Надеждна

Според делата
За първи път срещам  формулата „Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми" по този начин. До сега съм я срещала със "здраве за тялото"!?
 

Из "Противоречията в живота", МОК, 1938 г.
Какво означава да не се стремим да премахваме големите противоречия?   За пасивно отношение към проблемите в света ли иде реч? Или за осъзнаване на някакви неща от нашия душевен мир?
 
Модераторска бележка: Въпросите са зададени от фейсбук потребител на страницата на Портала
 
 

Благодаря за беседата!
 Според делата 

...На какво се дължи човешката интелигентност мъчно може да се определи. Човешката интелигентност се дължи на голяма мозъчна площ или както казват учените, колкото повече гънки има мозъкът, толкова човек е по-интелигентен. Ако може да се отвори мозъкът и да се разпростре като едно платно, колкото по-голяма площ има то, толкова по-голяма е човешката интелигентност. Повече впечатления възприема. Следователно и повече съобщения има за невидимия свят. Защото трябва да знаете, че клетките, от които е образуван човешкият организъм, това са живи, разумни същества, те са създадени но същия начин, както е създаден и човекът. Те имат външно общение със света, хармонични съобщения с външния свят. Първо, те имат съобщения помежду си; между две клетки има течения, хармонични течения. Когато тия хармонични течения вървят правилно, имаме здравословно състояние. Когато се наруши хармонията, настава болезнено състояние. Ако би се увеличило вашето зрение, вие бихте видели, че от хората излизат ред течения. Вие ще видите някой път, че от организма излиза цяла една гъста материя като река. Даже някои хора миришат. Смрад излиза от тях. Ти, след като си в общение с този човек, се усещаш крайно неразположен. Тази миризма си я попил в себе си. Срещнеш един добър човек - благоухание излиза от него, като един бистър поток. Ти си бил малко неразположен, но се връщаш след такава среща добре, оздравееш, освежиш се. Този човек от своята чистота, от своята енергия ти е предал нещо. В този смисъл ние сме резервоари на енергия, на Божествена енергия. И всеки един човек трябва да приеме Божествената енергия, не само за самия него, но изобилието на тази енергия той трябва да предаде на другите хора - това е правилният живот. Сега всеки се огражда и казва: този е лош, онзи е лош. Искате да живеете само за себе си. Така ще се задушите. Ако дълго време живеете в една стая със затворени прозорци, херметически затворени, онзи въздух ще се поквари и вие ще умрете. Вие трябва да отворите прозорците, да възприемете друга енергия.
Казвам: ако това обновяване не става в нас, ние ще се задушим. Съвременното общество ще умре от задушаване. Казвате: „Как тъй? Затворете прозорците, течение има, да не се простудим." – Течението, което иде отгоре, никога не може да простуди човека. Едно течение, което иде отгоре, от главата, не ни простудява. Всички течения идват отгоре надолу. И всички трябва да се поставим така, че да ги възприемем. Ние се простудяваме по единствената причина, че като живеем в много топла стая, разширява се тялото, поглъща повече топлина, отколкото трябва, и вследствие на това излъчва повече топлина, затова се простудява. Никога тялото не трябва да поглъща чрезмерно топлина, нито пък да изстива повече, отколкото трябва. Две крайности има, човек може да се простуди и в единия, и в другия случай. Може да се простуди и когато съзнанието му не е будно. Вечерно време, ако му е студено, да изпие две-три чаши топла вода. Някой казва: „Урочасах." Това урочасване не е нищо друго, освен ако е пил студена вода и тя е погълнала голямо количество от неговата топлина, вследствие на това кръвоносните съдове са се свили и тия енергии, които текат в тялото, не текат правилно, затова той усеща едно стягане. Ако е имал топла вода в термоса или ако е имал търпение да стопли вода на примуса и да пие, хич не щеше да урочаса.
Тия работи вие ги считате за маловажни. Някои християни говорят само за Христа, как е дошъл, как ще спаси света. Че Христос дойде най-първо да ни научи как да мислим, как да чувстваме правилно. Христос дойде да ни научи как да постъпваме правилно, не само в един момент, но и във всеки момент на нашия живот. Някой казва: „Аз съм енергичен човек." – Няма нищо лошо в това. „Ама аз съм с пламенен характер." – И то не е лошо, с пламенен характер да е човек. Защото пламенният характер е отличен. Пламенният характер дава пламъци. „Аз съм, казва, жив характер." – Отлично нещо е животът. „Ама той е много мрачен." – Има норма в живота. Норма е, когато всички сили не само са в равновесие, но действуват правилно, ти усещаш приятно настроение вътре в мозъка и в дробовете, навсякъде работиш добре. То е нормата, която трябва да спазваш - приятно настроение да имаш на духа. Ти почнеш тъй, но си казваш: „Пази се, че туй настроение може да се измени." Че ти всеки ден със закона на внушението нарушаваш хармонията на живота. Имаш един приятел, за когото ти казват: „Не му вярвай, защото утре може да ти изневери." Имаш един учител, за когото казват: „Не му вярвай, той може утре да ти измени." Туряш си тогава отрицателни мисли в главата и започваш да се пазиш. От кого ще се пазиш? От учителя, защото може да те скъса. Какъв интерес има един разумен учител да скъса ученика? Някой път може да се зароди такова желание, но при този естествен начин, когато един ученик изучава добре предмета, който учителят преподава и има любов към учителя си, няма абсолютно никаква възможност учителят да го скъса. Учителят има най-доброто желание ученикът да изкара добре. Неспособните ученици в училището си създават едно мнение за учителя и мислят, че той взема страна. Но този учител, както си го представят, той може да се справи и с най-лошите ученици. Той ще внесе най-хубавите мисли в онази жлеза, която регулира дейността на мозъка и лошият ученик ще стане прилежен ученик.
Липсва нещо на тези жлеза в мозъка, тя е изгубила своята първоначална пъргавина, няма достатъчно енергия, затова някои ученици имат една вътрешна леност. Аз съм виждал много пъти учители, които без да знаят правят това несъзнателно. По времето, когато правех своите научни изследвания, казвам на един учител: „Извади този ученик. – Той е голям лентяй." Казвам му: ти го потупай в еди коя си част, по дясното рамо и му кажи тъй: „Ти си добро момче, в което има хубави заложби, след една година ще станеш добър ученик." Направи това и след време ще ми кажеш резултатите. Изправя се, изправя се ученикът и казва: „Способно момче ще стана!" Всеки от вас може да прояви това. Твоето мнение ти ще го оставиш настрана. Тъй както ти казвам направи и ще видиш, ще опиташ какъв ще бъде резултатът. Аз в това дете виждам умствените му възможности. Челото му виждам. Има известни признаци, че то скоро ще се събуди, остават му още няколко месеца. Той ще се събуди и ще стане добър ученик. Психологически всеки трябва да бъде подготвен, да знае тия неща. Те са необходими, за да се избавим от всички нещастия в света, които сега съществуват. За пример, вие се интересувате какъв ще бъде изходът от живота. Отлично. Светът го очаква едно велико бъдеще, което не са го мислили и не са го сънували хората. Ама за кои? За онези, които вярват. Доброто е слязло в дълбините на човешкия живот и разклаща целия строй. Всичките тия течения, всички замръзнали, изостанали идеи, всичко туй ще се разтопи и ще се преорганизира. Както когато вие туряте тор върху някои растения, тия растения го разработват, преобръщат и преобразяват. Злото, което усещате, е едно напрежение. Някой път усещате голяма болка в зъбите. Тази болка е борба между положителните и отрицателните сили в природата. Положителните сили асимилират, превръщат отрицателните. Докога ще продължи болката? Докато всичко отрицателно се превърне и се постави в хармония. Болката тогава ще престане и ще мине. Ако някой път се образува нагноясване, ще изтече и болката ще мине.
Изисква се вътрешно бдение, положителна вяра в онази абсолютна разумност, която съществува в живата природа. Онези от вас, които са материалисти, да вярват че има врата, от която може да излязат. Дали вие знаете това или не, то е друг въпрос. Тази врата може да се отвори и вие може да излезете. Няма да остане нито един материалист, който да не излезе из своя замък навън. Няма да остане нито един идеалист, който да не види, че пукнатината има връзка с външния свят. Не тъй, както сега вярва. Някой казва: „Ти вярвай, че това ще се докаже." Не, суеверието иска да се докаже. Вярата не иска никакво доказателство. Вярата не е нещо сляпо, вярата е нещо разумно...
Според_делата

Благодаря за беседата! Чудесна е!
....
Сега говорим за истината. Когато говорим за истината, нямам предвид да нападам някого; но когато се произнасяме за известно художествено произведение, по всички правила, които съществуват в разумната Природа, аз ще се изкажа тъй, както трябва да бъде. Дали е в художеството, музиката, математиката - има известни правила, които не може да се пренебрегват и отминават. И в туй отношение всеки един човек трябва да бъде внимателен, нито да увеличава, нито да намалява. Той трябва да постави във фактите известни норми, по които да се отличава. Ако ти мислиш както другите хора, тогава къде е различието между теб и тях? Поне в един момент трябва да се отличаваш коренно от всички хора в света. Твоята мисъл трябва да се различава така, че да няма друго същество, което да мисли като теб. Ти си човек, в този момент ти си онзи, който ще кажеш: „Аз съм!" Няма ли такъв момент, ти си вече един обикновен човек, едно обикновено същество, което ходи по общото течение. Това не ви го казвам като упрек, изнасям истината. Аз искам да ви направя една връзка с живота. Моята цел не е да повтарям като автомат едни и същи неща. Това не е знание, не е и моя работа да повтарям, че Бог е благ, те Бог е Мъдрост, че Бог е Истина. Това е тавтология. Да повтарям, че аз съм добър, няма смисъл. Кому ще повтарям, че съм добър? Отде могат да знаят хората дали аз съм добър или не, дали вие сте добри или не? Пътник съм, приемеш ме вечерно време - ти си добър човек. Обираш ме - лош човек си. Кажеш една добра дума, насърчиш ме - добър човек си. Вземеш, че ме наскърбиш - лош човек си. Вземеш дрехите от гърба ми - какъв човек си. Облечеш ме, на човешки казано - добър човек си. Добрината е нещо реално. Някои хора искат да я определят като нещо субективно. Не, тя е конкретна. Добрината седи в малките, микроскопически, но реални неща. Ти не можеш да бъдеш добър, без да направиш добро. Може да мислиш, че си добър, то е друг въпрос. В туй, което си направил, твоята мисъл трябва да бъде права. Има едно отвлечено добро, когато моята мисъл е права по отношение на други същества. Понеже моята мисъл има един свят така реален, така конкретен, така материален, както една постъпка във физическото поле. Едно мое чувство, което тук може да не се вижда, туй чувство е тъй конкретно, както моята постъпка. Следователно отвлечените работи са по отношение на един друг свят. Нашите мисли и чувства са отвлечени по отношение на физическия свят, но по отношение на един възвишен свят именно постъпките ни са отвлечени. Ако вие влезете между същества от невидимия свят, ще видите, че там мисълта е тъй конкретна, както са постъпките тук. И тогава, вашите постъпки на Земята там ще бъдат отвлечени. Там мисълта е важна. Понеже на Земята сте едновременно в тези светове, макар че мислите тук не са тъй конкретни, те са дадени, за да се изпълни известна постъпка. Мисълта е причината и чувствата са силата, за да се изпълни тази постъпка. За нас тя е едно реално проявление. Имаме отношение, затова тя е реална. Но всяка една постъпка съдържа в себе си мисъл. Всяка една постъпка съдържа в себе си чувство.
Та казвам: ние трябва да имаме едно правилно схващане за реалността на нещата, която постепенно прогресира. Има и една реалност, която постоянно се повтаря. Вземете речта на един оратор, записана на грамофонна плоча. Като се тури плочата, тя се върти и речта се повтаря. Говори този оратор. Туриш веднъж плочата, туриш я втори път, трети път, десет пъти я туриш и тя казва все едно и също нещо. Умна била тази плоча! Плочата разбира ли, че тя говори? Никак не разбира. Когато някой мислител мисли, че света можем механически да го обясним, това значи да се обясни само плочата. Казвам: действително, материални са плочите, не съзнават като говорят, радват се, без да знаят, че се радват. Така и в света има известни отношения, които мязат на тия плочи. Вие някой път се мъчите да плачете. Не ви се плаче, но искате да представите пред хората, че плачете. Една ученичка в гимназията имала много забележки; директорът на гимназията й прави бележка и тя, за да покаже, че е много чувствителна, иска да заплаче, но не може; започнала тогава да плюе и маже очите си, за да се представи, че плаче. Питам: един човек, крито е наплюнчил очите си, за да се покаже, че плаче, какъв плач е този? После, някой въздъхне, но не е никакво въздишане. Тия положения мязат на случая с Настрадин Ходжа: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат. Накрая един ден си купил една пила. Отишъл при един магазин, заключен с кофар и започнал да реже кофара. Питат го:
– Какво правиш, Настрадин Ходжа?
– Свиря на кемане.
– Ами гласът му къде е?
– Гласът му утре ще излезе...
Разбира се, все таки, за един музикант имат авторитет критиците. За един, който нарежда законите, и за него имат авторитет критиците. Те определят какво е възнаграждението за извършената работа.
„Всекиму според делата". Ние се намираме в един свят, дето трябва да разрешим един важен въпрос, Има въпроси, които трябва специално да разрешим. Каквото е извършил Христос, Той го е свършил много добре. Какво трябва да свършим ние, на това да се спрем. Защото всеки един от нас трябва да свърши нещо. Ако седите и казвате: „Аз вярвам в Христа", аз питам: каква нужда има Христос да вярвате в Него? Ако вашето вярване в Христа допринася нещо - добре, но само да вярвате, че Христос дошъл, живял, проповядвал - какво може да се ползва Христос от това? Какво мога да се ползувам аз, когато ме оберат 10 души разбойници, вземат ми парите - какво се ползувам от това, че са ме обрали? Какъв резултат е това? Силата на мисълта седи в онова единство на хората да мислят по един правилен начин. Може ние да нямаме уважение и почитание към самата истина, понеже не знаем, че в истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата вечност. Тъй седи истината. Дали вие вярвате в това или не, то е друг въпрос, но туй е една истина, която ще проверите.
Мнозина от вас знаете това. Някои го знаете, защото сте го опивали, някои не го знаете. Казвате: възможно е. Имате едно съмнение. Аз наричам истина само това, което сме проверили, знаем положително, можем да опитаме. За пример, вземете съвременната литература. Представят хората като материалисти и идеалисти. Казват: той е материалист, а онзи идеалист. В моя ум аз не виждам много голяма разлика между материалисти и идеалисти. Много малко различие има, микроскопическо. Цели томове има написани върху понятието за материалистите и понятието за идеалистите. Да ви представя една картина. Материалист и идеалист живеят в един замък, имат две стаи най-модерно направени, с осветление, с модерни бани, с кухни, всичко имат, нищо не им липсва. Но капаците на прозорците са съвсем затворени отвън и те нищо не знаят за външния свят. Те мислят, че в тези стаи е всичкият живот. Тъй са раждат и умират ред поколения материалисти и идеалисти. Говорят за лампите, говорят за светлината, която ги осветява, но не знаят, че тя има отношение към външния свят и казват: „Само този свят съществува. Тъй сме го намерили." И идеалистите имат същите удобства. Само че по едно нещастие при тях има малка пукнатина в стената, влиза нещо от външния свят. Гледат, иде една светлина отвън. Нищо не виждат, но казват: „Има нещо отвън!" И разправят на материалистите, които им казват: „Оставете тия заблуждения, пукнатина е, нищо дома. Вие си въобразявате, че има нещо." Едните пишат един том, другите пишат друг том, спорят за пукнатината. Но и едните, и другите имат удобства, живеят еднакво; различието е там, че има една пукнатина при идеалиста и той говори само за тази светлинна, която се промъква в ума му. Но един ден, без те да знаят в замъка се промъква трето лице. Аз го наричам същество от Божествения свят, или да кажем един окултист. Той няма нито лампа, нито свещ. Учудват се те:
– Ти откъде дойде? Как влезе вътре между нас, в нашия свят?
Той казва:
– Господа, оставете вашата пукнатина, аз ще ви изведа от вашите стаи. Има цяла врата, през която ще ви изведа. Вашите светилници, чрез които вие се осветявате, вашият огън има отношение към външния свят.
– Може ли?
– Може. Ако искате още сега може да излезете.
Той отваря вратата и ти извежда навън. Питам тогава, де останаха материалистът и идеалистът? Умряха и станаха окултисти. Какво значи да познаеш истината! След като познае човек истината, той не е нито материалист, нито е идеалист.
Другият начин на разсъждение е следният. Отишла една пеперуда при цветята. Облечена е много хубаво, красива й е дрешката като на някоя знатна дама. Дори нито една дама няма такива хубави дрехи, каквито има една красива пеперуда. Пеперудата има 40-45 цвята на дрешката си - голямо разнообразие. Облекли се цветята и те в пъстрите си дрешки и й казват:
– Не ни върви... Тази година се народиха едни такива като червеи, че лазят отгоре ни, изпоядоха ни.
– Тъй ли? – казала пеперудата. – Тогава ще дадете заявление до Господа да премахне тези червеи.
Отишли, дали заявление на Господа, че гъсениците им изпояли листата. Господ казал на пеперудите:
– Ами че вие сте излезли от тези гъсеници!
Така и вие се оплаквате от онзи лош човек, от престъпника, но вие сте излезли от него.
– Да се премахне той, да се махне от света!
Като се махне той, ще се махнеш и ти. Вие казвате: „Защо Господ търпи тия лоши хора в света!" Аз бих запитал защо и вас търпи, като имам предвид личния живот на хората. С нашите криви разбирания ние си създаваме ред нещастия, ред тежки преживявания и затова не усещаме хубавия, красивия живот, който имаме и не можем да живеем тъй, както трябва. В новия живот трябва нови мисли да влязат у нас, да видим съотношението между нещата, да преценим точно какво имаме и какво е излишно. „Най-първо трябва да се проучи защо злото съществува в света, защо неправдата съществува, този ред и порядък защо съществуват!" - Въпросът не е там, че злото съществува в света. Ако искате да знаете, злото е едно благо, благо за онзи, който знае, но нещастие за онзи, който не знае. Колелата в една фабрика като се въртят, това е едно благо за фабриканта, защото ще изкара платове. Сила трябва, да задвижва машините, но тази сила може да бъде нещастие за едно дете, което не разбира законите и може да си тури пръстите между колелата, че да му ги откъснат. Тогава какво ще кажете, колелото да се не върти ли? Това дете не трябва да влиза във фабриката да върти колелото, трябва да бъде внимателно, да гледа отстрани, да не пипа. Злото седи в незнанието как да се справим с известни сили, които съществуват в света...
Според_делата

За начало:
„Отче наш" „
Духът Божий"
Ще прочета 16 глава от Евангелието на Матея.
Ще взема няколко думи от последната част на 27 стих: „Всекиму според делата му".
 
Беседа :. Според делата - 20 декември 1931 г. София – Изгрев.
 
„Благословен Господ Бог наш"
Тайна Молитва.
 
Всяка една мисъл има своите последствия. Това е закон, който се отнася както за лошите мисли, така и за добрите .....
В света всяко създадено нещо има отношение към теб, ти трябва да го поддържаш. Злото само по себе си е една мисъл родена, или едно чувство, или една постъпка. Постъпката не е мъртво нещо. Постъпката е тъй жива, както живото същество. Например ако си направил някога една лоша постъпка на себе си, ти никога няма да я забравиш. Ако си направил зло някому, то ще живее у него и той ще мисли как да ти отмъсти. Направиш едно добро някому и този човек мисли с години по кой начин да ти се отплати. ...... Видяхме, че като дойдохме в този свят, плащат се работите, нищо не можем да избегнем. Туй е, което индусите наричат закон на кармата. Закон за причина и следствие.
Някои християни говорят само за Христа, как е дошъл, как ще спаси света. Че Христос дойде най-първо да ни научи как да мислим, как да чувстваме правилно. Христос дойде да ни научи как да постъпваме правилно, не само в един момент, но и във всеки момент на нашия живот.
 
 

Молитвен наряд за начало:
Добрата молитва
Молитва на царството
В началото бе Словото
Беседа: Божията мисъл
Преди беседата Йоан 12 глава
"И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света."
Молитвен наряд за край:
Отче наш
"Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон – както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко.
***
Дотогава докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива.“ Ти ще внесеш в себе си спокойствие, ще го намериш туй спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш докато дойде спокойствието."
Божията мисъл

Мнозина искат да имат силна мисъл. Но силната мисъл, светлата мисъл зависи от любовта.
*****
Мислите, чувствата и постъпките, това са качества на един свят, който тепърва има да изучаваме.
Божията мисъл

Молитвен наряд за начало:
Добрата молитва
Молитва на царството
В началото бе Словото
Беседа: Божията мисъл
Преди беседата Йоан 12 глава
"И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света."
Молитвен наряд за край:
Отче наш
"Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон – както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко.
***
Дотогава докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива.“ Ти ще внесеш в себе си спокойствие, ще го намериш туй спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш докато дойде спокойствието."
Божията мисъл

Молитвен наряд за начало:
Добрата молитва
Молитва на царството
В началото бе Словото
Беседа: Божията мисъл
Преди беседата Йоан 12 глава
"И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света."
Молитвен наряд за край:
Отче наш
"Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон – както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко.
***
Дотогава докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива.“ Ти ще внесеш в себе си спокойствие, ще го намериш туй спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш докато дойде спокойствието."
Божията мисъл

Молитвен наряд за начало:
Добрата молитва
Молитва на царството
В началото бе Словото
Беседа: Божията мисъл
Преди беседата Йоан 12 глава
"И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света."
Молитвен наряд за край:
Отче наш
"Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон – както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко.
***
Дотогава докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива.“ Ти ще внесеш в себе си спокойствие, ще го намериш туй спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш докато дойде спокойствието."
Божията мисъл

Молитвен наряд за начало:
Добрата молитва
Молитва на царството
В началото бе Словото
Беседа: Божията мисъл
Преди беседата Йоан 12 глава
"И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света."
Молитвен наряд за край:
Отче наш
"Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон – както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко.
***
Дотогава докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива.“ Ти ще внесеш в себе си спокойствие, ще го намериш туй спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш докато дойде спокойствието."
Божията мисъл

Здравей, Атанас! Извинявай за закъснението с отговора. Може би някой друг да ти е отговорил вече на лични, но въпросът който си задаваш предполагам, че интересува и други хора. Затова реших да ти отговоря в темата.

В съборната беседа от 1920 г. "Работа върху чистотата и самообладанието", се говори за тези картини, но не са показани в книгата от която е взета беседата. Цялата книга ("Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново,") за събора през август, 1920 г., може да се изтегли от тук. Изданието е от 1920 г.

За самите картини има информация в книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2" и конкретно в главата "Картините в горницата".

Авторите на книгата за учителя и Търново, казват "Тези картини не успяхме да открием, освен Пентаграма и знамето..." Не знам дали някой разполага с копия от картините? Ако има такъв, то е добре да вземе отношение по темата, тъй като е интересно да се видят.

Ако картините са "изчезнали", то може би затова си има причина. Направиха ми впечатление думите на Учителя, цитирани в "Картините в горницата":

Това е просто ум .Той дава картина .Но липсва осъзнаване .Т,е. липсва картината на реалноста .Ще рече , тази първата , на ума ,  свободно се рее в съзнанието не свързана с нищо от духовните причини .Стои като кръпка .

,,Ние не разбираме, че сме невидими... Не разбираме, че независимо от всякакви дефиниции за него, животът е преди всичко драма на видимото и невидимото. Мислим, че само видимият свят е реален и има своя структура и не допускаме, че вътрешният свят, познат ни като мисли, чувства и въображение, също може да има реална структура и да съществува в своето пространство, дори ако то не е достъпно за сетивата ни."
Морис Никол, ,,Живото време"

Колкото повече се стремим да си обясняваме реалността, толкова повече я ограничаваме.
"Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото"
Умът може да е замъглен или просветен - и едното и другото са реалност. Сърцето може да страда или да е щастливо - и едното и другото са реалност. Тялото може да е болно или здраво...
Ясно е, че когато умът е чист, сърцето е щастливо и тялото е здраво. Не случайно Учителя се стреми да акцентира само върху добродетели...
Мисля, че е добре реалността просто да я чувстваме и усещаме, докато пазим в себе си доброто и не допускаме злото.

Благодаря ви, приятели! 
Мисля, че Учителя ни дава и мярата за реалност, т.е. коя от всички подреалности, които нашият ум създава, е истинската. Със средствата на ума е невъзможно да се определи - за него всички са истински. Сърцето - разумното сърце, безусловната любов е това, което ще определи. 
И отново стигам до първия въпрос - защо без безусловната любов умът избира а истинна реалността с ниските вибрации, с недоволството, болката, безсилието?
Може би защото изграждайки картината на реалността непрекъснато я реферира през егото, желанията, принципите, насадени от статуквото... 

Излизам от темата, но наистина лекциите на Щайнер, а и цялата западна култура помагат за развиване на ума.
Учителя говори вече на душите, помага да се развие сърцето-Любовта и да се обедини с разума. Говори ни за самовъзпитание...
Пак за реалността. Мисля, че за всеки е различна, защото е свързана с вътрешния ни свят, с преживяното и разбраното, опитано в Живота. С търсенията и интересите ни...

Слънчева , хубаво е че има много различни . Да се подсещаме един друг ... в един друг форум срещнах следното мнение :
Лекциите на Щайнер са логични и лесни за разбиране .Независимо колко са откъснати от физическата реалност . До като беседите на Дънов са трудни .Като че ли не толкова ясни .Създават впечатление за раздробеност , за разлика от досадната и упорита последователност при Щайнер .
Вече знам че мотото на Щайнер е : човек чрез ума си може да се приближи до Бога ...Неговия стрмеж е това . да помогне в повдигане за обикновения ум .
До като Дънов говори на цялия човек . И беседите му поне за мен естествено водят до медитация , и това усещане за пълнота .
А днешния избор е чудесен повод . Две уважаеми от мен личности се изказаха противоположно . Та е трудно , мъглата е голяма . Единствения критерии е собственото разбиране за реалнолстта и съпоставянето и в различните изказвания . Пожелавам на всички , да извлечем поука .
 

Пример: Предстоят избори. Двете беседи- “Жал ми е за народа“, и “Пред всичкия народ“, дават насока за нас, българите. Има съвети за управляващите. Но е факт, че Учението все още не се приема от всички и с това само си пречим, спъваме се.
Разбира се, всичко е за добро. Някой ден ще просветне за всекиго.

Благодаря, за темата!
Понякога, в слаби моменти, когато имам спад на енергия, даже отчаяние, се появява някой или нещо-ситуация, които ми помагат да се съвзема. Тогава си казвам, ето не съм сама, има толкова много души, заедно сме. Подкрепяме се. Реалността е опитност, нещо преживяно. Чета беседа от Учителя, появява се случка, изживяване и Словото вече е реалност... Т. е. разбирам думите, явява се светлина в ума, изпълват се със смисъл.
Важно е все пак да търсим, да вярваме, да сме с пробудено съзнание и тогава решенията, помощта не закъсняват.

Ние всички сме в реалността . Но мнозинството не се чувстват добре , като че нещо не им достига . Като че  ли ,не са  на мястото си .Но не търсят защо .Никой не ги е учил да търсят корена на нещата и разбират само от образа .Наблюдават образите и това им е достатъчно , не ги интересува причината .А реалното е преди причината .За всяко нещо реалността създава множество причини менящи се във времето ,  преплитащи се една в друга .  За това светът е шарен и неповторим .

 
Ние не можем да познаем Божествената Реалност . Но можем да разберем парчето реалност , която ни е достъпна .Това става с овладяване на това което имаме ,умовете си .Не случайно умът е символизиран с див необязден кон за който човек е привързан и  влачен незнайно къде .И гледа човек преминаващите форми и казва да, видях и това , и това , но животът си върви и краят е предвидим .Не се  сеща , че ако овладее юздите може да обърне коня в обратна посока . Това просто е инструмент .Може да заобикаля удрящите го клони и тялото му ще бъде здраво , най малко .
Да . много от беседите на Дънов . Когато чета беседа , подходяща за моментните ми нужди и успея да се установя в полусън .