Лина Коцева

Здравей, Аз също съм с корона вирус. Ускореният пулс е нормален за инфекцията, особено когато когато се движим. Неприятен е, но няма нищо страшно. Аз по принцип съм с пулс 58-60, а сега като отида до другото помещение ми става 120. Лежи си и почивай и не се плаши.

Аз също ще даря пари в началото на седмицата. Поздрави!

Бях диагностицирана с ПР от психиатър

Първата си паническа атака получих на 30 януари 2009г. 2 години и половина ежедневна тревожност със остри кризи. И антидепресант пих година и половина и пак се върнаха. Започнах психотерапия началото на октомври 2011г. Не помня точната дата на последната паническа атака, но остана в 2011 година. После няколко месеца остана тревожност без кризи и към средата на 2012 някъде вече не мислех за тревожността. 7 години минаха от тогава. Чувствам се прекрасно и много по-щастлива от преди.

Здравей Христо, Не полудяваш, а имаш натрапливи мисли. Ако си прочел достатъчно теми тук във форума за тези мисли, знаеш верния път. Започни психотерапия!

О, и аз си говоря сама!

„Всяко решение, което вземаш — всяко решение — не е решение за това какво да правиш. То е решение за това Кой Си Ти. Когато видиш това, когато го разбереш, всич­ко ще се промени. Ще започнеш по нов начин да виждаш света. Всички събития, възникващи обстоятелства и ситуации ще се превърнат във възможности да направиш онова, заради което си дошъл тук.“ „У дома при Бога“, Нийл Доналд Уолш.

Здравей Sping, Аз също работя в училище като психолог. Аз по-скоро бих се присъединила към детето и неговия свят. Бих ""заживяла"" с неговите духове и дори бих ги използвала в работата си за по-добра социализация на детето. Успех!

Обичай я! Много я обичай! Хвърли едно око на тази тема: www.beinsadouno.com/board/forums/topic/13307-баща-ми-ме-тормози-чрез-всякакъв-вид-психическо-насилие/?page=2#comment-203064

Здравей ahinora 13, Нека започна така: едно току що родено бебе има много ограничени възможности за емоционална регулация, т.е. и най-малката нужда може да го накара да плаче интензивно. След 6 месечна възраст, придобивайки повече чувствителност и под въздействието на нежните грижи на родителите си, което е основополагащо за укрепване на нервната му система, то започва да изгражда своя собствена стратегия за реагиране и да поддържа по-уравновесен нрав. Малко по-късно, обаче, когато детето се научи да пълзи, да ходи, да достига различни обекти, самоконтрола става по-труден, защото любопитството надделява над забранените от родителите неща - да бръкне в контакта, да опипа екрана на телевизора с мазните си пръстчета, да скочи върху котката и т.н.. Точно през тази възраст се проявява агресивното поведение като реакция на забраните. Проходилите имат пълен контрол върху собствените си агресивни пориви и взаимно си отнемат играчките, удрят или блъскат всеки, който е застанал на пътя им и т.н. И когато бъдат спрени в този си устрем, стават раздразнителни, противят се, плачат и се тръшкат. Та...с това искам да ти кажа, че момчето ти преминава през един необходим етап от живота си на обуздаване на агресивните инстинкти и не бива да се тревожиш чак толкова много. Многократно сме обяснявали с баща му, че това е лоша постъпка, че така децата ги боли и плачат. Хубаво е, че разговаряте с него, но имайте в предвид, че малките деца (на възраст между 1 и 3 години) не притежават познавателната зрялост да си представят себе си в определени ситуации или да се поставят на мястото на друг.Повечето от тях все още не проявяват емпатия, затова избягвайте на този етап да обяснявате, че така децата ги боли и плачат. Когато го видите, че започва да драска друго дете, вземето го в себе си настрана и наблюдавайте заедно другите деца. Спокойно и бавно му обяснете какво се е случило и защо и как би могло да постъпи следващия път. Кажете му, че ще може да се върне на детската площадка ако се държи добре и не драска никой. Бъдете методични и постоянни. Окуражавайте го и го хвалете всеки път, когато е изразило с думи своите желания, вместо да избере да драска другото дете. Възможно ли е причината да е от непроявена - потисната агресия от мен спрямо други хора? Всичко е възможно. Въпросът е като потискате тази агресия как се отразява това на вашето поведение. Защото детето копира поведението на родителя. Другия въпрос, който си задавам е дали причината не е по време на бременността ми. През цялата бременност изпитвах тревожност и безпокойство, страх дали ще е всичко наред с детето ми здравословно. Ако е така - как бих могла да поправя последствията сега??? Да, силното безпокойство по време на бременност оказва влияние върху емоционалното състояние на детето и оставя следи в неговия живот....Но бебето не е родено научено. То се ражда с ум, отворен за знания, които родителите трябва да му дадат. А децата се учат като следват не толкова думите или съветите, а поведението и примера на родителите си. С две думи - за да научим децата на самоконтрол, което е основополагащо за изграждане на неагресивно поведение, ние трябва да ги научим да регулират емоциите си. Това може да стане единствено ако самите ние можем умело да регулираме своите. От там нататък интернет е пълен с информация как да възпитаваме децата си.

"Милиони хора живеят в безсмислие, поради крайно глупавата идея, че смисълът трябва да се открие. Той трябва да се създава." Буда

Krasiva, колко хубаво си го казала и е точно така! Магическата пръчка е много важна. Позволявам си да копирам цитат от мой имейл към психотерапевта ми преди точно 5 години: " Точно един месец преди да те срещна аз си казах: Искам да победя ПР, но искам това да стане изключително бързо и изключително лесно. Не искам да чакам, не искам да ходя на психотерапия с месеци или години, не искам да чакам „действието на хапчетата”, не искам да чакам момента, в който от самосебе си ще се оправя. Искам някакво чудо СЕГА и ВЕДНАГА, което за 1 седмица ще ме оправи и край! И това си повтарях в продължение само на 1 месец. Просто знаех, че това чудо скоро ще се случи, но не знаех как. Тръпнех в очакване и ми беше изключително любопитно да разбера как точно ще стане. Започнах даже да си мисля, че примерно някоя старица ще ме спре на улицата, ще докосне ръката ми и ще каже” Готова си”:). Знаех, че скоро наближава момента и просто го чаках с въодушевлвние. И моето чудо дойде и „ми разказа играта” точно за 1 седмица. . Сега си давам равносметка, че именно първата една седмица след първата ни среща беше решаваща за моето „справяне с проблема”. Вярвай в чудеса и ги чакай с въодушевление!

Имаш дарба на писател - използвай я. Започни да пишеш къси разкази (може за стреса или каквото и да е друго) в този стил, в който си написала последния си пост. Ще ти е от полза.

Здравей, моето тревожно състояние започна след раждането на първото ми дете и го преодолях 3-4 години по-късно преди да забременея с второто.След като родих бях най-спокойният и щастлив човек на света. Както пише Орлин: "Това е целта, да приемеш безсилието, смирено да се отпуснеш в него. Тогава битката изчезва, страхът за малко бушува, но все повече се разтапя". Толкова е просто... но трябва учител и много търпение.

Присъствала съм на раждането на 2 жени, които по принцип получават ПА, самата аз съм раждала два пъти (и нормално и секцио).Повярвай ми, нищо подобно няма да се случи. Ситуацията е такава, че тогава изпитваш други емоции. Разговаряла съм и с двете жени след раждането и те казаха, че последното, за което биха се сетили по време на раждането е ПА

Искам само да ти кажа как аз се чувствах когато бях малка и когато същото нещо се разиграваше между родителите ми - тайничко се надявах майка ми да се раздели с баща ми, а когато поотраснах и станах на около 12-13 направо питах майка ми защо не се разведе. Тя каза, че е заради нас, за наше добро. Аз всячески се опитвах да я уверя, че ние със сестра ми ще сме добре, дори много по-спокойни. Много пъти говорихме за това. Разбира се тя остана с него, нещата никога не се промениха, ние със сестра ми порастнахме, създадохме свои семейства. Е, майка ми е още с баща ми - вече не се тревожи за нас в това отношение, но на 55г. едва ли е ентусиазирана да го напусне с идеята, че може да е щастлива с друг.

"Ти не можеш нищо да промениш.Нещата просто се случват. Единственото нещо, върху което имаш контрол, са твоите мисли.Нищо друго.Желанието, да контролираш външното, е не само неадекватно, но и стресиращо.Живота си е живот, той си тече независимо от теб и ти да го контролираш е ....смешно. Махни това детско желание, да контролираш каквото и да друго, освен мислите си и ще се успокоиш." Това са думи на Тодор Първанов в някоя от темите тук във форума. Това е едно от най-смислените неща в живота ми, които успях да направя - да пусна пустия контрол. И тогава дойде спокойствието. А ако знаеш с него и колко други хубави неща...

Ще те разочаровам, но колкото и да искаш не можеш да бъдеш изоставен/а. Бог е с теб.

Избери екскурзията. Спести си живот в карцер.

Защото трябва да промениш отношението си към страха като цяло, а не да разглеждаш всеки отделен страх индивидуално. Справяйки се с един, той ще се мени и винаги ще има следващ. Направила си консултация с психолог, предполагам ще продължиш да го посещаваш.

Здравей Елена, Всичко, което описваш са обичайните симптоми на стрес, а не на някакво заболяване, което трябва да лекуваш. Докато чакаш отговор съм сигурна, че си прочела повечето от темите във форума, свързани с оплаквания също като твоите и съветите на психолозите. Най-вероятно си разбрала, че ако не започнеш работа с психолог времето, за което би могла да се справиш с това състояние се увеличава многократно. Промяна в отношението ти към смъртта, промяна в мисленето и поведението ти като цяло са неща, през които няма как да не преминеш, преодолявайки страховете си. А може би има и други неща върху които трябва да работиш...Трудно и излишно продължително е да минаваш през това без учител (психолог/психотерапевт). Ако все пак избереш да продължиш сама- изчети всички съвети и техники, дадени от специалистите във форума (а те са много) и си направи план за действие.

Здравей Nicky, тук във форума е отговаряно многократно на абсолютно същите въпроси. Ако отделиш известно време да намериш тези теми, ще намериш доста полезна информация. Ако след това имаш въпроси, питай!

А при мен, това бе нещото, което не само, че ми помогна, то бе нещото, което разкри колко по-прекрасен, пълноценен и вълнуващ може да бъде живота. Смелостта, която открих, че притежавам коренно промени живота ми!

Д-р Първанов те посъветва да отидеш на психолог - не на лекар. Пояснил е и защо. А иначе лекарят ти е прав, че това състояние ще се повтаря, но ще се повтаря ако пиеш лекарства и не правиш нищо за промяна на представите ти.

Преливаш от пусто в празно. С нищо не показваш да си започнала да правиш нещо от всички съвети, които са ти дадени. Как искаш да се справиш с нервността тогава? В гугъл е пълно с информация за билкови хапчета за нерви. Предполагам ще намериш и много мнения на хора справили се с билкови хапчета. А, и виж колко струват и си направи една груба сметка, пиейки ги 1-2 години колко ще ти излезе и дали няма да е по-изгодно да посетиш терапевт.