Viva Caselli

Съгласен съм. Но вече е спорно дали манипулацията се прави от отделен кръг хора или хората съвсем целенасочено манипулират себе си, за да избегнат неприятностите, които би им довело едно по-сериозно отношение към проблемите. И личните, и на страната.  
Пресен случай е атентата случил се преди дни. Телевизията съвсем ясно даде знак, че този варварски акт е повод за смях и веселие. Тоест положителното мислене намери начин да се внедри на място, в което то няма място! Господарите на ефира не пропуснаха да излъчат репортажа с насилието и да му лепнат положителен заряд. Фейсбук беше превзет от колажи представащи случилото се по един положителен начин.Във Вибокс се нароиха клипчета, в които деца интерпретират случилото се, придавайки му смешен заряд. Това е манипулация и заради едното положително мислене хората я приеха с охота и сласт, а нейния плод беше смях, пак смях, и отново смях — боя и позволен, и полезен! Насилието ни се представя в един доста невинен вид, но насилието, което всъщност ни представят за смешно, е насилие на ужаса, в чийто ужас живота губи смисъл.  Затова отново споделям, че положителното мислене е враг на хората. То е самозалъгване, че всичко е наред. Вярата, че всичко е наред е страшно силна и пречи на вярата, че може да се направи така, че всичко да бъде наред. Позволяваме на медиите да правят от нас дотам оптимисти, че да повярваме, че настоящето не трябва да определя бъдещето. Още старите хора са ни казали, че днешния ден, ако е овладян ни прави по-малко зависими от утрешния. А няма как да го озаптим, ако мислим, че всичко ни е всьо равно. Към това ли се стремим? Да направим живота си приятен чисто и просто като престанем да се тревожим за миналото и за бъдещето? Само животните са невъзмутими и само те бягат при пожар. През останалото време доволни преживят и се радват на мига. Ако възпитаваме мислите си в миролюбивост с едничката цел след смъртта да "свирим на арфа възседнали бяло облаче" (Карл Юнг), то защо още днес не отидем в рая, но ако смятаме, че и тук може да бъде рай, то трябва да направим всичко по силите си да стане рай. И най малкото, което можем да направим е това: винаги внимателно да отсяваме доброто от злото и да няма нито един миг, в който манипулативните средства на медиите и телевизиите да направят, така че злото да се просмуква в нас с мисията да ни направи по-щастливи, но и по-жалки. 

Съгласен съм. Но вече е спорно дали манипулацията се прави от отделен кръг хора или хората съвсем целенасочено манипулират себе си, за да избегнат неприятностите, които би им довело едно по-сериозно отношение към проблемите. И личните, и на страната.  
Пресен случай е атентата случил се преди дни. Телевизията съвсем ясно даде знак, че този варварски акт е повод за смях и веселие. Тоест положителното мислене намери начин да се внедри на място, в което то няма място! Господарите на ефира не пропуснаха да излъчат репортажа с насилието и да му лепнат положителен заряд. Фейсбук беше превзет от колажи представащи случилото се по един положителен начин.Във Вибокс се нароиха клипчета, в които деца интерпретират случилото се, придавайки му смешен заряд. Това е манипулация и заради едното положително мислене хората я приеха с охота и сласт, а нейния плод беше смях, пак смях, и отново смях — боя и позволен, и полезен! Насилието ни се представя в един доста невинен вид, но насилието, което всъщност ни представят за смешно, е насилие на ужаса, в чийто ужас живота губи смисъл.  Затова отново споделям, че положителното мислене е враг на хората. То е самозалъгване, че всичко е наред. Вярата, че всичко е наред е страшно силна и пречи на вярата, че може да се направи така, че всичко да бъде наред. Позволяваме на медиите да правят от нас дотам оптимисти, че да повярваме, че настоящето не трябва да определя бъдещето. Още старите хора са ни казали, че днешния ден, ако е овладян ни прави по-малко зависими от утрешния. А няма как да го озаптим, ако мислим, че всичко ни е всьо равно. Към това ли се стремим? Да направим живота си приятен чисто и просто като престанем да се тревожим за миналото и за бъдещето? Само животните са невъзмутими и само те бягат при пожар. През останалото време доволни преживят и се радват на мига. Ако възпитаваме мислите си в миролюбивост с едничката цел след смъртта да "свирим на арфа възседнали бяло облаче" (Карл Юнг), то защо още днес не отидем в рая, но ако смятаме, че и тук може да бъде рай, то трябва да направим всичко по силите си да стане рай. И най малкото, което можем да направим е това: винаги внимателно да отсяваме доброто от злото и да няма нито един миг, в който манипулативните средства на медиите и телевизиите да направят, така че злото да се просмуква в нас с мисията да ни направи по-щастливи, но и по-жалки. 

Съгласен съм. Но вече е спорно дали манипулацията се прави от отделен кръг хора или хората съвсем целенасочено манипулират себе си, за да избегнат неприятностите, които би им довело едно по-сериозно отношение към проблемите. И личните, и на страната.  
Пресен случай е атентата случил се преди дни. Телевизията съвсем ясно даде знак, че този варварски акт е повод за смях и веселие. Тоест положителното мислене намери начин да се внедри на място, в което то няма място! Господарите на ефира не пропуснаха да излъчат репортажа с насилието и да му лепнат положителен заряд. Фейсбук беше превзет от колажи представащи случилото се по един положителен начин.Във Вибокс се нароиха клипчета, в които деца интерпретират случилото се, придавайки му смешен заряд. Това е манипулация и заради едното положително мислене хората я приеха с охота и сласт, а нейния плод беше смях, пак смях, и отново смях — боя и позволен, и полезен! Насилието ни се представя в един доста невинен вид, но насилието, което всъщност ни представят за смешно, е насилие на ужаса, в чийто ужас живота губи смисъл.  Затова отново споделям, че положителното мислене е враг на хората. То е самозалъгване, че всичко е наред. Вярата, че всичко е наред е страшно силна и пречи на вярата, че може да се направи така, че всичко да бъде наред. Позволяваме на медиите да правят от нас дотам оптимисти, че да повярваме, че настоящето не трябва да определя бъдещето. Още старите хора са ни казали, че днешния ден, ако е овладян ни прави по-малко зависими от утрешния. А няма как да го озаптим, ако мислим, че всичко ни е всьо равно. Към това ли се стремим? Да направим живота си приятен чисто и просто като престанем да се тревожим за миналото и за бъдещето? Само животните са невъзмутими и само те бягат при пожар. През останалото време доволни преживят и се радват на мига. Ако възпитаваме мислите си в миролюбивост с едничката цел след смъртта да "свирим на арфа възседнали бяло облаче" (Карл Юнг), то защо още днес не отидем в рая, но ако смятаме, че и тук може да бъде рай, то трябва да направим всичко по силите си да стане рай. И най малкото, което можем да направим е това: винаги внимателно да отсяваме доброто от злото и да няма нито един миг, в който манипулативните средства на медиите и телевизиите да направят, така че злото да се просмуква в нас с мисията да ни направи по-щастливи, но и по-жалки. 

Съгласен съм. Но вече е спорно дали манипулацията се прави от отделен кръг хора или хората съвсем целенасочено манипулират себе си, за да избегнат неприятностите, които би им довело едно по-сериозно отношение към проблемите. И личните, и на страната.  
Пресен случай е атентата случил се преди дни. Телевизията съвсем ясно даде знак, че този варварски акт е повод за смях и веселие. Тоест положителното мислене намери начин да се внедри на място, в което то няма място! Господарите на ефира не пропуснаха да излъчат репортажа с насилието и да му лепнат положителен заряд. Фейсбук беше превзет от колажи представащи случилото се по един положителен начин.Във Вибокс се нароиха клипчета, в които деца интерпретират случилото се, придавайки му смешен заряд. Това е манипулация и заради едното положително мислене хората я приеха с охота и сласт, а нейния плод беше смях, пак смях, и отново смях — боя и позволен, и полезен! Насилието ни се представя в един доста невинен вид, но насилието, което всъщност ни представят за смешно, е насилие на ужаса, в чийто ужас живота губи смисъл.  Затова отново споделям, че положителното мислене е враг на хората. То е самозалъгване, че всичко е наред. Вярата, че всичко е наред е страшно силна и пречи на вярата, че може да се направи така, че всичко да бъде наред. Позволяваме на медиите да правят от нас дотам оптимисти, че да повярваме, че настоящето не трябва да определя бъдещето. Още старите хора са ни казали, че днешния ден, ако е овладян ни прави по-малко зависими от утрешния. А няма как да го озаптим, ако мислим, че всичко ни е всьо равно. Към това ли се стремим? Да направим живота си приятен чисто и просто като престанем да се тревожим за миналото и за бъдещето? Само животните са невъзмутими и само те бягат при пожар. През останалото време доволни преживят и се радват на мига. Ако възпитаваме мислите си в миролюбивост с едничката цел след смъртта да "свирим на арфа възседнали бяло облаче" (Карл Юнг), то защо още днес не отидем в рая, но ако смятаме, че и тук може да бъде рай, то трябва да направим всичко по силите си да стане рай. И най малкото, което можем да направим е това: винаги внимателно да отсяваме доброто от злото и да няма нито един миг, в който манипулативните средства на медиите и телевизиите да направят, така че злото да се просмуква в нас с мисията да ни направи по-щастливи, но и по-жалки. 

„Аз съм самодостатъчен на себе си“. Фраза, която е изричана от мнозина. Дори умопромачен Хитлер е вярвал в това свое убеждение, което е изложил в  „Моята Борба“. Учудващо е, че истината е попадала случайно между думите на най-долните. Ако са знаели, че изричат истината може би е нямало да я кажат, но ето, че е имало случаи, когато са се изпускали. Вече осъзнах грешката си, която правех по-рано. Отписвах от списъка със справки всички лъжци. Днес знам, че лъжците рядко биват спохождани от истината, но биват. Трябва да признаваме вярното. Какво като е изречено от лъжци? Ако не искаме да заприличаме на тях, трябва да признаваме истинността попаднала случайно между лъжите им. Истината няма частна собственост. Което е истина, то е на всички ни.
 

И така, кой е самодостатъчен не себе? Хора наказвани от съдбата са намирали начини да се свестят. Сети за всички параолимпийци, те въпреки че са осакатени от провидението притежават някаква сила, която ги кара да живеят. Изгубили крайниците си продължават да живеят пълноценно, да са самодостатъчни на себе си. Явно разполагат с полезен оптимизъм или просто вярват, че живеем само на земята. Както и да е, няма да показвам другата страна. Ако искаш да бъдеш егоист продължавай да правиш същото — не спирай да хленчиш, че нямаш приятели, няма и да намериш, но ако искаш да бъдеш самодостатъчен на себе си не страдай поради липсата им, а подобно на параолимцийте приеми ги, ако дойдат( това биха сторили, ако непозната сила им предложи да върне крайниците им), не ги пропъждай като саможивците. Разрови се в себе си и открий причините за това, че се чувстваш ощетен от към приятели. Не може изцяло вината да се дължи на другите. Все имаш кусури, които да поправиш. Избери си, ако трябва велика личност, според която да поправяш себе си. Сам казваш, че усещаш промяна в себе си, но недей бърза да мислиш, че е положителна. Човек се променя и в двете посоки. Пада ниско или се издига високо. Когато се поправя обаче, тогава само нагоре върви. Съвета ми е прост и лесно изпълним. Притежаваш ли дух, велик и силен, ще спреш да се тревожиш поради липсата на приятели. Защото в желанието си да намериш такива може да започнеш да вършиш постъпки неприемливи за един здрав разум. Интригантсвото, укриването на истината, лицемерието, ползата от облагоделствуването... Все работи, които са пуснали пипала в колективите, към които си се запътил. Това са низки постъпки и не са нужни на новия човек. Новия човек трябва да ги избягва, ако не може — да ги презира. Запомни от мен, че не е важно колко са приятелите ти или дали имаш такива, а какви са!  Решим ли да хапнем, храната, която заслужава стомаха ни избираме дълго, решим ли да отидем на почивка брошурите са купища, стигне ли се да се сприятеляваме, правим го бързо и мигновенно. Сети за всички случаи, когато с един клик на мишката си „печелил “ приятел във Фейсбука. Кажи си, че си самодостатъчен на себе си и направи обратното. Менюто бързо преглеждай, ако можеш дори не отваряй, брошурите бързо преглеждай, ако можеш дори захвърли, приятеля първо преценявай, после обиквай. Така че дори обстоятелството или смъртта да ви раздели, да бъдеш награден със спомена за онова вечно приятелство. Да имаш приятели и да имаш приятелство са две различни неща. От приятели никой не е лишен. И който може да се примири с приятели, то нека ги има, но който реши да има приятелство, то нека го търси, но без да усеща липсата му. Нека бъден достоен и самодостатъчен на себе си! И това не е малка награда.

Здравей! Нормално е и всеки поел по тоя път да се замисли за какво учи и дали един ден наученото ще му се отплати. Ще се яват специалисти, те да ти кажат какви са вероятностите да се впишеш в средата. Аз ще ти кажа, че не бива да се притесняваш и да отдаваш кой знае какво значение на това: дали чрез наученото един ден ще изкарваш прехраната си. Въпреки че я има тая опасност: да се видиш излъган от системата. Ти учи, пък дойде ли време да те стигне тоя въпрос: за какво учих(!?) не се притеснявай — за себе си учил. Времето прекарано в учене никога не е откраднато. Вгледай се внимателно и ще забележиш, че хората, които са се изучили не е нужно да са до нас, за да ни поправят. Титуловани или не още щом си помислим за тях и вече сме в правия път. 

Епично!

Ето как велик дух преобръща съдбата, дори и нанася оскърбление! Ето и доказ, че положително мислене и равнодушието често си сътрудничат. В това е най-голямата беда! Ето какво се случва с хората, които поставят дълголетието сред големите блага  — напускат ни първи. По начин нито красив, нито пък примерен. 
 
Където пътят се разделя

Най-великите личности раждали се на тая земя са били оптимисти (това не бива да се оспорва) и от дъното на цялата си душа са вярвали, че могат да изтръгнат из корен злото. Това е положително мислене. Обаче обратното става, когато започнеш да виждаш само добро. Някои са стигнали толкова далеч, че в най-черни тъмници виждат светлини, което е пагубно за всички. Те са като факли в тъмницата  — светят, но само за себе си. В тая тъмница ни тласкат авторите на книги за положително мислене, според които достатъчно за доброто съществувание е да станеш сутрин, да си внушиш, че "казано честно всичко ми е наред" и да продължиш със смирение деня. Още се спори по тоя въпрос: дали трябва да си благодарен на малкото, което притежаваш или да се бориш със зъби и нокти за това, което смяташ, че ти се полага като гражданин на тая планета. Много доводи тежат в полза и на едната и на другата страна. Позитивно е да мислиш, че беден е не този, който има малко, а който желае повече, че няма по-страшно от това да си беден в охолство. Другата страна казва, че няма лошо в стремежите за по-добър живот, че желанията сами по себе си не са зло, стига само да не се привързваш към тях. Между тях пък е и най-вярното, което споделят реалистите. Първо, да имаш колкото е нужно, след това, колкото е достатъчно. 
 
 

Абсолютно вярно. Нека добавим и това, за да бъде наистина в полза.
"Чуваш толкова много за силата на позитивното мислене. Казвам ти, това е причината за депресиите. Хора, които си налагат позитивно мислене за три години, на четвъртата изпадат в депресия. Защото те си мислят, "Ох не, не, мисли позитивно". Колкото повече се опитваш да мислиш позитивно, толкова повече се давиш в негативности."
Шри Шри Рави Шанкар
 
Пожелавам на попадналите в капана да вземат мерки навреме. Нека се отърсят възможно най-скоро. Нека строшат робските си нагласи. Към пропаст прикарва тая нагласа! Нека се мисли позитивно, но дотам, колкото е нужно за добро здраве. Защото няма нищо по-пагубно за човешките добродетели от позитивната нагласа: тогава, когато се е превърнала в мания. Най-позорните примери са давани от лекомислени хора способни на неща, които се неприятни дори за слуха. Такова ни е обкръжението: понякога зло, друг път — добро. Смятам, че щом иска да живее някой и да напредва не само във възраста, но и в достойните постъпки трябва да притежава способност, която да отсява доброто от злото. Не е всичко само хубаво, не е и само лошо. Има дуалност в тоя свят. 


 
 
 

Самоубийството е лично и неприкосновенно право. Според други източници човек се ражда без право. И, понеже беше роден без право му се дава правото да си отиде с право. Сега вече какви са последствията и дали душата се мъчи след това можем само да гадаем: да вярваме или не. Не се осмелявам да нарека самоубийците грешници, не ми позволява сърцето да осъдя постъпката им. За мен тя е висша форма на свобода и последна човешка дилема! Съветът ми към близките на прекъсналите самоволно съществуванието си, е да се молят за спасение на душите им, ако считат, че са извършили грях, но с нужното уважение към свободата им! То все пак си остава тема табу и според по-голяма част от хората мислите ни трябва да бъдат насочени в полза разрешаването му. Тоест тази постъпка носи проблематичен заряд. И се смята, че твърденията описващи самоубийството като израз на свободна воля могат да повлият негативно и не помагат за разрешаването му. Следователно аз не мога съм от полза размишлявайки по темата, така че спирам. Нека си стои отворена. Ако е в ущърб на сайта нека се модерира/изтрие.

Aко търсиш приятели, които само да може да наречеш такива, които ще запълнят неделния следобед, ще намериш под път и над път. Малцина са наистина изолирани, мнозина тези; заобиколени от хора ( приятели ), но чувстващи сами. Но силата на истинското приятелство е друга. Хората грешат и страдат, понеже първо обикват, а после преценяват приятеля. От 2,3 години правя обратното. Първо претеглям, а след това обиквам. Но приема ли някого за приятел, то го правя с цялото си сърце. Споделям всички грижи с него сякаш говоря със самия себе си. Вярвам в него, като на самия себе си. Не бива да приличаш на човек, който за да се хареса на друг прави нещо, което не му е присъщо. Ти бъди себе си и преценявай преди всичко става ли за приятел човека срещу теб според нагласите ти. Ако мислиш, че е верен, такъв и ще го направиш, ако ли не недей се захваща с него, дори и да ти обещава на пръв поглед измъкване от самотата. При първата беда сам ще останеш. А какво по-тъжно от изневярата на приятел? Тоест нещата не са прости и за взаимно навързани. Каквото даваш, това получаваш, каквото търсиш това и намираш. С разум ли даваш, с разум ли търсиш — ето кое е важно! Претегляй какво може да дадеш и очаквай същото да си върне. Повече ли ти се връща не го вземай, а се сети, че си длъжен да го върнеш и помисли дали ще успееш, по-малко ли също. Значи преди да потърсиш приятел мисли, не се втурвай с надеждата, че непременно трябва да намериш такъв, защото така е прието: човек с човек да дружи. Глупаво е да вярваш, че всички са длъжни да се отнасят приятелски с теб, глупаво е и да вярваш, че никой не се държи добре с теб. Просто първата глупост е по-наивна, втората пък по-песимистична. Според една песен две души в едно живеят. Или ще се докоснат, или не, но и двете една за друга знаят. Успех!

http://vbox7.com/play:94847f3d

За всеки, който неведнъж е усещал, че може да върши всичко онова, което е вършил на младини. Защото и за най-стария понякога младостта е по-близо, отколкото смъртта. За тея моменти... поздрав!

http://vbox7.com/play:94847f3d

За всеки, който неведнъж е усещал, че може да върши всичко онова, което е вършил на младини. Защото и за най-стария понякога младостта е по-близо, отколкото смъртта. За тея моменти... поздрав!

Всъщност няма нищо лошо в парите, секса, нощните забавления... Но! Казва се, че достойно живее ония, който е способен да оцени първо нужното, а после достатъчното. Съществува нужно, което трябва на човека, за да е живее по човешки. Затова имаме и съвест: за да сигнализира, когато сме получили достатъчното. Всичко над достатъчното се превръща в зависимост и тази човешка алчност за секс, пари, безкрайно забавление... е безумие и жестоко човешко падение. Така че човека не бива да затъва напълно в материалните си желания и трябва да знае, че много от тях веднъж постигнати ще донесат или нищо особено приятно или пък неприятното ще е в повече.

Всъщност няма нищо лошо в парите, секса, нощните забавления... Но! Казва се, че достойно живее ония, който е способен да оцени първо нужното, а после достатъчното. Съществува нужно, което трябва на човека, за да е живее по човешки. Затова имаме и съвест: за да сигнализира, когато сме получили достатъчното. Всичко над достатъчното се превръща в зависимост и тази човешка алчност за секс, пари, безкрайно забавление... е безумие и жестоко човешко падение. Така че човека не бива да затъва напълно в материалните си желания и трябва да знае, че много от тях веднъж постигнати ще донесат или нищо особено приятно или пък неприятното ще е в повече.

Аз също казах това, което смятам за важно. Във всичките си постове в тази тема бях с нагласата да съм от полза. Кое е жалкото? Това, че sadlife търси крупна сума пари и най-безочливо посочва, че който не отпусне средства не е състрадетелен? Или това, че някой го е нарекъл енергиен вампир? Осъзнавам, че не съм му помогнал с много, да не кажа с нищо. Ясно на всички е, че хората са експерти в даването на съвети. Но още по-ясно е, че в темата се появи Зара_, която изглежда живее в близост до него и му предложи реална среща, реална помощ, а още по-ясно е, че sadlife се опита пак да се страхува с тренираната си невинност " не се знае на какъв човек ще попаднеш ". Даде му се съвет за еко ферма. Обиден каза " ама дайте ми конкретна връзка за да се свържа с еко ферма ". Друг потребител му даде, но той и това не отчете за помощ. Той трябва да разбере, че се самообрича, ако наистина е в такова положение! Ако пък не е да разбере, че с лъжата до никъде няма да стигне! Жалко е, че sadlife търси човек, който да закачи на лично и с течение на времето да измоли с необходимата доза себеунижение за някой лев или друга евтина дреболия.Така че, когато някой ми се сърди само заради това, че не съм му пратил пари, че няма да спи между мен и приятелката ми, нито пък, че ще навивам алармата му на телефона, за да става за работа ( не преувеличавам - такива са исканията му!), то смятам , че съм в правото си да се зачудя: sadlife, или нагъл? Нека sadlife си препрочита темата и нека търси истината! В кой пост ще продпочете да се вслуша си е негов личен избор, но много често в живота грубите по дефиниция за добряците "нападки" помагат. Затварям темата за себе си. sadlife, какъвто и да си, пожелавам ти успех!

И още. Имаше един учител, който казал на учениците си да си представят, че проблемите им са връзка с ключове. След това помолил всеки да закачи своята връзка ключове на закачалките. Допълнил: Нека сега всеки избере една връзка ключове. Какво се получило! Всеки избрал да вземе своята връзка. Тази, която преди малко закачил. Ето затова страх в отчаянието не бива да има. Защото от страх хората избират да умрат със своите проблеми. Познат проблем е по-малко проблем. Неизвестността спъва неразумния и тръгва мълва, че съдбата е жестока. Съдба е възможно да няма! Съдбата е жалка за достойните и страшна за страхливите. Страхът е в основата на всяко зло! Действай Sadlife, действай! Не докачай от страх или излишна предприемчивост същата връзка с ключове от която така желано искаш да се отървеш! Не бъди глупак! Не бъди манипулатор! Не опозорявай насилствено себе си и въобще човека! Не бъди нищо от това, което си бил досега! Бъди смел, друга опция нямаш!

Sadlife, смятай щом темата вече не е под модераторско ( психоложко ) одобрение, смятай щом ги отказа...смятай!
Ти си убит от живота, нали това споделяш чрез писанията си? Тук не ти се помогна, както си представяше. Следователно огорчението от хората нарастна в пъти повече от преди. Дали сам си виновен за всичко е въпрос на вкус. Щом ти не смяташ, че с основание може да ти се вмени вина, то убеждението, че си жертва на това време е истинно за теб! Не чу съветите, критиките, съпричастността. Разбрах от теб, че съществуванието ти е на свършек, а накрая горчилката е най-мъчна. Не оздравява умираща душа, върху която се прилагат "чужди" лекове (мнения). Какво може да загубиш, щом знаеш, че нямаш нищо!? Казваш, че се чудиш дали да не скочиш от високо и да сложиш край. Това няма да направиш със сигурност. Всеки що годе разсъдлив човек разбира, че с тея думи искаш да засилиш състрадателността в тези на които разтичаш. Така де, в спасителите, които чакаш. Така че в твоя случай самоубийството не е решение и ти много добре знаеш това. Не си ти бъдещ самоубиец. Очакваш - значи мил ти е живота. Идеята е друга. Ако всичко е така потресаващо, ако всеки се гаври с теб, включително и живота, ако наистина няма какво повече да губиш, то тогава защо бездействаш и от какво те е страх? Да, знам, че си слаб физически и психически, но такъв ли искаш да умреш? Склонен си да доживееш остатъка от живота в това положение! Ами, ако живееш до 80-сет години! Да не се получи така, че ти е уютно да си жертва, а още по-уютно да не ти помага никой! Осъзнай се, ей! Защо не се впуснеш в живота? Нима има нещо по-злощастно от отчаянието, в което се намираш? И как значи да стане по-зле, когато казваш, че си най-зле!? Не разбирам защо след като си страхлив, раним, отхвърлен, пък на всичкото отгоре живееш и в крайна нищета, не разбирам какво те спира да поведеш борба с живота, и какво значение има какъв ще е изхода, когато е ясно, че може само да спечелиш!? Осъзнай, че плюнка може да бъде всеки и не е трудно. Дори е угодно за някои, както в твоя случай. След като видя, че не намери спонсори, реши да се направиш на отритнат и неразбран. Ха, казваш: " само ония, който ми е причинил болка съм отхвърлил!" Та, хората тука помогнаха колкото имаха сили, много или малко, всеки искаше да помогне. Е, каква стана тя? Изведнъж се оказа, че за пореден път ти се причини болка! Няма така мислиш!!! Аз знам какво ще направиш сега! Ще пишеш в друг форум и ще хленчиш, че няма състрадателни хора! Ако състрадателен за теб е само ония, който дава пари, то състрадателността губи смисъл. Дал си два лева на някакво цигане и се мислиш за добър!!! Това според критерийте ти не е добро! Защо не го взе със себе си? Защо не го изкъпа, защо не го приюти в твоята стая и защо не му показа какво е интернет? А, ясно...родителите ти нямаше да го пуснат! Ама нали си огорчен и сломен! Майната им на родителите и на всичките порядки. Бъди гневен и чупи! Който е недоволен от живота, но очаква още от него не се е предал. Ти не си се предал, но си решил да използваш други, което е зло! Убеди се за пореден път, че с тая роля в живота няма да сполучиш. Или бъди жертвоготовен да се сблъскаш с живота или си кротувай и чакай края, отреден ти от съдбата! Третия вариант е непосилен за тебе. Ето, че и аз бях заблуден от теб и от искрено съчувствие предизвика презрение в мен. Не си ти отхвърлен от хората, а хората от теб! Усети се осезаемо и ясно, че си доведен до дъното по своя вина. Вината е твоя и е жалко, че не би помогнал на никого, както искаш да се помогне на теб, просто защото си заслепен само и единствено от собственото си злочестие, а не можеш чувстваш болка в тяло, върху което се гасят цигари и бива принуждавано да проституира ( такава е последната новина от Блитц, бг, но явно и новини не четеш, а трябва ) Със здраве!

Премълчавах една случка няколко години и ако не бях сменил посоката на живота си нямаше да изплува наяве никога. Накрая казах всичко и всичко дойде на мястото си. Беше ме страх да я кажа, защото залагах живота си, а тогава вярвах, че живота е ценен ( моя си, за чуждия не мислех същото), както и да е живян. Днес зная, че хората, които прикриват истината и участват в лъжата изпреварват приживе смъртта. Е, за истината не бива да се словоблудства. Темата започна с Дънов и моята истина. Моята истина явно си остава, нищо че е овехтяла, е валидна само за мене си. Затова реших, че е редно да приключа с темата така:

Вместо мантри, молитви и други лудории е редно тези Дънови думи да се повтарят сутрин, обед и чак вечер! Казано е ясно и точно. Да беше астрология или гледане на карти да си кажеш, ами ще тълкувам, но не е. Това е цялото учение на Дънов събрано в няколко реда. Може би мнозина са чували Сенека с неговото: " Мълвата е добавила излишното!!! " Има истини върху които колебания и разсъждения не бива да има. Защото поради човешка глупост добавяме излишното. Дойде ли време до тея истини трябва да бъдем като диамант, непристъпни!!!
За да са доволни всички и да не се помислят за обвинени в лъжата пожелавам на всеки да се придържа към собствената си истина следвайки я стриктно. Бъдете здрави! И впоследствие се сещам за едни други достойни думи на Дънов:
Велик Дънов!!!

Премълчавах една случка няколко години и ако не бях сменил посоката на живота си нямаше да изплува наяве никога. Накрая казах всичко и всичко дойде на мястото си. Беше ме страх да я кажа, защото залагах живота си, а тогава вярвах, че живота е ценен ( моя си, за чуждия не мислех същото), както и да е живян. Днес зная, че хората, които прикриват истината и участват в лъжата изпреварват приживе смъртта. Е, за истината не бива да се словоблудства. Темата започна с Дънов и моята истина. Моята истина явно си остава, нищо че е овехтяла, е валидна само за мене си. Затова реших, че е редно да приключа с темата така:

Вместо мантри, молитви и други лудории е редно тези Дънови думи да се повтарят сутрин, обед и чак вечер! Казано е ясно и точно. Да беше астрология или гледане на карти да си кажеш, ами ще тълкувам, но не е. Това е цялото учение на Дънов събрано в няколко реда. Може би мнозина са чували Сенека с неговото: " Мълвата е добавила излишното!!! " Има истини върху които колебания и разсъждения не бива да има. Защото поради човешка глупост добавяме излишното. Дойде ли време до тея истини трябва да бъдем като диамант, непристъпни!!!
За да са доволни всички и да не се помислят за обвинени в лъжата пожелавам на всеки да се придържа към собствената си истина следвайки я стриктно. Бъдете здрави! И впоследствие се сещам за едни други достойни думи на Дънов:
Велик Дънов!!!

Донка, само ще ти кажа, че казаното от мен въобще не посочва теб! Бъди сигурна в това! Съвсем наясно съм, че всеки има свое добро, което следва и поста ми не насилва никой да върши нещо против волята си. Или да умре в името на доброто. И ще дойде някой ден когато се събирате да посрещате изгрева на вашите срещи и ще дойда и аз да ви видя. Всеки си прави мнение за другия по това, което пише и знам какво е мнението на повечето за мен, но видим ли се на живо ще бъде разбити усещанията, че съм такъв човек ( съмненията ви)

Вземай тоя емотикон и не се впрягай

Първо, ти няма какво да губиш. Второ, нямаш право да желаеш нещо повече от спасение - психическо, физическо. Претенциите ти за спокоен живот на този етап не трябва да включват пари, приятели, забавления... На теб ти трябва да излезеш от средата, в която се намираш в момента и да останеш насаме със себе си. В чисто място където няма много хора и няма наложено темпо. А градът е точно това. Трябва да си нещо за да не бъдеш нищо. Грешката при теб е, че желаеш да се освободиш от неволите си, но искаш това да стане сякаш си ударил шестица от тотото. Да, така си представяш живота според мен. Няма такъв живот, който от нещастен се превръща в щастлив в рамките на един ден. Ще разбия илюзиите ти, че съществуват спасители, които ще ти дадат жилище, работа и прилично заплащане. И ще те приемат за член на тяхното семейство или ще те причислят към компанията на приятелите си. Но се намират друг тип хора ( организации ), които биха били полезни за теб и ще изправят грешките в теб, разбира се, с твоя помощ. Та, направи си труда и се свържи с някоя еко ферма, както се спомена по-горе или се обърни към манастир. Спокойствието ще те погълне и ежедневните задължения ще те накарат да се почувстваш полезен в живота. Не се безпокой, че там ще бъдеш принуждаван да вършиш нещо, което не е по силите и възможностите ти. Забележат ли хората там, че искаш промяна и си добро момче ще почувстваш облекчение, а те чувство, че изпълняват мисията си достойно. Ще се успокоиш и в главата ти ще започнат да изникват идеи. Ще забравиш миналото си и ще започнеш да кроиш планове за бъдещето си. Ще бъдеш наясно със себе си и физическите си и умствени способности и лесно ще можеш да се ориентираш накъде да поемеш и какво да търсиш. Може да излезеш извън България и да заживееш друг живот, но това ще разбереш как да се случи, само тогава когато се освободиш от сегашното си положение, а това ще стане като се заселиш в предложените по горе места. Сигурно се питаш какво става и защо няма хора, които да приемат исканията ти. Ами положението ти е такова, че в момента всички ти прощават, но никой не ти помага! Няма как по друг начин да бъде. Това се случва защото ти не искаш някой да ти помогне и хората забелязват това. Ти не подаваш безпомощната си ръка, вместо това предлагаш бреме! Кой е този, който ще поеме отговорност за нечий живот?! Имай поне малко мъжка чест и себеуважание и проумей, че не си сирак, който чака да бъде осиновен! Разбери, че можеш да поправиш всичко и това не е никак трудно, но моля те - разбери, че сам на себе си трябва да помогнеш първо. Помогнеш ли сам на себе си няма да си длъжен никумо, а благодарен, което също е от значение в твоя случай. Напише поне един пост, в който да се забележи някакво вътрешно вдъхновение в теб и жажда за живот. Недей да се предаваш толкова млад, недей!!!

Дънов е казал е това,
което не значи трябва да си фанатик на тема истина ( добро ). Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване!
Дънов е посочил пътеката по която е искал да вървят хората, които го четат и го следват. Пътеката е когато можеш и колкото можеш да се бориш срещу злото. Да се застъпваш за добрите дела и хора и да се стремиш да си полезен, усетиш ли в себе си бунтовническа искрица. Да живееш смело и достойно и да не заравяш глава в пясъка, защото не си щраус, а човек. Да уважаваш и почиташ хората, които са загинали заради свободата на себеподобните си. Да дълженстуваш на добрите примери, които са оставили след себе си и да повярваш, че и от теб също се очаква да допринесеш с нещо! Да променяш себе си в посока добро и полезно. Да си горд със себе си когато постъпиш по човешки начин, а не да те е страх, че гордостта е зло и да я поставяш под съмнение. Да се виниш, когато съвестта те вини, а не да отричаш силата й! И утре ако се случи така, че се удариш челно с кола или мотор в някой стълб, то поне да си оставил някаква диря след себе си, която да твърди, че си живял. Ако заболееш от рак или някаква друга неизличима болест да знаеш, че си свършил каквото си могъл в живота и имаш право да се оттеглиш без да искаш ничие разрешение.

"Във времена на морална разруха гаранция, че ще усетим свежия вкус на свободата може да даде само силния звън на съвестта. Защото този звън е морален феномен, който отказва да се възползва, като вместо това извлича само полза! "Рокко Кинничи (19 януари 1925 — 29 юли 1983, Палермо ) - италиански магистрат, основател на комисия " Антимафия ". Убит от мафията!

Никого не поучавам как да живее и не нападам от този форум. Това е моята лична истина по темата добро/зло.

Първо, ти няма какво да губиш. Второ, нямаш право да желаеш нещо повече от спасение - психическо, физическо. Претенциите ти за спокоен живот на този етап не трябва да включват пари, приятели, забавления... На теб ти трябва да излезеш от средата, в която се намираш в момента и да останеш насаме със себе си. В чисто място където няма много хора и няма наложено темпо. А градът е точно това. Трябва да си нещо за да не бъдеш нищо. Грешката при теб е, че желаеш да се освободиш от неволите си, но искаш това да стане сякаш си ударил шестица от тотото. Да, така си представяш живота според мен. Няма такъв живот, който от нещастен се превръща в щастлив в рамките на един ден. Ще разбия илюзиите ти, че съществуват спасители, които ще ти дадат жилище, работа и прилично заплащане. И ще те приемат за член на тяхното семейство или ще те причислят към компанията на приятелите си. Но се намират друг тип хора ( организации ), които биха били полезни за теб и ще изправят грешките в теб, разбира се, с твоя помощ. Та, направи си труда и се свържи с някоя еко ферма, както се спомена по-горе или се обърни към манастир. Спокойствието ще те погълне и ежедневните задължения ще те накарат да се почувстваш полезен в живота. Не се безпокой, че там ще бъдеш принуждаван да вършиш нещо, което не е по силите и възможностите ти. Забележат ли хората там, че искаш промяна и си добро момче ще почувстваш облекчение, а те чувство, че изпълняват мисията си достойно. Ще се успокоиш и в главата ти ще започнат да изникват идеи. Ще забравиш миналото си и ще започнеш да кроиш планове за бъдещето си. Ще бъдеш наясно със себе си и физическите си и умствени способности и лесно ще можеш да се ориентираш накъде да поемеш и какво да търсиш. Може да излезеш извън България и да заживееш друг живот, но това ще разбереш как да се случи, само тогава когато се освободиш от сегашното си положение, а това ще стане като се заселиш в предложените по горе места. Сигурно се питаш какво става и защо няма хора, които да приемат исканията ти. Ами положението ти е такова, че в момента всички ти прощават, но никой не ти помага! Няма как по друг начин да бъде. Това се случва защото ти не искаш някой да ти помогне и хората забелязват това. Ти не подаваш безпомощната си ръка, вместо това предлагаш бреме! Кой е този, който ще поеме отговорност за нечий живот?! Имай поне малко мъжка чест и себеуважание и проумей, че не си сирак, който чака да бъде осиновен! Разбери, че можеш да поправиш всичко и това не е никак трудно, но моля те - разбери, че сам на себе си трябва да помогнеш първо. Помогнеш ли сам на себе си няма да си длъжен никумо, а благодарен, което също е от значение в твоя случай. Напише поне един пост, в който да се забележи някакво вътрешно вдъхновение в теб и жажда за живот. Недей да се предаваш толкова млад, недей!!!