К. Йонкова

Продължавам
Стивън Кинг
Кольо Николов
А за поезията,ах за поезията....Павел Матев,Ивайло Диманов
и Богомил Райнов,да,той също има стихове.
Да споделя един тук:

А ето и рози

В онези дни
ти имаше навика
да ми звъниш по телефона
в най невероятни часове.
А когато идваше при мене,
често носеше рози,тъй често,
че старите,
още неувяхнали във вазата,
биваха сменяни с нови.

Но един ден розите увяхнаха
и вече никой не ги смени.
Оставих ги да си седят във вазата,
обезцветени
и покрити с прах.
Сигурно и до днес щяха да са там,
ако чистачката
веднъж в мое отсъствие
не бе ги изхвърлила.

Но понякога,
когато телефонът ненадейно извъни
в някой невероятен час,
изведнъж усещам
от празната ваза
да долита един лек дъх на рози.
Един дъх,тъй крехък
и краткотраен,
че мигом се стапя,
щом само вдигна слушалката
и чуя,че някакъв непознат мъж
търси друг непознат мъж
по погрешка
на моя номер.

Az предлагам да помислим да направим сайта международен! Нека пишем повече на английски и се свържем с хора от цял свят - нека създадем една ментална мрежа - мисълта е действаща сила!!! ОМ

1) Спорт - когато спортуваш 4-6 пъти седмично, с интензивно мускулно и аеробно натоварване, адреналинът, произвеждан от надбъбречните жлези, изгаря. Трябва му време, за да се натрупа нов в депата на жлезите - а те не са безкрайни. Освен това при спорт се отделят веществата на щастието - ендорфини и енкефалини. Когато спортуваш, адреналинът се стапя, а спортното усилие кара мозъка ти да отделя допамин - невромедиаторът на здравата мотивация и здравата агресия. А това е телесният хормонален и биохимичен механизъм, който се случва при промяна на психичното отношение към страха от борба/бягство в любящо приемане. Когато се бориш/ бягаш, адреналинът преминава в кортизол, хормонът на паниката, на ужаса! Когато приемеш страха, адреналина с Любов и релаксирано "плаване" в него с тялото и ума си, адреналинът тласка производството на допамин. Превръща се в щастлива мотивация. Допаминът е веществото, което силно се покачва например при приема на кокаин или хероин - в случая самото ни тяло, с помощта на подходящата ментално-емоционална нагласа и спорта, синтезира допамин и ендогенните вещества на щастието, по един напълно естествен и полезен начин. Майсторите по бойни спортове познават ефекта на адреналина да покачва амбицията/ смелостта и наситената с удоволствие мотивация - затова някои умишлено си инжектират адреналин преди битка. Това, към което искам да наведа мисълта ви е, че вместо да "ритаме срещу ръжена", можем да го ползваме. Можем с помощта на собствената си психо-емоционална настройка да променяме биохимичните процеси в тялото си, а оттам и настроението и телесните си реакции! Спортът освен това има и чисто психичен ефект - предизвиква телесни състояния, приличащи на тези при повишена тревожност и паника, без да са същите: задъхване, замайване, телесна умора и напрежение и т.н. С това мозъкът, на прекогнитивно (задмисловно) ниво се учи да приема тези телесни реакции като неутрални и добри, дори носещи удоволствие! Получава се десензитизация - обезстрашаване, както се нарича в поведенческата терапия. Така редовният интензивен спорт е просто задължителен при хората с повишена тревожност, тъй като служи за подходящ психотелесен контекст в хода на психотерапията или самопомощта!

Какъв спорт? Като чуем спорт и обикновено си представяме някакви ужасни фитнес зали с духащи климатици, изолирани от естествената среда, с гърмящи телевизори - зали, в които хора фиксирани в илюзията на имиджа си мълчат и се разминават едни други, нарцистично оглеждайки се в купищата огледала... Депресираща гледка... Фитнесът е добър вариант, а има и нормални зали, с подходящ музикален фон, харесван от теб и посещаващ ги контингент от хора. Важното е спортът да ти харесва! Може да са танци - народни или салса или брейк или модерни и т.н. Може да бъде каране на колело или кънки - но интензивно, с натоварване. Особено добро е тичането в естествена среда - парк или гора. Там всяко дръвче, птиче и лъч слънчева светлина имат силата да те вдъхновяват! ... Спортове много - намери своя и отдели време за него -няма да съжаляваш!

Здравейте!

Имате не паническо разстройство, а генерализирана тревожност с хипохондрични натрапчивости и ритуали (меренето на кръвното).

Тъй като състоянието ви в огромна степен се припокрива с това на много други преживяващи го, ще си позволя да ви отговоря с мненията си от тук. С времето ще добавям още към методиката за самопомощ!

Сами пишете, че страховете са ирационални - така е! Ще полудея, ще умра, става ми нещо ужасно, разболявам се, получавам инфаркт, инсулт, провалям се, хората ме мислят за ... и т.н. Ако тук ползваме чистата когнитивна терапия, ефектът ще е малък - защото тя работи на рационално ниво и с рационални процеси. Добра е при социална тревожност примерно, но не и при пароксизмална тревожност или хипохондрия... Защото страхът тук е прекогнитивен, процесира се през директният път таламус-амигдала, вместо по рационалния и по-дълъг таламус-префронтална кора - мислене, асоциативни зони - амигдала. Стрелка се директно, за част от секундата - усещане добре познато на всички, които имаме или сме имали подобни състояния! Тогава основните методи за погасяване на такива прекогнитивни страхове би трябвало да засягат директно този пряк прекогнитивен път. Безкрайните вербализации на анализата имат мястото си, рационалността на когнитивната и рационално-емотивната терапии също - чрез тях се осъзнава, изяснява, отговаря се на въпроса "ЗАЩО се случва това с мен", разкопава се "психичната почва, подготвя се", установява се добра връзка между клиент/пациент и терапевт. Но тези методи работят през гореспоменатия дълъг невро-когнитивен път и не достигат директно до ирационалността на страховете ни. Както казва една жена, посещавала психоанализа 15 години с цел спокойно летене със самолет, перифразирам: "След 15 г. погребах няколко мои аналитици, самата аз станах аналитик, но все още не мога да летя със самолет...". Къде тъжно, къде жалко и смешно, но е факт, че ако терапевтът не владее една добра сплав от интегралност в терапията си и ригидно практикува само една школа, която в даден случай просто не е ефективна за дадено р-во, по-скоро вреди, тъй като единствено отнема времето и средствата на пациента си! Нека не бъда разбиран погрешно - уважавам психоанализата/ психодинамичния подход - когато е на мястото си. Уважавам и класическата когнитивна терапия - ползвам я постоянно - но когато има защо и на точното място и време за подходящия проблем и човек!

Методите, които така да се каже, 'общуват" директно с прекогнитивните страхове, с подсъзнанието, са:

- Осъзнато проникване в по-дълбоките мозъчни честоти (алфа и тета), където процесирането на информацията е както при съня - образно, метафорично, архетипно, ирационално, смесващо, преливащо се и приказно, преобразуващо и пластично. В такъв режим на работа разширената до по-широки области от личното несъзнавано свободна воля е в директен досег с механизмите на това несъзнавано, на ирационалните дълбинно-психични процеси. В юнгианската психотерапия такава работа се нарича активно въображение. Други школи я наричат осъзнато сънуване, хипнотерапия, медитация, водена релаксация, йога нидра и т.н. В състояние на мускулна релаксация сетивата се отдръпват навътре, изпитва се субективно преживяване за загуба на тялото (пратяхара) и моноидеистично фокусиране на ума (дхарана). Тогава терапевтът леко води човека в досег със страховете му, учи го на подходящото отношение към тях, погасяването им чрез трансформацията им в мотивация и смелост!

- Работа през тялото - биоенергийни дишания, които имат свойството да освобождават телесния израз на страха - мускулните брони, както и да сблъскват човека със страховете, които изплуват навън и биват канализирани. Психотеатър и трансформиращи танци - тук богатството от методи е огромно. Аз лично тепърва имам да усъвършенствам уменията си в тези последните методи.

- Поведенчески методи - наводняване с рефрейминг - визуално и вербално човекът се сблъсква със страховете си, умишлено говори за тях, като ги преекспонира до абсурд и пародия, поставяйки им нова рамка на възприятие (рефрейминг) от приемане, хумор, прошка, благодарност и т.н.

За самостоятелна работа са подходящи автогенният тренинг, методът силва, слушане на аудио записи на йога нидра, ежедневният интензивен спорт. Важното е целта ти да бъде не борене, а прегръщане и приемане на страха! Така се учиш и на уроците, които той всъщност ти носи! И тук стигаме до по-цялостната работа, а именно, характерът на хората с тревожни р-ва! Страхът се явява само една добра и нужна аларма, която човекът наместо да иска да спре, би могъл да се запита какво има да научи от случващото се?! Потискаш ли, бориш ли се, за малко можеш и да успееш, но в дългосрочен план тревожността ти нараства, тъй като я трупаш отхвърляйки я в несъзнаваното си!

Силата е всичко - няма сила - няма и Любов, няма и Светлина. Силата, Животът са в основата на всичко. Когато едно бебе се роди, то няма познания, няма обич - но има живот - той е всичко което има, и той е зародишът на всичко останало - имаш ли живот - другото следва естествено. Любовта е велика сила - но ако я няма тази изначалната сила - просто силата, неутралната сила, там долу в стомаха и по-надолу- Любовта угасва и се заменя от чернотата. Тази сила изисква известни жертви - но те са радостни жертви - в огъня на радостта се хвърля горивото на глупостта и невежеството. Пътят е радостен - понякога е трудно - но това е единственото което си струва в този илюзорен живот!

Качествата и отличителните черти са личностни характеристики.
Духовно извисен човек трудно се вмъква в такива, това му е отликата, няма си окачени тежести.

Есе сторило ми се стори любопитно и забавно, което може би поне донякъде отгатва бъдещето на света. Бъдеще, което може да не е особено щастливо за критично мислещите хора ( поне според този текст - копирах го от форум, в който се обсъждат конспирации, масонство...) :

Хубаво е, че сте се намерили
Какво като е срамежлив? Направи ти първата крачка! Може би те спира това, че отвсякъде сме обработени за идеята, как мъжете са непременно активната страна - като се почне от любовните романи и се стигне до рекламните клипове. Обаче, ако се замислим, това е нищо повече от едно клише, от един наложен стереотип, който очевидно не може да е общовалиден, защото хората са твърде различни и на всичкото отгоре се и променяме с времето.
И защо да не се получи? Това, че не го бива с жените, не е минус, а плюс

Всъщност е обожавала да колекционира, играчките само е харесвала.



Значи по-голямата част от българското население живее нехигиенично.



Не, не това обяснявах. За дрехите каза, че е въпрос на хигиена, не става въпрос за друг мотив. Какво ще кажеш за някой, обаче, който всеки ден има за любим различен цвят? Или всеки ден има ново гадже? Тук обяснението с разнообразието не минава. Причините са по-дълбоки.



Лошото можем да търсим в мотива при избора на тази "марка" и колко точно внимание и се отдава. Имаше една мисъл, че да търсиш упорито смисъл на живота е форма на лудост, или болест, известна мисъл е, да не я търся сега. Аз си държа на позицията, че честата смяна на аватара е като честата смяна на настроението и е показател за някакъв прелом вътре в него - граничен, преходен момент в който има две лица, два живота, два различни Аз-а. Бих нарекъл такъв човек зает да търси себе си, раздвоен... повтарям се...
Интересно, че за човек се съди не по преходните му изяви, а по онова към което е твърдо прикачен, като политическите убеждения, религията и т.н. Тъкмо явният избор - "това и нищо друго" е характеристика на личността. Тя отразява неговите качества, морал и прочие. В честата промяна аз съзирам повече лекомислие, отколкото мъдрост.

ПП: Мисля, че заради Христо започнах тази тема и нека ме извини, че стигам до такива крайности. Според мен това, че не задържа аватар говори за него, че е в процес на търсене, като бурно море. Не виждам нищо лошо в това, само споделям впечатленията си, поставили началото си от наблюденията ми над самия себе си.

Няма хора, които да могат да живеят без да зависят от някого по какъвто и да е било начин ( всъщност, такива хора може да са отшелниците, но не и живеещите в цивилизацията).

Може би е имал предвид дали се чувстваш зависима от нещо, дали усещаш липсата на нещо или някого, дали си самодостатъчна - т.е. дали можеш да живееш без да зависиш от други хора по какъвто и да е начин...

За какви оправдания става дума? Няма локумени понятия. Всеки човек знае докъде може да стигне, без да си причини вреда. След дълги размисли върху "Божи заповеди", неписани и писани закони и правила, аз лично за себе си стигнах до извода, че на човек е позволено да стигне дотам, докъдето може да запази душевната си хармония - дотогава той може да остане и в хармония със света, с висшите сили. С други думи, наказва ни единствено собственото ни чувство за вина - докато човек живее по начин, който му позволява да живее без вина, няма проблеми.

За мен проблем е да убия насекомо, за Джордж Буш не е проблем да избие хиляди невинни хора... толкова за собствения морален кодекс. За всеки е различен, но за конкретния човек е единствената сигурна основа, на която може да базира мислите и действията си.

Едва ли. Но според мен има сериозни проблеми, независимо дали го съзнава. Самият ритуал на обновяване, промяна, подсказва, че нещо не е наред. когато имаш плюшена играчка, която харесваш, то я стискаш в ръце, не търсиш друга.

завършен е като да си свършен

Как може някой да е завършен...?
Ако спреш развитието си-може.
Но ако в теб има желание към развитие и усъвършенстване,не може да се чувстваш завършена...

Завършен значи съвършен. За шедьоврите на изкуството се говори, че са завършени произведения, за да се изтъкне колко са добри. Моето определение за идеалното е това на което ако махнеш или добавиш и най-незначителната подробност и вече няма да е толкова хубаво.
Естествено никой не е завършен. Ако себеусъвършенстването имаше краен предел, това щеше да обезмисли човешкият живот.

Преди време посетих курс за обучение в работа с един психотерапевтитен метод. Ето какво каза водещия Владимир Майков, относно това какъв според него трябва да е идеалния психотерапевт:

"В комуната Финдхорн за за пръв път се срещнах с най-големия майстор по гещалт – Ана Симкин... Аз я попитах директно, в упор, съвсем нагло, какво според теб е основа на майсторството на психотерапевта, каква е същността на психотерапията. Бях сигурен, че най-великия майстор ще ми разкрие някаква тайна. Тогава въобще не разбрах отговора и. Стори ми се, че се опитва да клинчи. Тя каза, че истинския психотерапевт е стара еврейска баба. Тя самата беше над осемдесет, стара еврейска баба, с очила, с лице приличащо на сова, излъчваща добродушие, явъблков сладкиш и баба, загрижена за семейството. Атмосфера на естественост и добродушиие и спокойствие. Не можех да разбера как моята представа за психотерапия може да се соътнесе с такъв обикновен образ. Аз добре познавам старите еврейски баби, първата ми съпруга е еврейка. Нейните баби трудно говореха руски. Аз познавах еврейското госпориемство.

Виждах голям контраст с това което очаквах. Доста по-късно аз разбрах какво имаше предвид Ана Симкин. Сега съм напълно съгласен с нея. Убеден съм, че в основата на психотерапията стои този дар, да бъдеш възрастен човек, който няма никакви личностни амбиции, който няма нужда от кариера, от гордост и единствената радост е да помага на близките си, абсолютно необусловено, отдавайки целия живот без остатък....

Когато през 90та година станах ученик на Гроф аз разбрах какво имаше предвид Ана Симкин. Разбрах, че старата еврейска баба винаги поддържа своето семейство. Каквото и да става тя казва на внуците си, че всичко е наред. В такова поле всички проблеми започват да се разтварят и решават от само себе си. Разбрах, че истинския терапевт владее това тайно знание, че всъщност всичко в своята същност е добре и правилно и това не е интелектуално знание. Това е знание от живота, което се излъчва от тях. То има много различни форми на проявление, но в основата си то е едно. Контакта на терапевта с фундаментални общочовешки блага, каквито са любовта, състраданието, вярата в бъдещето, дълбинното разбиране на човешката ситуация. Когато този контакт го има, тогава проблемите се решават спонтанно. Това съм го чувствал нееднократно върху себе си. Може да имаш ужасни екзистенциални въпроси, но когато се приближиш до Стен с тези въпроси, колкото по-близо заставаш до него толкова по-бързо тези въпроси от само себе си се решават. Това порази не само мен, но и всички останали. "

Вики, благодаря ти за този пост.
И на мен ми се е случвало да усетя дискомфорт от нечие мнение или от приятелска, открита критика. Но след размисъл, осъзнаване резбирам правотата им и, че проблемът е бил в мен.

Лошото е, че често хората, като чуят истината и не им отърва, смятат, че е критика, съдене. Крият се зад тези думи. Но дори и да е било това намерението отсреща е добре да се вглеждаме в себе си и ако е нужно да се променяме.

Странно ...
Комплиментите с мазненето ли ги свързвате? Защо?

Когато забележа нещо, което ми харесва в човека, изпитвам желание да му го кажа. Всякакви неща, включително че изглежда свеж и бодър днес, че е елегантен, че е казал нещо много на място, че ми е казал нещо, което не знам, че е проявил някакво качество при определена ситуация и т.н.
Какви са ми мотивите? - ами просто съм го забелязала това нещо и ме е зарадвало; и ми се приисква да го кажа. Обикновено реакцията е положителна. В смисъл, понякога човекът кой знае защо се смущава дори, опитва се да отхвърли или омаловажи казаното от мен, но при всички случаи усещам, че му става приятно.

А от това, което пишете, ми се струва, че говорите за нещо друго, за някакви по-скоро фалшиви комплименти, когато човек "прави вятър" на някого с някаква задна цел. Ако комплименът е истински, то той е правдив; дори не бива да е преувеличен.

Според мен има различни видове комплименти.Ето някои от тях:
- комплименти,чрез които се изразява искрено възхищение от някого;
- комплименти,чрез които се повдига самочувствието на човека,с цел да му се помогне да разреши свой проблем;
- комплименти,чрез които с подмазване на някого извличаме лична изгода;
- комплименти,чрез които се дава самочувствие на някого с цел да го подтикнем да действа в определената от нас насока за да се провали.

За себе си мога да кажа,че никога не правя комплименти с цел изгода!Често се възхищавам от някое качество на даден човек или на негова постъпка.
Мисля,че когато чуем от някого комплимент трябва непременно да разберем от кой вид е.Ако познаваме човека който прави комплимента е лесно,но ако не го познаваме вероятността да сгрешим е голяма.

И аз в момента си припомням - "На изток от рая"от Джон Стайнбек, невероятен автор, силно ми въздействат "Статии, есета, размисли" на Николай Хайтов,поезията на Станка Пенчева.

Завършено е само мъртвото, непроменливото (някоя статуя да речем; тя може да бъде разрушена на хиляди парченца, но не знам дали би могло да се каже, че се е променила, тя просто ще си е изчезнала - статуите не подлежат на промени, съставящите ги частици подлежат; една статуя определено може да бъде завършена). Живото обаче никога не получава завършеност, то е променливо, развиващо се. Една форма, каквато е статуята - за нея сигурно може да се каже, че е завършена...Но ако изходим от това, че би могла да се руши (а това значи промяна, промяната пък е свързана с незавършеност), ако се разсъждава така ...дори една статуя е незавършена и променлива. Телата ни не са завършени в смисъл на това, че постоянно стават изменения в тях. Душите ни също се променят - в смисъл, че днес може да се проявяват по един начин, утре по друг;утре може да проявяват от себе си много повече, отколкото са проявявали днес. Всичко тече, всичко се променя, нищо не остава винаги същото. Не може два пъти да влезеш в една и съща река. Само промяната е постоянна.