Jump to content
Порталът към съзнателен живот

АлександърТ.А.

Участници
  • Общо Съдържание

    2210
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    66

АлександърТ.А. last won the day on Април 13

АлександърТ.А. had the most liked content!

8 Следващи

За АлександърТ.А.

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    София

Последни Посещения

18124 посещения на профила
  1. АлександърТ.А.

    Осмият (пътят на човека)

    Димитър Мангуров - Осмият ОСМИЯТ Димитър Мангуров web През м. януари 1988 година българската пророчица Ванга изрича загадъчните думи: ”Свидетели сме на съдбоносни събития на Земята. Двамата най-големи водачи на света си стиснаха ръцете и се подписаха, за да докажат, че са направили първата крачка към постигането на всеобщ мир. Но ще мине още много време. Ще изтече още много вода... Ще дойде ОСМИЯТ и той ще подпише окончателния мир на планетата.” Двамата водачи са известни - тогавашните ръководители на САЩ и СССР. Но кой е “Осмият”? След дългогодишно ровене в стари книги племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, с изненада установява, че преди векове така са наричали самия Христос! Но защо “Осмият”? Отговорът на този въпрос ще ни разкрие най-дълбоката същност на времето, в което живеем. А то е наистина уникално! За него се говори през цялата следатланска епоха, като се започне още от древноиндийските епоси, премине се през библейските пророчества, за да стигнем в XX-ти век до Рудолф Щайнер и Беинса Дуно. Учителя казва: ”По-важни времена от сегашните никога не са наставали на Земята. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на Земята, но не ги пускат. Всички билети за представлението, което ще се даде на Земята, са ВЕЧЕ продадени”. Как така продадени, ще запитаме ние? През 1924 година Учителя пояснява: ”Преди 2000 години се казваше, че е наближил денят Господен. Сега аз казвам: ние СМЕ в деня Господен. Остава само половин час до последния трен”. И още: ”През целия този XX-ти век ще бъде СЪДБА на света, през XXI-ви век ще бъде връщането при баща си, както блудния син. Той е векът на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Господното Царство и век на силен духовен подем. А в XXII-ри век ще се възстанови Царството ХРИСТОВО на Земята”. Но предупреждава: ”Да не мислите, че и втори път ще дойде тази вълна. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в природата няма повторение на нещата”. И пак: ”Целият XX-ти век ще бъде век на преобразувание, на приготовления. Христос казва: ”Будни бъдете!” За какво? Сега е най-опасното време, може да заспите и да останете вън. Божественият влак е толкова точен, само с една секунда можете да закъснеете.” Можем ли днес - в 2004 година, да кажем, че тези предсказания се сбъднаха? Поначало пророчеството не всякога се сбъдва. Понякога фактите го изменят и то или закъснява, или изобщо не се сбъдва. Свободната човешка воля може дори да предотврати изпълнението на някое събитие. Както никога досега, днес се срещат с особена сила нашите действия с много по-високите цели, предначертани от Божията Воля и от сблъсъка се решава съдбата на човечеството. За да разберем дали “последният трен” вече мина, кога стана това и каква е ролята на “Осмия”, трябва да се докоснем до ОСОБЕНОТО място на човека в Божия Промисъл и изобщо до СМИСЪЛА на живота ни на Земята. Има една поучителна еврейска легенда. Тя гласи следното: Елохимите се готвеха да започнат сътворяването на човека по своя образ, когато техните ангели-служители зададоха на Йехова следния въпрос: ”Защо трябва да бъдат създадени човеците по образ и подобие на Бога?” Тогава Йехова събра растенията и животните, които съществуваха преди още да се яви човекът под земната форма, събра също и ангелите си служители, показа им растенията и животните и ги накара да ги назоват. Но ангелите не знаеха техните имена. Тогава бе създаден човекът такъв, какъвто беше преди първородния грях. Йехова събра отново ангелите, животните и растенията и в присъствието на ангелите той каза на човека да назове животните и растенията с техните ИМЕНА. И човекът знаеше да назове техните имена. Най-после Йехова запита човека: ”Кое е твоето собствено име?“ И човекът отговори: ”Моето име е Адам, т.е. “направен от земна кал”. ”А как трябва да се назовавам Аз”? - запита Йехова. Човекът отговори: “Ти трябва да се наричаш Адонай. Ти си господар на всички създадени същества на Земята”. Тогава в ангелите се събуди предчувствието защо човекът трябваше да се яви на Земята. Каква велика истина се крие в тази наглед простичка легенда? Учителя пояснява: ”Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен човек. Като такъв той заема точно определено място в Живата природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”. Цитираните изречения трябва да бъдат обяснени чрез Духовната Наука. От нея знаем, че груповата Душа е основата на всеки животински, растителен или минерален вид. Благодарение на нея едно животно е вълк, друго - овца, едно растение е дъб, друго - липа и т.н. Но човекът схваща груповата душа съвсем повърхностно под формата на идея, на понятие. Ако той умееше да проникне по-дълбоко, то идеята за вълка не би останала за него нещо отвлечено, а би извикала едно съответно състояние на душата. Образувайки си понятието за вълка, той би изпитал в същото време кръвожадната природа на това животно. Защо днес нямаме тази опитност? Защото вкусихме от “дървото на познанието”, но изгубихме достъпа до “дървото на живота”. Човекът притежава ПОЗНАНИЕТО на съществата и нещата, но е неспособен да изпита ЖИВОТА, който се крие зад него. Такава възможност му се отдава само когато прониква чрез окултизма в царството на живота. Тогава той няма само отвлеченото понятие “вълк”, а живее в “кръвожадната алчност на вълка”. Когато душата пропива по този начин идеите със СОБСТВЕНО ВЕЩЕСТВО, всичко в нея започва да води борба. Тогава понятията се одушевяват и от това време насам образът на целия животински свят живее в човека.Астралният свят, където се намират груповите души на животните, по начало си живее във всеки от нас, но докато ясновидецът го възприема, то неясновидецът няма съзнание за него. Въпреки това влиянието на този свят се упражнява не по-малко и върху него. Той се издига от глъбините на душата му, прави го неспокоен, хвърля го в съмнение, привлича го в една или друга посока, определя неговите инстинкти и страсти. Човекът не съзнава, че егоизмът му поражда и съответните импулси. А егоизмът е животното в нас. Както Учителя отбелязва: ”Личният егоизъм е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали”. Но ако ние не преживяваме груповите души в астралния свят, те биха спрели своето развитие, без да преминат на бъдещия Юпитер, а животните по Земята биха изчезнали напълно. Какво се извършва през човека, когато той чрез понятията извиква в своя дух формите на груповите души, например споменатия “вълк”? Той образува в своя дух понятието за вълка и в момента, когато произнася тази дума, в него възниква един образ. ВЕЩЕСТВЕНИЯТ живот на образа се съединява с груповата душа и я ОПЛОДЯВА, позволявайки й да продължи своето развитие. В бъдеще всички животни на Земята ще изчезнат, но груповите им души ще се явят на Юпитер под една форма, приспособена към тяхното по-висше състояние, за да продължат развитието си. Светът, който ни заобикаля, също притежава своя духовен принцип, но той е непълен и представлява, така да се каже, полудуховност, която не може да се увековечи, освен ако не бъде оплодена от нашия собствен духовен живот. САМО човекът има мисията да създава в природата, която съзерцава, оплодяващите духовни зародиши, изразяващи се в “ИМЕТО”. А сега да се върнем към легендата! Ангелите-служители, които имат други задачи за изпълнение, не разбираха защо трябва да бъде създаден човекът. Те не знаеха, че само чрез внасянето му в земния живот е бил построен мостът, който свързва миналия свят с бъдещия. Учителя казва: ”Човекът е мост, по който трябва да минават съществата от висшите светове, за да слизат в низшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-красивият мост на Земята”. На него бе поверен принципът на “Името”, който му позволява от една страна да свърже двата полюса на развитието, а от друга да напредва в своята еволюция заедно с цялото Сътворение. Боговете ни предлагат света под формата на една ДВОЙНСТВЕНОСТ: вън от нас в пространството се намира обективната действителност - светът на звездите, на облаците, на природните царства и на духовния живот, свързан с тях, а вътре в нас живее светът на душата ни. Вътрешният ни живот се излъчва навън и се съединява с всичко, което живее в света. В нас е полюсът на духовно-божествения свят, а вън е другият полюс. На сцената на НАШЕТО СЪЗНАНИЕ те се срещат, разменят противоположните си сили, оплодяват се и се съединяват по такъв начин, че еволюцията да бъде възможна. БЕЗ НАС СЪТВОРЕНИЕТО БИ ПРЕСТАНАЛО ДА СЪЩЕСТВУВА, защото само човекът познава и може да бъде мост между двата свята. Нещо повече - съдържа принципите и на двата свята в ЕДИНСТВО ТУК на Земята. Ние сме поканени да станем действащи лица в световната драма и смисълът на съществуванието ни е СЪЗНАТЕЛНО и свободно да участваме в нея. Така в нас се раждат не само оплодяващите зародиши на един духовен свят, но и самите ние РАСТЕМ в своето съзнание към Божественото Съзнание.Някога, още “преди“ началото на сътворението, съществуваше само Божественото Съзнание, пълно със съкровища. После тези съкровища се разделиха на два противоположни лагера. Човешкият Аз стана сцената, където те се съединяват постоянно. Той бе празен спрямо Божествения Аз, изпълнен с богатството на цялото сътворение. Човешкото съзнание също бе празно спрямо Божественото Съзнание и точно в него се уравновесяват двете сили - отвътре и отвън, изпълвайки го с първоначалното Божествено Съзнание. Така прогресът става възможен!Но има ли все пак Божественото съзнание нужда от това за целите на еволюцията? Не, няма нужда, защото притежава всичко в Себе Си! То обаче е великодушно и дарява безброй същества със Своето Съдържание. Така се размножава това, което в началото на развитието на света беше ЕДНО и което се връща обратно към единство по пътя на обожествяването. Нашето развитие винаги е имало този характер. През Сатурновата епоха същият процес създаде първия зачатък на физическото ни тяло и същевременно упражни едно оплодяващо действие навън. По-нататък оплодяването продължи с другите ни тела и в бъдеще тази сила ще се упражнява все повече върху вътрешния живот и по-малко навън, защото във външния свят ще остават все по-малко неща за оплодяване. Ето ги двете велики цели в развитието: от една страна, да СЪЕДИНИМ Божественото в нас с външния свят, а от друга - да ПРЕВЪРНЕМ този външен свят във вътрешен свят на човека. Ние ще ставаме все повече подобни на Божественото и все повече вътрешни. През периода на Вулкан ЦЕЛИЯТ Космос ще бъде оплоден от човека и ще стане негова ВЪТРЕШНОСТ! Христос - нашият ИСТИНСКИ АЗ - ще е одухотворил всичко на полето на съзнанието ни. Ще бъдем Човек-Дух! ТОВА Е СМИСЪЛЪТ НА ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО, ТОВА Е ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА! Осмият цитати от https://liternet.bg/publish5/dmangurov/8.htm
  2. АлександърТ.А.

    Асоциалност

    За общуването с цветята , дърветата , животните не е майтап ---не си го пробвал . (подтиснал)Реакцията ти , чувството , от къде е , какво е ... Ако го знаеш , можеш да работиш по това направление , Защото има много различни направления и всички опират до смисъла на живота . На твоя личен втъкан , във този на обществото . Всяко една проява има значение . Ако съм или друг е казал че не е важно какво мислят за тебе . То е за значението-- да не блокираш от силна емоция и да не се стрескаш от негативните . Не да пренебрегваш мнението на другия . Повтарям поговорката ,,на сила хубост не става" . Повтарям , Едно от основните условия за успешно общуване е уважението към другия . Значи мнението му е важно . Има 2 варианта : 1--така е . Тогава направи се на желан , бъди им нужен , или се оттегли 2--лъжеш се . Може би не се оценяваш правилно или не разбираш какво другия показва . Във всички случаи ако се разкриваш . Показваш душевната си природа .По лесно ще правиш приятелства . Говорим за лично приятелство , нали ? Не служебни или съседски отношения .....Попрочети някоя беседа , ще ти дойде добре .Сега не съм подготвен да ти посоча някоя да ти е интересно . Дънов говори за приятелството , истинското .То е като да си готов всичко да дадеш за приятеля .Знаеш че това е правилното , нали като се женят се вричат във вярност и приятелство за години .
  3. АлександърТ.А.

    Асоциалност

    Медитацията когато е добре практикувана ни доближава до разумноста и любовта .Може да е за кратичко ,но това оказва влияние и за няколко часа сме по добри .НЛП то създава мисловно/емоционални представи в паметта . А повтарянето им ги утвърждава като навици . Малко лично ...Имах респект от някои хора ....Притеснявах се от момичетат които харесвам . Направо главата ми се изпразваше .. Значи имам избор или да гледам от страни или предварително да си подготвя варианти за разговор , Нещо като ходовете на шаха .Когато минат няколко реплики и се установи тема за разговор става лпо лесно . Подготвях няколко теми . И както казваш ,няколкото успешни разговора не премахват емоцията блокираща ума . Всеки път е отново и отново . НО постепенно става навик и се усъвършенсташ .С навикването искаш неискаш ставаш и по разумен .Не със всички може да се общува . Само с тези които те приемат поне малко .Дето се казва , насила хубост не става . Когато се опитвам да медитирам следя да се отдалеча от емоциите . Да остане чистото расъждение . С този стремеж разглеждам случките и трупам опит , как е най добре да постъпвам . Мислено наблюдавам какво се е случило и следя да хвана причината на емоцията . Това е стремеж , значи рядко се получава , но винаги има полза . За общуването има значение самочувствието . Не демонстрация , а мисъл/чувство вътре в теб . С други думи ----не да бъдеш грубиян с перде на очите . А да си скромна мушица с гениална същност , каквато практически си . Какво те доведе във форума?(риторично) Та тези настройки ми помогнаха да правя и говоря каквото мисля че е добро . И да не се вълнувам какво ще кажат за мене . При общуването е важно чувството .Първо да уважаваш себе си , да се цениш и знаеш , че си най доброто за този момент .Ако не харесваш нещо то ти предстои да се научиш и го промениш .И второ да уважаваш другия . Не това което демонстрира а душата му , вътрешния човек .Защото вътрешното е важното . То определя как да се представя външното . Не разбрах къде живееш , което е без значение . Само да ти посоча колко много хора имат домашен любимец . Те удовлетворяват тази си потребност по този начин .Не че го препоръчвам . Но това е обикновенна човешка потребност . Общуването с природата е същото .Работата в градината също . Изброявам за да потърсиш причината в себе си и ако опиташ каквото правят и други хора може да се изненадаш от резултата .Общуването с животни и растения е учене . Както желаеш да се отнасят с тебе , два пъти по толерантно трябва ти да се отнасяш с другия . Така е защото хората често не се рабират и ако няма висока толерантност става лошо . Това д-р Първанов ти е дал на първия въпрос .Вече трябва да си го асимилирал , да е част от опита ти ?
  4. АлександърТ.А.

    Асоциалност

    Анализиране също на ,,тяхното мнение ".По мащабната картина на случките .Много е трудно , но трябва да се пренастроиш , за да имаш реална себеоценка .Навика да се сравняваме със всеки и за всичко , като постояно си даваме оценка ---,,този е по-добър , онзи само малко ме првъзхожда" .Безмислено действие , което само ни подтиска . Нали се раждаме и после се учим .Значи това което не можем и не сме , предстои в бъдеще .Никой не е по добър от другия , само е по различен .Това е видно но не от подтиснат човек . Като погледнеш някой познат казваш ,,здрасти Иване" .Нима Иван е повече от Павел ?Само сме различни . Не можем да кажем без предрасъдъци , този е грозен , а този красавец .Това са предрасъдиците и модата .Иначе всички жени щяха да са само няколко типа . Сега като вървя по София цял ден само различни срещам . Една с една нямат равни ,всяка със своя чар . Имаше период от по късното ми детство , когато силно се впечатлявах от думите и жестовете на момичетата , особенно когато мислех че говорят за мен . Нали знаеш , като се съберат две или повече и си приказват нещо как често избухват в смях .Те просто се чувстват добре и се радват на всичко .Но мисълта ми ,,какво ли не ми е добре " , ме блокираше ....Имах известен опит на преодоляване страха със формули .Тогава ги наричах себенастройки .Създадох си навик преди излизане , особенно когато ми предстои някаква среща да се настроя за различни стечения на събитията . Бях мотивиран , значи упорит и постепенно тези настройки от 15мин. първоначално , станаха по ефективни и бързи , до като се вградиха в характера . Трябва време , колкото трябва
  5. АлександърТ.А.

    Запалят свещ 1937

    Казвате: „Как ще живеем?“ Да дойдем да живеем по Бога. Да живеем по Бога, то ще бъде вътрешен живот, няма да има смущения, недоразумения. Какви ли не терзания има във всяка душа. Една майка, на която умира синът или дъщерята, един слуга копае, има няколко души господари – какви ли не терзания, навсякъде написани и казват: „Животът няма смисъл.“ Той има смисъл за настоящия порядък. За бъдещия порядък други условия трябват. Апостол Павел казва: „Като бях дете, като дете мъдрувах, като станах мъж, напуснах детинските работи.“ Мнозина от вас, които сте излезли от детинството. Тази свещ трябва да бъде запалена. Всеки един от вас, като му дойде едно малко мъчение, изпитание, да бъде будно съзнанието. Ако на вашия тъпан има прах отгоре, аз вече зная, че този тъпан не е бит. Ако на вашия тъпан няма прах, зная, че тъпанът е винаги бит. Тъпанът трябва да се бие, умът трябва да мисли, не да се тревожи. Тревогата не е мисъл. Да търкаляш един тъпан и да го биеш, това са две различни неща. Колелото се търкаля, а тъпанът се бие. Като бие тъпанът, всичките войници се събират. Та казвам: Ако при вашия тъпан хората се разбягват, той е мъртъв; ако при вашия тъпан хората се събират, той е един от живите тъпани. Трябва да мисли човек. Питам: Когато един овчар отдели една овца и от кожата ѝ направи една гайда, тури едно врещяло, тури един пискун, на тази овца кое е по-добро – овцата да е жива или да бъде на гайда, да свири? Да страда човек, аз го наричам овца, а да мисли, аз го наричам гайда. Гайдарджията вдъхне дихание и гайдата свири. В страданието овцата не разбира, тя живот има. Трябва да имаме известни условия, много по-високи. Фигуративно се говори. Та казвам: Ако при нашите страдания животът не може да мине, в мисловния живот... Ти се смущаваш за утрешния ден, ти си свободен човек. Но религиозният човек си, говорил си на другите хора, че Бог ще промисли и т. н., но иде и ми казва: „Как ще промисли Господ заради тебе?“ Казвам: Ако човек сам не мисли, и Господ няма да мисли. Казвате: „Как ще живеем?“ Да дойдем да живеем по Бога. Да живеем по Бога, то ще бъде вътрешен живот, няма да има смущения, недоразумения. Какви ли не терзания има във всяка душа. Една майка, на която умира синът или дъщерята, един слуга копае, има няколко души господари – какви ли не терзания, навсякъде написани и казват: „Животът няма смисъл.“ Той има смисъл за настоящия порядък. За бъдещия порядък други условия трябват. Апостол Павел казва: „Като бях дете, като дете мъдрувах, като станах мъж, напуснах детинските работи.“ Мнозина от вас, които сте излезли от детинството. Тази свещ трябва да бъде запалена. Всеки един от вас, като му дойде едно малко мъчение, изпитание, да бъде будно съзнанието. Ако на вашия тъпан има прах отгоре, аз вече зная, че този тъпан не е бит. Ако на вашия тъпан няма прах, зная, че тъпанът е винаги бит. Тъпанът трябва да се бие, умът трябва да мисли, не да се тревожи. Тревогата не е мисъл. Да търкаляш един тъпан и да го биеш, това са две различни неща. Колелото се търкаля, а тъпанът се бие. Като бие тъпанът, всичките войници се събират. Та казвам: Ако при вашия тъпан хората се разбягват, той е мъртъв; ако при вашия тъпан хората се събират, той е един от живите тъпани. Трябва да мисли човек. Питам: Когато един овчар отдели една овца и от кожата ѝ направи една гайда, тури едно врещяло, тури един пискун, на тази овца кое е по-добро – овцата да е жива или да бъде на гайда, да свири? Да страда човек, аз го наричам овца, а да мисли, аз го наричам гайда. Гайдарджията вдъхне дихание и гайдата свири. В страданието овцата не разбира, тя живот има. Трябва да имаме известни условия, много по-високи. Фигуративно се говори. Та казвам: Ако при нашите страдания животът не може да мине, в мисловния живот... Ти се смущаваш за утрешния ден, ти си свободен човек. Но религиозният човек си, говорил си на другите хора, че Бог ще промисли и т. н., но иде и ми казва: „Как ще промисли Господ заради тебе?“ Казвам: Ако човек сам не мисли, и Господ няма да мисли............................................... Казвате: „Как ще живеем?“ Да дойдем да живеем по Бога. Да живеем по Бога, то ще бъде вътрешен живот, няма да има смущения, недоразумения. Какви ли не терзания има във всяка душа. Една майка, на която умира синът или дъщерята, един слуга копае, има няколко души господари – какви ли не терзания, навсякъде написани и казват: „Животът няма смисъл.“ Той има смисъл за настоящия порядък. За бъдещия порядък други условия трябват. Апостол Павел казва: „Като бях дете, като дете мъдрувах, като станах мъж, напуснах детинските работи.“ Мнозина от вас, които сте излезли от детинството. Тази свещ трябва да бъде запалена. Всеки един от вас, като му дойде едно малко мъчение, изпитание, да бъде будно съзнанието. Ако на вашия тъпан има прах отгоре, аз вече зная, че този тъпан не е бит. Ако на вашия тъпан няма прах, зная, че тъпанът е винаги бит. Тъпанът трябва да се бие, умът трябва да мисли, не да се тревожи. Тревогата не е мисъл. Да търкаляш един тъпан и да го биеш, това са две различни неща. Колелото се търкаля, а тъпанът се бие. Като бие тъпанът, всичките войници се събират. Та казвам: Ако при вашия тъпан хората се разбягват, той е мъртъв; ако при вашия тъпан хората се събират, той е един от живите тъпани. Трябва да мисли човек. Питам: Когато един овчар отдели една овца и от кожата ѝ направи една гайда, тури едно врещяло, тури един пискун, на тази овца кое е по-добро – овцата да е жива или да бъде на гайда, да свири? Да страда човек, аз го наричам овца, а да мисли, аз го наричам гайда. Гайдарджията вдъхне дихание и гайдата свири. В страданието овцата не разбира, тя живот има. Трябва да имаме известни условия, много по-високи. Фигуративно се говори. Та казвам: Ако при нашите страдания животът не може да мине, в мисловния живот... Ти се смущаваш за утрешния ден, ти си свободен човек. Но религиозният човек си, говорил си на другите хора, че Бог ще промисли и т. н., но иде и ми казва: „Как ще промисли Господ заради тебе?“ Казвам: Ако човек сам не мисли, и Господ няма да мисли............................................... Казвам: Господ като се грижи за тебе, и ти ще се погрижиш. Ако Господ се грижи за нас, и ние трябва да се грижим за другите. Трябва да бъдем честни като този работник. При най-малките изпитания, в най-малките работи, човек трябва да бъде честен. Трябва да наблюдаваме Божествения Дух. Бог ни гледа в малките работи, в ежедневния живот, в малките работи ние се изпитваме какво разбиране имаме. Дойде някой човек, ти искаш да го подядеш, ти си бакалин, искаш да продадеш 1–2 грама по-малко, но той е същият закон. Не подядай. По някой път някой реже хляб – на този, когото обичаме, даваме повече, по-дебела филия режем, а когото не обичаме – по-тънка филия. Не. Тури три пръста и по три пръста на всички давай. Някой път отрязваш едно парче наполовина, вижда ти се много и оставяш за себе си. Винаги по-голямото парче давай, а по-малкото оставяй. Каквото имаш – плодове или дреха или плат, по-хубавото давай. В Божествения свят всякога по-хубавото дават на другите, а за себе си оставят по-малкото. Туй е едно изпитание. Когато Господ не иска да те изпитва, той ще ти даде толкоз много ябълки, круши, но това е изпитание. Щом имаш 4–5 крушки, не е изпитание. Няма какво да се изпитваш. Та казвам: В малките работи, владайте мислите си. Кипнеш в себе си – спри се, на тези, на които си кипнал, кажи: „Почакайте, ще ви задоволя и вас.“ Човек трябва да влада своята мисъл. Когато известна негова мисъл го нервира, когато известни чувства го нервират. Да престанат да ви нервират вашите мисли и чувства. Всякога, при най-лошото разположение, имайте разположение на духа, да живеете в един свят, който е независим от вашите слабости. Не оправдавайте вашите слабости........................... „Благославяй, душе моя“ „Отче наш“ 27-а неделна беседа, държана от Учителя на 13.VI.1937 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.
  6. АлександърТ.А.

    Запалят свещ 1937

  7. АлександърТ.А.

    Асоциалност

    Здравей ,,Бош12" . Виждам че си бил тук и предполягам си съгласен с Донка , че асимилирането на обстоятелствата е пътя за преодоляване и изчистване на пречките .Не го отбелязваш , та ще кажа още нещо Или малко си ги използувал , или трябва да ги смениш съобразно чувството което присъства при----,, отново не говоря с никои " . (Да смениш формулировките )
  8. АлександърТ.А.

    в началото бе словото

    Идеята , която желая да покажа е разликата между Словото и съвременното приказване , или говорене с думи . То е като да сравняваме реалноста с илюзиите на фокусника . В следствие на това днешно положение , ние живеем в концертна зала за което плащаме с живота си . То не е чак толкова буквално , но ако човек не може да се отърве от илюзиите , става точно така . Защото живеем в изкуствена среда , където всяка дума , всеки образ , всеко дейсвие са реклама . Проблем не би трябвало да съществува , ако в човека нямаше една черта втъкана неусетно с личностното развитие . В нея няма нищо лошо , но е време да бъде преодоляна , разбрана .Трябва само да се търси корена , произхода , различните значения на всяка дума . Само с разбиране може да се преодолее механичноста на говоренето с шаблони .Може да не се стигне до първоначалното Слово от където е тръгнало всичко и речта в последствие . Но всяко . И мъничко разбиране , освобождава от внушенията и механичноста на днешната комуникация .Това е стъпка към свободата за която всеки мечтае .
  9. АлександърТ.А.

    Свободната воля

    Вчера гледах интервю разговор с известна личност .То всеки е добре да разисква философските въпроси за любовта за свободата и други подобни .Без споделяне , без предизвикано расъждение си оставаме на място и няма прогрес . Цялото творчество на Дънов е постоянно разясняване на любовта и свободната воля на всеки да я прилага в живота си . Обикновенно когато някой говори за липсата на свобода , на свободна воля , Той има в пред вид , че човека тук на земята е ограничен в материята и в своята съдба .Човек е ограничен от родителите си от шефа си , от заплатата си . Какво можем да кажем ? Ние знаем че ,,силата на човека е в изпълнение волята на Бога " .Това е достатъчно като доказателство за свободата да правим своята воля или божията воля . Каква по голяма свобода ? И може ли да се сравнява тя със каквото и да е действие от ежедневието? Христос е знаел какво го очаква и се е помолил да го отмине тази чаша .Но в пълна свобода е приел съдбата си и волята на Бога .Точно тази негова свободна воля едно с Божията воля го прави нашия Бог на Любовта .Любовта е свободна .
  10. АлександърТ.А.

    ,,Китайска кашлица"

    Езотеричен поглед на занимаващото ни през последната година .
  11. Не съм сигурен в точноста с която го разбирам . Просто както са отпуснати ръцете от страни , ги вдигам на горе ? Само това ли ?
  12. Дори и да не разбирам , знам . Дойде ли тихата радост , в божията воля съм .
×