Надеждна

Молитвен наряд за начало: 
Добрата молитва
Духът Божи
Венир Бенир
Беседа: Здравословно гледище
13 глава от 1 Послание към Коринтяните
Молитвен наряд за край:
Отче наш
 Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре.
***
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става. Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска. Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила. Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон. Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
Здравословно гледище
 
 
 

 

Молитвен наряд за начало: 
Добрата молитва
Духът Божи
Венир Бенир
Беседа: Здравословно гледище
13 глава от 1 Послание към Коринтяните
Молитвен наряд за край:
Отче наш
 Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре.
***
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става. Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска. Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила. Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон. Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
Здравословно гледище
 
 
 

 

Благодаря!
Най-малката погрешка и най-малкото добро

Молитвен наряд за начало:
В начало бе Словото
Добрата Молитва
 
Най-малката_погрешка_и_най-малкото_добро -беседа
 
Молитвен наряд за край:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
 
Ще прочета първата глава от Евангелието на Иоана до 35 стих.
Мога да кажа.
Има известни отношения, които хората трябва да спазват. Много от погрешките на света произтичат от неспазването на известни отношения. Какви са вашите отношения? Забравили сте. Някой път мислите за неща, които не са съществени в дадения случай. Може да мислите, колко години ще живеете на земята. Не е съществено това. В дадения случай, съществено е за днес, какво може да направите. Като мислиш колко години ще живееш, започваш да се безпокоиш дали ще може да живееш 120 години. Туй е само едно сравнение. Някой път сравнявате. Сравнението нищо не доказва. И онова, което знаеш нищо не доказва. В дадения случай какво ти трябва? Какво може да научиш да приложиш. Един цигулар, след като учи 20 години и стане виртуоз, знае да свири, или един пианист, има неща, които трябва да пази. Трябва да държи цигулката в изправено положение, струните да бъдат първокачествени, лъкът трябва да бъде малко намазан. Ако е малко намазан, ще започне да издава малко дрезгави звукове. Като започне да свири, ще опита струните, ще ги попита: „Разположени ли сте?“ Ще каже на първата струна: „Как сте вие, духът ви разположен ли е?“ Тя ще каже, че е разположена. После, втората струна, ще я попита, как си. Тази работа аз искам да свърша, искам вашето разположение. Тя ще каже: „Разположена съм, готова съм.“ После ще бутне третата, четвъртата, след това ще я хване, ще я тури под брадата. Ще тури лъка. Цялата публика, която слуша и те трябва да бъдат разположени, да бъдат готови да слушат. Той дава, той свири, те ще вземат. Вие отивате на един концерт, казвате: „Отидохме да го слушаме.“ След като го слушате, какво приемате от музиката? Казвате: „Много хубаво свири.“ В какво седи хубавото свирене? Казва: „Класически парчета от Бетовен, от Бах.“ Че какво е писал Бетовен? Каква е тази песен. Казва: „Девета симфония.“ Каква е тази Девета симфония?
Някой казва: „Аз вярвам в Бога. Толкоз години съм изучавал любовта, Писанието. Зная стиховете да ги цитирам.“ Отлично е това. Бог е Любов. Какво означава „Бог е Любов“? Не мислете, че когато аз ви говоря за топлината, че това е топлина. Зимно време може да ви разправям за камина, за топлия климат, който го има в тропическите места или за топла къща, в която стаите са хубаво отоплени. Но стаята в която вие сте, е студена, 20 градуса под нулата. Питам, като ви говоря за топлината, вие ще се стоплите ли? Хубаво, че говоря за топлината, но преди да говоря за тази топлина, аз трябва да съм стоплил стаята, в която сте. Тази година предметно учение ще имаме. Годината трябва да бъде в съгласие с онова, което аз говоря.
Казвам: Когато аз говоря, сърцата ви и умовете ви трябва да бъдат готови да възприемат онова, което ви се казва. Не само онова, което отвън ще ви се говори, но и онова, което отвътре ще ви се говори. Защото едновременно има един, който ви говори отвън и друг има, който ви говори отвътре. И във вас има един, който възприема отвън и един, който възприема отвътре. Четирима души трябва да бъдат в съгласие.
Сега мнозина казват: „Аз зная да пея.“ Българинът казва: „Аз зная да говоря френски“ Казва: „Бонжур.“ Той знае да говори. Казва: „Във Франция съм ходил градинарство съм работил.“ Има българи, които говорят английски, че като говорят на един англичанин, казва: „Моля, сречи го.“ Като ми сречеш думата, тогава ще те разбере. Ако на края на думата туриш меко окончание, а думата има твърдо окончание, има две различни значения думата.
Вие сте дошли да изучавате една от най-видните науки, Божествената. Казвате: „То е лесна работа, да разбира човек Божествените работи.“ То е най-мъчно да ги разбираш и да го възприемеш. Може да го чуеш, но да го възприемеш и да го приложиш е мъчно. Всеки може да учи пеенето, но да се научиш да пееш и гласът ти да има израз. Като пееш, да приложиш светлината, като пееш да приложиш топлината. И като пееш, да има сила в пеенето. То се изисква да имаш гениалност. Но се изисква и талант. Може да бъдеш гениален музикант и пак да ти липсва нещо. Някои сега имате понятие за гениите, казвате: „Той е гениален човек, създаде нещо.“ Но да създаваш нещо, това ни най-малко не разбира, че това е хармонично. Писанието казва: „В началото Бог създаде небето и земята.“ Мислите ли, че като създаде, света бил уреден? Не, създаден е светът, но не е уреден. Човек може да бъде гениален и работите да не са уредени. На всичките гениални хора работите им не са уредени. Талантливите хора трябва да дойдат, за да уредят света...
Най-малката_погрешка_и_най-малкото_добро

Думата му държа

Благодаря за подсказката, Илиянче! В тази насока наскоро срещнах в една астрологична книга, че от гледна точка на развитие на съзнанието, квадратите, т.е. противоречията в хороскопа, са всъщност онези аспекти, които би трябвало да оценяме като положителни, защото именно те са, които ни тласкат към постоянно търсене и усъвършенстване. С други думи, всички ние се стремим към спокоен и хармоничен живот, но той настъпва в пълната си сила, когато "изправим" ъглите на квадратите, когато заживеем в мир независимо от предизвикателствата, когато ги посрещнем и приемем с радост, което не означава да се съгласим с тях. В екстровертен план това би могло да изглежда пасивно, но  в интровертен  - осъществява Божия план, когато е съзнателно.

Противоречие например има между религия и вяра. И това е помогнало да се развиваме, като човечество. Религията е човешко изобретение, ако щете институция, власт, а вярата е нещо, което ни тласка да вървим, да търсим нови посоки. Вярата е свобода и Живот, отхвърля институцията.
Поне така си мисля...

Донче, мисля, че няма как да разрешиш и характеризираш голямото противоречие, докато не си разрешил малкото и също - няма място за съжаление!? Всичко има своя смисъл и значение на своето време и всяко "съжаление" води до обвинение или самообвинение, което всички знаем, не е най-доброто състояние. 

Донче, мисля, че няма как да разрешиш и характеризираш голямото противоречие, докато не си разрешил малкото и също - няма място за съжаление!? Всичко има своя смисъл и значение на своето време и всяко "съжаление" води до обвинение или самообвинение, което всички знаем, не е най-доброто състояние. 

Благодаря за подсказката, Илиянче! В тази насока наскоро срещнах в една астрологична книга, че от гледна точка на развитие на съзнанието, квадратите, т.е. противоречията в хороскопа, са всъщност онези аспекти, които би трябвало да оценяме като положителни, защото именно те са, които ни тласкат към постоянно търсене и усъвършенстване. С други думи, всички ние се стремим към спокоен и хармоничен живот, но той настъпва в пълната си сила, когато "изправим" ъглите на квадратите, когато заживеем в мир независимо от предизвикателствата, когато ги посрещнем и приемем с радост, което не означава да се съгласим с тях. В екстровертен план това би могло да изглежда пасивно, но  в интровертен  - осъществява Божия план, когато е съзнателно.

Противоречията за всеки са различни. Според случая и нивото на съзнание. За някого са лични, свързани с Аз-а, други личностни, психологически и т. н.
И ако следваме, че малкото се съдържа в голямото, то например моите малки, дребни на вид противоречия се съдържат в големите, глобалните... 
Ако се занимаваме с нашите малки противоречия и ги разрешаваме, ползваме ги, като гориво за действия, мисли, развитие изобщо, то постепенно се разширява кръгозора ни...
“...Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?“ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга...“
“Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия. Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света. Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.
Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа?“ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина. Не става причина за светлина.
Та сега вашето щастие в какво седи? Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек. Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш...
Противоречията са едно благо в света. В сегашния живот са едно благо за умните, а едно нещастие за глупавите.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!“
Противоречията_в_живота

Думата му държа

Благодаря за подсказката, Илиянче! В тази насока наскоро срещнах в една астрологична книга, че от гледна точка на развитие на съзнанието, квадратите, т.е. противоречията в хороскопа, са всъщност онези аспекти, които би трябвало да оценяме като положителни, защото именно те са, които ни тласкат към постоянно търсене и усъвършенстване. С други думи, всички ние се стремим към спокоен и хармоничен живот, но той настъпва в пълната си сила, когато "изправим" ъглите на квадратите, когато заживеем в мир независимо от предизвикателствата, когато ги посрещнем и приемем с радост, което не означава да се съгласим с тях. В екстровертен план това би могло да изглежда пасивно, но  в интровертен  - осъществява Божия план, когато е съзнателно.

Молитвен наряд за начало:
Господнята Молитва
Думата_му_държа -беседа
В начало бе Словото – песен
Молитвен наряд за край:
Ще се развеселя - песен
Ще прочета част от 8 глава на Евангелието на Йоана, 55 стих.
Ще взема само последните думи на 55 стих: „ Но аз Го познавам и думата му държа”.
Може да се познае само абсолютното. Ние отричаме всяко друго познание. Всяко познание, което се изменя, то не е познание. Вие казвате, че познавате някой човек. То е относително дали го познавате. Именно голямото противоречие е в това, че хората казват, че не познават Бога. Това е квадратна лъжа. Единственото нещо, което познаваме, то е абсолютното. И всяка философия, която няма тази основа, е квадратна лъжа. Всеки човек, който не е съграден върху тази истина, аз мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалид, ще бъде нещастен, измамник, лъжец, всичко може да стане, но човек - никога. Той може да стане животно, змия, но благороден човек да стане - никога. Следователно когато казва човек за нещо „аз го познавам", туй е реалното, което не се изменя, туй, което търсим. След като сме опитали всички неща в живота: и слава, и богатство, и чест, и почит, все ще има още нещо, което да търсим. Ние сме познали много работи, но онова, което трябваше да познаем, не сме го познали. Следователно ние сега се стремим към това познание. Когато дойдем в него, ние ще бъдем свободни. То е, което ще освободи човека. Реалното има тази сила в себе си, че щом го познаем, можем да бъдем свободни. Оттам насетне всичките противоречия, които съществуват, ще изчезнат като пяна.
Някой ще дойде, ще ми каже: „Ти де си дошъл? – Никъде. – Какво знаеш? – Нищо не зная. – Колко езици говориш ? – Колкото искаш." Защото досега сме изучавали езиците на всички животни. На всичките животни езиците зная, но сега изучавам езиците на хората. Не всеки от вас знае много езици. Досега на колко животни сте изрязали и изяли езика, знаете ли? Много езици знаете.
Аз говоря в малко преносен смисъл. Но да бъдем конкретни. Вие всички, които ме слушате тук, сте като иманяри, вие очаквате да ви кажа къде има заровено богатство. Но аз ще ви кажа едно нещо: действително аз зная де има заровено богатство. Аз съм един своенравен човек, аз съм от тези, които ще кажат истината, но ще ви въртя, ще ви въртя и най-после като умирате, ще ви я кажа. Защото ако ви кажа къде е богатството, да станете богати, аз зная какво ще стане. Вие искате да сте добри хора, но ще си създадете нещастие в живота. Човек може да си създаде неприятности по много проста причина. Дават ви един хубав обяд - вие може да преядете. В такъв случай за предпочитане е да ядете сух хляб, да не си дояждате, отколкото хубав обяд, но да умрете след това. Много хора умират от богатство. Много хора умират от слава. Ако се не лъжа, така умрял един, който, като пристигнал от Англия във Франция, така добре го посрещнали, че от радост умрял. Доколко е вярно не зная, едно твърдение е.
Значи, можем да познаем само абсолютното, реалното в живота, което седи в основата на всички неща в нашето съзнание и онзи великия вътрешен импулс на нашата душа. В нашия ум, в нашето съзнание, в дъното на всяка душа седи една способност: туй великото, реалното, неизменното, вечното, което търсим. Всеки един от вас чувствува, че има нещо реално в себе си, което не се мени. Съмнението е един негативен метод, обратен метод, по който може да се познае реалното. Следователно човек, който е на кривия път, той учи реалното чрез съмнение. Той казва: „Може да не е право." Нищо от това, ако човек се съмнява. Самата реалност не се изменя. Реалността, и когато я приемаш, и когато я отричаш, тя си остава една и съща, но твоето положение не е едно и също. Щом отричаш реалността, ти се смаляваш; щом познаваш реалността, ти се разширяваш, увеличаваш. Щом познаваш реалността, ти оздравяваш; щом не я познаваш, ти болен ставаш. Всички положителни и отрицателни качества се дължат на отношението ти към реалността...
Думата_му_държа
 

И аз това се чудя.

Мисля си - в големите противоречия се раждат идеите, стремежите, те са двигателна сила.
Само Първата причина може да им даде светлина, да ни изясни смисъла.

Всинца ние живеем в един неорганизиран свят, в една материя първична, която не се подчинява на Божиите закони. И тялото ни е създадено от тази неорганизирана материя. Най-първо Бог механически е образувал човека, че в него вложил живота си и той станал жива душа. То са две степени. Най-първо организиране и после оживотворяване на тази материя. Ние не само трябва да се организираме, но трябва да се въодушевим, трябва да внесем новия живот, който сега хората наричат възкресение. То е велика задача, която всеки човек има индивидуално.
Както ме е Отец възлюбил

Молитвен наряд за начало: 
Добрата молитва
91 Псалом
Духът Божи
Беседа: Както ме е Отец възлюбил
Йоан 20 глава преди беседата
И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам.
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
Молитвен наряд за край:  
Отче наш.                                                
   Както ме е Отец въздигнал                                         
        
 
 

 

Според делата
За първи път срещам  формулата „Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми" по този начин. До сега съм я срещала със "здраве за тялото"!?
 

Молитвен наряд за начало: 
Добрата молитва
91 Псалом
Духът Божи
Беседа: Както ме е Отец възлюбил
Йоан 20 глава преди беседата
И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам.
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
Молитвен наряд за край:  
Отче наш.                                                
   Както ме е Отец въздигнал                                         
        
 
 

 

Благодаря!
Както ме е Отец възлюбил

Молитвен наряд за начало: 
Добрата молитва
91 Псалом
Духът Божи
Беседа: Както ме е Отец възлюбил
Йоан 20 глава преди беседата
И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам.
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
Молитвен наряд за край:  
Отче наш.                                                
   Както ме е Отец въздигнал                                         
        
 
 

 

Молитвен наряд за начало: 
Добрата молитва
91 Псалом
Духът Божи
Беседа: Както ме е Отец възлюбил
Йоан 20 глава преди беседата
И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам.
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
Молитвен наряд за край:  
Отче наш.                                                
   Както ме е Отец въздигнал                                         
        
 
 

 

Според делата
За първи път срещам  формулата „Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми" по този начин. До сега съм я срещала със "здраве за тялото"!?
 

Според делата
За първи път срещам  формулата „Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми" по този начин. До сега съм я срещала със "здраве за тялото"!?