Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    5378
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    141

Орлин Баев last won the day on Април 23

Орлин Баев had the most liked content!

За Орлин Баев

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден 12/24/1971

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://orlin.bravehost.com
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    Психотерапия, психология, когнитивна наука на религията и психология на религията, интегрална парадигма в психологията и науката, визуализация, хипноза, медитация и съзерцание, сублимация и себетрансформация, човечността в човека, ресвързване и сливане с нишките на любовта, мъдростта и истината на Вселената, свободната воля...

Последни Посещения

91157 посещения на профила
  1. За сънищата принципно

    Главната част от естествената функция на съня, е прработката, смилането на опита. В тази връзка, съзнателното навлизане, може да се намеси във вече присъстващата функция, като я амплифицира в посока, в коятп има нужда, като преработка на страхове или отказ от зависимости. Ако няма и човекът е напълно и изцял обезсрашен (хм...), ок. Та, препрограмиране, сигурен съм, че в никакъв случай не схващаш термина като повече от общ пренос от комп сфеата в човешкия процес, но като съзнателната, целенасочена работа по намиране на Себе си и през РЕМ съня. Акаша, база данни сънища - нищо такова, много повече. Акаша е част от отражението, самадхи е източникът.
  2. Иска се здрава работа, за да изчезне това социално притеснение - много предизвикване на страха умишлено, пак и пак и пак, с промяна на мисловните изкривявания, връзка с реалността, приемане на страха и преобразуването му в социална смелост.
  3. За сънищата принципно

    Сам съзнаваш, че мелят страхове, задоволяват желания. По-важното, осъзнаването може да бъде част от медитативния път. Тоест, работата с РЕМ сънищата е едно трансово нлп - когато е съзнателно, може да препрограмира, да залага нови модели. Но има по-високо ниво - навлизането осъзнато в съня без сънища. Това вече е самадхи.
  4. Зависимостта е липса. Нямане и искане е. Другият полюс е любовта. А тя е преливане, вътрешна радост, смисъл, пълнота и оттам, даване. „Всичко, пред което се прекланяме за сметка на любовта, трябва да бъде загубено. Ако се прекланяме пред живота, ще го загубим. Ако се прекланяме пред вилата си, ще изгори. Ако се прекланяме пред любимия си човек, той ще ни напусне или ще умре. Това просто правило е непоклатимо.“ Сергей Лазарев, Оздравяване на душата, стр. 125 Привързаността не е любов, а липса на любов. Когато живеем от позицията на любовта, нормално е да имаме добри взаимоотношения, да се караме, да се стремим към професионално и социално-статусно развитие, да се проваляме, да се въздигаме, да изживяваме телесните радости и да ги влагаме в огъня на любовта, да страдаме и се дивим на красотата и чудото на Живота. Няма ли я любовта обаче, желанието ни за правилност, сърдечни взаимоотношения, социално налагане и удоволствия, се превръщат в компенсаторно бягство от безлюбни страхове. Божественият закон е такъв, че всяко нещо, което поставяме по-високо от любовта и заради което жертваме любовта, трябва да бъде загубено. Такова преобръщане се явява нарушаване на първите две Божии заповеди: единобожие и отсъствие на кумир. Когато се отречем поради нещо от любовта, вече в центъра на мотивацията и стремежите ни стои не тя, а моралът, фините чувства, парите, властта, удоволствията и т.н., които сами по себе си автоматично въздигаме в кумири. (извадка от тази статия) „Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 1, стр. 75 На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога! (извадка от този текст)
  5. Преди 10 години Силвия (Шехина) предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите оформиха визията и започнахме да отговаряме. В самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а Силвия изчезна нанякъде. Ние двамата продължихме. В течение на годините колеги психолози се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха колежката от Варна Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. В момента пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да продължат в дългосрочен план! Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи. В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло доброволно и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява. На снимките: Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев, Диляна Колева, Василена Христова, Лина Коцева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант в Софарма бизнес кулите, София. Желая на всеки един от нас лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже! Орлин
  6. Не можеш да го махнеш, сякаш е грип. Нормален механизъм и работа на ума ти е, срещ който си почнала да се бориш, да се страхуваш от страха, да се "пазиш" с ритуално миене не от бацилите, а от сянката си. В психотерапия се учиш да осъьзнаеш срещу какво се бориш, да обичаш, приемаш сянката си, да обясняваш мислите си качествено, да се шегуваш, обичаш и знаеш, че си повече от мислите и мозъка си.
  7. Ако сте в това състояние много дълго време, усилено сте работила по себе си психотерапевтично, но въпреки това не успявате, да. Като цяло обаче, не. Разчита се на психотерапията, първо и предимно на нея, а успоредното започване и на двете, гарантира не успех, а хронифициране.
  8. Не сме много в България, които се справят с окр. За себе си не е добре да се говори, би било самохвалене - работа на доволните клиенти е да препоръчват. Успехи - Георги ще направи най-доброто възможно в случая за вас!
  9. Изходът е в живот, в който иска и стиска, в живот в който творчеството е изобилно проявявано, а любовта давана. Тогава е и получавана. Силен живот от душа и сърце!
  10. Само да не е сластната прегръдка между двете ви хистерична, че дефиницията при нея е искам, но не ми стиска и симулирам липсващата ми възбуда сексуална, житейска и смислова през невротично симптомообразуване, къде фантомно, къде приличащо на поп фок п.а. или друго...
  11. Деси, прочетох началото на темата ти. Родители, които не показват обич помежду си, няколко връзки, но дали съм обичала, не съм сигурна, по-скоро не... В същото време робия на сигурното, не твърде обичана, но удобна работа, много трябва над страхове от безпомощност, загуба, самота... Има страх, докато няма любов. А паниката - учи на любов, твърдя го. Учи да се отдаваме, да се предаваме в неконтролираната безпомощност, превръщаща се в спокойно, смирено доверие в Себе си, Бога, живота, съдбата, творческия си потенциал. Отдаване на творческия си заряд, провеждането му. Евентуално способност за смяна на приоритетите - от залагане на социално, невротично сигурното, трябва потискащото автентичността, на жадуваното от душата и сърцето занимание. Паниката учи на такива отдавания, доверявания. Е, социалното умче си е там, разбира се, преценяваме си, но любовта става водеща. Интересното е, че като я пуснем да тече, се появяват освен желаещи да пият от нея, животът дава шансове и за сърдечни отношения. Каквото повикало, такова се обадило...
  12. Помощ, съвет...

    Чак сега видях писането ти... Взел си решение в твоя полза, осъзнаваш мазохизма, страховете, вече градиш самооценката си съзнателно. Ако за една мускулна маса трябват годинка-две, то и тук. Важна е посоката. Вече я следваш. А хубавото е, че когато веднъж вярванията ти бъдат прихванати от новите, връщане назад няма - залага се все повече самоувереност. Идва момент, когато вече не градиш, а виждаш как просто разкриваш дълбоко присъщи качества. Тогава истински прощаваш - дотогава е било пожелателно. Прощаваш и ползваш "въглищата" на базисните вярвания. Една малка част от тях остава, но само за да напомня и дава стимул за непрекъснато развитие и творчество. Появява се обаче много любов, вяра, свързаност с Бога. В Пловдив има терапевти, но - избери си ти. Докато те четях, почувствах те - имаш много потенциал, силен заряд, ум, добри качества. С малко повечко самоуважение, което вече се ражда в теб, тепърва ще живееш все по-силно и красиво - знам го!
  13. Ахам - бахриврути змарандула или изкуствоо да акаш с кеф. Ей така - напъване, смарандула миризмичка, ама нали си е нашето, приемаме си го. Още напън, излазя. Почти л. самадхи - мула, удиана и жаландхара бандха автоматично се задействат и сушумна се активира в трансцедентно блаженство и мъдрост. Още напън и и екстаз, пада. Наместо да си го носим - свобода. Тогава брахма нади почва да тананика за зайченцео бяло и става едно такова детско хубаво, а Жизъс изрича "Бъди като дечурлигата, мой!" Докато отворът на тоалетната чиния издърпва органичната протоплазма, клапанът към небесното царство засмуква малкото съзнание и даунлоудва божественото. В този момент Санчо Панса открива величието на дон Кихот, легенът на главата се превръща в изящен шлем, а Сервантес рязко променя курса на писане и заминава на ексчейндж програма в Бихар школо по йога, а Сатянанда преподава крия на Санчо, седнал върху обратната страна на легена. Е да де, ама цяла флотилия от анунаки избълва совалките си и каца в студентски град, за да търгува амрита срещу студентска красота. Един анунаки обаче остана свободен и се шляе като мотащ се електрон из Витошка. Разправя, че бил на 500000 години, ама че като бил млад и идвал насам да кърти златце, генетично мутирал местния примат, ама се изсекнал и добавил мукус в епруветката. Седнал на едно барче, опъва наргиле с грозде и вика копелето: "Ей, квот горе, таквоз и тука, все сополи..." А баба Керана доеше единствената си кравичка сабахлян и баш внимаваше, щото знаеше, че целийо Космос резонира и много се кефеше. А заквасеното от вчера породи няколко галактики от мъгляво съсирен тип, докато ангелите тананикаха на ангелиците "Хип хопът миъ и мноу по-донър от хип копът тиъ..."Господ се проявяваше през аватара си Чък и направи блог с котки - в психодиспансера пуснаха wi fi... ..................... В превод: всички сме пълни с л. - като си ги видим ясно, можем да наторим с тях съзнателно градения си живот. Баш квант, отвсякъде. Квот вътре и отвън... п.п: горното е шегичка, без лична насоченост.
  14. Нещата са простички. Книжки, синхроничности, големи приказки - има ги, ама кел файда от празни приказки... Има синхроничност, има привличане. Не да искаме от нямане обаче, а да даваме от излишък от любов, чар, светлина, енергия, ум, самостойно присъствие - тогава нещата идват на мястото си. На дела, отвъд бля бля. Когато видим, че има огромна разлика между искане като малко хлапе, защото нямаме и между преливане от качествата, които сме искали, започваме да ги откриваме у себе си. Не толкова ги градим, колкото разкриваме. Те винаги са били там, просто са им пречели страхът, вината, унинието, обидчивостта... Осъзнавайки липсите си, ги прегръщаме с любовта. Тогава сме пълнота. Вместо искащи черни дупки, ставаме на слънца. Мнозина искат да се топлят на лъчите ни. Можем с тях, можем и без тях, но щастието и смисълът вече са в нас и светят! Та- осъзнаване, обичане, дела. Както се казва, да бъдем това, което искаме светът и другите да са!
  15. Натрапчиви мисли

    Не можеш да полудееш, нито да се нараниш, защото си жадна за живот, това показват мислите всъщност. Виж статиите ми за окр!
×