Inseparabile

Елфче,....

Да, Стан, и виж с какви темпове взех да деградирам, а това, за биването, си е моя стратегия от влизането ми в Порталът, така ми е удобно . По повод на агитатори, обкръжение и " гъста среда", се оказа, че малко се цитират и "правите мисли" на Фройд, който казва " Преди да си поставите диагноза за депресия и ниска самооценка, се убедете, че не сте заобиколени от кръгли идиоти." Благодаря на Alexander! Нямам предвид настоящата тема и участниците, но, като мото за всеки ден, те "вади от калта" за нула време. Иначе темата е много, наистина много интересна, но, за да може да се каже нещо смислено, полезно и не много претенциозно, са необходими време и усилия. Би било разумно никой да не бърза и усилията да не се разпиляват за надвикване и надзнайване, а за едно малко бисерче - продукт на колективен труд. Защото нещата, за които пишем, са много по- големи от нас, пропити сме от мисълта за тях, а като се отвори такава тема, доказваме всячески, че "не ни стиска" да се изправим срещу страховете ни и истината. Още съм под влияние на "Последният самурай", който гледах /за кой ли път/ снощи и ми е тъжно, че някога мислите за позор и непоносим срам са били реалност,...не филм.

Ееее, така е тук, mvm, тук всичко ни е сложно и засукано. Дори и гатАнките са ни "по- така",....с едни препратки .......ум да ти зайде и сън да не те хване. Станимир е дал цитат, според който трябва усилено да работим върху ума си / и най- после да започне да ни бива / , защото "......Най- малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива." Заспивам,........ама надали......., ако съм прочела и "закачката" на Диан. .......

http://vbox7.com/play:6477a0eae5

http://www.youtube.com/watch?v=LyznDuh8u1o&list=AL94UKMTqg-9Bb1g7thj6ViH1GVtWI8T8I

Ники, позволявам си да прибавя нещичко за И Дзин /в предпоследния ти пост/, с намерение да съм полезна, вмествайки се в темата: " И Дзин разкрива великата мъдрост и познание на древните китайски философи. Те наблюдавали света около себе си и се мъчели да разберат как и защо се осъществяват промените. Не тър- сели причините извън реалността и не приписвали всичко на "Божията десница". Вместо това постигнали просветление с помощта на абсолютно практичните процеси на изследване на пространството и времето. Чрез познанието на времето и цикъла на живота те били в състояние да обяснят всички събития. Тъй като не приемали, че всичко е създадено от Бога, те се стараели да открият обяснението за промяната в индивида, предмета или самото събитие........ Първо, за да се разбере И Дзин, трябва да се освободим от научния или организиран начин на мислене.........Науката представлява грижливо изследване на това, което на популярен език се нарича "петте сетива". Използвайки своята изобретателност обаче, ученият може да установи, че е напълно възможно да измери "невидимото", въпреки че това трябва да се осъществи с помощта на апаратура, която се възприема от петте сетива............... Второ, И Дзин се занимава с неосезаемото. Следователно мисловната и духовната активност на индивида, който ще използва И Дзин, задължително ще повлияе върху значението на предска-занието,което ще получи........... Третото и вероятно най- важно нещо, което мога да отбележа по отношение на И Дзин, е това, че няма да разберете нищо, ако не отделите достатъчно време за изследване значението на И Дзин. Освен това няма да постигнете нищо, ако не обичате да упражнявате своите умствени способности и своето въображение, т. е. ако всеки път очаквате някой друг да ви каже кое как е и какво трябва да се направи. Индивидът, който притежава известна интуиция и е склонен да прояви лична инициатива, може да използва И Дзин, за да направи по- ефективна своята работа и по- щастлив живота си......... На основата на изложеното по- горе искам да ви предупредя относно специализирания, разчитащ на ерудицията подход. Той има своите достойнства, но е твърде ограничен, за да живее човек с него. Да разчиташ на интерпретациите на друг човек е пример за това, че позволяваш някой друг да решава вместо теб относно твоя живот. Човек сам трябва да живее своя живот........... Когато предсказваме, ние излизаме извън сферата на своите пет сетива и се доближаваме до духовния свят, който ни заобикаля, пронизва всичко и ни напътства. За всеки отделен човек обаче това се осъществява по различен начин. Считам, че принципът, който е валиден за всеки от нас, е, че И Дзин и неговите предсказания представляват план от "четвъртото измерение", който ни казва как да живеем живота си в нашия триизмерен свят........ Помнете, това не е книга, посветена на китайската култура. Това е книга, посветена на неща, за които не може да се каже, че принадлежат само на китайците, така, както не може да се каже, че са китайски езерото, небето, човека." Това е част от въведението на Джоу Тсун Хуа към книгата му "Дао на И Дзин; Пътят на предсказването" / Аратрон 1998. Не става дума за рекламен анонс. Когато чета тези редове се чувствам и свободна, и приютена, защото "чичо ми Дзин" , както шеговито наричам самия метод, не ме е подвел, въпреки че съм дълбоко вярващ човек. С искрена надежда, че един ден ще послужи на някого!

Времето лекувало, казват. Не само....Време е необходимо потъпканата трева да изсъхне, за да се проправи път и реката да издълбава бавно, настойчиво и незабележимо коритото си .Време е необходимо и за това една завладяваща идея /или учение/ да бъде "смляна" и преработена в удобен вид. Да се превърне в нещо като колбас от отпадъчни материали. Scripta mantent, verba volant. Казал бил някой, че " написаното остава, думите отлитат". Дали.......Въпросът за превода на Библията, превода на превода....ит.н. е толкова сериозен, че изпитвам неудобство да го засягам. Обикновено с него се ангажират хора , посветили живота си на подобни търсения, но при така формулираната тема и аспекти, различни от философските, не са за подценяване. Това е само мое мнение, дано не остане такова до края. Все от някъде трябва да се тръгне, за да се обсъжда броят на врабчетата. "Моят дядо Иисус се отдавал твърде много в четене Закона, Пророците и други отечески книги. След като добавил достатъчно опитност чрез тях, решил и сам да напише нещо за това, което се отнася до образованието и мъдростта, та ученолюбивите, усвоили тези неща да могат все повече да напредват в живота според закона. Моля ви да ги четете благосклонно и внимателно, а също и да бъдете снизходителни, ако някъде би изглеждало, че не сме могли да се справим при превода на изразите, трудолюбиво съставени от други.Защото казаното на еврейски няма съвсем същата сила, когато е преведено на друг език. И не само тази книга, но и самият Закон, Пророците и останалите свещени книги имат немалко различие при четенето им в първообраза." Това е част от предисловие към Септуагинтата, http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B0 което се съдържа и в Славянската библия.

http://vbox7.com/play:cfc4444961

Историк, като го чета това интервю 15 минути и след това отделя още два- три пъти по толкова, за да се изкажа, / че Земята да продължи да се върти /, не мога да разбера кой е глупакът и кой - окраденият откъм време , според както ме съветва Еленко Ангелов. Само за настроението нямам забележки. Добре, че се роди момчето, за да прогледнем всички отвъд черно - белия спектър и да ни бъде цветно и не толкова хейтърско! Хейтър Петър обаче ми хареса! Чудя се ......като е имал шанса да се срещне с Дж. Кехоу, дали го е запознал с позицията си, дали е стигнал дотам да го посъветва да пише за второкласници...... Къде е дистанцията като хигиенна мярка? Някои пишат мнения, други- книги, трети- само четат и се подсмихват. P.S. И за да не развявам и думите на Учителя само като знамена : "Бай Ганьо" на Ал. Константинов първо е бил само хит, после е станал мит, а сега, въз основа на натрупан опит, може "да се пораз- говорим", да попитаме кой е авторът на хита "Хейтър Петър" / или "хейта" за Хитър Петър /, какво работи, каква кола кара,....българин ли е въобще...... Още един P.S. Ми този човек не знам как смогва да даде интервюта навсякъде където го канят и ми внушава, че сме "другари по съдба" , защото и той като мен не бил поканен в някой от клубовете на властимащите. Симпатичен, "секси", с пояснение, че е ерген....., да не се двоумят фенките.....

Не съм преписвач. От няколко дни съм приготвила това клипче за уикенда. Не е за вярване..., но и Емели Санде го заслужава.

Открих го! Упреквах се, че чета малко. За добро е било! "Сега да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се пред- отврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възмож- ност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.......... ......Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. -- Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш или разбереш, че някой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противопоставиш на него- вото намерение. В твое присъствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуска в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек трябва да спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях да ги застави да променят намерението си......." Господар на съботата / Неделни беседи, 13.04. 1930г. / http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1358 Има още, но не е необходимо в случая. Не знаех, че си писал в подобна тема, но Гугъл те натопи веднага. Интересно се получи....

Ще ми се отвори доста работа, така че със сигурност няма да е днес или утре. Трябва да прегледам доста от беседите, които съм прочела в "Мисъл за деня". Имах намерения за "преговор", но в случая това не е решение. Първо трябва да възстановя във връзка с каква тема, в която съм писала, това ме е впечатлило. С риск да си организирам десетдневен "ад" : ще го имаш, но по- кратки срокове не мога да ти дам. И да сме живи и здрави докато успея! Ако разчиташ и си наясно с търсачки и подобни методи, търси първо репутациите в профила ми от септември до края на годината, не съм изчела чак толкова много. Така е обаче, дори в беседата звучеше по- силно и по- категорично. И ако се разтърсиш и го откриеш,......много моля, дай някакъв знак! ПП Вероятно не съм прозвучала много ясно: Питам те, но не съм фокусирала вниманието си към теб и още по- малко - като към не- позитивен . Защо отново прие въпроса ми като критика? Говоря за установена практика и не изключвам себе си, но последният, чието поведение осъждам в случая, си ти. И ако си ме разбрал така, наистина съжалявам! Има още време, кажи какво точно те е засегнало и ще го коригирам.

Първо да попитам, после ще чета нови мнения. Божидар Зим, ако съпричастността към човешкото страдание и интересът към истината, дори когато е нелицеприятна, се разглеждат като нещо нездраво, как да възприемам случаите, в които "тези неща" и факти за тях се използват манипулативно, направо йезуитски, в защита на някаква теза и след това забравяме за тях,......защото имат връзка със злото, а пък ние - не. Цитирали сме ги, свършили са ни работа, след което отново стават "тези неща". Говоря за Порталът ,Божидар Зим. Погледни последните теми, в които съм писала. Освен това все по- често ми прави впечатление, че Учителя е казал много неща, диаметрално противоположни на последния ти цитат. И те са наистина много, но никой не се възползва от тях, никой не цитира Учителя когато казва, че зад всяко самоубийство се крият човешко равнодушие и човешки грехове, че сме небрежни и егоистични към ближния, обладани от въжделения и грижата за нас,... само за нас. И като развяваме като знамена общоизвестните случаи, доколкото ни вършат работа, /точно като споменатия от теб продукт/ питам: Като не можем да бъдем честни поне към себе си, как да сме духовни и само позитивни? А такива ли сме въобще?

Този път Станимир успя да ни стресне. Събуди стари мои детски спомени как ме плашеха с Торбалан и аз отказвах да заспя, за да не го сънувам. mvm, аз също избягвам криминалните хроники, след това избягвам злободневните теми и всякакви скандали и клюки, с намерение да се уважавам и като избегна и стандартните политически престрелки, остават смешките и клипчета, които качвам в "Забавно" . А по повод на въпроса защо трябва да четем такива книги: Кръстоносните походи, Светата Инквизиция, концентрационните лагери, всичко това, с което човечеството не може да се гордее, реално е съществувало и най- вероятно продължава да съществува под друга форма. Не ставам и не лягам с мисълта за това, но и не ми приляга на опита да си затварям очите и да съм безучастна. За всеки има подходящ момент, ден, в който мисълта за нечие страдание надделява. Не ти е комфортно, но няма и как да я отхвърлиш.

Към Франкъл ли, Божидар Зим, въз основа на данните в Уикипедия, или към книгата, която се чете на един дъх, но буквално белязва? За мен няма никакво значение дали Франкъл е прекарал в Аушвиц 3- 4 дни или 3- 4 години, дали е бил обикновен лагерник или член от екип, изследвал себеподобните си. Книгата звучи като искрена изповед, а самите факти са разтърсващи. Аз пък напоследък / не го приемай лично / съм настроена подозрително и имам конкретни основания за това, към хора, които писаха книги как се спекулира с броя на жертвите от концлагерите, за да издраскат на политическия небосклон. За мен не е толкова важно дали броят на жертвите е преувеличен. Дори само стотина да са понесли това, което е описано в книгата, фактите не трябва да потъват в забрава. И за да освежиш паметта си, разгледай малко клипчета с документални снимки в YouTube. А ако проявяваш интерес към темата, си представи, че Франкъл не е истинският автор на книгата и я прочети. Няма да я захвърлиш недочетена, гарантирам.

Благодаря Ви, д-р Първанов, и за отговора, и за търпението! В подкрепа на казаното от Ани: Безразличието, апатията и пасивността могат да се разглеждат и като регресивни състояния в резултат на продължителни натоварвания като смущаващи дразнители. Първо пяхме "40 години стигат!", сега и 20 са ни достатъчни. По повод на споделения опит на Диана за пораженческата нагласа: Пораженческа нагласа според мен е тази, при която липсват информация, реална преценка и подготовка за това, което ни предстои. Вероятността Виктор Франкъл да е бил голям късметлия въобще не е за подценяване. Приемам все по- скептично крилати фрази и обещания и понякога дори пословичната българска грубоватост от типа "право, куме, в очи" ми е далеч по- симпатична от кухи усмивки и конформена благост. Не мога да приема това, че перфектната външност, благополучието, че дори и щастието ми се налагат като норми, а 50 Cent припява "Стани богат или умри опитвайки се!" Остарявам! Съчувствам искрено на всички млади момичета и мисля, че времето за обгрижване на ноктопластики, екстеншъни и борба с целулита поглъща всичките им шансове да опознаят света и себе си. Интересното е, че те приемат с охота виждането ми, радват се, че някой се досеща колко им е трудно. Ако намерят време да попитат Гугъл за съвет, някъде след 30- 40 страници ще се появи "мъдрото" ми мнение, но по- вероятно е никой никога да не стигне дотам. Друго нещо е Порталът! Има резон в това, което казва Станимир. Дори има страни с въведен индекс на брутно национално щастие, основан на духовни ценности. Ако някой го влече натам : http://bnt.bg/bg/news/view/76108/zelena_svetlina_indeks_na_shtastieto

За оцеляването......Поднесено деликатно, артистично,....професионално. Комплименти! В края на годината видях темите на Лъчезарна и Диана Илиева и първата асоциация, която изникна беше за "Смисълът на живота" и "белезите" от прочита, които си нося и до днес. Максимата на Ницше, която звучеше като лайтмотив: "Имаш ли своето "защо" в живота, ще можеш да понесеш почти всяко "как". " Впуснах се да търся статия с данни за изследване, според което в случаи на инциден ти, катастрофи, неизлечими заболявания оцеляват тези, които знаят защо живеят и ценят живота, посветени на някаква идея, любим човек, конкретна цел. Така и не го открих. Факт е обаче, че голяма част от българите оцеляваме в буквалния смисъл, а инстинктите не биха могли да осмислят живота ни. Мисля си, че можете да ни кажете много повече от това, д-р Първанов, все някакви плюсове и в условия на оцеляване би трявало да има.

Топ 10 на най- безсмислените научни изследвания за 2012 г. : 1. Добрите партньори са и добри родители 2. Всички искаме секси гадже 3 .Хората с опит вземат по- добри решения 4 .Ако проблемни личности нямат достъп до оръжие, броят на убийствата пада 5. Физическите упражнения са полезни 6. Ако получите инфаркт- повикайте линейка 7. Децата не трябва да прекаляват с марихуаната 8. Опасно е да караш пиян 9. От високите токчета може да ви заболят краката 10. Децата имат нужда от любов http://news.expert.bg/n411215 http://vbox7.com/play:990ee59cb7

Не мисля, че позицията на д-р Пл. Димитров трябва да се приема лично, още по- малко - във връзка с доктрини, доказали стойността си. Не само той се отнася скептично към тоновете книги с напътствия, които разглеждат благополучието и щастието като социални норми. Това си е цяла индустрия. Д-р Димитров е разтревожен по- скоро от това, че розовите облаци от безкритичност и позитивизъм са добра среда за "контрол върху обществените процеси", както той отбелязва. Те нахлуват в значими сфери от социалния живот / медии, политика /, често- за сметка на задълбочен поглед и трезва преценка. Прочетох много внимателно виждането му как тези мисловни стереотипи са завзели територии в телевизиите, дори в политиката. Това се случва около месец след широко обсъжданата от медиите среща на премиера ни и Обама в Овалния кабинет. " Обама казал, че би гласувал за Б. Борисов" или " Защо Обама цитира черния колан, какъвто всъщност Борисов не притежава- защо американският президент не цитира, че Борисов е доктор на науките, което би било далеч по- престижно и на равнище за една такава среща?" А какво да кажем за гафа с новогодишната реч на президента? От тези примерчета до фантастичния /и вече не толкова / сюжет на "451 градуса по Фаренхайт" остават само няколко крачки......