alex_alex

Знаете ли наистина много благодаъря на всичко.Много се радвам че писах тук.Наистина има резуртат-съвпадиние или какво беше незнам тази нощ,но се будиха и двамата сигорно повече от 5-6 пъти.Но аз забравих,че немога да стана,напратив намирах винаги сили и ставах,а да им викам,а напротив само с прегръдки и ги осетих че и те бяха много спокойни.Didi_ts благодаря за съветата ти за стаята,аз съм го правира отчасти,смисъл оставяла съм ги за 10 мин,но съм чистила в др стая.Но да ще ги оставя и ще си седя и ще гледам в 1 точка без нищо да правя поне 10-15 мин.За яслата когато питах ми казаха,че още им е рано,но ще разпитам и на други места.Ако стане така от нищо друго няма да имам нужда.само незнам как да се отърва от чуството,че съм лоша майка.Знаеш ли Латина когато ми се усмихнат,когато се смеят тогава се чуствам най добре.за испанския като идея е супер,мерси.За викането да го заместя с пеенето има резултат.Мерси много добри съвети си ми дала.Късметче наистина не осъзнавам какво богатство имам,което много ме е яд.Обеждавам се че все едно искам да направя всичко за един ден,а неосъзнавам че и утре е ден.Итое и аз неискам да е така,но понякога е по силно отмен,но ще го променя!"Мисля, че у теб има един вътрешен страх какво е да си майка и как да се държиш като такава. Затова го има и раздвоението - едното ти лице е на жената, преди да дари живот; другото е на майката у теб."много точно си го написала,така е ,много ме е страх.Беше ми много полезна,благодаря. Ако може и последно нещо до ви попитам,притеснявам се че в Испания психически няма да издържа.Може ли да ми дадете някакъв съвет?Все си мисля,че всичко идва отглавата ми,искам да променя мислинето си,ако може да ми дадете и съвет за това.

Alexander - какво по точно имаш на предвид. Знаеш ли Диана да ще позарежа до някъде къщата,това е първото което ще направя всичко възможно да направя,все пак това ме чака цял живот,а това време с децата,тези години никога.Немога да си представя какво е това да отида някъде без тях.Май прекалявам и то доста,забравих че и аз съм човек,че съм жена.Така съм се отдала че се изгубих някъде по пътя.Крайно време е да се взема в ръце. Zarche направо си го втълпих в главата,че нещо ми има.Само си казвам това,това трябва да направя,а неосъзнавах,че сега трябва да съм само майка.Само изисквам от себе си неща.Ще намеря решение,защото наистина ще се побъркам.Това за бавачката,го приемах,че все едно е нередно,как ще ги оставя на някоя непозната.Но като го погледна от друга страна си е съвсем нормално нещо!Да,да трябва да си променя и мойта гледна точка на нещата.Мъжа ми от както се познаваме е международен шофьор,наистина много ми липсва прегръдка вечер от него,а като се прибере по закон някой от децата ще ни притеснява. Много се радвам,че писах в сайта,като че ли ми олекна по някакъв начин,чувствам се вътрешно по добре.Бях си се обедила,че ми има нещо,но ако продължавам така то наистина ще се превърне в реалност.

Здравейте !Честно казано съм очудена,че приехте така ситуацията ми.Аз немога да си представя коя нормална майка ще крещи на децата си за най-малкото,ще ги наранява и т.н.Благодаря че наистина правилно и точно разбрахте ситуацията.Да по 24 часа съм нон стоп с дечицата ми.На баби,дедевци,роднинни и т.н е много сложно.Разстоянието с тях ни е много далече.Работят от понеделник до петък,няма как да дойде някой да ми помогне.Идват някъде сигорно в месеца по 1 път и си отиват в същия ден. Zarche това което пишеш е много вярно и според мен.Но няма кой да дойде защото работят по цял ден.Все си казвам мога,ще се справя,но тази агресея коята в последно време немога да я контлюлирам буквално много ме плаши,мн ме е страх да не им се отрази. Didi_ts-това което ме съветваш да направя-обещавам ще го направя.Ще ги оставя да обърнат апартамента,да си играем заедно....Досега не съм го правила.Когато спят аз почвам да подреждам,прибирам дрехи -домакинската работа.Непомня кога последно съм легнала просто ето така,забравила съм какво е това филм,да изгледам новините. Късметче-когато спят аз си оправям еди какво си,имам примерно някъде 40-50мин да речем докато децата станат,аз през това време ще почна да уча,докато не превключа и некажа -не недей.Така съм вече свикнала с това темпо,че незнам какво е това 10мин нищо да неправя.Няколко пъти съм заспивала през деня за някъде 30мин и като се събудя ме боли много главата,чуствам се мн по зле и затова и нелягам.Сутрин децата ако спят по до късно ,а преди това са ме събудили аз ставам,че ме е страх че като заспя и после няма да мога да стана,че ще се успя.За бавачката не беше ми хрумвало. Станимире,като чи ли неосъзнавах чак дотолкова че те са дечица на по 1г и че неразбират.Да обичам да контролирам нещата и аз си мислех,че може да е заради това,че искам да ме слушат да разберат ,че аз им мисля само доброта,но те си знаят тяхното.Да ще направя всичка възможно да погледна нещата от др страна,като нещо естествено.Тази нощ когато се събуди едното дете и плачейки,осетих вътрешно някакво много голямо напрежения,някъде малко над корема или около незнам точно.Много силно осещане и неприятно,досега небях го забелязвала.Това ме притеснява,че незнам какво е и да не се развие в нещо много по голямо.А спокойствие забравила съм тази дума. Alexander-на всичките ти нъпроси отговора ми е да.Искам да изчезна за няколко дни наистина минавало ми е като идея,но е невъзможно и си казах че това е грях че съм си го помислила. Орлин Баев-защо ще се въздаржите от отговор?Мен ме притеснява да не е нещо по голямо,да не е някакъв проблем които с годините съм трупала в себе си и сега иска да избухне.Съвсем сериозно се замислям че нещо ми има,дори бих казала че ми има нещо но незнам какво е.Неможе човек да прави и да не може да се спре когато трябва.Нямам предвид само с децата ми, а във всъко отношение.Съмнявам се да е само от ситуацията в която съм в момента.Още от дете съм си мислила че ми има нещо,но незнам какво.

Извинявам се за недомлъвките.Направо на въпросите ти: -Имала ли си преди чести състояния на гняв,лесно ли избухваш по принцип?-не!Смея да твърдя,че бях спокоен и уравновесен човек.За мен с караници и викове нищо не се постига-даже по лошо става.Гледах на нещата със спокойствие,не съм избухвала. - Колко си годишна?- 24 - Сама гледаш децата, ок - но самотна ли си или не? Къде е бащата? А мъж около теб?-бащата е международен шофьор.С него сме в добри отношения,когато не е на път е с нас - Каквo искаш да постигнеш, но все отлагаш? Отлагаш от колебание и страх или поради друго/ някой?-искам да науча испански езики купих си това което ми е необходимо,ще се преместим да живеем в Испания-цялото семейство.На мъжа ми не съм казала за ученето-прецених ,че е излишно да го знае,искам да види направо краиния резултат,искам да го изненадам.Но почна ли да уча и сякаш нещо ме спира и ми казва по добре недей,недей да имаш цел,недей да постигаш нещо,по добре си бъди така,неорентира и прави ненужни неща.Другото което искам е да имам шофьорска книжка-и пак същото...Незнам защо го отлагам-все ме се струва че е защото сякаш незаслужавам този живот-от хубавия смисъл,мога да кажа,че добре живеем,изключвам че мъжа ми много пътува,но и това ще се промени. - Доколко познаваш себе си, характера си - опиши го, доколкото можеш!-още от дете са ми казвали че съм много добра,дори прекалено.Обичам да ми е подредено-чистотата и уюта в дома ми,е не се вманиячавам,но да ми е приятно като съм си вкъщи.Винаги съм искала да сме щастливи-правя и казвам неща,за да сме щастливи всички около мене-според мен е така,с такава мисъл правя всичко.Може ли като дете съм гледала много сапунени сериали от доста години-вече не. -Има ли хора в семейството ти с психиатрична симптоматика?- не .Поне не са ми казвали и аз не познавам такива. - Какви са характерите на родителите ти? - майка ми гледа всичко да върви добре,да огоди на всичко,в много от случайте приличам на нея,неискам да е така.Баща ми е много добър човек--като дете никога не ми се е карал,не ми е посягал,не ми е крещял.Ако с нещо не е както трябва го казва на майка ми и тя понякога ми казва на мен,понякога сигорно не.Не е изисквал нещо от мен.Когато са направили нещо той не търси да го по добри-примерно къщата ни-не иска да направи нещо ново,майка ми когато е искала нещо,той не защо на мен така си ме харесва,такива неща а и тя нищо неправи.Каквото и да направи той в много малко от случайте я подкрепя,даже единични са случайте. - Какви са били взаимоотношенията между родителите ти преди време (когато си била малка) и сега?-не е имало насилие мужду двамата,по цял ден са работили,аз съм била почти винаги сама през деня,вечер когато се прибират най-често ако се скарат за нещо е заради пари.Не е имало ласки и т.н пред мен.Не са ми обяснявали защо се карат особено баща ми.Сегашните им взаимоотношения незнам от много години не живея с тях. - Как си възпитавана - изисквания, правила, твърдо или меко, с или без ясни граници за поведение, с гушкане или без, с обич и т.н. и т.н. -изисквания,правила - не.Има ли са ми доверие оставя ли са ме сама да преценявам,да решавам какво да правя,в повечето от случайте са им оправдавала довериеото.Сега като се замисля-без ясни граници за поведение-поне аз не съм ги виждала.Само са против проституции и такива неща както и аз.Без гушкане,но знам че много ме обичат.както и аз тях. Понякога си мисля,че това което съм искала го имам,сякаш не го заслужавам незнам защо,се едно правя нещата не както трябва.Друго което ме притеснява малко ме е страх -в Испания дали ще издържа психически и защо като се захвана с нещо и я по добре си продължавай така.Хем искам да не е така и хем е защо продължавай си така.Най ме притеснява на моменти отношението ми към дечицата ми-това крещене.

Здравейте!Наистина нз какво да правя,към кога да се обърна буквално съм много объркана.Имам 2 деца на 1г.В момента живеем си само 3та.Последните месеци съм мноооого изнервеня,точно за секунда мога да избхна.Грях ми на душата,но викам и на децата.Неискам да уе така,никога няма да си го простя.Изнервям се за от най малкото и почвам да крещя само когато съм сама,когато има някой при нас все здържам.Децата не са ми никак лоши,напротив много хора ми завиждат за тях.На моменти когато почнат да реват аз буквално изперквам-почвам да викам,да ги друсам.Наистина неискам да съм така-аз сама на себе си немога да си го простя.Винаги много съм обичала деца и съм мечтаела един ден да имам,затова немога да си обясня защо така правя.Сякаш има 2 човека в мен-1 ме кара да крещя,сякаш искам да им причиня болка,се е едно да знам че затова реват-за децата иимам предвид,а др не недей не трябва ти си майка и т.н.Когато идват да ги видят-баби,дядовци,лелли,вуйчовци и т.н-аз ги гледам как им се радват те на тях и обратно.А аз неправя така,даже понякога кото че ли си търся някаква др работа за да не си играя с тях.Нз немога да го обясна-мнооооооооооооого ги обичам,нз какво е това нещо,но ме обива отношението ми към тях.Винаги съм искала още от дете всичко да имат децата ми,да са задоволени и т.нсамо най доброто като всички майки.Нз страх ли ме е че вече съм го постигнала ли,имам нужда от почивка ли ,незнам наистина,немога да си представя един ден без тях.Искам да имат най хубавото детство,най добрите родитители ,а не това което съм аз .Немога да се понасям.Това което ще напиша нз дали има връзка-става въпрос за храненето ми-храня се супер нездравословно,сякаш някакъв вътрешен глас ме кара да ям това което нетрябва,а това което трябва-ми казва не недей.Също така нямам желание зя нищо,с нищо неискам да се захвана,по точно има 2 неща които искам да постигна,нооооооо когато започна да ги правя и ето пак-не,недей!Наистина моля ви по някакъв начин да ми помогнете,защото не съм добре нз какъв ми е проблема,искам промяна,нооооооо как да я постигна след като нещо ме кара да не го правя ?