Надеждна

Рядко ходя на мястото на Учителя. Но винаги, когато отида се чувствам смирена, спокойна и притихнала след това. Понякога търся това, за да хармонизирам душата си, мислите си, друг път е така, случайно, просто разходка и приятно изживяване
Тази събота отидох без да съм планирала. Приятелка от Пловдив дойде и след изпитото кафе и приятно бъбрене отидохме до Изгрева. - Малък, прекрасен оазис, в близост до центъра и лудостта на големия град.
Ако трябва да обрисувам усещането си за това място е – златисто-бяло в покой.
Седнахме под сянката на отрупаните с плод дръвчета. Клоните на крушата, на дюлята и всички други всяка година се превиват от плодове. Цветята, розите са прекрасни, уханни. Благодаря на хората, които се грижат за градината.
Както винаги имаше много гълъби. Те вече посрещат всеки и очакват някой да им хвърли малко трошици. Но всеки път, когато съм ходила виждам един чисто бял гълъб. И винаги стои някак в страни. Обикновено каца на някое дърво и рядко слиза долу, на земята при своите, които се ухажват, гукат, кълват зрънца и трошици. Това ято гълъби си има свой, микро-социален живот. Една двойка се ухажваше, мъжкия с клюн подреждаше перцата на женската, галеше я, а тя стоеше блажено укротена. Друг мъжки се надуваше и перчеше, за да покаже на близките женски, колко е красив. Малка група просто си кълвеше нещо на земята.
Само белият стоеше сам на един клон и наблюдаваше, съзерцаваше сякаш, докато не дойде жена, която започна да хвърля трохи хляб на всички птици.
Белият гълъб кацна на земята и успях да го видя отблизо. - Сякаш малко по-слаб и различна порода от другите. Перата му лъскави, бели и подредени. А очите му – бадемовидни, тъмни, дълбоки и красиви. Не се бореше за храната, като другите, а клъвваше само ако някоя заблудена троха падне пред него. Гълъб-аристократ. Различен от тълпата/ятото. Приближи се към нашата пейка и разбра, че го харесвам и наблюдавам, та дойде на близо, завъртя се и малко горд, малко засрамен отлетя някъде в близките сгради.
Чудатости има в природата, близо до нас, паралелен свят живее. Светът на птици, животни, цветя.

В човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота.
Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи.
Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите.
В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея.
Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.
Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел!”
Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото!” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.”
Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа.
Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа.
Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа.
Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.”
В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа.
Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.
Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата?” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство?” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява. Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално. Всички хора трябва да са даровити кинетически. Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. То е вложено във вас. Изискват се само благоприятни условия, за да се прояви. Не мислете, че във вашата душа нещата тепърва ще се създават. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Тъй че възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено в детето."
Има психолози които казват, че децата са крадливи, злобни, отмъстителни, егоисти и пр. Тия качества са на повърхността на детското естество, но в глъбините му живее възвишеното, чистото и святото. И както слънчевите лъчи стопяват ледовете и снеговете, така и подходящите педагогически методи могат да превърнат тия наследени или придобити отрицателни склонности и навици, за да се изяви чистото и доброто на детската природа.

Ето вече почти сто години името на Мария Монтесори приковава към себе неотслабващото внимание на педагозите и учените в над осемдесет страни в света. Известна като водещ учен и хуманист тя създаде система, равна на която в световния опит няма и не е имало. Европа, Америка, Индия, Китай, Япония – открити са хиляди школи на Монтесори по целия свят. Кое прави метода на Монтесори толкова привлекателен? Той е изключително технологичен, обмислен, цялостен и съдържа в себе си не само развитието на интелектуалните способности, но и бъдещите „доспехи на духа”. М. Монтесори действително е намерила уникален начин да работи с всяко дете. В един клас на Монтесори се намират едновременно до 20 деца и при това всяко дете работи индивидуално по свой собствен план. Децата се изграждат сами чрез целенасочена дейност. В книгата „Моят метод. Начално обучение” Мария Монтесори описва съвсем различно училище. Различно по своите цели, начини на учебна работа, атмосфера и организация на живота на децата. Този метод не си поставя за цел ранното развитие, което е популярно днес или подготовката на всестранно развит и социално активен човек, което е още по-традиционно за нас днес. Тя дори не ратува за разкриване на човешките способности. Но предлага метод за подготовка на свободна личност, отговорна за своя живот и съдба, начини за поддържане на самостоятелност в получаваните знания. Тя съветва не да се учи детето, а да се съхранява неговата природната мотивация  за усвояване на заобикалящия го свят, говорейки за това, че най-голямото майсторство на педагога се състои в умението му да разбуди паметта на душата и да помогне за припомнянето на знанията и задачите, които детето вече е донесло със себе си при раждането; да поддържа неговия стремеж да бъде самостоятелен и отговорен ученик до края на живота си. В метода на Мария Монтесори урокът се заменя със свободната работа на децата, преживяващи, в буквалния смисъл на тези думи, основите на научните знания, било то родния език, математиката, геометрията или рисуване и музика. В специално оборудваното за свободна работа на децата учебно пространство може да се наблюдава тайнството на движенията на техните мисли, разкриването на уникалния път на развитие на всяко дете.
Началното училище на Монтесори прилича на фантастичен детски театър със своите специални декори, където най-главния и мъдър зрител е само един – учителя. А децата – това са многото актьори всеки играещ своята никога неповтаряща се роля на израстващ човек. Системата на Монтесори ще остане мъртъв набор от дидактически материали, които не дават очакваните резултати, ако се изземе от нея най-главното, а именно – дълбоко обмислената и прочувствена философска основа. Тя придава на детето особено голямо значение и говори за сериозната необходимост от изучаването на феномена на детството, а също и да се учим от детето на разбиране на света и проявата на божествената същност. Мария Монтесори е една от първите, направила извода, че децата не приличат на възрастните. Те са различни. Такова принципно различно в сравнение с досега приетото разбиране на детството променя и начините на общуване на възрастните с децата. Принуждава ги да се съобразяват с тях и да уважават техните права, разбирайки, че децата също се трудят, изграждайки човека в себе си. На тях им се е паднала може би най-трудната задача, тъй като те не притежават нищо друго освен вътрешния си потенциал. Но те трябва да изпълнят всичко в света, който в това число и по вина на възрастните е толкова сложен. Детето идва при нас от висшата хармония и порядък ( но често благодарение на нас възрастните попада в безпорядъка и хаоса на нашия свят, на нашите домове, на нашето вътрешно състояние).
Мария Монтесори искала да създаде своя методика за наблюдение на детето в естествени условия и разбирането му такова каквото е, какво е то извън очакванията ни като възрастни. Тя се замисля върху това как може да се опознае детето, ако то като автомат изпълнява само нещата, които предписва преподавателя. В такива условия децата нямат възможност да се изявят и затова е съвършено невъзможно да се опознае истинската природа на успешното им обучение. М. Монтесори без уговорки вярва в мъдростта на детето, в това, че то е особено същество, способно да обогати възрастния, да го направи по-добър, по-мъдър и да го приближи към разбирането за началните основи на живота. „Всичко в нашето училище се основава на това, което показват самите деца. Ние наблюдаваме детето и то ни подсказва как да организираме и построим училището, колко деца могат да бъдат в една група...”
Така постепенно у М.Монтесори кристализира първото педагогическо кредо: хуманната педагогика е възможна само когато на детето се предоставя свобода на действие и  се ограничава то само в особени случаи. Човек изначално е свободен. В „Домове на детето” на Монтесори децата са свободни от първите минути на пребиваването им там. Но това не означава, че там цари пълен хаос. Свободата е именно това, което позволява на детето да се самоизгражда. Монтесори нарича свободата „ключ към процеса на развитие”. Жалко, че монтесорската свобода не винаги бива разбрана от родителите и педагозите. Свободата не означава, че можем да правим всичко, което поискаме, особено децата. Децата са още в състояние на самоизграждане и саморазвитие. Да се позволява на децата да правят всичко, което те поискат означава да се проявява снизхождение към капризите и ежеминутните желания. А това винаги ще действа разрушително върху тях самите, върху хората около тях и заобикалящата ги среда. В действителност да бъдеш свободен означава да умееш да се контролираш, да правиш това, което си решил, а не това, което изведнъж ти се прииска. За да може детето да възпитава в себе си такава вътрешна самодисциплина, възрастните трябва да бъдат твърди, справедливи, последователни в установяването на определени граници, като се започне от ранните години на детето и след това. Родителите могат да решат, че детето само избира ябълки ли да яде на закуска или портокали, но то не може да не яде нищо. Детето може да избира дали да помага при подготвянето на закуската или да сложи покривката на масата, но то не може изобщо да не помага.
В групата в предучилищна възраст детето може да избере дали да работи с този или онзи материал, но то не може да пречи на работещите деца. В началното училище детето може да избере тема за изследване и партньори в работата. Но то не може да безделничи всеки ден или лениво да беседва за празни неща с приятели. По мнението на Монтесори за действително свободен човек може да се смята този, който самостоятелно прави свободен осъзнат избор и, което е не по-малко важно, поема отговорност за последствията от своя избор. Когато говори за свободата тя задължително  отбелязва нейната връзка с отговорността и самодисциплината. „ Ние имаме нужда от свобода, за да тренираме своята отговорност, на нас ни е необходима отговорност, за да бъдем действително свободни”. Тя трактова също така и дисциплината като активност, която се контролира и регулира от самото дете и предполага действия определени от него, а не налагани отвън от педагога. За да стане ясно това, е необходимо да се разбере, че дисциплината не е еднозначна на неподвижност и скованост. „Обикновено ние смятаме детето за дисциплинирано само от момента когато то стане мълчаливо като нямо и неподвижно като паралитик. Но това е унищожена личност, а не дисциплинирана.”
Мария Монтесори предлага изумително точен и природосъобразен метод за работа с малките ученици в условията на тяхното свободно саморазвитие. Необикновени могат да изглеждат разсъжденията на лекаря Монтесори за понятията свобода при възпитанието на детето, свободно образование, свободно училище. Тя например твърди, че ние възрастните „не сме създатели нито на външната форма на детето, нито на вътрешната. Природата, творението – ето кой управлява всички. Ако разберем това, тогава ще приемем за основа принципа „да не се пречи на естественото развитие” и вместо безбройните въпроси за формирането на характера, ума, чувствата, ще формулираме единствения въпрос на цялата педагогика: как да предоставим на детето свобода. Свободата е уникално средство за максимално развиване на характера, ума, чувствата и  същевременно за даване спокойствие на педагога и възможност да наблюдава чудото на порастването. Тази свобода на първо място освобождава възрастните от тежкия товар на лъжливата отговорност и мнимия страх”. Свободното развитие е възможно само при липсата на препятствия. И педагогът трябва да очисти пространството от всичко, което пречи за разцвета на личността. Ако отглеждаме цвете ние не очакваме от него такива свойства, каквито няма в неговата природа! Ние се стараем да обезпечим на растението най-благоприятните за неговия вид условия. Така и учителят подготвя пространството, в което расте човек. В това се състои неговата задача.
 М.Монтесори  се замисля не само за педагогическите технологии. Тя разглежда обучението като едно от най-важните средства за преобразуване на света: „Педагогът не може да не се вълнува от духовното състояние на света”. В тази връзка апогей на хуманистичния възглед на М.Монтесори става издигнатата от нея идея за КОСМИЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ. Водеща идея на първия етап е създаването на условия за саморазвитие на заложената в човека природа. Ръководейки се от космическия план, Творецът дава на всяко дете „космическа задача” и целта на човешкото възпитание е да се създадат условия, в които децата могат да си спомнят и да реализират тази задача. Върху тази основа М. Монтесори издига съществената за нея идея, според която традиционното възпитание не позволява на детето да определи своята космическа задача и препятства нейното изпълнение. Животът на детето се превръща в конфликт между неговото предназначение и избора, който то прави под влиянието на социално-културните обстоятелства и обучение. М.Монтесори изказва мисълта, че детето, поради близостта си до първоначалната космическа същност, се явява проводник и учител за възрастния, отдалечил се от първоизточника. В рамките на представата на Монтесори за плана на творението, най-важно се явява определянето на мястото и ролята на човека. И в голяма степен въпросът не е в това какво прави той, а какво трябва да прави, в какво се състои смисълът и задачата на неговия живот. Това на свой ред поставя въпроса за йерархията на ценностите, за нравствената основа на възпитанието като лична отговорност за решаване на собствената космическа задача, а също така и за мисията, възложена на съвкупния разум на човечеството. И тази отговорност се формира в детето не чрез назидателни беседи и нравоучения, а косвено – чрез философията на подготвяната среда и отношенито на педагозите към всички нейни елементи.
В своята реч за мира на международната конференция в Женева Монтесори утвърждава очевидната за нея истина: „...Цялото човечество е дотолкова тясно свързано, че представлява нещо като единна енергия, всеки трябва да внесе своя дял в съществуването на всички”. Тя казва, че признаването на взаимовръзките на всеки със всички кара да се приемат всички действия на човека или като опит за хармонично развиване на тези взаимовръзки, или като опит да се внесе в тях хаос и разрушение. Мотивът за всеобща взаимовръзка и отговорност става водещо направление за космическото възпитание в метода на М. Монтесори и получава развитие в нейните книги „Възпитание за новия свят” и „Формиране на човешкия потенциал”.
Когато питали Монтесори, какво е това метод на Монтесори тя отговаряла: „Метод основан на свободния избор на детето в подготвена среда”. Така свързването на тези два фактора се явява основа. От една страна свободата в хаотично пространство няма да донесе резултат; от друга страна, ако има материали, но няма свобода, също не се получава резултат. Ние трябва да осъзнаем и да поемем върху себе си отговорността за това, че на първите етапи ние се явяваме за децата проводници, екскурзоводи във физическия свят. Те идват при нас „неориентирани” енергийни сгъстявания, те буквално изграждат себе си от това, което ги заобикаля. Нека да се погрижим тяхната екскурзия на земята да бъде интересна, безопасна и развиваща. „Детето до раждането си е физически ембрион, а след раждането до шест годишна възраст е „духовен ембрион”. Отнасяйте се към него като към кристален съд, който ви е даден за съхранение за определено време. Едно от определенията за метода на Монтесори – това е външна подкрепа за развитието на душата.
В днешно време „начетените” родители често бъркат мързела, липсата на дисциплина, неумението за дълго съсредоточаване върху нещо, с гениалността, с творческото мислене, с феномена индиго. Свободата  - с липсата на дисциплина, с липсата на възпитание и бунта. Да, детето има право да бъде свободно, но не за сметка на свободата и комфорта на другите; на свободата, синоним на която е позволяването на всичко и липсата на граници. „Свободата и дисциплината са двете страни на един и същ медал” Свободата на избор на детето може да бъде проявена и реализирана конструктивно в правилно организирана среда и в сътворчество с грамотен и духовен педагог. Затова не бързайте да обвинявате детето, а се запитайте: „Какво правя не както трябва?”
Много важен аспект в метода Монтесори се явява дълбокото, искрено, истинско уважение на детето ( а не псевдо уважението, което често декларираме). Как се проявява това? Преди всичко в липсата на поощрения и наказания в общоприетия смисъл. Тази тема много ме заинтересува и като майка, и като психолог, и като човек. Някак си изведнъж всичко в главата ми се проясни. Ние руснаците сме свикнали към емоционално, манипулативно възпитание на своите деца, сътрудниците, роднините по принципа: „ту се смея, ту плача”, „насила – но роднини”, „принципа на камшика и моркова” и т.н.
И отдавайки без край някаква емоция, оценка, мнение, ние го правим зависим от получаването на енергията на вниманието(положително или отрицателно) отвън. Свиквайки да получава енергия и информация отвън, детето постепенно забравя гласа на Вътрешния Учител ( за когото толкова много говори Монтесори) и започва да търси водачи и авторитети във външния свят, ставайки по такъв начин все по-зависимо и по-зависимо от тях. И с тези качества ние, мнозина, прекрачваме в живота на възрастните. А посятото в детството състояние на зависимост, поникнало у всеки по своему, става вериги на краката ни. Нима това ще пожелаем на своите деца? Не напразно казват, че „детето – това е родителя на възрастния човек” имайки впредвид, че нашите неуспехи и неудачи идват от детството.
Беше приятно удивление да разбера, че в средата на Монтесори детето не се нуждае от поощрение и похвала, че то получава енергията на радостта от самия процес на работа. Това развива много силно такова чувство като самоуважението. А уважаващия себе си човек, първо, уважава другите и второ, него не е възможно нито да обидиш, нито да го накажеш. За него няма значение дали ще го похвалят или ще му се скарат, ще забележат ли резултата или не, той получава дълбоко вътрешно удовлетворение от съвместния танц с Вътрешния Учител в процеса на работата-творчество. Такова дете, когато порасне, ще работи не за похвала и не за публиката. Неговият труд и творчество ще бъдат посветени на Създателя, на Живота, на Хората. Не разделяйте детето от неговия Вътрешен Учител и то не на думи ще бъде наясно с такива понятия като Служене, Посвещение, Смирение и „радост от непрекъснато трудене”.
„Ако в процеса на обучението не освободим Духа на детето, не сме направили нищо”
М.Монтесори

Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата.
Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда вестник „Таймз“ и започва да чете.
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“
И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си.
Ти, като се намериш в едно противоречие, размени възгледите на туй противоречие. Единият тръгва назад, и другият назад – съединят посоките. Вие туй наричате отстъпчивост – руска отстъпчивост – като седите, четете „Таймз“. Какво трябва да направите? Отстъпчивост е да размените каруците на вашите възгледи. И твоят възглед е прав, и моят възглед е прав. Ти с моя възглед тръгни в тази посока, аз с твоя възглед ще тръгна в другата посока, друг път да се не срещаме в такава тясна улица. Туй е разрешение на въпроса.
Казвам: Когато се намериш в голямо противоречие на живота си, размени възгледите си. Нищо повече. 

Ученикът приближи ашрама. Прашният път зад него се виеше като подла змия, пълзяща към градовете на злото. Седем дълги години той прекара там и живя с тях. С другите. „Иди” – му бе рекъл Учителя един ден. „Иди да изучиш как живеят хората по света, и ела след седем зими.”

Ето, дойде така дълго чаканият миг, когато коленете му докоснаха земята пред сияещата в бяло фигура на мъдреца.

- Кое е най-важното, което научи за живота на хората, ученико?

- Много разбрах, Учителю, но ще ти кажа, че това, за което хората най-много жадуват, са парите. Богатството е техния бог, на него се молят, за него на всичко са готови. Като прокълнати са, Учителю, на всичко слагат цена.

- Кажи ми тогава, за колко чувала злато биха разменили те своите очи?
За колко диаманта биха продали краката или ръцете си?
Кажи ученико, за колко товара с пари, те биха се разделили със своите спомени и минало?
А за какви ценности биха загубили любовта на семействата си, близките и приятелите си?

Съдържание

1. Въведение и история
1.1 Що е осъзнато сънуване
1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни
2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън
3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване
5. Заключение. Накъде да поемете?

Изтегли като мини книга в Word формат ТУК

2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън.
”Най-истинският ни живот е когато сме будни в нашите сънища.” Хенри Дейвид Торо

Ако човек е буден или зает с някаква активност, мозъкът обработва информацията, идваща през сетивата и заедно с паметта конструира в главата ни модел на света около нас. Ако сме будни, но физически неактивни, фокусът на възприятието се премества от външната информация към вътрешната такава. Умът блуждае сред образи и картини. Част от съзнанието ни моделира определени ситуации, които могат да ни се случат. Фокусът лесно може да се върне към външния свят, ако се появи някакъв външен дразнител. Според Лаберж нещо подобно се случва в процеса на сънуването. Тъй като умът не получава външна информация чрез сетивата, използвайки връзката между съзнанието и подсъзнанието, той конструира някакъв модел на света, който се базира на наличната вече информация като страхове, желания, очакване, спомени, памет и т.н. Създаденият сънен свят, разбира се, е различен от това, което всеки ден наблюдаваме. Понякога картините и образите са несвързани, друг път са като цели сцени, а понякога и като филми.

Благодарение на открития през 50-те години на миналия век принцип за измерване електромагнитните трептения на мозъка, учените разбират, че съществуват различни фази на сън. Сънят не е просто пасивно откъсване от външния свят, както са го мислили до скоро. Различията в психичната активност по време на сън се дължат на различните фази, през които минава съня. Според учените има две основни фази на съня: фаза на бърз сън и фаза на бавен сън, които се различават по своите физиологични, психологични и поведенчески реакции. При бавния сън спящият диша бавно и много дълбоко, съзнанието почти не присъства, обмяната на веществата е сведена до минимум. Събудени в тази фаза, хората са дезориентирани и рядко си спомнят какво са сънували. Промяната към бърз сън е много осезателна. По време на бърз сън, наричан обикновено “сън с бързи очни движения” или “REM-сън” (REM – Rapid Eye Movements), очите под затоворените клепачи извършват изключително бързи движения. Дишането става много по-бързо и неравномерно. Мозъкът изразходва много енергия, почти толкова, колкото в будно състояние. В тази фаза именно на ускорена мозъчна и физиологична активност човек вижда сънища. Въпреки ускорения психофизиологичен ритъм, тялото остава почти напълно отпуснато в “сънна парализа”. Любопитен факт е, че след излизане от REM-сън и събуждане е възможно “сънната парализа” да не се изключи веднага и тялото да не се поддава на волеви команди. Това е съвършено безобидно и е достатъчно събудилият се да изчака няколко минути парализата да отмине.



На диаграмата по-горе са изобразени три вида изследвания – ЕЕГ (електроенцефалограма), ЕМГ (електромиограма), ЕОГ (електроонкулограма) съответно по време на будност, REM сън и дълбок сън. ЕЕГ измерва електрическите импулси в мозъка, ЕМГ измерва мускулната активност, а ЕОГ – движението на очите. Забелявза се, че диаграмата на REM съня и тази на будността при ЕЕГ и ЕОГ измерване са много близки.

Бавният сън се дели на 4 фази. Първата е преходна фаза между будно състояние и сън и често е наситена с т.нар. “хипногонни” образи (бел. ав. – “хипногонни” идва от гръцки и означава “водещи към сън”). Втората фаза е на по-дълбок сън и умствената активност тук леко наподобява процесите на мисленето. Около 20-30 мин. след заспиване спящият навлиза в третата и четвърта фаза, дълбок делта сън, през който мистиците твърдят, че “всички ограничения на личностното несъзнаване са разтворени в ясната светлина на най-висшето съзнание”. След приблизително 30-40 мин. спящият се връща отново във фаза 2 от бавния сън. След около 70-90 мин. спящият за първи път навлиза в стадий на бърз сън или REM-сън. След 5-10 мин. REM-сън и вероятно кратко събуждане следва отново връщане към фаза 2 и 3 на бавен сън. Следващия REM-сън се случва след около 90 мин. и този цикъл се повтаря така през цялата нощ. Диаграмата на приблизително разпределение на фазите на сън през нощта е следната:



Важно е да се отбележат няколко факта: първо, с течение на сънуването продължителността на REM-съня се увеличава всеки следващ път, като последният REM сън може да продължи около час. Второ, интервалите между две REM фази на сънуване намаляват до около 15-20 минути след 8 часа сън. И трето, за 5-6 периода на REM фази на съня човек се събужда 10-15 пъти на нощ, но обикновенно не помни за това.

Именно фазите на REM-съня са тези, през които е най-вероятно човек да преживее осъзнато сънуване. Събитията, които човек преживява по време на REM-сън, оказват на мозъка влияние, много подобно на това в будно състояние. Правени са много изследвания за доказателство на това твърдение. Примерно при ускоряване на дишането в осъзнат сън се ускорява и дишането на тялото. При преминаване от пеене - дясна хемисфера, към броене - лява хемисфера, в мозъка се активират същите центрове, както в будно състояние. Казано накратко, от гледна точка на нашия мозък, както и от гледна точка на някои психофизиологични процеси да извършим нещо на сън е равносилно да го извършим наяве. Това обяснява защо сънищата изглеждат толкова реални. За нашия мозък те са истинки. А щом като те са реални за нашия мозък и могат да влияят върху голяма част от нашата психофизиология, то те могат да бъдат използвани за подобряване на имунната система например, или за подобряване качеството на живота в мнoгo аспекти от житейската ни дейност.

Според д-р Лаберж една от основните задачи на мозъка от психологична гледна точка е да ни предпазва и да контролира резултатите от действията ни. За тази цел мозъкът създава модел на света, който се базира на поредица от схеми. Схемите представляват ментални модели на получената и обработената чрез сетивата информация. Ние си имаме схеми за всичко - от това, какво е компютър, до по-абстрактните схеми като тази, какво е истина, морал, любов и т.н. Нови схеми се създават чрез модифициране или комбиниране на стари схеми, някои от които наследяваме генетично, а други изграждаме в хода на нашия живот. Съвкупността от всички схеми съставя нашата лична теория на реалността, която в НЛП (невро-лингвистично програмиране) се нарича “карта на реалността” . Кои схеми да бъдат активирани в даден момент както от будния, така и от сънния ни живот, зависи от две основни неща: мотивацията и очакванията ни. Ако постоянно се придържаме към старите схеми, ние никога не бихме се развивали като човешки същества. Ако в съня ни се случи нещо странно, например да полетим, ако се придържаме към схемите си, които имат тенденция да рационализират, те биха ни предложили теорията, че може би в момента просто сме в безвъздушно пространство. Ако обаче съзнанието ни има известно ниво на будност, то ще забележи, че това е сън. Според д-р Лабереж сънищата представляват модел на света, създадени от нашия ум в спящо състояние. Следователно, чрез осъзнаване в сънищата и наяве ние можем да работим върху себе си, създавайки нови схеми или да префинираме старите, с цел по-дълбоко разбиране мистерията на живота и по-добро осъзнаване за мястото ни във вселената.


3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
”Ние сме много по-интелигентни, по-мъдри и по-способни да вземаме правилните решения, когато спим, отколкото когато сме будни.”
Ерих Фром

Когато хората чуят за първи път за феномена на осъзнатото сънуване, те често питат: “Защо бих искал да имам осъзнати сънища? Каква е ползата от тях? Какво може да се постигне чрез тях?” В осъзнатите сънищата единствените ограничения, които имате, са тези, поставени от вас самите. Mожете да приживеете всичко, абсолютно всичко, което можете да си представите. Преживяването е изключително реалистично и вдъхновяващо и в същото време не е опасно. Всичко се случва във вашия ум. За някои хора такъв тип преживяване е едно от най-важните и дълбоко трансформиращи в живота им. Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за усъвършенстване на личността, развиване на по-високоа самоувереност, творческо решаване на проблеми, научни наблюдения на връзката между ума и тялото, преодоляване на кошмари, разбиране на подсъзнанието ви, получаване на вдъхновение, транформиране и разбиране на сексуалността, придобиване на нови умения или усъвършенстване на стари, отказване от вредни навици и лекуване, довършване на дела, за които нямате възможност в будния си живот, мисловно моделиране, емоционално пречистване, изследване на възможния изход от дадено решение, проектиране и създаване на позитивно бъдеще, репетиране за будния живот, отваряне към трансцедентални преживявания, медитация и път към просветление.

В сънищата вие действате по начин, който е подобен на този в будния ви живот. Ако обаче знаете, че сънувате, вие можете да направите така, че да преживеете най-красивите си фантазии, примерно да летите, преодолявайки гравитацията и пътувайки до всяка точка на сънната вселена, преоткривайки себе си. В осъзнат сън вие можете да преживеете всичко, което можете да си представите, точно както в холодека от Стар Трек. В осъзнат сън мозъкът ви симулира реалността, всичко изглежда много истинско, но с тази разлика, че вие не сте ограничени от законите на физическата реалност. Не е нужно да спазвате нейните закони, нито предразсъдаците на обществото с неговите мерки за това, кое е морално и кое не е. Сънят е вашето лично пространство за експериментиране: полетете като Супермен или като феята от приказките, използвайте силата на джедаите като Люк от филма “Междузвездни Войни”, победете дракона, правете страстна любов на самотен остров, избавете света от надвисналата опасност, спасете дамата на сърцето си и спечелете правото да живеете дълго и щастливо като крал и кралица в магическото царство.

Можете да използвате осъзнатите сънища като виртуален тренажор за решаването на проблеми. Ако не сте сигурни как да постъпите в дадена ситуация, разиграйте всички варианти в осъзнат сън и вижте какъв ще е крайния резултат. Как се чувствате? Кое решение е най-добро за вас? Не случайно шаманите казват, че в сънищата си вие избирате пътя, който ще следвате в будния живот.

Както когато слънцето свети и вие не виждате звездите, така и в будния ви живот притока на сетивна информация заслепява вашите скрити възможности. В осъзнат сън този приток е сведен до минимум и това отваря голям потенциал за съзнателна творческа дейност. Открийте отговора на труден въпрос, помислете върху новата си книга или сайт, потърсете вдъхновение и идеи, попитайте висшия си Аз как да постъпите, създайте си магическа сънна лаборатория и вземете за консултант Айнщайн или някой духовен водач, подобрете творческото си мислене, докоснете се до неизразимото знание – всичко това е напълно възможно по време на буден сън.

В традиционната западна култура сънищата не се смятат за важни и хората не им обръщат внимание. В други култури обаче, както при племето сенои например, сънищата са от изключително значение – те помагат за подобряване качеството на будния живот.

Осъзнатите сънища могат да се използват за репетиция за будния живот, за моделиране на житейски ситуации и развиване на добродетели. По този начин можете да изработите ценни качества и навици на характера, като например развиване на по-голяма самоувереност или добиване на гъвкавост на мисълта. Имате проблеми с говоренето пред хора? Притеснявате се как ще проведете бизнес разговора си утре? Учене, спорт, бизнес, среща с партньор, промяна на характера, справяне с трудна житейска ситуация - моделирайте ситуацията в своя осъзнат сън, изследвайте я от всички гледни точки, развийте по-голяма самоувереност, справете се с тревожността, и после приложете наученото в будно състояние. Тъй като мозъкът по време на сън реагира както в будно състояние, невронните схеми, необходими за активиране на дадена способност, могат да бъдат установени в осъзнат сън. Изграденните вече невронни връзки през нощта могат да бъдат използвани в будния ви живот през деня.

Проучванията показват, че колкото по-реално изглежда умственото упражнение на даден навик или действие, толкова по-веорятно е то да помогне за действителното изпълнение на съответния навик или действие в будния живот. Осъзнатите сънища са едни от най-ярките умствени картини, които можете да преживеете, много пъти по-ярки и от най-ярките ви фантазии. Поради тази причина осъзнатото сънуване е подходящо за развиване на нови сензомоторни навици и за усъвършенстване на стари. Това може да се използва особено активно от спортистите. “Една нощ, сънувайки осъзнах, че съм в сън и реших да усъвършенствам играта си на тенис.” – разказва дванадесет годишно момче. “Използвах това, което бях виждал по телевизията ... и към края на съня се справях доста добре с подаванията, защото бях отработил техниката прецизно. По време на турнира успях да победя всички и си тръгнах с наградата.”

“Сънищата са картини от книгата на живота, която вашата душа пише за вас.” -
казва Марша Норман. Осъзнатите сънища биха ви помогнали да разберете по-добре себе си, многото си лица и аспекти, да си зададете важни житейски въпроси и да потърсите отговора им. Какво съм аз? Кой съм сега? А кой съм бил преди да бъда? Какво искам от живота? Коя е следващата стъпка? Бихте могли да развиете един по-отворен подход към реалността. Що е реалност? Що е съзнание? Щом тялото ми спи и аз съзнавам, че сънувам, аз моето тяло ли съм? Или съм нещо повече? Има ли смърт?

Често хората сънуват, че са други личности, занимаващи се с различни професии в съня си или извършват действия, несвойствени за тях. А какво би станало, ако в този момент осъзнаят, че сънуват? Дали не биха разбрали по-добре различните аспекти на личността си, своите мечти и копнежи?

Осъзнатите сънища дават възможност да задоволите желания, които биха били пагубни за вас през деня, да ви помогнат да се откажите от вредни навици. Защо да не задоволите желанието за пушене насън? Това ще ви помогне да откажете цигарите. Една жена споделя, че използвала осъзнатото сънуване като метод за отслабване. “Събуждах се удовлетворена... и ако през деня изпитвах потребност да ям нещо, си казвах: “Ще го изям довечера в съня си.” Така и правех.”

Осъзнатото сънуване може да ви помогне да разберете по-добре сексуалността си. Сънищата са вашето най-интимно и съкровено кътче от съзнанието ви и вие можете да правите с тях каквото решите. Защо да не правите страстна любов на плажа с любим актьор или с вашият приятел, който в момента е в чужбина? Кое е морално и кое не? – Вие преценявате. Във филма “Виж кой говори 3” съпруг, който често пътува извън града по работа, и съпругата му имаха споделен осъзнат сън и го използваха, за да бъдат отново заедно. Има физиологични и психологични причини да се смята, че осъзнатото сънуване е особено благоприятно за сексуална активност, факт, който може да се използва от сексуалните терапевти например. Затворник, който от години не е имал физическа възможност да преживее интимност, е използвал осъзнатото сънуване, за да задоволи тази потребност. Патриция Гарфийлд, опитна осъзнато сънуваща и известен авторитет в областта на сънуването, споделя, че интимните й преживявания по време на осъзнат сън са “като експлозии, разтърсващи единството на душа и тяло... с усещане за цялостност, което изключително рядко се преживява в будно състояние.”

Въпреки че в сънищата няма опасност за физическото ви тяло, емоциите, които изпитвате по време на сън са реални. “Правете нещата, от които най-много се страхувате, и краят на страха ви е сигурен.” – съветва Марк Твен. В тази връзка, изправянето срещу страховете и преодоляването им е едно от най-големите предимства на осъзнатото сънуване. Според “ефекта на сянката”, открит от Карл Юнг, вие проектирате отхвърлените аспекти на личността си върху другите и понякога този процес се отразява във вашите сънища във вид на кошмари. “Страхът е най-лошият враг в сънищата ви” – обяснява д-р Лаберж.”Ако му позволите да ви обземе, той ще става все по силен, а вашите съмочувствие и осъзнатост все по-слаби.” В осъзнат сън, вие знаете, че чудовищото в съня ви няма да ви нарани. Обърнете се към него и го погледнете в очите. Защо да не го попитате какво иска, защо ви плаши, какво е дошло да ви научи, с какво можете да му помогнете? Излъчете любов и приемане към него. Това чудовище е част от вас самите, част, която иска приемане и разбиране, а не борба или отхвърляне. Може би всичко от което се страхувате е в дълбоката си същност, нещо безпомощно, нещо което иска вашата любов и внимание. Ето защо чудовищата често се превръщат в дружелюбни същества или пък приятели, когато се изправите смело срещу тях в осъзнат сън. “Най-дълбоките ви страхове са като дракони, които пазят най-дълбоките ви съкровища” – казва немския поет Рейниър Рилке . Ето защо след като успеете да се справите с чудовището в съня си, някои изследователи препоръчват да поискате от него подарък. Целта е да стане пълна трансформация на отрицателната емоция - страха, в нещо позитивно. Ефекта в будния живот е поразителен.

Осъзнатите сънища ви дават много по-голям потенциал за тълкуване и разбиране на света на сънищата и тяхното значение във всекидневния ви живот. Няма нужда да търсите в съновници, просто попитайте участниците във вашия сън защо присъстват в него, какво е посланието им за вас. Един осъзнато сънуващ споделя, че когато бил преследван от войник от Втората Световна война, разбирайки, че всичко е сън, се обърнал към преследвача и го попитал: “Кой си ти?”. Войникът се превърнал в малко момиченце, което отговорило: “Аз съм твоят страх от неизвестното”. Сънуващият се развълнувал и прегърнал малкото момиченце, разбирайки, че страхът от неизвестното го е карал да избягва определени ситуации в будния живот. Не случайно Буда казва: “Няма лоши сънища”.

Ние помъдряваме и добиваме вътрешна сила, учейки се да се справяме с трудностите в живота. Предизвикателствата ни карат да си задаваме важни въпроси за това кои сме всъщност, кое е най-важното за нас в този момент. Неприятните преживявания могат да бъдат нашите най-големи приятели и учители. Когато се сблъскате с проблемна ситуация в осъзнат сън, може би е по-разумно да не опитвате да промените магически ситуацията или да избягате, а да разрешите конфликта, променяйки своето отношение към него. Пол Толи, психолог и пионер в осъзнатото сънуване, даже препоръчва съзнателното търсене на проблеми и подтискащи ситуации в съня и изправянето срещу тях с терапевтична цел като метод на самолечение. Шестдесет и шест процента от изследваните от него лица станали по-позитивни личности, по-адаптивни, по-креативни, по-малко тревожни и по-емоционално уравновесени, в резултат на това, че съзнателно се изправяли срещу проблемите в своите сънища вместо да ги избягват.

Осъзнатите сънища могат да ви предадат чувство за дълбок смисъл на живота. Могат да ви помогнат да излекувате емоционални рани, да довършите дела, за които нямате възможност в будния живот. Какво бихте казали, ако можехте още един път да се срещнете с починал роднина или любим? Може би да поискате прошка, да кажете “довиждане” или “обичам те”? Жена, която дълго време не можела да се примири със смъртта на баща си, споделя срещата с него в своя осъзнат сън: “Той започна да ми говори много спокойно, че ме обича и че е добре. Каза ми, че вече мога да го оставя, за да живея собствения си живот със семейството си. Когато се събудих, си дадох сметка, че съм започнала да приемам смъртта му.”

Осъзнатите сънища могат да бъдат проява на вашата най-висша същност. Преди да влезете в осъзнат сън или след като вече сте в него, концентрирайте се върху желанието си да бъдете водени от своята най-висша същност. Вижте какво ще последва. “Усетих чувство на дълбока свързаност с всичко, чувство на преливаща благодарност и благословение” – споделя един опитен сънуващ след един такъв осъзнат сън.

“Отново съм свободен” – това били първите думите на един практикуващ в момента на осъзнаване, че сънува. В осъзнатите сънища присъства изключително чувство на свобода, на възможност за съзнателен избор, на смисъл на нещата. Какво би станало ако цяла нощ сънувате, че търсите ризата си и на сутринта разберете, че това е сън и усилията ви са били напразни? Даже и да намерите ризата си, вие не можете да я вземете със себе си в будния живот. Това е цяла нощ, пропиляна в търсене и притеснение, даже стрес, които са може би без смисъл. А какво бихте направили ако бяхте буден в съня си и имахте право на избор? Може би бихте прескочили тези безцелни преживявания и бихте вършили нещо много по-ценно и по-интересно за вас?

Учените са доказали, че “образите на желани събития от бъдещето имат тенденция да способстват за поведение, водещо с голяма вероятност до реализирането им”. Следователно ясно е, че можете да използвате осъзнатите сънища за създаване на позитивно бъдеще. Какъв модел на бъдещето ще създадете в своя сън? Какъв живот ще изберете да живеете? Пълен с неприятни изживявания или с радост и дълбоко удоволетворение?

Осъзнатите сънища могат да се използват от хора с физически недъзи, тъй като в този вид сънища вие имате пълна физическа свобода. Няма го ограничението на физическото тяло.

След осъзнат сън хората споделят, че настроението им разко се повишава, което понякога продължава няколко дена. Други разказват случаи, в които са излекували болки в тялото си, използвайки осъзнат сън: “Казах на физическото ми тяло, че го обичам и го уверих, че то ще оздравее. Когато се събудих на сутринта бях в състояние да не вземам обезболяващи медикаменти.” Наблюдаван е и терапевтичен ефект от осъзнатото сънуване при справяне с фобии и депресии, намаляване на болката, възстановяване на нервномускулните функции при наранявания на гръбначния мозък, сексуални смущения и др. Благодарение на силата на образността и въображението осъзнатото сънуване може също да помогне за по-бързо оздравяване и възстановяване от травми.

Осъзнатите сънищата са добро място за развитие и усъвършенстване на екстрасензорни възприятия. Опитни осъзнато сънуващи твърдят, че могат да лекуват болести - свои и на други хора, чрез силата на съня. Други - че могат да изследват физическата реалност от състояние на сън. Някои споделят, че могат да предсказват бъдещето или да получават предупреждения насън за предстоящи опасности. Споделените сънища също не са рядко явление сред опитните сънуващи. Телепатия, разговори със заминали за другия свят, дистанционно наблюдение, 360-градусово стерео възприемане, промяна на сънната форма, припомняне на минали животи, пътуване във времето, пребиваване на две или повече сънни места едновременно, среща с духовни водачи – изглежда нищо не е невъзможно.

В осъзнат сън имате усещане за лично присъствие, за живот, за реалност. “Никога преди не съм бил така буден” – казва един практикуващ след първия си осъзнат сън. Научните изследвания показват, че яснотата на случващото се, наситеността на цветовете в осъзнатите сънища са поне толкова високи, колкото и в будния ви живот, а често и много повече.

Нивото ви на будност в осъзнат сън пряко зависи от нивото на будност в будния ви живот. Един път попитали известния суфи учител Идрис Шах каква е най-голямата грешка на съвременния човек. Той отговорил, че най-голямата грешка на съвременния човек е да си мисли, че е буден, когато всъщност “спи в чакалнята на живота”. Ако се научите да бъдете будни във вашите сънища, ще бъдете много по-будни и съзнателни и във всекидневния си живот. Обратното също е вярно. Тартанг Тулку, будисткият експерт по сънуване, казва, че чрез редовното практикуване на осъзнато сънуване преживяванията в будния ви живот ще “стават по-живи и разнообразни, като следствие от развитата способност за осъзнаване.”

Според някои учения сънят символизира “малка смърт”. В гръцката митология например, богът на съня и богът на смъртта са близнаци. Есеите, учение от времето на Христа, посрещали всеки ден като нов живот. В края на деня, преди залеза на слънцето, всички спорове преставали и се изглаждали. Преди заспиване правели преглед на деня, обмислели случилото се и прощавали. В тази насока на мисли, осъзнатото сънуване може да ви помогне да преосмислите отношението си към смъртта и даже да служи като подготовка за естествения край ма живота. Навлизайки съзнателно в съня си, вие се подготвяте да навлезете съзнателно в смъртта. Шардза Ринпоче, тибетски майстор практикуващ йога на сънуването, през 1934г навлиза съзнателно в състояние на физическа смърт. Дематериализира тялото си и от него остават само ноктите и косата му.

Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за преживяване на Божественото. Свами Рада, ученичка на Свами Шивананда и една от първите прeнесли йога на запад, с повече от 30 години практика в преподаването на методи за сънуване, казва, че работата със сънищата “може да отвори вратата на Божественото вътре в нас”. Опитен сънуващ пожелал в един осъзнат сън да потърси Всевишния. “Веднага след като се отдадох на неговата воля, колата ми се стрелна към небето” – разказва той. “Когато се изкачих още по-нависоко в облаците, навлязох в Космоса, който ме порази със своята мистична безграничност – огромна пустота, която преливаше от любов и безкрайно пространство, което усещах като свой дом.”

Осъзнатото сънуване може да бъде използвано като метод за духовно израстване. Според Чарлс Беля, таоистки учител, сънят е “естествено време за практикуване на медитация”. Той твърди, че “един час медитация по време на сън е равна на един месец практика в будния живот”. Според други автори, крайната цел на практиката на будното сънуване е постигане на Върховната Реалност. “Целта на йога на сънуването е просветление” - казва тибетския учител Тензин Вангиал.

Ако приемем тезата, че животът се измерва с моментите, в които сме съзнателни, осъзнавайки се в сънищата си вие в действителност удължавате живота си. Вместо да проспите сънищата си, защо да не живеете по-дълго, влизайки всяка вечер съзнателно в света на сънищата?

Осъзнатото сънуване би ви помогнало да промените и одухотворите мирогледа си. Променяйки и усъвършенствайки своите мисловни схеми, вие променяме своята “карта на реалността” и израствате като човешки същества. “Този вид осъзнатост, основана на практиката в състояние на сън, може да ни помогне да постигнем вътрешно равновесие” - казва будисткия учител Тартанг Тулку, и продължава: “ Осъзнатостта подхранва съзнанието по начин, който развива целостта ни. Осъзнатостта осветява непознатите дълбини на нашето съзнание и ни посочва пътя към познаване на нови измерения на реалността.”

Осъзнатото сънуване би ви помогнало да имате един по-осъзнат подход към живота и вашето място в него, към вашите цели и стремежи. В тази връзка Карл Юнг казва: “Сънищата ще ви покажат и къде се намирате, и накъде вървите. Те ще ви разкрият вашата съдба.”

Може ли осъзнатото сънуване да бъде опасно? Твърди се, че осъзнатото сънуване е напълно безопасно за хора с “нормална невротичност”.

Съществуват различни степени на будност по време на осъзнат сън. При по-високо ниво на будност вие напълно осъзнавате, че всичко, което се случва, е сън и вие спите в леглото си. Вие осъзнавате как се казвате, в коя държава живеете, в кой град, на кой адрес и т.н.. При по-ниските нива на осъзнатост вие разбирате частично, че спите и частично ви се струва, че всичко е реално.

Дали не трябва осъзнатото сънуване да бъде естествен процес, който да се случва спонтанно? И да, и не според мен. Бих отговорил така: вие всеки ден се храните; мислите ли, че знаете как да се храните? Храненето е една естествена нужда на организма, точно както сънуването. Това, че всеки ден се храним, значи ли, че сме съзнателни за този процес, разбираме ли го и използваме ли го по най-ползотворния начин? Същото се отнася за сънуването. Така или иначе се храним и спим, защо да не го правим осъзнато? Всяка вечер ние влизаме в света на сънищата и там се случва нещо. Защо да не сме съзнателни за този процес? Повече от 1/3 от живота си прекарваме в спане. Трябва ли наистина да “проспим това време”? Можем ли вместо това да го използваме за израстването ни като човешки същества, за по-доброто разбиране на нас самите и на реалността около нас, за духовната ни еволюция?