Jump to content
Порталът към съзнателен живот

jazondo

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от jazondo

  1. Не съм пушач нито употребявам алкохол , нормални килограми .
  2. Здравейте ! Имам една по - особена молба за съвет от вас , ако може някой от вас да ми даде един безплатен съвет ще му бъда много благодарен . И така преди 2 седмици изведнъж към 1.30 - 2. 00 през ноща (имах работа и трябваше да я свърша ), лицето ми почервеня цялото все едно съм се пекъл на слънцето , и реших да си премеря на шега кръвното . Оказа се 160 на 90 нещо такова , и като видях стойностите направо се втрещих и ме обвзе паника и в аптечката намерих един хлофадон и глътнах половин хапче . И после когато пак го измерих въобще не беше паднало , даже се беше покачило от страха може би и извиках линейка . Чаках буквално на входа екипа на бърза помощ , когато фелдшера ми измери кръвно 170 и малко се забави с кардиограмата която се оказа нормална , следващото измерване кръвното ми беше вече под 140 . Искам да уточня че тогава нито ми се виеше свят нито ме болеше глава нито имах други обезпокоителни симптоми. Бих искал да уточня че , през ден изпивах по половин литър кафе до инфарктната нощ . И така през следващите дни се започна едно лудо мерене на кръвно и ужасен страх че по нощите то ще бъде високо и то реално си беше високо , все 150 , 160 и на горе . Освен това имах и друга симптоматика : болки в ръцете , чувство за дърпане и стягане сякаш на вените , болки в гърба и кръста ту в ляво ту в дясно , и най най - вече ужасното сърцебиене което е почти перманентно и дори го усещам в областта на корема как вибрира . Също така по нощите имах и треперене на ръцете и тремор в единия крак и то в легнало положение . Да не говорим за силно учестеният пулс , който през ноща беше над 100 удара в минута .И сега за да заспя през ноща пия задължително един лексотан , иначе няма сън , сърцето ми бие лудо , не мога да заспя . От няма и нищо при някаква емоционално-психическа възбуда започва силно да ми бие сърцето и почервенявам , особено ако се намирам в топла стая . Все едно лицето ми е изгоряло от слънцето и дори имам чувството че имам температура , но когато де факто я премеря се оказва че нямам . Отидох на кардиолог силно притеснен и разтревожен , когато за 1 път ми го премери кръвното , то беше 145 а след прегледа стана 130 . И кардиоложката допусна че е нещо на нервна почва , въпреки това ми изписа бетаблокери . Но сърцебиенето и нощният силен пулс си останаха . Моля за съвет , нужно ли е да се консултирам с невролог или психиатър , и мислите ли че това ми състояние с моето лабилно кръвно се дължи на неврологично или психиатрично заболяване ? Ще бъда искрено благодарен ако получа адекватни съвети .
  3. Здравейте ! Имам една по - особена молба за съвет от вас , ако може някой от вас да ми даде един безплатен съвет ще му бъда много благодарен . И така преди 2 седмици изведнъж към 1.30 - 2. 00 през ноща (имах работа и трябваше да я свърша ), лицето ми почервеня цялото все едно съм се пекъл на слънцето , и реших да си премеря на шега кръвното . Оказа се 160 на 90 нещо такова , и като видях стойностите направо се втрещих и ме обвзе паника и в аптечката намерих един хлофадон и глътнах половин хапче . И после когато пак го измерих въобще не беше паднало , даже се беше покачило от страха може би и извиках линейка . Чаках буквално на входа екипа на бърза помощ , когато фелдшера ми измери кръвно 170 и малко се забави с кардиограмата която се оказа нормална , следващото измерване кръвното ми беше вече под 140 . Искам да уточня че тогава нито ми се виеше свят нито ме болеше глава нито имах други обезпокоителни симптоми. Бих искал да уточня че , през ден изпивах по половин литър кафе до инфарктната нощ . И така през следващите дни се започна едно лудо мерене на кръвно и ужасен страх че по нощите то ще бъде високо и то реално си беше високо , все 150 , 160 и на горе . Освен това имах и друга симптоматика : болки в ръцете , чувство за дърпане и стягане сякаш на вените , болки в гърба и кръста ту в ляво ту в дясно , и най най - вече ужасното сърцебиене което е почти перманентно и дори го усещам в областта на корема как вибрира . Също така по нощите имах и треперене на ръцете и тремор в единия крак и то в легнало положение . Да не говорим за силно учестеният пулс , който през ноща беше над 100 удара в минута .И сега за да заспя през ноща пия задължително един лексотан , иначе няма сън , сърцето ми бие лудо , не мога да заспя . От няма и нищо при някаква емоционално-психическа възбуда започва силно да ми бие сърцето и почервенявам , особено ако се намирам в топла стая . Все едно лицето ми е изгоряло от слънцето и дори имам чувството че имам температура , но когато де факто я премеря се оказва че нямам . Отидох на кардиолог силно притеснен и разтревожен , когато за 1 път ми го премери кръвното , то беше 145 а след прегледа стана 130 . И кардиоложката допусна че е нещо на нервна почва , въпреки това ми изписа бетаблокери . Но сърцебиенето и нощният силен пулс си останаха . Моля за съвет , нужно ли е да се консултирам с невролог или психиатър , и мислите ли че това ми състояние с моето лабилно кръвно се дължи на неврологично или психиатрично заболяване ? Ще бъда искрено благодарен ако получа адекватни съвети .
  4. Здравейте,благодаря и на двама ви за мненията.Тази тема ми е доста любопитна и според мен трябва да се говори по тези много специфични въпроси. Българското общество отдавна е сляпо и глухо за проблеми от този тип и не взима никаква инициатива, а би трябвало. да не говорим за българската държава. Защо преди 1989 година, психично болните се издирваха буквално за да се лекуват, и сякаш имаше повече и по голяма превенция за болестни състояния от този тип. А сега нещата са оставени на самотек, и нито обществото нито държавата се интересува от психично болните и техните проблеми. Докога скъпата ни и мила държавица ще се отнася към болните и не само към тях като мащеха и няма да има социална или друг тип ангажираност, каквато тя трябва да даде, за да има по голям контрол и повече успеваемост на лечението на болните.Мисля че този тип болни ЗДРАВНАТА КАСА трябва да плаща психотерапия която да е извършена от специалисти, който поне да накарат или да внушат на болният да си взима лекарствата редовно и да се адаптира по добре в социалната среда. Днес имах малко време и се порових в интернет и прочетох тази статияhttp://www.icp-bg.com/shiz-psy.php. Според тази статия 3 са най опасните заболявания психиатрични заболеваемости. параноидна шизофрения,биполярно разтройство и учудващо и ЕПИЛЕПСИЯ.За параноидната шизофрения писах в предишният си пост, но не знаех за биполярното афективно разтройство. Авторът на статията д-р Васил Узунов разкрива че болните от биполярно разтройство най често извършват кражби и присвояване на чужди вещи а може и да нанесат побой. Но нещото което адски ме озадачи че той споменава епилепсията(винаги съм мислел че тя е неврологично заболяване)а доктора я класифицира като най опасното ''психично'' заболяване. ЕПИЛЕПТИЦИТЕ ИЗПАДАЛИ ВЪВ СЪСТОЯНИЯ КОЙТО СТАВАЛИ АДСКИ ОПАСНИ ЗА ХОРАТА ОКОЛО ТЯХ. МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА МИ РАЗЯСНИ КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ПСИХИАТРИЯТА И ЕПИЛЕПСИЯТА, И ЗАЩО НЕЯ Я ПРИЧИСЛЯВАТ КЪМ ПСИХИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ЗАЩО ТЯ Е НАЙ ОПАСНА ЗА ОКОЛНИТЕ.
  5. Миналата година гледах предаване по Бтв, ако не се лъжа код криминално, или хрътките.В това предаване разследващият журналист Миролюба Бенатова, ни запозна със случаите на престъпления извършени от психично болни и неуравновесени хора. В този репортаж ТЯ ни изложи най различни случай на хора който са влезли в психиатрична институция , човек който убил майка си и баща си, друг който убил съседката си в асанйора.Наистина потресаващи разкази на ужасяващо насилие което е можело да се избегне или да се предотврати по някакъв начин..Миролюба споделя че психично болните не са изобщо задължени да постъпят в психиатрично заведение, или пък да си пият лекарствата редовно, според нея няма никакъв контрол от държавата . А самите роднини и близки на болния рядко го контролират дали си пие редовно хапчетата.Във репортажа а и в интервюто със водещият на Тази сутрин, тя прави заключения че опасна болест е параноидната шизофрения и хората с подобна диагноза са истински опасни за всички около тях.Първите жертви на шизофрениците са техните роднини и приятели, тези който ги подтикват редовно да се лекуват посредством медикаментозна терапия.Учудва ме защо държавата така е оставила тези хора да живеят през просото и въобще не се интересува за тях и позволява те да извършват престъпления. Аз знам че в страни като Германия, Канада, Австралия, и много други страни има много програми , хората с тези заболявания успешно могат поне да се социализират в обществото. Питам се дали там в западните психиатрии има психотерапия и тези лица могат да получат безплатна такава, платена от държавата. Питам се освен ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ , ЛИЦАТА КОЙ ДРУГИ ПСИХИАТРИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ , са предразположени към извършването на престъпления.Смятам че всичко това влиза на първо място в полето на българската държава защото просто е проявила равнодушие,некадърност, или просто коравосърдечно презрение към тези хора и техните проблеми
  6. Здравейте, аз съм нов в този форум и това е първото ми мнение, което поставям тук.Не знам как да започна, просто видях случайно този портал и ми стана интересно , да поставя темата за психопатиите. Тяхното разпространение и справянето им с тях, и до колко те са вредни или опасни за хората обкръжаващи личностите с различен вид психопатия.Психопатия е старото наименование на разтройствата на личноста,като параноидно разтройство на личноста,шизоидно,хистерионо,нарцистично и други различни видове личностни разтройства.Личностните разтройства са доста разпространени ""заболявания"" и общо взето 10 процента от общото световно население има някое от този тип разтройства. Мен ме интересува хората с този тип разтройства колко от тях стават агресивни към околните и техните действия могат да изложат много невинни на някаква опасност било и смъртоностна.Особенно ми е любопитен въпросът за психопатите-престъпници и убийци, водени от собственият си болен мозък и безчуственост извършват чудовищни престъпления за свое удоволствие или пък от други мрачни пориви. Преди няколко дена четох една статия за децата психопати -убиици в САЩ, където 16 годишно момиче започва да стреля с пушка подарена й на рожденият ден и ранява 9 деца и убива 1 от основно училище. Когато я питат защо го е направила тя казва ""НЕ ОБИЧАМ ПОНЕДЕЛНИЦИТЕ.ТОВА МИ ОПРАВИ ДЕНЯ"". Историята на 9 годишният ДЖЕФРИ БЕЙЛИ , който блъска в басейна 3 годишното си приятелче само за да го гледа как се дави, и то направено от потресаващо злорадо любопитство.14 годишната ДЖЕСИКА ХОЛТМАЙЕР обества умствено изостанало момиче от пенсилвания, а след това му размазва главата с камъни, а смятала да я нареже на части и да си вземе пръст от нея като сувенир.Ужасен и разтреперан бях от тази статия и си зададох купища въпроси, каке възможно толкова невинно изглеждащи деца да извършват изключително зверски и отвартително гнусни деяния. Как е възможно родителите да не забележат че детето им примерно е с различно поведение И ДА НЕ МОГАТ ОТ ВРЕМЕ ДА ВЗЕМАТ МЕРКИ.За да не се стигне в по късен етап на живота същите тези деца да станат хора без морални цености и без скрупули, или всичко зависи от възпитанието и семейната среда която предопределя що за човек ще станеш. Аз съм най обикновен човек който просто му стана любопитна тази тема затова се регистрират в този сайт и бих искал хора който имат по големи знания по психология или психиатрия да споделят мнение по тази тема, извинявам се ако съм направил някой правописни или пунктуациони грешки
×
×
  • Добави...