flyingx

Благодаря д-р Тодор Първанов. "Борбата е нещо, което има стратегия и тактика" Много се замислих над тези думи и мисля,че наистина е така. В момента немога да се свържа с психотерапевта ми, ако може да ми дадете 1 съвет. Мислих цял ден за това което ми се случва и знам защо е така, всъщност мисля че се драматизирам и внушявам,че ще ми стане нещо, че мога да полудея и от това карам мозъка ми да мисли в грешна насока. Всъщност трябва вътрешно да усъзная,че съм здрав психически. А под тактика и борба не знам как да го разбера. Знам,че разходките ми и разговорите с приятели ми въздействат добре и неме карат да мисля за нищо лошо. Или начина е съвсем друг за да се преборя? Защото мисля,че мога с времето това да го забравя. Но ако се сетя отново в какво състояние съм бил, мисля че е напълно възможно да се притесня. Но като спрях да тренирам и след като стана по студено взех да не излизам много и започнах да си мисля такива неща. Мисля да опитам с здравословен начин на живот отново.

Здравейте! Всъщност незнам от къде да започна, моята история е много много дълга, но ще съкратя всички подробности (Макар,че може да не е много добра идея) Искам споделя или да потърся съвет и аз не съм сигурен. Преди година и половина преживях нещо ужасно ! И от там започна всичко... Първите 2-3 месеца си мислех,че имам здравен проблем. Постоянно ходих по лекари. Беше ужасно...След време нещата взеха да се успокояват, но имаше моменти в които често изпадах под напрежение и си мислех,че ще стане нещо лошо с мене. Мисля,че получвах панически атаки. И така ми препоръчаха психолог с които разговарях чрез форум, но прекъснах връзка с него понеже мислех,че проблема ми е здравен а не психически (Всъщност ужасно много ми помогна за което съм безкрайно благодарен)! И така с всеки изминал ден нещата се ограничаваха, взех по рядко да получвам паник атаки с мисълта ,че ми става лошо. Но те не отминаха, може в месеца 1 път, но не отминаха и в продължение на година и 2-3 месеца си мислех,че имам здравен проблем. Взех да се ограничвам от всичко. Сприрах кафе , цигари , алкохол започвах ги. Прикривах от всички,че ми има нещо... И така живота ми се въртеше.. Но се самозългвах, нещо остана в мене от този ден.И през цялото време го правих.САМОЗАЛЪГВАХ СЕ!Немога да повярвам че го скрих толкова навътре,а то излезе отново, незнам как да го нарека. Осъзнах че проблема ми не е здравен. Малко или много живеех под някакъв вид напражение. Някой би ми казал "създай си визуален образ на напрежението и го изкарай" Но не става така. Та наскоро се изнервих ужасно много, получих сърцебиене от нерви! Прибрах се и ми мина мисъл,че като се ядосвам мога да получа паник атака. И си стоя и усещам как всичко започва да се изкривява и разбирам,че е поредната паник атака , за 2 минути ме обзе гадна мисъл, но след това взех да се контролирам, но онова малко напрежение винаги остава. И така сънищата ставаха много реални, вече 1 седмица подред съм така. Тези сънни парализи са кошмарни! Но те са най малкият проблем, знам как да ги контролирам , как да се събудя и как да заспа отново. И вчера... Вчера беше кошмар, все едно не се контролирах аз , идваха ми много мисли на един път и само лоши, опитвам се да мисля за нещо добро обаче немога, неможех да си контролирам мислите, това ми се случва за първи път. А си мислех,че мога да избягвам ПА. Стоях въртях се , казвах си че трябва да се държа. Най лошото е че знам,че проблеми ми не е физически. Това ме караше да се напрягам повече, беше ад, немога да го опиша, да знаеш че неможеш да си контролираш мислите, да изгубиш контрол от себе си, все едно се сриваш. Спрях да мисля, стисках зъби, но подсъзнателно през главата ми минаваше много лоша енергия, незнам какви думи да използвам, това е мое разбиране , не знам дали е изкривено , просто така си го описвам. И тази сутрин станах и си казах за момент ,че немога да се боря повече, просто немога. Но това няма да стане защото година и половина живея с това нещо в мене и все едно живея за да се случи и да го изживявам отново и отново този страх. Но не искам повече да става това никога, снощи за 1ви път това ми се случи, да съм 2 часа в този АД , никога не искам ама никога, това е просто ужасно. Не пожелавам на никои да се случва. И незнам какво да правя! Не искам да тревожа маика ми или някои от родителите ми, защото не го заслужават. Не трябва да ги притеснявам отново... В момента живея сам,а "приятелите ми" са далеч от този неща. Дори си нямат на представа, дано и да нямат само ще се депресират. А и не обичам да разговарям за такива дълбоки неща в моят живот, но много ми се насъбра и няма с кои да споделя, за това пиша тук ... Защото ако кажа на някой как се чувствам, най вероятно ще ми се присмее или ще ми каже, че си внушявам. На 19 години съм и незнам това дали е нормално. Просто да си стоиш и да идват такива мисли. Най плашещото е да си мислиш за нещо хубаво и изведнъж да дойде тази ужасна мисъл. Тревожа се за себе си и съм много объркан. И никой не ми казва бори се, аз просто го правя , но незнам дали ще успея да избягам от този ад... Единственото нещо което ми дава кураж е да подръжавам на изпълнител които са го убили, но се е борил. И така си казвам, че трябва да съм като него , да се боря винаги, защото живота е борба. Но ще продължа, защото постоянно си казвам че мога да направя големи неща. Но не искам да се срина, незнам към кои да се обърна имам чувството че ще полудея, знам че прекаленият стрес води до сериозни здравни проблеми. Дори понякога имам този въображаем приятел които поне може да ме ислуша... Благодаря все пак...