Jump to content
Порталът към съзнателен живот

АлександърТ.А.

Участници
  • Общо Съдържание

    2070
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    54

Всичко добавено от АлександърТ.А.

  1. Случващото се през последните години , забързваща природна промяна . Можем да изразим с думите : Природата се пробужда и сякаш подканва човечеството да я последва . https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-koronavirus/ucheni-covid-19-e-samo-nachaloto-6108848
  2. АлександърТ.А.

    ,,Китайска кашлица"

    Много готино приказва . Какво става с пандемията https://www.vesti.bg/bulgaria/problemite-v-zdraveopazvaneto-sa-produkt-na-glupavo-upravlenie-6116598 Това което трябваше да стане , за да могат повече хора да заживеят реално . Нали не упавлението ни е виновно .Не тези които са еманация на обществото . Спасението е всеки да заеме своето място и да заработи за цялото(себе си) .Колкото повече хора заработят за другите/себе си , толкова по добро правителство ще излъчим . Нищо друго не мога да кажа като слушам как се търсят доброволци за грипните отделения . И ги няма . Кой е луд , Духа е забравен и не влиза в сметката . Останали са шепа доктори и сестри които не мислят за заплащането , осигуреноста . Тях ги осигурява Голямия Кредитор . Те са готови да правят това за което са дошли и ще го правят защото са ЖИВИ .Така мисля , а баламосването с ваксини и др, екзотични хапове не е интересно .
  3. Любомир Мулетаров 1,24 хил. абонати Учителят Петър Дънов за ваксинирането. Имайте информация какво е замислено за нашите деца и внуци. "Може ли хората да се ваксинират така, че никога да не умират? Днес децата до известна възраст ги ваксинират, но въпреки това все умират. Учените искат да ни кажат, че намерили някакъв серум, който като се впръсне в кръвта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това обаче, ние виждаме, как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум. И сега, всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на някое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването." – Ръката съблазнява – 5 април 1925 г., Неделни беседи, София
  4. АлександърТ.А.

    Обич между хора с различни интереси

    Кафето се обича едностранно , без любов .Тук като говорим за отношения мъж/жена , подразбираме взаимност . Без взаимност може да се обича , но от далече .А за да има взаимност и двамата трябва да са развили способноста си да обичат . Да могат да приемат и да дават в еднаква сила .Иначе не става . Това е важното за човека , да може да приема и да дава любов и когато има взаимност има съюз . Така е , да бъде вътрешно и мъж и жена . Не изопачената идея на ,,джендър" , третираща външната роля . п.п. 5 страници , не може някой вече да не го е казал трябва да проверя
  5. АлександърТ.А.

    Обич между хора с различни интереси

    Това са отдавнашни мнения , явно невалидни .Но благодаря за идеята . Ще подхвърля идеята , че тези различни интереси са дребнотемие за духа . И човек живее без да е наясно с подтиците си за движението насам , натам . В една беседа чета , че не е лесно да се разделиш с брачния си патньор .Трябват няколко прераждания за да се получи .Има едно такова положение,когато човек гонен от амбициите върви в живота , като със странични капаци .Пред него е кариерата и всичко друго нуждаещо се от енергия е излишно . Но винаги идва осъзнаването , колко странични неща минават без да ги опознаеш , Пропускаш ги и съжаляваш .То съжаляването е щото целта/кариерата се оказва илюзия и се размива от събитията . Привличането между половете не е човешка идея и не може с дребния си егоистичен ум да я разберем в пълнота , за да сме наясно винаги какво става .Единственото което можем да направим , е да гледаме на живота си от позиция на вечния човек преминаващ през времето . Обичта , любовта , много дискутирани в портала , дава отлична възможност за правилно разбиране и поведение . Значи страста , и всичко това което даром сме получили ,трае кратко . За повече трябва да се включим като човеци и се отворим за любовта .За силата която ни е създала , оформила и която съзнателно можем да даваме на околните . Това не е лесно , но е стъпка в посока да любим Бога . Това е човешко изпитание , пътека към свободата . С други думи какво исках да кажа . Когато влюбването премине и няма смислени допирни точки с партньора остава любовта .Въпроса е , може ли човек да обича с любов ? Не каkто обича сутрешното си кафе , а с любов ?Това е лесно когато не позволяваме на егото да ни владее . В една беседа чета , че сърцето трябва да бъде под ръководството на Божия Дух . Защото от сърцето зависи съдбата ни и ако не го управляваме добре може да пострада и душата . ( седем разговора ; разговор втори ; сърцето и Бог)
  6. АлександърТ.А.

    Ally

    Ако въпроса е зададен от майката ...........имам си такава роднина . Дъщерята се отдели , защото не понасяше да и се мешат в живота . и сега си гледа детето както и е кеф .А майката с нетърпение чака да я повика , да помага нещо . Ако е зададен от дъщерята .............нормално е майката да се грижи като предаде своите умения на детето . Използвай упоритоста ѝ , защото с всяко умение трупаме опит и мъдрост , независимо колко незначителен ни се вижда .Това , че е негативна и само критикува е добър житейски опит , има много такива хора . особено началници
  7. Една чудесна беседа , която ще е интересна за всеки . Една възлова беседа , където ни напомнят , че нищо даром повече няма да получим , ако не се трудим .
  8. АлександърТ.А.

    Вяра и Логика

    Приятел на Портала Модератори 5611 4510 мнения Пол:Жена Местоположение:Санкт-Петербург, Русия уведоми модератор Добавено Tuesday в 12:47 Благодаря за беседата! Заведоха Исуса
  9. Кон Круз , Откриваш ли тема в съня си ?Или няколко ... Може да е фон ? В сънищата са водещи чувствата .
  10. АлександърТ.А.

    Детската сексуалност

    Това че нещо не се познава напълно , означава само , че е любопитно . А с думата нормално много се спекулира , като се поставя за уловка .Придаваме ѝ много широк спектър на значения . разбираш ли , че е грозно да съм ненормален само защото съм по нисък или само защото чертите на лицето някои ги намират за съвършенни .Ако има познавач да каже от где идва тази дума ,,,не я намирам за българска . Има бного хубава българска дума ---обикновен или необикновен .
  11. Благодаря ! Те казват: Този вярва в Бога или онзи не вярва в Бога. Първо аз искам да зная в кой Господ трябва да се вярва. – Ще кажете, че един е Спасителят на света – Христос. Те и будистите имат един спасител. Като отидете при мохамеданите, и те си имат един Мохамед. Християните пък казват, че Христос е техен спасител. Преди Христа имало и други учители, водители на човечеството. Учениците на тези вери могат да спорят помежду си, но от този спор нищо не може да излезе. Християните казват, че Христос казал, какво всички, които са дошли преди него, са крадци и разбойници, какво ще кажат тогава за онези, които ще дойдат след Него? Онези, които разсъждават буквално, те казват, че всички преди Христа са били крадци и разбойници. Обаче, Христос съвсем друго нещо е разбирал под думата крадец и Той описва какво нещо е крадецът. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Аз, обаче, дойдох да дам живот, и то преизобилно“. Значи, всички, които са дошли преди Христа, са дошли с идеята да си намерят овце и да ги ядат и доят. Че и Мойсей дойде преди Христа. Ако разсъждават така буквално ще излезе, че и Мойсей беше крадец и разбойник. Не е така. Всички онези, които са дошли на земята да научат хората на доброто, те не са крадци и разбойници. Онези, обаче, които са дошли да научат хората на злото, за тях се казва, че са крадци и разбойници. Те постъпват по друг начин. И след всичко това ще разправят за страданията на Христа. Няма какво да ми разправят хората за страданията на Христа. Днес Христос пак страда, но вътре в човека. Няма какво да ми разправяте как измъчвали Христа. Важно е какво ще правите сега. Не е въпрос за този Христос, Който е дошъл да страда, да изкупи човечеството. Важно е какво трябва да направите с този Христос, Който е у вас? Той е личен въпрос, който можете да разрешите като Пилата, да си измиете ръцете и да махнете от себе си всякаква отговорност. Най-лесно е да кажете: Такива са условията. Майка ми ме е родила такъв, баща ми ме е родил такъв, повече не можа да направя. В Пилата няколко пъти се яви желание да освободи Христа и по случай празника на Пасхата, когато се освобождаваше по един престъпник или затворник, той запита народа: Искате ли да пусна Христа? – Не, искаме да ни пуснеш Варава, един от най-големите престъпници. Еврейският народ искаше да пусне Варава на свобода, но не Христа. Те намираха, че Христос не е благонадежден. Кой беше прав: Исус или Варава? Евреите обаче, викаха да им пуснат Варава, а Христа да задържат. Първоначално Христос беше при Пилата. След това мина една дълга процедура: коронясаха Го, туриха на главата Му трънен венец, скиптър и всички римски войници Му се покланяха. На другия ден Му дадоха един голям орден за храброст – кръста, който Той носи до едно место и после казва: Не искам повече да нося този кръст. Сега вие го носите.------------------------ Сега някой път вие искате да се проявите, да търсите своето право. Не търсете своето право. Никога не търсете своето право. Христос не търсеше своето право. От кого ще го търси? От Пилата ли? От еврейския народ ли? Но правата страна е, че Христос получи своето право. Тогава от невидимия свят изпратиха един пратеник до Христа, ................Често хората се заблуждават от мисълта, че могат да поправят живота си. Оставете това на природата, на провидението, а вие работете като земледелеца. Земледелецът мине само с оралото си, разоре земята, хвърли семето върху нея и остава всичкото друго на червейчетата и на природата, тя да свърши работата. Значи, след работа на земледелеца, идат въздухът, водата, светлината и завършват работата.............................. Пилат казва: Светът е лош, но и аз не съм по-добър. Това е един процес. Ако ти в даден случай постъпваш несправедливо, не си ли един Пилат? Ако ти не си добър, можеш ли да се наречеш девица? Или ако ти не изявяваш Божията Мъдрост, можеш ли да се наречеш стар? С какво ще се препоръчате? Казвате, че Христос ще прости греховете ви. Не, няма защо Христос да прощава греховете на хората. Всеки сам трябва да изправи своите погрешки. В написаното Евангелие е казано, че всички онези, които имат сила да победят злото, да победят греха, да превъзмогнат всички несгоди на живота, които имат сила да премахнат несправедливостта, те ще бъдат спасени. На тях е Царството Божие сега и за бъдеще. Това е проповядвал Христос. Силни трябва да бъдат хората. За какво? – За греха. Хората трябва да се справят с греха, а не с външните условия. Грехът е нещо живо, с което човек трябва да се справи Заведоха Исуса - 1936 останалото в беседата
  12. 21 век се разгара едно противопоставяне на либерализъм и консерватизъм . В същност е изкривена картина на борба започната преди 1841-ва г .
  13. АлександърТ.А.

    Иван Вазов

    Antonia Iordanova 4 дни · На днешния ден преди 99 години издъхва народният поет Иван Вазов, посветил живота си на идеала за свобода! Но в неговото творчество откриваме нещо повече... ИДЕИТЕ ЗА МИР, ХАРМОНИЯ И БРАТСТВО В ПОЕЗИЯТА НА ВАЗОВ "Защо? Защо? Защо?", възкликва Вазов с недоумение, човекът живее разлъчен от природата - майка свята - сам поробил се и чезнещ в един жалък свят, чужд на простора, хармонията, мира и красотата. Само поетите се стремят към този земен рай, където се чувстват у дома, умиротворени, добри, щастливи и вдъхновени. В този "мир въжделен и драг", "свещен, отраден мир" любимите й чеда намират утеха, лек и покой от "светските мъки", от него черпят "мисли светливи", "нови ощущенья", "прясна сила, мощ и тайни песнопенья". "И само человекът — създание разбито, препълнено със грижи, от страстите надвито, час мирен не нахожда въз теб да фърли взор, да дъхне твойта свежест и тишина, и сладост — участие да земе в нетленната ти радост и празничния хор. Защо е той осъден на тоя подвиг мъчен — във тебе да живее, от теб да е разлъчен? В свобода да е пуснат, а в робство да копней? Възтокът и зората му нищо не обаждат, кога цветята никнат и песните се раждат, той чезне и немей. Защо той — бог и червяк — дете на суетата, един в света не може да люби красотата, пространството безкрайно, хармоньята, мирът? И с умилени очи, с душа и сърце мирни: Благодаря! да каже на хаоса ефирни, де мирове трептят? Защо ръждата тленна от теб да предпочита — и свойте дрипи жалки — от твойта дреха сшита с лъчи, с дъга, с смарагди, с румянец и злато? И звънът на среброто или на железата — от твойта песен чудна разляна в небесата: Защо? Защо? Защо?" ("Към природата", Пловдив, 1882) "Обичам, природо, във часове мирни да гледам на тебе със жадни очи на гледки, картини обайни, обширни, в които ръката всесилна личи. ... Какво по-велико от твойто величье? Какво по-прекрасно от дивний ти лик?! О, слава на тоз, що тъй мъдро те кичи и пълни с хармонья, със сладост, с светлик! Не си ли ти отзив на мъдрост всезнайна, творенье гигантско на мощна ръка? Не е ли в теб видна таз личност нам тайна? ... Поети, теб чеда любими, щастливи, кои си дарила с най-редкий си дар, не в тебе ли черпят тез мисли светливи? Не ти ли им вдъхваш тез песни и жар? Най-сетне в теб само, във твойте прегръдки нетленни и драги, о, майко света, духът ни отруден от светските мъки намира утеха, покой, радостта!" (“Към природата“, непечатано приживе) "Сега съм у дома, сега съм в моя мир — мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази, по-светло чувствувам; свещен, отраден мир изпълня ми духът, от нов живот талази нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья, от прясна сила, мощ и тайни песнопенья... Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Световните злини, тревоги са далеч — за тях е тя стена до небеса турила — усещам се добър, почти невинен веч. Духът ми се цери след жизнената битва, вкушавам сладък мир във песни и молитва." (из "При Рилски манастир", "В лоното на Рила", 1891) Изплъзналият се (едва ли не с чувство на вина) от тесния градски затвор окрилен поет щедро и състрадателно споделя с пъплещите за насъщния събратя спечелените сред висините безценни богатства, за да им повдигне духа и да им очертае нови хоризонти. МОИТЕ ПЕСНИ Не хулете ме за мойте песни — че напуснах ваший въздух болни, че оставих улиците тесни и мених ги с планините волни. Много сили, много днес поети гаснат в вихъра на страсти дребни; на крилата, жадни за полети там, виси сега топуз враждебни. Скъден е животът ваш и жалък… Гледам безучастие мъртвешко, всичко пъпли; за насъщний залък жертвува се всичко человешко… Не корете!… Нека дъхам, братя, въздух, лучи и лазур небесни в планинските чистите обятйя. Не съдете ме за мойте песни! Нека малко слънце и природа с тях да влезне в задуха ви тясна, малко лъх от младост чиста, прясна, лъх от горски здравец и свобода. (Рилски манастир, 1891г.) Чрез творбите си народният поет се стреми да лекува душите, да ги подкрепя и води към истинските ценности, да спомага умовете да се просвещават, а сърцата да се облагородяват. "И тез песни тъжни, кат молитви чудни, ще крепят душите в минутите трудни и на тях ще леят врачебен елей... Пей за братска обич, сей мисли високи да омекнат чувства и сърца жестоки, пей ти за доброто, за любовта пей! Защото, поете, скръбта милост ражда и на всеки вопъл братски се обажда, защото във всяко сърце, що тупти, има едно кътче жадно и готово да чуй блага дума, да чуй топло слово и от чувства честни сладко да трепти." ("Скръбта си, поете", 1888-1889г.) "И пръсках светлина, душите грях, разбрал високо си призванье, над нивата народна бодро сях зърна на вяра и съзнанье." (из "Моят път", 1912г.) СЪЗЕРЦАНИЕ Кога от родната земя замина, мен любящите пак ще да ме любят, кат знаят що, кого във мене губят, какъв живот с това сърце изстина, какъв източник на любов пресъхна, каква хармония с лирата заглъхна! О, знам, и в гроба - пак ще да живея, ще млъкна, но в душите пак ще пея. Живота любях, но го не окрадох: Българийо, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов, зари небесни, от теб приети - върнах ти ги в песни. (1919г.) Още през 80-те години на 19в. Вазов изгражда образа на поета идеалист и визионер, небесен посланик, извор на безусловна Любов, будната съвест на своето време, която го държи в състояние на постоянно търсене и бдителност, на трескава работа, но и го приближава до безсмъртието на боговдъхновен създател: "Да, настоящето е тясно, не може то да ме скове, аз търся ширине по-ясно, аз търся други светове, де мисълта се волно вдига. Не може гордият поет да носи общата верига в стремителния си полет. Той фърка, лута се, блуждае, един със своята мечта, той друго чувствува — не знае тъй чувствува ли и света. Той дири туй, що тука нема, когато всичко спи, той бди, от господа примери взема и нови светове гради; той прави, руши и създава, и мигновената мечта на много векове предава. Той преживява тленността. Простор! Простор! О, оставете душата волна, без юзда, у нази всичко прах е клети, душата само е звезда! Поетът! Нека той възлазя! Той няма място, няма час, и ако той при вас не слазя, то вий стигнете го тогаз." (из "Певец", 1883) ЛЮБОВ ТРЯБВА Почтено чувство е да негодуваш, да бъдеш съдия над всички строг и с реч от яд пламтяща да бичуваш недъзи, слабости, разврат, порок. Добро е нещо да жигосваш века, греховний свят да теглиш ти на съд, да фърляш злъчни клетви въз човека, повтаряни, откакто е светът. Но има нещо по-добро, о, брате, от твоя гняв и благороден бес, а то е: да обичаш – и туй подвиг свят е, и много труден, много славен днес. Да любиш – то е да знайш да прощаваш, да имаш в себе си велика мощ; да любиш – то е храбро да съзнаваш, че си кат всички, може би по-лош; то значи ти да вярваш в тържеството на божий луч у бедний человек, не с дума – с дело да ратуваш с злото, за язви вместо бич да имаш лек. Да съди всякой знай – злият тоже... Омразата – тя пълни днес света! Тук требува любов! – тя само може светия кръст да вземе на Христа! (1900г.) Забелязват се идеи на Учителя, които отрано проникват поезията на Вазов: "за язви вместо бич да имаш лек", "на всеобщи братски пир/свикваше ги глас божествен", "Аз виждам светлите чертози на бъдещето... рози, рози! /На мир, на правда, на светлик/Великдена велик." ИДЕАЛЕН СЪН Сънувах чудесен сън: всички племена, народи – без царете, без войводи – сбираше камбанен звън. Сбираше ги зов тържествен в празника на вечний мир, на всеобщи братски пир свикваше ги глас божествен. И щастливи всички там, в ликованье, без преструвки те разменяха целувки братски при възторг голям. И борби, и бран, и слава – мрак на бивши векове, жажди, страсти, гневове в пълна тънеха забрава. И живота бе за тях не на плач и скръб долина, а на радости градина, пълна с рози, с песни, смях. И безименни, и славни, ум висок и труд свещен празнуваха сбъднат блен, виждаха се всички равни. И Христос от свода там благославяше ги с благост и с лице обляно с драгост кротко думаше: “Мир Вам!” (1917г.) МЕЧТАНИЕ Сред бурите, които тряскат, сред мълнийте, които бляскат, съзира моят тъжен взор друг, ясен кръгозор. Пред силите, които гаснат, пред гробите, които раснат, съглежда моят жаден ум с цветя насеян друм. Аз виждам светлите чертози на бъдещето... рози, рози! На мир, на правда, на светлик Великдена велик. Ще стигнем ли до там, не зная; но сладко ми е да мечтая, да тичам мислено на лов за слънце и любов. (1917г.) ПАМЕТНИК "Не на стъгда многолюдна моя паметник надменно е изправен, не от бронза, не от мрамор тоя паметник нетленен е направен. Той излян е от неща по-тайни: от лучи и бисери, но скрити, пръснати невидими, незнайни на три поколения в душите." (от стихосбирката "Люлека ми замириса", 1919г.) стъгда - селски площад И ние си мислим, че познаваме Вазов... Има тепърва да го откриваме и преоткриваме, изтупвайки го от праха на клишетата и забравата, припознавайки себе си и идеалите си в неговата необятна слънчева вселена. И наистина в душите на българите са скрити Вазовите богатства от "лучи и бисери", "невидими, незнайни", само че в душите на повече от три поколения... И те очакват своите вдъхновени търсачи, които да продължат да ги ценят и възпяват в пътя на човечеството към новия свят, за който поетът е прозрял, че ще бъде царство на мир, хармония и братство. Как ни се иска неговия "идеален сън" и ние да го сънуваме и даже по-хубаво - поне понякога да го живеем!
  14. АлександърТ.А.

    Егото, що е то?

    Може да се каже и по друг начин . Вселената се променя като натрупва опит чрез нас . За да бъде реален/неповторим/неочакван , ни връчва свободата да правим всичко в определени граници на поносимост . И в резултат , най общо казано , ние действайки правилно или не спрямо зададените параметри , страдаме или се топим от удоволствие .Така е , защото законите на вселената са и наши основни възли , което не позволява да бъдем нещо отделно . С развитието на гъвкавоста , абстракноста в мисленето , осъзнавайки се като личност , получихме и егото , като носител на свободата . Възможноста личноста да налага себе си въпреки и в противовес на всичко . Този т. н. връх в свободата обаче носи страдание в следствие множество противиречия , вътрешни и външни . Личноста когато руши , усеща съпротивата на общата структура--вселена . В резултат и лека полека се променя . Но когато се включи и кармата картината става неимоверно богата на детаили без логика , на пръв поглед .
  15. Какво казват техниците . Няма ли начин за такса --присъствие , или участие ? Имало ли е идея за членски внос ?
  16. Ще се обадя мъничко ...Тревожностите са най естествения елемент на живота .Те са с нас от раждането до смъртта . И всеки се учи да ги преживява/преодолява , някои още като деца , други по късно . По късното означава , се трябва мъничко външно побутване във вярна посока , И все пак това не е обикновена гимнастика , а работа с усещания , преживявания , промяна на базови възгледи , Значи е добре някои да напътства , Има реално научаване как да ги използуваме . Тревожноста в ума се използва за стимулиране на вниманието иначе се заобикаля . Мен ме е страх до парализиране от ,,невидими дълбочини" .Но това не ми пречи да плувам в морето и не до брега , като държа вниманието в по реални неща .В началото като нагазвам във водата винаги е трвожно . Но след малко , когато започна да правя това което съм решил , идва спокойствието и насладата . Стреса , тревожността . паниката са наши учители . Те ни стимулират да се учим как да се владеем . И няма друг начин освен да се упражняваме и учим като се променяме .
  17. АлександърТ.А.

    Животните

    Не , Израз на глупост е . Като ученик се опитвах да свикна котето да не налита на щиглеца . Щиглеца вече го бях свикнал да ми стои на пръста . Но с котето не успях , Както и не можах да излекувам пилето от дълбоката рана . Щиглец е пойна птичка , с тъмна перушина и жълто и бяло по крилата . А мъжките имат червена шапцица
  18. Преди 4 часа си била тук ? Може още да не си мислила по отговора на Диляна ? Учиш философия . Учиш описание което може да ти помага ако го свързваш с реалноста/живота .
  19. АлександърТ.А.

    За вярата

    Едно интервю на човек , който е докосвал Учителя Дънов . А го преписвам тук , само защото в последните минути казва няколко думи за вярата .
  20. АлександърТ.А.

    Свободата и Цялото

    Както казваш , правино и неправилно са наши термини с които се опитваме да обясняваме . Те както всички термини са неточни за много неща . И винаги има възможност да се питаме ---точно това ли е искал да каже някои си . Тука правилното поведение на машината , автомата , е заложен при създаването му . За създателя е правилно .Той може да сбърка само ако се развали или нещо подобно но временно , като спиране на захранването ( ако то е от друг създател). Но може да се каже и както ти си го казал . Тука развива основен мотив от християнството , за греха . Но не както се тиражира в масовото религиозно разбиране . А греха като възможност за израстване . Погледнеш се , не се харесаш и вече не правиш така . Свободата да правиш грешни избори .Свободата която имаме от изгонването ни , от рая . И която ще имаме докато не раберем Творението
  21. АлександърТ.А.

    Егото, що е то?

    Има много народи . Има много различни описания/идеи .Има много личности/съдби .Човек не може да се раграничи от съдбата си , от това което душата му определя . За това истината се търси с мисъл и практика , Чрез това което те радва , това което запълва живота със смисъл .Абсурдно е да се приравняваме .То е , както всички да искаме да спим с жени или пък да спим с мъже .Душата не го позволява .В нея е записано защо сме тук и живеем . А иначе трансформирането на низшия аз и постепенното му издигане и заживяване във висшия е пътя . Но има най различни интерпретации . Когато в съзнанието ми се освети картината на ,,И човешкия дух ще се върне при този който го е създал" , ме обзе отчаяние . Нещо което ти сега ми припомни .Тогава трябваше със сила да изхвърлям това чувство от главата си .Проблемът бе във въпроса , какъв е смисъла да се връщам(да ме връщат) в изходната точка . Полезната идея е в трансформирането , облагородяване на низшия аз . И посоката е любовта .
  22. АлександърТ.А.

    ОКР или нещо друго

    Ооо, интелигентна си , няма спор . Но ти не правиш нищо и позволяваш на ОКР-то да говори през устата ти . това бе упражнението ! колко пъти го прави ? Няма да цитирам нищо , направо ти казвам че може да го правиш постоянно и непрекъснато , само него без да се отплесваш . Опитай един ден и после може да говорим пак .
  23. АлександърТ.А.

    Свободата и Цялото

    Разбира се . Трябва , да не е достатъчно да се вижда себе потвърждение . Тази идея съм я срещал отдавна . Но тук ми стана интересен начина на говорене : "Когато Знанията общуват в субекта (човека) - те се изкривяват; " .....,, Обектът е правилен защото е Автоматичен, детерминистичен. Субектът е Неправилен защото е Свободен, индетерминистичен. Неговият индетерминизъм идва от Случайността, а Случайността е Непредвидимата Невероятност на Неповторимата Запръвпътност на Уникалното, което дефинира неразложимата по-нататък Индивидуалност, която е Фактум за Субекта. " . и т.н. Когато се чете , много лесно оставаш сам с мислите . А когато е на живо , до колко е на живо това съвременно общуване , много по различно е .-----------Това , като част/отговор на въпроса ------,, Защо са толкова много, различните народи? " ......Проявата на Единственото е в безкрайното разнообразие . Както и , събиране на многообразието е пътя към Единственото .
  24. АлександърТ.А.

    ОКР или нещо друго

    Да . до като бяхме роби беше лесно , няколко шамара и марш на нивата .Бачкаш и само мислиш как да го омилостивиш . Но сега се чудя какво ми се прави и от колебания направо изкрейзвам ... Та си мисля , че философията , като описание на нещата , наистина не помага . Трябва да се прави нещо , а сигурно терапевта ти е дал някакви упражнения . Като д-р Първанов на предната страница : ,, Просто всеки път когато имаш мисъл която ти създава дискомфорт и се повява няколко пъти в съзнанието ти трябва да си казваш ,,Това е една натраплива мисъл, тя е продукт на моето ОКР и е лъжа.,, След това никакво разсъждение по нея и търсене на логика - нея няма такава. Разбира се, мисълта няма да изчезне и пак ще се връща, но всеки път това трябва да е поведението ти. " . И се питам , ти какво не разбра . Както бицебса(мускул) се увеличава с гирички . Така и способноста на ума да борави с мислите се увеличава с подходящи упражнения .
  25. АлександърТ.А.

    Свободата и Цялото

×