Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    5827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    220

Орлин Баев last won the day on Февруари 19

Орлин Баев had the most liked content!

За Орлин Баев

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден 12/24/1971

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://orlin.bravehost.com
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    Психотерапия, психология, когнитивна наука на религията и психология на религията, интегрална парадигма в психологията и науката, визуализация, хипноза, медитация и съзерцание, сублимация и себетрансформация, човечността в човека, ресвързване и сливане с нишките на любовта, мъдростта и истината на Вселената, свободната воля...

Последни Посещения

100246 посещения на профила
  1. Оф, далеч съм от физиката, не разбирам... А философията - ако е приложна, хубаво. Западната обаче, с мисленето си за мисленето, откъснато в огромна степен и от духа и от прагматичността, не е моето нещо... Но. това съм си аз, а на вкус и цвят няма приятели, а собствени предпочитания.
  2. Хубаво - а Лао Дзъ не е стигнал до тетралектиката? И как без количествени натрупвания, качествени изменения? А не е ли диалектиката всъщност трилектика, когато борбата и натрупванията ѝ преминат в третата позиция на синтеза? И защо диалектически или тетралектически или трилектически материализъм, а не холистицизъм? А не е ли именно опростяването от повече в по-малко, по-близо до гениалността на природните закономерности на ядрено/ ключово за познанието ниво? Tя и трилектиката, погледната в развитие, сформира нови две противоположности на по-високо условно ниво, които също биват надраснати в шеста - та, можем да наречем дотук процеса шестлектика или познаване на шесторността, но и това е част от по-голяма и постоянна спирала и отново стигаме до основата, заложена в природата - ян и ин, плюс и минус. Антиматерията - как извън философското разсъждение антиматериалните атоми са тетралектично свързани с материалните? Вероятно са, защото всичко е, но сами по себе си в същата диа/ три лектична спирала...
  3. Дълго време в живота си не споделях реално нищо свое съкровено. Първо, защото бях мега задръстен и аз самият нямах достъп до него поради купищата страхове и второ, дори да се промъкваше някаква част от Мен към социалното ми его и персона, поради огромния страх от унижено отхвърляне. След време изчистих доста и тогава пък станах свръхразкрит, с всички. Съответно, много ценни и качествени приятелства и хора се появиха, както и мноо неразбиране и усещането, че съм дал най-дълбоко ценното си на тотално неразбиращи, невиждащи и низвергващи го. Та, стигнах по някое време до нещо като баланс - много отворена и изцяло сърдечна искреност пред които я виждат и резонират. Пред другите: отново обич отвътре, а отвън, с мярка и по адекватен начин, доколкото и аз и те имаме реално нужда и ако и както. Като в библията: бисерите, на виждащите ги със сърдечните си очи, а на грухтящите (но офенс) ярма и трици, а отвътре отново обич. Поне принципът е такъв - а че сме малки хорица с тонове кусури, така си е...
  4. По никакъв начин не си в това число. Ти поддържаш огъня. Но си вторичен админ, а енергията зависи от първичните, от създателите. Да. Както и споменавам общи принципи - валидни и просто факти, нищо повече. Както казах, говоря за системна динамика, не за личности. Няма съдене, няма чувства. Има факти!
  5. Има нежелание и извинения над тях. Заетостта - аз работя по 12 часа, тренирам и намирам време да погледна, когато мога - защото искам. До мотивация е.
  6. Според мен допускането на момиче, е част от целия процес, включително и от справянето с вината. Защото идва от ТРЯБВА, което не покривам, страх ме е от това, провален съм и затова, като следствие, се самобичувам емоционално. Махането на ТРЯБВА и оставането в провала, в приемането на страха от него, води и до стапянето му, а оттам и вината изчезва. Част от тази работа на по-плитко и външно ниво, е преобразуването на идеалистичните мисли когнитивно. Защото няма здрав идеализъм - бягство от страхове, другото лице на невротичния перфекционизъм е.
  7. Да - социалните межи, собтвените блогове и влогърство... А донякъде е и нормално. Преживявал съм го и аз лично многократно - ползван съм като буксир, като изстрелващ фактор, което когато се случи с моя помощ, се получава въпросното "пази Боже...". А е нормално, когато вътрешният ресурс просто израства естествено и смирено. Стана ми интересно - разкажи ако искаш накратко!
  8. И мен ме вълнува - затова пишем! Да, личните сайтове и блогове, това е така също. За окстрянето с мярка, да. Но, ако е прекалено - тук стигаме до това какво е дух на Учителя, нима е стерилно пасивен, не включва ли в себе си и другите учения и системи (та нали от братството на по-високо ниво идват всички...), а и бъркането на потискащия непременен позитивизъм с чистотата и духовността. Реалната чистота включва калта толкова, колкото и цветовете ... А какво щели да кажат ригидните братчета и сестрички?! Не те и тяхното ТРЯБВА, а съобразяването с такава болна критика, маскирана като духовност, е което няма общо с духа на Учителя. Давам пример: ако Омраам Михаил Иванов, този велик Учител, се беше съобразявал какво казват другите, учениетонямаше да е по всички континенти... Или този брилянтен Учител, Елеазар Хараш - ако слушаше "какво ще кажат...", не би разпросранявал така адекватно именно духа на Учителя!... Но, основното, което загаси форума и го направи крайно пасивен, продължавам да го твърдя, е оттеглянето на водещите съставители и проектираната му психчна динамика, за която говоря по-горе. Отвъд чисто психичните процеси, знаем че има и по-високи, енергийни...
  9. Здравейте! Когато се включих 2005-та година в портала и форумите му, имаше голяма интензивност, много участници. Постепенно всичко това залезе... Защо? Социалните мрежи, да - оказват влияние. Но, има форуми като бг мама, които продължават да функционират на пълни обороти. А тук залязоха нещата. Та, дали всъщност във фейсбук е реалната причина? Аз не мисля, че е това основното, макар че частично, да. Тогава какво, защо така спадна дейността? Беше уникално място за споделяне, за много интензивни дискусии и дебати, водещи до силно обогатяване и намиране на различни и по-високи гледни точки. На мен самия такова участие ми беше много полезно, за което съм и винаги ще съм благодарен! Какво се промени, какви са многофакторните причини за това угасване? Изказвам някои предположения: - Социалните мрежи - да, наблюдава се оттегляне към тях. Но, това е масово, не е пряко свързано единствено с този портал. Там динамиката е друга. По-плитка, по-клюкарско съкращаваща. Насочват към интересни материали, но собственото разсъждение е на далеч по-повърхностно ниво, а всичко се губи за дни след написването. В духа на съвременния дефицит на вниманието, измързеляваща визуалност... Според мен обаче, социалните мрежи изиграха роля не повече от 20-на% за мъждукането, в което порталът влезе... - Друга спомагателна, но също важна причина: твърде много се "режеха" мнозина от участниците, с действително много висок потенциал и сериозна роля в тогавашното развитие на нещата. Направо се гонеха. А бяха много силни като присъствие доста от тях, брилянтни като интелект, шарени като хора... Дискусиите с такива бяха много напрегнати, както и изключително ценни и за участниците и за четящите. Имаше много пиперливи и същевременно талантливи, че и гениални участници, които обаче бяха банвани заради това, което са.... Ъъъъъ, what the ...ck.... Но е факт! Освен тези описваните, имаше и много по-модерирани участници, които играеха роля на междинни звена, на спояващи и свързващи противоположните гледни точки, което водеше до трети и по-високи. Те обаче сами напуснаха, когато тези по-лютите бяха изгонени - защото без тях нямаха функция. Защото един дух на перфекционизъм и наивен позитивизъм, приеман за духовност ( а всъщност "духовен" байпас), витаеше и режеше, приемайки розовия позитивизъм за духовност. Уви... Та, такова отношение, кастрира още около 20-на % - да де, но с горното, 40% вече е доста... - Основният според мен фактор - оттеглянето на админите, първоначално създали портала, от активно участие. Оттегляне и фактическо нежелание за съществуване на действеност в портала (виждана погрешно през споменатия байпас като отклонение от духовния му корен), проектирано от тяхната собствена динамика в него. Защото ставащото в създателите на дадена система директно влияе върху тази система. Подчертавам, не говоря за личности, а за процесуално системна динамика. В такива психични процеси, активното форумно взаимодействие бе виждано (къде съзнавано, къде не...) като нежелано, като дисониращо със собствения психичен процес, активно пренасян върху духа на форумите... Според мен този факт оказа поне 50% (че и повече) влияние върху все по-изтляващото и загасващо присъствие на портала единствено като пасивна система. В никакъв случай не говоря зза принципна и актуална заетост, липса на време и т.н. Всички сме заети, дори твърде заети. Не е това. До въпросната проекция на психични установки е! Та, сега накъде с този почти умъртвен, на поне 70% от вътрешни фактори и едва на 20-на % от външни, превърнал се в изключително пасивен портал. Портал ли е въобще, при такова положение на нещата? Пиша искрено, с уважение и обич! Орлин, с благодарност участник в портала за съзнателен живот!
  10. Орлин Баев

    Etty

    Както виждаш, симптомите на преактивирания от несъзнавана тревожност симпатикус, могат да са разнообразни и да се менят. Тежестта в гърдите и пробождащата или като натиск болка в областта на сърцето, е един от най-честите такива симптоми. Казваш, ще се връщаш, за да ходиш по лекари. Ходи - с охота ще приемат поредния нерешаващ малката си тревожност човек, преминаваща в общо плаваща и оттам, в хипохондрична. Засега си далеч.... Далеч си от адекватно усещане, от схващане с душичката накъде те води всичко това. Уверено си тръгнала да хипохондрясваш - а самата хипохондриаза е защитен механизъм, държащ вниманието настрани от характеровите конфликти и казуси, върху които всъщност има да се работи. Както ти казах по-горе, на кръстопът си - виж пак. Пращам смисъл!
  11. 0896 633890 - Катя Янкова Успехи!
  12. Нещо питаш или просто споделяш как "отвратителните" кошмарни, средно статистически симптомчета на характерово индуцирана тревожност, които описваш, закономерно "изтезават" теб, невинната жертва без "никаква причина", освен зеления сфетофар, толкова упорито подканващ към характерово учене и психична стабилност, колкото и упорито даваш на червено с нагласата си?! Причина винаги има. Въпросът е дали искаме да я видим?! Казваш ,опитах.... Опитва се тортичка, но психичната промяна изисква осъзната, отдадена, отвъд мрънкането, но с благодарност, доверие и смирено учене, работа. Постъпателна и упорита, настойчива и непрестанна работа по характерова стабилност. С пробване, няма как... Давам пример: опитах след много години настрани от спорта, да се върна към интензивните тренировки. Опитах и ... пълен провал. Нито издръжливост, нито сила, нито рефлекс и умения... Ако си бях казал: "Опитах, но това е трудно, не..." - тогава нищо не се получава. Продължих да опитвам - в началото постоянно бидейки в абсолютния неуспех. Сякаш нямаше смисъл - всичко изглеждаше толкова далечно, непостижимо, трудно, високо майсторско, а аз толкова далеч, долу и зле, че сякаш постоянно бях в провала, в пълния провал... Всички наоколо казваха - ти какво правиш тук, отдавна не ти е времето за това?! Но то е като при онези жабки, състезавали се да стигнат до върха на един стръмен хълм. Всички жабки-зрители отдолу викали как е трудно и не е това начинът, как не може и няма да се получи. Повечето катерещи се жабки така и не стигнали, слушайки "доброжелателите". Стигнала онази, която слушала музика и не чувала гласовете на тълпата. А в ритъма на музиката, периодично се повтарял рефренът: "Не казвай на някого, че нещо е невъзможно, докато той вече го прави!" Именно приемането на страха от провала и неможенето обаче, при упорита систематичност, започнаха да раждат все по-видимо и реално можене, което постепенно започна да става все по-осезаемо. Болеше, боли, нелесно, никак даже. Но ведно с поемането на трудността, се ражда и едно особено удовлетворение. Защото така работи животът - отбягваме ли трудността, отричаме и удовлетворението. Давам пример от спорта, но аналогично е валиден във всяка сфера - дали е учене на език, танци или свирене на цигулка, това приемане на страха от слабостта и неуспеха, е ключово за продвижението в успеха. Говорейки уж за други неща, насочвам към психиката - правиш връзките, знам! Страхът е твой, не е външен. Само общувайки с него с разбиране грижа и прегръщаща благост, той може да се успокои! Защото симптомите са само външна проява, а зад тях стои страх - твоят страх, който само ти можеш да трансформираш в смелост и спокойствие. Някой колега може да помогне, но то не е механика, а може да ти помогне да си помогнеш, не и да свърши твоята работа. Дори да можеше, не е добре да се прави! Можеш, всичко се променя - можеш! Виждат се характеровите, програми, които има да се променят и активно се работи в целенасочена посока. Тя вече е зададена в преживяванията ти, а симпатикотоничните симптоми пряко водят към тази работа. Самооценка, чувствителност, ранимост, доверие, себезаявяване, планиране, цел и житейска посока, външни социални фактори ... За 20 мин. при опитен психотерапевт, всичко това ще е ясно. След това обаче, следва упорита работа по себе си.
  13. Орлин Баев

    Etty

    Да, от тревожността са тези безобидни усещания - задействан е симпатикусът. А зад него е психиката ти, с нейните страхове, които имаш да виждаш, осъзнаваш и трансформираш.
  14. Орлин Баев

    Etty

    Дереализация, деперсонализация, тунелна визия - най-обичайни симптоми на тревожност. Безобидни са сами по себе си. Идват от повишеното количество а адреналина, което в слаба степен оттегля кислорода от мозъка и причинява споменатите преживявания. Самите симптоми вече насочват към характерови убеждения и страхове, които подлежат на преработка. Когато тревожността намалее, симптомите също отшумяват. Въпросът е, че когато настройката е "искам да се махне всичко това", липсва свързване на точки, тоест виждане на връзка между симптомите, водещи право до характеровата работа, предстояща да бъде вършена. А отсъства ли такава визия, влизаме в "зле ми е, кажете какво да направя, че да го няма това!"... А такава настройка е далеч от съдържанието на споменаваните уроци и научаването им. Тоест, на кръстопът си: - Наляво, има широк път, в началото на който на огромна табела пише: "Болна си - имаш промени в неврохимията - започни да пиеш тези хапчета!" Този път не е лош, поне за малко. Не е за отхвърляне. Успокоява, механично - но колкото повече се върви по него и единствено по него, става все по-трънлив, по-тесен и тъмен... - Надясно - в началото дори не прилича на път, а на стръмна, тясна и вършинна пътека. На малка и невзрачна кора от дърво, пише: "Имаш да учиш, да се акордираш по пулса на Живота!"... Тази пътека постепенно става все по-равна, по-широка и стратегически устойчиво сигурна. Двете не си противоречат. Първата е подходяща, ако нямаш намерение да се учиш и растеш. или докато започнеш активно да го правиш. Втората - в стратегически план, когато преживяваното е просто психогенно тревожно състояние, е тази, която води до цялостен смисъл, мъдрост и смелост! ...... Един млад джентълмен, който пише и тук, преди време написа един чудесен текст за тези чудесни преживявания, които ти избираш как да възприемеш и какво да правиш с тях: Дереализацията - път към себе си!
×