Chaos

Преди два часа разбрах, че съм бременна. Не го очаквах, наистина. Бая на години съм вече, а и си имах по-различни планове...

Здравейте на всички.
Толкова отдавна не съм влизала във форума, че чак се чувствам странно. Сякаш идвам от много далеч, хахаха!
Приятели, трябва ми малко помощ да разтълкувам един мой сън. Обикновено сънищата ми "интерпретират" будния живот, но този сън по никакъв начин не се връзва с действителността.
И така, сънувам, че вървя по една улица, много съм изморена и постоянно си повтарям да не си влача краката, че изглежда грозно. Решавам да изхвърля всичко от джобовете си, за да не ми тежи, но започвам да вадя злато от там. Много, много злато. Искам да го махна от себе си, защото явно ми пречи да ходя, но не ми се хвърля така на улицата. На горния край на тази улица виждам един мъж, а до него има малка масичка. Решението е да оставя златото там. Когато стигам до масичката, разбирам, че мъжът е там именно за да вземе златото и да го пази. Подреждаме всичко много внимателно и мъжът оглежда всичко обстойно. Има една обеца с формата на роза и той ми я връща, защото е само една. После ми подари някаква златна плочка, инкрустирана с оранжеви и червени камъни, на които имаше изрисувани ангели. Всъщност, ангелите си бяха съвсем реални, защото си говореха един на друг.

Напоследък много често сънувам ангели.
Тази нощ сънувах, че съм на изпит и не съм доволна от представянето си. Двама от ангелите, които видях на златната плочка дойдоха, отвориха една огромна книга и написаха нещо като характеристика за мен. Всичко беше много положително, но аз си знаех, че не е вярно и им го казах. Единият ангел ме повика и разгледахме характеристиката заедно. После ме накара да изброя кое от написаното не е вярно. Не можах да отговоря. Много отдавна не се бях чувствала толкова объркана и се събудих заради това притеснение. (В реалния живот наистина издържах изпит, много по-успешно отколкото очаквах, но дали това е причината? )

Ще постна две мои ОИТ, за първата не съм убедена, че е точно такъв тип опитност.


1. Прибирах се към дома в една поледица (1998 г.), улицата беше стръмна, не знам защо вървях по шосето нагоре, като тротоара беше разчистен и можеше да се върви там. Жива душа нямаше наоколо, а и точно по тази улица никога не е имало голямо движение. Изведнъж отгоре се зададе една кола и аз я погледнах слисано. Нещо ме стресна, но си продължих по пътя. Движеше се бясно по надолнището и докато се усетя, хоп, завъртя се и ме повлече. Видях всичко като на забавен кадър. Протегнах ръка към колата и я отблъснах от себе си, а после не помня. Всъщност, видях как шофьора овладя колата си, слезе и се обади за линейка, но нали знаете, така отгоре. Аз нищо не можех да направя по въпроса. После се понесох в нещото, което наричат тунел, но някой ме спря и ми каза, че всичко ще ми е добре, ще ме придружи обратно... и се събудих в спешната помощ. Само натъртвания съм имала, дали заради дебелите дрехи, дали заради нещо друго, но всичко ми мина много бързо. Още се чудя обаче защо времето сякаш се забави в момента, когато колата ме блъсна и какво ме накара да я бутна и аз настрани...Много шантаво ми се вижда вместо да се опиташ да избягаш, да се сбориш с летяща към тебе кола.

2. Това беше в нощта, когато баща ми почина. Бях много изтощена и след като му направихме морфина, реших да си почина. Не знам по кое време от съня ми се случи това, но изведнъж бях в състояние да видя спящото си тяло в леглото, но сякаш през вода. То и всичко в стаята се гънеше някак си. Огледах се и видях баща ми, който ми каза, че е време да го изпратя. Как ме е яд сега, знаех какво се случва с баща ми, а не знаех какво да направя, за да се събудя и да му помогна. Както и да е, тръгнахме двамата по една много широка пътека. Имаше хора, които вървяха срещу нас, други с нас, след нас... стигнахме до една огромна библиотека. Там се разделихме с баща ми. Взехме си довиждане, той каза, че така трябвало и това беше. Не го преживях като нещо мъчително този момент обаче. Някой дойде при мен и ми каза, че съм само изпращач и трябва пак да се връщам след малко, но мога да остана и да разгледам библиотеката. Моята книга беше червена. Не знам как я намерих сред толкова много книги, но знам, че беше моята.
Не можете да си представите какво е да четеш такава книга! Тя едновременно показва образи, говори, променя се, и всичко разбираш. Това е като да огледаш една ситуация от всички възможни гледни точки. После този, който ме пусна в библиотеката, ми каза, че е време да си ходя и че щял да дойде с мен. Исках още малко да поостана, но той не позволи. Прибрах се обратно, разбира се, Последното, което помня беше усмивката на придружителя си, но вече в съня. Събудих се с ясното знание, че баща ми е починал. Наистина беше така.

Като казвам 'говореха' за съществата отвъд, имам предвид, че чувах това, което казват в главата си. Също и тези книги- всичко се възприема наведнъж- не е като обикновено четене. Дори елементарни неща като детски караници, са разгледани в пълнота, но в книгата са добавени и преживяванията и мислите на всички участници в ситуацията.

Това е моя опит с тези неща. Иначе не съм се опитвала съзнателно да излизам от тялото си. Но определено, тези прживявания променят човек. Не знам дали ще ги забравя някога. .

Ами, благодаря за пожеланията, Сиджей. .
Така се чудех какви са тези ангели и бижута в сънищата ми... Мислех си, че не мога да имам деца- просто с бившия ми мъж се опитвахме, но нищо и нищо не се получаваше, а докторите наистина не виждаха причина да не мога да забременея. Като се разведохме с мъжа ми, приятелката му веднага забременя. Логично беше да приема, че нещо с мен не е наред. Много съм слисана.

Някой би ли се осмелил да сподели личните си мотиви за практикуване на осъзнато сънуване и как го използва? Аз, като се замисля, май нямам такива причини, но пък при мен нещата стават сами. Имам предвид, че не си поставям за цел да съм съзнателна по време на съня, нито съм пробвала медитации и техники, които да предизвикат такъв сън. Имала съм случаи, в които осъзнатостта насън ми е пречила да изживея някоя емоция интензивно, да се "потопя" в екшъна, така да се каже.
От четенето по други форуми съм останала с впечатлението, че много хора имат нереалистични очаквания. Общо взето, голяма част от тях искат да срещнат някое фантастично или митично същество, което да им предаде някакво готово и универсално знание, което пък ще им осигури безпроблемно съществуване, освобождавайки ги от нуждата да се справят с трудностите си и да мислят до живот. Зад външно демонстрираните духовни интереси прозират желания за контрол и предимство пред другите, "не толкова напреднали." Съдейки по моя опит с осъзнатото сънуване, мога да кажа, че подобни идеи са най-малкото смешни и срещата с духовни водачи по никакъв начин не ни освобождава от отговорността да живеем живота си.
Изобщо не искам да омаловажавам осъзнатите сънища, при положение че аз лично съм имала полза от тях. Например, преди изпити съм сънувала осъзнато и съм виждала точните въпроси, реакции на преподавателите и на други хора около мен, неща, на които не съм отделила много внимание и т.н. Същото се е получавало преди интервюта за работа и други важни събития. НО! Всичко това ми се "показва" в съня при положение, че аз съм си свършила работите в будно състояние и съм упражнила способността си да мисля. Поне в моя случай е така.

О, имам още един въпрос. Как се променят модели на поведение, нагласи, отношения по време на осъзнат сън, и редно ли е това да се прави без психотерапевт, да кажем, или някой който да може обективно да оцени ставащото? Защото, на всички ни се иска да вярваме, че можем да се справим сами, без да допускаме други в съкровеното си пространство, но си мисля, че са възможни жестоки грешки, особено ако липсва знание.

Между другото, вчера се събудих от осъзнат сън, в който един пияница пееше руска романтична песничка. Вчерашният ден ми беше много нервозен, даже на два пъти бях на ръба да се развикам на когото трябва, но пък тази песничка зазвучаваше в главата ми и настроението ми моментално се оправяше, даже ситуациите сякаш започваха да изглеждат смешни. Такива ми работи с осъзнатите сънища...

Таро/Нашето подсъзнание неправи разлика между моментна проекция и дълговременна проекция и двете могат да се превърнат в реалност стига да ,,работим'' в тази посока. В този смисъл картите никога! незаблуждават никого те просто отразяват вълната на която сме стъпали и посоката към която сме поели във следващия миг ние може да фокусираме мисълта си в нова посока и картите моментално ще отразят това. За да избегнем това лъкатушене между нашите временни проекции и дълговременни проекции за които ,,работим'' несъзнателно и съзнателно за да се превърнат в реалност - точно тези които са най-възможни по отношение на бъдещето няма универсална формула а и с всеки съзнателен опит да избегнем това лъкатушене ще се фокусираме още по-силно върху временните проекции..(наричани от някой заблудите на Таро..). Единственото което ни остава на помощ е вътрешния усет надхвърлящ количествено и качествено езиковите възможности на Таро съчетан с задълбочена логика за да разберем за какво иде реч..

Друго - в процеса на общуване с картите Таро се изгражда невидима връзка нещо като ,,невербална комуникация'' чрез която човек може да схваща понятия, които са изцяло индивидуални и в никакъв случай общовалидни. Повтарянето на на едни и същи комбинации от карти човек може да асоциира с първото тълкувание което е направил на дадена комбинация. Оттам нататък картите/подсъзнанието запомня тълкуванието което прави съзнанието и всяка карта придобива и ново индивидуално значение. Така картите придобиват нови значения и комуникацита с тях се oбогатява (казано математически възможните дискретни стойности на всяка карта нарастват).
От това следва, че неможем да говорим за карти или комбинация от карти, които демонстрират общовалидна временна проекция а само индивидулна такава, която е от значение само за нас и не би трябвало да ,,предлагаме'' на други хора (или ако я предлагаме да бъде в много широк за тълкуване вид (при който личното тълкуване е само начална стъпка), което на практика превръща обсъждането на гледането с Таро за събития в бъдещето в духовно-философски размисъл за живота, което е и дълбоката цел на Таро/Нашето подсъзнание - цел доста различна от тази на нашето съзнание

Не знам дали някой от вас е опитвал да рисува със сухи пастели и дали е опитвал от магията на тази живописна техника.
Но ще споделя някои общи положения при техниката на рисуване със сух пастел.
Има огромна разлика между сухия и мазния пастел, като всеки един от тях си има своите почитатели.
Лично аз притежавам един комплект ит 100 цвята на Фабер Кастел и съм много доволна от тях.Изпълнявала съм главно поръчки за цветни портрети.
Така, че ще маркирам основни правила при изграждането на портрет, пейзаж и свободна абстрактна композиция:
При портрета:
Започва се от конструкцията, като за напредналите препоръчвам да използват синия цвят за основната рисунка, някакъв ултрамарин или виолет, тъйкато след това лесно се преливат в живописни пластични петна.
За тези които не се чувстват толкова уверени могат да рисуват с молив и гума или пресован въглен във формата на молив, който биха могли да подострят и това да ги улесни в детайла на началната рисунка.
След като се приключи с конструкцията на дадения портрет, т.е. имаме някаква линеарна рисунка върху листа се пристъпва към светлосянъчното изграждане, като се започва с моделиране на сянката и светлината, като се търсят всички живописни стойности и пластика в главата.
Живописните стойности се изграждат на 2 основни принципа: светлина и сянка и топло и студено.
Изследва се поетапно цялата светлина и сянка, кка върви по формата, като едновременно с това се полагат топли или студени живописни стойности, в зависимост от вида осветление, който използваме за модела си или, който е използван на снимката, ако рисуваме от снимка.Препоръчвам рисуването от натура,което е малко по- трудно, но доста по вълнуващо, защото е възможно крайният резултат да ни изненада с едно характерно състояние на модела, което трудно се изважда от една снимка.
Каква е техниката на полагане на самия пастел?
Има много и различни начини на "пипане"
Най- често срещаният е т.н. отвесен щрих, който се полага диагонално по формата и се преливат нюансите един в друг.
Друг начин е да се търси формата на всяко едно петно, като се запълва прецизно и се почиства с хлебна гума контурите при всяко едно полагане на цветно петно при пластичното изграждане.
Трети начин е да се полагат локални стойности и да се третира всичко на плоскости. Да се смесват един върху друг отделни "лайери", като постоянно да се обогатява цвета и пластиката, като през цялото време търсим и светлосилата на дадения тон.
Всичко това може да звучи много трудно и неразбираемо за някои, но повярвайте ми става по инерция, когато човек добие достатъчно практически опит.

При пейзажа:
Можем да изберем какъвто си искаме цвят за конструкцията или началната рисунка, в зависимост от идеята ни за цветно решение .
Може да бъде тъмно синьо, нещо от рода на пруско синьо, тъмен кобалт,индигово или пък топъл цвят като английската червена, умбра кафяво, оксидно зелено .

Всеки един от тези цветове ще даде определен характер на нашата живописна рисунка след това.
Основното при пейзажа е определянето на преден, среден и заден план.
И съобразяването с линейната и въздушна перспектива.
Същите закони на изобразяване важат и за натюрморта.
Цветното изграждане на пейзажа започва като маркираме подробности в предния и средния план и търсим нещата обобщено в задния, рисува се едновременно навсякъде в цялата картина.Като се търсят съотношения на светло и тъмно и топло и студено.
За абстрактната живописна композиция :
Тук препоръчвам техниката на колажа.
Можем да си багрим по всякакъв живописен начин хартии, различни по дебелина, които след това да нарежем, накъсаме и изобщо разпределим по някакъв начин в изобразителното поле.
Писала съм подробно в различни теми видовете композиция, говорила съм за композиционния център, второстепенните части на композицията, акценти и т.н.
Тук всеки може да импровизира по собствен усет за цвят, динамика , ритъм и характер на формите.
Сега ще ви пусна и няколо интересни линка:
http://silkpaint.blogspot.com/2009/04/alistair-boddy-evans.html - тук са препоръчани определени марки пастели

Аз препоръчвам тази марка, меки и покривни пастели, интензивни тонове:
http://impresia.bg/products.html?productid=136

Ето един мой бивш преподавател от художествената гимназия, който сега случайно открих, докато се ровя по темата, Георги Янакиев се казва.



Едно интервю с него и снимки на негови работи :
http://www.public-republic.com/magazine/2012/05/88809.ph

Ето един портрет със сух пастел, тук има съчетани няколко вида пипане


Разгледайте отблизо как вървят петната и пластичното изграждане в главата, дрехата и фона, Успех на всички желаещи да опознаят техниките и материала сух пастел !

В крайна сметка нищо фатално не е станало ,тези които са баннати могат да си направят други профили и да запотнат на чисто като се придържат към правилата .

Не, аз не отричам. Има граници, които никога не трябва да се преминават. Само ще допълня, че няма нищо, което да не може да се прости.
Inatari, ти не разбра ли, че говориш за субективни неща. Ти примерно често ме дразниш, но нямам спомен да съм те пъдел от тук. Дългата ми доброволна почивка от тук пък беше заради думи на Христо. Онзи същият под чиито постове сега поставям плюсчета, когато ми е харесало какво е написал.
По-важно от това да храним егото си и да се вживяваме в ролята на съдници и последна инстанция е да се научим да се приемаме такива каквито сме, заедно с добрите и лошите качества. Онези които обичаме не ги обичаме, защото нямат недостатъци. Мирът не е следствие на идеално общество или перфектни граждани. Разбирателството се гради върху умението да приемеш чуждите слабости с разбиране, вместо със съдене. Историята е показала, че това не е лесно.
Вместо да се питаме какво ще изгуби котката, да се замислим от какво лишаваме форумът с неговата липса.

Според етичните принципи на католическата църква някога изгоряха хиляди смели котараци
Кое наричаш етично?
Понякога наричаме неетично това, което ни настъпва по мазолите, т.е. комплексите, които ВСИЧКИ до един притежаваме...трудно можем да избягаме от сянката си.

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Предполагам, че като прочетеш пак какво си написала, ще видиш какво чувство на вина изпитваш. Изпитваш огромна вина, че заради теб хора са страдали и могат пак да пострадат хора.

А тази вина е фалшива. Занищо не си виновна.

Просто като малко момиченце си приела в себе си онази така хвърлена фраза „Това е заради теб!!”

Никое дете не отговаря за взаимоотношенията между родителите си. Не се набърквай там и не се намесвай в тези взаимоотношения. Ако единият родител те пита нещо за другия родител, то му кажи да се обади и директно да говори. Ти не си посредник, а дете, което заслужава обичта им, а не заслужава по никакъв начин да бъде навличано в разправиите между тях.

Ще видиш като се освободиш от вината как ще усетиш нови твои отношения към родителите си, а страховете ще изчезнат. .... вече си порастнала, но винаги ще си останеш тяхно дете, а те твои родители.

Това може да е израз на твоя страх от тази болест, съпреживявайки болката на младата жена - всъщност това е твоята проекция. Накрая подсъзнанието изчистило, освободило и "погребало" този страх, ти казва че тя (проекцията ти) е здрава.

Чудя се тези учени докога ще се занимават с глупости?
Вчера научих, че има начин за командване на робот от човек посредством мисълта.
Даже видях демонстрация - жена в количка, парализирана до шията - която управляваше робот-ръка /механизирана ръка/, която взе едно шише от едно шкафче и й го поднесе към устата. Жената пи и "отсервира" шишето на шкафчето.
Убеждават ме, че това е идеално за инвалидите. Обаче цената ме кара да бъда скептичен. Колко би струвало това? И не е ли всъщност желанието да си направим войници като в Аватар водещото на тези експерименти, а горките инвалиди ги използват за параван на хуманната си мисия?
Винаги нещата имат две посоки.
...
Също така - хора, които са с парализа на долните крайници /нарушение на гръбначния мозък/ - след имплантиране на стимулатор в увредения сегмент на гръбначния мозък след вертебротомия - успяват да си движат краката! /съзнателно движение/. Вероятно ще трябва да се учат да ходят на ново, понеже самите им мускули са отслабнали многократно в резултат от нарушената иневрация /не работи ли добре един нерв, не очаквайте, че тъканите ще си работят нормално/.
...
Някакви импланти в ретината за случаи на ретина пигментоза /зрителното поле се стеснява до ниво на централна "точка"/... имплатни в мозъка за лекуване на епилепсия... импланти в сърцето /то такива си имаме от бая време - пейсмейкъри/, импланти на пикочния мехур за инконтиненцио урине...
...
Компютърно моделиране на невронни мрежи...
...
Чудя се накъде отива нашето изследване?
Днес един колега ми вика - ама как, това е много важно за хората - ако някого го блъсне кола, той остава инвалид - а така - ще има шанс отново да ходи!
По принцип това е така. Но нашата човешка култура е консуматорски ориентирана, което означава - ориентирана към парите! Никой няма да се занимава с превенция и профилактика, щото от тях не може да се изкарат пари!!! А пари ни трябват, за да си купим... летящи чинии и да ходим да се бием с покемоните!!!

Обобщенията по правило игнорират изключенията. Това с "по-умни от мен" има и една друга пречка, а именно имбрийдинга, на който са били подложени хилядолетия. По едно стечение на обстоятелствата познавам няколко стотин циганина "искрено и лично", затова си позволявам да обобщавам по техен адрес. Те правят същото за българите - "българите не са хора" (имат си една дума за нечовеци, която забравих), "българите са крадливи", "българите са тарикати", "българите са богати" и т.н. Приемам, че тяхното мнение за българите е по-неправдимо отколкото моето за тях, защото често не успяват да разберат кога съм им направил услуга, а за благодарност не се и надявам.

Правилно. Как да заемат длъжност за която не им стига квалификацията да кандидатстват за нея? Нали това е интеграцията - да дадем равни условия за развитие, безплатно образование, за да може който иска да може. Ама като не иска, "насила хубост не става" е казал народа.

Ми те се изхранват с правенето на деца... залъка от устата им искаш да вземеш... Тъжното е, че заради циганите детските помощи са такива жалки, сравнено с други страни. Просто няма как един работещ човек с данъци да изхрани толкова челяд. Ако с магическа пръчица от утре няма цигани в България, детските и социалните помощи ще скочат поне 2-3 пъти и дори от данъците ще останат излишъци... Трудно е да сме хора...

Във форума има една котка, която ме кара често да се превивам от смях и ми хрумна да си направим тема в която да събираме проблясъци и забавни изказвания на съфорумци

Това е нелепица, ама имаше един цитат на един потребител, който видя в чалгата Божи замисъл! Само че го четох преди време, мъча се да го открия, но не успявам. Беше шокиращо!

С промит мозък е всеки, който не желае да мисли сам и се вкарва или го вкарват в рамка.

Онзи, който твори живота си и търси нови простори е луд, но нека има повече луди... те променят света...

Ето една статия, която осветлява проблема с медийното промиване на мозъците, която брат ми сподели с мен във фейса.

Ноaм Чомски посочва 10 начина за манипулиране чрез медиите ...


Манипулиране
Ноам Чомски е съставил списък на „10 начина за манипулиране“ с помощта на медиите. 1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“). 2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги. 3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция. 4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. 5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко. 6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение … 7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост.С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. 8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … 9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие. 10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.Ако разпознавате тази манипулация в поведението на медиите споделете тази статия с възможно повече хора за да се изгради независимо общество от хора, които могат сами да правят своя избор.

Темата май доста се измести.

Проблемът на Системен се състои в неговото нетърпение.Иска да се промени с едно щракване с пръсти, да заспи един и да се събуди някакъв друг.

Днешното поколение ученици и младежи нито може да мисли, нито - да потърси информация в интернет, нито - да намери книга в библиотека. Всичката информация трябва да му се дава в сдъвкан и изплют вид.

От друга страна, той не чете критично. Предоверява се на съмнителни и псевдонаучни източници.

Темата е много интересна и се съдържа в куп други езотерични филми и книги.
Едно мога да кажа от собствен опит, аз проектирам почти всичко в своята реалост. Представям си, визуализирам нещо, което искам да се случи и то се с;учва много често почти или поне приблизително, с много малки изменения както съм го визуализирала.
Но в един момент започнах и да имам дежа вю много често, това е негативния ефект, защото когато проектираш реалности, това може да става на сън или наяве, човек мобилизира целия си умствен потенциал и интуиция да предусети бъдещето си да му даде направление в желаната посока.Всичко това е възможно, но според мен има лимит, някакъв предел на иницииране на реалности.Или инверсия както тук в темата се нарича.
От половин година спрях да правя това, защото получих някакво заплашително усещане, с тези вече преживяни ситуации, че всичко отива към своя край, че всичко ще свърши, щом то зависи от мен, а не от Бог или някой друг.
За момента просто живея без да правя големи планове или да нареждам много приоритети на масата.Защото започнах и да сънувам бъдещи моменти и това съвсем ме изплаши.Опитът ми не е много позитивен, въпреки, че благодарение на моите проекти с бъдещите реалности започнах да постигам неща, за които преди не бих и мечтала, не попадаха изобщо в моя хоризонт на желания.
Може би всичко това би прозвучало налудничаво на много хора, но е нещо, което реално преживях и нещо от което умишлено се отказах.
Разбрах , че всеки си има много важна съдба, някаква мисия, която е по- голяма от която и да е моментна мечта или желание на самия човек и затова намирам за по- здравословно да се живее тук и сега.Без да се влияе на реалността по никакъв начин, чрез мисли и сънища. Човешкото съзнание е могъщ инструмент и в това съм се уверявала многократно.Може да бъде с лечителски терапевтични сили, но може и да се стигне до самоубийствени актове, които да не са осъзнати най- вече. Хората са магьосници, особено съвременните хора, но поставят малките материални желания пред истинските духовни подбуди на самия живот, които се разкриват именно, когато се откажеш от всички свои желания.
По тази тема мога да изпиша много страници, но за мен по- скоро е вече някакъв разрешен казус, ще ви спестя това, хахахаххаах.Поздрави!

Аз по- скоро винаги съм успявала да запаля хората около мен по интересите си, тези с езотеричен характер. Безброй пъти съм изпращала линкове към форума, за да четат. Повечето пъти не им стига смелостта да се регистрират и да публикуват мнения. Но това си остава едно тайно тяхно местенце за четене и отдих от дългия пълен с меркантилности ден.Майка ми и баща ми знаят за моите интереси и се радват за мен, когато ходя на срещи на Портала или се срещам с хора от Портала неофициално.
Като че ли никое друго място за духовни практики не може да ме привлече по тази начин, и да ме накара да се чувствам като у дома си.
Многократно съм разказвала за идеите на Петър Дънов на всякакви хора, които са ме изслушвали спокойно и с интерес. Задавали са ми въпроси, на които често не мога да отговоря, защото не се чувствам напреднала, аз просто вървя по- собствения си път. Дали съм ученичка на Дънов и това не знам, камо ли да имам претенции за това, просто знам, че аз и Дънов имаме пресечна точка, той може да бъде моя светлина в тунела и да ме преведе през живота. Това е повече от достатъчно на този етап.Благодаря на всички съфорумци, които също осветяват моят път и правят денят ми по- лек и по- светъл, щом се докосна до тях!