Лина Коцева

Кремена, като млад  работих като психиатър. Тогава забелязах,че всеки който се обърнеше към нас, младите,  му поставяхме диагноза. Същото бе и с младите хирурзи/ май приятел бе такъв/ , обърнеш ли се към тях, винаги ще намерят нещо което да  искат да ти отрежат.В нашата гилдия, младите, също не правят изключение, винаги ще ти намерят някаква причина, да  те изпратят на психотерапевт/ повярвай ми, и аз да отида при някой от тях и мен ще ме изпратят на психотерапия, още повече, след този ми пост/. 
Не вземай тези съвети много на сериозно. Живей си живота, забавлявай се, прави нови неща и следвай съвета на Боб Марли - Истината е, че всеки един човек ще те нарани. Просто трябва да намериш тези хора, заради които си струва да страдаш." Боб Марли.

Късмет? Какво е това?
Има една книга , ,,Изключителните ,, това е книгата - https://g.helikon.bg/154700-izkliuchitelnite.-istoriia-na-uspeha.html?gclid=Cj0KCQjw0dHdBRDEARIsAHjZYYAI7zxYr_AuerS9jdCrhi4WrA2z7Hfsa0FAoHCuz3O40Pr4xNSaxZYaAqy-EALw_wcB
Тя прави анализ на факторите за успех  най - успешните хора в човешката история. Първата глава е посветена на фактора ,,късмет,,.Книгата е в дъщеря ми  и не мога да кажа от колко глави е 9 или 11,  но със сигурност, ще кажа, че още две от главите са посветени на късмета.А, когато три от факторите / от 11 /  за успеха на един човек са посветени на късмета, няма какво  повече да се коментира.
Мога да кажа и за себе си, аз съм един успешен човек, и в основат на това лежи късмета ми. Без него, щях да съм ...друг.

Проблема със замайването е описан в книгата ,, 12 правила на мозъка,, Има я в спиралата .Прочети я и сам ще видиш, решението е в тичането.То предоставя, повече кислород на мозъка и ,,грешките ,, в неговата работа изчезват.Виенето на свят е точно такава грешка - дължи се на недостатъчно кислород.
Разбира се, и дълбокото коремно дишане е полезно  и гинко билоба и каквито и да е билки, които увеличават мозъчният ток, но тичането, си остава най-добро.

Веднъж, при мен дойде един мъж малко по-голям от теб с подобни оплаквания.
При мен го пратил шефа му с думите ,, Отиди при този човек/ визирайки мен/ ще му дадеш малко пари, но повярвай ми, това ще са най-умно инвестираните ти пари,,.
На края на терапията  мъжът ми каза , Радвам се че послушах К., това наистина са най разумно инвестираните ми пари.Сега съм, като нов човек, страховете ми ги няма и не само се радвам на живота, но и с жена ми станахме много по-близки/ преди той само за здравето си и бе говорил/.
Каквото и да получиш като съвет и от колегите, няма как да замени личната работа с психотерапевт- инвестирай ги тези пари, само ще спечелиш.
 

Aабсолютно, за всичко си права, спомена за времето когато си имала симптомите  е пуснал отново реакцията.Нищо чудно, догодина по същото време пак да я пусне.
Ще отмине.

Момче, ела една седмица при мен в Плевен.Ще те водя по два пъти на ден на фитнес и на стадиона и на края на седмица ще си забравил за всичките си оплаквания.
Виж  и прогнозата за времето, нека е хубава, защото през останалото време, ще ти дам една права лопата - имам декар и половина двор за обръщане.
И, не се шегувам. Аз, лично, така се оправих, преди години.

Това което описваш са натрапливости. За мен правилният път е само един- да започнеш псиохотерапия. Опитите за самостоятелно справяне, само ще удължат тревогите ти.

И а,з преди години, си смених професията, бях на 33 и я смених без да съм богат или да имам баща милионер. Просто, нова бе по-интересна и предизвикателна от старата.

Да, това е един от началните етапи - етапът на отхвърлянето. Той е след първия - шок. Така, че нормално е да чувстваш всичко това. Следва етапът на пазаренето. Потърси колега, който знае как да те преведе през този процес, работи с реакция на загуба. Всеки един етап има специфика, изговаряне, преживяване на чувства. Застиването във всеки един етап спира човека. Не му позволява да продължи напред в преживяването си. Навремето не случайно е имало ритуали. Традиции. Целта е била живият да се прости, да продължи напред. Днес за съжаление, всичко е каша. Поинтересувай се и виж, какви са традициите ни за 9 ден, 20ден, 40 ден. Всичко има своят дълбок смисъл. Потърси водач.

Рано е. Има време и етапи през които трябва да мине мъката ти. Препоръчвам ти книгата "Пътят на сълзите" на Хорхе Букай. Тя превежда точно през този процес.

Кой , определя и на базата на какво, кое е нормално и кое не?

Здравей Джейн ,
Ще ти разкажа моя история свързана с нервен стомах . Като ме стегнеше , не можех прав да стоя . Държеше ме различно , даже с дни , като ту се усилва ту заглъхва колкото да отида на работа . На няколко пъти преспивах в болница даже и с увеличени левкоцити(остър апандисит) . Но нищо , нервен стомах , спастичен колит все на нервна почва . Занимавах се с йога и се научих да балансирам храненето , да владея ,,нервите си" . С години , над 10 г .Но все се появяваше един два пъти в годината .Излекувах се окончателно . По точно бях излекуван от събитията без моето активно участие , независимо , че от йогата знаех как силните емоций ,,удрят" там , в слънчевия сплит. Баща ми си замина от този свят и ми даде това практическо познание . Не само да декламирам но и да преживея до някъде , смисъла на нашето ежедневно суетене . Ако не бе това , сигурно още щях да треперя какво хапвам и да взимам мезимфорте , след всяко спречкване с началника .
Тотална промяна в мирогледа , промяна в мисленето . Може да е мъничка но е нужна и оздравителна .
Живееш сега в този миг .Очакването на бъдещето е погрешка .Очакването пречи на преживяването сега . Няма ли да ти е смешно ако в някой филм гледаш как някой с всички усилия внимава да не разпилее трохите по земята .Внимателно дъвче и се върти като гледа дали не е оцапал на около . Навежда се да вдигне паднало парченце , а не забелязва как с другата ръка бута чинията и я обръща .

,,Просто не разбирам на какво се дължеше това подобрение...,,
 Ти сама си отговаряш-
,,онзи ден, излизах с един познат и целия ден и вечерта мина толкова добре, нямах нито един симптом.,,
Разнообразието е средство за борба със стреса.

Dа , хубаво е да се мисли и раборти по въпроса на образованието .И то всички трябва да се ангажират , нали то е в основата на целия ни живот . Но прилагателните които ми харесват са , достъпност и ефективност .
Защо за децата е по-важно да играят, отколкото да ходят на организирани занимания
Днес родителите много се безпокоят за бъдещия успех на децата си. Ранна подготовка за училище, кръжоци от 3-годишни, допълнителни уроци, писане на домашни, все по-сложни учебни програми – всичко това лека-полека води до намаляването на свободната игра в живота на децата ни. Възрастните смятат, че е по-полезно да се учи, отколкото да се губи време в игра.
 
Ето мнението на психолога Питър Грей.
 
Върнете детството на децата си. Осигурете им повече игри и по-малко уроци.

 
Аз съм биопсихолог, който се занимава с научноизследователска работа. Но всички достижения в моя живот и работа имат много малко отношение към учебните занятия, които съм имал. Там учих усилено алгебра, геометрия и т.н. науки, но не мога да си припомня случай, в който те са ми били полезни за решаването на даден проблем. Най-важните знания и умения придобих по време на работата си.
При това имах късмет – аз съм отраснал през 50-те. Ходехме на училище, но не се фокусирахме твърде много върху това. Часовете бяха малко, учителите ни наблюдаваха от разстояние и рядко се намесваха. Ние се състезавахме на училищната площадка, катерехме се по дърветата, играехме със снега – неща, които сега са забранени в училищата. В основното училище нямахме домашни, а в средното бяха минимални количества. Всички разбираха, че за децата е важно да играят. В днешни дни не е така. Учениците прекарват почти цялото си свободно време в учене и нямат възможността да изследват себе си и околния свят, да формират творческия си потенциал, да развиват физически и социални навици. Според китайски изследвания, децата в Китай страдат от стрес и депресия. Това е свързано с високите академични изисквания и липсата на време за игри и развлечения. В своите изследвания аз съм се фокусирал върху значението на играта за децата.
 
Играта като подготовка за живота
Малките на всички млекопитаещи играят. Защо? Защо хабят излишна енергия, рискуват живота и здравето си, вместо да пестят силите си в някоя безопасна дупка? При това хищниците играят повече от тревопасните, защото те имат по-голяма необходимост да развиват ловни навици. Приматите играят повече от другите бозайници, защото техния живот зависи от придобитите знания, а не само от вродените инстинкти, както при другите. Играта, това е естественият способ за развитие на детето. В дивите ловни племена преди векове децата са играели свободно и по-много – възрастните са знаели, че така те се подготвят за нелекия живот на ловеца. Най-важното, което трябва да научат нашите деца, е да живеят щастливо и продуктивно – а това не се учи в училище. Това по принцип не се учи. В играта те формират способността си да мислят креативно, да влизат в контакт с други хора, да контролират емоциите си. В наши дни, както никога досега, е важно да бъдем креативни, за да постигнем икономическо благополучие. Вече нямаме нужда от хора, които изпълняват инструкции, правят изчисления и други задачи, които сега се изпълняват от технологиите. Необходими са ни хора, които задават въпроси и търсят отговори, идентифицират нови нужди и предотвратяват проблеми. И тук голяма роля има творческото мислене, а за да се развива то, са нужни игри. Всички малки деца са креативни. В своите игри и изследвания на заобикалящия ги свят те създават собствени модели на поведение. Тези възрастни, които ние наричаме гении, успяват да запазят тази способност през целия си живот. Алберт Айнщайн казва, че училищното обучение почти унищожава неговия интерес към физиката и математиката, но той си го възвръща, след като завършва.
Не трябва да учим децата си, че е по-важно да следват системата, а не собствените си идеи. В училището възрастните носят отговорност за децата, вземат решения вместо тях, решават проблемите им. Докато играят, децата правят това сами. Лишавайки ги от игри, ние формираме зависими хора, които живеят с усещането, че някой трябва да им казва какво да правят.
 
Играта е комуникация
Още по-важно е да се развиват уменията за общуване с хората, грижата и сътрудничеството. В децата има силно развито желание да играят с други деца – по време на този процес се формират социалните навици и моралните принципи. Играта е доброволен процес, следователно всеки може да излезе от нея, когато пожелае. И всички играчи знаят, че за да продължи развлечението, не трябва да се допуска излизането на някой от участниците, което от своя страна означава, че трябва да се положат усилия на всички да им е добре.Едно от най-важните качества на човека е способността да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш от неговата гледна точка. Без това няма как да имате щастлив брак, добри приятели, надеждни колеги и партньори. Децата развиват това умение по време на играта.
 
Играта е обучение по самоконтрол
Благодарение на игрите децата научават как да контролират импулсите си и да следват правила. Всяка игра има правила. Например борбата се различава от боя с това, че има определени правила – не може да се хапете, драскате и да си причинявате болка. Игрите помагат на децата да се справят със страховете. Те сами определят кога и как ще го направят. А какво прави учителят по физкултура? Кара всички деца да се качат по въжето, независимо колко ги е страх. Единственият резултат от подобно поведение може да е паника или чувство за срам, което намалява способността да преодоляваме страха. Нерядко, когато играят, децата изпитват озлобление. Но те знаят, че ако искат да продължат, ще трябва да овладеят това чувство – така се научават да управляват гнева си.
Преди години бил проведен експеримент с малки мишки и маймуни. Било им позволявано да участват във всякакви социални взаимодействия, с изключение на игри. След време те се превърнали в емоционално осакатени възрастни. В нова среда замирали от ужас, а при сблъсък с непознато животно от своя вид или се свивали от страх, или нападали. А сега си помислете: през последните 50–60 години ние постоянно лишаваме децата си от възможността да играят и непрекъснато увеличаваме времето, в което те трябва да учат. Дори след училище имат домашни. Вместо свободна игра, те посещават организирани спортни занимания, вместо хобита – имат кръжоци, водени от възрастни. А съвременните опасности пречат на родителите да ги пускат сами навън. Едновременно с това все повече се увеличават психическите разстройства.
Ако ни е грижа за децата ни, трябва да нарушим тенденцията и да им позволим да играят.
Трябва да им върнем детството.
 
Автор: Питър Грей

До колкото те разбрах , правиш всичко както трябва . И до сега винаги е било така . Подреди нещата и бъди спокоен като ги правиш .Например ,спокойно изчакай другата седмица срещата с терапевта . До тогава ако срещнеш някой друг , също е добре ....Друго , включи ли се в кампанията ,,да изчистим Билгария " . Не само там имат нужда от помощ . Имаш да запълниш 2 часа дневно  с нещо полезно , за другите и за тебе .

Това са илюзии. От стреса са ти.
Позволи ми обаче да не се съглася с това .
,,-не искам да натоварвам родителите ми, защото според мен справянето с този проблем е да израсна като личност, което означава самостоятелно справяне с проблемите.,,
Справянето ти с ОКР - то , без помощ от тях е ....химера.Повярвай ми, знам какво говоря.Без тяхното ангажиране в психотерапевтичния процес, няма да се справиш.Ти, някак си не разбираш, че си тревожна, защото семейството ти те е направила такава.За да може ти да се справиш и те трябва да се променят. Отношенията ви трябва да станат различни. И точно това, хапчетата, не могат да направят.

Когато сме в стрес, нивото на половите хормони се променя и това води до нередовният цикъл.Другото е наистина предменсруален синдром.Мисля,че е уместно да минеш за няколко месеца на противозачатъчни.

Здравейте,
Жена съм и живея в София. За разлика от повечето писали във форума, не търся помощ за проблем. Просто искам да изкажа огромната си благодарност на хората, които пишат тук! Нека първо разкажа историята си.
Всичко започна през 2014 г. когато бях нападната и два пъти душена от един мъж, в апартамента, в който живеех. Няма да ви занимавам с подробности. Историята е дълга, но за сметка на това "кална" и долна. Само ще спомена, че бях подложена на изключителен психически тормоз и непрекъснати интриги, които ескалираха в планирано физическо насилие. Един месец след нападението преживях паник атака. Бях на място пълно с хора, сама, с гръб към стената и изведнъж почувствах силен страх.  Страх, който растеше с всяка секунда и в един момент не изпитвах нищо друго освен страх. Трескаво се оглеждах, залата "подскачаше" пред очите ми и точно когато бях готова да изскоча навън с писъци, разумът ми взе превес и изкрещя "СПРИ!!! Кажи ми от какво се страхуваш и ако наистина си в опасност - имаш правото да избягаш от тук и повече да не се върнеш". Проумях, че съм се страхувала, че онзи мъж може да в същото помещение и в момента, в който го осъзнах, дойде и фактът, че въпросният изрод няма как да е на същото място и се успокоих. След това на няколко пъти изпитвах силно безпокойство - основно в претъпкани помещения, но си казвах, че ми няма нищо и просто си фантазирам. Въпреки това, страхът си стоеше. Два месеца след нападението продължавах да вървя по улиците и да се озъртам дали някой няма да ме нападне. Започнах да живея сама и при всеки шум от съседите подскачах. Сънувах кошмари, предимно свързани с мъже, които ме гонеха. В един момент се сринах физически от напрежението. Останах си два дни вкъщи, уж бях настинала, но знаех, че съм само психически изтощена. И тогава в онези дни се сетих, как докато онзи мъж ме душеше за втори път, ме държа по-дълго за гърлото до степен, че в един момент си помислих "край, сега ще умра". Уж ми олекна, като проумях, че опасността е отминала, но проблемите със съня продължиха, а зедно с тях и страха да не срещна отново онзи мъж. Затворих се в себе си. Винаги съм била интровертна, но тогава почти престанах да общувам с хората. Не можех да се наспивам добре, събуждах се изтощена, спях добре само вкъщи, при майка ми.
Една година след случката се наложи да напусна работата, която обожавах и която бих могла да работя до края на живота си. Три месеца живях при майка ми (в града близо до София, в който съм израснала), през което време се чувствах все едно животът ми е спрял. Точно тогава обаче с майка ми станахме изключително близки. Отношенията дотогава бяха много сложни - тя с нейния твърд и властен характер, аз - с моя инат и сприхавост. Ситуация усложнена от липсата на баща. И именно през онези три месеца с майка ми се преоткрихме. Тя ме прие такава, каквато съм, аз от своя страна - вече можах да приема нея. Говорихме, споделяхме, шегувахме се, домакинствахме заедно, бяхме като едно цяло. Не ми стигат думите, за да опиша колко добре се разбирахме.
Намерих си нова работа. Не беше най-желаната от мен, но поне беше в моята област (завършила съм специалност свързана с изкуство и намирането на работа по нея, особено в София, е почти чудо),  справях се добре, работех с желание. Два месеца след като започнах на новата работа и вече бях започнала да си мисля, че животът ми е влязъл в релси - майка ми почина. Една сутрин ме събудиха с новината, че предишната вечер е получила инсулт и няколко дни след това мама почина без да дойде в съзнание. В същия ден, в който научих за инсулта й, разбрах, че бащата, когото обожавам и когото не съм виждала повече от 20 години, защото живее на другия край на света, е болен от рак. Имах чувството, че светът ми се срива около мен, а аз не мога да направя нищо. Много добре помня, как в този период започнах да си мисля, че никога повече животът ми няма да е окей и винаги, когато ми се случи нещо хубаво - непременно след това ще ми се случи нещо ужасно. Сега, аз и преди това съм имала травматични преживявания (опит за изнасилване, когато бях на 14, след който в продължение на много години не можех да търпя да ме докосват; грозен развод на родителите ми, когато бях едва на 10, а бях въвлечена в борбите им за надмощие; училищно насилие, което ескалираше и в 7ми клас беше непоносимо) обаче загубата на майка ми просто преля чашата! Въпреки това правех всичко по силите си, за да продължа - работех, борих се с финансовите проблеми, свиквах с живота без семейство. Напуснах тази работа, намерих си друга коренно различна от предишната. И проблемите започнаха - работата ми беше свързана с цифри и непрекъснато обработване на финансови документи. Аз, с моя афинитет към изкуството и изцяло хуманитарна насоченост, трябваше да се превърна в ходещ калкулатор. Съответно започнах да правя грешки от липса на достатъчно умения, а и работата беше ужасно много. И колкото повече грешки правех, толкова повече си казвах, че трябва да се стегна и да внимавам и колкото повече се фрустрирах - толкова повече грешки правех. Кръгът се омагьосваше все повече и повече. По цял ден "подскачах" от притеснение, изпадах в паника при най-малкия проблем, имах натрапливи мисли и съвсем изгубих съня си - трудно заспивах, а и почти всяка нощ се будех внезапно със силно сърцебиене и задъхана. Парадоксално - но не усещах никакво желание за живот, все едно някой ми беше изсмукал живеца. Просто влачех някакво съществуване и все повече се затварях в себе си. Паралелно с притеснението се задълбочиха и хипертоничните ми кризи, които имах и преди майка ми да почине. Всеки път като вдигнех кръвно изпадах в паника, как ще получа инсулт и може да остана безпомощна и да съм зависима от някого, съответно - кръвното налягане се покачваше още повече. Така в началото на миналия декември (1 година и 7 месеца след като майка ми се отиде) се озовах при личната лекарка с молба за лекарство за хипертонията. Описах й състоянието си, като си мислех, че това ще я насочи към изписването на бета-блокер. Само че тя ми заговори с такова внимание и съчувствие (каквито не получавах от никого другиго по това време), че ме разбира как искам да съм силна, но съм в ситуация, в която не мога да се справя сама и ми предложи успокоителни. Приех. Като видях зелената бланка се усъмних, но не достатъчно, за да премисля ситуацията. Излязох от кабинета с рецепта за ксанакс и диуретик за високото кръвно. Започнах ксанакса още същата вечер. Спах през цялата нощ като пън. Тежък сън без сънища, от който едва се събудих. На следващата сутрин се чувствах толкова спокойна, колкото изобщо бях забравила, че мога да бъда. Продължих да го пия. Само че скоро след като се успокоих достатъчно си дадох сметка в какъв капан съм се вкарала - ксанаксът приспа онази част от мен, която много харесвах - артистичността, чувството за хумор, умението да разказвам вицове, улавях се как понякога, докато говоря, не мога да се сетя за някоя дума, престанах да улавям по-фините нюанси в живота и света, музиката не ме възторгваше толкова силно, колкото преди, изобщо - емоционалността ми изчезна и на нейно място се настани апатията. Освен това, дозата от половин таблетка - стана цяла таблетка. И точно когато и цялата таблетка вече не беше достатъчна, за да се наспивам - открих този форум. От почти два месеца го чета заедно с блоговете. Разбрах, че не съм луда, че не съм единствена и още по-важното - че мога да се справя с това състояние. Започнах да осмислям случилото се, погледнах се спокойно, но честно (или поне се надявам да съм го направила) и осъзнах някои от слабостите на характера си - колко съм зависима от чуждото мнение и как едновременно с това винаги си налагам някакви прекалени изисквания да съм перфектна, да не правя грешки, да съм най-компетентна, всичко това с надеждата, че някой ще ме оцени, без да се интересувам дали това наистина е важно за мен. Осъзнах, че живея по някакви съвсем измислени стандарти, според които съм си провалила живота, което няма нищо общо с действителността. Напротив - справям се сама, не съм останала гладна, жадна и бездомна и това, че не се занимавам с изкуство, изобщо не значи, че животът ми е пропилян. Проумях, че не мога да продължавам да живея по този начин. Наложих си и не увеличих ксанакса. Изживях няколко дни с пристъпи на паника, но ги изтърпях! Освен това започнах да се натоварвам физически. Свръхнетренираното ми тяло виеше от умора, но си наложих да продължа. Установих, че ако два дни се натоваря повечко - на третия организмът ми сам си иска натоварването. Главното обаче е, че преди две седмици отидох отново до блока, в който ме нападнаха (само допреди няколко месеца ежедневно минавах наблизо на път към работа, всеки път изпитвах безпокойство, но така и не събрах сили просто да мина от там). Ужасно се страхувах, въпреки че знаех, че няма да срещна никого. Вървях, почти не можех да дишам от страх и в един момент започнах да водя вътрешен монолог все едно обяснявам на някого кое е това място - ето това е градинката, а ето там, на първия етаж - е апартаментът, това са прозорците на кухнята, да! същите пердета! само че сега са пуснати, защото никой не живее там, а тук чаках вуйчо ми да дойде, за да мога да отида и да си събера багажа". Продължих и в един момент окончателно разбрах, че онази случка е в миналото и вече няма отношение към настоящето. Все едно се спука някакъв балон. Тръгнах си и усетих как страха се трансформира в едно триумфиращо чувство на "да! харесва ми това вълнение! искам още от същото!". Малко по-късно усетих, че за първи път от много време дишам с пълни гърди. На следващия ден престанах да взимам лекарството за кръвно и намалих ксанакса с 1/4. Виене на свят, "паниране" от няма нищо, неспокоен сън, но отново се заинатих и останах с по-малката доза. Даже в един момент, докато бях с почти постоянен световъртеж и се страхувах, че мога да припадна, започнах съвсем сериозно да обмислям къде и пред кого да припадна, за да създам максимално силно впечатление. Хем го мислех сериозно, хем се майтапех със себе си! Замайването отмина преди да успея да припадна. Най-хубавото е, че вече се чувствам много по-спокойна и дори - по-смела. В петък бях на интервю за нова работа и можах да се заявя спокойно и с нужното самочувствие. Е, признавам си, че по отношение изразяване на финансовите изисквания има още какво да се желае, но и на тях ще им дойде времето. Знам, че имам още неща върху които да работя и че имам нужда от психотерапия - тя в момента е един от най-важните ми приоритети и се надявам, че скоро ще мога да си я позволя. Но вече знам, че мога да се справя, и че психотерапевтът ми само ще трябва да ме насочва по пътя и леко да ме подбутва, а не да ме "влачи". Също така от днес тръгвам на уроци по танци, а вечерта ще намаля ксанакса с още 1/4.
Всичко това е благодарение на вас! Без вашите консултации в този форум и статиите в блоговете ви, още щях да продължавам с битието на легална наркоманка и да се успокоявам, че в ролята на жертва не е чак толкова лошо.  Благодаря ви! Много, много ви благодаря! Дори не мога да повярвам, че има хора, които доброволно да отделят от времето си, за да помагат на другите. Имам само една молба - можете ли да ми препоръчате подходяща литература? Вече си набелязах Уейн Дайър, Носрат Песешкиан и Лазарев. Чела съм по малко Фройд и Юнг, защото като тийнейджърка се интересувах от психология, даже смятах да ставам детски психолог, но после избрах да се занимавам с изкуство и психологията остана като хоби. Благодаря предварително!
P.S. Съжалявам, че публикацията ми стана толкова дълга!
 

Ми, ти нали ги пиеш, и каква е файдата?

Усещанията ти никак не са странни.Най-обикновени усещания, при силен стрес ,от загуба на близък човек.
Това с танците е много добре.

Здравей Орлин, 

Благодаря ти за отклика на моята история!
Искам отново да благодаря на Форума и лично на Орлин, д-р Първанов и Диляна, които коментираха моя проблем тогава, както и отговориха на моите съобщения, а с д-р Първанов имах възможност да се срещна и лично.
С удоволствие ще споделя моите преживявания:
Корените на промяната се състоят в това, че: 
1.    Оставих всякакъв Страх назад. Или поне повечето страх. А ние повечето живеем всеки ден с доста необосновани страхове. Екхарт Тола (един от любимите ми мислители по духовни тематики от 21 век) казва че правим нещата или от Страх или от Любов. За съжаление по-често от страх
2.    Научих се или по точно оставих се да приемам неизвестността. Нищо никога не е сигурно на този свят освен смъртта. Оставих живота да се разгръща и случва. Като това не означава че съм била пасивен наблюдател отстрани, не напротив, скочих в потока на живота, приех работа, от която малко ме беше страх, преместих се да живея сама (като аз имах страх дори да заспя или по точно имах необходимост от родителите си) преместих се не само да живея сама, а и в друга държава. Не мисля че опитността на всеки трябва да е толкова, ако искате, драстична, като моята на фунционално ниво, не е нужно да се местите в друга държава или да сменяте това, което правите като дейност – промяната и нагласата е вътре във вас където и да сте. Едно ново място или дори един нов човек не може да ви гарантира, даде или предостави вашето избавление от вашите собсвени демони. Срещу тях се изправяте вие. Тях винаги ще ги има, в нас се борят противоположности, няма всеки ден да сте Дзен, но и това не е целта. Искам с това да дам надежда, сила, насока и кураж на тези от вас, които се чувстват долу, безпомощни, неоправдани и слаби – Вие сте по-силни отколкото предполагате! Изпитанието сега е вашият катарзис, то ви прави истински! Ако не вярвате на мен, прочетете и гледайте хилядите доказателства на хора и учения които говорят за това. Позволявам си да споделя някои от тях с вас тук:
https://www.youtube.com/watch?v=8AyIy_dqXeY&list=PL1Xxx3MDA5kpGikAs0Z7O6BVmc8rggaOD&index=7&t=0s / Стойчо Керев: Мисълта може да променя материята
https://www.youtube.com/watch?v=_7H6G8g40Vo
http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E5%EA%F5%E0%F0%F2 / Всички книги на този автор, като Силата на настоящето е основната, има ги безплатно в Спиралата, както и негови видеа онлайн са достъпни в интернет
https://www.youtube.com/watch?v=v0ebix-x68Q&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=0s  Can One Really Say ‘there Is No Problem’?
https://www.youtube.com/watch?v=u08qLOeS7uI&index=5&t=0s&list=PL1Xxx3MDA5kqy4Sxa9Tljio2jm_KVrQdw Въпрос на гледна точка - Саркофаг, облечен в калории
https://www.youtube.com/watch?v=4iaqs4_xePk&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kobdDPcH06l18Qn8Z0vVDAk&t=121s The Power of Intention | SuperSoul Sunday | Oprah Winfrey Network / Опра Уинфри има много видеа от инициативата и за духовна неделя, както и много нейни мотивиращи видеа
https://www.youtube.com/watch?v=SskrmHCoiRc&index=2&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=28s Inspiring words from Oprah Winfrey
https://www.youtube.com/watch?v=NnJgLYsjxsc&t=182s една много красива моя любима мантра
3.    Беше ме страх, но живеех, такъв какъвто ми се поднасяше сега живота. Реших да направя промените, които искам постепенно, но сигурно. 
4.    Не се отказах тайно да мечтая и ставах по-силна от собственото си убеждение. 
5.    Молих се на Бог. 
6.    Правих практики на приемане и се разграничавах от проблема си като го поглеждах отстрани. 
7.    Създавах си малки ритуали на щастие. Може да бъде малка разходка, любима песен или книга, нещо вкусно за хапване или просто време за усмивка и приемане на себе си.
8.    Не се насилвах да бъда нормална или щастлива, такава или онакава.
9.    Слушах мантрите на Орлин в youtube, тях още си ги пускам понякога : ) Припомням си че за мен самата няма по-важен човек от мен, учих се да живея със здравословен егоизъм.
10.    Вселената привлече обстоятелствата, които бяха най-добри за мен в личен и професионален план. Вече съществуват осъзнати хора, които са абсолютно извисени духовно, които нямат нужда от конкретни или изобщо събития в двата основни човешки пътеки на активния зрял индивид – лична и професионална. Аз исках и още избирам да преживея тези опитности и да бъда земен човек, който преживява радостите и трудностите на така да се каже стандартния нормален живот, в който човека има семейство и занимание, с което изкарва прехраната си. Като съм сигурна, че има хора, които дори нямат нужда от този нормален живот за да се чувстват изпълнени, но аз мога да дам само моя опит и лично виждане тук.
11.    Оцених света не само като причинно следствени връзки, ами и като наше общо творение, наше общо съзнателно преживяване
12.    Спрях да се обиждам и да приемам несправедливостта или злобата лично, разбрах, че всеки има нужда от опитността, която неговата душа приема в този момент.
13.    Избрах да живея в настоящия момент.
14.    Като бърза и ефективна практика препоръчвам спорт > бягане, дишане, ако не можете да бягате, бързо ходене, просто физическа активност за оросяване на мозъка (малко допълнително за това> )
С обич към вас,
Мария

Здравейте форумци, отчаяни или търсещи, проблематични или объркани,
Искам да споделя с вас моята история, която започва от момента в който попаднах на този форум преди около една година.
Депресията, черните мисли, объркаността и състоянието на живота ми: емоционално, финансово, духовно беше под дъното. Този форум беше първата сламка, за която се хванах. Не беше лесно, доста неща се случиха за 8 месеца и искам да ви споделя някои техники и похвати, които мисля че ще ви бъдат от полза. 
Първо, искам да ви ОБЕЩАЯ, че ИЗХОД ИМА. Всичко, и повтарям, ВСИЧКО, на тази земя е поправимо, обратимо и подлежи на промяна (Панта рей..) освен смъртта. Така че, мили мои депресирани или отчаяни приятели, бъдете сигурни, ИЗХОД ИМА. 
Всеки от нас извървява личния си път, или носи личния си кръст, ако искате да го наречем така. Проблемите и ситуациите, през които ще преминете по пътя на осъзнаване и просветление към ЖИВОТА и ПЪЛНОЦЕННИЯТ СМИСЛЕН И ПЪЛНОКРЪВЕН живот, ще са различни, но имат сходства > вашата вяра, увереност и сила. А, и, нека ви успокоя още малко, ако сте напълно закъсали по всички параграфи и нито ви е до вяро, нито до сила и увереност, а още по-малко до тези думи и мисли, споко - явно имате нужда и от тази опитност на дъното, която преживях и аз. Но Вселената, Господ Бог, Матрицата или както искате го наричайте няма да ви остави да захвърлите ценният си живот и душа заради проблемите, терзанията и вашите тегоби. Просто ще дойде Светлина, дали по-скоро или по-късно зависи от Вас в голяма степен. Аз бях много зле, абсолютно нулево желание и изобщо мисъл за нещо в продължение на месеци. Е, сега имам прекрасен живот по моите разбирания - работа, любов, пари, здраве и вътрешен мир, в каквато искате последователност, от всичко по много. Не, не ме разбирайте погрешно, всеки ден има дяволчета, проблемчета и неща за разрешаване, отвътре и отвън. НО погледа ми е различен, затова и материалните измерения на живота ми се промениха в смисъл на всичко що е материя около нас от хора до вещи и други. Вътрешния ми свят също се промени. Надявам се че тази статия е полезна и добра за Вас, които имате нужда да го чуете. Може да ми пишете на лично съобщение. Благодарна съм на психотерапевтите в този форум, които ми подадоха ръка в онзи тежък момент , Орлин Баев и д-р Първанов. Пак казвам, форума и/или ако прецените че имате нужда от терапия е само първата крачка. После живота се разгръща и вие сте главния творец,който рисува с неговата пъстра палитра. Мога да дам примери за учения, видеа и книги, които помогнаха на мен и които аз смятам за полезни. Очаквам вашите коментари, ако имате такива и ще споделя.
Пожелавам прекрасен и изпълнен с благодарност, смирение и любов следобед на всички Ви!
Мария

Това , което описваш, говори за проблем с характера и начина на приемане на света.Не виждам, как с един или сто съвета, може сама да направиш нужните промени.Според мен, трябва да започнеш психотерапия, защото ти ще възпитаваш детето и предадеш на него, много от своите убеждения.Това значи ,че риска, то да има прояви на натрапливо поведение и мисли е много голям.

,,А, може би това което не правя правилно е че изпитвам тези съмнения. Задавам си толкова въпроси всеки ден, а немога да намеря правилните отговори...,,
Това, е основния проблем, в повечето психотерапевтични процеси. Имам много опит, но понякога ми трябват месеци, за да спечеля доверието на някой клиент, въпреки това не винаги  успявам /рядко, но ми се е случвало/.А, основната отговорност за това си е моя - едно от правилата в психотерапията гласи ,, психотерапевта е длъжен, да изгради обстановка на доверие и защита ,в която да протича психотерапевтичния процес,,. Това не означава, че ти не може да се постараеш и му го дадеш.

Лекарствата се спират, едва след като са налице, промени в мисленето, чувствата и поведението на пациента. Ако, това не е направено, симптомите се връщат. Ти промени ли ги тези неща ?