[Чувството на вина бавно ме погубва]

Kuki, мисля, че леко неуместно влизаш в темата, особено, след като твоята случка е далеч от обсъжданата. Не, че е моя работа да го казвам, но мисля, че тази история може само да навреди на съвестта на момичето. А относно темата, която наистина е покъртителна, искам да добавя малко. Понякога, хората склонни да посегнат на собствения си живот са много потайни и околните не могат да преценят сериозността на ситуацията. Според мен, не трябва никой да се обвинява в случая. Моя много близка братовчедка беше избрала този начин, за да прекъсне живота си и никой не повярва, че тя би го направила. Но беше факт. Единственото нещо, което ме успокоява, е това, че по някакъв начин, тези хора са направили личен избор. Този избор не може да тежи на ничия друга съвест, освен на тяхната собствена. Може би, всеки на твое място би изпитвал същите чувства и това е нормална реакция, когато неочаквано си загубил близък човек. Но хората отстрани ти казват, Не се самообвинявай и не се съди, защото не е твоя вина. Послушай ги.

[Отклонения и нестабилност]

Да...всъщност препрочитайки историята си разбирам, как човек може да си помисли, че всичко се случва в главата ми, но уви не е така. Вчера се изясниха нещата и той ми заяви, че не иска да сме заедно. Поне вече съм наясно. Благодаря, все пак за отговора ти Диди.

[Умолявам ви за помощ, живота ми е пълен кошмар.]

Мило Мишле...историята ти ме разтърси.. Това което се е случило наистина е ужасно, особено факта, че си станала свидетел на тази ужасна сцена. Аз също съм имала близки приятели, които са си отишли от този свят, заради катастрофи. И толкова добре те разбирам, когато казваш, че още не можеш да го повярваш. Единственото нещо, което помогна на мен беше мисълта, че съдба действително има. И, че може би, понякога преждевременно, от нас си отиват хората, които са свършили своята задача в този живот. А това, че ще бъдете отново заедно, е факт! Наистина намери литература по този въпрос и чети, мисля че ще ти помогне. Опитай се да започнеш да гледаш по друг начин на нещата. Опитай се да намериш приятели, които да те разбират в този труден момент. Не се затварай в себе си. Приятелството е най- прекрасното нещо на света и ти трябва да си сигурна, че тя би искала да продължиш напред и да си щастлива. Има хора за които твоето щастие е важно! Потърси ги!

[Отклонения и нестабилност]

Здравейте! Имам проблем, с който вече не мисля, че мога да се справя сама. Толкова съм притеснена, че се чудя дали ще издържа психически. Историята започна прекрасно. Запознах се с едно момче..любов от пръв поглед. Той споделяше чувствата ми и в продължение на 1 месец беше приказно..Аз бях на седмото небе! Усещах, че се случва нещо специално, макар да беше съвсем в зародиш. Дори не бяхме стигнали до интимности обаче, когато той изведнъж започна да се отдръпва...така и не успя да ми обясни защо. Мисля, че се изплаши, защото стана твърде сериозно, твърде бързо. Мислех, че и той усеща, каквото и аз..нали енергията между двама човека се дели? Не мисля, че съм се бъркала за чувствата му. След неговото охладняване се опитах да се отдръпна...да спра да го търся. Но не се получава.. а лошото е, че когато го търся, той ми отговаря..Не е сложил край на нещата и ме държи в едно ужасно неведение..Видяхме се няколко пъти след сериозна пауза, през която аз всячески се опитвах да го забравя. Когато сме заедно, аз разбирам, че той все пак ме харесва, но не може да ми обясни защо не може да бъде с мен. Просто бяга. Междувременно разбрах, че има сериозна вероятност да има отклонения в сексуалната му ориентация. Имам съмнения, че е хомосексуален. За съжаление дори и това не ми помага да го преодолея! Защото не мога да съм сигурна. Същевременно виждам, че има шанс, виждам че има чувства, но по някакъв начин той си слага спирачки. Започнах да ставам раздразнителна към околните и да се опитвам да компенсирам невъзможността да му кажа какво изпитвам, като съм супер директна към другите момчета. Дори наранявам с директността си хора, които не са виновни. Усещам, че съм станала много нестабилна, когато има възможност да го видя изпадам в почти маниакални състояния на щастие. След което, осъзнавайки че скоро няма да имам отговори, се депресирам. Настроенията ми се менят супер често и започнах да се притеснявам, че имам наченки на би-полярно разтройство. В рода ми има случай на такова, така че не е безпочвено притеснение. Имам натрапчиви мисли за него почти постоянно. Не знам какво да правя, очевидно трябва да го забравя, но не се получава. Успявам за известно време, след което пак го търся. И историята се повтаря, само че, с по голяма сила. Откакто започна всичко, вече 3 месеца, аз се чувствам абсолютно нестабилна...Започнах да пия успокоителни, заради тази история. Не мога да спя, понякога от радост, понякога от притеснение. Не знам как да се справя сама! Моля ви за съвет!