освен едно; истината. Мая не съществува. Истината съществува.)
Веднъж когато разберете какво всъщност е Мая, веднъж когато я видите със собствените си очи, тогава това става съвършено ясно и очебийно. Ще го видите така, както виждате небето.”

Всъщност, като се замисля, нашата вселена е построена перфектно и не е необходимо да разсъждаваме над строежа на нещата, защото има една сила, която ги владее, която е много по-интелигентна от нас и която знае смисъла, далеч над нашите възможности да го проумеем. Говоря за онази интелигентна сила, която анимира света. Ако човек се остави в ръцете и, ако се предаде и остави на нея да го ръководи, няма да остане разочарован. Егото му със сигурност ще остане дълбоко разочаровано, разбира се. Може да мине време, но той ще открие, че тя е много по-умна и предвидлива, че тя 'вижда' всичко и всички отгоре, и че само тя е наясно защо нещо сега се случва така, защото то има определена цел. Ние можем никога да не разберем крайните и цели, но тя винаги ще изпълнява предназначението си. Тя е безпристрастна и от нейна гледна точка всичко е перфектно, тя владее съвършенството на всяка причина и следствие.

„Духовността не е разходка в парка в слънчев ден, бърборейки за приятни неща, с идеите за мир на земята и за добрата воля между хората. В гъвкавата си сърцевина тази духовност е пълна с нежно фокусиране и мека светлина, тиха музика, всичко е леко и приятно, даже пухкаво. Всеки въведен в истинския процес на събуждане би видял подобна фриволност така, както някой човек, който води кървава битка на истинското бойно поле, все едно, че вижда децата да си играят в двора на война. Истинската духовност е свирепо, безжалостно и яростно въстание. Тя е издигането на подтиснатия в следване на заповедта направи-или-умри за свободата. Това не е нещо, което хората правят за да спечелят заслуги или да впечатлят приятелите си или да намерят по-голяма радост и смисъл в живота. То е самоубийствено нападение към враг с невъобразимо превъзходство.”
„Има само един истински култ – Култът към Фалшивата Собствена Личност- и всеки е фанатично посветен член.
Събуждането е процес на разпрограмиране. Просветлението е непрограмирано състояние.
Единствената истина за всеки човек лежи като черна дупка в самата му сърцевина. И всичко друго, всичко друго е само боклуци и глупости, остатъци и отломки, които покриват дупката.
Всеки страх в основата си е страх от вътрешната черна дупка и нищо от тази страна на черната дупка не е истинско. Процеса на достигане на просветление е за това как да се разчупят и разбият пречките и задръстването, отблокирането на запушването и встъпването в дупката. И всичко, което не е свързано с попадането в и преминаването през дупката е само още повече безсмислици и наноси от парчета.”
„Смъртта на егото, в смисъла и значението на тази не-личност е всичко за което става въпрос в това пътешествие.”
„Нищо истинско не може да бъде разрушено, нищо фалшиво не съществува.”
„Егото е фалшивата личност. Всичко, което ти казва, че си разделен от всичко друго е фалшиво. Има само едно нещо. Това, което е то, е това, което си ти. Всичко, което ти казва нещо друго е твоята собствена, лична, фалшива интерпретация. Това е егото, това си ти и това е същността на невежеството.”
„Няма истинска личност, която да бъде възприемана – има само фалшива самоличност и безличност (не-личност). Един търси истинската си личност и не успява да открие нищо, тъй както истинската му личност не е била истина изобщо.”
„Няма истинска личност, истинско себе. Истината и личността са взаимно изключващи се.”

Станимир: „Ако се самоотречеш от живота си като човек”
Всичко друго е егоизъм.
Вие предпочитате да останете в комфортната зона на вярванията си, защото от там е уютно и удобно да се философства. Но не искате да се изправите пред вътрешните си демони и да ги погледнете в очите, защото всички се страхуват до смърт от тях. Убий поне един демон, откажи се поне от една своя страст завинаги, и така, малко по-малко, по един опит всеки път. Докато накрая не стигнеш до бащата на всички демони - страха. Той държи във властта си душите на хората. За да го победиш, ще трябва да „умреш”. И когато „умреш” за него, ще се „родиш” като ангел в ония по-високи области, за които говори твоя учител, но няма да си човек, такъв какъвто очакват другите от теб да бъдеш. Цената е всичко и никой не иска да я плати. Това е смисъла на самоунищожаването и приближаването до Бог.