Лина Коцева

Уповавай  се на Господ, той  е Любов и всеопрощение. Никой от нас не е съвършен и той го знае, за това и ни обича и подкрепя в трудните моменти.  Той е все опрощаващ.
Вярвай  в него,..... умолявам  те!
 
 

Здравейте! Казвам се Боряна Василева и успешно се справих с овладяването на това състояние на психиката наречено Обсесивно-компулсивно разстройство или Натраплива невроза. Благодарение на д-р Тодор Първанов чрез терапията, която проведохме и личните ми усилия и упоритост успях да излезна от капана на моите натрапливи мисли. Пиша това съобщение, за да вдъхна кураж и увереност към хората, които към този момент се борят с ОКР. Всеки може да излезне от тази дупка и да се справи с подходящата терапия , търпение и постоянство. Моите натрапливости бяха свързани с детето ми и се задълбочаваха , когато се опитвах да избягам от тях, това не е правилния път. Нужно е не само да приемеш страха, но и да започнеш да го обичаш, да го искаш , да му се радваш. Когато човек започне да спазва стриктно, упорито и с инат насоките на своя терапевт без да се отказва , резултатите са на лице. Вярвайте в себе си, спорт, медитация и положителна нагласа са от основно значение за справяне с ОКР.
Благодаря Ви д-р Първанов! След преминаването ми през натрапливата невроза , аз станах един коренно различен човек, а именно много по-обичащ себе си, уверен и целеустремен. Имам чувството,че вече нищо не може да ме спре да извървя пътя наречен Живот с щастие и високо вдигната глава!  

Здравей,
Аз също съм с корона вирус. Ускореният пулс е нормален за инфекцията, особено когато когато се движим. Неприятен е, но няма нищо страшно. Аз по принцип съм с пулс 58-60, а сега като отида до другото помещение ми става 120. Лежи си и почивай и не се плаши. 

Здравей!
Ти имаш натрапливи мисли / ОКР/ , нормално е, почти непрекъснато  да си тревожен.Справянето с ОКР-то ще доведе до успокоение.
Ти пишеш ,, Да, може би разбрах, че трябва да се изживее и, че натрапливите мисли са просто един фалш, но това не означава, че това нещо ще престане. ,,
,,Може би разбрах,, изобщо не върши работа за справянето с ОКР. Едва, след като не само си разбрал, но и напълно приел,че всяка натраплива мисъл е лъжлива, ще можеш да се отървеш от натрапливостите и заживееш спокойно.
Представи си, че аз съм човек, който никога не говори истината и всяко мое твърдение е лъжа. Ако аз ти кажа, че ще полудееш и ще се самоубиеш, това ще те уплаши ли? Разбира се ,че не, защото аз никога не говоря истината.Е, когато приемеш,че и ОКР-то, никога, ама абсолютно никога не говори истината / в смисъл натрапливата мисъл винаги е лъжа/ тогава ще си спокоен и щастлив.

Благодаря ви, приятели!
За да запазя дискретност на даренията, ще пиша инициали:
К.П. 40 лв
Т.П. 100 лв
О.Б. 200 лв
Л.К. 100 лв
Д. 10 лв
Н. З. 50 лв
М. Н. 35 лв
Общо до 2.10. 535 лв. 
С тези дарения в понеделник ще платим поддръжката на сайта за следващите месеци. Точния отчет ще публикувам след генерирането и плащането на фактурата. Ако междувременно постъпят още дарения, ще преизчислим или ще ги запазим за следващото плащане.
Сърдечна благодарност на всички!

Благодаря на Орлин за дарението, за срещата и най-вече за сърдечния искрен разговор! Толкова ценни във времената на разклатени представи и мерки за приятелство и духовна близост. Време мина много откакто се запознахме тук, във форума, и приятелството, което се роди под името на Учителя, не само не е ерозирало, но напротив, станало е в пъти по-зряло и свободно от условности и предразсъдъци... Спомнихме си за времената, когато тук се вихреха разговори на философски теми - мненията ни все още са запазени, подредени, и достигат до нас самите през пластовете на времето. Нещо, което никога няма да се случи в плиткоумните води на социалните мрежи...  
Имам надежда, че ние, човеците, колкото и намаляващи да изглеждаме, всъщност се увеличаваме и ставаме все по-мъдри и силни. Само ако повярваме, че "другите" до нас са също така обичащи, добри, сърдечни... братя и сестри. 
Благодаря на Лина и М. Николов, за подкрепата! Радост е за мен да усещам близо до себе си толкова много красиви, умни и добри хора... 

Аз също ще даря пари в началото на седмицата. Поздрави!

,, Ако обичаш някой, но той е агресивен и не ти зачита мнението и ти ограничава желанията,  да търпиш това в името на любовта ок ли е и проява на смирение ли е,,
Възможностите да търпиш това са две.Първата е да си много глупав.Втората е, да си с толкова ниска самооценка, че страхът да не те хареса никой и останеш сам би те накарал да живееш и с дявола.
 
 
  Внимавай!
Внимавай, когато прощаваш на мъжа до себе си.
Внимавай, когато му даваш втори шанс. И трети. И четвърти…
Колкото повече му прощаваш, толкова по-малко ще те уважава.
Колкото повече си затваряш очите за нещата, които прави или не прави, толкова по-малко ще се старае да ти даде това, от което се нуждаеш.
Просто защото ще знае, че, каквото и да се случи, ти винаги ще му дадеш нов шанс.
Винаги ще го разбереш. Винаги ще му простиш.
Дори ако не ти е поискал прошка.
Този мъж ще свикне да не се страхува, че ще те изгуби.
Просто защото ще знае, че ти никога няма да си тръгнеш.
А дори и да си тръгнеш, ще се върнеш.
Този мъж ще започне да се чувства комфортно, разчитайки на твоята прошка.
Използвайки твоята любов. Използвайки теб.
Никога не позволявай на мъжа до себе си да се чувства комфортно, когато проявява неуважение към теб.
Никога не позволявай на мъжа до себе си да те приеме за даденост.
Никога не позволявай на мъжа до себе си да те накара да забравиш себе си.
Твоите недостатъци са идеални за сърцето, което е писано да те обича.

Добре де, защо не избереш да умреш? Защо не излезеш от къщи с ясното намерение този път да умреш? Направи го, може пък да се получи интересен резултат.

Трябва да станеш много по-смел.Малко хора ще си помислят,че след еднократен прием на хранителна добавка ще им останат някакви трайни увреждания, още повече след като психиатър вече им е обяснил,че дозата е пренебрежително малка.

Виж, нито знам защо си взел тези добавки, нито мога да ти отговоря как действат.Във всеки случай, нищо лошо и опасно не може да се очаква от употребата им.Това което знам  е, че нашите мисли определят как се чувстваме.Работи с мислите, не се забивай в лекарствата и добавките, нищо добро не те очаква в тази посока.

Човек 88 , 
Най простичкото казване е да бъдеш такъв какъвто искаш . Просто бъди . Но за умници това е неразбираемо . Не се вижда ролята на мисленето , логиката на случването . Имам един умник в къщи и си мисля , че ако посегна да му бръкна в окото , ще ме гледа , и мисли . ще мисли , мисли .
 
Лошото в същност е че ОЦЕНЯВАШ и прехвърляш/фиксираш тази оценка към други , предполагам бъдещи пътувания .Значи затвърждаваш , а уж не го искаш .
Правилото е да не оценяваш  негативно , защото това е причината да си говорим . Искаш да се промениш , да изоставиш --човек88-- и станеш супер Човек 88 .
Навика си е навик ,Промени го като търсиш хубави неща в случката . Все пак си свършил някаква работа , Задръж там вниманието  , и всеки път това прави . Гледай със сетивата или мислено през въпроса ,,това хубаво ли е , полезно ли е" , Колекционирай добрите неща .
Също си проявил воля действайки по своя разум  . Как усещаш с тялото , удовлетворението за проявената смелост и воля .Запомни тези усещания и си ги припомняй ,Търси ги в други случаи за да се утвърди като навик изваждащ напред тези твои качества .
Какво просто изречение , нали . Просто нищо  ..  това простичко упражнение съм го опитвал не знам колко години , за да стане част от мен .
Със грешната и негативна оценка заличаваш придобитата полза . Грешна е защото очакваш чудеса , нещо като шестица от тотото . А няма кой да смени навиците ,Твоя работа си е и е бавен процеса .
 

Присъедини се към някое учение.Бялото братство, йога или нещо друго.Там, в групата ще може да добиеш, този, друг опит и знание.
Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.
Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."
Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъз­нато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."
 
 

Питащият пита, само за Паническо разстройство, а там страхът е само от това, че може да умре по време на кризата.Това което описваш ти, не е страх от смъртта, значи не ПР.

Здравей!
Най-честата форма на възпитание е, чрез наблюдение и копиране на моделите на поведени, на родителите. Майка ти е станала такава, копирайки своята майка, ти ставаш такава, копирайки майка си.За да се излезе от този порочен кръг, не е достатъчно само да знаеш,че заучените форми на поведение не са ефективни и не носят нищо добро.Нужното е, да се запознаеш с други-ефективни модели на поведение и и ги усвоиш/ което става бавно/.За целта, наистина, трябва да се поработи, с психолог или психотерапевт. Защото, колкото и да е странно, хората правят едно и също, а очакват различен резултат- в случая, ти трябва да започнеш да правиш нови, нетипични за теб неща, които колегата ще ти подскаже и помогне да усвоиш.

Препоръчва се ритуалите да се спрат изведнъж.Това ще създаде изключително силно напрежение в тялото ти, но ако то се изтърпи, идва свободата.За да може да се изтърпи това напрежение, се изисква много силен мотив / причина/ .Хубаво е, да си напишеш  точно и ясно, какво губиш, оставайки в ОКР-то и какво ще спечелиш побеждавайки го. Това трябва да се направи много подробно и точно формулирано, като след това, листа с написаното  го четеш по няколко пъти на ден.

Здравей!
Един летен следобед, се разхождах в двора си, гледайки плодовете по дръвчетата. Изведнъж чух необичайно съскане, погледа ми се насочи надолу и видях нещо, което никога не бях виждал на живо – на метър и половина от мен, една змия се беше издигнала 60 – 70 сантиметра над земята, беше направила спирала от един оборот, насочила главата си към мен  и изплезела език, съскаше срещу мен. Инстиктивно отскочих назад, сърцето ми започна лудо да бие, стомаха ми се сви, усетих, как кръвното ми се вдига, а дишането  ми сякаш спря. Бях усетил собствената си паника. От тук нататък, имах два пътя на поведение. Първият бе, да си кажа ,, Боже, сърцето ми ще се пръсне, ще получа инфаркт или инсулт и ще умра,, . Ако бях избрал да си мисля това, вечерта щях да си легна със страх, очаквайки да умра, сутринта, щях да стана с този страх и вярвайки на мислите ми, че живота ми е застрашен,  най- късно до ден два, мозъка ми щеше да повтори тази стресова реакция, но този път, не за да избягам от змията , а от инсулта или инфаркта, които мислих, че ще ме сполетят. Естествено,  втората паника щеше да ме убеди, че смъртта чака на вратата ми / за паническо разстройство говорим, когато страхът е от само от едно нещо-смъртта/ .Щях да потърся лекарска помощ, но, когато щяха да ми кажат, че всичко ми е наред, не само, че нямаше да се успокоя, но щях да бъда още повече уплашен, убеден, че лекарите нещо не са открили или мислейки си, че са открили, някакво страшно и нелечимо заболяване, от което, аз със сигурност ще умра, но не ми го казват, за да не ме плашат.Отчаян, или щях да започна да търся нови лекари, което щеше да затвърди мнението ми, че лекарите нищо не разбират, щом не откриват причина за ужасните състояния, в които изпадам или щях да се затворя и изолирам и отчаян, да чакам  да умра при поредният пристъп на паника. Възможно е, след години на паника, най-после да повярвам, че щом толкова пъти не съм умрял, по време на нея, нищо ми няма и да се успокоя, възможно е, някой лекар да ми отдели време и обясни физиологията на стреса и аз разбера, че се страхувам от нещо нормално и пак се успокоя, но, е възможно и това да не стане и  си изживея живота, мислейки, че нещо в тялото ми не е наред. И това нещо толкова трудно за откриване, че съвременната медицина е безсилна да го открие. В този случай, паник атаките ще си присъстват перманентно в живота ми.
Аз избрах  да направя нещо друго – застанах на едно място, затаих си дъха и давайки си сметка, че виждам нещо уникално, което съм виждал само в ю туб, избрах въпреки неприятните усещания, да се насладя да картината. След половин минута змията се успокои, бавно се свлече на земята и грациозно се скри в тревата. След няколко минути и моето тяло се успокои и аз се забързах, да  поделя на семейството си, какво красиво нещо съм видял.
Както виждаш, всичко е до гледна точка. Ако усещайки стреса си кажеш, че умираш…е едно , ако си кажеш, че  е само силен стрес е друго.
Питаш ме ,, с цялото ми уважение, но при хората с паническо разстройство мозъкът им не ги ли лъже по същият начин?,,
Ако се замислиш, ще видиш, че е точно обратното – те лъжат мозъка си, че  живота им е застрашен и могат да умрат. Повярвал на това  твърдение , мозъка прави единственото, което може да направи – пуска стресовата реакция, за се избяга от смъртта. Човека обаче се плаши още повече от нея, в резултат на което мозъка я пуска все по-често и по- силна. Получава се един порочен кръг в който водещото е нашето лъжовно убеждение, че може да умрем.
При ОКР-то е друго. Там лъжите са по всякакви теми и за разлика от ПР, където човека вярва на сто процента, че ще умре,  в повечето случаи хората зная, че нещата в които вярват са абсурдни, но въпреки това една част от съзнанието им допуска, че те мога да се реализират и ….той не може да се справи с тези мисли.
Това е.Ще добавя само че почти една година бяха с паник атаки / на възраст 23-24 години/ и всичко отмина с осъзнаването, че те са нещо нормално и няма как да умра от тях. От тогава до днес, когато съм вече на  58 години съм усещал стреса си много пъти, но той никога не ме разстройвал и нарушавал качеството ми на живот. Предпоследният  път бе, когато едно такси, малко преди празниците се заби в задницата на колата ми. Последният бе преди дни, когато разбрах, колко пари ще ми струва ремонта / вината за катастрофата бе в мен, отнех му предимство/.
ПП ти споменаваш думата ,,ремисия,, по отношение на паник атаките.Тоест,   гледаш на ПР като на болест. Това е голям проблем, който ще ти генерира стрес и паниката няма да изчезне скоро.
 

Здравей, защо има значение това, дали си терапевт или не ? Ние всички сме хора и  ние всички, които пишем, че сме преживели паник ататките, наистина сме се справили с тях. Как и по какъв начин се е развил животът ни в последствие не променя това, което се е случило.
Аз от своя страна работя и подпомагам една компания като проджект мениджър. Това остойностява ли повече писането ми ? 
Всъщност нашата работа тук е точно това - да споделим, че сме минали през този период, че сме се справили и как и какво сме правили.
Ако имаш нужда от повече информация за опита на някой от нас като детайли - техники, упраженения, промени, книги - всичко, което е направил/а, сподели. Сигурна съм, че всеки би бил отзивчив.
Поздрави, Василена

Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака?
Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.

Ще си позволя да споделя един съвсем пресен пример по темата. Той сякаш се случи, за да ми даде не само отговора, но и един съществен въпрос, който всъщност е пътят към отговора. Та въпросът е: "Да повярваш в себе си - в КОЕ себе си?"
Тази сутрин се вдигам от леглото с ясното вътрешно усещане, че ми е нужна лечебната ми супа от червено цвекло и корени. "Себе си 1" е категорично. "Себе си 2", обаче започва да отлага - сега е рано, нека за обяд и т.н. На кое себе си да повярвам? "Себе си 2" тръгва към лаптопа - важно е.  Аз трябва да реша в кое "себе си" да повярвам, кое да послушам. Разумът надделява и отивам в кухнята. Половин час по-късно съм благодарна и на "Себе си 1" и на проявената разумност.... 

Говоря за това което виждам . И нямам претенций че съм в правилна позиция , поради недостатъчна информация . Но това всеки го прави . Няма друг начин , виждаш нещо и може да си кажеш мнението . Пък останалите да преценят .
Точно тук е мястото да проявиш критичен ум и прецениш спрямо твоя опит/знание .
По въпроса .....Субективните истини  , които споменаваш , са винаги част от обществените възгледи . Това е така защото живеем в една културна среда , най общо казано . И различните виждания се разминават припокривайки се различно . Ако човек си живее щастливо , няма да се интересува това до къде е лъжа до къде истина .Няма да има повод . Защото причината , човек да търси е усещането на незадоволеност , на някаква липса , а не щастието или задоволеноста .
Едно много грубо сравнение : Брат ми ( 2 годишен)е по малък и по някакви причини започнах да го бутам от леглото . При това явно съм изпитвал някакво задоволство за да продължавам да го правя .Той падаше и ревеше . Е , баба намери начин да ми обясни колко крива е моята истина . Това направи ли ме по нещастен , или както всеки учащ , си взех поука ?
В живота винаги е така , нещата се случват . И независимо от моментното мнение , след време преживяванията потъват в нас , напасвайки се със светогледа , стават част от този светоглед .
А светогледа на множество хора е следния . Има една обща интелигентност . Съзнание създало всичко във вселената чрез себе си и във себе си . В религийте го наричат Бог . Във вече отмиращия вид наука  е закономерности и взаимоотношения между фактите . А ние като част от това съзнание дарени със собствено осъзнаване на индивидуален ,,Аз" , сме определящ фактор в тази вселена .Осъзнаването на този факт води до отговорно поведение . Ще рече , когато човека види че е грешил , това да е повод за бъдещо по--перфектно поведение . Както пишат мъдреците ,,да се поправи" .
ето един клип третиращ смисъла и любовта в ежедневието    
 

Ако беше дистатъчно яла нямаше да питаш това :
,,Все още не съм се добрала до формулата на живота, която да те прави щастлив. "
Мога да ти дам обяснения как да си щастлива и по всяка вероятност повечето няма да ти допаднат . Както и други могат да дадат своята рецепта . Но всяка рецепта е валидна в определени условия , само тогава .Защото няма такава за пълно и постоянно щастие в този живот . Щастието е в стремежа и усърдието . Ние  живеем стремейки се и лъкатушейки между добре ми е и зле ми е .

Най лесни са обясненията с религиозния речник . Но там имаш спънки . За това мисля трябва да се убедиш има ли такова нещо , като любовта , в живота на около . Ама разглеждай  всичко с въпроса ,,как това е свъразано с любовта ". Едва убена че любовта е основна движеща сила в света , може да отидеш по правилния начин към въпроса : ,, от къде идва тя ; единна сила ли е ; пътищата и на проява и т. н. "
А любовта е тъканта на християнството .Без стремежа за опознаване истинското лице на любовта се отклоняваме от днешното си положение на ,,разумен човек" .Това е процес на текущо и бъдещо повдигане на нашето съзнание .

Какво означава това ? Бих оставил любовта за друг път . А това което  е казал той е основа . Ще рече  всеки има единствено себеосъзнаването за отправна точка и тялото , като инструмент за изследване на живота . Всичко останало е усещания и умозаключения .

За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 
Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 
Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!