Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Viva Caselli

Модератори
  • Общо Съдържание

    567
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
    Viva Caselli got a reaction from Латина in Сарказъм ; начини на употреба.   
    Човек не трябва да губи онази велика сила в себе си - чувството за значимост. В каквато и позиция да се намира винаги трябва да знае, че има глас, глас, който може да бъде изявен. Един глас носи толкова сила в себе си, колкото гласът на велик мъдрец. Толкова силно искам момент на яростна съпротива, ясни цели, главозамайващо съпротивление срещу покварата. Всъщност аз за това живея. Но това е друга тема, в която не искам да забърквам " себе си то си ", та да не излезна; аха, да, да - точно тази мисъл в теб !
    За да подкрепя думите си, колко силен всъщност е човешкия глас ...

    И изведнъж - глас, който се издига над всички, глас силен и като че ли не от този свят:
    „1798. На един висок баир се намирам сега, сам в едно пусто село, наричат го Алванитохори. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и ми притъмнява. Виждам небето мътно. Но как да се защитя, къде да намеря спокойствие, та да ида там да живея? Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се към запад - и той ме застрашава. Обръщам се на север - и там гърми и се святка. Тичам към юг - и там е смрад. Виждам вълци как силно тичат и зверове как се нижат - всички побеснели и раздразнени. Обръщам се към небето със сълзи и извиквам: искам свобода в тая неволя!”

    Това е великия глас на един отец, в чиято душа е съзряла искрата на бунта. Един историк преведе това велико творение на старобългарски, след това помолих една моя приятелка, която има изящен почерк, да го увековечи с черно мастило върху бяла хартия. Сложих в рамка творението и го закачих на стената в спалнята, така че съвсем съзнателно, когато заспивам, когато се будя, да ми бърка в очите.
    Това е незнаен глас, затова пускайте гласът си и търсете правата си. Хора - значими сте!
  2. Like
    Viva Caselli got a reaction from vorfax in Кавалерството?   
    Кавалерството ще си остане благородна постъпка. Но то трябва да се проявява в случаите, в които жената не би могла да се справи сама. Тогава кавалерството е на място, фалшът го няма. Кавалер е човекът, който създава в жената усещането, че тя е самостоятелна и независима, а не негова притурка. Кавералът е анонимен джентълмен, който с постъпките си бяга от показността. Когато кавалерът забележи правостоящ човек в градския транспорт не е нужно да го погледне в очите, за да каже: " Заповядайте, седнете ". Кавалерът просто става и съвсем спокойно отстъпва мястото си, без да отдава някаква значимост на постъпката си, значимост няма. Кавалерът не натрапва своята любезност, не очаква благодарности. Не търси внимание, не избира пол, просто кавалерства.
  3. Like
    Viva Caselli got a reaction from pavli82 in Случайности, съвпадения, поличби   
    Дядо ми ( по майчина линия ) преди да издъхне лежа доста време на легло. На финал вече го беше пипнала склерозата. Нито познаваше, нито помнеше. Аз бях малък ( 11, 12 г. ) и помня как питаше майка ми: " Кое е това войниче ", виждайки мен. Брат му на дядо ми почина, когато дядо ми беше на легло обсебен от склерозата. Излишно беше да му казваме, че брат му е починал. Той не познаваше собствената си жена ( баба ми ), та брат си ли щеше да познава. Те не се бяха виждали дълго време. Бяха скарани. И тогава стана нещо странно.

    Майка ми влезе в стаята му с една шепа лекарства в ръце. Той не познаваше и нея. Винаги я наричаше с различни имена, но тогава я позна, каза: " Танюшке, знаеш ли кой е умрял ". Майка ми леко се сепна, когато дядо изрече името й, но му отвърна: " Кой ", а той каза: " Владо, брат ми ". Майка ми се уплаши, треперещите й ръце изпуснаха хапчетата на пода. Извика почти истерично: " Кой ти каза ", а той: " Който е трябвало ми е казал ". Майка ми настоятелно и заплашително го попита отново: " Кой ти каза ", но беше късно, склерозата го стисна и ясния разсъдък изчезна, така както се беше появил - за секунди. Беше адекватен точно толкова, за да каже, че брат му е починал, за да познае майка ми!

    Не вярвам, че мъртъв човек може да осъществи контакт с жив. Разделям двата свята и не допускам, че е възможно смесването им. Склонен съм да вярвам обаче, че той по някакъв начин усети липсата му от този свят. Или просто всичко това беше една случайност, която се прояви.
  4. Like
    Viva Caselli got a reaction from B__ in Припомняне или научаване?   
    Следователно моя собствен път към Бог е: Няма прераждане, но има Бог. Няма лошо в този мой собствен път към Бог.
  5. Like
    Viva Caselli got a reaction from ivail in Идеи. Чиста потенциалност. Варианти.   
    Глупости са това. Не бързайте да ме ...Глупости са за мен. Аз съм просто човек.
    Идеите не съществуват в готов вид. Никъде в пространството не седи конкретна идея, която да бъде уловена от откривателя й. Не вярвам, че нещо си е поставило в пространството идеята за възможното проявление на : самолета, влака, оръжието, совалката.

    "Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там"
    Това е факт, но защо висшите интелигенции ще принуждават човечеството да открие, че водата може да се постави в чаша!? Не мисля, че някой ни ограничава по този конкретен начин. Истината е по - проста. Водата си стои. И ние сме свободни да измислим чаша, за да я поставим в чаша. Да измислим басейн, за да поставим в басейн. Водата е тук, за да проявим дадената ни възможост къде да я сложим, но ние не сме ограничени в избора си къде да я сложим, не и по такъв конкретен начин.Според мен ние сме ограничени до някаква степен. Няма в бъдещето нищо материално поставено. Материализмът е наше дело.
    Слаб съм когато говоря за духовното пред други личности, но все пак.

    Бог е сътворил дух. Качества на духа. Някак си не вярвам в Бог материалист, който постави в пространството възможното провление на пистовия мотор, прахосмукачката, дистанционното ... Бог изгради една ограничена материя. Земята с нейните богатства. Даде ни възможността да открием тези богатства и да ги използваме както сметнем за добре. Даде ни алуминий, даде ни и желязо. Факт. Но Бог не постави в пространството самолета или пък танка. Бог ни даде правото да проявим духът си свободно, не постави нищо материално ( определен предмет, определена химична реакция, определена идея), което да бъде открита от нас. Постави водата, а ние измислихме подводницата. Постави земята, а ние измислихме багера. Желязната руда не носи идеята, че може да се превърне в нещо повече.Нищо не носи. Тя просто си седи в недрата на Земята. Идеята носим ние. Понякога добра, а понякога зла.
    Оттам нататък ние сами измислихме златните накити, диамантените пръстени, палтото от бяла мечка. Някак си много нисша ми изглежда интелигенцията, която постави пред нас идеята, че лисицата може да седи и на врата ни!
    Вярвам, че има Бог. Ние сме под него. Не изключвам възможността за проявата на друг живот съществуващ едновременно с нашия. Дори съм склонен да вярвам, че има по - висши създания от нас. Вярвам в извънземното съществуване. Но не вярвам, че висшите същества дирижират разумът ни. Не и по този материалистичен, строго определен начин.
  6. Like
    Viva Caselli got a reaction from Слънчева in Дискриминацията в образованието - съществува ли?   
    Клипче, в което предводителят на проституцията Берлускони показва как трябва да се държим с жена полицай.
    Жената пише акт върху капака на кола. Сводника Берлускони минава зад нея, за да я обладае за няколко секунди. Ухилен и доволен, че е задоволил потребността си той се качва в колата си. И случая, в който стареца си позволи да педофилства с момиче!

    Пламенните италианките не позволиха на сводника да мародерства.
    В много европейски столици жените в знак на съпричастност се надигнаха, за да покажат, че не са те робини и притурки.


    Част от лозунгите:
    " Аз любя приятеля си безплатно "
    " Италия не е публичен дом "
    " Искаме страна, която уважава всички жени "
    " Берлускони - враг на Италия "

    Ето я съвременната жена, браво момичета !
  7. Like
    Viva Caselli got a reaction from Орлин Баев in Дискриминацията в образованието - съществува ли?   
    Клипче, в което предводителят на проституцията Берлускони показва как трябва да се държим с жена полицай.
    Жената пише акт върху капака на кола. Сводника Берлускони минава зад нея, за да я обладае за няколко секунди. Ухилен и доволен, че е задоволил потребността си той се качва в колата си. И случая, в който стареца си позволи да педофилства с момиче!

    Пламенните италианките не позволиха на сводника да мародерства.
    В много европейски столици жените в знак на съпричастност се надигнаха, за да покажат, че не са те робини и притурки.


    Част от лозунгите:
    " Аз любя приятеля си безплатно "
    " Италия не е публичен дом "
    " Искаме страна, която уважава всички жени "
    " Берлускони - враг на Италия "

    Ето я съвременната жена, браво момичета !
  8. Like
    Viva Caselli reacted to Хармония in Агресията - как да се справяме с нея?   
    Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.



    Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговият коментар:


  9. Like
    Viva Caselli got a reaction from Латина in На какво се зарадвахте днес?   
    Цяла нощ високата температура не ми позволи да дишам дори. Уж пих някакви хапчета, но ефект никакъв. Понеже телевизора ми се включва автоматично всяка сутрин. И в просъница чувам как щял да се прави специализиран детски съд. Слушам с едното ухо и дрема. Заинтересува ме темата, но след като отвотих очи тя беше изчезнала. Знаех си, че не беше сън! После си направих кафе и слушам, но и гледам.

    Свещеник и гражданин с дружни усилия хващат обирджия на апартаменти.
    И се замислих. Никуму не е нужен отец в черни одежди и кадило в ръка, ръсещ светена вода. Но някак си много нужен е поп, който гони престъпник.
    Толкова е нужно, че видиш ли нещо толкова " дребнаво " се чувстваш ... Пих два аналгина и треската ми поотшумя, от хапчетата или от човешката постъпка, така и не разбрах!
  10. Like
    Viva Caselli got a reaction from Emmy in Медиите - защо са пълни с негативизъм?   
    Диана, напълно те разбирам, че не проумяваш. На мен ми се случва често. Но това с безработния е глупаво. Чакай сега! Ти предлагаш гладния и безработния да работи, защото е гладен и безработен. Нужно е да се работи, но да поискаш от човек да работи, да няма " претенции ", не мисля, че е редно.Хората имат достойнство и то не бива да бъде потъпквано от работодателите.

    Магистрала " Люлин " я направиха точно тези бедни и закъсали кърджалийски турци, които вместо да отстояват правата си тръгнаха по логиката " гладен - закъсал " ! Какво стана. Работеха по 12 часа, без почивни дни. Не се къпеха, защото бяха настанени в изоставени руини. Храната, която поемаха беше отпадък от " Billa ", " Kaufland ", " T - market " ... И това, което казвам не съм го чул в новините, а го знам от леля ми. Тя има строителна фирма. Та нейната фирмичка участваше в изграждането на магистралата. Със съществената разлика, че при нея няма неточности и недоразумения.

    Това означава ли, че ако ми падне гладна, трябва да й връча метлата, химикалката и да я назнача на работа, констатирайки: " Ама ти си безработна, как може да питаш за работното време, за физическата, психическата натовареност" ? Не е ли в реда на нещата; да седнем, да изясним какво търси гладната, а аз да кажа какво предлагам и искам от нея? Да си стиснем ръцете независимо дали ще бъде назначена или ще откаже работа. И обратното. Ако аз съм безработен ще търся, поискам от работодателя си да изясним тези неща. В това да се поитересуваш с каква работа се захващаш няма никаква претенция, а позиция. Та нали именно с това изясняване впоследствие аз ще трябва да се съобразявам, а и шефа с него.
    За останалото съм съгласен с теб.
    Мързела не бива да се толерира, а да се наказва, но това става впоследствие. След като се прецени човека на работното му място.И да, българите като цяло може би са не точно мързеливи, а по - скоро безотговорни.
  11. Like
    Viva Caselli reacted to Диляна Колева in Стълбата   
    Учителка по литература дава за домашна работа съчинение на тема „Стълбата”. На следващия ден само две от децата са написали домашното, едното – иронично съчинение с главни герои Бойко Борисов и Адолф Хитлер, а другото съчинение със заглавие – Стълбата /съвременна приказак/ - което съм пуснала по- надолу.
    Научавайки за съчинението, аз лично се почувствах ужасно.
    Дадох си сметка, колко тъжен свят завещаваме на децата си, първата ми мисъл беше „Аз не съм такъв човек”
    След лека ретроспекция, обаче, си дадох сметка колко много пъти съм постъпвала по същия начин като главния герой на съчинението. Съвсем несъзнателно и с най- добри намерения. Животът ни е съпътстван с оправдания...... , оправдаващи нас пред самите нас, за това което сме изгубили. Дадох си сметка, че всички край мен прицелени в голямата кауза на живота си бавно слизат по стълбата надолу, вярвайки си, че всъщност се изкачват.
    Дадох си сметка, че всички хора целеустремено влизат в рамките на удобното с цената на добродетелите си.
    Но какво ще стане с децата ни, ако едно 14 годишно дете вижда света по този начин!



    Стълбата /съвременна приказка/

    В едно село в планина Странджа живеят едни много нещастни хора. Това село се намира в долина до р. Велека. Те са нещастни, защото всяка седмица от завода на близкия връх се изсипват в реката токсични вещества, радиоактивни отпадъци и всякакви други боклуци, отравящи водата. Селяните нямат от къде другаде да пият вода и ползват тази от реката. Всички хора са с различни тежки заболявания, дори новородените бебета страдат от страшни болести. Но бедните жители няма какво да направят – онези със завода имат пари, власт, връзки, а те си нямат нищо, нямат сили дори прехраната си да изкарат.
    Един ден, млад човек, решава да сложи край на всичко това. Той нарамва една голяма, тежка раница, взема си пушката и тръгва да дири мъст. Насочва се по стръмния склон нагоре към върха. Отначало, той е устремен и непреклонен, но с времето започва да усеща тежестта на раницата, в която е събрал всичките си добродетели. С всяка крачка склона става по- стръмен и на младежа му е все по- трудно да носи своя товар.
    Близо до пътеката вижда едно малко сърненце, попаднало в бракониерски капан. Мъжът знае, че ако се спре да му помогне, няма да стигне преди залез - слънце. Но съвестта му не го оставя на мира. Накрая той решава да изхвърли състраданието и съпричастността от раницата с добродетели, така или иначе му е тажко.. Така му олекна!! Вече не се чувстваше зле, че оставя сърненцето. Сега той си мислеше, че може и някой друг да мине, той ще го освободи. Ако ли пък не, някой ще има топла вечеря.
    Стига до висока скала. До нея един вълк е приклещил малко зайче. Човекът, воден от целта си, решава вместо да застреля вълка, за да спаси зайчето, да захвърли пушката си, за да може да изкатери скалата. В момента, в който започва да се катери от раницата му се изтъркулват смелостта и себеотрицанието. Изведнъж гузната съвест се успокоява, колебанието изчезва. Олеква му на раницата и душата. Той си казва:
    „ Това зайче е толкова малко, все ще се шмугне в някоя дупка в скалата и ще се спаси. Няма нужда от моята помощ. „
    Той с лекота изкатерва скалата.
    Пред него се открива широк път нагоре, вероятно водещ до върха и, естествено, до завода. По пътя вижда един едър мъж, който бие жена си. Мисли си:
    „Този въобще не уважава жена си! Не е справедливо да постъпва така с нея!”
    Но в следващия момент поглежда към небето и размисля:
    „ Нямам време да се спирам, слънцето почти залязва.”
    Изхвърля чувството за уважение и справедливост, защото знае, че ще му олекне. И в същия момент му идва на ум:
    „ Ами какво ще им се бъркам, да не съм ги събирал аз, да се оправят!”
    И продължава напред с почти празна раница.
    Най- после стига до вратите на завода. Но там стои охрана, а пред нея цяла опашка чакащи да влязат. Той няма време, трябва да побърза, трябва да мине!
    Избутва хората и в суматохата от раницата му изхвръква търпението. Най- после стига до охраната. Те разбира се отказват да го пуснат, освен ако не е служител. Той се поколебава, замисля и накрая уверено казва, че е от новоназначените работници. Те го пускат, като го оглеждат съмнително от глава до пети. В този момент от задния джоб на раницата му се изплъзва честността.
    Вътре го посрещат спретнати господа с лъскави костюми и изкуствени усмивки. Те любезно му предлагат да изпие един топъл чай на удобно кресло и да похапне вкусна храна, след което да се изкъпе и облече в хубави дрехи. Той приема без колебание, защото вече не вижда нищо нередно в това. След като се изкъпва и облича сяда на една маса да вечеря с тези ухилени костюмари. Сега той не се различава по нищо от тези на които искаше да отмъсти, освен по последното нещо останало в душата му - любовта. Когато го питат защо е дошъл, той се позамисля и казва, че е тук заради близките си, които тъй много обича. Домакините го подканят да свали мръсната, опърпана раница в замяна на ново кожено куфарче. Той се съгласява веднага. Те хвърлят раницата му в камината и тя изгаря в свистящ, тъмночервен пламък. В този момент у човека изчезва всичко човешко. Той става като хората, които е презирал – бездушна, празна обвивка,”човек”, който мисли за собствената си изгода, без добродетели, отдаден на грехове.
    Когато го питат, как мисли да помогне на близките си, той вече има други мисли. Казва, че все някак ще се оправят, както винаги. Той е щастлив живеещ в разкош и охолство.
  12. Like
    Viva Caselli reacted to no_self in Какво е да си просветлен?   
    Нивото, за което говорех е ниво на разбиране. Разбирането е както за теб, така за и всичко останало. Това, че ти не можеш да се справиш с мислите си, е твой проблем. Затова не се разбираме. Аз идвам от там, където ти, може би, искаш да отидеш. И нося знанието си от директен опит. Това е разликата между нас. Но това знание, не е за външния свят, не е на външен план, а е знание за така нареченото духовно. Най-елементарно казано, има два плана на съществуване: вътрешен – духовен и външен-светски живот.
    Ако притежаваше нещо в изобилие, не би ли искал да го споделяш с всички около теб?
    Просто съм, пребивавам. Към това бъдене, няма нищо прикачено, нищо излишно, а когато все пак го има, аз винаги зная, че то е фалшиво и не може да оцелее задълго.
    Проблемът при всеки, който не се е събудил, е че когато не знае кое е истинско, взема фалшивата монета за чиста. Това, което ти вземаш за вярно, за себе си, аз никога не мога да го сбъркам с теб. Аз зная кой си ти и какви сме всички в същността си. Затова казвам, че виждам през това, което си мислиш, че си. Не мога да ти се сърдя за нищо, защото знам това, което ти не знаеш. Моето аз, е един биологичен организъм, който живее и нищо повече. Никакви надстройки, претенции за интелигентност или знание в сферата на външния свят нямам, а и да ги имам знам, че те не са истински. Всичко, което може да се добави или отнеме е фалшиво.
    Ще използвам аналогия. На външен план е само вихъра на торнадото. На вътрешен план, в средата, е празно. Аз те каня в центъра му. Там ще изчезнем и аз, и ти, защото там е небитието. Външният план е само повърхността на нещата. Най-общо казано, мислите и емоциите се вихрят само на повърхността. За сега, ти се плъзгаш само по повърхността и не искаш да се вглъбиш навътре. Да погледнеш към себе си и вътре в себе си за да видиш какво ще откриеш там. Истината е там.
    След просветлението, завръщайки се отвътре-навън откриваш, че няма как да го покажеш като трофей.
    Просветлението или събуждането ти, е процес, който се случва вътре в теб, в психиката или в душата ти. Би могъл да се опиташ да го почувстваш. Шестото ти чувство или интуицията ти, биха могли да потвърдят това, защото те никога не лъжат. Те ще бъдат твоите най-верни водачи в духовното пътешествие. Ще разбереш и ще видиш истината благодарение на тях, но за целта ще трябва да им се довериш. Силно наблягам на факта, че говоря за просветлението, а не за състояниe, в коeто външно буквално излъчваш светлина, защото сферата на магията е под сферата на просветлението. Всичко, за което бихте могли да си помислите в духовния свят, е под него.
    В твоя вътрешен свят има интериор, който не си разчистил. Има какво да защитваш там, защото вярваш, а да вярваш, означава да не знаеш. Вярваш, защото не си проверил, за да видиш в директното знание. Там, вътре в теб, са всички измислици и насадени граници, които ти пречат да виждаш ясно. Надникни през купчината боклуци, които са натрупани и не се страхувай да излезеш на открито. Там е свободата.
    В моя вътрешен свят покоят е вечен. В моя вътрешен свят е празно и пусто. Там няма нищо. А когато се появи нещо – мисъл или чувство, то не би могло да се задържи, защото няма за какво, няма кой да го задържи. Всичко там вътре се движи и преминава свободно, минава и заминава.
  13. Like
    Viva Caselli got a reaction from vorfax in Дискриминация към жените?   
    Това не може да е истина!

    Христо, ти за първи път не се опита да ме опровергаеш. И ти така, vorfax.

    Може би с това си мнение поне малко си се съгласил с мен, Христо!?
  14. Like
    Viva Caselli got a reaction from К. Йонкова in Зов от душата, от ангел или ...?   
    Не мога да отрека, че тази история опровергава думите ми от онзи ден, че е много трудно в лош човек да се прояви светла проява. Станимир сподели, че може. Е, може, съгласен съм сега. Не мога да казвам на черното бяло.


    Но тук мислостта, с която турчинът е подходил към детето според мен не би трябвало да се тълкува прекалено в негова полза. Хубаво е това, че постъпил така, за да спаси живота на детенцето. Хубаво е и това, че след това е предложил помощта си. Обаче това по никакъв начин не омаловажава клането над други хора. Успиването на съвестта правейки добро не е правилен подход според мен. Съгрешилия човек първо трябва да изтърпи наказанието си, което ще бъде наложено от обществото, а след това вече може да проявява любов.Така действа справедливостта на земята.
    Грешката, че си убивал невинни хора трябва да бъде платена именно чрез наказание( предполагам, че е убивал, защото е тръгнал на клане. Като не се изключва вероятността да не е убивал).

    Веднага се сещам за един български крими герой. Не се сещам за името му, но помъча ли се ще се сетя. Та, той цял живот в България е крал, мародерствал, убивал може би... За всичките тези злини той така и не успява да бъде наказан в България. Да излежи ефективна присъда. Към 40, 50 - сет годишна възраст бяга в Америка. Там незнам какво се случва с живота му, но нека да го наречем светла проява. Та, въпросният крими герой става пастор. Хубава постъпка. Браво!

    Искрено разкалия се човек със сигурност излъчва светлина и одохутвореност. Няма да споря. Аз просто искам да споделя моето виждане, а именно: Ако няма наказание никакво разкаяние не е способно да изкупи вината на злосторника. Казват, че Бог прощава. Може и да са прави хората. Но няма ли да е по - добре, ако първо наказва, а след това прощава? Все си мисля, че ще е по - добре.

    И длъжен да го направя, го питам:


    - Пасторе, я почакай малко да те попитам нещо.
    - Кой ще плати, че ощети държавата с милион лева?
    - Кой ще плати, че изнасили момиче?
    - Кой ще плати, че склоняваше момичета към проституция?
    - Кой ще плати, че разпространяваше дрога?

    - Чува се мълчание.

    И пак длъжен се чувствам, и казвам му:


    - Пасторе, не ме разбирай погрешно, но ти трябва да платиш. Да платиш, като отидеш в затвора. Да платиш, като излежиш наказанието си. Бог съди след смъртта, но тук на земята обществото съди. Излезеш ли от затвора проявай любов навсякъде. Проявявай благотворителност, грижи се за бездомните деца, прави децата в социалните домове щастливи.
    Излежиш ли наказанието си и започнеш ли да проявяваш обич и уважение към хората, тогава ще си станал светъл в моите очи!

    И чудно ще ми бъде, ако някой види някаква жестокост в изказа ми, много чудно! Ако може някой, ако има желание нека да ми поясни. Какво лошо нося в себе си?
    Аз просто искам справедливост - тук и сега.

    Много ли искам? Лошо ли искам?


    Благодаря!
  15. Like
    Viva Caselli got a reaction from Орлин Баев in Младостта   
    Благодаря за включването!
    Преди време гледах по National Geographic едно предаване от блестящата поредица - табу.
    Ролеви игри. Мисля, че така беше заглавието на епизода.
    Та там изникна един човек на (30, 40 г). Обикновен човек. Работи и се храни.
    Той след работа се преобразяваше в бебе. Сподели, че по този начин той бяга от отговорността, зависимостта. Сякаш казва: " Майната му на всичко". Още по интересно в случая беше, че живее с възрастна жена, която влизаше в ролята на негова майка. Той се преобличаше в бебешки дрехи, смучеше биберона, спеше в кошарка, играеше си с кубчета, гукаше. На всичкото отгоре възрастната дама го хранеше с пюре. Истински филм! Тези двамата до такава степен бяха погълнати от ролите, че ... Само публика липсваше.

    Другата история от табу.

    Жени, които не са могли да заченат си купуваха бебета! Бебета бяха скъпи, но за сметка на това притежаваха ужасяваща детайлност. Лицето им беше изваяно по удивителен начин. Тези майки се грижеха за куклите си по същия начин, както за истински бебета. Така казваха. Даже бяха сформирали общност в интернет. Броят на тези майки не беше малък.

    Възможно ли е заблудата да бъде толкова истинска, че падне ли куклата от ръцете ти да изпаднеш в паника?
    Възможно ли е бебето да изчезне и майката да изпадне в депресия? Обобщено. Възможно ли е когато години наред си се грижил за бебе кукла тя да се превърне в твое истинско дете. Да го повярваш?

    Много ми е чудно !

    Mоята младост беше меко казано луда. Сега съм на 24, но друг път ще представям себе си.



    Въпросите ми са? Може ли според вас това превъплащаване да бъде толкова реално, че човек да забрави себе си? Може ли човек да изпипа детайлите с такава точност, че да се превърне в ученик, бебе? Може ли човешкия разсъдък да бъде толкова брутално разръган, че ученикът в теб да се появи, като за миг поне да забравиш тегобите? Възможно ли е да построиш в себе си чудовищно сомовглъбение, за да бъдеш ученик, студент?Възможно ли е да превърнеш себе си в наивно дете на коледна трапеза? Да пресъздадеш спомените толкова ясно, че при вида на белобрадия старец с червен костюм да повярваш в него, както си вярвал когато си бил на 5 годинки?

    Елф, съгласен съм с теб. Аз също съм се питал защо я съжалявам ( унижавам ). Но това е просто чувство, което се появява в мен. Не мога да го подтисна. Аз пак казвам, че не й го показвам( не се оправдавам, споделям). За песента какво да кажа, освен че сме имали страхотна музика. Една от любимите ми български песни. По едно време я слушах денонощно. Красота!



    Диана, съгласен съм, че лудостта за всекиго е различна. Добър пример си приложила. Аз на абитуриенския бал паднах от 2 етаж, но нищо ми нямаше. Веднага ми изниква в главата Робърт Луи Стивинсън рецититайки: "Помага дявола и на пияния и на слепеца! Йо-хо-хо и бутилка ром.
    Благодаря !


    Късметче, и с теб съм съгласен. Стихотворението, което постави е от онези, които в миг на тъга ти дават лъч надежда. Благодаря!


    Не си мислете, че угоднича. Ако нещо ме подразни съм директен, но в случая просто съм съгласен с всички ви.
  16. Like
    Viva Caselli got a reaction from Латина in Почувствай се задължен и благодарен към потребител   
    Нека в тази тема всеки, който се почувствал задължен и благодарен към някого да му се отблагодари тук.

    Това си е позитивна тема. Дано намери приложение и да се радва на голяма активност.

    Почвам първи.




    Може би аз винаги правя така че да обръщам темата в друга насока, в която задължително има наказани и опрадвани. Обещавам, че само заради теб в следващите дни ще насоча вниманието си към по положителни неща. Поне във форума.
    Споменах по - горе в поста си, че няма да споря. Ако човек се е разкаял съвсем искрено. Наистина се е изпълнил с любов и искрено съжалява за постъпките си лошо няма. Светъл, смирен , разкаял се, трепти, сияе.
    Гледам го тоя човек и си мисля: Хубав човек, разкаял се човек.
    Гледам после неговите жертви.
    Уплашени, омърлушени, унижени, загубили целия си живот заради него.
    И в мен се провиква едно чувство, което ти може и да не си изпитвала.
    Веднага се питам.
    Кое да гледам? Момичето, момчето, жената, мъжа, неговите жертви. Абе, гледам ги, гледам ги. Все плачат, все страх към всичко изпитват.
    Или любовта, бялата дреха, спокойствието, мъдрото изражение, благостта в разкаялия се.
    И някак си много, много жалък ми изглежда разкаялият се човек. И болка ужасна изпитвам към жертвите. Все те са в главата ми. Все ми плачат, все ръце кършат, викат, молят. Ефект няма.
    И мисля си: За да спрат поне малко да ми пищят на главата. Разкаялият се трябва да бъде наказан. Никакво разкаяние не е това да плачеш и да се тръшкаш, че си убил невинно дете. Разкаянието в престъпника трябва първо да се появи с желанието му да бъде наказан. Да се признае за виновен. Да каже: " Обичам Бог, съжалявам много, че детето ви не е сред нас, заради мен. Аз искрено се разкайвам, като обещавам, че любовта ми ще се прояви съвсем искрено зад дебелите стени на затвора." Така си обяснявам разкаянието в някого. Разкаялият се трябва съвсем съзнателно да поиска наказание за себе си. Това е неговата гаранция, че разкаянието му е толкова силно, че има някаква макар и минимална възможност жертвите му да спрат да плачат.

    Това е урокът, който справедливостта трябва да дава на насилниците. Разкайвате се, молете се, спете с Библия под главата , но знайте, че всяко престъпление трябва да бъде наказано, за да се уважи поне от части личността на жертвата. Поне малко уплашеното момиче да спре да плаче. Поне за малко майката да спре да се вайка.

    Незнам. Мисля, че дори и искрена, искрена, искрена, искрена подадената от насилника към жертвата ръка е огромна проява на лицемерие! Защото никакво разкаяние не е способно да оневини убийството на невинно и младо дете. Никакво!

    Ние няма да покажем своята доброта възхвалявайки изнасилвача. По този начин ние ще изнасилим групово жертвата. Жестоко ще я поругаем. Ще сринем из основи нейната личност. Не можем да допуснем разкаянието на насилника и евентуалната му помощ към хората след това, да застане на преден план. Ако допуснем това да се случи ние ще запалим и без това огорялата и обрулена душа на жертвата.



    И аз мога да съм положителен, въпреки че не знам дали някой ще ми повярва, но в това, което написах в момента няма нищо негативно .По - точно има, но мислейки по подобни теми въобще не усещам лоша енергия в себе си. По - скоро считам, че тези мои мисли са полезни за мен и моето израстване. Полезен съм за себе си. Все пак голото съчувствие пак е някакво съчувствие. Нали чрез самонаблюдение вървим в правилната посока, а за мен това е правилната посока.

    И искам да ти кажа, че аз те харесах за това, че ако не да ме разбираш, поне четеш и се опитваш да вникнеш в думите ми. Затова толкова те харесах.А отделно съм наблюдавал и други твои постове, в които макар и по остра по никакъв начин не заглушаваш любовта в себе си. Съвсем спокойно четеш и след това изказваш несъгласието си, което ми говори, че си много добра душичка. Няма да те хваля вече, че не е хубаво така хората да се хвалят. Повторих ти го още веднъж просто, за да си знаеш, че от сега нататък ще имам по специално отношение към теб и ще се опитвам да те разбирам, както ти правиш с мен. И може да разчиташ за абсолютно всичко на мен. За каквото се сетиш. Всичко. Абсолютно всичко. С предлаганата помощ да не си помислиш, че те пренебрегвам, омаловажавам, подценявам. Просто съм благодарен.



    Благодаря!
  17. Like
    Viva Caselli reacted to Диана Илиева in Зов от душата, от ангел или ...?   
    Идеята за справедливост е супер. Какво е справедливостта по своята същност? Ами това е (възстановяването на) баланс, (създаване и/или запазване на) хармония ...
    Проблемът е там, че ние, хората, поне засега, не умеем да създаваме справедливост, просто защото не виждаме/познаваме/разбираме нещата в дълбочина. Можем ли да видим добре в миналото и в бъдещето?

    А лично за мен има и друго - чисто практически аз не виждам смисъл някой да лежи в затвора, ако същевременно той може да помага на хората извън затвора. Има толкова много хора, на които е важно да се подаде ръка. А ако такъв човек се е променил дотолкова, че действително да помага на хората, бъди сигурен, че той самия вътрешно/душевно се измъчва и наказва много повече за миналите си постъпки, отколкото ако чисто физически е наказан с престояване в затвор.

    П.П. Сещам се, че имаше тук в някоя тема казуса - Човек убива Хитлер. Какъв е този човек - добър или лош, убиец или спасител, да бъде ли наказан за това убийство или не?
  18. Like
    Viva Caselli reacted to Диляна Колева in Конкурсите за красота   
    Конкурс за красота на деца е пълна лудост.
    Конкурсите за красота по принцип( не само за деца) несъзнателно асоциирам с пазарите на роби преди около 100 години. Много са били популярни в арабския свят, сред мюсюлманите. Всички хубави поробени момичета са били нареждани продавани, после украсявани обличани и препродавани, ползвани понапудряни и пак продавани докато някой се смили да се ожени за тях или просто остареят като робини, доста дълго продължила във времето практика пълнеща харемите.
    Та и с тези момичета - напудрят ги и някой прави пари на техен гръб, купуват ги разни марки, в най- добрия случай ползват я докато им носи пари и после я предостъпват и така, докато стане многоупотребявана и непродаваема.
  19. Like
    Viva Caselli got a reaction from Латина in Чувството на вина бавно ме погубва   
    Аз само ще ти кажа.


    Човек не избира дали да се роди. Вместо него действа друга сила, ражда се по силата на друга сила. Но в природата всичко следва да се уравновесява. Така е навсякъде.
    Именно, за да ни се покаже уравновесяването, когато се родим се раждаме без право, но кагото решим да прекратим връзката си с този свят ни се дава право!


    Бих те посъветвал да уважиш това негово право. И знам, трудно е, но само по този начин ще простиш на себе си.
  20. Like
    Viva Caselli got a reaction from К. Йонкова in Що е морал?   
    В днешно време отлъчиш ли се от стадото си псевдоморалист.
    Прекалиш ли с своеволията си аморален тип.
    Търси се баланс, както навсякъде. Обществото приема най - добре умерените моралисти.
    Но едно е ясно, а именно: Абсолютен морал не може да възпиташ в себе, защото мозъкът мисли по различен начин в идентични ситуации. А за морала от съществено значение е да имаш ясна представа върху даден въпрос, не да се раздвояваш. Не може да претендираш, че носиш себе си морал и да оправдаеш нещо, което не е в съгласие с гледната ти точка.Голяма грешка е да отричаш нещо, но същевременно да го харесваш.
    Трудното идва от там.
    Казваш на себе си:
    - Аз съм твърдо против употребата и разпространението на наркотиците.
    Дотук добре.
    Но в следващия момент пускаш телевизора. Засичаш песен на Iggy pop, която ти допада. Струва ти се страхотна.
    И се питаш. Аз как така съм против употребата на наркотици, а същевременно слушам човек, който ги употребява? Как е възможно да съм против употребата им, а същевременно да харесвам това парче?
    Аз когато слушам него против ли съм или съм за? Стига се до извода, че си за? Защото не може да искаш премахването на наркотиците, а в същото време да поощряваш някого като го слушаш. Той използва наркотици, а аз съм против тях. Ок. Няма да го слушам. Това е лесно. Но умението и тънкостта е в това не просто да го махнеш от томболата, а да започнеш да изпитваш силна неприязън към него, както я изпитваш към наркотиците. Умение е, затова защото слухът ти харесва музиката му, а ти трябва да направиш така че да се отвращава от музиката му, което не е никак лесно.
    Не успееш ли да посееш в себе си искрен неприязън към творчеството му морала в теб изчезва.
  21. Like
    Viva Caselli got a reaction from Диана Илиева in Какво е да си просветлен?   
    Петър Дънов проповядва любов. Хубаво е това!
    Християнството е красива религия. Струва си да я следваме от части!

    Сам няма как да се уча. Невъзможно е, защото съм зависим. Има свят, който аз трябва да възприемам по свой си начин. Възприятията са даденост. Може би съм ти прозвучал грубо в по-горния пост. Но не това съм целял.
    Не мога да вярвам в нещо, в което не вярвам. Нима е престъпление?
    Любовта е ти да разбереш мен, а аз теб. Аз те разбирам. Така я разбирам.

    Благодаря!

    Според мен не е лошо човек да гласува доверие на здравия разум. По-лошо е да следваш нещо безусловно само защото е казано...
    По-лошо за мен, но не и за вярващите сляпо. Нека си вярват. Аз също вярвам, но със съществената разлика, че избирам.
    Ако отричайки нещо казано от учител, религия, учение се превръщам в глупак, грешник, смешник, нещастник, то тогава съществуването ни губи смисъл. Ако вярвам в Буда, а някой друг в Аллах има ли грешка? Няма грешка.

    Има Бог!
×
×
  • Добави...