АлександърТ.А.

Учителка в детската градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, когото детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.
Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичкото отгоре и по-тежки торби.
След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила. Тогава учителката ги попитала как се чувствали през тази една седмица.
Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
- Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и вие ще я носите навсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалените картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?
Изхвърлете омразата от сърцето си, за да не носите грехове за цял живот. Да прощавате е най-доброто отношение към другите. Научете се да забравяте и да прощавате!

Когато орелът стане на 40 години, неговите нокти вече са прекалено дълги и меки и той не може да задържа плячката си. Клюнът става прекалено дълъг и извит и не му позволява да се храни. Перата на крилата и на гърдите му стават твърде гъсти и тежки и му пречат да лети.
Сега орелът е поставен пред избор: или да чака смъртта, или да започне дълъг и болезнен период на промяна, който продължава 150 дни. Той отлита в гнездото си, което се намира на върха на планината и там започва силно да удря клюна си в скалата, докато той не се счупи и отлепи. Докато клюнът расте, той започва да вади ноктите си. Когато пораснат новите нокти, орелът с тяхна помощ, започва да дърпа и маха тежките пера от гърдите и крилата си.
И тогава след 5 месеца, с нов клюн, нови нокти и нови пера, той е прероден. Сега вече може да живее спокойно още 30 години.
Много често, за да живеем, ние трябва да се променим, понякога този процес е придружен от болка, страх, съмнение ... Ние се отърваваме от спомени, навици и традиции от миналото ... Само освобождението от бремето на миналото ни позволява да живеем и да се насладим на настоящето и да се подготвим за бъдещето ...

Древногръцка богиня на раздора и съперничеството, една от първичните сили - Ерида. Тя е разделението, тя наднича зад всички разногласия и разправии, конфликти и битки, сражения и войни.   Тъкмо нейният сватбен подарък, известната ябълка на раздора, предизвиква Троянската война.   И тук има нещо от характерното действие на Ерида, което е бавно и иска време - този епичен сблъсък щял да се състои по-нататък в бъдещето.   Планетата Ерида е открита на 5 януари 2005 г. от снимки, които са направени на 21 октомври 2003 г.   Този период е изпъстрен с редица събития, свързани с нейното влияние. Всички те са посочени в изследванията ми за Ерида (приложената презентация и видео) и сега няма да се спирам на тях. Фокусът е върху Украйна и кое събитие е скрило в пазвата си ябълката на раздора, довела до сегашната война. След тези събития, които се случват в момента на откриване не Ерида и са свързани с нея, започват всички раздори, противоречия, провокации, манипулации и подривни дейности, които през 2013 -2014 г. ескалират в различни трагедии – протести и насилие на площад Майдан в Киев, анексиране на Крим, бойни действия в Донбас. Ябълката работи – проруски, прозападно, прокомунистически, профашистко, пронечовешко.   2022 г. Смърт, насилие и ужас - война.   Безсилни ли сме?   Не и ако надмогнем насилието (в нас и към околните), разединението, лъжата. Ерида дава власт над всички низки страсти, агресия и гняв. Дава, но и иска. Иска да сме разумни, съзнателни и добри. Да мислим и обичаме, а не да мразим и хвърляме бомби, жлъч и камъни. Да си подадем ръце, защото всеки нормален човек иска мир и живот за себе си и близките си.   Връзка към видео лекцията за Ерида: https://www.youtube.com/watch?v=sq77A1SwUnA&t=2348s
Презентацията е прикачена.
Радислав Кондаков Erida Radislav Kondakov.pdf

Животът на село никак не бе лек. Поминък нямаше не само тук, но и в близкия град. Почти всички млади отдавна бяха отишли или в София, или в чужбина. Иван Манов бе един от младите. Но не от тези, които бяха заминали. Не. Той бе единственият от вида на придошлите за постоянни жители на селото. Още на другия ден, след като беше дошъл, хората в селото обсъждаха, как сигурно беше дошъл да им вземе нещо. Не че имаше какво.

- Eeххх, ако бех на твоите години – въздъхваше често някой от старците в селото.

- Е, аз не съм толкова млад вече – отговаряше тихо Иван, сякаш говореше на себе си.

Наближаваше четиридесетте, но изглеждаше много по-млад. Трите години живот сред природата, ежедневната физическа работа, чистият въздух и спокойствие, като че ли го бяха подмладили. Но най-важното бе, че беше обикнал живота. За първи път.

Всъщност, животът на село изобщо не беше лесен. Но беше по-истински, някак си по-естествен. Всичко беше по-реално и Иван можеше да го докосне, усети, вдиша… Зимата бе смразяващо студена, добре че си беше купил два маслени радиатора, които достойно заместваха изстиналата без дърва печка нощно време. За сметка на това, лятото беше убийствено горещо. Нищо не спираше слънчевите лъчи да пронизват чистия въздух и да нажежават китното планинско село.

Три години по-рано той продаде двустайния си апартамент в центъра на София и с част от парите купи тук малка къща, на два етажа, гредоред. Ремонтира покрива, направи си баня и освежителен ремонт. Беше избрал къщата заради големия двор, почти два декара. Не след дълго си купи и малка нива в землището, и прибави още пет декара към малкото си имение.

Иван Манов най-редовно обработваше и двора, и нивата, но животни нямаше. Не му се занимаваше, а и го беше малко гнус. Все пак беше градско чедо и не можеше да свикне с всичко.

В селото имаше около двеста жители, но лятото идваха много хора от околните градове. Виладжиите. Тогава обикновено по цял ден се чуваше детски смях и радостни възгласи – децата караха лятната си ваканция.

Въпреки това, Иван Манов не бе истински щастлив. Колкото и да убеждаваше сам себе си, омаян от красивата природа и простия живот, дълбоко в себе си той бе самотен.

Това чувство не беше ново за него. И насред лудницата в големия град, той винаги е бил сам. Нямаше много приятели, а пък и загуби тези, които мислеше за такива. Никой от тях не се и опита да разбере избора му, никой не му подаде ръка за помощ. Идваха му на гости в началото, докато им беше интересно. После го забравиха.
Всъщност Иван не им се сърдеше, и самият той не проумяваше защо се беше озовал тук.

Родителите си бе загубил преди девет години. Бяха загинали на място в тежка автомобилна катастрофа.

Имаше една леля, която мразеше.

С други роднини не поддържаше връзка.

В София давеше самотата си в работа. Даже се гордееше, че е работохолик, имаше го за голямо геройство и саможертва. А той нямаше какво да жертва, освен чувството за празнота, което на моменти направо го задушаваше. Иван работеше усърдно и старателно, и накрая успя да се издигне във фирмата. С много от колегите беше в добри отношения, дори излизаха от време на време на кръчма или ходеха на екскурзии из страната. Но на тези неформални отношения бе сложен край, когато го направиха изпълнителен директор. В този момент Иван Манов бе толкова щастлив и поласкан, че дори забрави самотата си. Известно време си въобразяваше, че е център на света, че всички си говорят и мислят за него. Скоро еуфорията премина и новите проблеми и отговорности се стовариха като непосилен товар върху плещите му.

Всичко му се струваше много по-тежко и поради факта, че нямаше с кой да го сподели.

Самотата се върна при него и го прегърна още по-силно – бяха като стари любовници, които си липсваха.

Тогава потърси утеха в Интернет. Половината нощ прекарваше в чат и сайтове за запознанства. Пишеше, гледаше, общуваше и обичаше – виртуално. Няколко пъти отиде на среща с момиче от чата, но нито веднъж не се получи. Скоро Интернет се превърна от спасение в проклятие, в пагубна страст, която не му даваше нищо освен празнота. След седем срещи с току що завършил психолог и голямо количество водка, успя да отслаби влиянието на технологичния звяр.

Сеансите с психолога приключиха, но не и тези с водката. Тя бе новата му любов, изместила старата приятелка – самотата. Намери си и компания за пиене, напусна работа. После се сдружи с друга компания, с които се мъкнеха по околните села и махали, за да пият на чист въздух.

Докато една сутрин не се събуди, целия в сено и тор и не осъзна, че е спал в плевня. Отръска се, и докато другите още спяха, се разходи наоколо. Хареса му много.

На следващия ден пусна апартамента за продажба и не след дълго го продаде. Сега имаше търсене, всеки искаше да живее в София. После се върна с торба пари в селото да купи къща.

Иван загърби всичко така лесно, сякаш то никога не е съществувало.

Като разбраха, че ще живее там и няма да ползва къщата като вила, селяните го посрещнаха подозрително.

- Ти да не си от тия, дето протестират за всичко, ъъъ…еколози, а? От еколозите ли си? – питаха го.

- Не, не съм от тия – отговаряше той.

- Абе, Иване, ти да не си от ония, там от оная секта, дето гледат домати и овошки, ама не ги торят и не ги пръскат, бе? Дето правят био…биоземеделие ли там, кво беше? А, кажи, бе? – питаха други.

- Не бе, не съм – и на тях отговаряше.

- Абе, ти да не си луд, бе? Кво ше правиш тука бе, ей? – направо го питаха трети.

- А, да, луд съм, луд съм – хилеше се в отговор Иван.

В селото имаше и млади хора. Не бяха много, разбира се, но се намираха. През една къща живееше младо семейство, с две дечица, руси и синеоки като ангелчета. Бяха одрали кожата на майка си. Самата тя беше истински ангел – с алени устни и очи сини и дълбоки като приказно езеро. Иван обичаше контакта с тях и често се виждаха по разни поводи. А и без поводи. В такива моменти Иван изобщо забравяше, че някога се е чувствал самотен. Хлапетата, две момчета на четири и шест годинки, бяха много привързани към майка си, а тя направо ги обожаваше.

Спазвайки вековната традиция на класически клюкарки, бабите в селото, а и не само те, си шушукаха, че тоя, новият, Иван, е хвърлил око на Невена. Невена, така се казваше майката, си беше красавица не само в очите на Иван Манов. Винаги привличаше мъжките погледи (не че бе рядкост на село), но не обръщаше внимание на никого. Освен с мъжа си, Невена говореше предимно с Иван, и отбягваше другите мъже. Което още повече засилваше мълвата.

На Иван не му пукаше какво говорят бабите и селските пияници. С Христо бяха приятели, така се казваше мъжът й. Иван обичаше да наблюдава Невена, обичаше да гледа децата, как играят в двора, харесваше да прекарва времето си с цялото семейство. Това бяха първите му истински приятели.

Но животът на село не бе от най-лесните. Хората пиеха.

Напоследък се бе пропил и Христо.

Христо Велев работеше в горското стопанство, даваше дежурства. Беше добър човек, но имаше лошо пиянство. Още по-лошо бе, че пиеше често и посягаше на Невена. Като беше трезвен, си бяха същите приятели с Иван, често работеха заедно по ремонта на някоя вила.

Като се напиеше Христо и станеше поредният скандал, Невена често викаше Иван на помощ. Тогава той сядаше с него, изпиваха по една – две ракии и после започваше да го убеждава да си ляга. За радост на всички, почти винаги успешно.

- Не го пускай тоя в дома си бе, не виждаш ли как зяпа Невена? – викаха на Христо някои съселяни. Но в такива моменти Христо обикновено бе трезвен, а тогава те бяха приятели с Иван.

- Абе, аре стига глупости, бе! – сопваше се той и разговорът често спираше дотук.

- Абе, тоя ще ти отмъкне жената бе, ти идиот ли си? – подхвърляха на Христо.
- Кого ще отмъкне бе, я да млъкваш! – наежваше се той в отговор и събеседникът млъкваше.

Иван знаеше какво се говори, но покрай работата си като директор, се беше научил да не обръща внимание на интриги и одумване.

Една топла юлска вечер не отиде у тях, беше много уморен от работата по вилата на един софиянец. Провери дали има вода (лятото често падаше налягането, виладжиите си поливаха дворовете) и тъкмо щеше да се приготвя за един душ, когато дойде Боби, голямото момче на Невена.

- Чичо Иване, бързо, бързо, тате иска да бие мама! – прорева детето и Иван, изруга и се втурна към тях. Боби се опитваше да го догони.

- Ооо, ееето те и тебб! – провлачи пияният Христо. – За жена ми ли си дошъл бее, прияятелю?

- Ице, не така бе, братче, кви ги дрънкаш? – рече Иван – Айде стига глупости, бегай да си лягаш!

Невена се бе опряла до стената, лицето й бе в кръв (явно беше успял да я удари), а в ръката си държеше дълъг кухненски нож, насочен точно към олюляващия се съпруг.

- Венче, остави тоя нож. С Ицето ще пийнем по едно и ще ходим да спиме, че сме скапани! Нали, братче? – каза Иван, видимо стреснат от случилото се.

Точно тогава Христо изрева като стръвница и се втурна към Невена. Невена изпищя, Иван скочи към тях, а Христо се препъна и се стовари право върху жена си.

Иван го сграбчи и го дръпна назад. Беше изцапан с кръв.

От гърдите му стърчеше тъмнокафявата дървена дръжка на ножа..

Иван целият изтръпна. Невена изпищя и припадна. Децата се разреваха (бяха гледали всичко от стълбите). Иван се качи и ги отведе на горния етаж. Каза да го чакат. После се върни и свести Невена. Заведе Невена при чешмата и я изми от кръвта.

- Ваню, той е мъртъв, аз го убих, Ваню, убих го…Какво ще стане с децата сега, какво ще стане с мен – ревеше Невена. – Иване, ще гледаш ли децата, Иване, обещай ми да ги гледаш. Невена плачеше, а Иван мълчеше. Беше блед като мъртвец.

В стаята беше влезнал Кольо Рибата, дето събираше таксата на близкия язовир. Живееше в съседната къща и беше чул виковете. Сега седеше вцепенен пред трупа и не смееше да мръдне.

- Бате Кольо, извикай линейка и полиция, моля те! – изкрещя Иван и трескаво зашепна нещо на Невена.
Кольо, като че само това и чакаше – втурна се към телефона у тях, все едно сам мъртвият Христо го беше подгонил. Иван продължаваше да шепне, а Невена само повтаряше „Не, не…” и плачеше. Иван стана и отиде за малко при децата. После слезе и се качи с Невена при тях.

Полицаите дойдоха. Бяха трима. Иван познаваше единия.

Той го позна и извика:

- Иване, кво става тука, бе?

- Оххх, какво става, какво става. Нещастие, кво става. Ицо се караше с Невена, аз се опитах да го вразумя, сборичкахме се и без да искам го прободох с ножа. Това стана. Слагай ми белезници, ако искаш.

Невена беше на стълбите и понечи да каже нещо, но Иван я погледна смразяващо и после премести погледа си към малките руси главички, които се подаваха от стаята. Невена прехапа устни и кимна. Очите й бяха пълни със сълзи.

Дойде и линейката. Констатираха смърт.

Отведоха Иван.

Докато се возеше в полицейската кола, Иван си представяше Невена с двете деца и се почувства щастлив. Истински щастлив.

На другия ден всички в селото щяха да обсъждат, как Иван е заклал Христо, за да му вземе Невена.

Цикълът на Сатурн и Уран е много тясно свързан с духовната история и развитие на българите, дълбоко бележи тяхната съдба – и с хубаво, и с лошо. Но наистина не бива да говорим само за духовни върхове, за развитие и култура. Не. Дори самото оцеляване, съществуване и освобождение на България – и те са свързани със Сатурн и Уран в един драматичен танц на сцената на живота.
И това датира от най-дълбока древност, още от Орфеевото време, но на него няма да се спираме – учението на великия трак няма да намери място в по-долния списък от изключителния събития, свързани с България.
Тези явления и случки, свързани с аспектите между Сатурн и Уран, са ключови не само за българите и тяхната мисия и задача, те са много по-съдбовни и дълбоки, отколкото може би изглеждат на пръв поглед.
Но нека проследим някои от тях хронологично:
 Сатурн тригон Уран 928 г. – През пролетта на 928 г. в подземието на манастир Св. Параскева, Боян Мага, патриарх Стефан, презвитер Йеремия-Богомил, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски и двама непознати сирийци поставят началото на богомилството. Неговата искра пали факела на цяла Европа и ни дава Ренесанса.
Сатурн квадрат Уран 933 г. – Началото на гоненията против богомилите. 17 от водачите са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежи от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждане на нокти с клещи… Списъкът е дълъг и ужасяващ.
Сатурн полусекстил Уран 1211 г. – Съборът против богомилите, свикан от цар Борил.
Сатурн съвпад Уран 1762 г. – Паисий Хилендарски написва „История славяноболгарская” през 1762 г. Историята има ключова роля в пробуждането на българското съзнание, в опазването на българския език и съхраняването ни като народ. В същата година, в град Котел е ръкоположен за свещеник Софроний Врачански, който продължава светлото дело на Паисий.
Сатурн съвпад Уран 1807 г. – разразява се Руско-турската война (1806-1812 г.), която внася подем и надежда на българите за освобождение. Емигрантите в Румъния създавати доброволчески отряди в помощ на руснаците, които превземат Силистра и се насочват към Балкана. Намесата на Франция и Англия скланя Русия да подпише Букурещкия договор, при който се игнорират българските искания, формулирани от Софроний Врачански.
 Сатурн опозиция Уран 1829 г. – следващата Руско-турска война е факт.
Сатурн съвпад Уран 1852 г. – Възраждане на българското национално-освободителното движение.
Сатурн секстил Уран 1857 г. – Георги Раковски предлага четническите движения и народни въстания като път за освбождение.
Сатурн квадрат Уран 1860 г. – голям военен конфликт между Сърбия и Турция с участие и на български четници.
Сатурн тригон Уран 1864 г. – на 30 юни (стар стил) 1864 г. се ражда Учителя Петър Дънов.
Сатурн опозиция Уран 1873 г. – на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. е обесен Васил Левски.
Сатурн квадрат Уран 1885 – сръбско-българската война, която България печели, но не получава нищо. На 6.09.1885 г. става Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Третият квадрат на Сатурн с Уран 29.04.1886 г. предизвиква преврат и абдикация на княз Батенберг на 26.08.1886 г. Фердинанд Кобургготски, който създава много беди на българския народ, се избира за княз на България.
Сатурн съвпад Уран 1897 г. – на 33-годишна възраст Учителя Петър Дънов приема Божия Дух. През 1897 година Учителя учредява и Общество за повдигане религиозния дух на Българский народ.
Сатурн квадрат Уран 1909 г. – на 22 септември 1908 г. Фердинанд обявява независимостта на България.
Сатурн тригон 1912 и 1913 г. – Учителя Петър Дънов съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“ в Арбанаси. По мистичен път той подрежда стихове от Библията, така че да съответстват на различните краски и добродетели.
Също през 1912 г. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция и я побеждават.
За съжаление през 1913 г. започва Междусъюзническата война, която завършва катастрофално за България.
16 март 1914 г. – произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът” с която слага начало на сериите „Сила и Живот”. В тях излага основните принципи на учението на Бялото братство.
 Сатурн опозиция Уран 1918 г. – Учителя е интерниран във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници по време на ПСВ. Живее в хотел „Лондон” и води кореспонденция със свои ученици. През 1918 г. се слага край на войната, който е свързан с изключително тежки последици за родината ни. Фердинад абдикира в полза на сина си – Борис III.
Сатурн квадрат Уран 1929 г. (1928-33) През 1929 г. се открива Школата на Рила, а през 1930 г. започва изнасянето на Неделните утринни слова.
Сатурн квадрат Уран 1975 г. – Учителя Петър Дънов казва, че през 1975 г. на земята ще започнат да се вселяват висши адепти, светии, напреднали души, за да тласнат човешката еволюция напред.
Сатурн квадрат Уран 1999 г. – При друг разговор през 1939 г., Учителя казва на учениците си, че ако не успеят да използват благоприятните условия в момента, такива ще има чак през 1999 г.
Сатурн квадрат Уран 2021 г. – Тук вече сме ние. В статията си за квадратурата между Сатурн и Уран ви представих тезата си за промененото влияние на аспекта след 1975 г., като тази промяна е положителна за всички разумни хора, които работят върху своя характер, способности, качества и добродетели. За всички хора, които знаят, че сме тук и сега, за да се учим задълбочено и сериозно (Сатурн) като усвояваме новите уроци и начин на мислене (Уран). Единство (Уран), стъпило на здрава основа (Сатурн).
Всъщност разбирането на принципа и същността на влиянията в астрологията, а и в живота, е ключово за проникването в тази дълбока наука. Планетите и светилата ни влияят и наша задача е да усилим положителните им качества, както и достойно да възпираме и трансформираме негативните.
Но те винаги ли влияят по един същи начин? Нима законът на еволюцията не ни нашепва, че и техните въздействия се променят и развиват? А ние не им ли влияем също (би било справедливо)?
Краткият отговор е „Да“. Подробният отговор ще е обект на отделен материал, но все пак ще спомена, че когато ние хората се развиваме, ставаме по-добри и разумни, то и влиянието на Земята в хороскопа на войнствения марсианец или добродушния юпитерианец се подобрява.
Не случайно в миналото някои планети са били резки и категорични малефици (няма да посочвам Сатурн и Марс, за да не се обидят), а сега ги приемаме доста по-радушно.
Не случайно и Рудолф Щайнер говори за мисията на Буда на Марс (подобна на Иисус на Земята), при която този дух им показва един нов път на ненасилие и милосърдие. И че оттогава влиянията на Марс в хороскопа са далеч по-хармонични. Но за философията на астрологията – друг път. Само един цитат от Учителя Петър Дънов (не мога да се сдържа):
„Изучавате астрологията, но знаете ли какво взаимно влияние съществува между самите планети? Казвате, че планетите влияят върху човека. Така е, но една и съща планета в продължение само на една година оказва различно влияние върху даден човек. Защо? Защото и в нея стават различни промени.“
Спирам с небрежното отклонение от Сатурн и Уран и то само да завърша с твърдото си убеждение, че всичките тези събития и случки са за добро, дори когато най-малко ни се струва, че това е така.
И че каквото и да се случи (или да не се случи) през 2021 година, то ще е важно за нас – българите. И не само.
Радислав Кондаков

Няма какво да се залъгваме, Стив си беше Айкидо майстор. Окичен с трети дан и няколко титли от престижни турнири, младият мъж наистина бе изкачил високи и скалисти върхове в бойното изкуство.
Сакът му за тренировки търпеливо го чакаше всеки ден, докато сивотата на поредната му работа изчезнеше като бледа мъгла, подплашена от буйстващия вятър на свободната вечер.
Някъде в същия този сак, до прилежно сгънатото кимоно, винаги имаше книги за Айкидо и Морихей Уешиба, както и собствената му чернова за „Принципът на ненасилието”. Но нито там, нито в портфейла му имаше снимка на момиче, въпреки че не липсваха кандидатки.
В последно време беше позарязал записките по книгата си, а философията и теорията му се струваха досадни, лепкави и мъртви. Залите го дразнеха, тренировките и състезанията вече имаха вкус на парникови, пестицидни домати.
И как не, след като мисълта, че никога не е имал схватка на улицата, в реалния живот, вече тежеше непозволено много. Жаждата за доказателство, че Айкидо е непобедимо и в джунглата на нерегламентирания бой, в схватка без правила, публика и съдия, отдавна се бе превърнала в мания, която душеше.
Всичко, които познаваха Стив, дори бегло, биха се обзаложили, че той няма да заяде с някого преднамерено, просто за да го ступа после. И биха спечелили баса, защото младият боец не искаше да си навлича карма с подобни постъпки, но за сметка на това твърде активно чакаше, някой да си го потърси сам.
Това, разбира се, не се случваше. Поне до онзи следобед в метрото. Въпреки че беше прилично пийнал, мъжът на средна възраст с вид на строителен работник, се владееше прекрасно. Още по-добре се справяше с разбутването и нагрубяването на пътниците, и без това стреснати от едрото му телосложение.
- Ето го моят миг – каза си Стив, а през тялото запрепуска сплав от адреналин и радост. – Ще го изчакам да ме приближи и бутне.
Лицето и мускулите му заприличаха на стоманени въжета, после се отпусна с дълбока въздишка. Една жена се разпищя, възрастен господин се развика към насилника. Стив се приготви.
Погледът му се изпълни с жълта, леко намачкана, риза, после чу глас:
- Ей, приятел, какви ги вършиш, бе? Никой от нас тука няма нищо против теб, но виждам, че ти е кофти. Ела, братле, седни до мен и разправяй какво е станало.
Среброкосият мъж в жълто, който внезапно се изправи и застана между строителния работник и Стив, излъчваше неподправена добронамереност, способна да стопи и сладолед в добре работещ фризер. Миг по-късно, позастарелият хулиган седеше и се оплакваше от живота, облегнат на рамото с жълта риза.
Стив преглътна и осъзна факта, че току-що бе получил важен урок по Айкидо.

Разказът е базиран на действителен случай

Не помня колко дълго седях като препариран пред една от витрините на музея в Хирошима. Болката и тъгата протягаха лепкавите си ръце от всяко кътче на сградата, чийто стени бяха пропити от безумно страдание, което сякаш беше живо. Като че ли прашната гъба на смъртта не бе успяла да отвее душите на тези, чиито мечти, живот и любов са били погребани сред сивия бетон.

Не слушах безгласните им вопли, бях погълнат от малките бебешки ританки зад стъклото – те ми изглеждаха познати, като тези у дома. Разбира се, досещах се, че сухата ръжда по тях е именно кръв, но твърдо отказвах да го приема.

- Бих могла да Ви разкажа историята, ако желаете.

Гласът на служителката, която неусетно бе изникнала до мен, едновременно ме сепна и успокои. Английският й бе странен, а тонът – учудващо равен за подобно място.

- Да, разбира се. – прокашлях се нескопосано, в опит да отговоря.

- Няма да Ви отегчавам. Майка му е бягала с него на гръб, а цялата й кожа е горяла. Само там, където е било бебенцето, е била предпазена. След няколко часа бебето починало, но жената до последно се е надявала да оцелее, дори не му дала вода, защото чула, че е заразена. Така и умряло, жадно. Майка му си заминала след месец и до края повтаряла, че детето спасило живота й. Последните й думи били – „Поне водичка да му бях дала.”

Съжалих за любопитството си. Опитах се да пресуша влагата от очите незабелязано, не знаех как да реагирам. Чух, сравнително ясно, собствения си глас:

- Откъде знаете всичко това?

- Аз съм сестрата на бебето, тогава бях с мама и него.

Стори ми се, че изрече думите с равен и спокоен глас – думи, които съзнанието ми твърдо отказа да приеме.

Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него ескорт. Тогава той не би могъл да види нещата както трябва.
Той влиза в една лодка и казва на лодкаря:
„Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“.
Той попитал лодкаря във време на плаването:
„Как се поминате във вашия занаят?“
А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той:
„Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“.
Султанът му казал:
„Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“.
Лодкарят казал:
„Много хубаво изречение, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“.
Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така:
„Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“.
Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал:
„Много ви благодаря“.
Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал:
„Не, не! Аз благодаря за изречението“.
Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва:
„Ще ми съберете двеста лири“.
И почнал да ги назначава. Дал им висока служба. Те веднага му събират тая сума. Той им казал:
„Няма какво да се мъчиш на пристанището, да прекарваш хората от едно място на друго“.
Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуда, изважда листчето и казва на чиновника:
„Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд, така както е писано тук“.
В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И когато министър-председателя бил вътре в джамията, онзи му казал:
„Аз те арестувам“.
И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така:
„Ако има погрешка, няма ли прошка? Искам да зная погрешката си“.
Султанът попитал околните:
„Кой го затвори?“
Казали му, че младият министър-председател. Той казал:
„Кой е? Я го повикайте!“
Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита:
„Тебе кой те постави?“
Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал:
„Синко, аз ти казах да хванеш единия клуп, а пък ти си хванал 7-те“.
 
Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуп на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре.

Рядко ходя на мястото на Учителя. Но винаги, когато отида се чувствам смирена, спокойна и притихнала след това. Понякога търся това, за да хармонизирам душата си, мислите си, друг път е така, случайно, просто разходка и приятно изживяване
Тази събота отидох без да съм планирала. Приятелка от Пловдив дойде и след изпитото кафе и приятно бъбрене отидохме до Изгрева. - Малък, прекрасен оазис, в близост до центъра и лудостта на големия град.
Ако трябва да обрисувам усещането си за това място е – златисто-бяло в покой.
Седнахме под сянката на отрупаните с плод дръвчета. Клоните на крушата, на дюлята и всички други всяка година се превиват от плодове. Цветята, розите са прекрасни, уханни. Благодаря на хората, които се грижат за градината.
Както винаги имаше много гълъби. Те вече посрещат всеки и очакват някой да им хвърли малко трошици. Но всеки път, когато съм ходила виждам един чисто бял гълъб. И винаги стои някак в страни. Обикновено каца на някое дърво и рядко слиза долу, на земята при своите, които се ухажват, гукат, кълват зрънца и трошици. Това ято гълъби си има свой, микро-социален живот. Една двойка се ухажваше, мъжкия с клюн подреждаше перцата на женската, галеше я, а тя стоеше блажено укротена. Друг мъжки се надуваше и перчеше, за да покаже на близките женски, колко е красив. Малка група просто си кълвеше нещо на земята.
Само белият стоеше сам на един клон и наблюдаваше, съзерцаваше сякаш, докато не дойде жена, която започна да хвърля трохи хляб на всички птици.
Белият гълъб кацна на земята и успях да го видя отблизо. - Сякаш малко по-слаб и различна порода от другите. Перата му лъскави, бели и подредени. А очите му – бадемовидни, тъмни, дълбоки и красиви. Не се бореше за храната, като другите, а клъвваше само ако някоя заблудена троха падне пред него. Гълъб-аристократ. Различен от тълпата/ятото. Приближи се към нашата пейка и разбра, че го харесвам и наблюдавам, та дойде на близо, завъртя се и малко горд, малко засрамен отлетя някъде в близките сгради.
Чудатости има в природата, близо до нас, паралелен свят живее. Светът на птици, животни, цветя.

През пролетта на 928 г. в подземието на манастира Св. Параскева се събират деветима, за да поставят началото на богомилството. Сред тях са българският княз Бенеамин и патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, дошли да се срещнат с двама непознати сирийци.

Странниците им носят свещени книги, писания и предмети, сред които непромененото от църквата Евангелие от Йоан, богомилското таро, „Легенда за Стефанит и Ихнилат”, стар Пентаграм с изобразени дванадесетте Зодии. Дават благословията си, приемат клетвата им и напускат България.

Още в началото на следващата година, водачът на движението княз Бенеамин, известен повече като Боян Мага, изпраща първите апостоли на проповед. Негова дясна ръка е Йеремия, останал в нашата история като поп Богомил и погрешно считан за първенец в школата.

Основната цел на богомилите е била да приложат истинското християнство, непокварено от църква, велможи и властолюбци – така, както са го разбирали първите християни. Живеели са и в братски комуни, и сред хората, като усърдно са помагали, напътствали и лекували. Чистият живот, делата и словата им били мощен магнит за душите и все по-голяма част от народа и болярите се обръщали към богомилството.

Богомилите практикували посрещане на изгрева на Слънцето и възприемали природните сили като живи и лечебни. Качвали се на планините за зареждане, познавали тайните на билките и в менюто им не присъствало месо. Магичната им музика и песни запленявали, а символичното тълкуване на Писанията разкривало непознати хоризонти пред хората. Непрестанно се молили, често до преумора. Не убивали, не крадяли, не лъжели.

Но в мащабната им дейност нямало и помен от хаос – прекрасно организирани и следващи йерархичната си структура, богомилите градяли общини и църкви не само в царството ни, но и из цяла Европа, че и отвъд нея.

Архиепископ и водач на движението бил Боян Мага, освен него с този ранг били и двамата му помощници – Богомил и Гавриил Лесновски. След тях идвали епископите, които оглавявали църквите, подпомагани от своите презвитери и верни. Епископите и Архиепископите били известни още като Съвършени богомили – посветени в тайните и мъдростта на учението, те разполагали с големи знания, сили и способности.

Средната степен – верните, доказали своята преданост към делото, имали за задача да се пречистят и да добият духовен морал, да намират нови оглашени и да ги подпомагат в пътя им.

Оглашените били най-широкият, външен кръг на школата – главно слушатели и симпатизанти на учението, те проявявали жив интерес, но тяхната вярност не била още изпитана.

Реакцията не закъсняла – голямата активност на богомилите, тяхната непримиримост към лъжата, фалша и охолството на духовно-светската власт, огромната подкрепа сред хората, родили силни врагове – и вътре, и вън от държавата.

Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани, изгаряни. Водачите са сред тях.

И въпреки че при цар Самуил богомилите отново са в разцвет, учението напуска пределите на царство България, за даде своите плодове на Европа чрез креациите си – катари, патарени, бугри, духобори, чешки братя, розенкройцери и др. Именно от средите на тези школи се разгаря факела на Ренесанса, осветил жадувания път към свобода и творчество.

Радислав Кондаков

Текстът е публикуван в списание Оренда, бр. 6.

Когато посети човека, Духът му разкрива всичко, и той започва да разбира нещата ясно. Това не значи, че няма да учите. Ще учите, ще придобивате знания, но положителни. За да придобием тия знания, нужно ни е търпение, основано на Божията Любов. – Как се придобива търпението?

В околността на един чифлик имало голямо жабешко блато. Жабите крякали денонощно и хвалели чифликчията. Две по-смели жаби решили да излязат от блатото, да отидат в дома на чифликчията, да проверят истинността на тия похвали.
Един ден те излезли от блатото и смело закрачили към дома на чифликчията. Влезли право в кухнята, дето видели голям котел с прясно, току-що издоено мляко. Те влезли в котела и започнали да изследват бялата течност. На вкус се оказала приятна. Те се запитвали една друга, каква е тая течност, която не прилича на водата.
Страшното за тях било това, че не могли да излязат навън. Започнали да се въртят в котела, дано намерят начин да излязат оттам. Едната казала:
 
Много се уморих, ще се спусна на дъното.
– Опасно е дъното. Ще се спуснеш, но там ще останеш, отговорила втората.
– Не мога да издържам повече.
Втората жаба употребила всичкото си търпение и продължила да се върти в котела, докато най-после избила маслото. После стъпила на него и излязла вън от котела.
 
 
Следователно, искаш ли да придобиеш търпение, трябва да издържаш и на най-големите мъчнотии. Сега често се питате, какво представя светът. Той е голям котел, пълен с мляко. – Какъв е смисълът на живота? – Да слезеш в котела с млякото, да избиеш маслото и да се качиш на него, за да излезеш в широкия, неограничен свят. Това значи, да придобиеш търпение и да се спасиш. 

Случило се веднъж свещеник и сапунджия да вървят заедно.
- Каква е тази твоя вяра? – попитал сапунджията. – Я виж хората колко са нещастни, как едва се справят с проблемите си. Ако има Бог, защо всичко е толкова лошо?
Свещеникът не отговорил нищо. Продължили те пътя си и след малко видели в калта да играе детенце. То било мръсно от главата до петите. Тогава свещеникът се обърнал към сапунджията:
- Нали казваш, че сапунът отмива всякаква мръсотия? Я виж това дете колко е изцапано! Сигурен ли си, че сапунът помага?
- Е! – възразил сапунджията. – Сапунът не може да помогне, ако не се ползва...
- И при нас е така – отвърнал отецът. – Вярата не помага, ако не я използваш всеки ден и всяка ситуация от живота си.

Има четири вида слушане: самосъзнателно, съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.
При самосъзнателното слушане, слушаш, за да отговаряш.
При съзнателното слушане, слушаш, за да чуваш.
При подсъзнателното слушане, слушаш, за да се свързваш.
При свръхсъзнателното слушане, слушаш, за да служиш.
Всеки може да слуша, но не всеки може да чува.
Всеки може да чува, но не всеки може да разбира.
Всеки може да разбира, но не всеки може да прилага.
Всеки може да прилага, но не всеки може да служи.
Да слушаш и служиш е привилегия, дарба и избор.
Заекът като слуша - чува заплаха. Реагира с бягство, самообвинение и самокритика.
Вълкът като слуша - чува провокация. Реагира с гняв, критика и нападение.
Еленът като слуша - чува болката, радостта и дълбочината. Реагира със свързване, разбиране и подкрепа.
Фениксът като слуша - чува ромоленето на Бога. Реагира с трансформиране, примиряване и единение. 
Само Фениксът може истински да слуша, чува и разбира.
Ако искаш да чуваш като Феникса, започни със себе си.
Слушай песента на сърцето си и ще започнеш да чуваш.
Слушай изгревът на мисълта си и ще започнеш да разбираш.
Слушай красотата на дарбите си и ще започнеш да прилагаш.
Слушай любовта на Бога в себе си и ще започнеш да служиш.
Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с природата.
Слушай играта на извора и ще започнеш да чуваш.
Слушай полъха на вятъра и ще започнеш да разбираш.
Слушай благоуханието на цветята и ще започнеш да прилагаш.
Слушай мъдростта на природата и ще започнеш да служиш.
Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с ближния си.
Слушай молитвата на сърцето му и ще започнеш да чуваш.
Слушай светлината на мисълта му и ще започнеш да разбираш.
Слушай благородството на намеренията му и ще започнеш да прилагаш.
Слушай красотата на душата му и ще започнеш да служиш.
Ако искаш да чуваш като Феникса, започни с Бога.
Слушай диханието му и ще започнеш да чуваш.
Слушай присъствието му и ще започнеш да разбираш.
Слушай шепота му и ще започнеш да прилагаш.
Слушай необятността му и ще започнеш да служиш.
Слушай, чувай, разбирай, прилагай, служи!
 
09.11.2015
Варна, България

В човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота.
Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи.
Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите.
В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея.
Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.
Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел!”
Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото!” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.”
Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа.
Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа.
Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа.
Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.”
В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа.
Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.
Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата?” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство?” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява. Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално. Всички хора трябва да са даровити кинетически. Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. То е вложено във вас. Изискват се само благоприятни условия, за да се прояви. Не мислете, че във вашата душа нещата тепърва ще се създават. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Тъй че възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено в детето."
Има психолози които казват, че децата са крадливи, злобни, отмъстителни, егоисти и пр. Тия качества са на повърхността на детското естество, но в глъбините му живее възвишеното, чистото и святото. И както слънчевите лъчи стопяват ледовете и снеговете, така и подходящите педагогически методи могат да превърнат тия наследени или придобити отрицателни склонности и навици, за да се изяви чистото и доброто на детската природа.

Един човек тъжал много, защото нямал с какво да си купи обуща, а зимата оковала в лед изтръпналата земя.
Беднякът отишъл в храма да се помоли. На вратата на божия дом стоял човек с отрязани крака и молел за милостиня.
Богомолецът, който искал от Бога пари за обувки, паднал ничком пред олтара и се помолил така:
– Боже, закрилниче на бедни и богати, умни и глупави. Благодаря ти, че нямам обувки, но имам крака!

Двама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:
- Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?
- Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.
Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.
- А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.
Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успяли да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.
- Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.
Орлите излетели нависоко.
- Ето това е тайната, никога не се „връзвайте“ един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее и „лети“ спокойно.

***
“Призвание към народа ми” е записано от Учителя Беинса Дуно на 8 октомври 1898 г. и същия месец той го прочита пред Варненското благотворително дружество “Майка”4. На 14 ноември 1898 г. го изпраща по пощата на д-р Георги Миркович (1826-1905) в Сливен с указания за печатарски набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеню Киров (1868-1918) в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на “Призвание към народа ми” достига до нас от препис на Минчо Сотиров, направен през 1915 г. в Бургас. За първи път е публикуван в “Призвание към народа ми”, София, 1994.
***
Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето:
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свет; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае с слава и величие на Своя Живот и ще отбележи имената ви в Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи Живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този Живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ Живот, който встъпва в тая многострадална Земя.
Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествам Истината на Живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне в всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свет вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето место, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките Ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на Живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната Виделина на Живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, който ви оживява. Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на Виделината, в която обитава Мир и Любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в Живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на Живота; по него са възлезли всичките синове и Ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя на Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – извора на Живота.
Тая непреодолима Любов на Този, който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.
Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всички потребните самопожертвания да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от върховния промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето денят на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от Ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в Новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, Любовта и Добродетелта взаимно, Силата и Разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди. Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята Любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият Дух не притежаваше никаква красота, която да Ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свет, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на Земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бдя за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свет. В това Аз, вашият Върховен покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредена.
Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя1, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар2 и му известих волята на Небето да приеме пратениците Ми на Новия завет и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу. Така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, който съизволи в Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свет.
Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната Своя слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на Земята. “И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам; и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.”
Господ ви е ръководител. Той ви е жених, който изпраща даровете Си, който ви се радва като младоженец за Любовта, която сте приели с вярност от Него, който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и да ви не отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на Духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият ново-развратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот Съм ви ръководил безопасно до тая минута и Съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад като израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си като тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е света Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на Земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на Любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на Моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето в знак на своето благоволение ви е дало един свят залог на велика милост и Любов, който се пази помежду ви. И от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление.
И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил.
Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който Съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа Ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете, догде е време; иде час и сега е, когато ще бъде късно да Ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето втори път ида, откак сте станали Мой народ, за да ви видя с собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с Моята доброта и Моята Любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете Мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на Радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.
Аз съм Елохил3, Ангел на завета Господен.
8 октомври 1898 г., Варна
______
1 Двамата братя – става дума за Кирил и Методий.
2 Тогавашния ви царстващ господар – става дума за цар Борис Първи.
3 Елохил – в някои преписи на “Призвание към народа ми” е Елохим. Според християнската традиция Елохимите (Власти) са една от деветте йерархии свръхсетивни същества, които в сравнение с човечеството стоят на по-висока степен на развитие на съзнанието: Ангели, Архангели, Начала, Елохими, Сили, Господства, Престоли, Херувими и Серафими. В текстовете на Учителя Беинса Дуно с термина Ангели в повечето случаи се означава съвкупността от всички девет йерархии. Според някои интерпретации Елохил е име на Архангела, под чието духовно ръководство е българският народ. В писмо до д-р Георги Миркович от 14 ноември 1898 г. Учителя Беинса Дуно го нарича Елохиль.
4 Според достъпната историческа информация, по време на изнасяне на Призванието, дружеството се именова 'Майка"; по-късно то се променя в "Милосърдие".

Смешни приказки за егото (добронамерена позитивна самоирония)

Забележка: позитивната самоирония представлява психотерапевтичен метод, който цели и постига отстранена дисоциация от преживяваната проблематика. В същността на метода стои парадоксалното намерение и рефрейминг през призмата на благ хумор. В по-долните примери някои от имената са променени.

Ваня

Да ... това съм аз. Имам всичко, което е необходимо за едно прекрасно съществуване - доста интелигентност, доста желание, доста ограничения, доста сигурност, доста задълбочено познаване на две-три важни причинно-следствени връзки около които съм оставила да кръжи животът ми... И най-важното - имам четири бързи крачета - моето упование. Аз не съм неориентирана мишка в трици... аз съм мишката, на която се възхищавате в онова колело без начало и без край. Невероятна съм, нали? Неуморна, бърза, целеустремена... тичам. Аз знам всичко - всичко за моята безкрайна клетка. За разлика от онази учудената приятелка в триците, на която се налага да прави избор на къде да тръгне, колко да хапне, дали има опастност за пухкавото и кожухче, аз съм вечно супер добре подготвена с отговори и реакции. При мен няма място за чудене - тичам, спя, ям. Правя тези неща с апломб, с отговорност, старая се никога да не разочаровам наблюдателя... В редките изблици на палавост тичам на три крака или назад... Забавно е за всички и безопасно...аз съм вътре, другите вън... просто малко шоу и имитация на лека загуба на разсъдък... И разбира се не прекалявам, не разстройвам и не притеснявам никого. В карйна сметка, в края на всеки мой миши ден, аз съм доволна от направените три милиона седем хиляди и шест успешни обиколки на моя безначален и безкраен свят.

Мишките без клетки създават голяма паника и несигурност - щурат се наоколо без цел, плашат народа, рискуват си кожата и за какво.... за една идея повече... трици или нова непозната дупка в земята. Преди да намеря СМИСЪЛЪТ и аз бях една такава неориентирана шушумига. Бях слаба и страхлива, е... имах приятели, с които съм била по полета, мази, хамбари... така де - купони на гризачи. Повечето обаче си намериха по една прекрасна бяла орбита, като мен. Има две три все още неориентирани... Идват от време - навреме тук, стоят отвън и разказват странни неща за слънцето, земята, котките... Очите им са различни от моите...по-големи и по-отворени... Съжалявам ги, разбира се, и ме е срам от тях... Заради една идея повече, така да рискуват...и да ме излагат пред възхитените мои зрители... с техните недодялани обноски и претенции за безкрайна свобода. Ако нещо е без край - това е моят кръгъл свят. Олеква ми, когато си отидат...

По някога сънувам... Бягам си аз и съм перфектна... обиколка след обиколка...напредвам в моя свят. И колко странно... клетката изчезва и аз продължавам да тичам по равното, напред. Не броя обиколки, а облаци, прескачам локви, цапам си козинката, падам, ставам, спирам, за да видя зеленото...топло е, тихо е, очите ми обхващат непознатото, мисълта ми бяга зад хоризонта... Изневиделица върху мен пада сянка и светът приключва в лапите на орел... Сепвам се и.... слава богу... Тук съм, в безкрая на моя сигурен свят. Зеленото е просто мираж, а аз съм си една интелигентна, разумна мишка, на която предстоят нови, изключително важни три милиона седем хиляди и шест смислени обиколки в клетката.
………………………………



Орлин

Орлинчо заеква зиморничаво в зеещата социостазна автохипноза! Человеците имат огромни зъби и в съзнанието му го разкъсват милиарди пъти на малки парченца, докато болката от битката с жалкостта му пронизва грешното му невинно битие. Страданията грешного Орлина прокънтяват в обсебената му вкопченост, представяна за святост… Орлинчо буксува за трилионен път в хлъзгавите урви на слабостите си и пада окалян – отново… Свикнал е, прощава си по презумпция. Учи се да лети. Може го, знае, че го може, но му растат крилцата – бавничко…

....................................................

Бонита

Гащи
(или „джаста-праста”)

Пътувах много, работата ми беше такава, внедряввахме големи системи и командировките рядко бяха под седмица.
Бяхме съвсем младо семейство и тези командировки не бяха най-желаното нещо, но...налагаше се.
И така един ден се прибирам в семейното ни, наето под наем гнездо и вярна на манията си за чистота и подреденост след като се преобличам се захващам да подреждам и разчиствам. Съвсем логично и естествено за мен се насочвам към леглото с цел изтупване на завивики и подмяна на спално бельо. Хващам възлавницата и се вцепенявам – точно под нея ...розови бикини...малък размер...а аз такива нямам...хващам ги с два пръста и започвам да пищя... Дотърчава съпругът ми и гледа картинка – жена му пищи, държи в ръка някакви розови гащи и пищи, а той и идея няма защо пищя.
Опитва се да ме попита, но аз продължавам като пристанищна сирена да вия...
Не помяня точно как спрях да викам и кога попитах :

- Какво е това?, а той абсолютно спокойно отговори
- Идея намам защо държиш някакви бикини и пищиш.

Това май ми дойде в повечко и едва не ме вкара пак в онези високи честоти отпреди малко, но явно се бях поуморила и с треперещ глас казах:

-ами защото...защото...бяха под възглавницата ..и...и...не са мои...

После млъкнах, нямаше какво да се говори, той твърдеше, че няма идея откъде по дяволите са се взели – ядоса се и отиде да пуши в кухнята.

Понеже беше вечерта, а имахме уговорка с родителите ми да се обадя като се прибера, звъннах в къщи. Разбира се майка ми усети по гласа, че нещо не е наред и аз – страм не срам си признах....
И – ето я развръзката:

- Каква беще възглавницата?, попита мама
- Ами...онази ...от студентската ми квартира...малката...ти ми я беше дала
- Оле...я спри да се кахъриш! Тогава ти замина толкова бързо, нямах възглавница да ти дам и набутах твои стари дерхи в една калъфка, нямах време и да ги режа, ей така – хванах ги и ги набутах и я заших.... Ама ти с твоето тупане и бъхтане явно си разшила възглавницата ...Ето откъда са паднали гащите ...твои са си, ама не ги помниш.

Камък ми падна от сърцето. Отидох в кухнята и казах на мъжа ми откъде по дяволите са изпаднали розовите бикинки .
Така сме се смяли, че дъх не ни остана. А той само повтаряше:

-И тя не можела да пищи – ха-ха-ха
…………………………………………………………………

Ванеса

Ванеса бърза за срещата с Орлин, реставраторът на нейния проскърцващ психичен храм.
На улицата тя поставя „защитните си черни очила” над натежалите си психични товари и комплекси и активизира бутоните за сигурност в своята душа.

Рестартирането на сигналите за тревожност и безпокойство временно изглежда „мисия невъзможна”. Увереността, която обикновените и черни очила и дават, умело наподобява инфантилното поведение на любимия герой от култовия комедиен сериал - „Mr.Been”.

Временно, никой освен нея,не може да разшифрова страховете и угризенията на собственото и Аз.
А то неспирно нашепва: „ Грешиш, отново и отново грешиш. Изпускаш и последния „train” към „обетованата земя” на перфекционизма.

"И сега накъде?" - нашепва Ванесиното Суперего.
Стрелките на часовника се спират на 12 – и „Пепеляшка” , тоест „ sais moi” , се телепортира от двореца у дома...

.........................................


:)