Лина Коцева

А какъв ти е въпроса? Или искаш да направим анализ на ситуацията? От написаното разбирам, че момчето иска от теб само секс. Какво се чудиш толкова? Или избираш това, при което има следния развой на нещата: 1. Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 , се наказва с лишаване от свобода от две до шест години. 2. За теб могат да настъпят психологическите травми при ранната загуба на девствеността, нежелана бременност и заразяване с венерически болести. Или му биеш шута като оставаш горда със себе си! Животът е пред теб. Той ще ти предостави възможност да правиш секс след доста по-романтично и приятно предложение от това.

Д-р Първанов вече написа какво е хубаво да се прави - спорт, йога, магнезий. Преминала съм през същите усещания. Когато чувството че си "във филм" спре да те плаши, всичко ще си дойде на мястото.Опитен психолог би ти помогнал да се справиш по-бързо, но по думите ти съдя, че не си попаднала на такъв. Първо, изказа "ще пробваме без лекарства" е лишен от всякакъв професионализъм (най-малкото е оставил в теб усещане, че лекарствата също са вариант, което не е вярно), а това, че след срещата ви, ти все още се чудиш дали това състояние е опасно означава, че той не ти е обяснил най-същественото, за което всъщност ти си отишла. На твое място аз не бих го посетила отново. Беше ме страх да излизам на улицата,защото ми се виеше свят,краката и ръцете ми изтръпваха и се изпотяваха и си мислех,че ще падна.Също така се концентрирам много трудно и имам чувството че много неща са ми чужди.С една дума все едно не съм аз когато се погледна в огледалото,дори и близките ми се струват непознати,въпреки,че подсъзнателно знам кои са.Имам чувството,че започвам да забравям или не знам какво говоря.Знам,че звучи странно,но за първи път изпадам в такова състояние. Както каза д-р Първанов - "стрес! Съвсем друг е въпроса, защо си в стрес".

вярвам да не кажа сигурен съм, че страдам от тежка форма на паническо разстройство.- Няма лека и тежка форма на паническо разтройство. ПР в превод означава стрес. Стреса си е стрес без значение какво се е случило. Всичко е до това как ние реагираме на стреса. А твоята реакция е боря се със себе си и до момента с всяка изминала година губя битката и положението става все по-зле и по-зле. - Няма как да се чувстваш добре след като водиш борба със себе си. Стратегията ти за справяне с проблема не е адекватна. Чел съм много за паническите атаки, пробвал съм всички методи с които да се преборя но резултата е нулев - Именно, защото всичко, което си пробвал е борба, затова не си успял. Сега съм на 26 страховете ми са истински и не мога да се боря с тях - А и не трябва! Най-същественото с което мога да отлича моята депресия от другите са две неща: огромно кълбо от напрежение между сърцето и стомаха, което е извора на всичките ми тревоги - Това няма нищо общо с депресия. Напрежението, което усещаш е в слънчевия сплит и се дължи на желанието за свръхконтрол, за непременно овладяване на положението. Това желание представлява едно свръхнапрежение на ума в опитите си да се справи. Свръхконтролът мощно напряга мускулите и се получават топката в стомаха, която толкова те плаши. Физиология, нищо повече! Моля помогнете, дайте ми съвети - Моето мнение е, че сам ще ти е много трудно да се справиш. Както виждаш опитвал си вече доста време, а и има неща, за които имаш грешна представа. Трябва ти опитен психолог/психотерапевт, с който да работите по повишаване на самооценката ти и смелостта. Овладяването на самите панически атаки е лесна работа - като научиш основните техники, те ще отшумят бързо, но сериозната работа е по промяна в мисленето, което сам човек постига изключително трудно!

Скоро започваш терапия - чудесно! Ще видиш как мислите ти ще се подредят лека полека и с всеки ден ще се чувстваш все по-малко объркана Насочи сега енергията и мисълта си към вярата, че скоро ще бъдеш една нова Покахонтас, която така си мечтаеш да бъдеш.

Пих антидепресант година и половина, спрях го и всичко се върна. Обадих се на психиатъра и той каза пак да започвам. Слава Богу, че още тогава съм се усетила, че нещата няма да станат по този начин и веднага потърсих психотерапевт. На втората ми среща с него все още пиех антидепресанта (втори път, трети месец) и вече бях сигурна, че искам да го спра веднага. Направих го от раз без никакви схеми на спирани и притеснения. Аз ще стана смела, но не знам дали ще мога без антидепресанти - То идеята е точно тази: да бъдеш смела, разчитайки на себе си. Иначе къде е смелостта? Това е все едно да се изправиш на 1 метър пред лъв, но лъва да е в клетка - пък ти си мисли, че си смела щом си близо до него. Разбираш ли? Като започнеш психотерапия ще добиеш самоувереност и тогава спирането на лекарствата ще има смисъл. Ако ги спреш на своя глава без да променяш мисленето си, не правиш нищо! По думите ти съдя, че изцяло си се уповала на лекарствата и нямаш капка вяра в собствените си възможности, а това няма да те изведе от състоянието ти. Колкото и методи и техники за справяне да опитваш едва ли ще се получи или поне не и в близките 5-10 години. Не мога да се уча да бъда смела, когато мъжа ми е нощна, но пък когато не е, сигурно няма да имам кризи и няма да се науча да се справям. - Наистина не можеш. Вярвам ти! Ти просто не знаеш как да бъдеш смела. Можеш много да го искаш, но само с искане не става. Трябва да се научиш. Пак казвам - трябва ти учител! Другото е само загуба на време и страдание.

Пиша и плача :-) Отчаяна съм... А иначе съм толкова щастлива. Нямам причина да се чувствам така. Или имам? Но не толкова съществена. Просто съм ужасно емоционална. - Просто си в капана на страха. Голяма част от това, което описваш се случва на много хора. Аз също бях много щастлива когато ми се случи. Прекрасен мъж, прекрасен живот, бебе и хоп - панически атаки, непрекъсната тревожност, страх от полудяване и от какво ли още не. Сега съм с човека, който искрено обичам. Разбираме се. И съм толкова щастлива. А не мога да изживея спокойно щастието си. Просто ме е страх. Страх да остана сама нощем - Аз бях по същия начин. Още от сутринта започвах да го мисля как ще изкарам нощта и бях в непрекъснато напрежение. Мислила съм какви ли не варианти. Да викам някой да спи при мен... да ходя да спа в колата където мъжа ми я паркира до работата, да ходя да кисна в съседното денонощно, докато се съмне и кво ли още не. - Повярвай, това и да го направиш, страхът ти ще "избие" в нещо друго. Той просто е много "хитър" и ще намери начин пак да те обземе. Неее, не беше паническа атака. Знаете ли какво е усещането, когато имате чувството че душата ще ви се пръсне? - О, да, много добре знаем Исках да ме упоят и да заспя. Защото друг изход не виждах... И като си помислих, че ако преживея този момент, ще ме вкарат в лудница... Разбирате ли ме? Кажете, че ме разбирате и това ще мине. - Ето, казвам ти го: Разбирам те, напълно те разбирам. И не само аз - повече от половината хора в това състояние изпитват подобни мисли. Аз лично съм ги изпитвала едно към едно както ги описваш. Да, знам, че ми трябва психотерапевт. Но докато ги имам тези симптоми, едва ли ще помогне - симптомите ще отшумят когато започнеш промяната в мисленето и разчиташ на собствените си възможности, а не на антидепресантите. Когато се научиш да бъдеш смела. Страх ме е от страха. Кажете ми, че не съм за лудница и ще ми мине. Моля ви - Казвам ти - Не си за лудница! Можеш да го преодолееш! Всеки може! Искам си нормалния живот, без страх. - За да го постигнеш трябва да се научиш да бъдеш смела. Само това ти трябва. Нищо друго. И знаеш ли колко е вълнуващо да се учиш? И насладата от малката победа над поредния страх...Страхотно е! А накрая когато погледнеш назад и видиш с какво си се справила, имаш чувството, че светът е твой и можеш да постигнеш каквото поискаш. За да се научиш, обаче, ти трябва учител и той е психолога/психотерапевта!

Психология и вътрешна свобода - Пиер Дако Отвъд страха - Дон Мигел Анхел Руис Благодарността - начин на живот - Луиз Хей и приятели Разговори с Бога (1, 2 и 3) - Н. Уолш Подсъзнанието може всичко - Джон Кехоу Тайната на истинското щастие - Франк Кинслоу Ако те вълнува темата за смъртта прочети "Пътят на душите" - д-р Майкъл Нютон

Candy, в Плевен има психотерапевт и то един от най-добрите в България. Нужно е да прегледаш само няколко теми за да разбереш. Това, което ме притесни в поста ви и поради което пиша е, че сте действащ психолог, което предполага 5 годишно обучение в тази специалност, но вие: 1. Не можете да установите сама,че сте в стрес и имате остра стресова реакция. 2. Смесвате в едно изречение думите паническа атака и психиатър, което говори, че или сте "спала" като студент или не правите разграничение между психиатър и психотерапевт. Една от учебните дисциплини по Психология в Университета е "Психология и здраве" (може и по друг начин да е формулирана). Там подробно се разгръщат разбиранията за здраве и болест в здравната психология, етиологичните и обяснителни модели на разстройствата, и т.н. Извинявайте ако съм по-остра. Не ме разбирайте погрешно - не ме притеснява факта, че не можете да се справите сама. Притеснява ме факта, че поста ви все едно е писан от човек, който е далеч от дисциплината "Психология"

Здравей Ели, Аз съм човек справил се с тревожността (Паническото Разтройство). Както пише Георги хубаво е да комуникираш с хора преодолели това състояние, а не в него. Преди 5 години в един друг форум аз съветвах "новодошлите" да пият ципралекс, тъй като той ме е "излекувал". Разбира се година по-късно това се оказа съвсем не така. После ги съветвах и хомеопатия да пият. Пила съм и разни чайове, та и някакви камъни си поръчвах, които се слагат във водата (хубаво, че бях спряла със съветите вече). Както вече се досещаш нито едно от тези неща не ми помогна да се справя с проблема. Е, накрая успях - с ПСИХОТЕРАПИЯ! Та скромния съвет на д-р Първанов е разковничето на успеха ти.

Потърси психолог/психотерапевт. Всичко друго би било ненужна загуба на време!

Ако няма добър психотерапевт в твоя град, направи всичко възможно да пътуваш до друг. И тримата терапевти, които пишат тук са добри, но няма да си направят реклама Ако са ти далеч просто потърси друг, важното е да започнеш.

Здравей chelseа, Тук във форума има доста писано за депресията именно от специалисти. Питаш "От тук накъде?" Както сам си се убедил не можеш да се справиш със собствени усилия. Най разумно е да се обърнеш към психотерапевт.

Нищо не може да се направи освен психотерапия.. предполагам? Не знам как един психотерапевт може да ме убеди да мисля, че няма да се случат тези неща като те са реални в живота и са се случвали на други хора. :S Разбира се, че тези неща като катастрофа, намушкване с нож и т.н са реални в живота. И никой не знае какво ще му се случи утре, след 1 час или дори след 5 минути (и Слава Богу). И психотерапевтът няма да те убеждава в обратното. Той/Тя ще те научат да живееш живота си без да си обсебен от тези мисли.

Виж тази тема - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11453 И по-конкретно - води се от постовете на Тодор Първанов. Страхът от нелечими болести е тясно свързан с представите ни за смъртта!

Ако има кой да ти покаже и как да медитираш също ще ти помогне да се справиш със стреса по-бързо

Аз съм го преодоляла напълно. Имам и тема тук във форума.

Само да ти вдъхна малко кураж. Аз по същия начин като теб, след раждането започнах да получавам панически атаки и за няколко месеца бях стигнала до състояние, в което се събуждах без желание и с постоянен страх. Състоянието е напълно овладяемо с психотерапия. Нямам и помен от ПР. Успех!

Права си, Диана. Не трябваше да се изказвам толкова категорично, а и не се уточних, че бих сметнала за глупаво това намерение ако се направи първо. Както пише д-р Първанов, мисля, че е редно да се пробва първо по този начин и след това да се постави ултиматум. Freya, напълно разбирам, че не желеаш комуникация с негативен човек и сигурно наистина тя е такъв. Разбирам, че не искаш да се събирате на една маса. Това му го заяви категорично! И не виждам защо въобще трябва да правиш компромис да се виждате на неутрална територия. Тя пак ще те дразни. Какво ще се промени ако сте навън? И ако съпругът ти иска братовчедите да поддържат връзка, може той да ги събира без твое присъствие. От последният ти пост си правя следния извод: Сестра му няма да те приеме каквото и да правиш. Ще манипулира брат си докато може и ще е на върха на щастието си именно ако ти му поставиш ултиматум. Може би тя го познава достатъчно добре за да знае, че той няма да загърби сестра си току така и че ако се стигне до ултиматум, той ще е в нейна полза. Разбира се това са си лични мои разсъждения и нямам представа всъщност какво е в главата на твоя съпруг. Знам само, че когато човек е между чука и наколвалнята трябва да се действа деликатно. да си завиш твърдо позицията е едно, но да поставиш ултиматум за избор е друго. Последното мисля, че на този етап не е необходимо. Не и преди да си опитала всичко друго!

Здрасти, На мен скоро няколко нощи ми се случи абсолютно същото, което описваш - " Заспивам и след минути буквално,се стряскам,събуждам се естествено но вече с много неприятно чувство за напрегнатост и усещане,че се случва нещо лошо". Почти през цялата нощ беше така. Отдавна нямам ПА и въобще не го свързвам с ПР. Отдавам го на напрегнатия период, който имах - бебето ми доста боледува 2 месеца и стреса ми дойде в повечко.Както е при мен, така и при теб - и това е от стрес. просто стрес - нищо повече.

Това мисля, че ще е най-глупавото, което можеш да направиш. Аз на твое място бих говорила със сестра му - спокойно, без да викам. Бих и обяснила как се чувствам и какво точно ме притеснява. Също така бих я попитала да не би аз несъзнателно за мен по някакъв начин не я карам да се чувства зле. Дори и да не е така, попитай я! После и кажи колко щеше да е хубаво ако можехте да сте приятелки. "Добра дума - железни врати отваря" - българска поговорка

Разбира се, че си на правилния път. Виж какъв голям прогрес имаш. Поздравления. Напомняш ми мен преди 2 години Просто ти трябва още време. Дай си го. Не спирай да спортуваш и най-вече да правиш нещата, които те плашат. Ще има още колебания, но ще постигнеш още много. Гранатирам ти го

Това пак ПА ли беше?Не я усетих тоя път,срази ме признавам. - Да, това са симптоми на ПА, тоест на адреналина. И ще имаш и нови и нови и нови симптоми. Тъкмо ще започнеш да привикваш към сегашните и ще се появяват нови и така ще се въртиш в порочния кръг. Погледнах се след час два в огледалото и видях,че ми е изринато челото!!! - На мен ми се е случвало понякога след като съм била притеснена. Какво се случва с мен?Нещо ново ли ми приготви врага-страха ми?- И ще продължава да ти готви. Страха е хитър и когато "усети" че ти вече не се страхуваш от дадени симптоми ще ти стовари нови. И новия стрес ли го отпуши? - Отпушил ги е страса. Нов, стар, какъвто и да е. Как да се справя с тази нова за мен ситуация,не мога да си оставя семейството,нали?Днес бях на първи сеанс от психотерапията,започнал съм я. - Значи си направил най-важното - започнал си психотерапия. Браво! Какво стана на срещата? Той или тя обяснили ти що е то ПА и въобще какви са идеите му/и за справянето на състоянието ти? Разбира се, че не можеш да оставиш семейството си, а и не е необходимо.

Първо, честита дъщеричка Аз също преди 5 месеца родих момиченце. Трябва да потърсиш психотерапевт. Ако той наистина е добър, резултатите би трябвало да са за цял живот Колко време продължава това състояние,възможно ли е да ми е зле всеки ден,на моменти адски зле,вече близо 2 месеца? Вече ти споменах, че при мен това състояние беше 2 години и да - всеки ден. На другите ти въпроси по-добре да ти отговори специалист.

Точно и аз това казвам. Не губи време. Вече ти казах най, най-бързия начин - Психотерапия. По-бърз начин със сигурност няма. Ако искаш да се справиш само със съветите във форума се приготви за доста по-дълъг период от време. Решението е в твоите ръце!

Dimaka, вярваме ти, че симптомите са ужасни. Аз лично имах панически атаки в продължение на 2 години всеки ден. Мислила съм си, че умирам, после че полудявам, после, че имам болно сърце, после, че имам тумур в мозъка и какво ли още не. Всичките ти симптоми са ми до болка познати. И аз съм ходила на психиатър. Пила съм антидепресанти повече от 1 година. Ти какво искаш да ти каже психиатъра? Да отидеш при психотерапевт? Защо да си губи клиента или защо да признава, че неговата област не може да се справи с един обикновен стрес? И след 2 години чудене от какво всъщност ще умра или кога най-после ще полудея и ще ме приемат в психиатрична клиника, след няколко съвета от препатили като мен реших да отида на психотерапевт. Ти още говориш за диагноза, което означава, че не си съвсем наясно с това състояние!!! Прочети всички теми свързани с паническо разтройство/панически атаки и по специално мненията на специалистите във форума. САМО В ТОЗИ ФОРУМ! Намаляването на работата в ежедневието едва ли би ти помогнало в момента. Отшумяването на симптомите не се случва толкова бързо, но се усеща доста осезаемо ако следваш препоръките на добър психотерапевт. Докато се свържеш с такъв можеш да си помогнеш със спорт и медитация.