Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Viva Caselli

Модератори
  • Общо Съдържание

    567
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Viva Caselli

  1. Viva Caselli

    Космополитизъм

    Космополитизмът е идеология, в която човек е преди всичко гражданин на света. Стремящия се към космополитизъм отрича своята принадлежност, за да я замени с цялостната такава, а именно - дете на света. Тази идеология според мен е неосъществим проект. Израстването в парче земя ограничава светогледа на човек и му слага рамка. Това е процес, който тече съвсем естествено и прекъсването му е утопия. Безрезервния космополитизъм би следвало да е вътре в човека, и не би следвало да се възпитава в човека. Симпатизирането на определен народ, не собствения, е в разрез с идеята въвеждана от идеологията за космополитизма. Той изключва всякакво пристрастие, не дели хората, защото езика е общ, държавни граници не съществуват. Общочовешките ценности са еднакви навсякъде, както и религията. Спортните, научните, музикалните ... постижения са дело на хората. Космополитизма изключва обобщаването, слагането в общност. Общности, държави, континенти не съществуват.Тук е важно да се спомене, че не измяната и отричането от родината е знак за космополитизъм. Космопилитизмът изключва и чуждопоклоничеството. Невъзможността тази идеология да се осъществи идва от там. Невъзможно е дори да си помислим, че можем да констатираме, провъзгласим определена страна като по - по - най. А факт неоспорим е, че едни нации са по - напред от други. Е, тогава къде е мястото на космополитизма, когато самия свят налага разделение, което разделение не може да бъде преодоляно от човешките чувства и емоции, размисли, заключения, окачествявания? И борбата за космополитизъм в какво ще се изрази? Ако човек е патриот ще милее за родното. Но ако човек намери по - хубава родина ( страна приемник ) е възможно да се отрече от родината си. Човешките очи разделят и степенуват ... Човешкото съзнание е склонно да види в едни нации повече добрина, отколкото в други, то си е и така. Дори и илюзия на ума човек вижда в различните общности, различни светоусещания, а космополитизмът следва да предразполага човешкото съзнание към универсалност ... Що е космополитизъм? Има ли място сред нас? Б.а; Пускам темата по повод разногласията в друга. В тази тема, който желае може да събере мислите си. Аз така го усетих и разбрах.
  2. "Добре е да си учен, поет, воин, законодател или друг, но лошо е, ако при това не си и човек." Висарион Белински http://www.vbox7.com/play:2de82b1fc1 "Благословен е този, който без да се задоволява с настоящата действителност, е носил в душата си своя идеала за по-добро съществуване, живял е и е дишал с една мисъл – да побърза, според степента на дадените му от природата средства, да осъществи на земята този идеал…" Висарион Белински, (1811–1848) руски литературен критик и публицист, философ.
  3. Viva Caselli

    Парадокс

    Парадокс Парадокс на всемогъщия Парадоксът може да се опише така: Може ли някой всемогъщ да създаде скала, толкова тежка, че даже той да не може да я повдигне? Ако може, значи той престава да бъде всемогъщ. Ако пък не може, значи поначало не е бил всемогъщ. Парадокс на стрелата Зено твърди, че за да има движение, обектът трябва да промени първоначалната си позиция. Дава пример с полета на стрела. Във всеки момент от този полет, стрелата се намира в точно определена точка, и в тази точка се намира в покой. Но сбор от състояния на покой не дава движение, както и сборът от нули е нула. Следвайки пътя на логическото описание, стрелата виси неподвижно в пространството без да се движи. Ахил и костенурката Ахил трябва да надбяга костенурката, която се движи 10 пъти по-бавно от него. Той дава преднина от 100 метра. Ако предположим, че двамата се движат с някаква постоянна скорост (единия бързо, а другия бавно), тогава след определено време Ахил ще е пробягал тези 100 метра и ще е достигнал до мястото, където е била костенурката в началото. През това време тя ще е изминала още 10 метра. Тогава на Ахил ще му е нужно още малко време, за да измине тези 10 метра, но до тогава костенурката ще е напреднала още. Това може да продължава до безкрайност и следователно Ахил никога не може да надбяга костенурката. Разбира се, ние знаем, че Ахил може да я надбяга, но точно в това е парадоксът. Във физическата реалност е невъзможно да преминеш безкрайността. Как можеш от една точка в безкрайността да стигнеш до друга, без да преминеш безкрай други точки? Невъзможно е, но не и в математиката. Парадоксът показва как математиката може да докаже нещо, което в действителност не може да се докаже. Прилагат се математически правила в не математическа ситуация. Магарешки парадокс Имаме едно магаре, което се намира точно между две бали сено, които са с абсолютно един и същ размер и качество. Магарето ще умре от глад, понеже не може да вземе рационално решение от коя да яде. Парадокс на неочакваното обесване Съдия казва на осъден затворник, че ще бъде обесен по обяд през някой ден от следващата седмица, но точният ден ще бъде изненада. Осъденият няма да знае кога ще го обесят, докато не почукат на вратата му когато стане време. Така той си вади заключението, че няма да го обесят. Първо, той смята, че “изненадващото обесване” не може да е в Петък, защото до тогава ще са минали всички дни от седмицата и това няма да е изненада за него. След това заключва, че няма да е и в Четвъртък, защото вече е изключил Петък, а ако не е обесен до сряда, тогава в Четвъртък няма да е изненадан. По същият начин изключва всички останали дни от седмицата. Той се връща в килията си спокоен, че ще живее. В сряда по обяд на врата му се почуква, което всъщност го изненадва. В крайна сметка е обесен. Парадокс на бръснаря Представете си един град, в който има само един бръснар и всеки мъж в града се бръсне редовно – някои се бръснат сами, а други ходят при бръснаря. Бръснарят спазва правилото да бръсне само тези, които не се бръснат сами. При това положение можем да попитаме следното: “Бръснарят сам ли се бръсне?”. Ако не се бръсне сам, тогава според правилото, той трябва да се обръсне. Ако се бръсне сам, тогава според правилото не трябва да се бръсне. Парадокс на Епименид Философът Епименид нарекъл всички критяни лъжци, но самият той бил критянин. Тогава и той е излъгал, следователно всички критяни говорят истината. В такъв случай и Епименид е казал истината, но от това следва, че всички критяни са лъжци. Това може да продължава до безкрай. Съдебен парадокс Учител на философа Протагор е бил Демокрит. Казват, че преди да започне обучението му, двамата сключили договор, според който Протагор щял да заплати таксата за същото, след като спечели първото си дело (или публичен спор). Но обучението свършило, а Протагор и не помислял да влиза в спор или да завежда дело. Демокрит му писал: “Трябва да ми заплатиш за обучението си. Ако не го направиш, аз ще заведа дело срещу теб. Ако спечеля делото, ще трябва да ми заплатиш, съгласно решението на съда. Ако го загубя – трябва да ми заплатиш, съгласно нашия договор. И в единия, и в другия случай ще трябва да ми заплатиш, така че по-добре плащай без да съм те дал под съд!” На което Протагор, като добър ученик, отговорил: “По-добре не завеждай дело, защото ако аз загубя, не трябва да ти плащам, съгласно клаузата в нашия договор. Ако пък го спечеля – пак не трябва да ти плащам – този път съгласно решението на съда. И в единия, и в другия случай нищо няма да получиш! Парадокс на неудържимата сила Какво ще стане, ако неудържима сила се срещне с обект, който не може да бъде преместен? Парадоксът се разглежда като логическо упражнение, а не като реална ситуация. Според модерните научни разбирания, нито една сила не е неудържима и няма обекти, които не могат да се преместят. Неудържимата сила ще изисква безкрайна енергия, която не съществува в ограничената вселена. Обект, който не може да се премести ще има безкрайна инерция и безкрайна маса и в крайна сметка ще бъде погълнат от собствената си гравитация. Парадокс на нощното небе В астрофизиката парадоксът на нощното небе влиза в конфликт с предположението, че космосът е безкраен и статичен. Това доказва, че всъщност космосът е подвижен, което се разглежда в теорията за големия взрив. Парадоксът гласи, че от всяка точка на Земята, в небето трябва да се виждат само звезди. Представете си, че сте в една гора само с бели дървета. Ако в някой момент погледът ви попадне върху дърветата, тогава няма ли да виждате само бяло? Това е в противоречие с мрака на нощното небе и кара много хора да се чудят как така не виждаме единствено звезди в небето. Източник
  4. Viva Caselli

    Що е философия?

    Думата има гръцки произход и означава любов към мъдростта. За кого е предназначена философията? В какво се изразява нейната същност? Каква е ползата от философията? Как се философства? * * * Можете да споделите мнението си. Аз ще го направя по-късно.
  5. Емил Чоран „Животът ми бе доминиран от преживяването на скуката. Познавам това чувство още от детинство. Не става въпрос за скуката, която може да се пребори с помощта на забавления, разговори и наслади, а за една бих казал фундаментална досада, която се състои в следното: повече или по-малко ненадейно, у дома или на гости или пред най-прекрасния пейзаж, всичко се изпразва от съдържание и смисъл. Чувстваш празнина в себе си и извън теб. Цялата Вселена е засегната от усещането за недействителност. В този миг всичко престава да ни интересува, нищо не заслужава привързаност. Скуката е главозамайване, но спокойно, монотонно замайване.Тя е откровение за световното безмислие, отведено до потрес или до върховна проницателност убеждение за факта, че не можеш, че не бива да правиш нищо нито на тоя, нито на оня свят, че не съществува свят, който да ни допада и задоволява. Благодарение на този опит – не постоянен, а възвратно, тъй като скуката идва на пристъпи, но трае по-дълго от треска, – не успях да направя нищо сериозно в живота си. Ако трябва да съм честен, живях наситено, без обаче да мога да се впиша в битието. Маргиналността ми е не случайна, а същностна. Ако се отегчаваше, Бог щеше да продължи да бъде Бог, но един маргинализиран Бог. Но да оставим Бога намира. Винаги съм мечтал да бъда безполезен и неизползваем. Е добре, именно благодарение на скуката сбъднах мечтата си. Тук се налага едно уточнение: преживяването, което описах току що, не е непременно депремиращо, защото често установявам, че е последвано от екзалтираност, която превръща празнината в пожар, в един желан ад...“ no_self, да допълниш нещо? С подчертаното показвам защо съм се сетил за теб.
  6. Имате ли спомени, за които нямате адекватно обяснение защо помните? Аз имам много такива. За по-ясно ще приведа примери. Спомням си абсолютно незначителни разговори. Спираме във Варна на един пазар, аз, един мъж и една жена. Понеже спрях с колата пред един гараж, като по този начин запуших гаража, казах на тези двамата, че ще ги чакам в колата. Понечи ли собственикът на гаража да излиза, ще мръдна по надолу. Останах сам в колата, телефонът ми звънна. Беше сестра ми. Спомням си разговора, който проведохме. Не целия, но отделни изречения, толкова незначителни, общи приказки, които си нямам на идея защо въобще ги помня!? Също така ми се е случвало да си спомням какви са били мислите ми минавайки през познато място. Преди време живеех за известно време във Варна. Имам куп приятни спомени от този град. Когато го посетих отново, минавайки с кола над магазин "Джъмбо", се сетих какво съм си мислил, когато съм минавал по този същия път. Аз съм минавал много пъти от там, тоест не съм мислил всеки път, когато минавам от там едно и също, но си спомних едни абсолютно незначителни мисли. Странно е защо си спомням точно тези мисли!?! И един ранен спомен от детството ми. Бях на село при баба ми (Бог да я прости). Тя ме хранеше с лъжичка, с някаква манджа. Понеже прозорецът на къщата ни е с изглед към портата, аз се храня и наблюдавам портата. Тя се отваря от един роднина и аз отварям вратата на къщата, за да го посрещна, при което баба ми заповядва: "Прибирай се веднага, навън е мечава!" Мечава е буря. Виждам се много ясно отстрани и си спомням какви бяха мислите ми тогава — какво е това мечава. Бил съм много малък, за да ме храни баба ми, може би под 4-ри годинки. Имам куп такива спомени. Невероятно интересно ми е защо си спомням такива дребни, глупави и незначителни спомени!?! Има ли успех темата и ако се развие ще задам допълнителни въпроси. Надявам се да не съм единствен, не искам да съм луд.
  7. Viva Caselli

    Френска музика

    О, каква беда! Колко много теми посветени на музиката има в този форум, само не и такава посветена на френската музика — най-великата! Когато някой е тъжен и скърби, го насърчавам да слуша френска музика. Кълна се, че френският език, освен че е благозвучен, е лек за всяко неразположение на духа.
  8. „Как да не сме сами, след като на нас не ни принадлежи в собствения смисъл на думата дори нашето собствено тяло?! Тялото е сякаш не просто онова, което ни прави да ни има, а което ни прави елемент от света. Онова, с което ние сме на-лице. Но дайте си сметка, че нашето тяло може във всеки един момент да заболее, да се парализира, да се пръсне на прах. Тогава се оказва, че дори онова, с което аз съм в този свят, не ми принадлежи. Кой съм аз тогава? Какво съм аз, щом като дори това мое тяло не ми принадлежи? Когато съм жив и здрав, аз докосвам тялото си и не казвам: „Това е моята кожа.“, а казвам, че това съм аз, защото това действително съм самият аз. Но, от друга страна, това е и нещо, което съвсем не ми принадлежи – то може да легне парализирано и да се окаже, че аз не съм бил това. След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“ Калин_Янакиев „След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“ Чудесен въпрос, върху който си струва да се замислим. Ако някой почувства, че трябва да мисли по този въпрос, нека сподели мислите си тук.
  9. Кратък философски речник
  10. Нека се замислим и допуснем мисълта, че Земята е населявана от една личност. По какъв начин личността ще се осъществи в ценностен смисъл? Михаил Бахтин пише, че никоя личност не е в състояние да бъде автор на своята собствена ценност, както не е във властта й да се подвигне сама за косата. Тоест, личността няма свое собствено битие, тя осъщестява своето битие благодарение на другите, като превръща своето битие в едно съ-битие. В този смисъл уникалността, понякога изразена във вродена дарба, намира своето място благодарение на другите. Може да се прибави и това, че опитите ни да се впишем в сферата на човешкото съществувание, всъщност са опити да изразим личната си свобода, която няма как да се самоосъществи, ако липсва другостта, онази другост, която ни прави свободни и уникални.
  11. „Проста справка и желание за анализ, елементарна, подчертавам „ЕЛЕМЕНТАРНА” мисъл, могат да те отведат до това, че „хомосексуалността” отдавна не е в списъка на психическите заболявания, а изказвания подобни на твоето, са подсъдими, като дискриминиращи, уронващи авторитета и унизяващи човешкото достойнство и човешката свобода.“ То и Астрологията не е в списъка на науките, но има хора, които твърдят, че е наука. Мисля, че тази тема ще бъде заключена. Наистина е опасна, тъй като някои(включвам и себе си) могат да се подхлъзнат и да станат крайни. Всъщност Йордан Анов позна, че знанията ми осносно тази тема са елементарни. Обяснявам си го с факта, че приема ли нещо за истина, истина си остава. Иначе ето една бърза справка, с която съм напълно съгласен. За мен по темата всичко е изчерпано с това: Въпреки големия брой изследвания и до днес се водят дебати по въпроса за причините за хомосексуалността. Нито един от предложените досега отговори на този въпрос не са еднозначно подкрепени с доказателства. Основните становища са, че хомосексуалността е продукт на вродени конституционални, генетични или хормонални фактори, или че е придобито под въздействието на разнообразни социални фактори след раждането поведение. Съвременното научно мнозинство защитава позицията, че различните форми на хомосексуалността се определят от комплексни фактори. Източник
  12. „Не бих искал темата да се превръща в спор на различни мнения, които се основават на прочетено, научено от външния свят или на теории, родени в ума им.“ Какво искаш? Да мисля като теб ли? Това не е по силите нито на мен, нито на друг. „Поводът да напиша този пост тръгна от там, че хомосексуален човек попита какво мисли Бялото братство за хората, родени като такива.“ Тук има достатъчно хора изучаващи словото на Петър Дънов. Дано се включат, за да ти кажат. Но и да знаеш, че няколко подобни теми стоят заключени. За мен нещата в случая са ясни. Хомосексуализмът е тежко психично разтройство, вродено или придобито впоследствие. „Ще се радвам, ако някой ме подкрепи и направи опит да се обединим вместо да се разединяваме в спорове.“ Аз мога да ти обещая, че това е последният ми пост по темата. Ако не да те подкрепям, то поне няма да те опровергавам. Не е малко, нали?
  13. Viva Caselli

    Сакс музика

    Саксофонът е музикален инструмент със силно специфично звучене, което има успокояващо и релаксиращо въздейстие — крал на музиката, който заслужава тази тема!
  14. Viva Caselli

    Френска музика

    no_self, чувствай се поздравена, ; )
  15. Влез в тази тема Френска музика. Там има нещо за теб. ; ) Само едно нещо искам да допълня, което беше провокирано от това твое мнение, макар да не касае тялото, то е важно и следва да се обсъди. Виж какво доверие ти възлагам — искам да го обсъдим заедно. И така: „Моето мнение е, че ако наистина искаме да осъзнаем преходността на човешкото тяло, не трябва да гледаме другите, а да се взрем в себе си.“ no_self, не мисля, че е възможно да опознаем себе си, ако не се вглеждаме в образа, който изграждат другите Аз-ове за нас. Много ще ме лъжеш, речеш ли да ми кажеш, че не го правиш. Всички го правят. Някои несъзнавано, а други съзнавано. Мисля, че се касае за детерминиран процес. Само това „моето мнение“ — е достатъчно, за да се разбере, че вече имаме конфликт на интереси, ценности, убеждения... Ние можем ли да знаем какво сме, ако не споделим своята уникалност с другите? Разбираш ли накъде бия? — неизбежно посягаме да се сравним/противопоставим на другите. Небеса, нали другите правят това „вътре себе си“! Тоест, ние не можем да бъдем „вътре в себе си“, ако ги няма другите, тези извън нашето „себе си“. Какво ще отстояваме, какво ще споделяме... закъде сме без тях? Ще си позволя да перефразирам Калин Янакиев, един прекрасен човек: „След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“, а аз го променям така: След като и това не съм аз, Боже мой, кой съм аз, ако ги няма другите(ако съм сам), разбирай — пълната липса на други?
  16. За мене нещата са други. Уважението към тялото е задължително. То трябва да е чисто. Вероятно ще ни убият не грижите, които полагаме за него, а стремежът да го запазим, като загубим добродетелите си. Всеки може да превърне тялото си в бунище, това няма да го направи по-мъдър и не коства усилия. Но кой може да се отрече от тялото си, за да защити човешките добродетели? — единици. Ако искаме наистина да осъзнаем преходността на тялото, следва да си изберем такъв, който е отстоявал човешкото в човека в продължение на цял живот и да живеем така сякаш ни гледа.
  17. Здравей, Можеш ли да предоставиш точните думи на Дънов?
  18. no_self, включвай се по-често във форума. Мненията ти са полезни. ; )
  19. Здравей, Притеснително е това, че извън телата, които е представил Станимир, за което му благодаря, има и други. Ще оставя настрана телата на манекенките, съмнителните певици, хората занимаващи се културизъм и т.н. Всички знаем, че без унифициране на телата им, са обречени на провал. Искам да обърнем внимание на философите и духовните деятели. От античността до днес това са хора предимно с дълги бради. Каква е причината да пускат бради? Аз не знам каква е, но знам каква не е. Със сигурност не го правят и не са го правили, за да изглеждат по мъдри. Какво е вашето мнение?
  20. И продължавам нататък... Всяка жена се стреми да поддържа тялото си. Някои, за да направят „перфектното“ тяло — това на модната тенденция — отиват много, много далеч. Подлагат се на един куп лишения и стават аскети. Пресилено или не, това за мене е робуване на тялото. Свободен ли е духът, ако се грижи не за своето тяло, а за едно обществено, признато и лъскаво тяло? От никой не очаквам да каже, че е свободен. Мнението ми за вас е добро. Споделям този проблем, защото се наблюдава една тревожна тенденция все повече родители да записват невръстните си деца на конкурси за красота. Не ме питайте какъв срам съм брал и как съм се червил, когато попаднах на такъв конкурс, в който едно 10 годишно момиче беше гримирано като Мерилин Менсън. * * * Ето и тема за честта,
  21. Г-ца М., искам да хвърля малко светлина по въпроса. Като казвам малко, всъщност уточнявам, че това е последният ми пост в темата. Виж сега, моралният мазохизъм не е рядко явление, така че не бива да се обиждаш. За него е писано много и много е измъчил психолозите, отдали се да разрешат това проблемно явление. Дори аз, който ти давам съвети в един или друг момент от своя живот съм бил мазохист. За всеки случай ти бъди спокойна. Не ти се случва нещо непоправимо. * * * Според мен нещата стоят по този начин: Ти си търсиш мъж, който да те подчини и обладае. Такъв вече си имала, искаш го отново. Запитай се: във властта ли е това на мъж, който ще ти носи закуска в леглото и ще пуска прахосмукачката, докато ти, да речем, пиеш кафе с някоя приятелка? Искаш ли такъв мъж до себе си? Струва ми се, че няма да сгреша — той ще е нищо повече от помощен персонал, отколкото мъж, за какъвто винаги си мечтала. Жената има нужда да бъде слаба и женствена. С тебе ни интересува как значи да е нежна, ако мъжът е по-нежен от нея? Тоест, тя си мечтае той да е малко по-груб и недодялан, за да усети своята женственост. Вслушай се в разговорите на жените. Те като седнат на кафе имат навика да казват: „Моят мъж, моят мъж, моят мъж...“ Стремежите им са да убедят себе си и приятелките си, че са избрали за мъж един силен мъж. Те търпят всяко едно неуважение от страна на своя мъж, — но придобиват увереност, че не са сгрешили в избора си. Те са тези, които на своя страна разполагат със силен мъж. * * * Съветът ми е да започнеш да четеш книги, които са насочени към психологията. Трябва да изгладиш кривините в характера си, така да се каже, да смениш мисловния си модел. Няма да те утешавам с празни надежди, че това ще стане бързо, но мога да те уверя, че ще стане. Обърни се към психологията, инак рискуваш да се влюбиш в мъж от същия вид, такъв, заради когото сега страдаш и не можеш да прежалиш. Успех,
  22. Който иска да поговорим за честта нека отвори тема в нейна чест, или да потърси вече съществуваща такава. Аз ще се придържам към първоначалния замисъл на темата ми.
  23. Скъпа _Маги_, Първо, нека се замислим какво е честта? Тя не е нещо изключително, което да присъства в отделен индивид. Ние не казваме този има чест, а този няма. Казваме: той загуби честта си. Добре де, няма да те включвам в списъка. Може ти да мислиш по друг начин. И така. Нея я притежава всеки един човек. В такъв смисъл, аз мисля, че човек може да загуби честта си. И не съм съгласен с теб, че не можем да загубим нищо за краткия си престой тук.
×