Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    6019
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    254

Орлин Баев last won the day on Септември 29 2020

Орлин Баев had the most liked content!

За Орлин Баев

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден 12/24/1971

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://orlin.bravehost.com
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    Психотерапия, психология, когнитивна наука на религията и психология на религията, интегрална парадигма в психологията и науката, визуализация, хипноза, медитация и съзерцание, сублимация и себетрансформация, човечността в човека, ресвързване и сливане с нишките на любовта, мъдростта и истината на Вселената, свободната воля...

Последни Посещения

112651 посещения на профила
  1. Преди малко, поради технически трудности със сайта, колега ме помоли да пусна тази тема: ... “Силна тревожност - какво да правя?” През 2015 (бях 33 годишен) получих първата си криза в Холандия след употреба на Марихуана (марихуана пушех интензивно от тинейджърските си години). Кризата се изрази чрез силно стягане в сърдечната област, помислих че получавам инфаркт започна замайване, сърцебиене, депресивни мисли, страх. СъстоЯнието се разви в продължение на 2 седмици до треперене и постоянен страх, предстоеше и връщане не работа след празниците. Започнах лечение с ципралекс по 1 т. Сутрин и вечер с помощни медикаменти и до момента 6 години останах на половин. През този период съм имал обостряния през зимния период покрай дълги пътувания, но за седмица две отшумява с лека доза АД. Не можех веднага да се върна на работа и изкарах месец в къщи, след което започнах да ходя на работа. След ежедневна борба състоянието отшумя и се възстанових - като до 2020/21 зимния период започнах да усещам депресивни вълни в стомаха, напрежение, стрес, тревожност. Счупих ключица при удар в дърво с колело, после започна връзка, в която имаше много несигурност преди да изясним чувствата и отношенията / продължава и до настоящия момент/. И така се обърнах отново към медицината - симптомите се засилваха и от периодични обхванаха целия ден. Усещам страх от изоставяне, от работата, от състоянието. Вълни в стомашно чревната област, безсъние, сърцебиене... психиатър вдигна дозата - наложи се Флуанксол 2х1т. и Хедонин 1таблетка вечер. Към момента състоянието не може да се счита за стабилно и продължава медикаментозното лечение като може да се наложи и промяна на терапията. Не съм работил с психотерапевт до момента - имам желание това да се случи. Как мога да се избавя от това състояние? Нужно ли е постепенно да спра приема на медикаменти или няма изход без тях?"
  2. Не е толкова и само до вида психотерапия, а до връзката ти с психотерапевта. По-горе са ти писали за доверието... При социофобията КПТ е важна. Да, ползва се в комбинация с активна психотелесно-преживелищна, хипнотично образна, психотеатрална и т.н. работа. Но, илюзия е да се разделят нещата от сорта "Това работи със съзнанието, а това с подсъзнанието...". Когнитивната работа с вътрешния диалог, с автоматичните мисли, междинни и базисни вярвания постепенно минава от на хартия/ електронен вариант, в чисто ментален, като тенденцията ѝ е плавно да "слиза" до т.н. подсъзнание, тоест до дългосрочната памет, да повишава въздействието си. Преди два дни писах по темата: "Тревожни сенки". Хипнотерапия при социофобия - ползва се. Успоредно с всичко друго. Истината обаче е, че тук пътеката е много ясна, но стръмна, изискваща ежедневна висока мотивация, упорито и отдадено търпение, много самопредизвикване и пак и пак и още и още. При социалната тревожност е добре илюзията за кратки пътища, следването на която всъщност удължава пътя, да бъде изоставена от самото начало. Личната терапия е акцент в началото, но постепенно се разрежда, а акцентът се прехвърля на груповата. Изисква се посещение и на други групи - презентации, импровизационен театър и т.н. Ежедневното правене на градиращи поведенчески експерименти, както знаеш, е от особено значение. Виж тези статии за преобразуването на социалната тревожност в социална самоувереност. Резултатите са неминуеми!
  3. Също се радвам, че се видяхме. Да, този форум ни даде много. Благодаря!
  4. Търсено е слкънцето, търсен е изворът, търсени са радостта, стабилността, доволството, хармонията, търсени са хора с любящо и вдъхновено присъствие.
  5. Тодор е прав. Психотерапията, когато е водена силно, а Вие не ходите само сурогатно "масажно-успокоително", а действително целите промяна в мисленето, възприятията, живота - такава психотерапия Ви преобразува и често води до промяна в системата. Описвате реални липси в живота си - на сърдечна принадлежност, топлота, обич, човешка загриженост, вероятно интимност, цел и следването ѝ, смисъл. акачането към социалните мрежи е всъщност неуспешен и неуспеваем, но още повече задълбочаващ липсите опит. Ето вижте - с волево усилие за малко не кликайте на телефона - какво се случва знаете - зейва нещастието, идващо от усещането Ви за самотна изоставеност, неразбраност, непрегърнатост като човек, жена, като сърце и душа. Чувствате се сама и необичана, макар и във външно подредена система. Да. четенето на добри книги помага. Да, активният ежедневен спорт също. Да, поставянето на цел, която да следвате упорито, отдадено и с много усилия, също. Каква цел? Професионална, творческа, хоби, образователна, духовна - всякаква, която Ви харесва и изисква дългосрочни усилия. Следването на цел свързва и с точни, сърцати, обичащи хора, създава общностна среда. Но, бидейки жена - най-важна тук е любовта. Първо, от Бога и към Бога и второ, междуличностовата. В горните редове маркирам и пътя по излизане от ситуацията Отвън навътре: много активен живот, спорт, творчество, хоби, танци, четене силни книги, психотерапия която променя, а не замазващо успокояваща и следването ѝ отдадено от ваща страна. Както писах, когато животът така се промени в изключително зает и отдаден на няколко дейности, носещи радост, се появява и среда - в групата по психотерапия, в групата по танци, в групата за медитация и т.н. Среда със сърцати и точни хора, с които посто1нно взаимодействате. По правило след групите хората често се виждат на заведение на по салатка и хортуване. Създават се прекрасни приятелства, а потребността от емоционална общност все повече се запълва, махранва. Сега сте гладна, това е. Психотерапията Ви помага да си помогнете в отговорите на това какво точно искате, как да живеете, с кого, какво да правите, създава във Вас решителна увереност. Успоредно с процеса, който описвам, се получава все по-силно свързване с центъра Ви от смисъл, от любов, от вдъхновение, от увереност идваща не от его напъни, а от духа ви. Религизоните биха нарекли това присъствие на Бога, но назоваването е по-малко съществено от реалното преживяване. Стаявате отново смислена, щастлива, общувате интензивно, пълна сте и преливате, нахранена сте с любящ смисъл. Тогава или нещата в семейната Ви система се променят, или я приемате каквато е и си намирате радостта отвътре и отвън донякъде байпасно, донякъде автопномно, компенсаторно, приятелски и т.н.. или я стигате до други по-цялостни решения, но вече сте готова за тях.
  6. След малко в ресторанта, Донка - хем да се видим!
  7. Когато биологията е о'к, остават поведението, психиката, социалното присъствие. Като цяло в повечето от нас се наблюдава това "омръзване" в сексуален план. Донякъде е биологично заложено. В Щатите го наричат Кулидж ефект: "Оотишъл президентът Кулидж на посещение в една просперираща ферма. Собственикът му показвал това, онова, изтъквал иновациите и постиженията си. Спрели се пред кокошарниците и човекът посочил един петел. - Този петел е уникален. Прави го постоянно, непрекъснато, не се спира! - възкликнал възхитено фермерът. - Само с една кокошка ли? - отговорил президентът. - Не, не - никога само с една, постоянно търси нови и ги сменя. - Моля идете съобщете този факт на президентшата! - сериозно заръчал г-н президентът..." Правени са множество експерименти с различни животински видове. Освен при моногамните, което е рядко изключение, при повечето видове се наблюдава следният факт. Когато на мъжкия е предоставена женска, той с охота я обладава. Случва се още няколко пъти. Постепенно или по-бързо, интересът на самеца към самката намалява, докато тотално изчезне. Когато обаче му бъдат "пуснати" нови женски, веднага в него се събужда сексуално желание и предприема действия по копулация. Ако човек не е силно интровертиран характер с оттеглено либидо, а сниженото желание се проявява избирателно, единствено към партньорката с която сме свикнали и сексуалната потентност е налице спрямо други обекти, гореописваният механизъм е в действие. Него обаче го е имало винаги, поне докато през еоните сме се проявявали през тяло на бозайник. Какво казвам с това? Ами, през хилядолетията това партньорско омръзване е било факт, но сме продължили да се размножаваме, че и да имаме устойчиви семейни взаимоотношения. Какво се е променило? Разбиранията за семейство, партньорство от една страна и сексуалната свръхстимулация от друга. Партньорството хилядолетия наред е било свеждано до семейство, зад устойчивостта на което са стоели механизмите на социална регулация - общественото мнение, порицание, приемане и отхвърляне. Стояла е и силно уважаваната и явяваща се част от тези механизми, църква. В съвремието ни семейството буквално се разпада пред очите ни. Социалните нрави все по-експлицитно приемат промискуитета, серийното моногамие или полигамието. Църквата никак не успява да апгрейдне присъствието си и тотално губи стигането си до човека, а оттам и въздействието си. Силен фактор се явява и порнографията - за мъжкия мозък въздействието ѝ може да се сравни с това на хероина (или дори да го надхвърли), като това никак не е пресилено твърдение, а обстоятелствено изследван научен факт. А ползването на порно е свързано с едно постоянно кликане върху нови образи и сцени, нови и нови самки... Която и жена да е, богиня да е, не може да отговори на тази порно свръхстимулация и смяна, прихващаща биологичната, а оттам и психична предразположеност на мъжа към възбуда от нови самки. Умишлено не говоря през дихотомията добро-лошо, а просто споменавам социални процесни факти. Ще изразя отношението си към промените в света с метафорите: Злото е лявата ръка на Бога и служи на една по-мащабна цел, без дори да го знае. Повече за това в тези текстове по говоренията на този така стойностен български мистик Елеазар Хараш: "Тайната на злото 1" и "Тайната на злото 2". ... Какво практически може да направи един съвременен мъж, когато споменатото омръзване се прояви в съжителството с подходяща на всички други нива партньорка? Някои податки: разкарване на порното, утвърждаване на адекватни, реалистични вярвания относно продължителното партньорство, повишаване стойността на партньорката в собствените очи, биване умен мъж... Моля опитай да поразсъждаваш, да предположиш относно качественото съдържание на горните 4 податки, а след това ще се включа отново.
  8. Защото тези ходещите напреки отразяват твои психични модели, които си носиш. Относно сексуалното желание - д-р Първанов ти дава добри насоки за махане на алкохолната дрога. Отвъд това, правил ли си си обстойни медицински изследвания при добри ендокринолози и андролози? Освен годността на половата система и нивата на тестостерона, сексът се случва и стимулира от мозъка. Цялата ендокринна система също силно му влияе. Ето едно скорошно изследване по темата: "Плюсът се стреми към минуса. Минусът към плюса. Мъжът към жената, а жената към мъжа. Когато доближим два магнита, ясно можем да доловим магнитните притеглящи потоци. Междуполовите взаимоотношения при биологичните видове отразяват този глобален принцип. Мъжът се притегля от жената, възхищава се на грацията, красотата, уханието и чара и. Иска му се да се потопи в обаянието и, да се прелее в него. Оказва се, че мъжкият мозък точно отразява този процес чрез играта между и преобразуването на тестостерона в естроген, водено от ензима ароматаза. Дори в телесната кръвна плазма и мозъка да "прелива" от тестостерон, в степента в която процесът по трансформацията му в естроген бъде инхибиран, в същата степен намалява и сексуалната тяга към женския пол. В статията се дава пример с най-масово ползваните SSRI антидепресанти, които докато задържат обратното захващане на серотонина в синапсите, въздействат и на ароматазата и потискат сексуалното желание и функция. Обратно, катализирането на тестостероновата трансформация в естроген в мозъка, би рязко повишило сексуалността до компулсивна непреодолимост... Под предлога лечение, а всъщност по пазарно-търговски причини, търсенето на начини за стимулиране на този механизъм, е в процес..." https://neurosciencenews.com/male-sexual-desire-17004/?fbclid=IwAR2DbxyaALmFnDE5iENMxFg8h0uuKJqnr4y2mponzz7a51-Fts19hJeKS04 (Клик за статията) Но, освен споменатото преобразауване на тестостерона в естроген, способствано от ароматазата, има много други чисто медицински фактори. Та, правил ли си обстойни изследвания при наистина качествени ендокринолози/ андролози? Друго - пиеш ли антидепресанти? Те пряко влияят на сексуалното желание и способност. Ако действително всичко е много цялостно и добре изследвано чисто телесно и нещата са о'к, ако не приемаш медикаменти потискащи сексуалната функция, тогава можем да говорим за психичните фактори. Има определени характерови черти свързани с един вид оттеглено, непроявено либидо. Какво точно обаче се случва при теб характерово-психически, се вижда при среща с психотерапевт.
  9. За самосаботирането може да е просто добър терапевт, независимо мъж или жена. За женската самоувереност също, донякъде. За по-фините настройки обаче, жена малко по-добре може да научи жена да бъде женствена и се харесва като жена, така като мъж да научи друг мъж да бъде мъжествен мъж. Не е твърдо правило - и мъже и жени сме на едно по-високо ниво, но все пак...
  10. Тогава хоризонтът за мечти става много по-голям и докато вече живеем някои от мечтите си, превърнали се в постигани цели, мощния поток от смисъл през нас генерира все нови и нови мечти, весело спускащи се до реални и силни цели. Колкото повече искам, повече "не трябва". Повече опитвам, повече забрана. Повече газ, повече спирачка. Още искам, още не ми стиска. Когато почнеш от анализ просто релаксирано да правиш и си позволяваш, :давайки свободно" на ригидната тапа от трябва, спирачката се отпуска и живееш. Живееш, вече себе си! В терапията с колежка ще се реализира!
  11. Килограмите всъщност задоволяват несъзнаваната забрана да бъда себе си. Защото ако съм закачлива, сексуална, себезаявяваща се, флиртуваща, даваща и получаваща любов, активно развиваща се и присъстваща социално силно творчески, се налага нарушаване детските вярвания, поемане отговорност за собствения живот и съдба, опълчване не само и толкова на външните родителски фигури и модели, но преди всичко на вътрешните забрани в самата себе си. Това порастване, това позволяване представлява един вид отслабване (стопяване на) от автоагресивните самоцензуриращи забрани, съдържащи се психотелесно в килограмите ти. Докато мислиш, че ти пречат килограмите, съзнанието ти е дисоциирано от несъзнаваното ти. Всъщност килограмите идеално задоволяват несъзнаваната "изгода" от непорастването. Тоест, помагат на подсъзнанието ти. Защото има ли го порастването, се налага да бъдеш себезаявяваща се, творческа, решителна, себеотстояваща се, чаровна, сексуална и позволяваща си сексуалната наситеност на харизмата ти да свети около теб в живота ти като помитащо слънчице. Целият живот е сексуално-любящ и любящо-сексуален, самият смисъл на живота е любящо-сексуално обагрен и само осъзнаването илюзията на тези "печалби", случвани по невротичен начин, може да доведе до реална промяна. Реална промяна, да! Подсъзнание, което смята, че "съм защитена, чиста, невинна, правилна, добра, когато продължавам инфантилно да бъда нездраво нагодена към стара автоцензура, асексуална, свита, фалшиво скромна". Да, не се обичаш и килограмите ти "прекрасно" задоволяват подсъзнателната забрана за биване порасналата себе си, която е нормално да бъде обичана, сексуална, да живее свя си живот. Да, изпитваш вина, сякаш си лоша и предаваш, нарушаваш табута не само родителски, но и интернализирано свои, когато поискаш да бъдеш порасналата себе си - творческа, рисуваща картините и живота си по своя си, уникален, богат на любов, богато мислене и световъзприятие начин. Имаш да се учиш да се обичаш и да приемаш обичане, да преодоляваш автоагресията, която да преработиш до доброта към себе си и твърди граници навън, позволяване чара, творчеството и харизмата, които дремят отвътре ти. Това се случва предимно през осъзнаване и любов - да си говориш с любов, да се обикнеш ведно с килограмите, виждайки в тях въпросните програмки. Обиквайки ги, те се стопяват до здрави, а оттам и килограмите се стопяват лесно. Е, с помощта на 4 седмични здрави тренировки, много ходене като навик, малко тичане, махане захарта и тестото в по-голяма степен (без фанатизъм...), слушане вече здравите потребности на тялото, много радване, смисъл и вдъхновение, обич...! ... Звучиш кчествено разсъждаваща. Ходила ли си и ходиш ли на психотерапевт?
  12. Спортът, дори и редовен и интензивен, представлява едва 10-15% от поддържането на добро тегло. Останалите 90% зависят предимно от хранителния режим. Забележи, не от временна диета, а от естественото хранене. Разбира се, първо се изключват хормоналните и въобще биологичните фактори - проверявала ли си щитовидна жлеза, полови хпрмони, захар и т.н.? Като пиша, че спортът е "едва" 10-на % от поддържането на оптимално тегло, не пренамалявам значението му. 10-15% всъщност са доста. Та, ако ти се плува, плувай, ако ти се прави нещо друго, прави го. Фитнесът е действително суетен и скучен, особено ако се прави в неподходящата за теб компания и зала. Когато атмосферата на залата е красива, а хората наоколо са точни и добри приятели, дори скучният фитнес се превръща в радост - а и има много начини за изпълнението му. Примерно кръговите тренировки с умората, която генерират и нуждата от постоянно надхвърляне комфортната зона в значителна степен, никак не са скучни. Но, средата, компанията и твоето присъствие в нея са по-важните. Като цяло, груповите кардио занимания са по-силният вариант: табата, кросфит, бодипъмп, тапаут, спининг, зумба, народни танци, канго джъмпс, тае бо и т.н. Когато с ендокринната система нещата са наред и телесните фактори са отхвърлени, стигаме до психиката и социалния живот. Ако е така, става дума за т.н. емоционално хранене. Дори с жлезите да има известни отклонения, част от мерките отвъд механично медицинските, са именно грижата за собствения емоционален живот. Защото тяло-психика е двупосочна верига. "Ако имаме достатъчно добър отговор на защо, можем да намерим как!", казва Ницше. Здравето е слаб фактор за повечето хора, както сама си забелязала - на всяка кутия с цигари стоят ужасяващи снимки и надписи, но такава негативна мотивация слабо помага. Помага истински позитивната мотивация. Наистина защо да искаш да отслабваш и поддържаш оптимално тегло, да живееш активно през добър носител? Защо? За да си красива? За да се движиш свободно? За да си по-жизнена? За да общуваш по-качествено и си по-добра компания? За да обичаш тялото си като част от собствената си психо-емоция и оттам партньора си? За да правиш по-качествен секс? За да дишаш по-свободно и ходиш в природата по-леко, докато общуваш с вътрешната си природа отвъд самосаботажа? За "какво ще кажат хората" или заради "аз искам да отслабна, защото така живея силно и леко!"?! Заради хората, та дори заради партньор, е някаква, но външна мотивация. Ти добър партньор ли си на себе си? Ти обичаш ли се? Вярваш ли си? Според вътрешното ти себеусещане ставаш ли? Заслужаваш ли да бъдеш щастлива? Какво би станало, ако не се самонаказваш, самосаботираш и самопречиш? Как би живяла тогава? Можеш ли да се осмелиш да поискаш такъв живот? Поне да помечтаеш като старт, а после да осъзнаеш, че е възможен, когато си го позволиш! Какво ти дава самосаботирането - от какво те пази да не правиш и бъдеш? От какво те спира самосаботирането, от каква теб и какъв живот те държи надалеч? Можеш ли да обичаш? Да приемаш обич, знаейки че я заслужаваш, можеш ли? Умееш ли да се себезаявяваш спокойно, да даваш здрав отказ или да утвърдиш становището и социалната си посока, дори да противоречат на тези на повечето? Или това умее самото затлъстяване по невротичен начин? От какви житейски студове те "пазят" мазнините? Вътрешни и външни мразове... Работиш ли толкова интензивно, че да забравяш за храната понякога по цял ден? Работиш ли обичана работа? Такова следене постепенно се превръща в натрапливо и само по себе си в проблем. Подходящо е само в началото на началото, като най-общо запознаване. В противен случай се превръщаме в някакви броящи и изчисляващи калкулатори, нежели в смислени хора. Аз също не го мога, нито искам да го следя. Не че е за отхвърляне, но както казах, е само едно интелектуално начало на началото. Във вътрешното ниво на щастие, любов и смисъл, проявявани качествено в различните житейски сфери е разковничето. Така е - това е силно осъзнаване. Следва мозъка ,сърцето, коремния мозък... Следва психодуховната и психосоциалната ни личност!
  13. Орлин Баев

    ОКР или нещо друго

    Това е непозволено обръщане: "Всички мишки са бозайници, следователно всички бозайници са мишки.". Да, при някои характеропатии и психози се наблюдават натрапливи мисли и ритуали, но при загубен вътрешен коректив, критичност и връзка с реалността. При обичайните натрапливости, съзнателната критичност е силно налична. Затова както казах, обсесивно компулсивното р-во изключва психоза или характеропатия. Тоест, има огромна разлика между невротичното обсесивно компулсивно р-во и натрапливости, присъстващи при другите споменати състояния. Оттук насетне коментарите ни биха се превърнали в предъвкващо преливане на пусто в празно. Само силен, преживелищен психотерапевтичен процес може да промени нещата стратегически!
  14. Орлин Баев

    ОКР или нещо друго

    Все пак също благодаря за все пак. Никак не се загатва - директно се разяснява как и защо окр няма общо с това и се взаимоизключват. Хапчета - с терапевта в екипна работа с психиатър решавате как и доколко. Приел съм те веднъж на опознавателна консултация. За терапия, не - имаме разминавания в цели и нагласи, което би направило процеса нецелесъобразен. Нищо лично - просто се разминаваме. Искрено ти желая успехи.
  15. Орлин Баев

    ОКР или нещо друго

    Натраплива си, това е. Няма да стане без стабилна работа със силен в уменията психотерапевт. Не кой да е, а действително вещ в процесите на натрапливостите. Но, даже и такъв, може само да ти помогне да си помогнеш и ако е наистина добър, освен да те разбира и ти синхронира през обич и доверие, никак няма да те жали. Тост, именно поради обичта, съдействайки на здравата теб, ще е безжалостен с окр-то ти, ще го предизвиква и многократно всяка сесия ще те вади от комфортната ти зона, за да се осъществи промяната в разбирането, нагласата, възприятието в точната посока, което променя всичко. Засега чувствам в теб само мрънкане, хистерична нагласа за жертвичка, очаквания за механично "завинтване на гайките" - такава настройка поддържа и е далеч от реално справяне. Когато истински се опиташ да разбереш тези мисли - дълбоко прекрасната им основа, учебната природа на цялото ти състояние, водещо те към един по-хармоничен и здрав характер, тогава изходът е истински лесен. Прочитането на някои статии (клик) би ти било полезно - евентуално, ако искаш да тръгнеш към реално справяне, отвъд мрън мрън и "зле ми е, аз горкана"...
×