АлександърТ.А.

Това е друга култура , която предполагам е подобна нашата съществувала до петдесета година , на 20 век . Социализма заличи каквото можа .(Имаме памет зад гърба си) . А човешката личност не се ражда свободна .Зависима е от мама и тате , от семейството .Тя може да извоюва свободата си . Може , Зависи от много неща и всеки трябва да ги намери . Не ми е нужно да имам лично пространство за да се чувствам свободен . Смятам че човек може да е свободен във всички обстоятелства .Точно за това често четя нещо от Дънов .

Не е въпрос само за конвенцията . Повод за размисли ! Как всеки вижда България , като член на Европа , но най вече като живот на народа .

Моята истина е , че с всеки филм може да се получи това . То става ако се наслаждаваш на чувствата и пренебрегнеш мислите . Но ако търсиш идеята , разнищвайки сюжета , всеки филм може да ти е интересен . Разбира се ако самия филм ти поднася неприсъщи на твоята същност отношения . Иначе е безинтересен . Но при турските сериали в много случаи , има отхвърляща агресивност . Виждам я при някои , виждам я и у себе си . Интересно е човек да се разгледа и ако може да различи причината .Тя е някакво противопоставяне вътре в личноста .Някакви идеи в човека са не на мястото си , неуравновесени .А външната причина само ги изважда .

Упражнение . Да си отговориш защо мислиш че повечето няма да те разберат .Твоя отговор не го казвай , задръж го в себе си няколко дена и го разглеждай от време на време . Като за малко допускаш че нечий отговор е искрен .Човекът ти е дал правилен съвет . За няколко секунди го приеми и се опитай да видиш как би се държала тогава . Какво би се променило ако е поне малко вярно .

Четири години за лична равносметка .

http://www.otizvora.com/category/duhovnoto/prorochestva

Точно това си мислех .За това го имам за обикновенна телесна реакция ,Имам в пред вид че за медик това може и да не е нормално .И за това го споменавам . До сега не съм се сетил да го обсъждам с лекар .

Вероятно . Имам , може би повърхностни познания за йога . Обяснявам си го с това което каза . Следствие раздвижването на енергийте , Тялото започва да се чисти и претоварва черния дроб . Но не съм се задълбочавал и не съм проверявал с точност . Просто се базирам на свойствата на тялото да преработва и се чисти .За другите ще подчертая че тялото във всяка своя функция има определен капацитет . Има някаква кондиция и едно продължително претварване може да доведе и до отравяне . Нагледно казано както при преплитане на червата получаваш отравяне от неосвободените черва и си заминаваш предсрочно .

Да , това е добър начин , да убедиш ума си че има контрол .Но стремежа е да се освободиш .от всякакъв контрол

Ако нямаш други идеи , Да знаеш че неовладяния ум работи постоянно , създавайки представи независимо от теб . И може да ги възприемаш като идващи , от незнайно къде .Първо изключваш смисъла . Гласът е само обособен ритмичен шум . Въпроса е от къде идва и защо . Търсиш причината . Нещо свързано с тебе ... Най малкото ще запомниш входящата емоция и тогава в бъдеще ще можеш да заобикаляш .

Ако визираш заспиването по време на медитация . То това се преодолява постепенно с опита . И при Дънов го четох по повод волята и в ,,метода Силва " е описано . Когато затвориш очи си казваш че след 15 мин. ще се върнеш в изходната позиция . Има един отговорник следящ даже секундите . Само трябва да си имате доверие . Или да правиш медитация върху идея , разсъждение . Там по трудно се заспива Таймерите противоречат на същноста , те ограничават . До като медитацията е способ за освобождаване .Трябва да ги примириш по твоя си начин , съобразен с характера и начина на живот .

МНого си прав . Не че съм знаещ за йога . Но имам следната опитност . След около месец по сериозни занимания с хата йога , ми се наложи да направя някакви медицински изследвания . Оказа се че имам леко увеличен черен дроб . Трябваше да го давам по леко .

Един виц ....Най добрия приятел на човека е ...жената . Не е майтапа от ученическите ми години . Оказа се че е сериозен пробрем и за това е нужна международна конвенция . Защо жените трябва да се отделят от,,Човека" , се чудят и в православната църква ...... Има 2 положения за разискванията на народните избранници . Или , така са се заровили в управленските тегоби , че виждат огромна разлика между насилника пребил по слабия , когато жертвата е жена . И този гаврил се с дете или друг по слаб . Или просто имитират дейност за да видим колко много се грижат за обикновенния човек . И се чудя , когато разделяме престъпниците на по малки групички . По лесно ли се справяме .Не е ли най лесния начин просто да спазваме всеобщите морални ценности , които всеки се кълне , че спазва . И в това да възпитаваме децата си . https://rm.coe.int/168046246f

Кои са Славяните ? Това са Българи владеещи,, Словото Божие ".

http://orlinbaev.blogspot.bg/p/blog-page.html за четене

интересно !

Здравейте ! Може да съм пропуснал но не видях писано за техниката на готвене . В къщи често спорим за това , как е най добре да се извършва , самото готвене . Мисля не е адекватно измъкването от въпроса с думите ,,аз готвя по рецепта " .Има хора ястията на които често са различни . Това че всеки влага нещо различно според разбиранията си , според наличните продукти или според модата е друго . Да и тука може да говорим за мода , дори и заради по различните продукти в момента , от тези когато е писана рецептата . Например сега чесъна е с много по голями скилитки , от преди 15 г (примерно). Когато са се писали повечето готварски книги . И не е само чесъна , а и чушките , доматите , изобщо продуктите след 2000 -та година са по различни . Но това е само елемент с който се съобразяваме .Според мен най важното е готвача да има идея за готовото ястие , цел към която да върви . Да знае какво трябва да се получи като вкус , консистенция , външен изглед . Дори и да е неопитен , той познава вкусните манджи на мама и значи има идея .Разбира се трябва и рецепта , нечий описан опит . Същественото е , в процеса на готвене постоянно да се следи за вкуса , който внася всеки следващ продукт ,Което значи да се съобразява вкуса на продукта като пропорционално отношение спрямо вкуса и обем/тегло на готвещото се ястие .Както и да се предвижда изменението на общия вкус в следствие действията(например печене/време) на готвача .С известен опит всеки се научава да познава вкуса по външния вид получен от неговото си действие и ястията винаги ще имат желания вкус .

Когато се сравняват 2 неща , .Те се поставят едно до друго и образно казано се мерят . Или с подробности се премерват ( противопоставят) отделни елементи . И със възможностите на сравняващия , се вади някакво заключение .Това е правилно за сетивната реалност . За духовната не става . Там нещата са много плаващи и може да се расъждава точно само от позицията на Духа . Или от позицията на личната опитност за Духа (също трудно сравнимо). За това се базираме на авторитети признати от мнозина , чиято лична опитност се припокрива с тази на авторитета .{просто обяснявам реакцията си}. Така че всяко мнение , на когото и да е , ще се припокрива с мнението на авторитета , И то е просто защото това на авторитета е по всеобхватно , То е по близко до истината за Духа . Когато чета подобни съчинения се стремя да усетя личноста на пишещия , Неговата индивидуалност , влиянията на средата и т.н. . Мисля примера с молитвите на Йонги Чо и свещенника са отчетливо различни и може да се види за какво говоря . .....До като при Дънов не мога да усетя личност . Или тя се е размила в съвършенството на Духа . За молитвата , не може да се каже че нещо е по лошо от друго .Такива квалификации важат спрямо отделния човек , зависят от неговите конкретни нужди .На скоро срещнах интересно сравнение : ,, Смешно е да си представим Исус със запалена свещ в ръка , устремил мисълта си към Бога ".....Да , той е друг , неговата връзка с Бога става по друг начин . До като за обикновенния човек , може би , е важно да се усамоти , да се прекръсти , да падне на колене . Едва , после тези фикусиращи техники , може да насочи вниманието си към Създателя .А най вече зависи от състоянието на вътрешния свят . От личния мироглед .Зависи от реализирането в човека на молитвата,,отче наш" . Нали ,,Да бъде твоето царство , както в небесата , така и тука на земята "

Няколко думи от човек на вярата . http://dvamazahristos.org/site/blog.php?viewpost=89 Божието оръжие Помолен от хиляди хора да сподели начина, по който се моли, пасторът на най-голямата църква в света (с един милион членове) Пол Йонги Чо разказва за своя молитвен живот. Нарича различните видове молитва: свободна, тематична, утвърждаване на позицията ни спрямо Бога, вълнообразна, според образеца на Скинията, Господна, с размишления, с хваление, както и молитва на чужди езици. Днес говорим за една от тях. П-р Дейвид Йонги Чо разказва: „Веднъж Бог ми показа Скинията в пустинята. Израилтяните бяха излезли от Египет и бяха на път за Ханаан. През време на пътуването до Ханаан, Бог искаше те да Му се покланят. Затова Бог показа на Мойсей образеца на скинията и той я построи в пустинята според Божията инструкция, след което израилтяните влизаха в нея и се покланяха на Бога. Сега обаче, тази скиния сме аз и ти - всеки вярващ поотделно. Ние сме храм на Святия Дух. Не се нуждаем да ходим в пустинята и да търсим скинията на Мойсей, за да се покланяме в нея. Ние сме скинията, храмове на Святия Дух, но можем да се покланяме на Бога вътре в сърцата си, според образеца на Скинията. Цялото учение в Стария Завет е символ или преобраз на духовните неща, които бяха на път да дойдат. Можете да имате една чудесна раздвижена молитва, като преминете през Скинията. Първото, което ще срещнем в нея е Медният олтар, където свещеникът колел животните и изгарял телата им пред Господа. Тук грешниците получават прощение и помирение с Бога. Медният олтар е преобраз на Голготския кръст. Пред кръста благодаря на Господа за спасението и всички благословения, произтичащи от него. След Кръста продължаваме към Умивалника, който е мястото на освещението. Тук свещениците се измивали и очиствали, преди да влязат в Скинията. От Умивалника преминаваме към Святото място, където е Златният Светилник, символ на Святия Дух - единствената наша светлина в този свят. След Светилника се придвижваме към Присъствените хлябове, които символизират тялото на Христос - Божието Слово… Отиваме напред, вече сме пред Кадилния олтар - преобраз на хвалението на Божиите светии… След Кадилния олтар влизаме през завесата в Пресвятото място, където е Ковчегът на Завета, преобраз на Исус Христос. Накрая стигаме до трона на Бога и се молим за всичко това, от което се нуждаем.” Пол Йонги Чо Неделя, 21 април 2002 Стих: Лука 18:1-8 Тези, които са се молили, трябва да са усетили, че не е лесно да получат отговор. Когато Исус се молеше в Гетсимания, Той плака и стена. Писано е, че капките пот по челото му се превърнаха в капки кръв. Можем да си представим колко усърдно се молеше Той. Молитвата е като духовна война. Не приключваме бързо. Никоя война не приключва лесно. Може да продължи дори цял живот. Молитвата е тази, чрез която се борим срещу дявола и злите духове, които ни пречат да бъдем с Бога. Затова се нуждаем от търпение. Понякога е толкова трудно, че можем да се отчаем. Исус ни казва да продължаваме да се молим и да не се обезсърчаваме. Той ни предупреди чрез притча, че молитвата е много трудна. Лука 18:1-3 „Каза им една притча за това, как трябва всякога да се молят и да не отслабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Какво предствлява вдовицата? Тя е самотна, нали? Откакто е загубила съпруга си, тя е самотна, мизерна и немощна. Когато е имала съпруг, тя е била приета, но без него е изоставена и презряна. Хората я пренебрегват. Обществото и заобикалящите я се отнасят с нея зле и не й обръщат внимание. Когато я сравняваме със съдията, който имаше огромна сила и власт, тя изглежда толкова бедна и нищожна. Как би могла да му повлияе? Но тя отиде при съдията, за да се защити: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Трябва да е имала тежък живот, откакто е останала сама, безсилна, безпомощна, пренебрегната и злочеста. Обиждана и притеснявана от хората и без никой, който да й помогне, тя отиде при този зъл съдя и започна да настоява: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Съдията я игнорира казвайки: „За какво ми досажда тая беда жена?”. Никога не я изслуша. По същия начин, когато се молим, но не можем да разрешим проблемите си, се чувстваме отчаяни и често се намираме в състоянието на вдовицата, която се защитаваше пред съдията. Макар да коленичим и започнем да се молим на Бог, ние сме толкова подтиснати и обременени, че се чудим дали Той би отговорил на молитвите ни. Често сме объркани. Затова Бог ни каза тази притча, за да ни окуражи. Няма значение колко безсилни, обезсърчени и разочаровани сме, не можем да се сравняваме с жената, която отиде при този зъл съдия. Господ ни казва чрез притчата, че както вдовицата търсеше правото си пред злия съдия, въпреки че имаше ужасни проблеми, така и ние трябва да отидем при Бог, въпреки че срещаме много изпитания, които изглеждат неразрешими. Второ, в Писанието ние виждаме, че вдовицата беше напълно пренебрегната, защото съдята не я слушаше. Помислете за нея. Тя се стремеше да даде най-доброто от себе си, за да превъзмогне тази тежка ситуация. Можем да научим сташно много от тази вдовица, която се опитваше да разреши ужасния си проблем. Тя взе твърдото решение да не позволява с нея да се отнасят несправедливо, отивайки при съдията. Това се превърна в повратна точка в живота й. Ако си мислим, че няма значение дали Бог чува молитвите ни или не, няма да получим отговор и не бихме могли да променим безнадежднато си положение. Но въпреки, че вдовицата беше в много мизерна ситуация, тя взе твърдото решение да не позволява с нея да се отнасят несправедливо, да я пренебрегват или унижават. Много болни са идвали при мен през тези 44 години, карайки ме да се моля за тях и открих някои общи принципи, които действат при тези, които получават отговор. Всички те си мислят: „Не трябва да страдам повече от тая болест!” Те не си мислят: „Добре съм си, без значение дали съм здрав или не.” Всички са взели твърдо решение: „Повече аз не трябва да страдам от тази болест! Няма да живея повече по този начин! Трябва да реша да живея по нов начин! Дори да умра, молейки се на Бог, няма да живея вече по този отчайващ начин. Трябва да се променя!” Тези, които са вземали подобно твърдо решение, до един са били изцелени!!! Трябва да сме твърди в решенията си. Знаете ли, когато Исус се е молил на Бог за помощ в Гетсимания, Той се е молил настойчиво. Той се е молил, стенейки. Молил се е толкова усилно, че капилярите му се спукали и потекла кръв. Много хора казват, че светиите от Yoido Full Gospel Church (църквата на Пол Йонги Чо - бел. пр.) се молят много шумно. Много са ни критикували за това. Както и да е, напоследък не много светии се молят по този начин и това е, защото те не са отчаяни. Ако са силно притиснати от проблеми, ще викат към Бог. Преди много хора идваха в Yoido Full Gospel Church, защото бяха сериозно обременени. Те идваха в нашата църква, силно се молеха на Бог и получаваха отговор на молитвите си. Молитвата към Бог е като война. Знаете, че войната не свършва за няколко дни. Ще се чувстваме безсилни и разочаровани, но ако превъзмогнем изпитните и тревогите, ще победим. Трето, Господ казва: „Чуйте какво каза злия съдия.” Господ ни казва, че трябва да научим какво каза този зъл съдия, което значи, че трябва сериозно да размислим. Защо злият съдия в края на краищата прие молбата на вдовицата? Защо злият съдия отвори сърцето си? Колко силно решение взе вдовицата? Чрез тази притча Господ ни казва следното: „Когато дойдете при Мен, за да Ме молите, трябва да вземете твърдо решение, като това на вдовицата. Ако сте вече на моста, не трябва да мислите как да се върнете назад. Уверете се, че сте взели твърдо решение – или да получите отговор на молитвата си, или да умрете. Вземете твърдо решение!!! „Извикай към Мене и Аз ще ти отговоря, и ще ти открия велики и тайни неща, които не знаеш.”, казва Господ. Той не ни казва да се молим тихичко, но да се молим високо и непрекъснато. Така че, трябва да се молим продължително сутрин, обед, вечер и през нощта. Не трябва да спираме да се молим. Макар че пролетта идва и си отива, както и лятото, есента и зимата, макар да сме отчаяни, трябва да се молим на Бог непрекъснато. В Библията Исус ни казва и друга притча. Един човек почука на вратата на съседа си в полунощ. Съседът му попита: „Кой е?” Човекът отговори: „Аз съм, твоят приятел. Дойдох, за да ми дадеш три хляба, защото нямам хляб у нас.” Съседът отговори: ”Извинявай, но не мога сега. Цялото ми семейство току що заспа, така че не мога да стана, да ти дам хляб. Ела утре.” Приятелят му каза: „Извинявай, но няколко приятели ми дойдоха на гости и хлябът ми трябва заради тях. Моля те, дай ми хляба сега.” Съседът отговори: „Не мога да изляза сега.” Какво мислите, че направи приятелят в нужда? Може би си мислите, че се прибра в къщи. Не, той остана там, тропайки по вратата: „Дай ми хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб!” После се развика: „Хляб! Хляб! Хляб! Хляб! Хляб!” В спешна молитва не трябва да използваме красиви думи. Когато е спешно, трябва да викаме много прости думи като: „Хляб! Дай ми хляб! Дай ми хляб! Хляб, хляб, хляб, хляб... Изцели ме! Изцели ме! Изцели ме! Изцели ме!” Трябва да викаме с прости думи. Съседът е бил изненадан от виковете на приятеля си. Децата му се събудили, а и той самият не могъл да спи. Децата му вероятно са казвали: „Тате, моля те бързо му дай хляб, че не можем да заспим.” И така, бащата станал, запалил лампата, взел три хляба от кухнята и казал на приятеля си: „Не мога да не ти дам хляб. Но не, защото си ми приятел, а поради настойчивотстта ти. Взимай.” Исус казва същото: „Отговарям ти не, защото си Ми приятел, но поради настойчивостта ти.” И така, когато молим Бог за нещо, трябва да Го молим с горещо желание да получим отговор. Лука 11:9-10 казва: „И аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.” Това, което Бог казва е – да искаме, търсим и хлопаме. Това наричаме гореща молитва. Продължавайте да искате, търсите и хлопате! Това е настоятелна, силна молитва. Евреи 10:38 казва: „който е праведен пред Мене (Гр.: Моят праведник), ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми". Яков 1:6 също казва: „Да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко, защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.” И така, трябва да се научим как да премахваме съмненията си. В Матей 15:21-28 виждаме молитвата на жена от района на Тир и Сидон. Исус отиде на почивка с учениците Си в Тир и Сидон. Ханаанка от покрайнините на града дойде при Него, викайки: „Господи, Сине Давидов, смили се над мен! Дъщеря ми зле страда, обладана от демон.” Исус въобще не й отговори, така че учениците Му дойдоха при Него и Го караха да я прогони: „Отпрати я, че не спира да крещи след нас.” Той каза: „Аз Съм пратен само до изгубените овце от Израел. Няма да лекувам езичниците.” Учениците казаха на жената: „Господарят ни каза, че не е дошъл заради езичниците. Той не може да те изцели. Сега се махай.” Обаче жената отиде и коленичи пред Него: „Господи, дъщеря ми страда ужасно, обладана е от демон. Моля Те, изцели я.” Но Исус й каза нещо шокиращо: „Не е правилно да взема хляба на децата и да го хвърля на кучетата.” Това означава, че тя е куче! Ако чуехме това, бихме казали: „Какво?! Ти ме нарече куче?! Не ме интересува изцелена ли е дъщеря ми или не!” Тя чу толкова обидна дума, нали? Чу я от Исус, Божия Син. Така че, вече нямаше шанс да получи отговор на молбата си. Господ я нарече куче и й каза, че няма да вземе хляба от децата Си, за да го даде на кучето. Това е ужасно отхвърляне. Обаче, тя каза: „Така е Господи, но и кучетата ядат трохите, паднали от масата на господарите им.” Исус беше силно впечатлен и отговори: „Жено твоята вяра е голяма! След като каза това, можеш да се върнеш у дома си. Демонът напусна дъщеря ти.” Ха! Вижте молитвата на ханаанката! Тя раздвижи Бог. Той се впечатли от това, което тя каза. Тя не се отчая, не се отдръпна, а се смири, въпреки че с нея се отнесоха като с куче и в крайна сметка, получи отговор на молитвата си. Дано никога не се откажеш, както не се отказа и тя. Словото казва: „колко повече вашият Небесен Отец ще ви даде!” Лука 18:6-8 казва: „И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” Чрез притчата за злия съдия и вдовицата, Господ ни казва, че нашият Бог не е безмилостен и коравосърдечен като съдията, но е добър и ни обича. Така че, ако Му се помолим, няма ли да ни чуе? Писанието казва: „Вие сте избран народ.” Писано е в І Петр. 2:9: „Вие обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина”. Самият Бог те е избрал. Когато пазарувате в магазина, какво си избирате? Купувате каквото ви хареса – дрехи и храна, които ви харесват. Защо те е избрал Бог? Защото те обича. И така, знай, че Бог не те избра от кофата за боклук. Щом те обича, те избра да си Негово дете. Следователно ти си обичан от Бог. Моля, кажете на съседа си: „Ти си обичан от Бог.” Колко е голяма Неговата любов! Съдията беше безмилостен, но Бог те обича. Така е, Той ни харесва. Ако дойдем, Той радостно казва: „Много се радвам да те видя! Добре дошъл.” Толкова сме щастливи, че имаме толкова добър Бог. Матей 7:9-11 казва: „Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” Колко впечатляващо! Ако поискаме хляб, Бог не ще ни даде камък, ако поискаме риба, няма да ни даде змия. Дори земен баща знае как да даде добри неща на децата си, а колко повече Бог би ни дал? Родителите обичат децата си толкова много, че искат да им угодят във всичко, ако е възможно. Виждали ли сте някога родители, които да са против онова, което искат децата им. Ако сте отхвърлили желанието на децата си, бихте ли вдигнали ръка? Никой не вдигна ръка. Защо? Защото обичате децата си. Тогава, какво Си мисли Бог за нас? Той изпрати Сина Си Исус, чрез Чиято смърт на кръста ни откупи. Ще ни отхвърли ли после? Той работи за нашето щастие. Дори когато не ни отговаря, е за наше добро. Мълчанието също е отговор. И така, Бог не е доволен от неискрена молитва. Той не иска да спираме да се молим. Господ иска ние да продължаваме да се молим, независимо че пролетта идва и си отива, идват и си отиват лятото, есента и зимата. Писанието казва: „Избраният, който вика към Бог ден и нощ.” Това означава, че трябва да викаме към Бог ден и нощ. Ела при Него, моли Го и викай към Него. Понеже Бог иска искрено да викаме към него. Йоан 14:13-14 казва: „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.” Ако гледаме на сериозната ситуация, в която сме, е много трудно да повярваме. Вземете за пример Мария и Марта. Брат им беше мъртъв от четири дни и вече започваше да мирише. Исус им каза да преместят надгробния камък. Никой не смееше да премести камъка. Плачейки, Марта се обърна към Исус: „Господи, брат ми е мъртъв от четири дни и вече мирише.” Какво отговори Исус? Той ясно й каза: „Марто, казвам ти, ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Бог ни казва да вярваме. Трябва да вярваме дори, когато сме отчаяни. Проблемът ни е според вярата ни. Не зависи от неща като факта, че човекът е вече в гроба, мъртъв е от четири дни, мирише лошо. Това не е нашият роблем, защото не можем да го разрешим, но Господ може. Това, което трябва да направим, е, да вярваме. Не можем да направим повече от това. Как да възкресим мъртвец, който се е вмирисал? Само Бог го може. Така че, Исус казва: „Казвам ти, ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Дори обстоятелствата около теб да са толкова черни, че да изглеждат като огромна скала, това не е твой проблем, но е на Бог. Това, което трябва да правиш, е, да вярваш. Жив или мъртъв, благоденстващ или погиващ, успешен или пропаднал, трябва да вярваш. Дори да умреш, докато се молиш, трябва да вярваш. Молитвата не ни служи само за получаване на отговор, но и за покаяние, хваление, поклонение, благодарене и общуване с Бог. И така, молите ли се, докато получите отговор? Помнете на какво ни учи Бог чрез притчата за молитвата на вдовицата, която продължително викаше към злия съдия. Мислете за молитвата на вдовицата, която победи злия съдия и обещанието, което Бог ни е дал. Тогава няма да се отчайваш, но ще получиш отговор на твоите малки или големи въпроси и ще бъдеш победител! Скъпи Господи, в живота си се сблъскваме с много изпитания и страдания. Господи! Татко! Толкова често се нуждаем от Теб, но понеже не знаем как да се молим, не получаваме отговори. Моля Те, помогни ни да се научим на твърдост и постоянство от молитвата на вдовицата, която викаше към злия съдия и го накара да отговори. Помогни ни да се молим като нея. Ти си десетки хиляди пъти по-добър от съдията. Ти ни обичаш и искаш да ни отговориш на молитвите. Моля Те, помогни ни да не се отчайваме, но да вярваме. Молим се в името на Исус. Амин. Превод от английски: Мартин Стоименов Мексико, 19.06.2006 г.

Защо трябва да се противопоставят мненията .Те са си различни в своята ценност за различните хора . Можеш да погледнеш от кога съм в портала ,От тогава чета беседите и не се смятам за знаещ по много въпроси . Искаш да сравнявам със статията .Като я чета не ми харесват някои неща , но го отдавам на своята некомпетентност . А иначе точно е писал за молитвата . Човек може да се поучи .. Но по ми харесва есенцията за молитвата от новото учение . Тя , молитвата е общение с Бога . А обясненията ги има написани . Примера ще го повторя защото е съществен . ,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. " ,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. " Този пример е (не аз а Бог в мен ). Това е позицията на Учителя . А позицията на всичките църкви ги знаем , не от вчера . Не ми се говори за тях .Не съм толкова учил .

Защо трябва да се противопоставят мненията .Те са си различни в своята ценност за различните хора . Можеш да погледнеш от кога съм в портала ,От тогава чета беседите и не се смятам за знаещ по много въпроси . Искаш да сравнявам със статията .Като я чета не ми харесват някои неща , но го отдавам на своята некомпетентност . А иначе точно е писал за молитвата . Човек може да се поучи .. Но по ми харесва есенцията за молитвата от новото учение . Тя , молитвата е общение с Бога . А обясненията ги има написани . Примера ще го повторя защото е съществен . ,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. " ,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. " Този пример е (не аз а Бог в мен ). Това е позицията на Учителя . А позицията на всичките църкви ги знаем , не от вчера . Не ми се говори за тях .Не съм толкова учил .

,,Който желае да я прочете и да коментира. Може би написаното в нея в голяма степен е сродно с проповядваното от Учителя Дънов. " Да в голяма степен , със съществени разлики . ,, Не искам да ме правите център; не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по-големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате. Аз искам да изпъкне във вас Христос и Той да се възцари във вас. " ,,Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. "

,, Въпрос. Трябва ли човек всячески да се мъчи, да се насилва в това да се предаде на божията воля? " Човек , трябва постоянно да има стремежа за овладяване на егото си . Да се откажем от неговата воля , става въпрос .То човека не се мъчи , егото се мъчи . Когато то определя мисленето , резултата винаги е спорен .