bez duha

ПП Мило дете, където и да отидеш, каквото и да правиш не се оставяй повече да бъдеш манипулирана от чувството на вина. Мен цял живот ме обвиняват и ако няма за какво - за това, което са направили близките ми, приятелите ми, за десет години назад каквото съм сгрешила и т.н. Не оставяй, да ти се качват на главата. Отрязвай веднага подобни манипулативни действия.
Тези изпитания може и да ги имаш занапред, но не се оставай да те завладеят, не ги храни, за да не растат.
И щом изпадаш в тези изпитания си правя извода, че доста се раздаваш за другите, а те се опитват да използват тази твоя слабост чрез чувство на вина или подобни. Недей. Всичко си има граници. Казано е, че човек трябва да дава когато има две ризи, не да сваля едната от гърба си и да я дава за ближния.

От опит знам, че нищо няма да те утеши в момента. Не случайно казват, че времето лекува. Не значи, че ще забравиш напълно, но надявам се с Божията помощ да успееш да си простиш. Дори е по-добре да се молиш за душата на това момче, да намери мир и покой, отколкото да се самообвиняваш. Животът и смъртта не са във наша власт. Да, ние си мислим, че владеем положението и че много неща зависят от нас, но на практика не е точно така. Много неща са предопределени, както казват "писалка" и много малко са нещата, които можем да променим.
В какво се обвиняваш, че не си търпяла една връзка, която е била обречена ли?
Няма смисъл да се търпи една обречена връзка. Когато търпиш всъщност и ти ще се превърнеш в жив мъртвец и ще обречеш бъдещите си деца от тази връзка и близките ти и примерно близките на отсрещната страна също ще бъдат повлияни негативно от подобна връзка.
Ще ти дам примерът от Листопад с Ферхонде и Шефкет. И той не можеше без нея и щеше да се самоубие. Тази връзка се разви и виж последствията от нея.
Така, че не виждам за какво се самообвиняваш? - за неща, които изобщо не са във твоята власт като живота и смъртта ли? Те са си Божии приоритети.
Поздрави и от сърце - да преодолееш самоосъждението! Не му давай място, защото отваря врата към ада /може и да е пресилено, но по-добре да ти го кажа така, както съм го разбрала от опит, отколкото да премълча/

Привет дете!
Просто няма какво да правиш, освен да продължиш пътя си. Ако Бог не те осъжда, не е нужно и ти да се осъждаш.
А човешкото осъждение и одобрение е толкова преходно, че не трябва да му обръщаш голямо внимание.
Спомни си какво сториха хората с Исус. Единият ден искаха да го направят цар, на другият ден викаха "Разпни Го". Това е тълпата. Единият ден едно, другият ден точно обратното. Времето си тече и всеки следва съдбата си. Не би следвало, да изгубиш живота си в самообвинения.
Взела си правилното решения в случая, независимо от заплахите за самоубийство, които са ти били отправени. Постъпила си правилно и не трябва да съжаляваш за нищо.
Не съм преживяла точно твоя случай, но съм виждала и обратната ситуация. В нея живите мъртъвци са повече от мъртвите мъртъвци. Така че не съжалявай за нищо и не си длъжна на никой. Гледай напред. След време всичко ще отшуми и няма да се помни, това което сега те притеснява.
Поздрави от сърце!

Kuki, мисля, че леко неуместно влизаш в темата, особено, след като твоята случка е далеч от обсъжданата. Не, че е моя работа да го казвам, но мисля, че тази история може само да навреди на съвестта на момичето. А относно темата, която наистина е покъртителна, искам да добавя малко. Понякога, хората склонни да посегнат на собствения си живот са много потайни и околните не могат да преценят сериозността на ситуацията. Според мен, не трябва никой да се обвинява в случая. Моя много близка братовчедка беше избрала този начин, за да прекъсне живота си и никой не повярва, че тя би го направила. Но беше факт. Единственото нещо, което ме успокоява, е това, че по някакъв начин, тези хора са направили личен избор. Този избор не може да тежи на ничия друга съвест, освен на тяхната собствена. Може би, всеки на твое място би изпитвал същите чувства и това е нормална реакция, когато неочаквано си загубил близък човек. Но хората отстрани ти казват, Не се самообвинявай и не се съди, защото не е твоя вина. Послушай ги.

Всяка душа има свободна воля и избира - избира дори още преди да се роди. Планира повечето големи предизвикателства, участниците в своя живот и всички, които ще й дадат любов или ще я наранят. За да се роди това момче в това семейство - да преживее изоставянето още в детството си и като младеж да бъде напуснат от приятелката си - това са все неща, които тази душа е планирала с цел да надрастне определени свои черти и да се развие. Нищо в живота ни не е случайно. Земята е едно училище и понякога ни е трудно да научим урока си - за това се връщаме отново и отново.

Важно е да се разбере, че не само той е избрал семейството, приятелката си и изпитанията си, но и всички участници в неговия живот също са избрали и са се споразумяли да участват в живота му. Понякога това е само от любов към другата душа, само за да й дадат шанса да изживее това, което желае за да може да има отново шанса да избере правилния избор - макар че няма правилно и грешно.

Но в повечето случаи и другите души участници в живота на това момче например си имат свои цели за постигане и уроци за научаване. Така всички страни - всички души - в един живот си помагат и допринасят за взаимен растеж като в единия случаи един ще играе роля на агресор, друг ще е жертвата, единия ще нарани другия за да му даде шанс да изпита определни емоции и чувства, които трябва да бъдат отработени помежду им. Кармата се изчиства именно с животи, в които има много силни предизвикателства.

За това мило момиче помисли, че имаш шанс да се изправиш срещу вината, да се изправиш срещу спомените, срещу реакцията на хората - да опознаеш и възприемеш всичко това, да го обикнеш в сърцето си - да благодариш... Помисли си - цялото това "шоу" тук на земята, тази синхронизация на събития - да срещенш приятел, който в последствие да реши да се самоубие - това не е случайно ... може би ти си дошла именно за да отработиш силно чувство за вина, което е изиграло важна роля и в миналите ти животи, може би си искала за последен път да се поставиш в подобна ситуация и да я надмогнеш, да се изправиш като жар птица от пепелта на собствените си унищожителни и самообвинителни чувства и да се преродиш. Но каквато и да е било причината твоята душа горе е знаела защо го планира по този начин и вярвам, че дълбоко в себе си ти сама ще започнеш да си спомняш причнините, и да намериш сили да се справиш.

Ние не знаем защо бившия ти приятел е постъпил по начина по който е постъпил - и думите че е заради теб не са достатъчни, винаги има по-дълбока истина, истинската причина я знае само неговата душа. Може би предизвикателството и за него е било твърде силно, може би ...

Вашия договор вече може да бъде развален. Ако желаеш да започнеш на чисто - преди да заспиш довечера затвори очи и си помисли за него, дори да не можеш да си го представиш и само да си мислиш пак ще свърши работа. След което му кажи мислено "Благодаря ти за всичко, нашия договор вече е прекъснат, пожелавам ти да вървиш с любов по твоя път и аз ще вървя с любов по моя" В същото време си представи, че се сбогувате и че късате общия ви договор.

Това е освобождаване на духовно ниво на всичко, което те свързва с твоя бивш приятел, уроците са научени, изпитанията изживени, време е и той да продължи своя път в духовното измерение и ти да продължиш своя живот с разбирането, че сме дошли за да се учим и никой не е виновен за поведението на другите, напротив трябва да сме благодарни на всички души, които са в живота ни, защото те правят всичко заради нас, да предоставят на нас поле за научаване на уроците, а това е най-висша проява на любов.

В момента ти си се свързала душевно с малцината хора, които по някаква причина искат да те винят. Това те скапва психически. Просто се погледни отстрани и ще видиш колко е ясно и лесно всичко. Не си виновна, не се погубвай, забрави душманите. Изпитай сърцето си - ако в същата ситуация беше попаднала твоя най-добра приятелка, би ли я винила? Сигурно не. Често представят Бог като някакъв страшен обвинител. Не е така, Той е много справедлив и милостив. Ако ти си разумна и милостива да простиш някому, Той е неимоверно по-мъдър и милостив към тебе. Възможно е Бог за тебе да е някакво понятие без особен смисъл и едва ли има човек на земята да Го опише. Пожелавам ти във всеки миг от живота си да усещаш подкрепата на Вселената, частица от която си ти самата. Нека да се радваме на живота, който ни е даден и тогава ще направим от него най-доброто, на което сме способни. Нека да обичаме другите, но и себе си, защото не можеш да обичаш някого, ако не обичаш себе си. Обичай и уважавай себе си - това ще предизвика обичта и уважението на другите към теб.
Хората, които те подкрепят и ти желаят доброто са много повече - свържи се духом с тях. Почувствай тази подкрепа, позволи й да се изяви в реалността, усмихни се на живота и вземи всичко най-добро от него, каквото заслужаваш. Вземи любов, щастие, късмет, здраве, радост... Щастливият човек е добър човек, щедър човек.
Бъди щастлива, така е най-добре!

Молих се за тебе с тази молитва "Божият мир, който никой ум не може да схване нека пази сърцето и мислите ти в Христа Исуса".
Христа Исуса още значи - Път, Истина, Живот, Словото от което е сътворен света.
Когато в тебе нахлуят други мисли и притеснения можеш да си казваш тази молитва или да благодариш за Божият мир, който пази сърцето и мислите ти. Когато успееш и да го повярваш със сърцето си, думите казани с вяра се превръщат в живот, променят живота ни.
Божието Слово никога не се връща празно и извършва това за което изпратено. То е по-силно и действено от човешките обикновени мисли.
Знам, че вината и самоосъждението пораждат и страх, но ще отшуми.

Аз наистина съм уплашена от това, че се чувствам бесилна, че не мога да променя и поправя нищо!Страх ме е от много неща напоследък, но не мога да замина!Оставам и ще се надявам един ден да взема живота си в ръце

Не знам дали вината е чужда, аз я чувствам като моя.Много истини си написала,който аз прецених да не споделям,но няма да уточнявам точно кой.Не желая и други хора както Ивета да сметнат, че нямам елементарно уважение към паметта му!Не желая разказа да звучи фалшив и като екстремно преживяване !Дано на никой не му се наложи да преживее такова "екстремно преживяване"

Аз пак ще се намеся некомпетентно, но какво да се прави...
Първо, никой не е виновен, че не е професор в крехка възраст и не знае отговорите на всички сложни житейски въпроси.
Второ, очевидно родната майка на този млад човек е грешила и търси някой друг, на когото да прехвърли вината.
Това момче не е имало опора в родното си семейство, още по-малко - в самия себе си.
Момиче, ти си направила най-доброто, на което си била способна в момента и си проявила грижа към момчето, обадила си се да се интересуваш как е, но вероятно дори не са му казали за това. Вероятно тази раздяла е била желана и от майка му. Помни, ти лично не си сторила нищо, за което да се виниш.
Тука ще се отклоня за малко, за да разкажа една история в подкрепа на думите: "Така е трябвало да стане" и "Бог си знае работата".
Една жена дълго се молила да има дете и най-сетне Бог й дал. Когато детето било едва на няколко месеца, заболяло от смъртоносна болест. Жената не могла да се примири с Божията воля и горещо се молила детето й да оживее. Явил й се ангел, който й казал, че ще бъде според молбата й, но някой ден тя самата ще съжалява. Детето й пораснало и станало масов убиец. Тя наистина се срамувала, че била негова майка и ужасно съжалявала за всеки живот, който той погубил.
Ние хората често не разбираме Божията воля. В живота обаче едно малко зло може да се окаже голямо добро и обратно - едно малко добро да се окаже голямо зло.
Бих могла да разкажа случки от собствения си живот, защото съм грешила доста, но няма да Ви отегчавам, защото може да остана неразбрана. Понякога неразбирането не се дължи на пишещия, а на четящия, но това е друга тема.
Човек има свещено право да греши. Има хора обаче, които обичат да прехвърлят другиму вината за собствените си грешки.
Не носете чужда вина, радвайте се на живота, който Бог Ви е дал и направете от него най-доброто, на което сте способни.