Georgios

И какво като някой може без сън? И аз може би мога без храна и без любов, но това не значи, че ще съм хармоничен човек. Дори може да се чувствам добре в такова състояние Според мен проблемите в съня и в двете посоки - безсъние и прекален сън, са зависими от баланса между съзнателния живот и това "другото" - все още неразгадано състояние, наречено сън - което всъщност е равностойно на смъртта - т.е. друг вид живот. Според мен безсънието е осакатяване на личността в духовен план, защото живеем само от едната страна на своето разгръщане. Казвам го като човек, който е получил повечето ценни отговори в т.нар. сънища, отоколкото наяве. Да, може би магнезият е супер, но всички знаем, че това е временно. Човек с проблеми с безсънието би трябвало повече да се самовглъби в себе си и да спре толкова да се обвързва със съзнателния си живот, колкото и странно и невъзможно да му звучи това в момента. Имам много познати с този проблем, а понякога съм го имал и аз - общото между всички е отговорността към другите, ангажименти, опити да се разреши неразрешимото. Другото ми наблюдение е, че са предимно хазартни и дейни личности, с много добро сърце. И колкото да е оправдано това от морална гледна точка към другите, всъщност не е, защото осакатяват себе си. Ако приемем, че човек може да има такива генетични предразположения , какъв е проблемът да се приеме това като възможност - може да се практикува йога на съня /има достъпни източници/, която обаче изисква развито съзнание и постоянство. Просто приемаш съня като продължение на живота и не се молиш за сън, а за продължаване на живота в съня. Явно съзнанието е превъзбудено и иска да живее, да е активно, и ти просто можеш да продължиш да живееш съзнателно в съня.