Здравейте! Имам проблем, с който вече не мисля, че мога да се справя сама. Толкова съм притеснена, че се чудя дали ще издържа психически. Историята започна прекрасно. Запознах се с едно момче..любов от пръв поглед. Той споделяше чувствата ми и в продължение на 1 месец беше приказно..Аз бях на седмото небе! Усещах, че се случва нещо специално, макар да беше съвсем в зародиш. Дори не бяхме стигнали до интимности обаче, когато той изведнъж започна да се отдръпва...така и не успя да ми обясни защо. Мисля, че се изплаши, защото стана твърде сериозно, твърде бързо. Мислех, че и той усеща, каквото и аз..нали енергията между двама човека се дели? Не мисля, че съм се бъркала за чувствата му. След неговото охладняване се опитах да се отдръпна...да спра да го търся. Но не се получава.. а лошото е, че когато го търся, той ми отговаря..Не е сложил край на нещата и ме държи в едно ужасно неведение..Видяхме се няколко пъти след сериозна пауза, през която аз всячески се опитвах да го забравя. Когато сме заедно, аз разбирам, че той все пак ме харесва, но не може да ми обясни защо не може да бъде с мен. Просто бяга. Междувременно разбрах, че има сериозна вероятност да има отклонения в сексуалната му ориентация. Имам съмнения, че е хомосексуален. За съжаление дори и това не ми помага да го преодолея! Защото не мога да съм сигурна. Същевременно виждам, че има шанс, виждам че има чувства, но по някакъв начин той си слага спирачки. Започнах да ставам раздразнителна към околните и да се опитвам да компенсирам невъзможността да му кажа какво изпитвам, като съм супер директна към другите момчета. Дори наранявам с директността си хора, които не са виновни. Усещам, че съм станала много нестабилна, когато има възможност да го видя изпадам в почти маниакални състояния на щастие. След което, осъзнавайки че скоро няма да имам отговори, се депресирам. Настроенията ми се менят супер често и започнах да се притеснявам, че имам наченки на би-полярно разтройство. В рода ми има случай на такова, така че не е безпочвено притеснение. Имам натрапчиви мисли за него почти постоянно. Не знам какво да правя, очевидно трябва да го забравя, но не се получава. Успявам за известно време, след което пак го търся. И историята се повтаря, само че, с по голяма сила. Откакто започна всичко, вече 3 месеца, аз се чувствам абсолютно нестабилна...Започнах да пия успокоителни, заради тази история. Не мога да спя, понякога от радост, понякога от притеснение. Не знам как да се справя сама! Моля ви за съвет!