Милкана

Като се заговорихме за розата - нека де се вмъкна и аз с едно много свежо впечатление от вчера. мисля, че за първи път ми се случи, но не съм сигурна все пак - да усещам ухание на рози... Усещах аромата в автобуса, а после в моята стая. Реших, че вероятно идва отвън, от двора на съседите, излязох на терасата, но ... навън миришеше на липа, а не на роза ! В автобуса си мислех, че ароматът идва от букета 9 червени рози, които моят любим ми подари по един много, много специален повод, свързан с... цветята , при това купих бутилчица мин. вода, ца да може по път да не останат жадни . Букета оставих във всекидневната, затова бях учудена от аромата в моята стая. Дори отидох, за да ги подуша, но се оказа, че те не изобщо не миришат ! Май розите ми говореха, или говореше Някой друг, но на техния език, послание ли ми прати, що ли... Ето, сега като прочетох, че розите са връзката със сродната ни душа..., а пък са любимото ми цвете..., на всичкото отгоре и по зодия ми е съответстващо, а и има един сорт роза , наречена с моето име...

А какво ще кажете за това, което ми се случи на Петдесетница, на силно енергийно място в планината, по пътя към извор - вместо да привлека добри същества, станах приемник на...кърлеж. За първи път и то в такъв ден и на такова място.

До Търсеща: Мисля, че е възможно в някои случаи подобни връзки да се дължат на кармична обвързаност - много силна връзка в минал живот, може би последният преди настоящия. Импулсите са твърде силни, за да бъдат потиснати и експлицират отново без да се интересуват от това в каква обвивка са двамата сега, в тоя живот. Интересно дали не става дума за сродни души...не знам, защо не. Друго също е възможно - ако в предишния живот някой така е бил привързан към пола си, че трудно подсъзнанието ме възприема настоящия си облик. Често се наблюдава при малки деца 2-3 год. момченца да стоят пред огледалото и да се гримират, както и малки момиченца, които приличат на момченца. Постепенно с израстването става и адаптация към новото /другополово/ тяло. Все пак ми се струва, че това е заложено предизвикателство и от разрешаването му зависи как ще се върви нататък. Аз почти нищо не съм чела от учители и посветени, това са си мои предположения, затова ме извинете, ако не съм точна.

Имало е и такива - ето какво изрових като архаични имена от имениците, сигурно и други "дървета-хора" е имало, но няма запазени писмени сведения. 1. Аблан чинар; планински божур Аблена > Албена 2. Борика 3. Боровинка 4. Бреза, Брезан, Брезина 5. Бръшлян 6. Габро 7. Глогин, Глого 8. Горун ('вид дъб') 9. Девесил 10. Дренка, Дренчо 11. Дъба, Дъбко, Дъбина 12. Дюла 13. Ковил, Коил ( XV в.) 14. Клено 15. Кокичо 16. Крина, Крино 17. Крушо ( XVI в.) 18. Къпин, Къпина 19. Мако 20. Маслина ( XVI в.) 21. Мекиш ( XV в. ) 'вид явор' 22. Орешко, Орешка ( XIV в.) 23. Пелин ( XVI в.) 24. Топол, Топола( XVI в.) 25. Ховина ( 'хвойна') 26. Черника 27. Ясика (осика - трепетлика)

Да, това е градът, не грешиш.

Защо ми прави много силно впечатление, че бездушното отношение е много често срещано явление в един определен български град... Гледам отстрани и мога да определя типа поведение и отношение като матрица- тона в гласовете е един и същ, погледите са еднакви, лъхащия студ също. Резервираност, официалност, дистанцираност. Съпроводени от високо самочувствие, за което дори надморската височина не е оправдание. Продавачката на зеленчуци, жената на отсрещната телефонна линия, човекът в автобуса., шофьорът на такси... - те така приличаха на извадени от калъп, че сякаш бяха роднини или роботи. Дори нямаха на лицето си маска-усмивка. Мисля си, че причините са собствената ни уязвимост, болката и омразата към трудния живот; подражанието - следването на модели, типични за други нации, желанието за оцеляване на всяка цена, стремежът за надмощие, който обаче се постига не чрез лично израстване, а чрез смачкване на другите.

Започна да става интересно, наистина. В крайна сметка излиза, че има прераждане, но то се прекъсва, ако си истински, вътрешно свързан с Христовото учение човек. Такъв човек преди се е прераждал, но стигнал до определено висше ниво на съзнание, мисъл, прочувственост и битие, прекъсва омагьосания кръг и повече не се връща тук. В смисъл - няма какво да прави на Земята като човек. А може би се преражда в други светове като други същества? Означава ли тогава спирането на процеса на прераждане...смърт? И какво предстои след като вече не се превъплъщаваш? Едва ли някой ще може да ми отговори. Това са си риторични въпроси. И звучат като излезли от устата на дете, което вечно повтаря думичките "какво" и "защо"

"Как например възприемате факта, че образът на Иван Рилски е на монетата от 1 лев, като самия той е ненавиждал парите!?!" Възприемам го като...обратната страна на монетата Едва ли някой ще боготвори единия лев, защото носи лика на светец - ще се прекланя пред светеца, но не и пред парата. А за да е там си има значение, наглед противопоставянето и несъвместимостта - монета/духовник-светец е само привидно. Той е там, за да да се смекчи противопоставянето, за да пази и бди - не над парата, а над нас, тези , които я слагаме в джоба си. Да гледме на нея не като на разменно средство /каквото е/, а като на реликва. И да си я предаваме.

Май въпросът опира не в това дали наистина има прераждания или няма, а дали вярваме в тях или не вяваме. Независимо от вярата, убеждението, предположението, логиката, изводите, нещо или го има, или не. Не ми се вярва християните да не се прераждат, а будистите да се радват на кръговрата от животи или обратното. Или ще важи за всички, или за никой. Та нали е за това - ако има прераждане, веднъж си мюсюлманин, друг път християнин, разкъсан от лъвовете, трети път будистки монах, четвърти - атеист. Така си представям нещата, не мога да съм категорична, че прераждане има. Ще ми се да вярва, че има. Макар да е страшно като си помисля колко още народ се е подвизавал под управлението на моята душа, чак настръхвам и че може би съм била какъв ли не изверг, блудница или кръволок, да не говорим за евентуалните преплитания с другите, в които се попада в какви ли не взаимоотношения. Системата става много сложна и навързана.

За близнаците

Слушах внимателно. Нямаше никакви подробноси и обяснения, само ми каза "до Народното събрание" - думите на чуждия език за президетнство, мин. съвет и нар. събрание изобщо не си приличат, по-ясно от това няма накъде

Днес имах много ярък пример за телепатия. При разговор но мобилни телефони - може би те са я задействали и усилили по някакъв начин... А и мисля, че денят ми беше натоварен от нечия отрицателна енергийна намеса спрямо мен / урочасване с други думи/, поради което където и стъпех, правех грешка и бях не като на себе си. Та за случката. Обадих се и питах къде се намира една уличка. Чвекът отсреща /на чужд език говорехеме/ ме казва, че е до Народното събрание, но аз вместо площада с коня си представих площада пред Президентството. Което ме учуди, защото значенията на думите не бърках - бърках само визията за топоса, който означават. Бях далеч и се качих в такси. Което подмина Народното събрание и се насочи към..Президентството. Попитах шофьора дали е сигурен, че се движим правилно. Ами съвсем сигурен беше. А уличката...беше досами мястото, което видях при споменаването на "народно събрание". Грешката е била вярна - уловила съм не думите, а мисълта на човека отсреща.

Източникът е един вестник, който черпи информация от други източници, но същият весник във всеки свой брой понякакъв повод дава нещо от Учителя. Ще потърся подробна информация и пак ще се включа.

Случвало ми се е да се влюбя в момче, което смятах за грозно. Когато го видях за първи път, бях толкова разочарована. Минаха месеци,появи се друго момче, тип красавец, който ме впечатли, а явно и аз него, защото ми обръщаше доста внимание. И с двамата се познавах покрай работата. И двамата поканих на моя рожден ден. Тогава запях и видях реакцията в тези два чифта очи. Тези на красавеца изобщо не гледаха към мен, а тези на "грозното" момче ме гледаха с такава топлина и възхита. И аз се влюбих. Влюбих се в това уж грозно момче, което бях отписала като възможен мой възлюбен още в мига на първата ни среща. Никога нямах връзка нито с единия, нито с другия, дори и еднократна, но разбрах, че зад странните корици с непонятен цвят се крие вълшебството на Словото, а лъскавата гланцирана подвързия съхраняваше няколко листа, откъснати от списания...

Току-що прочетох, че вероятността вегетарианците да имат близнаци е намалена до няколко пъти в сравнение с консумиращите месо и мляко. Как ви се струва подобно твърдение?

Да, наистина са и по тази тема, още докато споделях там, виждах, че се отклонявам, но отклоненията са връзките, които свързват отделните теми в едно цяло... Нека тогава добавя още нещо. Пак е свързано с немския. Като ученичка не го понасях, бяха определили нашият 5 клас да учи немски, но се вдигнахме на протест и аз бях сред най-отявлените протестиращи. Наложихме се и започнахме с английския. Доста по-късно изпитах огромно желание да го уча, започнах сама, а после на курс. Питаха ме дали съм го учила някъде някога, заради много доброто произношение /е, то произношението се дължи на добрия слух :)/. Но което е по-странно, попадах на думи, които бяха нови, но аз ги знаех отнякъде. Не можех да се сетя от кога и по какъв повод съм ги научила, но ги знаех. Често съм се замисляла доколко не се самозаблуждавам, търсейки доказателства за прераждането. Може би оная детска думичка е само случайно съвпадение по звуци, а непознатите думи са чула по телевизията или съм ги срещала в речник мимоходом и са се запечатали без да знам. Другото, което ме кара да се съмнявам е, че е твърде скоро. Да, мисля си, че между две прераждания трябва да минат доста повече от някакви си 50-60 обиколки около Слънцето. Не е ли прекалено скоро? Освен това са ми казвали , че в наше време се прераждат много стари, древни души. Съвсем не претендирам да съм такава, разбира се

Не мисля, че праната се вижда. Във въздуха има много примеси, прахоляк и какво ли не и минаващата светлина се отразява в тях.

Мисля, че точно на място дойде и аз да споделя един от повтарящите ми се кошмари - защото има връзка с втората световна война и с немците... Само че аз сънувам, че съм преследвана, че бягам и се крия, почти винаги ги има нацистите, тайната полиция с дългите шлифери. Не успяват да ме заловят, защото, струва ми се, аз моделирам ситуацията насън - осъзнато сънуване. Мисля, че вероятно ако това са спомени от минал живот, съзнанието ми не може да понесе еветуалната страшна смърт, мъчение и затова заменя изхода от ситуацията - или с добръ, или сънят се прекратява и "филмът" остава незавършен. Нямам усещане дали съм мъж или жена, имам усещане за себе си сега каквато съм, но пренесена там. За да си мисля, че това са някакви спомени от друг живот допринесе един малък факт. Като много малка, може би на 2 г. съм произнесла една дума, която никой не е разбирал какво значи. Ревяла съм и съм искала "дако". По принципа на изключването накрая "включили" за какво иде реч и тази дума си беше част от моя речник като дете. Чак когато учех чуждите езици след години, се натъкнах на "моята" думичка. На чешки е дека (одеало, покривка за легло), но идва от немското Decke (покривка), dach (покрив). А знаете ли кое съм имала предвид по "дако"? Торбата-калъф, чаршафа, в който се пъха одеалото или юргана...

Днес протегнах ръка. Не беше човек, но беше душа. Малка, крехка, нежна, полусляпа и разплакана. В дъното на една шахта. На края на нашата късичка улица.Гласчето молеше за помощ, минавах наоколо. Много хора са минавали, но кои са го чули? Спрях се, потърсих с поглед. Гласчето идваше изпод земята. Видях малкото същество, което напразно се опитваше да се покатери и да изпълзи от уличната канализация. Ръцете ми са слаби и с мъка успяха да вдигнат циментовата решетка. Мина човек.Посъветва ме да оставя животинката там, на кого му била притрябвала! Отвърнах: "На мен не ми трябва, но това е душица и не мога да я оставя там." Не се срамувах, че прилегнах на асфалта, а косата ми омете прахоляка, опитвайки се да хвана мъничето. Хората предполагаха, че съм изпуснала пръстен или друга скъпоценност - кой можеше да си представи, че ще си правя усилия за нещо толкова смешно. Минаха две момченца, ще призная, че сърцето ми се сви при опита да измъкнат съществото. "Ами ако имат лоши намерения?" - казах си - нали едни такива детски ръце подхвърляха друго едно коте и пищяха с дива радост, щом гравитацията придърпаше летящото коте..." Не, тези нямаха лоши мисли, напротив. Две чудесни деца. По-дългата ръка на баща ми успя да стигне до котето. Малките ръце на децата го прегърнаха. "Има надежда" - помислих си.

Именуването на човешките индивиди става на доста по-късен етап в неговия етногенезис. Етнографските данни сочат, че собствените имена, както ги нарича Клод Леви-Строс – автоними (autonym), наред с родовите имат езотеричен, сакрален характер и са oт тотемичен произход. Това е митологичното мислене, което отъждествява името и денотата. То обяснява появата на множество собствени имена ≡ фитоними – името, знакът, лексемата играе ролята на медиатор между два обекта – растението и човека. Още в процеса си на оформяне като хомо сапиенс човекът изучава и осмисля качествата на животните, растенията и неживите предмети, нещо повече – започва да ги сравнява със собствените си качества. Връзката на човека с растителния свят превръща този процес в част от човешкото мислене. За архаичния релгиозен опит дървото (или по-скоро определени дървета) изразява сила, мощ; то е космос, живот-възраждане, познание и се свързва с някое божество. Уподобяването е един от основните принципи на именуването. В представите на древните тревите (билките) дължат лечебните си свойства на това, че първи са ги открили боговете. Природата и символът съществуват съвместно в архаичното мислене. Славяните вярвали, че името може да предава не само характер, но и съдба. Процесът на приписване на качества, характерни за растенията, на хората е метафора. Това е в съответствие с принципите на антропоцентричността. Латинската сентенция Nomen omen обикновено се превежда като 'Името е знак', като под знак се разбира предзнаменование, но omen има и второ значение `желание, пожелание´. Даването на име в е свързано винаги с някакво пожелание, с нещо, което трябва да се случва на неговия носител или което той трябва да донесе с появата си, затова дори т.нар. предпазни имена, имащи за цел да защитят човека от нещастия и болести , са по същество свързани с пожелание новороденото да оцелее. Този елемент е много силно застъпен в имената със славянска основа. Установяването на славянският език като език на основното население в нашите земи, претопява голяма част от именния фонд на траки и прабългари. Навлизането на християнството води до двуимие: наред с домашното, езическото име (“растителните”собствени имена са именно езически) се употребява и църковното. Празнуването на Цветница е модел на синкретично обединяване на езически и християнски обичаи. Тъй като са предхристиянски, тези имена липсват в църковния календар, няма светец, който да ги покравителства, затова възниква необходимостта да се асоциират и с църковен празник - той е имен ден на всички, които свързват името си с цвете (растение), като почитта се корени в представите за възраждането – събуждането на природата , почит към лечебната сила на растенията. Едно кратко и непретенциозно проучване на имената, които приемат българите мохамедани (помаците) в процеса на насилствена или доброволна интеграция показва, че сред тях на особена почит се радват фитофорните (от гр."носещи растение" имена)имена Карамфил, Трендафил, Малин,Невен, Росен, Невена, Ягода и образуваните от тях презимена, при което често се стига до комбинации като Карамфил Трендафилов и под. Причините за това са две: първата и основна за по-старото поколение – това не е християнско име, не се свързва със светец; втората е, че някои от имената са калкирани от персийско-турските им съответствия (Роза от Гюлфида напр.). По-натам ще се опитам да изясня защо в българския език има толкова много имена на хора, които са и имена на цветя - за разлика от всички други славянски езици. Ето ви списък на " цветните" имена, които се използват в нашите именници, независимо, че някои са чуждици, те все пак се асоциират с растение/ цвете 1. Аглика ( XVII в.) 2. Билка , Биляна 3. Божура ( XVI в.) 4. Босилко , Босилка ( XVII в.) 5. Бука , Буко 6. Виола , Виолета, Виолетка 7. Вишо, Вишна, Вишня 8. Върба, Върбан , Върбана, Върбина , Върбинка 9. Гергин, Гергина, Гиргина 10. Гладиола 11. Гюла 12. Дафин , Дафина ( XVI в.) 13. Дилян, Диляна , Дилянка 14. Детелин , Детелина 15. Елица 16. Жасмина 17. Иглика 18. Ирис ('перуника') 19. Калин, Калина ( XIV в.) 20. Камелия ('салеп') 21. Карамфил, Карамфила, Карамфилка 22. Кита, Китка, Китан ( XVI в.) 23. Латин, Латина, Латинка 24. Лиана, Лияна 25. Лилия ('бял крин') 26. Лилян, Лиляна, Люляна – (от люляк или лат. lilium 'крин') 27. Лоза, Лозан 28. Малин, Малина 985 ( XV в.) 29. Маргарит, Маргарита, Маргаритка 30. Незабравка 31. Невен , Невена , Невяна ( XIII в."който не вехне") 32. Орхидея 33. Перуника 34. Ралица 35. Ракита 36. Роза , Розалина , Розана, Розин и под. 37. Росен ( XVI в.) 38. Ружа , Ружена, Ружина, Ружка 39. Смилен , Смилена, Смиляна 40. Теменуга , Теменужка 41. Трендафил , Трендафила , Трендафилка 42. Фидан, Фидана , Фиданка 43. Хортензия 44. Хризантема ( гр. 'златно цвете') 45. Цвета , Цветан , Цветана , Цветанка , Цветелин, Цветелина, Цвети , Цветин , Цветина , Цветозар,-а Цветилюб,-а, Цветимил,-а , Цвятко и под. 46. Череша , Черешка 47. Чубра , Чубрина 48. Яблена 49. Ягода , Ягодина ( XVI в.) 50. Явор, Явора, Яворина ( XVII в.) 51. Ясен ( XV в.) 52. Ясмина Най-разпространеното "цветно" име е Цветанка, следвано от Маргарита; от мъжките Цветан, а на второ място – Калин. Сред 15-те най-разпространени женски имена в България 3 позиции са заети от собствени имена с “растителен” компонент ( 8. Цветанка; 9. Маргарита; 13. Лиляна )

До Сони - О, да - това за имената на цветята...и хората...ами то е част от моята дисертация .

Много ми е мъчно, когато цветята ми линеят или загиват - случва се и това за жалост. В стаята си имам 12 саксии и си ги обгрижвам с такава радост, дивя се на всеки листен зачатък, следя как се развива новото листо и им говоря. Имаме един стар кактус, от тези, на които им казваме коледниче, коледарче /Epiphyllum/- защото цъфтят зиме с множество цикламени цветчета. Този наш кактус страдаше много години - не цъфтеше. Затова бяхме невероятно изненадани тази година да го видим в цялото му великолепие, превити стъбълца, натежали от кичести огромни цветове, които не можеха да се преброят! Но най-голямата изненада беше, че те се появиха по Великден! Естествено, разбрах какво ми каза кактусът Щастлива съм, че имаме и двор и там гледаме цветя. Забелязах, че купените от един магазин цветя все ми умират, а от друг - живеят и пеят. Март месец имаше цветарско изложение и аз така се натоварих с разсади, саксийки + една палма, че ме спираха и шеговито ме питаха дали са останали още растения . Освен всичко това те, цветята и другите растения са обект на едно мое научно изследване, свързано с имената им. Нали знаете - името е знак Чували ли сте за теорията на първичното клетъчно възприятие? Растенията приемат телепатично мислите и реагират досущ като нас хората - плашат се , ако покрай тях мине куче, ако човекът си представи горяща клечка кибрит, умеят да се преструват на мъртви, ако в близост има човек, който е унищожител на растения. Ето ви някои малки съвети при засаждане на растения: Ако донесете вкъщи вече вкоренено растение, нека постои няколко дни преди да го прехвърлите в друга саксия. Не прекалявайте с поливането - промяната на мястото е голяма травма за него и то реагира свръхчувствително. Щом свикне с новото си обкръжение, изберете му подходящ съд и бъдете нежни, когато го прехвърляте - мисъл или дума на успокоение няма да са излишни. Най-подходящ ден от седмицата за пресаждане на растения или за саденето им е понеделник - белият ден, денят на Луната.

Имам филм за индиговите деца - Indigo На едно място момиченцето обяснява на своя дядо как в "мрежата" общува с други деца без езикова бариера - и че се среща дори с едно дете от България и с друго от Китай. Във филма това са май единствените чужди държави, които се споменават. Струва ми се - не са избрали случайно точно нашата България за пример.

Е, аз съм пристрастна към Родопа. нормално, оттам тръгва едната линия на моите корени, другата линия е също планинска - от сърцето на Средна гора. Никак не е случайно, че съм родена точно на по 110 км от двата източника. Но ме тегли южната топла, женска, пееща Орфеева планина. Казвали са й през Средновековието Кръстатата гора - заради безчетните църкви, параклиси и манастири; наричали са я Славиеви гори - по името на Алекси Слав, деспотът, който е отговарял за тая част на България. Оттам е душата ми, родовото невеществено наследство, песните, които пея; от Средногорието е тялото ми, чувствата и емоциите. В хороскопа ми имам въздух 5, Ето, това са причините, заради които планината ме привлича - идентификация...

В много случаи мъжът въобще не е пиян, но пак посяга. Познавам един мъж, който е с богата душевност, таланти, късметлия, с образование, знания и умения, кротък и благ, но в моменти на афект от своята съпруга, става неузнаваем, още повече, че на децата си не посяга. И много прилича на дядо си-явно наследствена енергийно-физическа заложеност. Жена му няма никакво намерение да се развежда - поради страх, несигурност, заради обществото и най-вече заради децата - за да не растат без баща. Не споделя с хората за това, не коментира съпруга си, нито се оплаква от него. "Агресията на другите, атаките ни правят по-силни" - не мислите ли, че цитатът по памет на нечие мнение е на мястото си тук? Аз бих се махнала тутакси от такъв мъж, независимо колко ценен и полезен е. Но хората имат различна нагласа и съдба.