Здравей Ани.Естествено,че не можем без чашка да се насладим на кафето .Ако трябва да съм честна и когато става дума за кафето имам доста изисквания. Няма да ги изброявам.С едно изречение ще кажа,че или си го пия по правилата (моите) или се отказвам,но и в двата случая това е шеговит ритуал със себе си.
Въпросът според мен е друг.Да не се вкопчваме в детайла.Да сме извън и над външните условия.Не отказ от тях,а необвързаност с резултата, е разковничето според мене.Необвързаността с външните условия и обстоятелства, дава на човек усещане за сводбода и полет.Не знам как да класифицирам горния текст(не съм литератор),но напоследък се появиха доста подобни текстове,които се ползват в разни обучения.Те се запомнят лесно,носят внушение за нещо извън буквалното си тълкуване и карат човек да се замисли.За мен винаги съдържат есенция на нещо пробвано.Същевременно са повод да си напомня,че винаги,когато слагам напред в житейските си дела вече придобито знание и опит,нещата стават по-добре,отколкото ,ако си вървя по правилата на физическия ни свят и ненужното "трябва" и "искам".
Материала,който съм записала в блога си под името "Чаша кафе" ми попадна случайно един ден.Не знам кой е автора.
Намирам го за съдържателен и доста верен.Аз дописвам списъка с нещата ,на които следва да обръщаме внимание така:
1. Живей просто.
2. Обичай щедро.
3. Желай от сърце.
4. Говори мило и приятелски.
5.Бъди благодарен за всичко,което имаш.
6.Върши малки неща,но с много любов.
7.Винаги давай най-доброто от себе си.
Пак ги докарах до 7.Ами какво да се прави това число ми е любимо и все до него стигам.
Например любимата ми еврейска поговорка е :"От всяка ситуация има минимум 7 изхода"
