Днес,моята майка прави 9 месеца.
Гледах я 15 дни в болница,присъствах на всичко възможно ,което и правеха и сега лекувам последиците от това.
Докато бях при нея,тя ми говореше за човек,който стои на вратата и я гледа.Страхуваше се от него....както и аз.
Спомням си деня,в който,тя,спяща,отвори очи,прекръсти се и каза-Аз си отивам.След този ден тя повече,не ме нарече по име,казваше ми момиче.След това престана и да говори.Дни след това и издъхна.
Не съм усетила знаци,след смъртта и,само сънища,в които тя ме вика,плаче,че иска да ме прегърне и целуне.
В първите дни след приема в болницата,при едно от свижданията,тя ми подаде сокче,от тези с надпис под капачката.Купила си го,но не го отворила,решила да го даде на мен.Бях забравила за него,отворих го чак след погребението.Надписа гласеше"Никога не ме забравяй".Пазя бутилката.Това ми остана от нея,надпис под капачката