Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Милкана

Участници
  • Общо Съдържание

    476
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Милкана

  1. Милкана

    Огледалото

    "Какви лица ли отразило ревниво пази огледалото то сякаш е един прозорец отворен в друг, предишен свят" Атанас Далчев Какво е скрито зад огледалото ?
  2. Темата, която отварям в известна степен представлява обобщение на писано по други сродни теми - за вегетарианството, гладолечението, слънцеядството. Неизбежно си поставих въпроса откъде тръгва духовността и има ли връзка с храната, която приемаме. Безспорно храната носи енергия, която трупаме в себе си и не е без значение какво ядем. Парадоксално звучи, но чух по новините, че при износ на месо за мюсюлманска страна, българското мюфтийство трябва да удостовери със заверка, че месото е от животни, убити по начин, който е в съответствие с Корана... И така, хората се делим на месоядни и немесоядни, като към вторите влизат различните степени на вегетарианство, както и суровоядството. Третата група е на приемащите енергия /прана/ по алтернативен начин - от Слънцето. Имаме ли право да степенуваме хората по духовност и отвореност на съзнанието според начина им на хранене, да заклеймим карниварните като духовно нищи и да възвеличаем фотосинтезиращите като просветлени ? Трябва ли да подражаваме, или да следваме себе си и как да разграничим външния импулс от вътрешното желание? Неизбежно ли стремежът ни към принадлежност на третата група ще ни даде търсените резултати? Няма ли опасност да се загубим сред другите, търсейки себе си?
  3. Днес е зимното равноденствие. Защо е било така почитано и какви енергии носи?
  4. Милкана

    Общуването

    Как общуваме, умеем ли да общуваме, с кого общуваме, защо общуваме? Коя е притегателната сила, която сближава хората и коя е тая сила, която ги раздалечава. Общуването като начин на изява. Интровертност, екстравертност. Как реагираме - в ролята на инициатори и в ролята на ответници. Какво очакваме от общуването и какви са резултатите.
  5. Милкана

    Млякото

    Здравейте, мили приятели Отварянето на тази тема бе провокирано от една скорошна дискусия, в която моят събеседник се изказа против прясното мляко. Бях леко шокирана, тъй като не съм чувала до сега теза, според която то е вредно. Прясното краве мляко, което най-често консумираме, е изключително богато на протеини и аминокиселини, някои от които бавно разграждащи се. Това създава проблеми у доста хора, които се изразяват под формата на алергия или колики, съпроводени с диария. Причината за подобни оплаквания е, че лактозата /млечната захар/ се разгражда от ензима лактаза, който у някои хора липсва по рождение или с възрастта намалява/изчезва. Така за тях прясното мляко се оказва трудно поносима, та дори вредна храна.
  6. Веднага ще приведа един пример, много сходен на твоя, пролетен цвят. Това лято момченцето на моя приятелка навършва 2 годинки. Появата му на бял свят е истински чудо след като преди време лекарите предричаха ин витро с почти нулев успех. Точно тогава обаче детенцето е станало по естествен път. Бременността беше проблемна в началото, поради това, че е първа и то не в първа младост. Освен това малкият се роди недоносен. Семейството си имаха 2 женски котки. Имат си ги и сега. Нито за миг жената не се замисли да се раздели с тях - с твърда увереност устоя на многобройните атаки от страна на родителите и лекарите. Каза им така: "Аз не съм взела тези две котета, за да ги подхвърля. Те не са заплаха нито за мен, нито за здравето на бебето". Нито за ден двете котки не напуснаха дома им. О, но това съвсем не е всичко. Преди момченцето да навърши годинка, котките в дома им увеличиха броя си - родиха се 4 мъници. Моята приятелка реши това да се случи, докато детето й още не е проходило. И така когато ходех у тях на гости, виждах малкия заобиколен от пухкавите създания. Разбира се, не са допускани в спалнята, но пък ползваха проходилката му Поддържането на хигиена в дома, ограничаване на достъпа до някаква степен, редовното обезпаразитяване и ваксинация на любимците предотвратява каквато и да е опасност от зарази. По-скоро бихте хванали токсоплазмоза от недобре измити зеленчуци в ресторанта, отколкото от котка, която не излиза навън. Сигурно е много трудно да се преборите с мнението на по-възрастните, до някаква степен сигурно се замисляте дали все пак не са прави и ако са прави, дали няма да допуснете грешка, като не ги послушате. Важното е, че двамата с приятелят ти сте на едно мнение. Ваше е решението да имате животинка, да имате дете. Много често в бездетни семейства именно взимането на котка (не на друго животно, а на котка, знаете защо) отключва входа за появата и на наследник. Ами ако с отстраняването на котката премахнете и възможността за сполучлив опит? Би могло да се разсъждава и така, макар че родителите ви няма да разберат това, защото са израстнали с други разбирания, вярвания и представи. Ние имаме две котки вкъщи и не мога да си представя да се разделя с тях. С твърдост, здрави доводи, с тих, но ясен тон трябва да заявите своето решение. Защото то е продиктувано от вътрешния глас. Ако искаш, мога да те свържа с моята приятелка, за да сподели лично как е успяла да се справи. Между другото, мисля че...е, беше рано за споделяне, когато последно се чухме, но май те...очакват второ бебе Това е пример от скоро време, от София, за човек, когото познавам лично. Тъй като от известно време имам много контакти с коткари от близо и далеч, непрекъснато съм свидетел на истории с бебета, раждане и отглеждани в домове с много повече от две котки. Скоро една беше споделила, че котките разбрали за бременността й преди самата нея - просто изведнъж вече не лягали на корема й! Едно от нашите котета беше родено по едно и също време с бебето на стопанката си. Говоря за Чехия, там, както и в други европейски държави, на почит са както по-големия брой деца, така и гледането на любимци. По нашите географски ширини съзнанието е доста ригидно, но ако не ние, то кой друг би могъл да разчупи старите преразсъдъци?
  7. shekila, терапия не се прави чрез писма, а чрез личен контакт. Терапевтите не са длъжни да отговарят на съобщения и молби за съвети. Ако го правят, то това е напълно безплатно и коства личното им време и ангажираност на съзнанието с цел вникване в проблема на конкретен човек, а споделеното във форум помага на други хора с аналогични проблеми да прочетат, да си направят сравнение и извод за себе си, да се поучат.
  8. Милкана

    Психеделичната култура (след 1990г.)

    Щом като предпочитате дискусия под формата на цитати, ето и един от мен: В статията си „История на будизма” Рик Фийлдс споделя това, като разказва една случка в центъра на дзен-наставника роши Еидо Шимано. В Ню Йорк един ученик влязъл в дзендо дрогиран, седнал на своята дзафу, докато се почувствал достатъчно просветлен, за да стане от възглавничката си по средата на дзадзен, да коленичи пред учителя, роши Еидо, да удари камбанката и да излезе безгрижно в малката градинка с камъни зад дзендото. Роши Еидо го последвал и двамата стояли очи в очи, докато учителят попитал „Да, но дали е реално?” и ученикът, който изглежда дотогава си държал на своето, побягнал. След това било установено правило, че никой не може да сяда за дзадзен, ако е взел ЛСД в или извън дзендо. Вие можете да погълнете някаква много мощна субстанция и дори ако физически сте с разнебитено здраве, ще може да се докоснете до дълбоки места, за което обаче ще платите някаква физическа цена. Когато вашето тяло е в хармония и открито, вие можете да се откриете към по-дълбоки равнища с много по-малко физическа дисхармония. Също така това позволява преживяването да бъде интегрирано. Без подготовка на тялото човек не може да удържи тези разбирания. Твърде възможно е преживяванията, предизвикани от вземане на психеделични дроги, да бъдат във вреда на духовния напредък. Освен данъка, който наркотичните вещества вземат от едно тяло, което се нуждае да бъде потегнато и пречистено, за да може да побира все по-големи количества енергия, наркотичните вещества оказват силно въздействие върху психиката. Егото наблюдава разширяването, което се случва, а последното нещо, което егото иска, е разширяване на съзнанието, още по-малко просветление, защото това би му отнело бизнеса като шефът на шоуто. Егото често ще използва това, което е открило чрез тези преждевременни мистични преживявания, за да стане още по-твъдо и неподатливо на промени и да изостри способността си да се защитава онова, което естественото и същностно просветление открива. В резултат човек става по-свит и с още по-тъмни представи какво реално представлява просветлението. „На половината път до върха”, Мариана Каплан
  9. Милкана

    Психеделичната култура (след 1990г.)

    А психиделичната култура включва ли използването на упойващи вещества? Трябва ли медитацията, трансът да вървят в "комплект" с подобни катализатори? А какво всъщност активират те - докосване до друг свят, или объркване в създаден собствен илюзорен? А защо са забранени тези субстанции и доколко морално е да се предлагат на разни псевдомедитации? Знаете ли, изниква ми следният образ: хром човек, който иска да проходи, обляга се на патерици и му се струва, че отново ходи, до момента, в който ги остави. ДМТ е нещо подобно на патерица. Ще кажете тогава - ами да, просто помощно средство за постигане на определено състояние. Така е, може би сравнението ми не беше съвсем точно, но идеята мисля, че става ясна. Господ предлага път за достигане до него. Този път е труден, дори невъзможен, отказваш се, когато ти свърши водата в пустинята, хлъзгаш се надолу по урвите почти стигнал до върха - болка, страдание. И тогава идва Дяволът, той прави чудеса, прави ги веднага, пред очите ти - подава цвете, което да те отведе право където искаш. Използва слабостта, любопитството, наивността, вярата. Опитност? А какво може да коства тя? Коя е истинската истина и може ли да се разпознае? Господ каза на хромия: "Хвърли патериците и ходи"
  10. Правото на животните е да живеят, да ги има и да ни правят по-добри. А хората вместо да бъдат приятели с животните, ги малтретират, стрелят, убиват, постигайки от това извратено удоволствие. Кой може да каже с абсолютна достоверност, че животните нямат съзнание? Днес ми се обади собственичката на едно мое коте и сподели следния случай. Пробвали безуспешно да му дадат хапче за обезпаразитяване. Затова отишли при ветеринар, но всеки път, щом ветеринарят пристъпвал с хапчето в ръка, котьо се просвал на масата и се правел на умрял! И персоналът, и собствениците загубили ума и дума. Котето предявява своето право да приема лекарството. Противопаразитните хапчета са си отрова и животните не ги искат.
  11. Милкана и каменните тамплиери Аз съм пред една висока терасирана стена, пролет е, има парк някъде горе, стоя пред стената и тогава двама огромни каменни рицари ме хващат с ледените си каменни ръце и ме повдигат, за да изкача отвесната стена и да стигна двореца и градината. СТранно, но като стъпват, тежките им стъпки не разтрисат земята. А камъкът е като жив, сякаш доспехите са от камък, а вътре, под каменния щит имат лица, живи лица от плът. Появяват се още много такива рицари горе в градината и всички ме гледат с удивително еднакви широко отворени и странно сини очи - очите им са еднакви, но има един чифт очи, които после разпознавам отново и които ме привличат по странен начин. Оказва се, че аз, както и разни други хора, сме всъщност на екскурзия във времето назад и това е нещо съвсем нормално - отиваш в някой замък, но точно в определената епоха. Оказва се, че тези рицари са всъщност мъже, хора, но модифицирани така, че да живеят в каменни доспехи, адамовите им ябълки липсват, липсва и мъжествеността им,безсмърти са, но въпреки това не са били изцяло лишени от половата си идентификация. Виждам ги голи, без каменните доспехи, един от тях се жени, до него е булката му, разпознавам го като един от многото чифтове сини очи, не си признава че съм го виждала в другия му облик. Виждам и онези очи, които така силно ме привличат и чувствам някаква неземна сладост от погледа. След малко се озовавам в реалния свят, разбирам, че за ида отново в другото времево измерение, нещо , което съм направила съвършено случайно, трябва да изпълня ритуал от ядене на дюля и слушане на определена музика. Аз съм в католическа катедрала, уредничката ми казва да намеря прохода чрез музиката, която се пази много строго, за да мина отново в другото измерение. Усещането е като във фентъзи, като в онзи "детски " филм за Нарния. Така и не си спомних успях ли или не да се прехвърля, но дори еднократното ми пребиваване там ме беше заредило с такъв оптимизъм и добро настроение, че онези сини очи светеха през целия ми ден. Казах си - ето , има кой да ми подаде ръце, кой да ме измъкне нагоре, не ме оставят да съм сама в трудната ситуация, помагат ми, грижат се за мен, ще ме качат на нова основа, където да продължа работата си, ще ме повдигнат - те, рицарите от храма или които и да са те, но бяха добри и с невероятни сини очи. Така сънят ме успокои, но после дойде друг удар, още по-нараняващ, а аз чакам онези ръце, които видях. Този сън сънувах още по-скоро, няколко дне след този с жилетката от Ванга и като че ли това е най-светлото и радостно събитие, което ми се случи през последния месец, за жалост беше просто един сън, или мечта...
  12. Не, не са свързани с котките. Свързани са със сътресения в здравето, работното място и вкъщи - сякаш всички са се наговорили да ми се стоварят в един и същ момент - вървя в студена, трънлива и безлистна зимна гора, не виждам пътя. Но нека след малко да разкажа другия сън, много красив, силен и магичен и който ми донесе страшно много надежда, може би за да имам сили да приема струпващите се един след друг удари и да знам, че има някой или някои, които са с мен и ми помагат.
  13. Нямаше ме доста време, но нещо ме върна тук, във форума. Може би защото периодът е тройно критичен за мен започнаха да се появяват едни сънища, кой от кой по-силни. Е, някой е като кошмар, от който се събудих с облекчение, че е просто само сън. За съжаление обаче сънят се сбъдна, не дословно, но като действащи главни лица, емоция. Но не този сън е обект на разказът ми днес, защото не искам да се връщам към неприятното, още повече, че се случи и наяве. Ще споделя два изключително приятни съня, които съвсем наскоро ми се явиха. Жилетката от Ванга Сънувам , че съм в някаква стая – пред мен виждам нова жилетка, която е оплетена от Ванга. Чудех се как така, толкова време е минало от заминаването й, а тази жилетка е останала невзета от никого. Жилетката е дълга, като роба, много фино плетиво, лицева плетка, бежова на цвят като предницата е кафява, виждах тук-там как някоя кафява бримка е в повече и нарушава геометрията, но казвам си, че това е така, защото Ванга е била незряща и че дори при липсата на зрение е удивително как е направила този модел. На всичкото отгоре на масичка имаше лист с цветни миниатюри, рисувани от самата Ванга! Като че имаше неин портрет или на някаква жена, имаше сребристи или златисти бои, подобно на варака за иконите, а и самите рисунки бяха иконоподобни. Това ме удиви още повече – как е рисувала с такава прецизност такива миниатюри. Облякох жилетката. После се озовах в някаква църква – гледах се отстрани, но всъщност бях същевременно и героинята във филма – монахиня, облечена с широка роба и с жилетката. Държах в ръцете си книга за непорочното зачатие, която бях намерила в библиотеката, търсейки отговор как така съм бременна, след като известно време не съм имала контакт с мъж. Но бях бременна и то в напреднала вече бременност, прикрита от широката одежда. Сънят сънувах след пътуване до Белгия, началото на този декември.
  14. От мноооого време ни съм влизала, ни писала в портала, но очаквам с нетърпение екскурзията-среща.
  15. Най-лесно е да абдикираме и да се предадем. Да заминем нанякъди и да се спасяваме поединично. Защото виновни са ни циганите, турците, управляващите, великите сили и кармата. Лесно е да заминеш, трудно е да останеш.Чен си ме тугли тук, къдато ми е коренът. Изкорени билките, пък чакай пролетес пак да поникнат. Не, няма да ги има. Даби е част от световния заговор изтреблението на езна нация? Не знам. На много не им е приятно да има силна България и славни българи. Помните ли онзи епизод от Стар гейт, една чужда цивилизация беше удължила неимоверно много биологичния живот на човечеството, но го бе лишила от възможността за създава поколение чрез химическа кастрация.Бавно, но сигурно погубване - не с оръжия, войни, открити противопоставяния, а с хитро, с добре обмислен ход. Защо да вярвам на пророчества? Какво дават те - упование или обезкуражаване, празни надежди или примирение за неизбежното зло? А какво трябва да направи, за да не се случи лошото някой казва ли ни ?
  16. Днес се зарадвах на малките бебета-котета, както всеки ден.Радвам им се и се надявам да са живи и здрави и да радват.Прибирам се от работа - чакат ме, заспиват върху мен,гушкат се. Как да не се радвам. С оная радост, помрачена от неизвестното бъдеще и безпокойството на майка-орлица.
  17. Това е един сън, който предоставям за тълкуване. Аз също имам виждане „а ла Юнг”, но ми се ще да сверя мнението си и да чуя и друга гледна точка. Сънуващата е жена, около 30 годишна, несемейна, без деца, в общо добро здравословно и психично състояние, образована, работеща. Цитирам: „Във вестибюла на една училище съм. Таванът е висок може би 5 метра, архитектурата наподобява старинна сграда с колони. Стълбището е широко, намирам се някъде на високо ниво и виждам гише в стената. Странно ми е, защото отвъд гишето няма нищо, правя си извод, че щом има гише, значи зад него трябва да има помещение, и тогава виждам как стената става прозрачна, а зад гишето се простира другата част от вестибюла, която е огледално-симетрична на тази, в която съм. Но с една съществена разлика – частта оттатък е изоставена, мазилката е пропукана. Сещам се, че някога, преди много години училището е сполетяно от бедствие и под руините му са загинали хора. И тогава виждам хората - стоят над мен, отсреща, облегнати на парапета на дълге тераса. Деца няма. Стоят и ме гледат, досущ като живи, но не ми говорят. Научавам, че веднъж годишно при звъна на първия училищен звънец на 15.септ. те се събуждат като духове, и ако някой гледа, ще ги види, но не знаят че са мъртви и че минават години. Някак си знам, че трябва и че мога да ги освободя, за да продължат нататък в отвъдното. И един от тях, младеж на моята възраст, тъмнокос, ми проговаря. Чувствам го страшно близък и някак си цяла, когато той осъществява контакт с мен. Казва ми, че трябва да се лекувам, защото иначе ще умра от рак. Казва, че ще ми даде лек. Не веднага, а в малко по-късен епизод се протяга към мен и ми подава прозрачно бурканче в което има розово-червени хапчета в някаква бяло-прозрачна консистенция, подобна на замръзнала мас или восък. По средата стърчи фитил. Чудя се как трябва да приемам лекарството, но той не ми казва, или просто не запомних този момент, както и други моменти в съня, които загубих, защото се събудих, а следващият сън изтри и размаза до голяма степен това, което беше. Запомних обаче най-важното, и го споделям.”
  18. Къде може да се намери тинктура от жълт кантарион?
  19. А какво ще споделите за раждането насън? Би трябвало да означава успешен завършек на нещо, което е започнато отдавна, творчески процес. Тя сънува, че ражда, но сякаш се гледа отстрани и няма физическо усещане за самия процес. Казват й, че е родила тризнаци, момчета. Едното от тях било починало. Тя веднага измисля имена - по имената на двамата дядовци. Леко е отчаяна - винаги е очаквала момиче, а са дори 2 момчета че и две и се чуди какво ще ги прави , но е някак страшно горда от факта.
  20. Милкана

    Любимите Ви животни?

    Котката - любимото животно. Имам ги две вкъщи - с огромни опашки и пухкави кожухчета. Преди година по някакво синхронично наслагване на събитията, събдата ни поднесе чуден дар. Първата родословна сибирска котка с документи за произход в България пропътува над 1000 км по въздух. Решила малката при нас да дойде и това е. Обичаме си и двете котета еднакво, но трябва да ви кажа, че потеклото си личи - в поведението, в характера, в обноските - да, тя има обноски!, в стънката, в погледа. Как да не направи човек всичко, което се полага на такава принцеса! Като напр. да й потърси принц - през девет планини в десета / в буквалния смисъл /.
  21. Вчера един въпрос в "Гладолечението" провокира създаването на тази тема. За хормоналните противозачатъчни таблетки и тяхното въздействие. Откривателят им е евреин с български произход, живее в САЩ. Най-общо казано контрацептивите действат на принципа на "заблуждаване" на мозъка, който изпраща сигнали да не се отделя яйцеклетка. В брошурите са изброени положителните ефекти, съпровождащи приемането на таблетки, като дори се подчертава балансиращото им влияние върху хормоните. Най-модерното лечение на хирзутизъм /завишено окосмяване/ става с приема на такива хапчета + спиролонактон /лекарство за обезводняване, което взаимодейства с надбъбречните жлези, чиято функция обуславя и окосмяването на неподходящи места/. Прието е, че забременяване след прием на такива таблети може да се очаква след около 6 месеца след спирането им. Безспорно програмата "антибебе" остава по-дълго време на надорганично ниво, в биополето. Хайде да си поговорим на тази тема.
  22. Това дете, което е на път, се появява не случайно при вас. То е индикатор както на взаимните ви чувства, така и на личностното ти израстване. Щом като връзката ти с този човек не е мимолетно-случайна и вие двамата не сте взели мерки да се предотврати подобно..."усложнение4, знай, че то е Решение. Задръж го. Ще се справиш. Мъжът ти е създател, но бяга от отговорността да е възпитател. Трябвало е по-навреме да се дистанцира, той също има принос за положението ти и няма право да обвинява, да претендира или да поставя условия. По същата логика той би имал правото да убие вече роденото си дете - само защото то е между вас и ви свързва по някакъв начин. Но не го и помисля, нали. Детето в теб само ще реши дали да остане, или да ... прокърви безвъзвратно. Но насила не го пъди, защото... нямаш това право.
  23. Аз обаче посрещам 2005. Така се случи. Времето се върна там, от където тръгна...някога. Дано да продължи и да навакса! Весела да е, независимо коя подред.
×