Viva Caselli

В мига, в който започнеш да следваш религия ти спираш просветлението. Просветлението може да се открие само от теб вътре в теб, без да има нужда някой, да ти обяснява как да го постигнеш. Ученото не е просветление, а заблуда! Дори да е вярно дадено учение самия факт, че го учиш от някого те прави непросветлен. Дори ученикът да задмине учителя си според мен просветление пак няма, защото ти си последвал източник, а не себе си.Просветлението дреме вътре в нас и само ние можем да го пробудим, без ничия намеса !Просветление не би трябвало да се дава от Бог, а да са дава от нас на самите нас. Аз не отричам религиите.Следвам ги отсявайки ненужното, но това е така, защото търся нещо, което аз не мога да постигна? И си мисля, че щом търсиш помощ и упование в нещо значи не си просветлен. Бог, Създателят от кого се е поучил ? Той е над, а ние слушаме него. Идеята, че ние се учим от нещо, че ние търсим нещо от някого ни прави непросветлени. Аз когато чета, когато питам някого, когато търся упование и надежда не търся просветление, а спасение, и толкова съм объркан... След като предгледах какво съм написал установих страшен парадокс, а именно. Ако просветлението е даденост,ако дреме вътре в нас, както аз твърдя, то тогава тази даденост би трябвало да е заложена от Бог в нас, да сме избрани, което от своя страна ме навежда на мисълта, че нашата кауза тук на земята не е да се просветлим, а да служим на Бог. Обречени сме да бъдем това, което трябва да сме. Шанс не ни е даден от Него, ако пък ни бъде даден има ли просветление? Според мен не. Щом ти се дава просветление значи Той ти го дава, а щом ти го дава значи имаш нужда. Ако един ден станеш просветлен, ще е така, защото просветлението ни е дадено от Силата създала нас. Да предположим, ако аз утре-ден стана просветлен и видя, и разбера, и осъзная всичко онова, което ни се иска да знаем аз ще съм просветлен. Би трябвало да се срещна с онази сила създала нас. Понеже ще съм просветлен и въпроси в мен няма да съществуват, затова аз само ще Й "кажа" - благодаря, а може и нищо не Й "кажа" . Нали съм просветлен. Лично мнение.

Здравейте, добронамерени хора! Вече няколко дни си задавам въпроси, но отговори не намирам. Човекът, за да е живял какво трябва да е извършил? Тук искам да се разгранича от духовните ценности, защото ясно е, че те са мерилата, особено за хора, като Вас. Човекът, чиято младост е преминала с нищо запомнящо се живял ли е?Човекът, който е бил безличен имал ли е младост? Де, Гиди, Луди, Млади Години! Повечето хора тъжат за тях, но защо тъжи човек, който да речем е изтървал своята младост? Колко луди трябва да са тези години? В какво се изразява лудата младост? Празна ли е младостта на човек, който по никакъв начин не е дал на себе си и на околните да се разбере, че е млад, и защо в него се проявява онова страстно желание отново да бъде млад? Имам една добра позната(30 г.), на която младостта премина безмълвно. Без приятелки, без да бъде докосната от мъжка( момчешка) ръка, без купони, без въобще да помирише младостта. Аз я съжалявам, но не й давам да го разбере. Онзи ден останах като треснат, когато в един кратък изблик на ентусиазъм, тя ми сподели: " Искам да съм млада " За да не остана неразбран подчертавам, че говоря за ранната младост. Пределно ясно ми е, че човек на 30 г. е млад. Благодаря Ви!