Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ferbyce

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Излизат ми нови бенки. Около 10-15 за 1-2 седмици. Може ли да е свързано с режима?
  2. Здравей. На моменти е по-скоро. Когато знае, че ще яде, идва и се гали. Когато съм тъжна имам чувството, че винаги усеща и ми ляга в краката. Понякога все едно иска да го оставят на мира. Когато се карам с майка ми, става нервен и дори агресивен и скача да я хапе сякаш ме защитава, но обикновено е много кротък. Хората винаги се чудят, защото сиамците били агресивни.И аз съм на моменти, но когато съм нервна или мисля за нещо по-скоро не искам да ме закачат. Мислих след предишния ми пост и ми се струва, че ме е страх дали мога да се грижа за себе си и оттук идва и това дали мога да се грижа за него. Просто не ми е възможно да го оставя, отраснала съм с него, все едно е част от мен. Случвало се е да лежа и да се чудя какво да правя, а той просто идва и се гушва в мен и вече не съм сама. С него съм усещала повече любов и топлина и истинска връзка отколкото с повечето хора. По принцип винаги спи в леглата с нас. Преди по-скоро с майка ми, сега по-скоро с мен. През зимата само се гуши до радиатора, сега в топлото ляга и по плочките. Когато имаме гости, когато има голямо движение или шумове, се крие зад дивана. Котето е родено във Варна, не знам дали има връзка. А и мислих, че по принцип не е хубаво да се дава сол, но ако му е било лошо, щеше ли да го яде Направо ме става страх от сега като си помисля как ще го преместя. Стяга се някакси когато усети, че ще ходи някъде, дори при ветеринар. Когато го сложа в клетката и излезем, почва да плаче. После става тих и се крие
  3. Здравейте. Котаракът ми е сиамски на 13 години, не е кастриран. Като малък ми го подариха и оттогава си е доста страхлив, като идват непознати винаги се крие, плаши се от шумове, не е имал контакти с други котки, само с едно куче за известно време. Като цяло майка ми се грижеше за него.Тя не му обръщаше много внимание, както и аз. Беше доста пълен и затворен някакси, но спокоен. После аз заминах да уча и когато се прибирах ми правеше впечатление, че понякога когато повръща косми след това диша тежко и дори губи равновесие. При следващото ми отиване го взех с мен, не съм сигурна точно за причините. Не исках да го оставям с нея, исках да го заведа на лекар, бях доста самотна и преживявах труден период и исках нещо живо около мен. Но той доста се стресира още при пътуването, след това не можа да свикне с мястото както и аз не бях свикнала там. Стана доста нервен,криеше се , аз му промених храната-смених я с по-качествена,започнах да му давам минерална и изворна вода, досега беше пил само от чешмата, давах му някакви витамини. И аз се затворих и като цяло си бяхме само двамата. Започна да повръща доста често и да губи козина повече от обичайното. Като цяло не бях сигурна дали ще мога да се грижа за него, дали ще му е добре с мен, дали е трябвало да го взимам изобщо. Реших, че трябва да се преместя и заминах за един ден да търся квартира на морето и му оставих купички с риба тон от човешка консерва. Сега знам, че не се дават на котки заради солта. Отказах се обаче от морето и се върнахме при майка ми. Оттогава имам чувството, че нещо не е наред. Като цяло е по-спокоен, но е по-привързан към мен. Страх ме е да го оставям сам, а майка ми каза, че кагато ме няма, ходи и ме търси. Пие доста вода и яде течна и твърда храна, трева. Един ветеринар има съмнение за бъбречна недостатъчност, защото не винаги сгъстява добре урината. Не съм много сигурна в това, но все се сещам за оная консерва с риба тон. Очите му някакси хлътват, като че изсъхват, но съвсем леко. Повръща понякога особено в жегата и пак понякога се задъхва, губи равновесие и един път дори като че припадна и започна да рита с крачета. Зимата след ходене по голяма нужда имаше кървави капки след него, така и не разбрахме от къде е кръвта. Биха му антибиотици. В урината винаги има кръвни клетки и понякога особено при разгонване оставя следи по чаршафите-не кървави, но не прозрачни, казаха ни че от близане се възпалява. Сега му чистиха камък от зъбите и казаха, че са му възпалени венците та пием хапчета. Има някаква раничка под брадичката, казаха, че е от чесане,но не и защо се е чесал, няма паразити.Точно когато му излезе тази раничка, майка ми беше на почивка на морето. Има оредяло по опашката, казаха ни, че е защото не е кастриран, от хормоните. Не знам дали има връзка, но и аз още от София след едно лято на морето имам проблеми с кожата- нещо като акне, и с надбъбреците-при едни изследвания излезе, че имам много завишени нива на хормони от надбъбреците, напоследък имам някакви алергични обриви,които се влошават от топло, а още от малка съм била с алергии, които после са отшумели. Когато бях в София имах много от симптомите описани при хистамин. Сега отново мисля да ходя в София и да е с мен. Не съм сигурна още, че е добре за него, но е по-добре отколкото да е сам с майка ми, а аз не мога да остана повече тук,притеснявам се и че оставям майка ми сама. Започна да се крие зад дивана, но като цяло е добре. Съжалявам, че давам толкова детайли, четох, че е хубаво да се знае каква е котката и хората около нея. Въпроса ми е мога ли да го облекча при пътуването, да не го е страх толкова и след това на новото място. Сигурно ще му липсва и майка ми. Благодаря
  4. Благодаря, наистина имам нужда от почивка. Сещам се, че преди да заспя се опитвах да си припомня защо не бива да да се оставям на чувствата за определено нещо и да си наложа да не се оставям. Може би съм прекалила и връзката сърце-мозък е дала на късо. Има смисъл отговора ти и за други неща и ме разплака, и ме успокои. Благодаря и всичко най-добро
  5. Здравейте, искам да ви попитам за един сън, стори ми се странен. Дълго време не можех да заспя и после явно съм се унесла. Бях на някакво място като сграда с големи зали и коридори, правеха някакъв ремонт. Тръгнах да си ходя от там и минах под нещо като жици, но подвижни, червени и сини. После разбрах, че това е ток, някакси знаех, че е променлив ток, като този на Тесла от филма Престиж. Удари ме и ме държа в напрежение известно време, по-силно и по-слабо на моменти. Беше неприятно, но когато ме пусна, се почувствах облекчена и заспах веднага и дълбоко. Беше толкова реалистично, поне усещането, че ме бие ток PS: Имам котка, четох, че котките лекуват с ток и ултразвук, може заради това да е
  6. Така е, не мога да се реша. Изглежда ми като посегателство, но от друга страна като не мога да му осигуря условията, не е ли егоистично да го карам да се мъчи, се чудя. Не ми пречи, че се разгонва, той не маркира, не мяука много повече. Неспокоен е, отслабва, лиже се много, оставя петънца по чаршафите. Зимата прокървя и така не се разбра дали е от лизането или нещо уринарно, една седмица беше на антибиотик. Страх ме е да не се възпалява така при всяко разгонване. Благодаря, ще ви пиша, ако се реша.
  7. Здравейте! Какво мислите за кастрирането? Котаракът ми е на 13 години, до миналото лято са му давани хапчета против разгонване, но по съвет на ветеринаря спрях да му ги давам. Според него е по-добре да се кастрира, защото удължавало живота на котката. Освен притесненията ми за упойката, се чудя как ще го приеме животното.
×