Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лина Коцева

Участници
  • Общо Съдържание

    73
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Смирение и самочувствие   
    ,, Ако обичаш някой, но той е агресивен и не ти зачита мнението и ти ограничава желанията,  да търпиш това в името на любовта ок ли е и проява на смирение ли е,,
    Възможностите да търпиш това са две.Първата е да си много глупав.Втората е, да си с толкова ниска самооценка, че страхът да не те хареса никой и останеш сам би те накарал да живееш и с дявола.
     
     
      Внимавай!
    Внимавай, когато прощаваш на мъжа до себе си.
    Внимавай, когато му даваш втори шанс. И трети. И четвърти…
    Колкото повече му прощаваш, толкова по-малко ще те уважава.
    Колкото повече си затваряш очите за нещата, които прави или не прави, толкова по-малко ще се старае да ти даде това, от което се нуждаеш.
    Просто защото ще знае, че, каквото и да се случи, ти винаги ще му дадеш нов шанс.
    Винаги ще го разбереш. Винаги ще му простиш.
    Дори ако не ти е поискал прошка.
    Този мъж ще свикне да не се страхува, че ще те изгуби.
    Просто защото ще знае, че ти никога няма да си тръгнеш.
    А дори и да си тръгнеш, ще се върнеш.
    Този мъж ще започне да се чувства комфортно, разчитайки на твоята прошка.
    Използвайки твоята любов. Използвайки теб.
    Никога не позволявай на мъжа до себе си да се чувства комфортно, когато проявява неуважение към теб.
    Никога не позволявай на мъжа до себе си да те приеме за даденост.
    Никога не позволявай на мъжа до себе си да те накара да забравиш себе си.
    Твоите недостатъци са идеални за сърцето, което е писано да те обича.
  2. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Добре де, защо не избереш да умреш? Защо не излезеш от къщи с ясното намерение този път да умреш? Направи го, може пък да се получи интересен резултат.
  3. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Силна напрегнатост/ПА след употреба на серотонинова хранителна добавка   
    Трябва да станеш много по-смел.Малко хора ще си помислят,че след еднократен прием на хранителна добавка ще им останат някакви трайни увреждания, още повече след като психиатър вече им е обяснил,че дозата е пренебрежително малка.
  4. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Силна напрегнатост/ПА след употреба на серотонинова хранителна добавка   
    Виж, нито знам защо си взел тези добавки, нито мога да ти отговоря как действат.Във всеки случай, нищо лошо и опасно не може да се очаква от употребата им.Това което знам  е, че нашите мисли определят как се чувстваме.Работи с мислите, не се забивай в лекарствата и добавките, нищо добро не те очаква в тази посока.
  5. Like
    Лина Коцева reacted to АлександърТ.А. in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Човек 88 , 
    Най простичкото казване е да бъдеш такъв какъвто искаш . Просто бъди . Но за умници това е неразбираемо . Не се вижда ролята на мисленето , логиката на случването . Имам един умник в къщи и си мисля , че ако посегна да му бръкна в окото , ще ме гледа , и мисли . ще мисли , мисли .
     
    Лошото в същност е че ОЦЕНЯВАШ и прехвърляш/фиксираш тази оценка към други , предполагам бъдещи пътувания .Значи затвърждаваш , а уж не го искаш .
    Правилото е да не оценяваш  негативно , защото това е причината да си говорим . Искаш да се промениш , да изоставиш --човек88-- и станеш супер Човек 88 .
    Навика си е навик ,Промени го като търсиш хубави неща в случката . Все пак си свършил някаква работа , Задръж там вниманието  , и всеки път това прави . Гледай със сетивата или мислено през въпроса ,,това хубаво ли е , полезно ли е" , Колекционирай добрите неща .
    Също си проявил воля действайки по своя разум  . Как усещаш с тялото , удовлетворението за проявената смелост и воля .Запомни тези усещания и си ги припомняй ,Търси ги в други случаи за да се утвърди като навик изваждащ напред тези твои качества .
    Какво просто изречение , нали . Просто нищо  ..  това простичко упражнение съм го опитвал не знам колко години , за да стане част от мен .
    Със грешната и негативна оценка заличаваш придобитата полза . Грешна е защото очакваш чудеса , нещо като шестица от тотото . А няма кой да смени навиците ,Твоя работа си е и е бавен процеса .
     
  6. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Присъедини се към някое учение.Бялото братство, йога или нещо друго.Там, в групата ще може да добиеш, този, друг опит и знание.
    Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.
    Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."
    Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."
     
     
  7. Thanks
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Питащият пита, само за Паническо разстройство, а там страхът е само от това, че може да умре по време на кризата.Това което описваш ти, не е страх от смъртта, значи не ПР.
  8. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Аз и дъщеря ми   
    Здравей!
    Най-честата форма на възпитание е, чрез наблюдение и копиране на моделите на поведени, на родителите. Майка ти е станала такава, копирайки своята майка, ти ставаш такава, копирайки майка си.За да се излезе от този порочен кръг, не е достатъчно само да знаеш,че заучените форми на поведение не са ефективни и не носят нищо добро.Нужното е, да се запознаеш с други-ефективни модели на поведение и и ги усвоиш/ което става бавно/.За целта, наистина, трябва да се поработи, с психолог или психотерапевт. Защото, колкото и да е странно, хората правят едно и също, а очакват различен резултат- в случая, ти трябва да започнеш да правиш нови, нетипични за теб неща, които колегата ще ти подскаже и помогне да усвоиш.
  9. Thanks
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Напреднало !!! ОКР !!!   
    Препоръчва се ритуалите да се спрат изведнъж.Това ще създаде изключително силно напрежение в тялото ти, но ако то се изтърпи, идва свободата.За да може да се изтърпи това напрежение, се изисква много силен мотив / причина/ .Хубаво е, да си напишеш  точно и ясно, какво губиш, оставайки в ОКР-то и какво ще спечелиш побеждавайки го. Това трябва да се направи много подробно и точно формулирано, като след това, листа с написаното  го четеш по няколко пъти на ден.
  10. Thanks
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Здравей!
    Един летен следобед, се разхождах в двора си, гледайки плодовете по дръвчетата. Изведнъж чух необичайно съскане, погледа ми се насочи надолу и видях нещо, което никога не бях виждал на живо – на метър и половина от мен, една змия се беше издигнала 60 – 70 сантиметра над земята, беше направила спирала от един оборот, насочила главата си към мен  и изплезела език, съскаше срещу мен. Инстиктивно отскочих назад, сърцето ми започна лудо да бие, стомаха ми се сви, усетих, как кръвното ми се вдига, а дишането  ми сякаш спря. Бях усетил собствената си паника. От тук нататък, имах два пътя на поведение. Първият бе, да си кажа ,, Боже, сърцето ми ще се пръсне, ще получа инфаркт или инсулт и ще умра,, . Ако бях избрал да си мисля това, вечерта щях да си легна със страх, очаквайки да умра, сутринта, щях да стана с този страх и вярвайки на мислите ми, че живота ми е застрашен,  най- късно до ден два, мозъка ми щеше да повтори тази стресова реакция, но този път, не за да избягам от змията , а от инсулта или инфаркта, които мислих, че ще ме сполетят. Естествено,  втората паника щеше да ме убеди, че смъртта чака на вратата ми / за паническо разстройство говорим, когато страхът е от само от едно нещо-смъртта/ .Щях да потърся лекарска помощ, но, когато щяха да ми кажат, че всичко ми е наред, не само, че нямаше да се успокоя, но щях да бъда още повече уплашен, убеден, че лекарите нещо не са открили или мислейки си, че са открили, някакво страшно и нелечимо заболяване, от което, аз със сигурност ще умра, но не ми го казват, за да не ме плашат.Отчаян, или щях да започна да търся нови лекари, което щеше да затвърди мнението ми, че лекарите нищо не разбират, щом не откриват причина за ужасните състояния, в които изпадам или щях да се затворя и изолирам и отчаян, да чакам  да умра при поредният пристъп на паника. Възможно е, след години на паника, най-после да повярвам, че щом толкова пъти не съм умрял, по време на нея, нищо ми няма и да се успокоя, възможно е, някой лекар да ми отдели време и обясни физиологията на стреса и аз разбера, че се страхувам от нещо нормално и пак се успокоя, но, е възможно и това да не стане и  си изживея живота, мислейки, че нещо в тялото ми не е наред. И това нещо толкова трудно за откриване, че съвременната медицина е безсилна да го открие. В този случай, паник атаките ще си присъстват перманентно в живота ми.
    Аз избрах  да направя нещо друго – застанах на едно място, затаих си дъха и давайки си сметка, че виждам нещо уникално, което съм виждал само в ю туб, избрах въпреки неприятните усещания, да се насладя да картината. След половин минута змията се успокои, бавно се свлече на земята и грациозно се скри в тревата. След няколко минути и моето тяло се успокои и аз се забързах, да  поделя на семейството си, какво красиво нещо съм видял.
    Както виждаш, всичко е до гледна точка. Ако усещайки стреса си кажеш, че умираш…е едно , ако си кажеш, че  е само силен стрес е друго.
    Питаш ме ,, с цялото ми уважение, но при хората с паническо разстройство мозъкът им не ги ли лъже по същият начин?,,
    Ако се замислиш, ще видиш, че е точно обратното – те лъжат мозъка си, че  живота им е застрашен и могат да умрат. Повярвал на това  твърдение , мозъка прави единственото, което може да направи – пуска стресовата реакция, за се избяга от смъртта. Човека обаче се плаши още повече от нея, в резултат на което мозъка я пуска все по-често и по- силна. Получава се един порочен кръг в който водещото е нашето лъжовно убеждение, че може да умрем.
    При ОКР-то е друго. Там лъжите са по всякакви теми и за разлика от ПР, където човека вярва на сто процента, че ще умре,  в повечето случаи хората зная, че нещата в които вярват са абсурдни, но въпреки това една част от съзнанието им допуска, че те мога да се реализират и ….той не може да се справи с тези мисли.
    Това е.Ще добавя само че почти една година бяха с паник атаки / на възраст 23-24 години/ и всичко отмина с осъзнаването, че те са нещо нормално и няма как да умра от тях. От тогава до днес, когато съм вече на  58 години съм усещал стреса си много пъти, но той никога не ме разстройвал и нарушавал качеството ми на живот. Предпоследният  път бе, когато едно такси, малко преди празниците се заби в задницата на колата ми. Последният бе преди дни, когато разбрах, колко пари ще ми струва ремонта / вината за катастрофата бе в мен, отнех му предимство/.
    ПП ти споменаваш думата ,,ремисия,, по отношение на паник атаките.Тоест,   гледаш на ПР като на болест. Това е голям проблем, който ще ти генерира стрес и паниката няма да изчезне скоро.
     
  11. Like
    Лина Коцева reacted to Василена Христова in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Здравей, защо има значение това, дали си терапевт или не ? Ние всички сме хора и  ние всички, които пишем, че сме преживели паник ататките, наистина сме се справили с тях. Как и по какъв начин се е развил животът ни в последствие не променя това, което се е случило.
    Аз от своя страна работя и подпомагам една компания като проджект мениджър. Това остойностява ли повече писането ми ? 
    Всъщност нашата работа тук е точно това - да споделим, че сме минали през този период, че сме се справили и как и какво сме правили.
    Ако имаш нужда от повече информация за опита на някой от нас като детайли - техники, упраженения, промени, книги - всичко, което е направил/а, сподели. Сигурна съм, че всеки би бил отзивчив.
    Поздрави, Василена
  12. Like
    Лина Коцева reacted to Диляна Колева in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака?
    Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  13. Like
    Лина Коцева reacted to Донка in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Ще си позволя да споделя един съвсем пресен пример по темата. Той сякаш се случи, за да ми даде не само отговора, но и един съществен въпрос, който всъщност е пътят към отговора. Та въпросът е: "Да повярваш в себе си - в КОЕ себе си?"
    Тази сутрин се вдигам от леглото с ясното вътрешно усещане, че ми е нужна лечебната ми супа от червено цвекло и корени. "Себе си 1" е категорично. "Себе си 2", обаче започва да отлага - сега е рано, нека за обяд и т.н. На кое себе си да повярвам? "Себе си 2" тръгва към лаптопа - важно е.  Аз трябва да реша в кое "себе си" да повярвам, кое да послушам. Разумът надделява и отивам в кухнята. Половин час по-късно съм благодарна и на "Себе си 1" и на проявената разумност.... 
  14. Like
    Лина Коцева reacted to АлександърТ.А. in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Говоря за това което виждам . И нямам претенций че съм в правилна позиция , поради недостатъчна информация . Но това всеки го прави . Няма друг начин , виждаш нещо и може да си кажеш мнението . Пък останалите да преценят .
    Точно тук е мястото да проявиш критичен ум и прецениш спрямо твоя опит/знание .
    По въпроса .....Субективните истини  , които споменаваш , са винаги част от обществените възгледи . Това е така защото живеем в една културна среда , най общо казано . И различните виждания се разминават припокривайки се различно . Ако човек си живее щастливо , няма да се интересува това до къде е лъжа до къде истина .Няма да има повод . Защото причината , човек да търси е усещането на незадоволеност , на някаква липса , а не щастието или задоволеноста .
    Едно много грубо сравнение : Брат ми ( 2 годишен)е по малък и по някакви причини започнах да го бутам от леглото . При това явно съм изпитвал някакво задоволство за да продължавам да го правя .Той падаше и ревеше . Е , баба намери начин да ми обясни колко крива е моята истина . Това направи ли ме по нещастен , или както всеки учащ , си взех поука ?
    В живота винаги е така , нещата се случват . И независимо от моментното мнение , след време преживяванията потъват в нас , напасвайки се със светогледа , стават част от този светоглед .
    А светогледа на множество хора е следния . Има една обща интелигентност . Съзнание създало всичко във вселената чрез себе си и във себе си . В религийте го наричат Бог . Във вече отмиращия вид наука  е закономерности и взаимоотношения между фактите . А ние като част от това съзнание дарени със собствено осъзнаване на индивидуален ,,Аз" , сме определящ фактор в тази вселена .Осъзнаването на този факт води до отговорно поведение . Ще рече , когато човека види че е грешил , това да е повод за бъдещо по--перфектно поведение . Както пишат мъдреците ,,да се поправи" .
    ето един клип третиращ смисъла и любовта в ежедневието    
     
  15. Like
    Лина Коцева reacted to АлександърТ.А. in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Ако беше дистатъчно яла нямаше да питаш това :
    ,,Все още не съм се добрала до формулата на живота, която да те прави щастлив. "
    Мога да ти дам обяснения как да си щастлива и по всяка вероятност повечето няма да ти допаднат . Както и други могат да дадат своята рецепта . Но всяка рецепта е валидна в определени условия , само тогава .Защото няма такава за пълно и постоянно щастие в този живот . Щастието е в стремежа и усърдието . Ние  живеем стремейки се и лъкатушейки между добре ми е и зле ми е .
  16. Like
    Лина Коцева reacted to АлександърТ.А. in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Най лесни са обясненията с религиозния речник . Но там имаш спънки . За това мисля трябва да се убедиш има ли такова нещо , като любовта , в живота на около . Ама разглеждай  всичко с въпроса ,,как това е свъразано с любовта ". Едва убена че любовта е основна движеща сила в света , може да отидеш по правилния начин към въпроса : ,, от къде идва тя ; единна сила ли е ; пътищата и на проява и т. н. "
    А любовта е тъканта на християнството .Без стремежа за опознаване истинското лице на любовта се отклоняваме от днешното си положение на ,,разумен човек" .Това е процес на текущо и бъдещо повдигане на нашето съзнание .
  17. Like
    Лина Коцева reacted to АлександърТ.А. in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Какво означава това ? Бих оставил любовта за друг път . А това което  е казал той е основа . Ще рече  всеки има единствено себеосъзнаването за отправна точка и тялото , като инструмент за изследване на живота . Всичко останало е усещания и умозаключения .
  18. Like
    Лина Коцева reacted to Орлин Баев in Трайно безработен партньор   
    За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 
    Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 
    Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!
  19. Like
    Лина Коцева reacted to Орлин Баев in Трайно безработен партньор   
    Антидепресантите потискат и замазват в психиката му наличности, които не желае да посрещне и преобразува. Същите тези наличности изплуват, когато се опита да работи и живее активно и силно. Реакцията му е на бягство. Външно, от работа, а вътрешно от сенките си. Не че антидепресантите са лоши, не. Подходящи са докато човекът реши да опознае и трансформира страховете си. Ако обаче не го иска, зависимостта от тях е удобна. 
     
    "Помагайки" му по този начин, подхранвате бягството му от себе си и манипулативните му опити за закачане към добрата "цицка", умело рационализирано обличани в думи за любов. Не е любов, паразитизъм е. Когато донорът "не пуска сокове", зависимата манипулация закономерно прераства в садистична манипулация през генериране на вина в жертвата. На създаване в нея на вярвания от рода на "Лоша си, ако не даваш, защото те обичам!". Нито е любов от негова страна, нито доброта от ваша, а емоционални садо-мазо отношения над орален паразитизъм. 
     
    Паразитът обсебва жертвата си и дори я кара да си мисли, че тя има нужда от него, обявявайки искането си за любов. Ако, както твърди, сте целия му свят, интересно къде е неговият?! Къде са здравите му цели, следването и реализирането им, кариерното му развитие, мъжкият му пробивен дух, самостойната му зрялост и мъжествената му грижа за партньорката като емоционален стълб и глава на връзката, но и финансово?! 
    Ако тази емоционалност се дискутираше в контекста на характерова, финансова и социална стабилност, здрава връзка с реалността, висока мотивация и добри цели, бих я нарекъл творческа спонтанност. В контекста, който излагате, е емоционална лабилност и манипулативност. 
    Бихте могла да разширите ареала на "добротата" си - да го осиновите, за да бъдете комбинация от мама (която обаче дава инцестно и интимност) и татко, а той добра домакиня, син, дъщеря. Бихте могли да узаконите такава "любов" с документ и да превърнете отношенията си в поредната невротична връзка... Иронизирам, разбира се - надявам се, това поражда във вас ответна реакция. 
    Аз не виждам в описаното проява на каквото и да е мъжко достойнство. А такава липса на здрави граници от ваша страна, се превръща в част от невротичната му характеродинамика и поведение. 
    Колкото повече по този начин се грижите за него, толкова повече намалявате шанса му за осъзнаване и реално справяне. 
  20. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Учене   
    Здравей!
    Едно от най-важните качества на характера, които форматират родителите при възпитанието на своето дете е самодициплината . Тя е целенасочена човешка дейност, която има за цел да доведе до евентуални бъдещи ползи. Ще ти дам пример, за да ме разбереш, ако аз имам нужда от 10 000 лева и ми кажат, че работейки по 10 часа на ден ще ми ги дадат, моят труд в случая не е проява на силна самодисциплина – сумата е гарантирана и понеже ми е нужда аз го правя. Но, ако условието е, че след като ги положа, по преценка на работодателя, може да ми  дадат парите , но може и да не ми ги дадат / тоест ползата не е сигурна/ се изисква голяма самодисциплина, за  да положа този труд. Следването в почти всички случаи / с изключение на следването в област, която ни е хоби / изисква силна самодисциплина / ползите от него  в бъдещето  са несигурни/ за това и то те напряга. Гледането на порно и самозадоволяването определено действа успокоително, за това и ти си ги съчетала двете неща и си могла да четеш. За това и след спирането на порното, не може да четеш. Фантазирането, че си успешна и т.н. също е средство за бягане от напрежението, което предизвиква в теб четенето. С две думи, не си научена на самодисциплина -това се учи до към седмата година. Огромен проблем ти е и той ще рефлектира във всяка твоя социална сфера, като например създаването на близки и интимни взаимоотношения и други.
    Не казвам, че не може да се промениш и сама, но с психотерапевт, ще бъде много по-бързо.
     
    Ето ти и една книга по темата, но е със задачи и за тяхното изпълнение също се изисква самодисциплина 
    https://www.umniknigi.com/otkys-ot-samokontrol-syznanieto-mozhe-vsichko-na-keli-makgonigyl/
  21. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Перманентна замаяност   
    ,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,,
    Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . 
    Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор  Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- 
    ,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,,
    С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. 
    ПП - може,  когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел.
  22. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Съвет - медицина   
    ,,Д-р Първанов, Вие сте успешен лекар, нали?
     
     
    Знаеш ли, живота е  един театър.В него, ти, аз и който и да е, играем само някакви роли- на син/дъщеря, на приятел, съпруг/съпруга, родител, професионалист, брат/ сестра и т.н.. Въпроса е в това, доколко даден човек е добър артист, и до колко държи на определена роля.Едни са добри артисти , други не са.Аз съм просто от първите и успешно играя ролите,  на които държа.Да играя ролята на психотрапевт, ми доставя огромно удоволствие, забавлявам се в нея  и няма как да не съм успешен.
    ,,Какво пречи и аз да бъда?,,
    Ти си много сериозна и бързо би изгоряла в нашата/ лекарската / професия.
    ,,По Вашата логика кой трябва да учи медицина?,,
    Мъж, със стабилна самооценка, обичащ и уважаващ себе си и другите, с чувство за хумор и много, ама много любопитен,  разбира се и достатъчно смел, за да поема отговорност за собствените си действия.Не може да се мине и без това, което се нарича ,,здрав разум,,. 
    ,,Вашите дъщери към коя сфера се насочиха?,,
    Голямата , след като учи три години романска / испанска, италианска и френска/   филология в Германия, ми каза, че  единствените две направления  / преводач и екскурзовод / в които би могла да работи не и харесват, отказа се от това следване и завърши психология.
    Малката искаше да учи икономика, кандидатства в УНСС,  но  балът и стигна да я приемат едва по   петото и желание ,, Трудова психология,,.
  23. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Съвет - медицина   
    ,,Как сте се оттървали от страха от смъртта?,,
    Имах късмет, живота ми срещна с хора имащи екстрасензорни възможности и аз участвах в изследване на техните възможности.Писал съм го неколкократно в сайта, но ще кажа само най-важното- няма как да ме е страх от смъртта след като съм разговарял / с посредничеството на екстрасенс/ с починалите си баба и дядо и разбрал,че живота никога не свършва.Второто нещо, което ми се случи, бе, че се занимавах няколко години с регресивна хипноза/ първият ми пост в този форум е точно по тази тема/.За това нямам страх от конкретно от смъртта.
    ,,И какво следва, че ако сме нямали шанса да се родим в заможно милионерско семейство - хора без късмет ли сме, обречени да не можем да постигнем нищо в живота си ли? ,,
    Вчера, една клиентка, с която от много време дискутираме темата за късмета / аз твърдя,че съм късметлия и ако не е бил късмета ми, не бих бил, това което съм/  ми каза ,, събитията обикновено са неутрални и случайни, но,  когато ти  ги използваш, за своя полза ги наричаш късмет, а това не е така, защото много хора, са преживели същите събития , срещна ли същи хора, но просто не са искали или не са се сетили да ги използват в своя полза,,.  Признах се за победен.
    По тази логика ,това, че си родила в бедно семейство е факт, но ти си тази която може да превърнеш този факт в ,,късмет,,, и станеш един български Мартин Л. Кинг.
     
    ,,Явно голяма част от докторите са големи късметлии щом имат милиони, многобройни имоти и скъпи коли. Това е търговия със здравето на хората и подигравка с тях.,,
    Това са пълни глупости.Съпругата ми е лекар с 30  години стаж.Работи в държавно здравно заведение/ с още двадесетина колеги/  и е с основна заплата 920 лева, която с класовете става около 1200, от които чисто получава 1000. Кара кола на 17 години и живее в къща строена 1957 година. Понеже съм в професията и имам много познати лекари / обновено със  стаж между 20- 30 години/ , знам, че повечето си докарват заплата около 2000 лева,  работейки най-малко на две места. Ако е само на едно място, тя е 1000 -1500 лева. / ще отбележа,че става дума за заплати в провинцията/ .
     
  24. Like
    Лина Коцева reacted to д-р Тодор Първанов in Съвет - медицина   
    ,,Вие пишете, че сте превърнали работата си в хоби и същевременно с това не я препоръчвате, тъй като е доста стресираща. Но щом Вие сте успели това означава, че напрежението, което дава тази работа може да бъде преработено.,,
    От малък съм бил ,,луда глава,, , не съм имал страхове, на 15 години скачах с парашут / в нарушение на закона, който го позволяваше след шестнадесетата година/ , тренирал съм бокс, бил съм се в квартала и училище / както и съм ял доста бой/ .За мен, да си на ,,върха ,, , на адреналина, бе опияняващо и ...това ми помогна, да се адаптирам, към стреса на професията.Не всеки има такъв характер.
    ,,Кое Ви дава сили да продължавате да практикувате, въпреки сълзите?,,
    След като си прочела горните редове, вече ти е ясно, че при мен никога не е имало сълзи - лекарите, които плачат за пациентите си изгарят почти веднага.
    ,,Моето разбиране за късмета е не на нещо, което е паднало от небето. За мен късметът е да се ограничиш от нещо, за да получиш друго по-ценно и да израстеш.,,
    Това което ти описваш е признак на воля и самодисциплина, късмета е нещо съвсем друго.
    В живота всичко е толкова просто: щастието зависи от късмет и от гени. Всичко се свежда до гени и късмет. А ако се замисли. то и гените са въпрос на късмет. - Джордж Карлин
     
    Ако човек не вярва в късмета, то при него има небогат житейски опит. - Джоузеф Конрад
    Актьорството е смес между късмет и избор. На мен ми провървя. - Джон Траволта
    „Късметът е главната съставка на успеха.“, Ю Несбьо, норвежки писател
     
  25. Thanks
    Лина Коцева got a reaction from Диляна Колева in Защо няма реални истории за хора, които изцяло са преодоляли паническо разстройство?   
    Първата си паническа атака получих на 30 януари 2009г. 2 години и половина ежедневна тревожност със остри кризи. И антидепресант пих година и половина и пак се върнаха. Започнах психотерапия началото на октомври 2011г. Не помня точната дата на последната паническа атака, но остана в 2011 година. После няколко месеца остана тревожност без кризи и към средата на 2012 някъде вече не мислех за тревожността. 7 години минаха от тогава. Чувствам се прекрасно и много по-щастлива от преди.
×