Надеждна

Първо да благодаря на Ради за хубавите думи и за надеждата,от която толкова много всички се нуждаем!Винаги съм си мислила,че истината е някъде по средата и като виждам,че не съм сама,започвам да ставам по-уверена в мечтите си!

На Иво - няма да бъда искрена,ако ти кажа,че винаги съм си мечтала да се върна в България.До преди няколко месеца само се колебаех как да организирам живота си...Не че сега съм категорична,но благодарение на вас и форума,пък и вслушвайки се в сърцето си,определено не мисля,че моето място е тук.Всъщност аз никога не съм била с норвежки паспорт,а само с работна виза.През тези години съм се прибирала в България многократно.Там е моят дом,моето семейство,детето ми.Пътищата да се сдобия с такъв не са много,но ги има.Въпросът е,че пак не са ми били по сърце.В Норвегия имам работата,която ми носи лично удовлетворение от една страна и материална подкрепа за мен и семейството ми,от друга.Познавам много българи,които са останали да живеят тук,но малцина са щастливи...Това,разбира се,е относително понятие.За онези,които щастието се измерва със скъпи коли, обзаведени по последен крясък на модата,апартаменти и къщи,и други материални придобивки и привилегии - да!Но,когато човек започва да проглежда за други "светове" и измерения,обкръжението в тази атмосфера го стяга отвсякъде.Не знам колко дълго още ще остана да работя тук,но със сигурност знам,че сърцето ми е с вас и в България.

На Благост - с най-голямо удоволствие бих помогнала,но не съм сигурна,че те разбирам правилно!?

Здравейте! Прочетох мненията във форума преди няколко дни и дълго размислях дали да споделя и моя опит, по-точно – дали той ще представлява интерес за вас, но реших, че ако не опитам, няма как да разбера.

Аз определено съм против “идеализиране” на западните хора! Работя повече от 10 години в Норвегия, която е на 1-о място по жизнен стандарт в Европа и на 2-о в света, след Япония. (Поне така сочеше статистиката преди 2-3 години) По пътя си от България до тук често прекосявам Германия, Австрия, така че имам впечатления и от тези добре развити държави. Случвало ми се е германски лекар да се опита да ми вземе пари, издавайки ми фалшиво медицинско свидетелство и то в клиника в центъра на града. Случвало ми се е, докато тренирам във фитнеса на един норвежки хотел, мъж (норвежец) на средна възраст да влезе с мокрия си от басейна бански и да започне да пробва всички уреди един по един, така че половин-един час след него никой да не може да седне на мокрите седалки. Случвало ми се е не един път в хранителен магазин – верига да взимам от рафта стока с една цена, а на касата да ми я изчисляват на друга(естествено по-скъпа)… Да работя на кораб, където повече от половината персонал боледува от неизвестен бацил, но компанията да не спира триповете, които са предимно туристически, и да не слага карантина, за да не загуби печалбата си…. Всичко това са примери, които разпръснати във времето, се забравят бързо и не затормозяват ежедневно съзнанието ми, защото в същото време:когато кажа на касиерката, че цената на стоката, отбелязана на рафта е била друга и я покажа, тя не спори с мен, а ми се извинява, даже това да не и е приятно, полицаят не ме спира, за да се заяжда с мен, а за да направи рутинна проверка или, ако съм в нарушение на закона, да си получа съответното наказание, не се притеснявам, когато решавам да закупя по-скъпа стока дали тя не е фалшива…Изпитвала съм и горчилката на дискриминацията, и шовинизма, но пък съм получавала и огромно удовлетворение, когато работата ми е била оценена според действителните ми способности, а не според това каква националност съм. ”Дискриминирана” съм се чувствала и в България от новоизлюпените богаташи, които без образование и необходим опит, разчитайки единствено на безскрупулността и паричното си надмощие, са смачкали и “прогонили” от страната ни голяма част от интелектуалния ни и професионален потенциал. Това, което си мисля, след изложеното по-горе, е че хората и нациите в общи линии навсякъде са водени от едни и същи сили…И целта на примерите, които изложих беше да ви покажа, че, както в България, така и в развитите западни държави има хора с подобно съзнание. И че, ако то е много по-масово в България, то причината за това не е толкова в отделния човек, колкото в държавната, законовата, социалната система, която управниците създават и поддържат. Докато се създават закони, за които предварително са измислени “вратички”и то от самите управляващи, докато полицаите са все още едни от най-ниско образованите, (в Норвегия например полицаят е личност, към която хората изпитват уважение и се ползва с авторитет), и корумпирани, както и повечето от държавните ни служители, докато няма сериозни наказания, които да се спазват стриктно, а в случай на корупция, да се наказва строго самият държавен служител, винаги ще има предпоставки за жената, която не си купува билетче в автобуса, за хората, които изхвърлят боклуците си от терасите, за крадеца, който мисли, че като не го хванат на местопрестъплението, се е измъкнал невредим…”Рибата мирише от главата”. Лошото е, че в нашата държава “главата” има съзнанието на “опашката” – “след мен и потоп…”

И още нещо, което не бих искала да пропусна :Западният свят наистина набляга много на материалното благополучие и не толкова на духовното и културно развитие, но страдащите от депресии и други разновидности на психическите заболявания, са също много, независимо от високия жизнен стандарт. Така че съзнанието, проявяващо се със социалните придобивки не остава константна величина, и от нас зависи каква посока ще му дадем…

Простете, ако съм била прекалено словоохотлива, въпреки стремежа ми към лаконичност! . . . А още толкова неща останаха недоизказани. . .

Реших,че е най-удачно в тази тема да споделя своята опитност с режима. Тази година го правя за четвърти път. Ако може да се направи някакъв паралел с "рисковите" дни , за първи път карам режима толкова леко - почти не усещам глад, нямам болки в кръста, имах съвсем слабо, почти незабележимо главоболие. Чувствам се почти постоянно весела, щастлива, жизнена, пълна с енергия... Имам чувството,че ще "превзема планини"! А пък денят ми протича като "по мед и масло" - отивам на спирката и рейса идва. Пристигам малко по-рано на уреченото място, но се сещам,че съм забравила да свърша нещо преди срещата ми с колежка. Оглеждам се и ксерокса се оказва точно пред очите ми. Правя си копието и се връщам на срещата точно, когато колежката ми идва... И все такива "случайно точно на време" нещица...

В темата за българските етногрупи името на групата "Исихия" е на първо място.Но мисля,че музиката и нейните създатели заслужават повече внимание и затова реших да отделя една специална тема за тях.

Първата официална изява на "Исихия" е през 2000 година,като подгряваща група на гостуващата македонска "Анастасия".Това е и годината,която се смята за начало на тяхното съществуване.Но идеята за създаването и и първите опити за осъществяването и се раждат няколко години преди това,а през 1999 г.е първата им сценична изява - на организирания от Българската православна църква концерт на площад "Славейков".

Ето как самите музиканти характеризират музиката,която изпълняват:"Какви културни и исторически традиции носим? "Исихия" е звуковата плетеница от чистите фолклорни мотиви на българската песен, исихасткото звучене на християнското песнопение, мистиката на балканския дух и романтиката на националната драма в българската история."

Евгени Николов - вокали
Владо Чифлиджанов - гайда, вокали
Петър Делчев - тамбура, вокали
Веско Митев - кавал, гайда
Татяна Йосифова - клавир, вокали
Панайот Ангелов - перкусии, тъпан
Мони Мончев - барабани

Това са имената и инструментите на изпълнителите.В момента на основаването на групата средната им възраст е между 23 и 25 години.Всички са студенти в Софийски университет,като трима от тях са историци,един е археолог,има и един химик,филолог,а единственото момиче учи дизайн.Обединява ги любовта им към средновековната балканска и българска история.


Исихия - или как се пише история с музика

От това,което на мен ми е познато преди да ги чуя за първи път,бих оприличила "Исихия" на ""Енигма",а други ги сравняват с "Дед Кен Денс","Делериум", "Анастасия".Определят стила им като етно-амбиънт.

По-големите проекти,върху които са работили са:Музика към филма "Исихия",едноименния албум на групата - "Исихия","Орисия" - музика към едноименния спектакъл на Нешка Робева... През 2003 г.бълг.музикална компания АвеНю Продакшънс и австрийската музикална компания Polyglobe Music сключват договор за издаването на дебютния едноименен албум на групата на териториите на Германия,Австрия,Швейцария,Дания,Холандия..
.

Предлагам сега да ги послушаме малко заедно.Ще се радвам,ако и на вас ви харесват и споделите интересни неща от тяхната биография и музикални изяви.

Това е и според мен най-близкият до правилния отговор.Към графата на самоубийците бих причислила и хората,които "убиват"проблемите си с алкохол или наркотици.Говоря за хора,които не са алкохолици или поне не изглеждат такива.Лични наблюдения имам,мои много близки,които използват всяка възможност,за да седнат с чашката,измислят всякакви варианти,за да си осигурят такава възможност,ако понякога усещат,че нещо би я осуетило и това е единственото нещо,което ги прави "щастливи",помага им да забравят неразрешимите според тях проблеми,замъглява съзнанието им.В същото време са напълно наясно,че ги приближава и по-бързо до Смъртта.Даже сякаш това приближаване ги мотивира още по-силно.Преди време гледах на това осъдително,но сега мисля,че тези хора страдат ужасно от слабохарактерието си и че караниците на близките им не им помагат,даже напротив - сякаш се настървяват още повече.Бих искала,но не знам как да им помогна...

Благодаря!
Божествена книга

Божествена книга

Молитвен наряд за начало
Добрата молитва
Молитвата на Царството
В начало бе Словото
Ще прочета 9 глава от Евангелието на Лука.
Духът Божий
 
Беседа :30 септември 2017 г.  - 341. Божествена книга 16 март 1941 г.
 
За край :
Господнята молитва 

Рилски беседи - 1931 г.

1.08.2017-12 юли 1931 г. Любов към Бога 1931

2.08.2017 - 12 юли 1931 г.-Идеалът на човека

3.08.2017 -12 юли 1931 г.-Симон Петър

4.08.2017 13 юли 1931 г.-Старите накити

5.08.2017 -14 юли 1931 г.-Денят на доброто 1931

6.08.2017 -16 юли 1931 г.-Денят на Божията работа

7.08.2017 -19 юли 1931 г.-Човекът на новото

8.08.2017 -20 юли 1931 г.-Теория и приложение

9.08.2017 - 21 юли 1931 г.-Отпечатъци

10.08.2017 - 22 юли 1931 г.-Недоказани истини

11.08.2017 - 30 юли 1931 г. -Нашето място 1931

12.08.2017 - 31 юли 1931 г.-Чистене на съзнанието
 
13.08.2017-1 август 1931 г. - Обич, разумност и истинолюбие

14.08.2017 - 2 август 1931 г. - Ценното в малкото

15.08.2017 - 2 август 1931 г. -Хигиена на живота 1931

16.08.2017 -3 август 1931 г.-Съчетание, приложение и изпълнение

17.08.2017 - 5 август 1931 г. Мястото на Бога

18.08.2017 - 6 август 1931 г.-Тези три неща

19.08.2017 - 7 август 1931 г. - Ден на Божието изявление

20.08.2017 - 8 август 1931 г. -Запечатал е

21.08.2017 - 9 август 1931 г.-Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината

22.08.2017 - 10 август 1931 г.-Които чакат Господа

devashaktika, благодаря ти за темата! Мисля, че новото българско кино заслужава по-специално внимание и освен това е на достатъчно високо ниво, за да се конкурира със световното съвременно кино. Напоследък ежедневието ми е доста претоварено и не съм се посвещавала на едно от любимите си удоволствия -киното, но едни от силните филми, които гледах не чак толкова отдавна, са българските - Дзиф и Опашката на дявола - силно актьорско присъствие, интересни сюжети, добри режисьорски решения... Преди време гледах откъс от Шивачки, а така и не съм успяла, но ми е в плановете да изгледам Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.


Лично на мен, а предполагам и на други наши читатели, ще бъде много интересно да споделяш впечатленията си от фестивала. Така че, ще чакаме постовете ти с нетърпение!

Много хубава неделна беседа.Благодаря на Учителя за нея.
Красив разказ за любовта ,която ражда  живота.За майката природа и нашето глупаво отношение към нея.Мисълта ,че можем да я подчиним и действията,с които ежедневно я крадем.За вярата в Бог.Пророчество за идните времена *т.е нашите сега.След 100 години се казва в беседата ,която е изнесена през 1932 година.
Покрива_и_изправя

Молитвен наряд за начало:
Добрата Молитва
Покрива_и_изправя - беседа
Молитвен наряд за край:
Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"
 
„Любовта покрива всичките погрешки.“ *)
Любовта покрива всичките погрешки. Ако аз бих превел този стих, бих го превел така: любовта не само покрива, но и изправя. Може би, в старо време, хората да са имали друго понятие, да се покриват погрешките, но с това покриване само половината се покриват, а с изправянето на погрешките всички се покриват. Следователно, всяка любов, която само покрива погрешките, тя е човешка, а всяка любов, която и покрива, и изправя, тя е Божествена. Сега аз няма какво да се спирам върху човешката любов, понеже всички вие сте авторитети. Ако трябва да се спра върху нея, ще трябва да чета всички ония трактати, които вие сте писали, всичко онова най-важно, което досега сте казали, за да се произнеса правилно върху нея. Тъй щото, този въпрос е изчерпан. На учените хора няма какво да им се говори върху онова, което те знаят. Аз ще се спра само върху онази страна на любовта, която сега сте започнали да изучавате. Целият сегашен свят има за цел да тури един нов ред, да изправи миналото, за което се правят хиляди опити, едни от които донякъде са сполучливи, а повечето са несполучливи. Тази несполука я отдавам на това, че между съвременните хора има голямо недоволство. И богати, и бедни – всички са недоволни. Богатият е недоволен, че няма повече богатство, а сиромахът е недоволен, че сиромашията му е повече, отколкото трябва. Богатият е недоволен, иска повече богатство, а сиромахът е недоволен, иска по-малко сиромашия. Така въпросът не се решава: или богат, или беден ще бъдеш. В природата няма среден път. Не можеш да бъдеш повече богат или по-малко сиромах. Това са човешки разбирания. Или богат, или беден ще бъдеш – среден път няма. Там, дето злото се прекратява, започва доброто; там дето доброто се прекратява, започва злото.
Сега ние се намираме в такова противоречие, в каквото се намирал в древността един от египетските фараони. Този фараон, наречен Венот-Ра, живял още в предисторически времена. Това може да е факт, а може да е някакъв мит, все-таки, съществувал е някакъв фараон, подобен на Венот-Ра. В това време в Египет е живял един прочут адепт, на настоящ език наречен - един мъдрец или философ, на име Сет Менот Сет-Ру. Един ден фараонът извикал този мъдрец и го запитал - да му обясни причините, за дето смъртта е дошла в света. Философът казал, че смъртта е дошла, по причина на живота. След като дошъл животът в света, дошла и смъртта. – Как се явиха тия причини, отде се проявиха вътрешните причини за смъртта? Тогава философът му разказва един разказ. Когато великият Бог създаде света, името на когото аз не мога да изрека, един от неговите синове – Бог Ра, бог на слънцето, поискал да дойде на земята, да види това, което Баща му направил. Като дошъл на земята, затворил тялото му в една диамантена черупка, като Божествена душа, да не се цапа. По някакво нещастие, обаче, като дошъл на земята, тялото му започнало да се увеличава и толкова се увеличило, че пукнало диамантената черупка. От тогава нататък и смъртта дошла в света. Докато бил горе, тялото му било малко, но тук се увеличило. Той трябвало да се върне в невидимия свят с тази черупка. След него вече всички, като пукнали диамантената черупка, дошла смъртта и те започнали да умират. И действително, има право този философ. Вземете, например, една пъпка, като напъпи, тя се разпуква, цъфне, и после окапва и умира. Дърветата, които растат, в първо време имат гладка кожа, но отпосле кожата им започва да се разпуква, и те цъфтят, развиват се, дават плод и най-после умират. Следователно всички растения, дървета и животни умират по единствената причина, че разчупват диамантената черупка, в която са поставени, но като се увеличават, не могат да останат в тази черупка, разчупват я, излизат навън и след време умират. И затова, всеки живот, който не може да остане в тази черупка, умира. Казвате: де отива животът? Нито знаем отде е дошъл, нито знаем де отива. Ние виждаме, че светът в нас има известен усет, известен образ, известни свои вътрешни съждения, и ние мислим, че светът е такъв и такъв. Обаче, какъв е външният, обективният свят, това е една велика загадка. И в този смисъл, който философ и да пише, той е субективен, от свое гледище разглежда света. Съвременните учени разглеждат планините, вулканите, но това са все субективни схващания. Ние нямаме нищо положително. Никой не е обхванал земята в нейната същина. Макар че от толкова хиляди и милиони години живеем на земята, какво има в земята, ние не знаем. Всичко, което знаем за земята, не е съществено...
Покрива_и_изправя

Днешната мисъл ме подсети за беседата Лотовата жена и ми обясни доста случки в днешния живот. Намерих и съвети за решение на доста проблеми...
Благодаря!
“Във времето на Адама ние имахме съвсем друга култура от тази, която днес имаме. Адам, който съставяше втората епоха, роди трима синове: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела, а след това се роди третият син – Сит. Историята на Адама се преповтори и във времето на Ноя. Ной обаче не преживя същото. Тримата негови синове не се убиваха, но те подиграха баща си. И в Лотовата епоха се преповтори историята на Адама в рая. Като влезе в рая, дяволът изкуси Ева да направи едно престъпление на непослушание.
И Лотовата жена не послуша. Каза ѝ се да не се обръща назад да гледа какво ще стане, но да си върви напред. Това е същото, което и на първите човеци в рая се каза: „Да не буташ от дървото на познаване на доброто и на злото“. Тя каза, че няма да бута, но после, като излезе от Содом и Гомор, помисли си: „Какво има в това, ако се обърна да видя какво става?“ Щом се обърна назад, тя се превърна на солен стълб.
Казвам: Нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или, както казват българите, само от един поглед. Така се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Син Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действуват едновременно. Тогава и Каин ще действува, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете на Ноя ще подиграят баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: Така ще бъде и в епохата на Син Человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши светът. Той едва сега започва. В света има две състояния: състояние на ден и състояние на нощ. Светът на деня е ден на работа, а светът на нощта е свят на почивка. И в растителното царство почивката е една необходимост, за да могат онези материали, онези енергии да се съберат, да се организират в растенията и на другия ден те отново да събират материали или енергии за живота необходими.
Та казвам: Сега ще се поучим от Лотовата жена. Какво представя Лотовата жена? Тя представя човешкото сърце. Какво представя Лотовата жена? Тя представя и човешкия ум. Значи, сърцето не върви така хармонично с умствените разбирания на човека. И всички противоречия в човешкия живот произтичат все от човешкото сърце. Следователно желанията, които хората имат, все ще ги накарат да погледнат назад. Няма защо да се връщаме назад. Мнозина казват: „Какъв съм бил в миналото аз?“ За миналото не говорете. Не бутайте миналото. Всички онези, които искат да вървят напред, трябва да гледат към бъдещето. Бъдещето е пред вас. Бъдещето днес ще се реализира.
В какво седи бъдещето? Бъдещето на човечеството седи в разумния живот, който ще се организира. Там хората ще се разбират, ще се познават. Разумните хора ще се разбират като братя, но и законите на тези хора ще бъдат написани на техните сърца. Хората от тази епоха няма да се съдят. Съдилища няма да има, гробища няма да има, затвори няма да има, болници няма да има, убийства няма да стават. Това ще бъде епохата на Царството Божие на Земята.
„Наистина ли ще стане това нещо така?“ – Сега не мога да ви кажа, но като дойдете и го опитате, тогава ще повярвате, че е така. Не питайте ще го видите ли! Ще го видите, разбира се. Тогава и вие ще бъдете и ще видите, че всичко е така, както днес ви се говори. Чудни сте, когато питате дали ще бъдете живи да го видите. Всички разумни хора ще го видят...“
Лотовата жена

Мисъл за деня 21.07.2017
Ако ти кажа, че не трябва да обичаш някого, ето какво разбирам. Можеш да обичаш някой човек, който върви пред тебе в същата посока. А човек, който е зад тебе, не можеш да го обичаш, защото ще останеш назад. Защо на Лот, когато излезе от Содом и Гомор, ангелът му каза: "Никой от вас да не се обръща да гледа назад"? Лот послуша, но жената на Лота се обърна – и стана на сол.
Трите връзки

В Портала сме се постарали да не определяме как е правилно да се играе, а да съберем обективна информация кога какво и къде е дадено за тези упражнения. Статията се намира тук. В нея са посочени всички познати ни източници.
Съборна беседа Преображение - 1922 г.
Разговори при седемте Рилски езера - Б. Боев - Шестте гимнастически упражнения
 

Молитвен наряд за начало:
Молитва на царството
След_това - беседа
Молитвен наряд за край:
Псалом 103
 
Ще прочета 2 глава от пророк Йоил. Ще взема само две думи от 28 стих: "И след това".
При самите мъчнотии в живота, човек трябва да определи своето положение. Той си има един естествен стремеж, както всяко живо същество се стреми да намери своето място и условия, при които може да живее и да се проявява; то е един вътрешен, естествен процес. Аз го наричам Божествен процес, помощ на човека да живее, понеже животът, това е израз на Божествения живот; само там, дето е Бог, има живот; дето го няма Бог, няма живот. Какво нещо е животът? В присъствието на Бога е животът. Там, дето Бог го няма, няма живот. Съвременните хора все спорят - дали има Бог или не. То е схоластично разглеждане. Въпросите: дали има вода или не, и дали има Бог или не, са различни; съвсем друг е смисълът на тези понятия. Дали там има вода или не, съществува отначало едно предположение; и след като проверите, ще извадите един извод, че няма вода там, проверено е опитно, няма вода; това е така нареченият логически извод. Логическите изводи, това са отражения на някакви истини, но отражението в едно огледало не е никаква действителност. В огледалото има ли някаква реалност? Виждате, човек се мърда в огледалото, но в огледалото няма никаква дължина, няма никакъв свят - съществува, но нищо не съществува. Съществува едно - отражението. По огледалото можем да намерим реалността, точно обратно перпендикулярно, в противоположна посока. Тогава, когато ние казваме "всичко е суета на света", това е отражението. Според индуската философия, този свят е отражение; Майя - значи, реалният свят е в обратна посока на материалния. Материалният свят е резултат, една проява, той е дотолкова реален, доколкото се отразява вътре в огледалото. Следователно може да поставя някакво противодействие и да не остане отражението. Ако отражението го няма в огледалото, това ни най-малко не показва, че реалността не съществува. Сянката може да изчезне, но реалността ще остане; но никога в света не може да има сянка, зад която няма реалност. Тъй щото онези, които казват, че "всичко е суета", както е казал Соломон, не са прави. Трябва да изтълкуваме - какво значи суета. Суета значи - да не разбираш нещо. Търсиш реалността на нещата там, дето я няма - суетиш се. Търсиш живота в удоволствията на земята - там никога няма да го намериш. В удоволствието живот няма. Сега, когато аз говоря така, ще кажете: "Човек не трябва ли да има удоволствия?" Той не трябва да се заблуждава в удоволствията, ние идваме до крайност. Някой твърди, че трябва да се яде много. Не, не трябва да се яде много. Някой казва, че никак не трябва да се яде - и той не е прав. Ще ядеш умерено, толкова, колкото трябва. Един закон има, според който, всеки един знае, колко трябва да носи. Всеки един човек знае, колко трябва да яде. Затова не се иска никакво педагогическо наставление, защото малките птици и животинките, които нямат учители по педагогия, знаят как да се хранят много добре. Птиците не знаят ли как да ядат? Инструктори нямат за това, но те са много досетливи. Когато майката кълве, те броят, колко пъти удря в земята и от туй кълване изваждат своето заключение, колко трябва да ядат. Следователно те знаят да разбират туй хлопане, да го дешифрират, както стенографите дешифрират; всичката педагогия е там. След като се влюбиш, какво ще стане? Там е сега, че ти още не си се влюбил. Ти още не знаеш какво нещо е влюбването. "Аз виждам едного, че се е влюбил." Нищо не си видял. Туй нищо не значи. Може да знаеш това, което си бил; това, което не си бил, никога не може да го знаеш, ти само предполагаш, че знаеш. За пример, някой казва: "Аз разбирам от хиромантия, от физиогномия, разбирам от математика, от геометрия". Създаден си да разбираш, но като казваш, че разбираш математика, много казваш. Не разбираш какво нещо е математика и не си разбрал положението, защото, ако ти знаеш математика, ти ще бъдеш един велик човек. Ако знаеш геометрия, ти ще бъдеш един гениален човек. Щом не си нито едното, нито другото, ти не разбираш нито математика, нито геометрия. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Геометрията се занимава с материята. Математиката се занимава със силите. Туй не е в противоречие със сегашното определение, сегашните учени хора отиват в същата посока. Вземете един физиогномист. Ако му представите някой човек, който има нос, дълъг 7 см., веднага ще каже, че този човек има силен ум, но ако му дадете широчината - отдолу на носа - 5 см., той ще каже, че този човек е здравеняк, че има плътно тяло. Веднага ще извади заключение, че тялото е плътно, но че и умът е силен. Широкият нос не показва силен ум, но показва плътно тяло. Дългият нос показва силен ум. Сега някой ще каже: "Докажи това"...
След_това

Молитвен наряд за начало:
Добрата Молитва
Моята_любов_няма_да_премине - беседа
Молитвен наряд за край:
Молитва на Братството
 
Ще взема 24–та глава от Матея, 35-ти стих. "Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат".
Много пъти се говори за истината. Какво нещо е истината? Аз бих дал един научен отговор. Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човека. Първото положение: истината е това, което ограничава човека. Това е, което в старата философия наричат инволюция, то е отиване от свободата към ограничението, слизане. Това учените хора го знаят. Онези, които не са учени, те не знаят, за тях трябва да се обяснява. Другото положение, сегашното: истината е това, което освобождава човека от ограничението, от инволюцията. Това е еволюцията, възлизането на духа. Така че, еволюцията е нещо друго: човек започва от най-долното място, додето е достигнал, надолу от това положение той повече не може да отиде. Следователно всеки човек се връща там, отдето е излязъл. Всеки трябва да слезе там, дето е бил по-рано. Защо е това слизане и качване? Няма защо да се обяснява. То може да се обясни така: имате една къща на два етажа, имате стълба, по нея ту ще се качвате, ту ще слизате. Защо? Защото имате работа и на двата етажа. Вие живеете на втория етаж, имате работа - ще слизате на земята; като свършите работата на земята, ще се качвате на горния етаж. Това са все условия. На другия ден пак ще слезете и ще се качите. Всякога ще има слизане и възлизане. Та тези промени, които стават в живота са естествени. Някой път вие искате да не се направи някаква промяна. То е невъзможно. И самият живот иска промени. Промените сами по себе си са едно от Божествените качества на живота. Да се променят нещата хармонично, то е щастие, да се променят дисхармонично, то е нещастие. Следователно дали човек е щастлив или нещастен, ние казваме: някои хора влизат от щастието към нещастието, а други от нещастието към щастието. Защото нещата винаги носят в себе си ограничения. Може да се запитате, не може ли другояче светът да се създаде. Така е създаден. Нашият свят е така създаден. Има други светове, които са създадени по друг начин. В природата не съществува само един начин. Ние мислим, че като хората на земята няма други. Така е по отношение на нашата земя, а по отношение на другите земи ние сме само едно разнообразие, което е на мястото си. Сега, ние може да мислим, че като човешката култура няма друга, това е наше лично схващане, обаче дали е така, то е друг въпрос.
Христос казва: "Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат". Божиите думи, онова, което Бог е намислил да извърши, то трябва да стане тъй, няма изключение в онова, което трябва да стане. Сега, трябва да се разбере онзи основен закон на живота.  Може да е личен, семеен, обществен, държавен. Законът, който регулира живота, е един .и същ навсякъде. Туй, което се отнася за един човек, се отнася за всеки друг, за всеки дом, за всяко общество, понеже всеки дом е направен от живи същества, които трябва да живеят. Две същества образуват един дом. Ако един народ е от 5 милиона, друг е от 10 милиона или 100 милиона, някои народи са още по-големи, китайците например, са 400 - 500 милиона; и всеки от тези народи, всички тези същества се регулират от един и същ закон. Всички тези народи съставят едно разнообразие, макар че това разнообразие повидимому изглежда като еднообразие. Който изучава ботаника ще види, че едно растение като расте изменя формата си, разнообразие има, обаче всички клончета съставят едно цяло, една и съща сила регулира всичко. И ако започнат отгоре да заболяват клончетата, листата, туй показва, че това е състояние на цялото дърво. Когато листата са зелени и клончетата са зелени, туй показва, че цялото дърво е добро. Така и хората и обществата боледуват. Когато един народ започне да боледува, така и цялото човечество може да боледува. Сега цялото човечество минава през една фаза, която е неизбежна. Нищо не е в състояние да измени този ход. Причините са от далечното минало. Някой може да каже, че ние, хората сме причина за това. Не сме само ние причината. Че стават земетресения, има и хиляди други причини. Ние може да допринесем нещо за земетресенията, но причините седят още по-далече. Може донякъде ние да допринасяме за земетресенията, но какви са причините всъщност? И най-учените хора, философите, не са могли да ги разгадаят. Понеже ако биха могли да ги разгадаят, ако знаеха причините, би могло да се намери лек за тази болест. От Божествено гледище има лек. От Божествено гледище има цяр и сега ние отиваме към излекуване. Невидимият свят е приготвил място за избавление. Сега в пространството ние се намираме в най-неблагоприятните условия. Мястото, дето се намираме в пространството, то ражда този безпорядък. Ние се намираме сега в едно място на разрушение. Тези неща, които стават, се дължат на известни отломъци. От пространството падат патрони, снаряди върху Земята, и всяка година се посрещат по десетина милиона такива снаряди. Един ден ще дойдем в по-хубаво място и тогава ще настане мир. В туй пространство, в което сега пътуваме, ние се намираме в опасност, то е както в Атлантическия океан, през който пътуват параходи и се намират в опасност от ледените планини.
Сега се изисква онази вътрешна вяра, която да даде стабилност на човека. Човек не трябва да се бои от външните прояви, които стават, няма какво да се боим от една буря, от промените на бурята. Дали е 35° студ, или 40°, или 50°, няма какво да се боим от измененията на температурата, които стават в природата. Когато на едно място температурата се повдига, на друго място спада. Когато на едно място на Земята има прилив, на друго място има отлив. Когато в една страна е ден, в друга е нощ. Противоположности има. Когато едни хора са щастливи, други страдат, бедствуват. Така е било винаги. Когато Римската империя е достигнала до върха си, много други народи са страдали. Можем да кажем, че сегашната епоха на човешкото развитие се намира под най-благоприятните условия, понеже всички народи имат горе-долу малко свобода. За в бъдеще ще имат по-голяма свобода. В съзнанието на хората се заражда една нова идея на човещина, че всички народи трябва да имат известна социална свобода, за да може всеки да се развива правилно...
Моята_любов_няма_да_премине

Мисъл за деня-30.05.2017г
Когато говорим за спънки в живота, спънките не са отвън. Ние сами ги създаваме. Това, което сами го създаваме, сами трябва да го изправим. Това, което не си създал, не си туряй задача да го изправиш. Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. Като изплатиш своите дългове, ще имаш пари, ще изплащаш и чуждите. Като казвам така, ще изпаднете в друга погрешка. Христос изплати дълговете на света, но Христос беше изплатил своите дългове. Всичките му дългове бяха изплатени! Той имаше в излишък капитал, богат беше и можеше да изплаща.
Опити

Мисъл за деня-29.05.2017г
...Новото е: Вложете у себе си желание да давате, да бъдете проявление на Бога, а не да очаквате другите хора да бъдат добри към вас. Когато те стават добри, вие тогава добри не можете да бъдете. Във всеки момент проявете най-малкото добро, което можете да проявите. Проявете го – и вие ще се повдигнете една степен по-високо. Най-малката любов, най-малката истина, която можете да проявите -проявете ги! Най-малката светлина, колкото и да е малка – проявете я! Пратете една мисъл в света! Казваш: "Какво мога да направя сам?" Милионите капки са, които образуват реките и океаните. Твоята мисъл може да е капка, но всичките милиони капки, събрани, образуват големите морета. Не се обезсърчавайте!
Тайната на даването

Включително и това! Благодаря за ценната идея!  
Другото, ежедневното направление за разработване е от самия практически живот. Например:
Самостоятелно приготвяне на здравословна закуска включва:
- придобиване на знания за продуктите и тяхната полза за тялото ни
- за растенията/животните, които са допринесли те да попаднат на трапезата ни.
- математически понятия и операции, свързани с дейността (теглене, купуване, разпределяне, измерване...)
- естетическо оформяне на закуската 
- песен и благослов преди хранене и след хранене
Нещо такова - това беше импровизация. Сега знанията са класифицирани според научните критерии и се очаква детето, родителите и все по-рядко педагогът да намерят тяхната връзка и приложимост. Идеята е да се обърне това наопаки - всъщност то сега е обърнато наопаки - да се постави в реалния процес... 

За преглеждане на беседите и систематизиране на идеи и практики по тази тема ?
 .

Опитностите, свързани с прилагането на идеите на Учителя в съвременната образователна среда ме доведоха до мисълта за острата нужда от задълбочено проучване и разработване на образователния и възпитателен потенциал на естествените житейски ситуации. Без добре проучен и подреден материал всеки опит да се състави програма на училището-живот е обречено на фрагментарност, добронамерено дилетантство и работа на парче. Не че отричам ролята и на малкуте зрънца добро, но сериозната промяна изисква сериозна професионална работа.
Търся съмишленици и сътрудници за реализацията на този проект.