Inseparabile

Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия.

Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично.

~
Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш?

~
...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки?

Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката.

Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе.

~
Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа.

~
Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно.
Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича.

Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват.

~
Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен.

Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява.

~
Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес.

По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън.

из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.

Разнообразието в живота

14 август, 10 ч. пр. об.1939 г


Ние сме различни по своята форма .Мъже, жени ,деца , възрастни ,младежи .Българи, германци ,англичани, руснаци и много други .Представих си колко разнообразна е била групата на Езерата през август 1939 година .Сигурно ревност се е прокраднала в мислите на учениците ,за да сложи Учителя този акцент и да говори за разнообразието в живота ,като различие само на формите .Мисля ,че това послание е актуално и за нас днес. За да не делим хората, а да приемем истината, че всички сме равни пред Бог .



В цялото това разнообразие на форми всъщност се проявява един Дух и Божията Любов .



За да разберем Любовта , е нужно да се освободим от старите схващания. Да се отърсим от външния и израз (грижа се , храня , обличам ,давам легло на човека ,когото обичам) и да се опитаме да разберем дълбокия вътрешен смисъл на любовта. За него в беседата Учителя казва следното -


Днес в Портала някой събуди темата за Властелина на пръстените. Винаги съм възприемала този филм и неговите послания като отнасящи се към нашата съвременност. А след прочита на днешната беседа намирам общо .
Не след 100 години, а тук и сега . Събитията имат много аналози в миналото на нашата ,а и на предишните цивилизации .Но както се казва в днешната беседа –има едно минало ,което не умира .То се повтаря и повтаря, докато героите успеят да повдигнат себе си и 13 сфера в по0високо измерение Какво е Задругата ако не разнообразие в живота .




Астрологични акценти в беседата



(Извод -Човек с Луна в първи дом-домът на Аз-а от НК има склонност и може да развие дълбоки религиозни чувства !@)


Разнообразието в живота



Източник: 50. Разнообразието в живота - Рилски беседи 1939 г.

Източник:

Понякога хората се чувстват щастливи.

Понякога са изпълнени с вяра и надежда.

Понякога обичат и усещат близост помежду си.

Понякога им се случват чудеса...


Как трепетно очакват хората това „понякога“

и как безпомощно се молят да не ги отмине!

Как мечтаят да му се насладят поне за малко,

... поне за още малко.


А трябва само да поискат, но не да го притежават.

Да го допуснат до себе си, без стремеж да го задържат.

Да го приемат, вместо да се чудят защо, дали и как ще ги навести,

и въпреки измамната несигурност, че може би не го заслужават.

Да му се зарадват истински, без страх, че ще го изгубят...

Та нали птиците са най-красиви, когато са на свобода?!


Но за тези, които обичат птиците в клетка,

е трудно да ги обичат свободни...

... поне докато не се научат – после е лесно.


Оставете птиците на щастието, вярата, надеждата и любовта свободни,

и те няма да са с вас само понякога, а винаги!


Защото, не е ли щастието свобода?

Не е любовта свобода?

Не са ли вярата и надеждата свобода?

И не е ли свободата чудо – всеки път различно и удивително?!

Защо да трупаме старите мигове, когато неизменно ще дойдат нови?


Свободата е независима от времето и пространството.

Свободата е отвъд от нашите очаквания, представи и предразсъдъци.

Ако заключим свободата в клетка, тя вече няма да е свобода.

Щастието, любовта, вярата и надеждата трябва да бъдат свободни!

И, всъщност, не толкова тях трябва да пазим, а свободата им.


Свободни, те са непобедима сила!

Свободни, те са незаменим приятел –

винаги на наша страна!


Обикнете ги, такива каквито са

и те ще бъдат с вас завинаги!

Вярата, това са крилете,
които те пренасят през пропастта
между теб и обичания.


Обичта без вяра ще си остане несбъднат блян, доброто – само пожелание.
Вярата е силата, която води до осъществяване.




МОЯТА ВЯРА

Моята вяра е Пътя към Теб!
Моята вяра е всичко що имам,
но имайки нея смело напред
аз през живота си ще премина.

И никакви бури, нито беди
вярата в мене не ще угасят,
нито заплахи или смърт дори
пътя към Тебе ще пресекат.

Бил си далече, недостижим –
тъй говори се по света.
Но аз имам вяра – имам крила,
дори над безкрая ще прелетя.

Аз имам вяра – имам очи,
с тях виждам огнените Ти следи,
искрящи с мека топлина лъчи,
оставени, сякаш заради мене.

Гласа Ти чувам в своето сърце,
тихо упътващ ме по всяко време –
глас тъй окрилящ, тъй зовящ,
глас тъй нежен и тъй зорко бдящ.

Към Тебе протегната във безкрая
е моята вяра-ръка все напред,
и знам, тя докосва Те, също тъй зная,
че ако имам вяра, имам и Теб!

Аз ли съм най–лудата, че страдам, когато видя експлоатираните коне по улиците на София !
Аз ли съм най–лудата, че нещо ме пробожда всеки път, когато видя тези беззащитни животни, които циганите третират без капка състрадание и любов !
Аз ли съм най–лудата, която забелязва колко недохранени са бедните кончета, че чак ребрата им се броят !
Аз ли съм най–лудата, че имам очи да видя всичко това !
Аз ли съм на-лудата, че сега докато пиша това, плача от жалост към тези интелигентни и благородни животни, които теглят без почивен ден тези огромни претоварени каруци !
Аз ли съм най–лудата, че ги виждам как падат, като се подхлъзват от трамвайните релси, които не са техния път, не са тяхното поле !
Аз ли съм най–лудата, че искам да напиша това по всички форуми на България, за да ви накарам да се замислите !
Аз ли съм най–лудата, че съм готова да изкрещя пред целия парламент за тази отвратителна и безчовечна експлоатация !
Аз ли съм най–лудата, че не съм като другите, които забелязват само това, че конете цапат, а вместо това виждам страданието им !
Аз ли съм най–лудата, че не се интересувам само за моя малък свят–дете–мъж–работа–оцеляване !
Аз ли съм най–лудата, че се лишавах от храната си, за да давам на птиците, които от тежката зима не намираха храна ! На балкона ми идваха повече от трийсет горски птичета !
Аз ли съм тази най–лудата ???
В свят, в който хората безропотно и бездушно приемат една такава нечовешка експлоатация, никога няма да дойде благоденствие за никого !
Кажете ми, че съм най–лудата...........НЕ МИ ПУКА!
Аз съм една слаба жена, която вдига в този миг глас до Бога ! И знам, че съм чута поне от Него, защото го правя със сърцето си ! Искам целия свят да чуе моят зов и да направим заедно нещо по този въпрос...........

Ако ти и ти, и ти, и ти се съберем, можем да направим нещо хуманно по този въпрос, който ще рефлектира върху нас и върху тези след нас. Бог позволи да има беззащитни, за да види какво ние ще направим срещу тези несправедливости ! Бог не иска да удряме глави пред олтари и икони, Бог не иска да месим козунаци и да ходим по църкви, за да го славим ! Бог иска да види, какво ще направим за страдащите и беззащитните, за тези без глас! Бог иска да види колко са големи сърцата ни ! Страданието на едно животно не е по–маловажно от страданието на един човек, защото те също имат душа, която страда не по-малко от нашата ...Хора, добри хора.......елате с идеи !...

Исус изобличава жестокостта към животните.
Осъжда сребролюбието и лицемерието.



1. И стана така, че Господ си тръгна от града и отиде в планините с учениците. И те дойдоха при планина, чиито пътеки бяха стръмни, и там те срещнаха един човек с натоварен кон.
2. Но животното бе паднало на земята, защото беше претоварено, и човека го удряше, докато почна да тече кръв от раните. Исус отиде при него и му каза: Сине на жестокостта, защо биеш коня си? Не виждаш ли, че е прекалено слаб за този товар, и не знаеш ли, че той страда?
3. Но човекът отговори и каза: Тебе какво те интересува това? Аз да мога да го удрям толкова, колкото ми е угодно, защото той е моя собственост, купил съм го за много пари. Попитай тези, които са с тебе, защото те знаят за това и са мои познати.
4. И някои от учениците отговориха: Да, Господи, така е както той казва, ние видяхме, когато той го купи. И Господ каза отново: Нима не го виждате как кърви, и не чувате ли как ридае и стене? Но те отговориха: Не, Господи, не чуваме, риданието и стенанието му.
5. И Господ се наскърби и каза: Горко на вас, заради притъпеноста на сърцата ви, не чувате как той стене и вика към небесния Творец за милост, но три пъти горко на онзи, срещу когото вика и ридае в своята болка.
6. И Исус излезе напред и го докосна, а конят се изправи, и раните му бяха излекувани. Но на човека, Той каза: Иди сега по пътя си и отсега нататък не удряй повече животното, ако ти също желаеш да намериш милост.
7. И виждайки това хората Го наобиколиха, и Исус рече на учениците Си: Заради болните - Аз съм болен, заради гладните - Аз съм гладен, заради жадните - Аз съм жаден.
8. Аз съм дошъл да сложа край на жертвоприношенията, и на кръвните обреди и празненства, и ако вие не престанете даряването и яденето на плът и кръв, гнева на Бога не ще се оттегли от вас, както дойде върху бащите ви в пустинята, които се полакомиха за плът, и ядоха със задоволство, и се изпълниха с гнилост, и чумата ги погълна.
9. И Аз ви казвам, че дори да сте събрани в лоното Ми, ако не спазвате заповедите Ми, Аз ще ви отхвърля. Защото, ако не спазвате по-малките откровения, кой ще ви открие по-големите.
10. Този, който в най-малкото е предан, е предан и в по-голямото, и онзи, който е несправедлив в най-малкото, е несправедлив и в голямото.
11. И ако не сте праведни обградени от мамона на неправдата, кой ще ви повери истинското богатство? И ако вие не сте били праведни в това, което е на друг, който ще ви даде това, което е ваше?
12. Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Вие не можете да служите и на Бога и на мамона (сребролюбието, властолюбието, лицемерието). А фарисеите, които бяха сребролюбци, чуха всички тия неща, и Му се присмиваха.
13. И Той им рече: Вие сте, които се преструвате на праведни пред човеците, но Бог познава сърцата ви: Защото това, което е много почитано сред хората, е мерзост пред Бога.
14. Законът и пророците бяха до Йоан; от тогава се проповядва Божието царство, и всеки се стреми към него. Но е по-лесно небето и земята да преминат, отколкото една глава от закона да не се изпълни.
15. После дойдоха някои жени с децата си при Него, които все още ги кърмеха, за да ги благослови; И някои каза: Защо досаждате на Учителя?
16. Но Исус ги смъмри, и каза: От такива ще излязат тези, които още изповядват Мене пред човеците. И Той взе децата в ръцете си и ги благослови.

2-6. Този трогателен инцидент е намерен също и в един много древен коптски фрагмент от живота на Исус - други случки от подобен характер, има и на други места в това Евангелие, показвайки как Той, Божественият Спасител на света, разглежда малтретирането на "низшите" животни като тежък грях.
12 . - Божествената Любов на Исус към всички Божии създания е навсякъде видна в това Евангелие. Учението Му, че целият живот е едно, е потвърдено и от истинската съвременна наука - материалната и окултната такива.

[media=]

Романс исполняет замечательный певец Эдуард Хиль.