Slanchevo_momiche

Благодаря за отговора! В момента, в който споделя с родителите си, те веднага ще потърсят помощта на специалист. Но аз не искам никой да разбира за това какво ми е. За това писах тук. Но щом отговорът е, че не мога да се справя сама, ще се наложи наистина да посетя кабинета на психолог. Дано да има ефект и то траен!

На 23 години съм и от близо 5 години имам натрапливи мисли, които така бързо преминават през съзнанието ми, че дори не усещам кога успяват да се "настанят" там. Дълго време се опитвам чрез различни четива да ги преодолея, но това че пиша във форума говори само едно - не успявам. Натрапливите мисли превземат съзнанието ми, откъсватме от нормалния начин на живот, карат ме да се чувствам виновна, да се страхувам, да усещам безпокойство. Тези тревожни мисли са от различно естество, но има и такива които са постоянни. Най-големите ми страхове са свързани с ампутация на крайник и съответно ежедневието ми е свързано с една постоянна тревога, която от своя страна се свърза с това "да направя" или "да не направя" нещо конкретно като защитна реакция т.е. например измивам си ръцете на мивката,при което внезапно ме връхлита мисълта, че трябва да пипна кранчето на чешмата с двете ръце, иначе ще се случи нещо лошо с ръката, с която не съм пипнала кранчето... Такива мисли и последващи ги дейдствия ангажират целият ми ден, не съм пълноценна, не мога да се насладя на студентските си години, на младините си. Осъзнавам колко абсурдни са мислите и "ритуалите", които извършвам, но се усещам безсилна пред тях. Страх ме е също така от това, че другите хора, съзнателно или не, могат да се намесват в моята енергия, в моето пространство... и редица други такива страхове, мисли и свързани с тях ритуали. Знам, че най-добрият вариант е да посетя спецалист лично в кабинета му, но все пак съм студентка, не работя и съответно въпросът свързан с финансите за сега ме спира. Ще съм много благодарна ако получа някакви насоки за справяне с това състояние сама!