query

Ами то и затова ще ги има парите, Христо.. щото не сме дорасли, да не ни трябват. И затова много хора виждат изход от този монетарен модел само в някой апокалипсис.. като ми е "пометена" планетата от форсмажорно обстоятелство.. за какъв зор ми е единия милиард.. като не мога да се нахраня.. кой ще ми продаде 10-те си кила жито и ще вземе някакви хартийки?! На сила нови модели не стават.. този паричен модел обслужва хората и ги заробва, но няма безплатен обяд.

Даде ми материал за размисъл.. И аз ги виждам нещата като теб, а не като Ина...но съм ги приела такива, каквито са ..т.е. и аз съм а апатията

Ами някой трябва да я играе и тази роля, didi. Не мисля, че това е нещо, което зависи от нас. Че ще има промяна- ще има, ама тя е и нарочно направена да е бавна... А ти си много права за това, че помагаме, но не умеем да се радваме на чуждите успехи. Аз съм се хващала, че дори да искам да покажа радост и приповдигнато настроение, което ме е обхванало от нещо, споделено ми от друг човек, в един момент започвам да се притеснявам и предпочитам да не го отбележа или дори да го забравя.. Странно е това усещане.. да не смее човек да се израдва, защото ще бъде погледнат с .. недоумение и съмнение.. Btw къде го прочете това за архетипа ни?

Интересен е тоя филм, Теодора. Научен факт е, че Вселената се разраства. Само едно не ми стана ясно.. винаги съм си мислила, че съществуват същества, които живеят в 5 и нагоре измерения и затова ние понякога не можем да ги видим.. Ако трябва да се хвана за тоя филм като за сламка- излиза, че тези същества не са част от нашата Вселена, защота тя все още /според тези учени и анализатори във филма/ има само 4-ри измерения.

"Индинаците в Северна Америка са вземали всичко от природата. Те не са копали и орали, не са притежавали земята, а само вигвамите си, за тях земята е била свещенна, но в замяна, тя им е давала всичко от което са имали нужда" Да се върне човечеството /или поне развитата част от него/ отново да живее като индианците/номадите и т.н. дето са се изхранвали чрез събирачество.. Това няма как да стане, не защото "парите" няма да ни позволят, а защото би било връщане назад в еволюцията.. Като изключим пушенето на вещества и танците в транс, какво друго създадоха за човечеството племената?! Наука? Изкуство? За да съществува сегашния монетарен ред е имало причина, необходимост. Когато се появи нова необходимост в човечеството- ще се появи и "режима", който ще я удовлетвори. Аз лично съм оптимист- думи като"стрес", "депресия", "рак", "криза", "психика", "ГМО", "екология" и т.н., които постоянно се въртят в пространството са за да покажат това, което хората масово още не осъзнават изцяло. Но ще им се проясни, а на някои вече се е прояснило и търсят отговори - четат, учат, отварят си очите, "отделят мисли" за духовното, експериментират със себе си, рискуват.. но знаят, че трябва да претърпят промяна някаква. Относно безплатно или платено. Ето един постинг на Мария-София, който според мен показва как на практика се работи безплатно, дори в нещо толкова ограничено като виртуала. И най-вече как това се посреща от хората-създатели и хората-потребители. Еуфория, чувство за обща цел, радостта, че си част от цялото.. Де да беше останал на това "дередже" нета и де да бяха хората така въодушевени за другите аспекти в техния земен живот. "Стига вече с глупостите Някога, при това съвсем не твърде отдавна, Интернет изглеждаше така: Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година grex.cyberspace.org навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола. Дълго време sdf.lonestar.org бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хоратасподеляха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер."

"Нека обгърнем с поглед всичко. Кои външни сили имат/нямат интерес концерна Нокиа да е в една малка скандинавска държава, а не примерно в България. Какви са политиците на тази държава?" На пръв поглед, страна, която е бедна откъм природни богатства, които да изхранват населението и, и се намира в по-развитите континенти.. в такава държава населението прави от нищо-нещо.. Развити /според Уикипедия/ са в сферата на услугите, промишлеността /въпреки, че са бедни на природни ресурси като руди, метали../ и най-накрая имат едно животновъдство, което е слабо развито /но мога да се хвана на бас, че използват всяка възможност да го има въобще и да го развиват, според възможностите си/. Днешните българи сме прахосници, недисциплинирани глезльовци, на които политиците им доразказват играта. Нямам високо мнение за българите като граждани, когато живеят в рамките на България. Но като цяло добре се вписват в културата и начина на живот и труд в други страни. Имам чувството, че над страната ни тегне един облак, който ни притъпява много добри качества, които биха се развили под чуждо небе.

"Ok, не си фен на никой отбор. Но защо гледаш мача? На какво се възхищаваш? На това, как единият от съзтезателите/отборите е по-ловък, по-издръжлив, по-силен и т.н. и поставя другия в затруднителна ситуация и в крайна сметка го побеждава. Всяка такава дейност от състезателен тип всъщност подхранва (може да изглежда съвсем косвено, но не е) - разделението (ние и противниковия/вите състезател/и, отбор/и), конкуренцията (въпросът е респ. целта е кой ще победи), надделяването, подчиняването, а състезанието само по себе си е борба/война, а не мир, подпомагане, обединяване и т.н." Преди време, когато бях "зелена" ако някой ми кажеше, че професионалния спорт нищо добро няма да направи/създаде/даде на света, щях да споря горещо. Като си спомня колко много ме интересуваха успехите на Щефи Граф, Златните момичета.... Там където имаше българско участие- бях за българите и омоловажавах успехите на чуждестранните участници.. После постепенно спортът спря да ме вълнува.. А миналата година осъзнах, че най-безсмисленото нещо, но пък събиращо много финансови ресурси в световен мащаб- това е професионалния спорт. Какво безумие и тъпота цари.. вместо да се събират пари за мед.техника в болниците, тези пари се дават от обществото/обществата за спортни прояви като .. олимпияда.. световно/европейско безумие.. Прав беше един мой познат, като казваше, че всеки богат човек е направен такъв от бедните хора.. Относно играта, като игра, спортът- като начин да раздвижиш, настроение, усещаннията.. - това е истината. Даже и за начин да тренираш способността си да губш с усмивка...Другото е пътека за забогатяване и разделение.

"38. и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене." А това как го разбирате? Като бягство от отговорност, инициатива? Или опит да стои "на завет"?

"Май Теодора е права в твърденията си за теб. Явно си внушаваш, проектираш върху другите свои собствени мисли/чувства. Иначе благодаря за тълкуванията." Ами не си прав според мен Христо. Всеки малко или много може да се заблуди, но Сиджей не е толкова крайна все пак. Просто след постинг на Теодора и тя взе да се плаши, че някой може да се обиди от .. нищо дефакто. Не съм и адвокат и смятах да не се намесвам, но тъй като полемиката продължава, реших, че трябва да има баланс все пак.

Благодаря Ви, Александър!

Александър, бихте ли ми дали координати за контакт с хомеопат в София. Става въпрос за лечение на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза- Хашимото.

Не мога да се сдържа да не се пошегувам с тебе, Христо извини ме, не е с лошо чувство! Не мога да ти тълкувам съня, но ми се струва, че много наблягаш на комп. игри.

Сиджей, и аз така си помислих, точно защото така и правя-показвам ги. Но аз си помислих и друго- че имам колебание дали съм права да ги показвам или не. То май точно това и ти имаш предвид. Май човек може сам да разбере такива сънища като се вгледа в себе си.

Съвсем наскоро се оплаках на доста хора, че нищо не сънувам.. все съм си мислила, че просто не си помня сънищата, ама като прочетох един постинг на Sorsi и нещо от Лиана Антонова и ми стана ясно, че много съм се вкопала в ежедневието. Както и да е. Вярвам, че ще отмине, щото то сънуването е като дишането- най-естественото и всички около мен сънуват, че даже се оплакват, че от сънища не се наспивали.. Снощи имах първия сън от десетилетие..много кратичък Аз се движа по някаква улица, по-скоро булевард и минавам покрай сграда , която е разположена на ъгъла на една от пресечките на този булевард. На първия етаж на сградата, от страната на ъгъла има витрина и си мисля нещо от рода, че там някаква жена си гледа бебето.. виждам минавайки /отдалече гледам натам /, че има разни мокри кърпи и бебешки принадлежности наслагани до витрината.. чудя се, защо тая жена така си е изложила бебето на показ, ама аз не виждам нито бебето, нито жената.. Аз нощно време често се будя, спя леко и си чувам децата как се отвиват, мърморят и т.н. та ставам. В един момент пак съм заспала и сънувам една моя позната, която ми разказва за това как е видяла някаква жена как си гледа детето почти на улицата и и казвам, че да, и аз съм го видяла. Това е.. първи стъпки в сънуването. Дано да има продължение

Много наивно подхождаш- излиза, че майките източиха бюджета на държавата. Има една приказка- "Няма бедна държава, има беден народ". Та пари има за всички кръгове около властимащите, ама за образование и здравеопазване няма и няма и да има. А и друго- даваш ли си сметка, че осигуряването в България стана като събиране на данъци. А данък и осигуровка са две различни понятия. Едното би трябвало да е по желание и оттук следва и дали ще имаш права или не.

Тук си в грешка, да ти кажа. На нашите майки децата ги отгледа държавата и бабите. Детските градини и училищата помагаха тогава , а бабите също се включваха. На нашите баби децата ги гледаха техните баби.. А на пра-пра бабите ни децата не знам как са се гледали и дали не са щъкали на нивата докато родителите им са работили. А сега аз не виждам как да си заведа детето в офиса и хем да го гледам , хем да работя. А да добавим и милата картинка, че няма места в детските градини в някой градове.. иди , че изработвай данъците на държавата.. Не съм видяла досега майка или бъдеща майка да излъже държавата с нещо. Това, че е направила елементарна калкулация как да увеличи обезщетението за отглеждане на дете или пък болничния си за ИЗВЕСТЕН период от време, това въобще не е нито кражба , нито измама. Законът го позволява. А това циганките не го правят по простата причина , че те все пак трябва да внесат повече осигуровки, а те не искат. Не обиждай интелекта и желанието на българката да оцелеят децата и. Влез в магазина за детски дрехи и други работи и сравни цените с тези за големи.. Нямаш идея колко е трудно.

В този форум има много хора, които са доста напред в уменията си. Аз даже не си спомням сънищата, освен два и то много стари. Но пък в почти 90% от събужданията ми през нощта в главата ми остават следи от песни и музики /предимно познати, но някои от тях са чувани преди години/. Не оставам с впечатление, че аз съм пяла. По принцип чувам гласът на оригиналния изпълнител. Усещането е, че главата е възпроизвеждащо устройство. хмм то като се замисля, аз и в будно състояние пея наум, когато не съм заета с някаква работа, свързана с мислене.

Играя компютърни игри от ... вече 10 години, но към една се пристрастих почти 100% в продължение на 1-2 години. Сега е отшумяло това състояние и не смея да започна да играя нова игра. А не съм дете отдавна.. Не съм ставала по-агресивна, когато съм играла, но съм ставала от стола пред компютъра почти напълно изморена психически. Това води до бързо раздразнение от най-малкото нещо.

Ще прочета много книги.. но това отнема време.. а той почина наскоро.. трябва ми някаква сламка сега веднага.. Искам и друго да споделя- човекът се обеси в собствения си дом и двете му деца го намериха първи. С големия си син той не се разбираше. А малкия е много малък- на 10 години е. Аз съм далече от тях, но как мога и на тях да помогна? Знам, че много бързо искам отговори.. ама време няма..

Никога не съм се молила от душа.. сега само плача.. Мисля си, че със сълзи и тъга няма да му помогна обаче. Как точно да се свържа с Бог? Как да се моля?

Много обичан от мен човек се самоуби. Страдам и за него и за децата му и за мен самата. Как мога да помогна на душата му? Какво е вашето вярване- къде отива тя и какво преживява сега?