Орлин Баев

Здравейте!

Не знам дали ще можете тук да ми дадете някакъв съвет,но ще се опитам накратко да опиша проблема.Дъщеря ми е на 23 г. Беше буйна тийнейджърка до 18-та си година.След това я обхвана едно безразличие към всичко,освен компютъра.Не желае да поддържа контакти с хора,социалното общуване я изморявало и всяко действие й струва огромни усилия,включително пазаруване,къпане и др.Обърнхме се към поредица психиатри и психолози,но все не попадахме на подходящите.В момента пие АД - Тритико и Ламиктал,защото последната психиатърка се осмели да й постави някаква диагноза,за разлика от предишните лекари-БАР . Четох много за това заболяване,но не мога да се съглася,че това е точната диагноза.При нея липсва еуфорията,характерна за едната фаза на БАР.По-скоро тя е в едно постоянно меланхолично състояние-няма никаква живинка,не прави нищо,освен да стои зад компютъра по цяла нощ,след което денят е превърнат на нощ и режимът й е  с краката нагоре.Студентка е,но не посещава лекции,не се явява на изпити,прекъсва 2 години подред.Няма нещо,което да я развълнува,не вижда смисъл дори да живее и на няколко пъти е имала суицидни мисли,което страшно ме притеснява.Вече цяла година пие лекарствата,но кой знае какъв ефект не е постигнат,освен,че я държат на"все ми е тая" ,което по нейната скала е НЕ  на дъното,а малко над него или в най-добрия случай по средата/понякога,но много рядко/.Посетихме и столичен лекар,който ни предложи лечение за хиперактивност,защото тя  има някои признаци-неустойчиво внимание,бързо се разконцентрира,постоянно движи краката си,едновременно върши няколко неща,прескача от едно нещо на друго. Това не й пречеше в училище да завърши с отличен успех.Обяснението на психиатъра беше,че  понякога нелекувана  хиперактивност в детството в по-късна възраст преминава в депресия или друго психично заболяване.Предложеният медикамент за лечение е Концерта,което доста ме притесни.Какво бихте ме посъветвали?Търся помощ,защото много ми е тежко да я гледам как се измъчва и не може да излезе от това състояние!!!

Здравейте,  г-н Баев, пиша Ви с молба да помогнете на моя син, който има голяма нужда, вече осъзната, от психотерапия. Изключително съм впечатлена от всички Ваши статии, които изчетох, а след като прочетох и "Призвание", съм твърдо убедена, че Вие сте човекът, който може да му помогне. Синът ми е на 19 год. и учи в Софийския Университет. Интелигентно и чувствително момче. С амбиции и ниско самочувствие.  Забелязвах, че има проблем отдавна - беше много сърдит и гневен, тревожен, не споделяше нищо, не се хранеше нормално и съответно и прекалено слаб, не спортуваше. Със сигурност имаме вина и ние с баща му. Но в училище се справяше прекрасно и имаше приятели, въпреки, че не бяха от класа. Не намирах начин, да му помогнем, всеки опит се възприемаше като критика и го отдалечаваше повече от нас. Проблемите ескалираха след проблемни изпити по време на първата сесия. Разви изключително силна тревожност, която го блокира изцяло. Не можеше нито да учи, нито да се храни. Имаше някакви постоянни натрапчиви мисли. Трудно се пречупи да сподели, но осъзна, че сам не може да се справи и има нужда от помощ. Сега е на хомеопатични, и Транксен. Веднага след сесията изкара един деветдневен семинар на Норбеков, по 4 часа на ден. Отрази му се много добре - дойде на себе си. Транксена го пи две седмици по две на ден, от десетина дни е по едно вечер, с надежда скоро да го спре скоро. Но и при това положение има дни, в които нещо го притеснява и пак не може да се храни нормално. Най-малкото притеснение го блокира. А е хубаво и много свястно момче - няколко години беше в клуб "Интеракт", основната дейност на който е благотворителност. Но е много горд и това му пречи да споделя и търси помощ. Но вече е наясно, че има нужда от такава и е готов за промяна. Много съм притеснена и засега единствената ми надежда е да се съгласите да го приемете за терапия. Допълнително съм притеснена и от това, че той е в София на общежитие. Едно, че не мога да го наблюдавам, друго, че има допълнителни дразнители - още двама човека в стаята, които не са му приятели. Извинявайте, стана доста дълго. Дали всички притеснени майки са толкова досадни? 

Здравейте,  г-н Баев, пиша Ви с молба да помогнете на моя син, който има голяма нужда, вече осъзната, от психотерапия. Изключително съм впечатлена от всички Ваши статии, които изчетох, а след като прочетох и "Призвание", съм твърдо убедена, че Вие сте човекът, който може да му помогне. Синът ми е на 19 год. и учи в Софийския Университет. Интелигентно и чувствително момче. С амбиции и ниско самочувствие.  Забелязвах, че има проблем отдавна - беше много сърдит и гневен, тревожен, не споделяше нищо, не се хранеше нормално и съответно и прекалено слаб, не спортуваше. Със сигурност имаме вина и ние с баща му. Но в училище се справяше прекрасно и имаше приятели, въпреки, че не бяха от класа. Не намирах начин, да му помогнем, всеки опит се възприемаше като критика и го отдалечаваше повече от нас. Проблемите ескалираха след проблемни изпити по време на първата сесия. Разви изключително силна тревожност, която го блокира изцяло. Не можеше нито да учи, нито да се храни. Имаше някакви постоянни натрапчиви мисли. Трудно се пречупи да сподели, но осъзна, че сам не може да се справи и има нужда от помощ. Сега е на хомеопатични, и Транксен. Веднага след сесията изкара един деветдневен семинар на Норбеков, по 4 часа на ден. Отрази му се много добре - дойде на себе си. Транксена го пи две седмици по две на ден, от десетина дни е по едно вечер, с надежда скоро да го спре скоро. Но и при това положение има дни, в които нещо го притеснява и пак не може да се храни нормално. Най-малкото притеснение го блокира. А е хубаво и много свястно момче - няколко години беше в клуб "Интеракт", основната дейност на който е благотворителност. Но е много горд и това му пречи да споделя и търси помощ. Но вече е наясно, че има нужда от такава и е готов за промяна. Много съм притеснена и засега единствената ми надежда е да се съгласите да го приемете за терапия. Допълнително съм притеснена и от това, че той е в София на общежитие. Едно, че не мога да го наблюдавам, друго, че има допълнителни дразнители - още двама човека в стаята, които не са му приятели. Извинявайте, стана доста дълго. Дали всички притеснени майки са толкова досадни? 

Тема:Страх

Казвам се Момчил

Здравейте,

Пиша ви за първи път надявам се ,че ще ми помогнете.На 19 съм ходя на психиатър от началото на годината.Беше ми поставена диагноза паническо разтройство.Плачех всеки ден не бях на себе си и първо ми изписаха  золофт и ксанакс -пих ги месец и полувина но нямаше ефект,и почнах да пия сероксат и клонарекс както и флаксол.Пия ги месец и до преди два дни имаше голямо подобрение.В събото обаче получих много силен мигренозен пристъп късно през ноща и сега два дни не съм на себе си.Постоянно имам световъртеж ,много съм замаян неадекватен,страх ме е трудно ми е да говоря имам чувството ,че езика ви е схванат,вечер ме обзема страх и паника.Дали се дължи на пристъпа който получих но се чувствам ужасно като в началото на леченито,но отделно спрях и успокоителното клонарекс и се чудя дали не е от това.Моля за вашето мнение и съвет каквао да правя защото доста се притесних ,а точно бях почнал да се оправям  .Благодаря предварително и съжелявам за притеснението. 

Нека живата радост на безобектната безусловна Любов, извираща извътре, се лее от нас като от чист и слънчев планински извор!

"Повечето хора са толкова щастливи, колкото сами са решили да бъдат!!!" Ейбрахъм Линкълн

Тантра означава бунт. Не казвам революция, а просто бунт, понеже в тантра няма политика, тя не се стреми да промени света, държавата или обществото. Тя е преди всичко бунт, индивидуално неподчинение. Чрез нея индивидът се освобождава от конструкциите и тяхното робство. В момента на освобождението човек навлиза в нов тип съшествуване, за кое-то досега не е имал представа. Сякаш е живял с кърпа на очи и изведнъж някой е махнал кърпата: светът е така различен и нов! Премахнатата от очите пре...

Здравейте.

Нека живата радост на безобектната безусловна Любов, извираща извътре, се лее от нас като от чист и слънчев планински извор!

Любовь безъ никакъвъ обектъ! Богъ е, който носи животъ въ насъ. Като помислимъ за Него, да почувствуваме животъ въ себе си, да почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията си. Животътъ седи въ това: като помисля за Бога, да почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ себе си, да почувствувамъ живота. Тогава само ще позная, че Богъ живѣе въ менъ. И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да живѣе, че да познае, какво дѣйствително Христосъ е сега на земята, не разпнатиятъ Христосъ, но живиятъ. Живъ...

Попитали веднъж Учителя дали се чувства разочарован, когато усилията му са безплодни. В отговор той разказал следната притча: - Един охлюв започнал да се катери по вишнево дърво в хладен ветровит пролетен ден. Врабците от съседното дърво от душа се посмяли, наблюдавайки охлюва, а после един от тях долетял до него и го попитал: - Ей, ти, пълзящия, нима не виждаш? На това дърво няма никакви вишни. Не прекъсвайки пътя си, малкият охлюв отвърнал: -Ще има, когато аз допълзя дотам.

Харесвам едно момиче, но нямам куража да и го кажа...

Харесвам едно момиче, но нямам куража да и го кажа...

Така си е :)

Леле ,как не мога да се справя с тези снимки ,явно съм забравила как се качваха.

Животът може да има и хубава страна....тя се намира вътре в нас и само трябва да я видим!

"Аз не съм философ, който се опитва да създаде система от мисли. Аз съм мистик, който се опитва да предаде мистериите, които ми се откриха. Аз ще Ви смутя!

"Аз не съм философ, който се опитва да създаде система от мисли. Аз съм мистик, който се опитва да предаде мистериите, които ми се откриха. Аз ще Ви смутя!

"Аз не съм философ, който се опитва да създаде система от мисли. Аз съм мистик, който се опитва да предаде мистериите, които ми се откриха. Аз ще Ви смутя!

"Аз не съм философ, който се опитва да създаде система от мисли. Аз съм мистик, който се опитва да предаде мистериите, които ми се откриха. Аз ще Ви смутя!

Всем хубав общуване!

-Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел

карате

Животът е прекалено къс, за да бъдеш малък!

Испания, близо до Африка