Орлин Баев

И мен ме вълнува - затова пишем! Да, личните сайтове и блогове, това е така също. 
За окстрянето с мярка, да. Но, ако е прекалено - тук стигаме до това какво е дух на Учителя, нима е стерилно пасивен, не включва ли в себе си и другите учения и системи (та нали от братството на по-високо ниво идват всички...), а и бъркането на потискащия непременен позитивизъм с чистотата и духовността. Реалната чистота включва калта толкова, колкото и цветовете ... А какво щели да кажат ригидните братчета и сестрички?! Не те и тяхното ТРЯБВА, а съобразяването с такава болна критика, маскирана като духовност, е което няма общо с духа на Учителя. Давам пример: ако Омраам Михаил Иванов, този велик Учител, се беше съобразявал какво казват другите, учениетонямаше да е по всички континенти... Или този брилянтен Учител, Елеазар Хараш - ако слушаше "какво ще кажат...", не би разпросранявал така адекватно именно духа на Учителя!...
Но, основното, което загаси форума и го направи крайно пасивен, продължавам да го твърдя, е оттеглянето на водещите съставители и проектираната му психчна динамика, за която говоря по-горе. Отвъд чисто психичните процеси, знаем че има и по-високи, енергийни...

Здравейте!
Когато се включих 2005-та година в портала и форумите му, имаше голяма интензивност, много участници. Постепенно всичко това залезе... Защо? Социалните мрежи, да - оказват влияние. Но, има форуми като бг мама, които продължават да функционират на пълни обороти. А тук залязоха нещата. Та, дали всъщност във фейсбук е реалната причина? Аз не мисля, че е това основното, макар че частично, да. Тогава какво, защо така спадна дейността? Беше уникално място за споделяне, за много интензивни дискусии и дебати, водещи до силно обогатяване и намиране на различни и по-високи гледни точки. На мен самия такова участие ми беше много полезно, за което съм и винаги ще съм благодарен! Какво се промени, какви са многофакторните причини за това угасване? Изказвам някои предположения:
- Социалните мрежи - да, наблюдава се оттегляне към тях. Но, това е масово, не е пряко свързано единствено с този портал. Там динамиката е друга. По-плитка, по-клюкарско съкращаваща. Насочват към интересни материали, но собственото разсъждение е на далеч по-повърхностно ниво, а всичко се губи за дни след написването. В духа на съвременния дефицит на вниманието, измързеляваща визуалност... Според мен обаче, социалните мрежи изиграха роля не повече от 20-на% за мъждукането, в което порталът влезе...
- Друга спомагателна, но също важна причина: твърде много се "режеха" мнозина от участниците, с действително много висок потенциал и сериозна роля в тогавашното развитие на нещата. Направо се гонеха. А бяха много силни като присъствие доста от тях, брилянтни като интелект, шарени като хора... Дискусиите с такива бяха много напрегнати, както и изключително ценни и за участниците и за четящите. Имаше много пиперливи и същевременно талантливи, че и гениални участници, които обаче бяха банвани заради това, което са.... Ъъъъъ, what the ...ck.... Но е факт! Освен тези описваните, имаше и много по-модерирани участници, които играеха роля на междинни звена, на спояващи и свързващи противоположните гледни точки, което водеше до трети и по-високи. Те обаче сами напуснаха, когато тези по-лютите бяха изгонени - защото без тях нямаха функция. Защото един дух на перфекционизъм и наивен позитивизъм, приеман за духовност ( а всъщност "духовен" байпас), витаеше и режеше, приемайки розовия позитивизъм за духовност. Уви... Та, такова отношение, кастрира още около 20-на % - да де, но с горното, 40% вече е доста...
- Основният според мен фактор - оттеглянето на админите, първоначално създали портала, от активно участие. Оттегляне и фактическо нежелание за съществуване на действеност в портала (виждана погрешно през споменатия байпас като отклонение от духовния му корен), проектирано от тяхната собствена динамика в него. Защото ставащото в създателите на дадена система директно влияе върху тази система. Подчертавам, не говоря за личности, а за процесуално системна динамика. В такива психични процеси, активното форумно взаимодействие бе виждано (къде съзнавано, къде не...) като нежелано, като дисониращо със собствения психичен процес, активно пренасян върху духа на форумите... Според мен този факт оказа поне 50% (че и повече) влияние върху все по-изтляващото и загасващо присъствие на портала единствено като пасивна система. В никакъв случай не говоря зза принципна и актуална заетост, липса на време и т.н. Всички сме заети, дори твърде заети. Не е това. До въпросната проекция на психични установки е! 
Та, сега накъде с този почти умъртвен, на поне 70% от вътрешни фактори и едва на 20-на % от външни, превърнал се в изключително пасивен портал. Портал ли е въобще, при такова положение на нещата?
Пиша искрено, с уважение и обич! 
Орлин, с благодарност участник в портала за съзнателен живот!
 

Работата е вид Йога - концентрация на съзнанието -когато работиш максимално напрегнато, нямаш време за лутане на ума - а концентрацията води човека до центъра му - там където мислите и чувствата се преобразуват и заменят от непосредственото присъствие на духа. Точно вътрешното бърборене и постоянният кипеж на искането - на страстите- носи цялата човешка мъка!
Учителят Беинса Дуно е говорил много за работата, в Агни Йога също се говори много за работата - ще се опитам тези дни да намеря текстове за труда и ги приложа - вероятно на руски.

Нещо се публикува преди да свърша...
Внасяш своя дял в тази аура - своят цвят и аромат... преживяваш много неща при сблъсъците с различни характери и собствените си несъвършенства, ошлайфаш се, искаш или не... защото се напрягаш и отделяш така наречената ментална пот(пък и материална) - и това те хармонизира вътрешно! Може би една от главните задачи на живота ни е да работим - така казват Космическите същества за нашите малки епизоди, наречени живот...
Разбира се че е от значение какво работим и е добре да ни харесва работат ни, да я вършим с желамие, с радост. Но ако не е съвсем така, тогава можем да работим върху егото си и да го подчиним повечко. Аз бях за известно време в една държава и там ми се наложи да върша работа която никога не съм си мислел че ще работя - прибирах реколтата в едно ранчо в продължение на три месеца, лазих по земята на колене в дъжд и студ за да събирам цвекло и какво ли не - доях крава два пъти на ден ... това силно смачка фасона ми, както казваме на български жаргон - и ме смири силно... преди това ако някой ми кажеше че ще чистя кравешки фекалии, щях да му се изсмея... И не само този пример - всяка една работа и професия може да привнесе много в характера на човека зависи от осъзнаването му и реакцията му на ставащото! Аз съм сменил досега поне пет професии, и още съм в процес на учене - и външно, и вътрешно! А работата е невероятен вътрешен Учител!!!

Скоро поработих за около две седмици в един ресторант на златни пясъци - като ... "викач" ! Тоест стоях на прага на снек бара в който работех и приканвах потока от хора да влезе и да похарчи някой лев в заведението ! Работих за да заместя един роднина, който беше зает и иначе щеше да загуби работата си. Аз обикновено не съм от приказливите и в началото започнах да работя с голяма неприязън към работата си. Но знаете ли, хареса ми! Защото си принуден да си усмихнат, да си весел и привлекателен, дори и малко да се напънеш за това, защото общуваш с много хора и се обменяш с тях, защото си заобиколен от мнозина - на алеята имаше буквално стотици магазини и продавачи - с които се запознаваш и ставаш част от един колектив - защото на всяко рабнотно място има обща аура и ти ставаш част от нея и внася

Когато човек работи, той се концентрира, напряга вътрешната си сила, дисциплинира се, това е един вид динамично съсредоточаване. Работата може да е и най-обикновена, но разбира се цяло благословение е когато е желана и обичана - въобще, както българската поговорка гласи: "за лудо работи, за лудо не стой!" Работата е и лекарство за всякакви психически проблеми. Въобще целият ни земен живот е работа - дори и да стоим неподвижно на дивана, самото ни пребиваване в този тежък груб свят си е работа ...

Миролюбието и миротворчеството са същата енергия на страха и агресията, но сублимирана от еволюцията (през огромни периоди от време) или от съзнателната воля. Да говорим за миролюбието без да говорим за агресията е все едно да говорим за светлината без да споменем тъмнината. Агресията, страстта, страхът са горивото в нас. Според Йогананда да речем, древните мозъчни структури са склад за енергията. Те произвеждат и всички животински нагони и страсти в нас. Езотерично погледнато, астралното поле освен сфера на желанията се явява и витален склад (Ауробиндо Гош). проблемът ни сега е, че сме прекъснали естествената връзка между нагонните си прояви и истински човешкото в нас - да го наречем миротворчество. И това води до разпространената в света агресия, насилие и оскотяването, йкоето се наблюдава заедно с проникването на новото съзнание при една сравнително по-малка група хора. Когато тази връзка се възстанови, ексцесиите на насилието (нездравата агресия) ще се превърнат просто в тласкаща творческа сила на доброто и творческото начало, на висшата човечност и съзнание неограничено от затвора на невежеството.

Относно линковете за миротворчеството: в настоящия сайт има бутон "лекции" - там миротворчеството е прекрасно обрисувано!

Респект!

Теории за агресията
Детската агресия
Ценен текст за агресията

Здравейте!

В горните линкове има добри систематизации на психологическите становища за агресията - социална, междуличностова и интраперсонална. Съвсем не всяка от съвременните психологически теории и авторите зад тях застават зад хипотезата за генетичната и инстинктивно вродена етиология на агресията.

Моето лично мнение е, че се раждаме с вроден мозъчен и хормонален апарат за производство на агресия/ страх (двете са противоположните лица на една и съща монета). Имаме чисто инстинктивен нагон към смъртта, към разрушението - като еволюционно наследство. На тази позиция застават повечето биологично ориентирани психиатри, когнитивни психолози и етолози (етологията е наука, която сравнява поведението на животните с това на хората).
Това, че имаме такъв апарат не означава обаче, че трябва да сме негови роби. Над него са надстройките на неокортекса, който има необятни възможности, които тепърва ще развиваме. тези висши мозъчни зони (психологически погледнато - свръхсъзнанието) все повече ще влизат в ролята си на господари над древните мозъчни импулси. Не че агресията ще изчезне напълно, но ще бъде впрягана много по-лесно и превръщана в съзидателност!

Според мен сега проблемът е социален, както казах по-горе - за ценностите и глобалното невежество, диктувани от политически и икономически сили от високо ниво...

Ако под себе (само) се имат предвид мисълта, чувствата и поведението, тогава себе-съзнаването може да бъде повишавано според степента на сливане с наблюдаващия център. Колкото по-интензивно и пълно е това сливане (йога), толкова по-разширено е самосъзнанието. Това разширение вероятно може да се нарече управление - но управляващият е от различно от егото естество.

Не, самоосъзнаването е различно от самоосмислянето. Надмисловно е. Различно е от мисленето за мисленето, от друга, вертикална плоскост е. Осмислянето е само обличане в думи на самосъзнанието. Самосъзнанието е поглед от позицията на вътрешния център (атма, будхи, манас/ истина, любов, мъдрост) над его механизмите на мисли, емоции, енергия, телеснна моторика, реакции и поведение.

Осъзнава се и се насочва, от позицията на самосъзнанието (научният термин е метакогниция). Колкото повече човекът има развито самосъзнание, толкова и способността му за осъзнаване, наблюдение и намеса в потока от мисли, чувства и поведенчески реакции е по-активна! Колкото метакогницията е по-присъстваща в живота на човека, толкова повече той е творец на вътрешния психически процес, оттам и на външното възприятие на случващото се (причинно следствено случване), следователно и ковач на съдбата си!

Обикновено в този форум се наблюдава склонност към философски интелектуализации. Би ми се искало, ако разсъждаваме, да е в по-голяма степен като изказ на собствен опит и само като добавка, като обличане на този опит в думи, на прочетено знание.

Поздрави, Орлин

Преди време бих ви писал за когнитивно реструктуриране, логика, връзка с реалността... Неотменно нужни и важни методи са, безспорно... Бих ви писал за анализ на психиката ви, за проследяване на заложеностите от ранните ви години, за т.н. интроекти (отпечатъци) на родителските ви образи, за семейния ви модел и т.н. Също много важна и нужна част от терапията... Дотук споменатите терапевтични насоки, макар и бидейки необходими, по отношение на хипохондрията се явяват само контекст. Психотерапевтична рамка, в която биха се случили по-същностните методи и въздействия върху душевността ви! Кои са те? Смирение, преживелищно познание на Себе си, вяра в Себе си! Смирение в смисъл осъзнаване и приемане собствената малкост! Смирение в духа на преживелищен допир до сърдечния си разум! Как? През тялото например и с помощта на медитацията (хипнотерапия). Когато гордата битка на егото се смири, осъзнавате, че не само не ви е защитавала, но е спирала допира до щастието и потенциала ви! Тогава опознавате себе си в дълбочина. Осъзнавате потенциала си, творческата си същност. Допирате се до душата си, до същността, която всъщност живее и този ви малък, преходен и задължително смъртен живот! Nosce te ipsum, както казват елините - опознай себе си. Когато се идентифицирате със същността си, вместо с преходността на тялото си, тогава вече си вярвате. Вярвате на живота си, на мъдростта на случващото се в него. Осъзнавате, че няма случайности, но мъдри уроци. Докато се идентифицирате с илюзорните си защитни страхове и бягането от фантазното им случване, сте в затворения кръг от психични механизми на ума си... Така работи умът - храни се с проблеми...

Досега не съм имал случай на здравна тревожност, при който преживяващият го да има истинска дълбока Вяра. Обикновено характерът е ригиден, едно раздуто защитно его, което си мисли, че с жалките си усилия ще защити животеца... Уви, дори постоянно да живее и ходи в магнитно ядрен резонанс, с ЕЕГ на главата, холтер и ЕКГ, с екип от перфектни лекари около него нон стоп, това няма да промени психодинамиките, причиняващи състоянието ни на йота...

Казахме ти доста! Аз не виждам да вникваш обаче! Искаш да повтаряме, да носим вода от 999 кладенеца - можем! Това ще ти възвърне ли самоувереността обаче? Аз мога да ти кажа следното: приеми мислите за хомосексуалност! Когато не остане и следа от борбата ти против тях, тогава наистина ще видиш хетеро ли си, хомо ли си, бисексуален ли си? Сега, със страха и борбата си срещу тях ги подхранваш и няма начин истински да знаем това! Предполагам сме ти обяснили нуждата от психотерапия - в нея ще можеш детайлно да се взреш в автобиографичната си памет, да извлечеш ситуации, сформирали характера ти. Да осъзнаеш последния и се учиш да го поглеждаш отстрани. Ще се учиш да релаксираш, да влизаш съзнателно в транс, да визуализираш и съзерцаваш. Това вече е ключова и ядрена по отношение на състоянието ти работа! Просто започни психотерапия!

Еми то до "сериозното" лечение на "сериозните" заболявания се стига именно поради липсата на профилактика - духовна, ментална, емоционална и физическа!

Никола, кликнах на линковете - единият - този от геосайтс се отвори, но какво да видят очите ми: физика и математика - ужасяващо, кошмар, душевни вопли и ридания за моята душа ...

По-долното е същинската ми гледна точка към хомеопатията, която лежи зад външните ми съпротиви. Между другото, забелязал съм, че колкото повече се съпротивлявам против нещо, толкова по-голям фен му ставам след време!

Един различен поглед върху научността и хомеопатията:

Като се замисля, какво е научно? Има си конвенция от хората с материалистично мислене и рационална мисъл...

Специално в сферата на човешкото здраве има намесени толкова много комерсиални интереси, че последнот онещо, което тази наука за здравето иска и прави всъщност е да дава здраве! За какво и е това здраве? Та то и носи безпаричие и разорение! Специално за научните изследвания - всеки поне малко запознат с тях знае, че могат да бъдат манипулирани по много начини. Самите изследователи могат да бъдат манипулирани в посоките в които да работят и сферата на откритията си, откритията се представят само ако е угодно на промишлеността, която ги спонсорира. Зад това разбира се стоят много много пари и това което казвам е недоказуемо реално, освен с проста логика и наблюдение на глобално ниво. Статистиката на своя страна може да бъде манипулирана също от специалистите и е манипулирана, тъй каторезултатите и са едно мощн осредство за контрол и убеждаване...

Мислейки така, метод като хомеопатията, ако приемем че е реално действащ, се маргинализира не поради ненаучността му, а поради факта, че е ... по-безвреден и по-малко разболява хората, та дори и нерядко ги лекува! А за какво са и на медицината здрави хора? Не, нужни са и продължително боледуващи хора, поддържани в оптимално за нея състояние на мъчителна болест - болният е най-добрият купувач! Той и близките му всичко дават, за да го спасят от болката и мъката! Тук не говоря за обикновени ялекар, който често е съвестен и честен, но за много по-високо икономическо ниво, което ръководи медицината всъщност.

Наистина, дали може да се нарече хуманна (човешка) медицината, която за трансплантация на орган изисква 200 000 евро, а реалната стойност на предлагания продукт - орган е най-често нулева, тъй като органите се даряват. Кое струва толкова - трудът на доктора затова, че се е научил да свързва органа към системите на организма? Умение като всяко друго според мен! Да не говорим, че има частни клиники, които работят с купени органи от дтрани от третия свят, а тези органи идват от деца и възрастни, убивани за органите им... Това също е реалност, но отново недоказуема - много пари има в подобна търговия за да бъде спряна! ...

Та, за хомеопатията - не мога да си кривя душата, че в метода има заложено едно чудесно излъчване, което се чувства! Говоря за егрегора на хомеопатията! Едно меко, приятно излъчване на хармония, доброта и родност, на което може да се вярва!
А науката - ами тя засега приема, че сме купчина молекули евоюлирали от едноклетъчно до бозайник ... Има си положителните страни, но засега пълзи, а този пълзеж е прекалено бавен за хора, които могат да летят ... с духа си!

Здравейте!
Когато се включих 2005-та година в портала и форумите му, имаше голяма интензивност, много участници. Постепенно всичко това залезе... Защо? Социалните мрежи, да - оказват влияние. Но, има форуми като бг мама, които продължават да функционират на пълни обороти. А тук залязоха нещата. Та, дали всъщност във фейсбук е реалната причина? Аз не мисля, че е това основното, макар че частично, да. Тогава какво, защо така спадна дейността? Беше уникално място за споделяне, за много интензивни дискусии и дебати, водещи до силно обогатяване и намиране на различни и по-високи гледни точки. На мен самия такова участие ми беше много полезно, за което съм и винаги ще съм благодарен! Какво се промени, какви са многофакторните причини за това угасване? Изказвам някои предположения:
- Социалните мрежи - да, наблюдава се оттегляне към тях. Но, това е масово, не е пряко свързано единствено с този портал. Там динамиката е друга. По-плитка, по-клюкарско съкращаваща. Насочват към интересни материали, но собственото разсъждение е на далеч по-повърхностно ниво, а всичко се губи за дни след написването. В духа на съвременния дефицит на вниманието, измързеляваща визуалност... Според мен обаче, социалните мрежи изиграха роля не повече от 20-на% за мъждукането, в което порталът влезе...
- Друга спомагателна, но също важна причина: твърде много се "режеха" мнозина от участниците, с действително много висок потенциал и сериозна роля в тогавашното развитие на нещата. Направо се гонеха. А бяха много силни като присъствие доста от тях, брилянтни като интелект, шарени като хора... Дискусиите с такива бяха много напрегнати, както и изключително ценни и за участниците и за четящите. Имаше много пиперливи и същевременно талантливи, че и гениални участници, които обаче бяха банвани заради това, което са.... Ъъъъъ, what the ...ck.... Но е факт! Освен тези описваните, имаше и много по-модерирани участници, които играеха роля на междинни звена, на спояващи и свързващи противоположните гледни точки, което водеше до трети и по-високи. Те обаче сами напуснаха, когато тези по-лютите бяха изгонени - защото без тях нямаха функция. Защото един дух на перфекционизъм и наивен позитивизъм, приеман за духовност ( а всъщност "духовен" байпас), витаеше и режеше, приемайки розовия позитивизъм за духовност. Уви... Та, такова отношение, кастрира още около 20-на % - да де, но с горното, 40% вече е доста...
- Основният според мен фактор - оттеглянето на админите, първоначално създали портала, от активно участие. Оттегляне и фактическо нежелание за съществуване на действеност в портала (виждана погрешно през споменатия байпас като отклонение от духовния му корен), проектирано от тяхната собствена динамика в него. Защото ставащото в създателите на дадена система директно влияе върху тази система. Подчертавам, не говоря за личности, а за процесуално системна динамика. В такива психични процеси, активното форумно взаимодействие бе виждано (къде съзнавано, къде не...) като нежелано, като дисониращо със собствения психичен процес, активно пренасян върху духа на форумите... Според мен този факт оказа поне 50% (че и повече) влияние върху все по-изтляващото и загасващо присъствие на портала единствено като пасивна система. В никакъв случай не говоря зза принципна и актуална заетост, липса на време и т.н. Всички сме заети, дори твърде заети. Не е това. До въпросната проекция на психични установки е! 
Та, сега накъде с този почти умъртвен, на поне 70% от вътрешни фактори и едва на 20-на % от външни, превърнал се в изключително пасивен портал. Портал ли е въобще, при такова положение на нещата?
Пиша искрено, с уважение и обич! 
Орлин, с благодарност участник в портала за съзнателен живот!
 

Беседите са наистина една чудесна терапия. Както и молитвите, а още повече и формулите! Проблемът тук е, че могат да се ползват преди всичко от почитателите на съответното учение, както и от хора с по-широки вярвания и трансперсонална насоченост.
Според мен, за да се превърнат думите на Учителя в универсална психотерапия, е нужно да бъде свършена известна работа от един или повече психотерапевти, които да "преведат" и доразвият идеите, подходящи за психотерапия, дадени от Учителя! Но това е приятна и вдъхновена работа. Дано намерим време през идните години да я започнем и развиваме!

Искам да ти благодаря, приятелю! За това, че ме разбираш, че когато съм те питал, си ме насочвал сърдечно и искрено. За школите - има много пародия в доста от обучителните системи, в преподаватели... Понякога се дължи на реалното им практическо непознаване на ефективната психотерапия (тъй като са повече преподаватели, професори, предприемачи - обучители, препродавачи на нечия школа). Още по-често обаче, пародията на обучителното трамбоване с липса на учене или с много изкривено или плитко или неефективно или прекалено теоретично такова - още по-често се дължи на "държане на финансовия кокал". Защото ако се случи тяхното собствено учене и развитие, трябва да бъде пуснат, а това не е желано. Наистина мога да напиша книга за гротеската на психотерапевтичното "препродаване" в България... 

Развитието идва, когато с годините в психотерапията (ако говорим за нея, а не за психолога като цяло) терапевтът отразявайки психиките на пациентите си в собствената си психика и връщайки им обратно една по-хармонична психика, сърдечно се научава да бъде всяка от тези психики, развива едно разстящо разбиране, което прераства в мъдрост! Защото това отразяване малко по малко смирява собственото его, кара го да резонира с онази реалност на духовния океан, който обединява всички видове психични капки в единната си същност.
Практически, на сегашния етап от работата ми: наскоро официално завърших обучение по хипнотерапия. Все по-често работя водена хипноза/ медитация/ визуализация. Когато правя това, аз самия влизам в едно медитативно състояние - особено когато се получи едно психично резониране с пациента и той потъне дълбоко в себе си. Тогава го следвам. Ако той не успее, тогава и аз стоя плитко. Но когато се получи, след това се чувствам прекрасно, не по-малко добре от пациента си. Обогатен от допира до потъването в медитативния транс. Чудя се какво ли ще бъде ако работя само хипноза - както преподавателя си по хипноза Калин Цанов например. Това е един постоянен допир до едно различно внимание и състояние, който е особено зареждащ и пълен с мир и радост. Колкото и нелицеприятно да звучи на аналитиците, все повече осъзнавам, че анализата, както и когнитивните рационални методи са полезни и нужни, но ако се остане там, само се драска повърхността! Ученето в тази професия е безгранично и аз съм в самото начало като наистина нямам претенции да съм кой знае какъв терапевт. Имам много да уча...

Патриотизъм = Бащинизъм = любов към бащиното гнездо, към племенните структури и завоюваните земи...
Както казва Захи, патриотизмът може да е просто национализъм и шовинизъм, а може и да е нормална обич към мястото, в което сме родени, към характера на нацията, която го заема. А патриотизъм в смисъл: Любов към дома вселена? А в смисъл - тяга към този, изначалния ДОМ, откъдето сме дошли тук, в тази проектирана игра, за да се учим на нещо? Ето тов ае един достоен и реален патриотизъм!

Здравейте, Ая и Багира!
Багира, разбирам за какво говориш. Светът в който живеем е едно изкривено отражение на реалния. И ние сме в този свят като проекция на Нас самите. Този свят е нещо като физико - емоционално - ментален пашкул, който е встрано от реалния живот и свят. И ние сме тук кой знае, може би на урок, или на заточение. Според мен, смисълът на израза "Както на Небето, така и на Земята!", се състои в това, че този илюзорен свят е добре да бъде не каторга, какъвто е сега, а училище, или дори университет! И именно образованието за важността на зачеването и бременността са ключови за изграждането на такъв университет, тоест по-адекватно отражение на Реалността.
Много ключови въпроси са тези двата! Но въпросът, който повдигаш, Багира, е още по-ключов! Защо въобще сме тук - доброволно ли или доброзорно? Защо е толкова труден досегът до истината, а толкова силни сенките на илюзията?
Да, нашият свят, тела, материя, всичко около нас, и то до ниво ментал - е само изкривена проекция, тренажор за божествените съзнания, които представляваме! Обикновено за свят на Реалността се приемат тези трите, които са едно: Атмичен, Будичен, Манасичен планове! И това е така, погледнато същностно! Но - струва ми се, че има и един Реален етерен(тоест физически), чувствен и ментален свят, които са поле за действие на събудени съзнания, за които смъртта не съществува, които знаят, които са в досег с тези трите свята, за които споменах! Това са много абстрактни неща, които мнозина няма да могат да схванат!
Може би илюзията, в която сме е:
- тренажор - училище
- Принудително изправително заточение
- болестно образование, което трябва да изчезне и се слее с Реалния поток на живота

Кое от трите е - знаят знаещите! Ние само се стремим към знанието! ... Във всеки случай, пренаталното и преконсепшънъл образование изпълнява задачите и на трите сюжета! ...

Понастоящем пиша отговори в "Психотерапевтични насоки онлайн" почти 11 години. Имал съм моменти, когато съм си казвал: "Защо ли го правя, има ли смисъл, не е ли наливане и изтичане...?" ... Вчера получих на л.с. следното:
"Здравейте,
Следя от години как помагате на хората. Включително на мен. Вашите така логични описания на проблемите ме извадиха от многогодишна депресия, съпътствана от какво ли не. Всеки ден ви благодаря мислено и мисълта,че ако положението ми пак се влоши, ще ви посетя и всичко ще се оправи, ме крепи. Исках просто да ви благодаря.Малко са хората като вас ... Просто исках да го знаете!" 
Периодично получавам подобни отзиви, което ме кара да вярвам, че въпреки малкостта на усилията и грешността на личността ми, се случва смислен, по Бога процес!
Благодаря сърдечно!

Идвам си от изпращането на Т. Млад мъж на 33. Приятелката му идваше при мен известно време, а той самият, заедно с нея, два пъти на груповата ми терапия. Т. имаше рак - в мозъка, в едно от мозъчните стомахчета. Няколко операции, след това с месеци на легло, с бавно възстановяване на говор и подвижност. Но се връщаше към живота и бизнеса си. Този път Т. отказа следваща операция. Каза едно "Майната му, писна ми - каквото, такова!" и това е... Преди няколко дни, в навечерието на новата 2019-та година, ми се обади, честити ми бодро! Но, налягането в мозъка минава една граница и ... туто финито комедия. За добро - защото винаги е за добро. Защото пасивното тлеене вече е жива смърт, а освобождаването от тялото, когато е по волята на Бога, си е благословия. Не че има смърт... 
Т. беше изключително интелигентно момче. Златни ръце, брилянтен ум, силни предприемачески умения. Сам произвеждаше електронни устройства, имаше поръчки от целия глобус. Фирмата му бе водеща в областта далеч извън село България. Малко беше по-критичен понякога... Дали това е свързано с рака в главата - гордост и прочее? Не смея да го твърдя. Лесно е на чужд гръб и глава, а скалъпяването на хипотези пред лицето на смъртта, е излишно. 
С хора от групата ми, няколко пъти ходихме да си поседим с него, да поприказваме. Никой не очакваше такъв бърз развой. Т. също... 
Църква до частно гробище, с огромни езически могили. Както приживе бездушниците отцепени от братята си, така желанието за отделяне пренесено от живите надути роднини в оградени мавзолеи и могили, нарядко. Оставаше и кучета и ток да ги пазят, подобно на къщите им... Слава Богу, роднините на Т. просто ползваха църквата наблизо, а тялото - кремация. Чувствах душата му, долавях присъствието му - смееше се на цялата суетня и рев. Казваше: "Хей, тук съм - знам, че не ме виждате, ама какво сте се хванали за парчето месо в ковчега - няма ме там!"... 
По пътя към ритуала, пред колата видях прегазено коте - мърдаше безпомощно с едната лапичка, агонизиращо... Подминах, заобикаляйки го... След 20 метра обърнах, спрях пред него, пуснах аварийните - отидох при малкото землянче, преместих го настрани върху снега, постоях с него, погалих го, помолих се, гледайки висящото навън стомахче, чревца и прегазен таз. Животът изтече от очичките на прекрасното същество, докато главичката му бе в ръцете ми... 
В мрачната институционализирана сграда, докато слушах опелото на държавния чиновник, през съзнанието ми бушуваше картината на съвременния свят, служещ на мамона и порока все по-откровено и явно. Запитах се, какво ли бих казал, ако ме помолеха за една минута да почета паметта на Т.
Бих поговорил за съчетаването... За това, че е супер да си добър предприемач, да си иновативен, пробивен, успешен, печелещ, когато обаче на първо място е любовта. Когато на първо място е Бог. Бих казал, че Т. е такъв съчетаващ и че Господ си прибира тези, които обича, навреме. Бих казал, че най-важно е КАК живее човек. После КАКВО прави и на последно място, колко живее и колко прави... За пред Бога, важното е КАК живеем, във всяко мигновение, в малките ни решения, в най-малките неща! Това КАК, наливано в сърдечната чаша по капчици в житейските минути и изпити - само тези капчици отнасяме в по-реалния свят! 
Т, благодаря ти! Господи помилуй, слава Тебе Боже! 
 

Когато едно тревожно състояние не се решава, депресирането е закономерно. 
Какво можете да направите? 
- Редовни сесии с психотерапевт, който истински се справя с натрапливости (не казвате нищо по-конкретно за окр-то си...)
- Временен медикаментозен прием , назначен от добър психиатър, с когото да поддържате връзка за "сверяване на часовника" относно дозите, вида медикамент и т.н. Когато се виждате редовно с много вещ психотерапевт и изпълнявате точките от по-долу, след няколко месеца ще спрете медикамента. 
- Ако не работите - започнете работа. Трудовите задължения структурират, организират ума, дисциплинират, фокусират и силно спомагат психичното добруване. 
- Общувайте - намерете си среда, групи, контакти, хобита, приятелства - задоволяването на принадлежността води до много по-високо ниво емоционална сигурност.
- Четете подходящи материали за тревожността (например в блога ми). Четете и добри книги.
- Спортувайте - спортът е естествен антидепресант, понякога дори по-силен от психофармака. 
- Ходете често в природата. Сама, с приятелки, с туристи, с компания... Ходете боса, дишайте, плувайте, катерете се...
- Обърнете внимание на храната си - тестото, захарта, кафето - внимателно. Вижте публикациите на Емил Златев за това. 
- Поддържайте се като жена. Като килограми, дрехи, лек и красив грим, походка, излъчване. Излизайте, чувствайте се харесвана.
- Учете постоянно, развивайте се непрекъснато, имайте силни цели и ги следвайте упорито, с обич и спокойно търпение. 
 

Можеш да обичаш стабилно (окситоциново) продължително и устойчиво, когато изчистиш от характера си страховете, които те карат да изстиваш и се дразниш/ отблъскваш. Когато ги изчистиш, обичаш, просто обичаш. Не само партньора, а и партньора си Живот като цяло, природата, животинките, самата любов обичаш. Научаваш се да отразяваш емпатийно (огледални неврони), да се свързваш, да тече потокът през теб. 
Ходи на психотерапия, изчисти блокажите/ бентовете, спиращи обичането ти. Тогава знаеш, че далеч не е само физиология, много повече е!