Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    6011
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    253

Орлин Баев last won the day on Май 16

Орлин Баев had the most liked content!

За Орлин Баев

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден 12/24/1971

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://orlin.bravehost.com
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    Психотерапия, психология, когнитивна наука на религията и психология на религията, интегрална парадигма в психологията и науката, визуализация, хипноза, медитация и съзерцание, сублимация и себетрансформация, човечността в човека, ресвързване и сливане с нишките на любовта, мъдростта и истината на Вселената, свободната воля...

Последни Посещения

110515 посещения на профила
  1. За самосаботирането може да е просто добър терапевт, независимо мъж или жена. За женската самоувереност също, донякъде. За по-фините настройки обаче, жена малко по-добре може да научи жена да бъде женствена и се харесва като жена, така като мъж да научи друг мъж да бъде мъжествен мъж. Не е твърдо правило - и мъже и жени сме на едно по-високо ниво, но все пак...
  2. Тогава хоризонтът за мечти става много по-голям и докато вече живеем някои от мечтите си, превърнали се в постигани цели, мощния поток от смисъл през нас генерира все нови и нови мечти, весело спускащи се до реални и силни цели. Колкото повече искам, повече "не трябва". Повече опитвам, повече забрана. Повече газ, повече спирачка. Още искам, още не ми стиска. Когато почнеш от анализ просто релаксирано да правиш и си позволяваш, :давайки свободно" на ригидната тапа от трябва, спирачката се отпуска и живееш. Живееш, вече себе си! В терапията с колежка ще се реализира!
  3. Килограмите всъщност задоволяват несъзнаваната забрана да бъда себе си. Защото ако съм закачлива, сексуална, себезаявяваща се, флиртуваща, даваща и получаваща любов, активно развиваща се и присъстваща социално силно творчески, се налага нарушаване детските вярвания, поемане отговорност за собствения живот и съдба, опълчване не само и толкова на външните родителски фигури и модели, но преди всичко на вътрешните забрани в самата себе си. Това порастване, това позволяване представлява един вид отслабване (стопяване на) от автоагресивните самоцензуриращи забрани, съдържащи се психотелесно в килограмите ти. Докато мислиш, че ти пречат килограмите, съзнанието ти е дисоциирано от несъзнаваното ти. Всъщност килограмите идеално задоволяват несъзнаваната "изгода" от непорастването. Тоест, помагат на подсъзнанието ти. Защото има ли го порастването, се налага да бъдеш себезаявяваща се, творческа, решителна, себеотстояваща се, чаровна, сексуална и позволяваща си сексуалната наситеност на харизмата ти да свети около теб в живота ти като помитащо слънчице. Целият живот е сексуално-любящ и любящо-сексуален, самият смисъл на живота е любящо-сексуално обагрен и само осъзнаването илюзията на тези "печалби", случвани по невротичен начин, може да доведе до реална промяна. Реална промяна, да! Подсъзнание, което смята, че "съм защитена, чиста, невинна, правилна, добра, когато продължавам инфантилно да бъда нездраво нагодена към стара автоцензура, асексуална, свита, фалшиво скромна". Да, не се обичаш и килограмите ти "прекрасно" задоволяват подсъзнателната забрана за биване порасналата себе си, която е нормално да бъде обичана, сексуална, да живее свя си живот. Да, изпитваш вина, сякаш си лоша и предаваш, нарушаваш табута не само родителски, но и интернализирано свои, когато поискаш да бъдеш порасналата себе си - творческа, рисуваща картините и живота си по своя си, уникален, богат на любов, богато мислене и световъзприятие начин. Имаш да се учиш да се обичаш и да приемаш обичане, да преодоляваш автоагресията, която да преработиш до доброта към себе си и твърди граници навън, позволяване чара, творчеството и харизмата, които дремят отвътре ти. Това се случва предимно през осъзнаване и любов - да си говориш с любов, да се обикнеш ведно с килограмите, виждайки в тях въпросните програмки. Обиквайки ги, те се стопяват до здрави, а оттам и килограмите се стопяват лесно. Е, с помощта на 4 седмични здрави тренировки, много ходене като навик, малко тичане, махане захарта и тестото в по-голяма степен (без фанатизъм...), слушане вече здравите потребности на тялото, много радване, смисъл и вдъхновение, обич...! ... Звучиш кчествено разсъждаваща. Ходила ли си и ходиш ли на психотерапевт?
  4. Спортът, дори и редовен и интензивен, представлява едва 10-15% от поддържането на добро тегло. Останалите 90% зависят предимно от хранителния режим. Забележи, не от временна диета, а от естественото хранене. Разбира се, първо се изключват хормоналните и въобще биологичните фактори - проверявала ли си щитовидна жлеза, полови хпрмони, захар и т.н.? Като пиша, че спортът е "едва" 10-на % от поддържането на оптимално тегло, не пренамалявам значението му. 10-15% всъщност са доста. Та, ако ти се плува, плувай, ако ти се прави нещо друго, прави го. Фитнесът е действително суетен и скучен, особено ако се прави в неподходящата за теб компания и зала. Когато атмосферата на залата е красива, а хората наоколо са точни и добри приятели, дори скучният фитнес се превръща в радост - а и има много начини за изпълнението му. Примерно кръговите тренировки с умората, която генерират и нуждата от постоянно надхвърляне комфортната зона в значителна степен, никак не са скучни. Но, средата, компанията и твоето присъствие в нея са по-важните. Като цяло, груповите кардио занимания са по-силният вариант: табата, кросфит, бодипъмп, тапаут, спининг, зумба, народни танци, канго джъмпс, тае бо и т.н. Когато с ендокринната система нещата са наред и телесните фактори са отхвърлени, стигаме до психиката и социалния живот. Ако е така, става дума за т.н. емоционално хранене. Дори с жлезите да има известни отклонения, част от мерките отвъд механично медицинските, са именно грижата за собствения емоционален живот. Защото тяло-психика е двупосочна верига. "Ако имаме достатъчно добър отговор на защо, можем да намерим как!", казва Ницше. Здравето е слаб фактор за повечето хора, както сама си забелязала - на всяка кутия с цигари стоят ужасяващи снимки и надписи, но такава негативна мотивация слабо помага. Помага истински позитивната мотивация. Наистина защо да искаш да отслабваш и поддържаш оптимално тегло, да живееш активно през добър носител? Защо? За да си красива? За да се движиш свободно? За да си по-жизнена? За да общуваш по-качествено и си по-добра компания? За да обичаш тялото си като част от собствената си психо-емоция и оттам партньора си? За да правиш по-качествен секс? За да дишаш по-свободно и ходиш в природата по-леко, докато общуваш с вътрешната си природа отвъд самосаботажа? За "какво ще кажат хората" или заради "аз искам да отслабна, защото така живея силно и леко!"?! Заради хората, та дори заради партньор, е някаква, но външна мотивация. Ти добър партньор ли си на себе си? Ти обичаш ли се? Вярваш ли си? Според вътрешното ти себеусещане ставаш ли? Заслужаваш ли да бъдеш щастлива? Какво би станало, ако не се самонаказваш, самосаботираш и самопречиш? Как би живяла тогава? Можеш ли да се осмелиш да поискаш такъв живот? Поне да помечтаеш като старт, а после да осъзнаеш, че е възможен, когато си го позволиш! Какво ти дава самосаботирането - от какво те пази да не правиш и бъдеш? От какво те спира самосаботирането, от каква теб и какъв живот те държи надалеч? Можеш ли да обичаш? Да приемаш обич, знаейки че я заслужаваш, можеш ли? Умееш ли да се себезаявяваш спокойно, да даваш здрав отказ или да утвърдиш становището и социалната си посока, дори да противоречат на тези на повечето? Или това умее самото затлъстяване по невротичен начин? От какви житейски студове те "пазят" мазнините? Вътрешни и външни мразове... Работиш ли толкова интензивно, че да забравяш за храната понякога по цял ден? Работиш ли обичана работа? Такова следене постепенно се превръща в натрапливо и само по себе си в проблем. Подходящо е само в началото на началото, като най-общо запознаване. В противен случай се превръщаме в някакви броящи и изчисляващи калкулатори, нежели в смислени хора. Аз също не го мога, нито искам да го следя. Не че е за отхвърляне, но както казах, е само едно интелектуално начало на началото. Във вътрешното ниво на щастие, любов и смисъл, проявявани качествено в различните житейски сфери е разковничето. Така е - това е силно осъзнаване. Следва мозъка ,сърцето, коремния мозък... Следва психодуховната и психосоциалната ни личност!
  5. Орлин Баев

    ОКР или нещо друго

    Това е непозволено обръщане: "Всички мишки са бозайници, следователно всички бозайници са мишки.". Да, при някои характеропатии и психози се наблюдават натрапливи мисли и ритуали, но при загубен вътрешен коректив, критичност и връзка с реалността. При обичайните натрапливости, съзнателната критичност е силно налична. Затова както казах, обсесивно компулсивното р-во изключва психоза или характеропатия. Тоест, има огромна разлика между невротичното обсесивно компулсивно р-во и натрапливости, присъстващи при другите споменати състояния. Оттук насетне коментарите ни биха се превърнали в предъвкващо преливане на пусто в празно. Само силен, преживелищен психотерапевтичен процес може да промени нещата стратегически!
  6. Орлин Баев

    ОКР или нещо друго

    Все пак също благодаря за все пак. Никак не се загатва - директно се разяснява как и защо окр няма общо с това и се взаимоизключват. Хапчета - с терапевта в екипна работа с психиатър решавате как и доколко. Приел съм те веднъж на опознавателна консултация. За терапия, не - имаме разминавания в цели и нагласи, което би направило процеса нецелесъобразен. Нищо лично - просто се разминаваме. Искрено ти желая успехи.
  7. Орлин Баев

    ОКР или нещо друго

    Натраплива си, това е. Няма да стане без стабилна работа със силен в уменията психотерапевт. Не кой да е, а действително вещ в процесите на натрапливостите. Но, даже и такъв, може само да ти помогне да си помогнеш и ако е наистина добър, освен да те разбира и ти синхронира през обич и доверие, никак няма да те жали. Тост, именно поради обичта, съдействайки на здравата теб, ще е безжалостен с окр-то ти, ще го предизвиква и многократно всяка сесия ще те вади от комфортната ти зона, за да се осъществи промяната в разбирането, нагласата, възприятието в точната посока, което променя всичко. Засега чувствам в теб само мрънкане, хистерична нагласа за жертвичка, очаквания за механично "завинтване на гайките" - такава настройка поддържа и е далеч от реално справяне. Когато истински се опиташ да разбереш тези мисли - дълбоко прекрасната им основа, учебната природа на цялото ти състояние, водещо те към един по-хармоничен и здрав характер, тогава изходът е истински лесен. Прочитането на някои статии (клик) би ти било полезно - евентуално, ако искаш да тръгнеш към реално справяне, отвъд мрън мрън и "зле ми е, аз горкана"...
  8. Поведението ѝ на липса на тотална откровеност с теб може и да се нарече лъжа, когато е погледнато през една ригидна, изградена от ТРЯБВА и "Така е редно!" призма. А може и да се види като искрен неин опит за промяна, при осъзнаването ѝ, че е срещнала стойностен човек - теб. Светът в последните десетилетия силно се промени. Разчупиха се клишета, хилядолетни стандарти на поведение. Оказа се, че жената е не само не по-малко сексуално от мъжа същество, но когато е опознала и отприщила организмичността си, е несравнимо по-сексуална. Присъщите само допреди немного години двойни стандарти, позволяващи на мъжа разюзданост, а табуиращи я при жената, изчезнаха. Не говоря през пречупването добро-лошо, нито определям дадено поведение като развратно или морално, а само описвам факти. С написаното не оправдавам, нито одобрявам поведението ѝ. Само се замислям, не споделяме ли и ние мъжете похожденията си, не се ли хвалим с тях... А при жените, всеизвестно е детайлното неприкриване и свръхоткровено говорене по въпросите за секса с приятелките им. Казваш, аз съм различен - никога без любов и само така за единия секс и т.н. Чудесно, това явно си ти. По нашите географски ширини има много, наистина много жени, които биха резонирали с такава стриктна лоялност - в момента наоколо ми са десетки, а през годините, животът ме е срещал със стотици такива. Като магнит съм за лоялни, искрени, сърцати и верни жени - та, от опит говоря, такива има. Въпросът, който можеш да си зададеш е: "Какво дълбоко в мен, зад външното ми "така трябва", събужда ситуацията и на какво има да ме учи?" Както и: "Зад твърдия ми морал и вярвания за принизяване при нарушаването му, не стоят ли по-дълбоки наличности в мен?" По-горе също са ти задали много добри питанки и насоки за размисъл. Моята прогноза е, че само когато дълбоко и качествено съумееш да си отговориш и научиш урока от ставащото, нещата ще се променят - дали ще съумееш да се разшириш, да станеш по-приемащ различието, да стопиш някои свои характерови страхове и нагласи, за да съумееш да се довериш на искреното желание на приятелката за заедност и нейна собствена промяна, дали животът ще ти даде друга, по-резонираща с нравствеността, която споменаваш, но само тогава ходът би бил градивен. Не си ли научиш вътрешния урок по себеразширение, липса на осъждане, виждане на любовта и в малките човешки слабости и несъвършенства, животът по един или друг начин ще повтаря заданието си - чрез неверни жени, ревност... Напълно е възножно да се промени коренно, когато го иска и е отдадено стъпил на стабилната база на устрема си към потенциала, когато е жаден за Него. Чувал ли си за историята на тибетеца Миларепа? На младини е бил разбойник и убиец, а в последствие е станал велик мъдрец. Всъщност, това че един човек, независимо мъж или жена, като млад се е държал морално или не, не е никаква гаранция как ще се държи за в бъдеще. Има маса хора, които като млади следват високи морални стойности, а по-късно ги нарушават и си наваксват - един вид компенсират и "се наживяват". Има и мъже и жени, които на по-ранен етап са водили абсолютно развратен живот, взели са си всичко от него, а от тинята му са пораснали в посока уханието на вътрешното си разцъфтяване в посока любовта и една естествено резонантна с нея нравственост. Факторът е наличието или не на любовта, на любящия смисъл, поставен като ядро на житейските стъпки, посоки, цели, социални поведения и ежедневие. Забележи, не малкият човешки, религиозен или пуритански моралец, имащ общо с любовта колкото нощното отражение на пушещата лоена свещ в старо криво огледало има със слънцето на любомъдрия смисъл. Малкият човешки морал отрича, забранява, проектира в света и другите собствени потиснати наличности, формира негативни лицемерни реакции. Любящата нравственост приема, обема, естествено трансформира всяка кал, ползвайки я за растежа на прекрасните цветя на опита. Та, ако приятелката ти има или има вероятност да проима такава стабилна вътрешна база, такава жажда за истината и себеактуализираща тенденция, двойнствеността за която споделяш, има огромни шансове да бъде стопена. Коя двойнственост? Тази двойнственост между съзнателна пожелателност, представяна пред света и несъзнавана актуалност, проявявана в дела. Това стапяне обема несъзнаваните тласкащи мотиви и в огромна степен ги впряга в оцялостяващата тяга към безкрая, към любовта. Не, човек следвайки такава тяга, не става твърд пуритан с намръщено лице и не дава обети за безжалостна вярност на партньора, не. Просто огромната част от нагонния драйв се задоволява от блаженството и приказността на постоянната наличност на любовта, отвъд всякакви забрани. Жаждата е напивана от извора. Добрият секс с партньора тогава е добре дошъл и е част от любовта. Да, прекаленият светец (светица) и Богу не е драг и понякога, рядко, странично случване е възможно. Но, ако това твърде много притеснява, следва или емиграция към арабските държави, или известно себеразширение, минаващо през осъзнати и интегрирани сенки в посока вътрешна сигурност и великодушие. Това би било проблем. Показва липса на себепознаване, на оцялостяващо интегриране на собствени "подводни" рифове и течения, при стоене в плитчина, търсеща шарените отблясъци на временните задоволства, при отсъствие на способност за стратегически дългосрочно следване на смислен процес и стойност, виждана в "простичките" неща, докато всъщност е придавана от собствената смсленост. Но, всичко е възможно. Всичко се променя, ако има не само повърхностно желание за това, а истинска автентична нужда. Годините, опитът също допринасят за такова съзряване. Та, от нея си зависи. Ако е това, което споменаваш, когато отмине интересът ѝ към партньора, бива поставян в графа не само безинтересен, което го обезценява и отхвърля, но често към него биват проектирани собствени неосъзнатости. Всъщност при такава психична плитична, партньорът няма много общо, а динамиката на връзката се движи от собствените начални идеализации, пожелателно мислене, след време последвани от пренос в него на девалюиращи, отново собствени психични сенки... Но, възможно е да бъркаш и дано бъркаш, както и тя е напълно възможно да порасне стига да го иска и може... По-важното е ти какво имаш да учиш в тази ситуация!
  9. Донка, може ли на ръка - тъкмо да се видим?!
  10. Орлин Баев

    Влюбване

    Четем литература, учеща ни на метакогнитивна осъзнатост, учим се да свързваме вътрешни "точки", да регистрираме автоматичните си мисли, да идентифицираме базисните си вярвания зад тях, да се свързваме с реалността, да "скачаме" в страховете си, да променяме отношението си към тях и да ги обичаме. Научаваме се да ползваме ресурсното трансово състояние, да визуализираме, да се молим реструктуриращо с пси преобразуваща молитва, да медитираме, да продледяваме "червената нишка" от патерни през дългосрочната си памет и да преработваме патерние в адаптивни, да прегръщаме вътрешното си хлапе, което е метафора за дълбоката ни емоционалност, да осъзнаваме телесната репрезентация на емоциите и да работим директно с тях и т.н. и т.н. Можем и сами - отнема повечко време, понякога и доста повече, както и изисква изключително висока мотивация, упоритост, постъпателност, правилни усилия, преминаване през много проби и грешки, лутане... Психотерапията катализира и сгъстява процеса силно.
  11. Е, поне знае общата посока. За ефективност е нужно той самият да е изпитал "на гърба" си състоянията, с които работи. Това е реалният личен опит. Този от работилниците, личната терапия и клиничния стаж е важен, но вторичен. Както и учената психологична и психотерапевична теория и практика - нужно е да се присъединят към собственото осъзнаване, осмисляне, преминало през мноо болка известно помъдряване и практическо приложение на тази мъдрост в мислите, чувствата и делата. Разбира се, не можем да имаме личен опит във всяко от разстройствата, но все пак е добре да имаме доста богат опит със собствена преработена невротичност и характерови акцентуации - иначе сме само теоретици, усеща се липсата на дълбоко разбиране и резонанс с казусите, плитки сме и мложем да бъдем ефективни само при ограничен кръг от случаи, дотолкова и докъде ние самите сме преживели, познаваме през клетките си и можем да преодоляваме. Както се казва, можем да заведем другите само дотам, докъдето самите ние сме стигнали, Горните разсъждения са общовалидни по отношение на работещата психотерапия. По никакъв начин не ги отнасям към конкретната ситуация с психотерапевта, която споделяте - със сигурност човекът е качествен професионалист. Помогнете си с тези стати и аудио сесии, фокусирани в справянето с окр.
  12. Орлин Баев

    Влюбване

    Най-често е несъзнаван процес на автоматично "надушване" на подсъзнание с подсъзнание. Доколкото сме на това автоматично ниво, привличаме и сме привлечени от това, което резонира със съдържанията ни. Ако имаме автоагресия, ще привлечем човек, който да я задоволява. Ако ни е страх от изоставяне и предателство, привличаме някого който изневерява, предава, лъже ни, изоставя или ни кара ние да го направим от страх да не ни изпреварят. Ако имаме несъзнавани вярвания за нараняване, злоупотреба, малоценна дефектност, си привличаме насилника, който да ги задоволи. Нещо повече: каквито несъзнавани вярвания за себе си имаме, така се държим, че да провокираме реализацията им и около нас , както и провокираме в хората наоколо си съответното поведение. Например, ако имаме вярвания за себе си като за смотани и глупави, без да искаме се държим като такива и правим впечатление на такива, с което провокираме сответното отношение и поведение в околните като към такива. Животът е мъдър и гореспоменатият процес се случва не за да мъчи, а за да прогледнем най-сетне какво имаме да преобразуваме в себе си, на какво имаме да се учим. Ако не правим това учене, в битието ни отчетливо могат да бъдат наблюдавани повторящи се патерни. Неслучайно повтарящи се, за да насочат взора ни към трансформациите, от които имаме нужда. По отношение на партньорството, описаната сглобка между подсъзнанията се случва през "той/ тя ми харесва". Едно сякаш химическо харесване, което създава привличаща тяга. Ако уроците, които имаме да учим, са от болезнено-невротичния или по-тежки спектри, много често в началото на взаимоотношението същинските нелеки уроци се прикриват зад кьорфишек маранята на опияняващото влюбване, представляващо колкото неврохимически процес на ендогенно надрусване, толкова и проекция на собствени липси в идеализация на партньора, нямаща общо с него реалния. Идеализация, закономерно последвана от разочароващо обезценяване, което отново няма общо с реалния човек. Когато човек е поработил по себе си, поизчистил и трансформирал е травмите и маладаптивните си вярвания, ако сме така или иначе влюбчиви, тази ни способност остава. Отново с лекота се влюбваме, но съзнателно прозираме процеса, виждаме реалния друг. А такова трезво влюбване ползваме като вътрешно молитвено състояние, което обаче умеем да влеем в любовта си към Бога. Бог като съкращение на вътрешната ни зрелост, стабилност, присъствие на духа. Но, такова влюбване е рядкост. Та, какво да търсим? Най-често търси подсъзнанието. За да търсим съзнателно, е нужно да се видим и преработим. Тогава знаем какво искаме, какъв партньор търсим и как да го намерим. Самата ни зряла и стабилна настройка вече ни прави харизматични и привличащи съответния ѝ, резонантен с нея човек.
  13. Тревожният процес, в който си, е свързан с изтласкване на нежелани от теб собствени психични съдържания и процеси. Бориш се...със себе си, със сенките си. Съответно всяко нещо и всеки външен стимул, активиращ части от замитаното през невротичната ти дисоциация, го активира, а автоматичната ти реакция, е да усилиш "замитането". Това се случва през напрегнатото раздразване. В терапията се премахва тази дисоциация - виждаш собствени парчета, които в началото няма да искаш, ще отричаш и проектираш в света и хората, в терапевта си... Постепенно започваш да се сприятеляваш със собственото си подсъзнание, научаваш се да го разбираш, обикваш, успокояваш. Оказва се, че "чудовищните" мисли винаги са били само един защитен и добър израз на дълбоки твои части, нуждаещи се не от борбата, а от любовта ти. Означава, че се радва да те види жив и здрав, както се радва да види живи и здрави хората, които цени и обича. Просто нормален междучовешки поздрав. А недоверието - не той/ тя, а ти си нямаш доверие и приписваш отсъстващи значения в думите му/ѝ.
  14. Ако нещата със щитовидната, захарта, половите хормони, климакс и т.н. са о'к, е психика. Провери се при лекар - в огромна вероятност, са просто п.а. с връхче от натрапливи мисли. По-горе съм питал, но отново: какво се случва в интимен план - партньорство, любяща заедност, секс, качествен и достатъчен като количество секс, усещане за взаимна прегърнатост и доверие, преливане от тяло в тяло, но и от душа в душа? А в професионален план - научи ли се да обичаш това, което правиш? Следваш ли цели, които те вдъхновяват, развиваш ли се? Защото, вътрешното се прелива във външното. Социалните стимули са изключително важни, а често разрешаването на едно тревожно състояние, намирането на това смирено себедоверие, спонтанност и вдъхновение, целево водят към качествени и количествени промени в партньорската, професионалната, грижа за тялото (спорт, туризъм), приятелската, хоби, груповата сфери (групи по интереси като танци, туризъм, йога и т.н.)... Вероятно е да има разминаване. За да се появяват отново тревожните процеси, е нужно пак да се поработи върху им, а в процеса на успокояване, ясно да се видят и характеровите, но и социалните посоки, към които тези вътрешни промени водят. Сподели!
  15. Ето тук е книгата "Любов и сексуалност, 1-ва част" от Омраам Михаил Иванов. В нчалото на текста има линк към втора част и към книгата "Хармония". Ето някои извадки от първа част на "Любов и сексуалност" от брат Михаил: "В природата съществуват два ocнoвни принципа, които са отразени във всяка проява на живота и Природата. Цялото творение е резултат от тези два принципа, които за удобство са наречени мъжки и женски. Те са отражения, повторения на двата велики Божествени принципа, които са създатели на всичко, Небесният Баща и Божествената Майка, които от своя страна са полярности на непроявения, уникален принцип, Абсолюта, който Кабала нарича Айн Соф Аур. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, тоест по подобие на тези два принципа- мъжкият и женският, единият от които е видим, а другият- скрит , също веществен, но неуловим от нашите сетива. Всяка жена е проява на женския принцип външно и на мъжкия принцип вътрешно и всеки мъж – на мъжкия принцип външно и на женския принцип вътрешно. Ако знаете този закон на полярността и как да използвате двата принципа- мъжкият и женският, даващият и получаващият, положителният и oтрuцaтeлният, тогава колко много проблеми ще разрешите!... ...Любовта е всичко и извън Любовта има само празнота и безкрайно нищо. Религиозните, пуританите и лицемерите отричат, но всъщност, те също търсят Любовта. Те не го показват, защото се подчиняват на стария закон за безбрачие, но Природата не се съобразява с подобни човешки изобретения, тя работи във всяко същество, карайки всичко да кипи, да разпространява топлина и да гори. Въпроса е да знаем как да намерим Любовта точно както Бог я разбира, да я изразим в съгласие с Божествените закони и накрая да се обединим с Висшата си Душа... ... Мистиците, отшелниците и аскетите, които са толкова ужасно невежи и тесногръди, че разрушават тяхното равновесие, здраве и щастие чрез отказ от всички обмени, се превръщат в изсушени трупове, неспособни да родят плодове, нищо. И разбира се, според тях, те изпълняват волята Бoжия. Сякаш Господ желае смърт и трупове! Бoг е за живота, за съзидателността, защото това, което Той върши непрекъснато- е да създава. Хората са прoмeнили нещата чрез представата си за Бог, кoйтo e против Любовта, против женитбата, против децата. Te вярват че това трябва да бъде благочестивият живот на истинските религиозни. Каква странна религия! Вие ще кажете: “Повечето от великите Учители и Посветени не са били женени. Като тези фанатици ли са били?”. Не, Великите Учители и Посветени са били свободни, те са разбирали Божественото творение, виждали са нещата ясно. Те са водили чист и целомъдрен живот, защото обмените, които са правили с по-висшите планове, са били толкова богати и възхитителни, че не са имали нужда да се натоварват с груба материя. Те водят живот на целомъдрие и въздържание не защото са против Любовта. Напротив, те се хранят и пият от източници и области, непознати на остатъка от света, където обмените се осъществяват в най-ярка светлина и най-велика чистота … Те живеят всред ангели и Архангели, Слънцето и всички звезди им се усмихват и хората им дават любовта и доверието си. Те преливат от Любов отвсякъде! От какво друго биха се нуждали? Защо да се отказват от всички тези чудеса за тъжните разочарования на тресавищата долу? Може би сега не ме разбирате, но за в бъдеще понятията ще ви се изяснят... ...Някои хора имат странни идеи за състоянието на човека на Небето. Те мислят, че той трябва да бъде там само с главата си и нищо друго. Неговият черен дроб, стомах, черва и най-вече полови органи според тях не са достатъчно благородни да бъдат с него. Но ще ви кажа, че той отива в Рая непокътнат и така чист, красив и величествен, както Господ го е създал първоначално! Той има бели дробове, мозък, очи, уши, но под друга форма или по-скоро с друга същност , защото там горе няма форми, но само сили, течения и светлини. Всичко в него е организирано и действа така, сякаш все още има ръце, крака, стомах, нищо не липсва, всичко е на мястото си, но под формата на добродетели, качества и способности. Нашите физически органи всъщност са отражение, кондензация на нашите качества и добродетели. И ако бихте могли да видите човека в това състояние, с всички светлини и цветове, които струят от него, няма никога да се наситите от гледане. Официалната наука все още е много далеч от познанието за това какво всъщност е човешкото същество и как е било формирано в Божията работилница във висшите сфери. Само големи ясновидци и Велики Учители са били способни да стигнат толкова далече и да видят това и впоследствие да разкрият, че там човешкото същество няма форма, но е изградено от сили, течения, енергии, светлини и еманации, които в кондензирано състояние се превръщат във физически органи, такива, каквито ги знаем. Така стомахът, черният дроб, далакът, мозъкът, очите, ушите, краката и ръцете са сили от Висшия свят. И когато човек е неразумен, неговите светлини започват да изгасват една след друга, той губи всичките си добродетели и органите, които им съответстват, започват да отслабват... ... Ревността означава липса на интелигентност. Ние пазим толкова строго нашият партньор, тъй като не виждаме, че освен тяло, което така ревнуваме, той има още има душа и Дух, които са абсолютно свободни. Ако видим, че има нещо по-тънко и фино в хората, които обичаме, тогава ще израснем и отношението ни към хората, които обичаме, ще стане по-интелигентно и чувствително. Тогава човекът ще бъде много по-привързан към вас, тъй като ще види че сте разумни, не му се налагате и може да ви има доверие. Когато страха си отиде, вие преставате да сте напрегнати, вулгарни, лицемерни и отмъстителни. Ставате по-тихи и спокойни и се учите да се справяте с проблемите, които възникват...
×