Орлин Баев

Ставаш прозрачен - смирено, любящо приемане. Докато има борба, пренасочване, префокусиране, разсейване, за малко работи и после пак се връщат натрапливостите. Защото са поведения и отношения, наситени с отхвърлящо нежелание, изтласкване на мислите. За малко работи., но...

Позитивното мислене принципно разболява, а при окр, директно захранва обсесиите и компулсиите, мощно. Префокусирането - донякъде, но е слабичко. Аз не го ползвам. при по-силно окр, самите опити за префокусиране стават част от механизма на изтласкване, на неразбиращо нежелаене на плашещите мисли. Уж подобен, но всъщност много различен, е медитативният подход - там обаче няма силово отхвърляне, а непривързано и спокойно пропускане, като отношението към мислите е разбиращо добрата им основа, приемащо. За да работи обаче медитативният подход, има поредица от поведенчески прийоми, които подготвят. Без тях, уж медитативно приемаме, а всъщност отново се борим и презахранваме ставащото... Та, има си тънкости. Не ги изсипваме тук масово, защото ползването им е много деликатно, а са ефективни предимно през силното лично присъствие на терапевта и взаимното доверие. В статиите си съм казал доста за някои общи жалони по пътя в справянето с окр.

Способност е за вчувстване - показва, че имаш живо сърце, че си добър човек. Но и че проектираш неувереността си. Върху смелостта си именно имаш да работиш. С общи насоки в този форум няма да стане - потърси брилянтен в работата си психотерапевт, който е силен в работата с окр и тревожни състояния! При тревожност един от симптомите, е дереализацията. Сам по себе си е безобиден и дори полезен. Показва, че имаш да се учиш на загуба на контрола, да оставаш систематично в страха си и го преобразуваш. Сега го преживяваш, но с неискането му, изтласкваш го, което о препоражда. А дереализацията те учи да се довериш на тази загуба на контрола и умишлено "скачайки" в страха, да се учиш на това смирено доверяване, което го преобразува в смелост, любов, сигурност, самоувереност и смисъл. В останалата си част от поста повтаряш едно и също. С малко ти казах доста!

Планът рана...

Хипнотерапията при натрапливости може да е част от терапията или не. Ефикасна е, колкото и когнитивната терапия. Централно променящи нещата са поведенческата и базираната на медитация терапии. "...дали не мисля като психопат...?" - виж тази ми статия.

...и това е. И съвършено веж е и несъвършено невеж в същото време е. Как теб те кара да се чувстваш, ако е несъвършен и невеж?

Когато е насила, е плачевен. Поведенческият подход работи, когато добавим сърце. Сам виждаш - когато харесваш това, което правиш, издържаш много повече. Така че, прави това, което обичаш и обичай това, което правиш. Две неща: 1) продължаваща и упорита практика по споменатите по-горе точки, с акцент върху медитацията в дадена школа. Упорито и пак и пак, с обич към самия процес. Може за теб да е християнски, будистки, даоски, неутрален, но - с обич. Събуди любовта си към медитацията. Четенето за нея помага за такава любяща мотивация. В йога любящият подход се нарича бхакти. В будизма метта, бодхичита. Цялото християнство и молитвата в частност, вярата в Бога (Дао, Дхарма, безпределът), са такъв любящ подход, върху който стъпва и умозрителната, джнана медитация/ исихия/ безмълвие в християнството (съзерцателното освобождаване от мислите, при прозиране на същностната природа). Споменавам термини и т.н., поради обосновката ми, че имаш нужда от дадена школа, която да те води постепенно. Защо школа - освен, че средата мотивира отвън навътре, дава един отвъд-механичното вкус, създава представа за една по-цялостна смислена и разумна реалност. От такава позиция, се оказва, че ХАДВ се явява учебен процес - твоят си такъв, който е нужно да следваш. Отвъд всякакво мрънкане, отвъд отчаяние, оплаквания - твоята си пътека. Виждането ти се променя от болестно, в благодарно учебно, ползващо и трансформиращо ставащото - само това е работещият подход твърдя го! 2) Според мен, не е нужно да мълчиш за особеността си - тя така или иначе, се вижда. Би могъл да я споделиш с шефа и колегите си. Те знаят, че си умен, способен и се справяш, но вместо да си мислят, че си супер нервак, биха знаели, че имаш реална нужда от по-често ставане, ходене, известни паузи понякога. При практиката на любяща медитация и отпадането на съпротивата срещу ставащото, самото то се превръща в приемана част от медитацията, такава каквато е, в твоя случай с тези особености. ............... Кетонната диета - аз самият донякъде я спазвам, нефанатично обаче. Има ефект върху килограмите, тонусът е по-добър. Не бях чувал, че влияе и на концентрацията - при мен няма разлика, но при теб явно има. Все пак, не бъди прекалено стриктен.

Осъзнаваш - това е добре.Четеш, опитваш. Прекрасно. Чудиш се накъде и какво... Истината е, че няма магическо и лесно решение. Това, от което имаш нужда, е постоянство, последователност, упоритост, редовност в усилията. В кои усилия? Четенето, добре. Спортът - кросфитът сам по себе си твърде прилича на хиперактивността ти - постоянно сменящи се упражнения. По-скоро продължително и монотонно натоварване, като бягането или плуването. Стани тичащ или плуващ маратонец - малко по малко, разбира се. Фокусирането и съзерцанието прекрасно се съчетават с тичането. Това, което наистина стига в дълбочина в мозъка ти и има силата да промени действието му, е медитацията. Ползвам термина общо за фокусирането (майндфулнес) и съзерцанието (други негови имена изброих по-горе). В София има добри школи. Постепенно продължителността на практиката ще се увеличи, качеството също. Въздействието е не само психично, а и неврално. Обаче - иска се редовно постоянство. За да се получи, е нужна мотивацията, която дадена школа би ти давала. Защото сам не след дълго ще се откажеш, знаеш го. Школа, която е простичка, но ефективна - примерно Випасана, популирана от Гоенка. Прочети за нея. Същото е като майндфулнес на Кабат Зин (от поведенческата майндфул терапия), но стига по-далеч, без да навлиза в традиционните източни практики прекалено. Тоест, това преценявам, че е подходящо за състоянието ти. Когато бавно и плавно навлезеш в редовна практика, самият мозък "пренавива намотките" си. Действа нормализиращо и на съня.

Леле, това са мноооого тренировки, при това с мноооого търпение. Котките не търпят обучение насила, така че - мноооого търпение. Браво на момичетата и котаците!

Има, без значение дали количествената наука си има представа от това. Но не е само до знака - до цялата карта е. Луна, домове, секстили, тригони, квадрати, опозиции. Динамиката на транзитите при прогресията на картата - не е само до слънцето.

Съзнаваш тази хиперактивност и дефицит на вниманието - някакъв старт е. Какво до сега си прочел като насоки за справяне, какво си правил за справяне? Има добри, не толкова и още по-добри вести... Успявал си да се справяш ведно с дефицита си. В съото време настоящите ти ангажименти те товарят в повече, започнал си да отлагаш, поради сблъсъка между естеството на ангажиментите ти, пораждащи прекомерен дисонанс в теб, а оттам и свързването на работния процес с неудоволствие. Сам виждаш, че ако не се промени ситуацията, е въпрос на време случващото се да 'изгърми" - неизпълнявани задължеия и т.н. Външно решение е да изпълняваш работа, която ти позволява известен по-голям "луфт", толериращ състоянието ти. В хиперактивността и дефицита на внимание има и предимства, когато решенията е нужно да са много бързи, в постоянно променяща се среда, което е трудно за повечето хора, но при ХАДВ, резонира с вътрешния процес. Обаче, избрал си програмиране - работа, изоскваща интензивна концентрация. От една страна, това те товари, от друга, е развиващо и предизвикващо те. Сигурен съм, че с много упоритост, сега бягащото ти във вътрешно "отнасяне" внимание, може да бъде силно овладяно, а "газта" на хиперактивостта, прихваната в посока подхранване на това новоусвоявано внимание. Как? - Изискващ фокусирани усилия, уморяващ и сравнително монотонен спорт - продължително тичане, плуване. Шахматът като добавка не е за изхвърляне. Спортът освен това изморява и регулира хиперактивността. - Практика на йога дишания - развива се фокус, еднонасоченост, повторяемост на усилието и пак и пак, моноидеизъм, смирено търпение. - Четене - книгите изискват интензивна концентрация, в която мозъкът преработва графемите в образна, звукова, обонятелна, сензорна, вкусова и идейна информация. Четене на интересни за теб книги, при силно минимизиране на тв, комп, нет, телефон, социални мрежи и т.н. стимули. Последните сами по себе си са главна причина за съвременната масовост на ХАДВ, освен че правят мозъка мега ленив... - Тренинги за мнемонично запаметяване, интелектулни тренинги - в София Анастасия от "Зеном" води такива. - Редовна работа с водени нлп сесии. - Фокус в мантра - християнска, будистка, хинду и т.н. - каквато ти резонира. - Майндфулнес, фокус в процеса - в дишането, ходенето, в момента правеното, при пропускане на мисловния разсейващ, грабващ работната памет настрани процес и отново връщане в съсредоточаването. - Съзерцание (випашяна, дхияна, дзогчен, махамудра, исихия, безмълвие...) - най-добре в школа, водеща те постепенно. Когато си отдаден, ще намериш баланса между така усвояваните и променящи невропластичността на мозъка ти умения и професионалната реализация. Бидейки упорит, продвижението е неминуемо!

Еее, как да не се преклони човек пред този сенсей (обучител) - паническите атаки. Външно непреклонен, изискващ, но вътрешно изключително благ и любящ! Поклон, сенсей п.а.! Благодаря за тези преживелищни прозрения, които споделяш с нас!

Да, важно е да е по сърце, по вътрешен устрем. С лекота, в молитва, преминаваща в медитация. 10 минути - само тялото, за да потъне в оттегляне на сетивата/ хипотаксия, му е нужно минимум 15-20 мин. Тоест, поне 30 мин., а два пъти на ден още по-добре. Предпочитана школа за вътрешна практика вплита собствения процес в огъня на вече разгорения такъв. Добре е, много добре. А още по-добре, когато е доста интензивен такъв, в който истински се минава границата на умората, а състоянието при това прекрачване е толкова аналогично катофизиологичен стрес с паниката, че несъзнаваното пактически не прави разликата, дезензитизира преживяваното, а оттам и характеровите уроци по смирена вътрешна пълнота и самостойно доверие се учат с лекота. Да, това е посоката. Блаженството е повече от приятното и повече от удоволствието. Любов е, включва и трудното и приятното поравно. Напълно... Хора сме... Но да, това е посоката. Докато не осъзнаваме липсите си, ги виждаме в другите и изискваме от партньора да ги налива в празнотата, но изтича като през продънена каца и насищане няма. Живеейки в пълнотата отвътре си, виждаме партньора си реално, нито идеализирано влюбени, а всъщност бягащи от липсите си, нито в следващия и по-продължителен етап обезценено принизен, когато приписваме страховете и липсите си. На какво доучват?

Казал съм ти, че духовността не е бягство, а когато няма стабилна връзка с реалността, ползването ѝ като бягство не е добра идея. Има здрава духовност - заземена, вписана в ежедневието, проявявана в най-малките неща като стабилност, обич, смисъл, доверие в себе си, следване на приземени житейски цели с вдъхновение. Работата е добра идея. Умереният спорт също. Много важно е психозата ти да бъде наблюдавана от вещ психиатър, който да регулира персонализирано медикаментозния ти прием. Психотерапевтът може да ти помага да поддържаш връзката с обективната реалност, да следваш здрав смисъл и се учиш от състоянието си.

Как са нещата в партньорството?

Сега виждам тази тема. На български не. На руски има тонове, директно онлайн. koob.ru

Дължат се на страха ти от излагане и отхвърляне, който задейства автономната ти, симпатикова невна система. В главата, защото несъзнавано се стягаш, което повдига нагоре известно телссно (не на кръвта) налягане. Тоест, безобидни са тези телесни усещания. Радвам се, че си по-добре откъм натрапливостите! Относно страха от отхвърляне, лекува се с много комуникация, през приемане на себе си и развиване на самоувереност. ................................ П.п.: Отделих време да събера заедно всичките ти доста на брой теми. Моля, за в бъдеще ако пишеш, прави го в тази! Благодаря!

Разчитай на терапевта си. Ако има нужда, поддържай връзка с него!

Типично в късния пубертет, до средата на 20-тте. По-рядко по-късно. Когато е с по-късен онсет в жизнения цикъл, прогнозата за по-слаби епизоди и по-продължителни ремисии, е много по-добра. С или без невротично р-во, отключването на психоза не е свързана с наличието или липсата му. Различни състояния са. Тук нещо много важно, което умът на хората с натрапливи преживявания, бърка. Понякога в динамиката на психозата, се наблюдават прояви на окр или на друго невротично р-во. Тук логиката на окр мисленето обаче се проваля. Защото споменатата възможност няма нищо общо с отключването на психоза. Грешката в мисленето се нарича непозволено обръщане. Всички котки са земляни, следователно всички земляни са котки. Косатките са бозайници и плуват в морето. Следователно всички морски създания са бозайници и всички бозайници са океански жители. Всички мъже са хора. Следователно всички хора са мъже. Всички планети произхождат от слънцето си. Следователно всички слънца са планети. Иван го боли главата, защото има мозъчен тумор. Сега, щом мен ме боли главата, значи имам мозъчен тумор. В психозите могат да се наблюдават обсесивни идеации. Следователно окр води до психоза... Понятно?

Насочвам те на л.с. към терапевт.

Прочети тези насоки и коментирай, моля: - окр, Пол Салковскис записки и размисли от когнитивни поведенческа конференция - Какво работи и какво не при справянето с окр - Пътят по освобождаване от окр - Личен опит в справянето с окр - Докога с това окр? - Защо чувствам обсесивните мисли толкова истински? - Обсесивно компулсивно р-во, фокусирано в нараняване - Обсесивни мисли, механизми на пораждане и насоки за справяне - Принцесата и рицарят на обсесивния страх - окр - говорене в БНР, нощен хоризонт - Да впрегнеш огъня на "лошите" мисли в работа - окр или рок - Молитва при окр - Натраплива ревност - нлп сесия окр 1 - нлп сесия окр 2 ................................................................... 14 статии и 2 водени сесии - поработи известно време!

Това е много добро осъзнаване, върху което може да се стъпи и върви напред активно и силно. Именно. Дори докато си мислиш, че мислиш обективно, мощно изкривяваш през собствените си вярвания за "Нежелана, наранена, пренебрегната, злоупотребена, неразбрана, маргинализирана, отхвърлена, унижена, потиснато мачкана...". Къде живееш?

Ако има гъвкава, добре изяснена процедура и лично специфицирани процедури за такова възстановяване, чудесно! Вероятно съществуват някакви опити в тази посока. Не съм сигурен обаче, че работят при всеки. Защо казвам това? Защото след като човекът с щитовидни проблеми дълго време поради вярванията си, е пренебрегвал "твърдата" медицина, а алтернативната не само, че не е проработила за него, но положението се е влошило усурнайсет пъти и с жлезата, тогава ендогенно тригерираната тревожна депресивност става толкова кошмарна, че човекът по правило се настанява на психотерапевтичното диванче. Да, работим по тревожността, чудесно. Успоредно обаче на медицинското, ендокринно лечение. Иначе, без него, в случая най-често ставаме част от проблема, поддържайки фанатичните вярвания на человека относно природните методи, при отхвърлянето му на ортодоксално медицинските. Тогава ако ще и Freud (един от най-слабите терапевти, въпреки добрата му умозрителна теоретичност) да прави психотерапия, не става. Защото има ендогенност. Фен съм на природните методи -билки, медитация вибротерапия. Но твърдя, че не бива да се максимализира фанатично ролята им, нито да се изхвърля бебето на конвенционалната медицина, заедно с мръсната вода на минусите ѝ. Има ги, но си има и безспорни постижения! В мярката е винаги!

Сама правиш някои връзки, но вътрешните ти, заложени през израстването ти сценарии, те повличат в масирани негативни преноси, през които силно изкривяваш реалността. Естествено е да искаш да си щастлива. Нормално е да поддържате здрави граници емоционални, пространствени, в намеренията и посоките си. Да, няма лошо в това да искаш да си в друг град или държава. Имай предвид обаче, че външната ти ситуация отразява вътрешната ти и всичко, което преживяваш отвън, е това, което недовиждаш отвътре или за което се досещаш, но не искаш ясно да видиш. Животът продължава да ни дава подобни казуси, дори и на Марс да отидем, защото носим себе си със себе си, където и да сме. И в друг град или чужбина така се държим несъзнавано, че постепенно започваме да възприемаме хората през вътрешните си призми и автоматично да се държим така, че вътрешната ни ситуация отново става външна. Тоест, самоизпълняваме нерешените си психични казуси социално, за да можем евентуално да видим, че са в нас си. Променяйки вътрешната си ситуация, променя се възприятието ни за външната. Не че става идеална, но я виждаме първо по-реално и смекчено, по-качествено и второ, излъчването, отношението и поведението ни променят реално цялата система. Умишлено говоря общо - извличаш ли сама нещо от казаното дотук?!

Сънят "мели", играе ролята на автоматичен невро препрограмист. Когато има тревожност, сънят, дори кошмарите, е прекрасен автоматизиран преобразувател на напрежения. Няма нормални и ненормални сънища - насън процесът е различен. Относно стреса и психозата. Няма такава връзка. Психоза се отключва при предразположеност генетична, като тригерът може да е всякакъв, като не той е важен, а предиспозицията. Това е научното становище.