Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лина Коцева

Участници
  • Общо Съдържание

    71
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Лина Коцева

  1. Здравей Христо, Не полудяваш, а имаш натрапливи мисли. Ако си прочел достатъчно теми тук във форума за тези мисли, знаеш верния път. Започни психотерапия!
  2. Лина Коцева

    Зов за помощ!

    О, и аз си говоря сама!
  3. Лина Коцева

    Решение

    „Всяко решение, което вземаш — всяко решение — не е решение за това какво да правиш. То е решение за това Кой Си Ти. Когато видиш това, когато го разбереш, всич­ко ще се промени. Ще започнеш по нов начин да виждаш света. Всички събития, възникващи обстоятелства и ситуации ще се превърнат във възможности да направиш онова, заради което си дошъл тук.“ „У дома при Бога“, Нийл Доналд Уолш.
  4. Здравей Sping, Аз също работя в училище като психолог. Аз по-скоро бих се присъединила към детето и неговия свят. Бих ""заживяла"" с неговите духове и дори бих ги използвала в работата си за по-добра социализация на детето. Успех!
  5. Лина Коцева

    Родител

    Обичай я! Много я обичай! Хвърли едно око на тази тема: www.beinsadouno.com/board/forums/topic/13307-баща-ми-ме-тормози-чрез-всякакъв-вид-психическо-насилие/?page=2#comment-203064
  6. Здравей ahinora 13, Нека започна така: едно току що родено бебе има много ограничени възможности за емоционална регулация, т.е. и най-малката нужда може да го накара да плаче интензивно. След 6 месечна възраст, придобивайки повече чувствителност и под въздействието на нежните грижи на родителите си, което е основополагащо за укрепване на нервната му система, то започва да изгражда своя собствена стратегия за реагиране и да поддържа по-уравновесен нрав. Малко по-късно, обаче, когато детето се научи да пълзи, да ходи, да достига различни обекти, самоконтрола става по-труден, защото любопитството надделява над забранените от родителите неща - да бръкне в контакта, да опипа екрана на телевизора с мазните си пръстчета, да скочи върху котката и т.н.. Точно през тази възраст се проявява агресивното поведение като реакция на забраните. Проходилите имат пълен контрол върху собствените си агресивни пориви и взаимно си отнемат играчките, удрят или блъскат всеки, който е застанал на пътя им и т.н. И когато бъдат спрени в този си устрем, стават раздразнителни, противят се, плачат и се тръшкат. Та...с това искам да ти кажа, че момчето ти преминава през един необходим етап от живота си на обуздаване на агресивните инстинкти и не бива да се тревожиш чак толкова много. Многократно сме обяснявали с баща му, че това е лоша постъпка, че така децата ги боли и плачат. Хубаво е, че разговаряте с него, но имайте в предвид, че малките деца (на възраст между 1 и 3 години) не притежават познавателната зрялост да си представят себе си в определени ситуации или да се поставят на мястото на друг.Повечето от тях все още не проявяват емпатия, затова избягвайте на този етап да обяснявате, че така децата ги боли и плачат. Когато го видите, че започва да драска друго дете, вземето го в себе си настрана и наблюдавайте заедно другите деца. Спокойно и бавно му обяснете какво се е случило и защо и как би могло да постъпи следващия път. Кажете му, че ще може да се върне на детската площадка ако се държи добре и не драска никой. Бъдете методични и постоянни. Окуражавайте го и го хвалете всеки път, когато е изразило с думи своите желания, вместо да избере да драска другото дете. Възможно ли е причината да е от непроявена - потисната агресия от мен спрямо други хора? Всичко е възможно. Въпросът е като потискате тази агресия как се отразява това на вашето поведение. Защото детето копира поведението на родителя. Другия въпрос, който си задавам е дали причината не е по време на бременността ми. През цялата бременност изпитвах тревожност и безпокойство, страх дали ще е всичко наред с детето ми здравословно. Ако е така - как бих могла да поправя последствията сега??? Да, силното безпокойство по време на бременност оказва влияние върху емоционалното състояние на детето и оставя следи в неговия живот....Но бебето не е родено научено. То се ражда с ум, отворен за знания, които родителите трябва да му дадат. А децата се учат като следват не толкова думите или съветите, а поведението и примера на родителите си. С две думи - за да научим децата на самоконтрол, което е основополагащо за изграждане на неагресивно поведение, ние трябва да ги научим да регулират емоциите си. Това може да стане единствено ако самите ние можем умело да регулираме своите. От там нататък интернет е пълен с информация как да възпитаваме децата си.
  7. Лина Коцева

    Страх

    "Милиони хора живеят в безсмислие, поради крайно глупавата идея, че смисълът трябва да се открие. Той трябва да се създава." Буда
  8. Krasiva, колко хубаво си го казала и е точно така! Магическата пръчка е много важна. Позволявам си да копирам цитат от мой имейл към психотерапевта ми преди точно 5 години: " Точно един месец преди да те срещна аз си казах: Искам да победя ПР, но искам това да стане изключително бързо и изключително лесно. Не искам да чакам, не искам да ходя на психотерапия с месеци или години, не искам да чакам „действието на хапчетата”, не искам да чакам момента, в който от самосебе си ще се оправя. Искам някакво чудо СЕГА и ВЕДНАГА, което за 1 седмица ще ме оправи и край! И това си повтарях в продължение само на 1 месец. Просто знаех, че това чудо скоро ще се случи, но не знаех как. Тръпнех в очакване и ми беше изключително любопитно да разбера как точно ще стане. Започнах даже да си мисля, че примерно някоя старица ще ме спре на улицата, ще докосне ръката ми и ще каже” Готова си”:). Знаех, че скоро наближава момента и просто го чаках с въодушевлвние. И моето чудо дойде и „ми разказа играта” точно за 1 седмица. . Сега си давам равносметка, че именно първата една седмица след първата ни среща беше решаваща за моето „справяне с проблема”. Вярвай в чудеса и ги чакай с въодушевление!
  9. Имаш дарба на писател - използвай я. Започни да пишеш къси разкази (може за стреса или каквото и да е друго) в този стил, в който си написала последния си пост. Ще ти е от полза.
  10. Здравей, моето тревожно състояние започна след раждането на първото ми дете и го преодолях 3-4 години по-късно преди да забременея с второто.След като родих бях най-спокойният и щастлив човек на света. Както пише Орлин: "Това е целта, да приемеш безсилието, смирено да се отпуснеш в него. Тогава битката изчезва, страхът за малко бушува, но все повече се разтапя". Толкова е просто... но трябва учител и много търпение.
  11. Присъствала съм на раждането на 2 жени, които по принцип получават ПА, самата аз съм раждала два пъти (и нормално и секцио).Повярвай ми, нищо подобно няма да се случи. Ситуацията е такава, че тогава изпитваш други емоции. Разговаряла съм и с двете жени след раждането и те казаха, че последното, за което биха се сетили по време на раждането е ПА
  12. Искам само да ти кажа как аз се чувствах когато бях малка и когато същото нещо се разиграваше между родителите ми - тайничко се надявах майка ми да се раздели с баща ми, а когато поотраснах и станах на около 12-13 направо питах майка ми защо не се разведе. Тя каза, че е заради нас, за наше добро. Аз всячески се опитвах да я уверя, че ние със сестра ми ще сме добре, дори много по-спокойни. Много пъти говорихме за това. Разбира се тя остана с него, нещата никога не се промениха, ние със сестра ми порастнахме, създадохме свои семейства. Е, майка ми е още с баща ми - вече не се тревожи за нас в това отношение, но на 55г. едва ли е ентусиазирана да го напусне с идеята, че може да е щастлива с друг.
  13. "Ти не можеш нищо да промениш.Нещата просто се случват. Единственото нещо, върху което имаш контрол, са твоите мисли.Нищо друго.Желанието, да контролираш външното, е не само неадекватно, но и стресиращо.Живота си е живот, той си тече независимо от теб и ти да го контролираш е ....смешно. Махни това детско желание, да контролираш каквото и да друго, освен мислите си и ще се успокоиш." Това са думи на Тодор Първанов в някоя от темите тук във форума. Това е едно от най-смислените неща в живота ми, които успях да направя - да пусна пустия контрол. И тогава дойде спокойствието. А ако знаеш с него и колко други хубави неща...
  14. Ще те разочаровам, но колкото и да искаш не можеш да бъдеш изоставен/а. Бог е с теб.
  15. Лина Коцева

    Виктория

    Избери екскурзията. Спести си живот в карцер.
  16. Защото трябва да промениш отношението си към страха като цяло, а не да разглеждаш всеки отделен страх индивидуално. Справяйки се с един, той ще се мени и винаги ще има следващ. Направила си консултация с психолог, предполагам ще продължиш да го посещаваш.
  17. Лина Коцева

    Елена

    Здравей Елена, Всичко, което описваш са обичайните симптоми на стрес, а не на някакво заболяване, което трябва да лекуваш. Докато чакаш отговор съм сигурна, че си прочела повечето от темите във форума, свързани с оплаквания също като твоите и съветите на психолозите. Най-вероятно си разбрала, че ако не започнеш работа с психолог времето, за което би могла да се справиш с това състояние се увеличава многократно. Промяна в отношението ти към смъртта, промяна в мисленето и поведението ти като цяло са неща, през които няма как да не преминеш, преодолявайки страховете си. А може би има и други неща върху които трябва да работиш...Трудно и излишно продължително е да минаваш през това без учител (психолог/психотерапевт). Ако все пак избереш да продължиш сама- изчети всички съвети и техники, дадени от специалистите във форума (а те са много) и си направи план за действие.
  18. Лина Коцева

    Паник атаки

    Здравей Nicky, тук във форума е отговаряно многократно на абсолютно същите въпроси. Ако отделиш известно време да намериш тези теми, ще намериш доста полезна информация. Ако след това имаш въпроси, питай!
  19. А при мен, това бе нещото, което не само, че ми помогна, то бе нещото, което разкри колко по-прекрасен, пълноценен и вълнуващ може да бъде живота. Смелостта, която открих, че притежавам коренно промени живота ми!
  20. Д-р Първанов те посъветва да отидеш на психолог - не на лекар. Пояснил е и защо. А иначе лекарят ти е прав, че това състояние ще се повтаря, но ще се повтаря ако пиеш лекарства и не правиш нищо за промяна на представите ти.
  21. Преливаш от пусто в празно. С нищо не показваш да си започнала да правиш нещо от всички съвети, които са ти дадени. Как искаш да се справиш с нервността тогава? В гугъл е пълно с информация за билкови хапчета за нерви. Предполагам ще намериш и много мнения на хора справили се с билкови хапчета. А, и виж колко струват и си направи една груба сметка, пиейки ги 1-2 години колко ще ти излезе и дали няма да е по-изгодно да посетиш терапевт.
  22. Лина Коцева

    Анонимно

    А какъв ти е въпроса? Или искаш да направим анализ на ситуацията? От написаното разбирам, че момчето иска от теб само секс. Какво се чудиш толкова? Или избираш това, при което има следния развой на нещата: 1. Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 , се наказва с лишаване от свобода от две до шест години. 2. За теб могат да настъпят психологическите травми при ранната загуба на девствеността, нежелана бременност и заразяване с венерически болести. Или му биеш шута като оставаш горда със себе си! Животът е пред теб. Той ще ти предостави възможност да правиш секс след доста по-романтично и приятно предложение от това.
  23. Д-р Първанов вече написа какво е хубаво да се прави - спорт, йога, магнезий. Преминала съм през същите усещания. Когато чувството че си "във филм" спре да те плаши, всичко ще си дойде на мястото.Опитен психолог би ти помогнал да се справиш по-бързо, но по думите ти съдя, че не си попаднала на такъв. Първо, изказа "ще пробваме без лекарства" е лишен от всякакъв професионализъм (най-малкото е оставил в теб усещане, че лекарствата също са вариант, което не е вярно), а това, че след срещата ви, ти все още се чудиш дали това състояние е опасно означава, че той не ти е обяснил най-същественото, за което всъщност ти си отишла. На твое място аз не бих го посетила отново. Беше ме страх да излизам на улицата,защото ми се виеше свят,краката и ръцете ми изтръпваха и се изпотяваха и си мислех,че ще падна.Също така се концентрирам много трудно и имам чувството че много неща са ми чужди.С една дума все едно не съм аз когато се погледна в огледалото,дори и близките ми се струват непознати,въпреки,че подсъзнателно знам кои са.Имам чувството,че започвам да забравям или не знам какво говоря.Знам,че звучи странно,но за първи път изпадам в такова състояние. Както каза д-р Първанов - "стрес! Съвсем друг е въпроса, защо си в стрес".
  24. вярвам да не кажа сигурен съм, че страдам от тежка форма на паническо разстройство.- Няма лека и тежка форма на паническо разтройство. ПР в превод означава стрес. Стреса си е стрес без значение какво се е случило. Всичко е до това как ние реагираме на стреса. А твоята реакция е боря се със себе си и до момента с всяка изминала година губя битката и положението става все по-зле и по-зле. - Няма как да се чувстваш добре след като водиш борба със себе си. Стратегията ти за справяне с проблема не е адекватна. Чел съм много за паническите атаки, пробвал съм всички методи с които да се преборя но резултата е нулев - Именно, защото всичко, което си пробвал е борба, затова не си успял. Сега съм на 26 страховете ми са истински и не мога да се боря с тях - А и не трябва! Най-същественото с което мога да отлича моята депресия от другите са две неща: огромно кълбо от напрежение между сърцето и стомаха, което е извора на всичките ми тревоги - Това няма нищо общо с депресия. Напрежението, което усещаш е в слънчевия сплит и се дължи на желанието за свръхконтрол, за непременно овладяване на положението. Това желание представлява едно свръхнапрежение на ума в опитите си да се справи. Свръхконтролът мощно напряга мускулите и се получават топката в стомаха, която толкова те плаши. Физиология, нищо повече! Моля помогнете, дайте ми съвети - Моето мнение е, че сам ще ти е много трудно да се справиш. Както виждаш опитвал си вече доста време, а и има неща, за които имаш грешна представа. Трябва ти опитен психолог/психотерапевт, с който да работите по повишаване на самооценката ти и смелостта. Овладяването на самите панически атаки е лесна работа - като научиш основните техники, те ще отшумят бързо, но сериозната работа е по промяна в мисленето, което сам човек постига изключително трудно!
  25. Скоро започваш терапия - чудесно! Ще видиш как мислите ти ще се подредят лека полека и с всеки ден ще се чувстваш все по-малко объркана Насочи сега енергията и мисълта си към вярата, че скоро ще бъдеш една нова Покахонтас, която така си мечтаеш да бъдеш.
×