Viva Caselli

http://vbox7.com/play:c4df47df#commentTop
Саундтракът на филма Trade / Робство (2007) . Филм приближаващ се максимално до действителността, в която живеем.
" Резюме : По данни на ЦРУ, ежегодно в САЩ се прехвърлят от 50 до 100 хиляди жени, момичета и момчета с цел проституция или продажба в сексуално робство.В света повече от 1 млн. годишно пресичат границата против волята си."Ние не намираме жертви в Сащ, защото не ги търсим"! Филма го има в Замунда.

Докато при наркотиците има някакво доброволно желание да вземеш и да отидеш в по-добър свят, то в склоняването към проституция, такова желание няма! Има само принуда и жестоко третиране! Зад всички манипулативни статии и разкази, че жените избират доброволно да продават телата си, че порноиндустрията е легален бизнес, така безобиден, а според много и полезен за брачните двойки, стои болка, мъка и ужасни случки!

Когато един човек е достатъчно разумен, за да разбира, че му се прощава, ще разбере, че и той може да прощава. За жалост, такива личности все по-рядко се срещат сред колеги, приятели, познати, дори роднини. Всеки човек си има принципи, които съзнателно или не отстоява. Когато направи достатъчно прошки и не получи разбиране от отсрещната страна не бива да се чувства гузен, че вече не е в състояние да прощава.

http://www.youtube.com/watch?v=03pH_C94EDQ

http://www.vbox7.com/play:e8d19a4e

Забележи само как си без средно образование и как можеш да мислиш разумно! И колко глупаво е образованието, когато попадне в ръцете на човек, който не е способен да разсъждава! Аз съм сигурен, че поне половината от твоите връстници нямаше да са способни да опишат така ясно и точно проблемите си. На тоя свят трябва да си завършен идиот, за да не бъдеш поне един път разочарован от живота и да го напсуваш, кога наум, кога гласно. Винаги съм изпитвал влечение към хора, които се питат кой съм, а за какво съм тук, защо се случва това... С една дума стремят се да проумеят защо въобще са се "писали" участници в тоя цирк наречен живот. Едните отричат живота, а другите го потвърждават. Понякога е болезненена способността да осъзнаваш какво се случва около теб. Каза, че вече толкова си прочел и молил за помощ. Много си видял, много ти се е помагало чрез позитивни утвърждения. Разбирам, че не си наивник и знаеш, че няма универсална формула за водене на пълноценен живот. Приемам те за приятел и ти казвам. Друже, защо не се опиташ да се захванеш с някаква работа? Нима безсилието ти е толкова силно, че да те смачка толкова млад? Усещаш ли как когато човек е изпаднал в немилост разбира, че всичко си зависи само и единствено от него? Ти в случая си този, който трябва да пръв да подава ръка, а хората тези, които решават да се здрависат ли с теб или да те отхвърлят. Ето и тук във форума. Кой щеше да знае за болката ти, ако не я беше споделил? Значи все пак ти не си тотално отчаян и депресиран. Човек загубил всякаква надежда вече не хленчи, не се оплаква, тъй като стига до убеждението, че няма право да се оплаква от живота. Значи все пак има живинка в теб и някаква вътрешна сила търси промяна и спокойно убежище. Хубаво е това! Всеки с право ще ти каже, че трябва да се опиташ да вземеш активно участие в живота. Същото ще ти кажа и аз. Според мен е нужно да повярваш, че не е възможно случващото се около теб да е непроменимо. Така че, приятелю мой, изход има! Нека това, че живота бие, бие, бие и бавно довършва не те плаши. Той за всички ни е еднакъв. И жалък е, но и изпълнен с удоволствия е. Редуват се скърби и радости. По закона на необходимостта е ред при теб да се появи радостта, това е неизбежно! Пиша ти, без да давам конкретни съвети. За какво да повтарям истини, които знаеш? Всичко отдавна е написано и казано, а от теб се иска "само" да го приложиш. И много е изчетено от теб, но не си успял нищо да приложиш на практика. Е, опитай се този път да промениш нещо! Казвам ти, че ако имам в момента някакво желание, то е да се почувстваш жив! Наистина силно го желая. Представи си само, че ако ми изпълниш това желание и двамата ще бъдем щастливи! Бъди здрав!

http://www.youtube.com/watch?v=DgIrv-JH8ak&playnext=1&list=PL321BCA9F839641AF&feature=results_main

http://www.youtube.com/watch?v=K5tWL7tTu5Y&feature=related
http://vbox7.com/play:88a28677
Как само се движат саксофонистите!!! Сякаш убиват всякаква умисъл и те принуждават просто да гледаш. Дори не мечтаеш. Гледаш и слушаш! Така спокойно и истинско...

http://www.youtube.com/watch?v=DgIrv-JH8ak&playnext=1&list=PL321BCA9F839641AF&feature=results_main

http://www.youtube.com/watch?v=K5tWL7tTu5Y&feature=related
http://vbox7.com/play:88a28677
Как само се движат саксофонистите!!! Сякаш убиват всякаква умисъл и те принуждават просто да гледаш. Дори не мечтаеш. Гледаш и слушаш! Така спокойно и истинско...

Да се вменява на вегетарианците, че отказът им от месото не е правилна постъпка е абсолютно малоумно твърдение! Лично мнение.

Да се вменява на вегетарианците, че отказът им от месото не е правилна постъпка е абсолютно малоумно твърдение! Лично мнение.

Да се вменява на вегетарианците, че отказът им от месото не е правилна постъпка е абсолютно малоумно твърдение! Лично мнение.

Има един фундаментален и прост въпрос, чиито отговор е основа, за това какво следва да се случи! Мисълта мислещият ли е? Ти трябва да отговориш сам на себе си! Мислите, които текат през главата ти твои ли са??? Ако са, какво искат от теб тези мисли? Ако не са, защо за Бога са там? Препоръчвам ти да опознаеш себе си и да се изгубиш в себе си! Това е твоето спасение! Не ти трябва нищо и никого, докато не разбереш какво се случва с теб! Не желай нещо, което не знаеш какво е и за какво ти е! Аристотел казва, че морална отговорност може да се вменява само на хората, които имат огромни познания и знаят що е морал. Същото е и с теб. Глупостта ти идва оттам, че не си способен да бъдеш отговорен пред себе си, защото не знаеш каква е твоята същност. Искам приятели, казваш. И сам на себе си вменяваш отговорност и започва едно болезнено дълженствуване: да търсиш такива, а не си наясно вменената отговорност, че не трябва да си сам твоя ли е? Плод на твоите мисли ли е или е чужда мисъл? Мъката се заражда в теб, когато си вмениш отговорност, защото тази вкаменила се в теб отговорност не е твоя, а чужда. Ти не я познаваш, тя е наложена отвън, затова не можеш да се пребориш с нея. Защото е невъзможо да воюваш с нещо, което не познаваш, не виждаш, не знаеш нищо за него! Установи истинската си самоличност! Тя е твоята първа приятелка! С нея си родил, с нея ще умреш!

Успех!

Тъкмо близостта е основната причина да съм по-искрен и да не спестявам какво мисля за човека отсреща. Но такъв е живота, че трябва на места да си тактичен, просто защото истината не би решила ничий проблем. Би докарала куп негативни емоции и за изричащия истината и за изобличения. Дънов е казал, че истината е операция без упойка. Ставали сме свидетели на моменти, в които истината е рушила и очиствала всичко лошо, но са малко случаите, когато истината е побеждавала. Човек осъзнава своята погрешност. Знае много добре задните си помисли и какво цели...Изрича куп лъжи и е фалшив с всеки и по-всяко време, за да постигне каквото си е наумил. И намери ли се някой, който да излезе и да го заклейми, само и само да не излезе черен пред себе си, а и пред другите започва да отрича наслагвайки още по-голями лъжи.
На близките си хора съм казал, че ако ще ме лъжат да е за нещо дребно. Започнат ли да ме лъжат да едро това ще е краят на всички ни.


Поклон пред тея хора, които са намерили тая сила, която да ги тласка винаги и само към истината. От такави хора няма лошо да видиш. Срещат се все още. Повечето не са никак религиозни, дори са простовати, но са ценни и са истински приятели!

Тъкмо близостта е основната причина да съм по-искрен и да не спестявам какво мисля за човека отсреща. Но такъв е живота, че трябва на места да си тактичен, просто защото истината не би решила ничий проблем. Би докарала куп негативни емоции и за изричащия истината и за изобличения. Дънов е казал, че истината е операция без упойка. Ставали сме свидетели на моменти, в които истината е рушила и очиствала всичко лошо, но са малко случаите, когато истината е побеждавала. Човек осъзнава своята погрешност. Знае много добре задните си помисли и какво цели...Изрича куп лъжи и е фалшив с всеки и по-всяко време, за да постигне каквото си е наумил. И намери ли се някой, който да излезе и да го заклейми, само и само да не излезе черен пред себе си, а и пред другите започва да отрича наслагвайки още по-голями лъжи.
На близките си хора съм казал, че ако ще ме лъжат да е за нещо дребно. Започнат ли да ме лъжат да едро това ще е краят на всички ни.


Поклон пред тея хора, които са намерили тая сила, която да ги тласка винаги и само към истината. От такави хора няма лошо да видиш. Срещат се все още. Повечето не са никак религиозни, дори са простовати, но са ценни и са истински приятели!

Това е съвет отправен към мен от една просветлена жена. Вярвам, че ще ти свърши работа. Четири реда описват цялата ситуация!
Успех!

Който пуска нови теми и пита е в стрес! Той е в дълбок потрес, той е болен!
Който пуска нови теми има вродена тежка олигофрения! Който пуска нови теми е нужно да посети психиатър!


Въпроси:
Усещате ли я в себе си?
Мислите ли да посетите психиатър?
Защо мислите, че това не е вярно? С практическа обосновка.
Извинявам се, че не отговорих на поставените въпроси, но затова пък ми изникнаха нови. Който реши може да отговори.

http://www.youtube.com/watch?v=WgldGHu0WXA

Inseparabile, за теб!

http://vbox7.com/play:f08aca39
Вечно красивата и никога неостаряваща(!), госпожицата на блуса вечно пееща блус!



И румънската девойка с блестящата интерпретация!

http://vbox7.com/play:f08aca39
Вечно красивата и никога неостаряваща(!), госпожицата на блуса вечно пееща блус!



И румънската девойка с блестящата интерпретация!

Мария-София, за Фамагуста не мога да кажа много, тъй като съм бил само за един ден. Живеех в Кипър с един приятел. Решихме да отидем на плаж във Фамагуста. Тръгнахме с кола от Ларнака сутринта и стигнахме сутринта Фамагуста (Кипър е много малък). Преминахме през един Контролно-пропускателен пункт, но не и без неуредици, защото едно от момичетата ( бяхме 2 момчета и 3 момичета ) нямаше паспорт и митничарите казаха, че няма да я пуснат, но в крайна сметка с увещания и молби я пуснаха. Първата и най-фрапантна гледка, която възбуди сетивата ни беше едно кръгово движение, а в средата вишка, а във вишката войници с автомати. Втората покъртителна гледка е един огромен хотел на метри от плажната ивица. Хотелът си стои величав, като изключим това, че в средата му зее огромен кратер от бомба! Това, което те довършва - дрехите по просторите и разхвърляните в дворовете на изоставените къщи предмети от бита! Плажът беше много спокоен и можеше да плуваш до едно място. Имаше телена ограда. В непосредствена близост до нея се намираше вишка с войници, които следят да не се преминава въображемата водна линия. Мрежата е само на брега, но тя е знак, че не можеш да преминаваш и мислената водна линия ( мисленото продължението на телената мрежа във водата ). Често на турски войниците чрез мегафон се провикваха. Молеха ли се на Аллах или предупреждаваха да не се пресича линията така и не разбрах. -) Помня, че отидохме в един магазин да си вземем алкохол и цигари ( тогава пиех и пушех, при това доста). Магазинът беше една варосана в бяло малка къща, доста стара и порутена. Магазинерката, пухкава баба, която така се зарадва, че в магазинът й са дошли посетители, че като бонус ни почерпи по един сладолед. Ние бяхме за нея дечица. Всичките бяхме на по 18, 19 г. Не мога да пресъздам онова мистично усещане с думи, защото то не подлежи на обличане в думи. Чувство, което усещах, но не можеш да обясниш на другия. Потърсих в мрежата клипчета и видях различен град от този който блуждае в спомените ми. То си е било същото, но за единия ден престой там аз не съм видял това оживление, което се представя в клипoвете. Не знам защо, но моя спомен е за град, в който можеш само да мълчиш ( не че сме мълчали тогава, дори бяхме неприлични, но сега ако отида не бих си позволил да говоря, само ще попивам от атмосферата). Ето едно полезно клипче.

Защото осъзнах, че не аз съм човекът, който има право да съветва точно този потребител. Видя се, че no_self e постигнала просветление. Аз и повярвах, почувствах, че не лъже, че не е парадирала. Реших, че ще е глупаво от моя страна да я задържам. Тя е искала да помогне на останалите. Това е била нейната мисия. Просто уважих решението й, без да натрапвам жалостни молби. Ако един ден се появи бих я приветствал с нескрита радост, но да я поучавам в решенията й не смятам, че е редно.

Защото осъзнах, че не аз съм човекът, който има право да съветва точно този потребител. Видя се, че no_self e постигнала просветление. Аз и повярвах, почувствах, че не лъже, че не е парадирала. Реших, че ще е глупаво от моя страна да я задържам. Тя е искала да помогне на останалите. Това е била нейната мисия. Просто уважих решението й, без да натрапвам жалостни молби. Ако един ден се появи бих я приветствал с нескрита радост, но да я поучавам в решенията й не смятам, че е редно.

no_self, преди да си постигнала Самадхи искам да ти кажа, че се радвам, че съм познавал просветлена жена, макар и да не ми е харесвало просветлението, така както съм го разбирал. Ще ми липсваш!

http://www.youtube.com/watch?v=5f_1d2zyjaI

На мен често ми е било приписвано, че съм дребнав човечец с раздуто его, но с любезната подкрепа на този форум и артистите ( включвам и себе си, за да покажа, че не искам да обиждам или злепоставям някого) в него разбрах, че май съм доста по-широко скроен от други личности.

Toва е ясно и на малките деца, но ясно ли е, че то няма изчезне? Могат ли възприятията да съществуват, без наличието на обекти? И може ли да има предмет, без наличието на възприятие, което да го идентифицира като такива? Казва се, че светът съществува заради взаимодейстивието между сетивата и заобикалящата ни действителност. Че съществуванието не би било възможно, ако няма спойка между нас и обектите, но това основание ли е да приемем, че света няма да го има, ако нас ни няма?

Ходил съм в Кипър. Посещавал съм призрачния град - Фамагуста. Гледката е невероятна, а чувството, което те обзема неописуемо. Град забравен от света и от Бога. Град-призрак, където по просторите висят дрехи, които са били прилежно изпрани, но не са били събрани! Дрехи, изоставени дрехи, които висят по въжета от 1974г, та до днес! Избуяли, прокъсани, но чисти! Град, където времето е спряло. Но той е там, съществуващ и реален независимо, че е отдавна "изчезнал".

На мен често ми е било приписвано, че съм дребнав човечец с раздуто его, но с любезната подкрепа на този форум и артистите ( включвам и себе си, за да покажа, че не искам да обиждам или злепоставям някого) в него разбрах, че май съм доста по-широко скроен от други личности.

Има зависимост и предопределеност относно това какво те влече. Тоест ще потърсиш книгата даваща отговори на въпросите, които те касаят. И защо аз се интересувам от (?)... Въобще защо се стигна дотук, да търся това, а не онова? Това може ли да е предопределено? Въобще въпросите със свободата на волята са много интересни и може би наистина тя е доста ограничена. Това е хубаво да се осъзнае, но същевременно може да послужи и за оправдание, че видиш ли аз обречен да съм (?) и че не мога да променям нищо, едва ли не, че все едно извършвам престъпление спрямо себе си мъчейки се да променям, избирам. Ако има нещо предначертано, планувано от Сила над нас, то нека да допуснем, че идва момент, когато предначертаното спира да съществува и Силата, която по-рано ни е ограничила и докарала това състояние ни дава пълното право на свобода. Вече няма зависимост, а една "безгранична" свобода!