Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    5971
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    246

Репутация Активност

  1. Like
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Дали да потърся друг терапевт?!   
    А тя е само връх на подлежащата я тревожност.
  2. Like
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Дали да потърся друг терапевт?!   
    Бил ти е полезен, поне допреди време - за да осъзнаеш сосбтвената липса на стабилно свързване със собствената мъжественост. Дори когато си се грижил за баща си и си помагал за продажбите, е било насила, като си останал дълбоко свързан с мама, останал си в лоното на женското, а от татко си възприел нерешителността му. Това не те прави автоматично женствен, не - но е свързано с тревожността, със страховете ти, със собственото ти усещане за себе си като мъж. Било ти е полезно да преминеш на терапевт мъж, при това доста точно отразяващ собствения ти мъжки образ. 
    Не можеш да му помогнеш, за да ти помогне после той - така повтаряш старо взаимоотношение от детството си, което те върти в порочен кръг.
     
     
    Едно вътрешно застиване в детска възраст, едно непораснало момченце, здраво захванало се за полата на мама. "Хващане", което сблъскано със суровата реалност, събужда страхове. Колкото повече професионално и социално се опитваш да се справиш, изтласквайки обаче тези страхове, те с еподхранват, пораждат постоянна тревожност, която постепенно депресира и продуцира хронична уморяемост. Това да искаш да се включваш социално, да работиш, да имаш приятели, партньорка, е чудесно - но, следвайки тези стремежи механично, както казах, страховете нарастват. Та, нужно е активното им посрещане вътре в самия теб - декапсулирането им, "слагането им на масата" в терапията (вместо задържане в делничности, както казваш, че правиш) и в полезрението на осъзнаването ти, при отношение на бащино приемане, издържане, присъствие на духа. В тази връзка, да - по-подходящ терапевт в случая е мъж. Един по-предизвикващ, по-активно проявяващ в самия себе си мъжкия принцип мъж. Просто казвам - решенията са си твои. 
    Постът ти беше в съседна рубрика, която обикновено не четем. Форумът е позамрял и когато питанията не са в "Психотерапевтични насоки онлайн", е възможно да бъдат пропуснати. Видях ти темата, след като Инес ти отговори. Тя ти пише сходни неща. Ако нещо ти дисонира, това е спецификата на получаването на обратна връзка не само тук: чуваме това, което другият вижда в нас и си вземаме, което и доколкото резонира с нас и можем. Което не, това е на другия възприятието, това е. 
     
    Важна част от промяната на нещата в теб, е да се научиш да смиряваш защитния невротичен перфекционизъм, за да посрещнеш това детско, зависимо зяпнало гардже/ хлапе в себе си, което иска само да получава. Посрещайки го съзнателно, бидейки вече сам мама на себе си обичайки го, си му и татко, който му поставя здрави граници, учи го н мъжко самообладание, издържане на страховете от слабост, провал, изоставяне, което ги погасява. Тогава тревожността се стапя, оттам уморяемата депресивност си отива. 
    Тук стигаме до това, дали истински искаш тази мъжествена смелост, или искаш да разрешиш на статуквото на навика да си поддържа "печалбата" отсегашното състояние: липсата на отговорност, финансовото и емоционално обгрижване, мрънкащото "...длъжни са ми..." и т.н. Знаеш, че никой не ти е длъжен,но на емоционалното детенце в теб така му е по-лесно и си иска да са му длъжни... Искаш ли реална промяна?
  3. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Как да пордължа нататък?   
    Писах, писах и изтрих... Накратко, ще кажа: разбирам те и споделям напълно болката ти. За горите, окрадването, разсипията, психопатията отгоре, автоагресията на народа и т.н. Виждам, преживявам същото, в същата среда съм, живея в панелна "китайска стена", в центъра на гетото... 
    Знам само, че с бягане навън, мълчане, мрънкане, няма да оправим нито държавата, нито собственото си световъзприятие. Да, има нужда не от митинги, а от по-сериозни процеси - но, тъй като не сме революционери, можем да поработим най-вече по собственото си възприятие. 
    Как? Като се запитаме какво в нас събужда целия този социален хаос. Като го ползваме, за да разтворим дълбоките си, активирани от случващото се болки, превръщайки ги в самообладание, въпреки всичко. Или благодарение на всичко. Като бъдем здрави клетки, живеещи здравия си и силен живот, въпреки метастазите наоколо си. Здрави клетки, стараещи се да пръскат здравето и светлината си не позитивничко и затапващо чрез наивен позитивизъм. Не, това е само временен транквилант, който започва да работи все по-малко и постепенно се превръща в част от проблема, не от решението. 
    Как ли? Като превръщаме кризата в шанс. Преработвайки собствените си дълбоки адове, активирани от външния пъкъл, доверили се на разумността на Живота, поставил ни именно в тези условия. А те са ценни, именно поради огромните противоречия, които носят. З атях сме се родили. Лесно е да се живее в пергектно уредена държава, но и лесно е да се заспи отвътре в такава. А тук - наблюдавайки въпросната психопатно невротична, садо-мазо реакция наоколо си, да бъдем нещо трето, извън нея. Да бъдем следващи активно силните си цели, отвътре все по-самообладани, отвън смело пробиващи пътя си добротворци. Като диаманти да сме, носещи дух, светлина, стабилност, човещина. която да проявяваме наоколо си. Не, не да сме някакви добрички мекотели, не. Това е същият мазохизъм. Като кремък твърди отвън, а отвътре обичащи. Никак не лесно това. Но е възможно! Така сме здрави и заразяваме и другите със здравето си. Това е личната ни революция. Другата, аз поне оставям на Бога и на евентуалните Чегевари, ако ще се появяват... 
    Аз се опитвам да бъда промяната за кяоято говоря. Далеч не винаги успявам - малък слабачко съм. Но продължавам да се опитвам. Искам да ти дам пример с една моя специализантка: казва се Кристин (името е фиктивно). Сега се обучава при мен, но преди години учихме заедно психология. Тогава заеквах. Реакцията на хората към тази ми особеност, бе филтър. Някои ме съжаляваха - а това е страхът "да не бъда и аз така", нищо общо с любовта. Други страняха от мен, поради събудените в тях собствени страхове. Н амалцина не им правеше впечатление - на изключенията. Такова изключение бе Кристин. Въобще не ѝ пукаше за моето пелтечене - ама грам. истински и непринудено. Защото не взаимодействаше със страхове в нея. Такива просто нямаше. Сега Кристин поддържа собствени центрове, в които се занимава с обучение, възпитание и какво ли още не. Всичко, която прави, е от сърце, с огромно желание, с невероятна вяра в естествеността на добрите резултати, които съответно се и реализират. 
    Кристин започна ей така,между другото, да поправя болници. не, не тя лично, но с тази си изчистеност от страхове, на мястото на които живее смелост, харизма, смисъл и обич  -с тези си удивителни качества, възпламенява другите, вдъхновява желание за дарения. Тя прекрасно знае, че държавата е практически липсваща и абдикирала. Но самата тя действа, постига реални резултати, пру това никак не малки. Огънят ѝ гори още по-силно, именно благодарение на цялата социална каша, в която всички се варим. 
    Когато такива факли се обединяваме, правим голям огън. Не е нужно хората да виждат. Бог вижда. Имайки този огън, можем да виждаме дълбоко истинското, божественото в хората, въпреки външните им минуси, роли, залепнали за тях социални маски... Тогава сме лечители със самото си живеене, каквото и да действаме, в каквато и посока да се реализираме формално.
    За мен това е начинът!
     
  4. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from Desy_V in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Моите поздравления за готовността да продължаваш, за мотивацията. По-трудното обаче е да продължаваш в същия дух на механичност, със същото отношение като към "състояние, което искам да се махне". Самото отношение гарантира хронифицирането. Защо? Защото отсъства дълбоко, цялостно "свързване на точки". Дори и най-прекрасните методи да се ползват, дори и с интензивно предизвикване да се подхожда, когато липсва свързването симптом-маладаптивни характерови вярвания и динамики, към които именно симптомите упорито водят - тогава и най-силните методи сработват частично, донякъде. А твърдението "Няма реална оправия", се превръща в нагаждане на понятийна хипотеза към собствена динамика, както и пренасянето ѝ в живота през механизма на самоизпълняващата се прогноза.
    Какво казах току що? Ами, когато в себе си не стигаш до дълбочината в характера си, свързана имплицитно с тревожността и симптомите ѝ, последните продължават да се продуцират, донякъде смекчени от добрата, но плитко ползвана методология. Така хипотезата "Няма оправия" се нагажда към собствената динамика. Оттам същото нестигане "до базата", поддържащо невротичната емоционална и телесна динамика на дисоцииращо изтласкване и телесна симптоматика, се превръща в самозадоволяваща се, самоизпълняваща се прогноза: "Няма оправия..."
    Живеейки през това нагаждане и самоизпълняване на хипотезата, се превръщаш в "тексаски снайпер" - тоест, избирателно филтрираш мнения и случаи, пасващи на очакванията ти: "Аз проучих и се оказва, че...няма оправия..."... 
    Именно, бориш се с, вместо да се учиш от! Така се реализира въпросното изтласкване на собствена характерова дълбочина, до която не ти се иска да отидеш, видиш, признаеш, обгрижиш. 
    Когато, познавайки характеровата си коалиция знаеш към какво те води ставащото, тогава дълбокото общуване с този страх от безсилна загуба на контрола, слабост, провал, изчезване и пр., започва да върши работата си, да те преобразува до един още по-цялостен, сърцат, автентичен индивид. 
    Когато когнитивно знаеш какво и накъде, е нужна добра отношенческа промяна в нагласата - оттам при вече поведенческо-социалната, психотелесна и трансова работа с терапевта ти и самостоятелно, се получава ресвързване, оцялостяващо премахване на дисоциацията, в която сега си и която всъщност поддържа състоянието ти. 
    Какво става? Нали не го виждаше механично, като болестна диагноза? 
    Настройката на "Приемам, че ще е цял живот!", е част от парадоксален подход, който подпомага гореописаното ресвързване между съзнание и подсъзнание преживелищно. Когато го има това смирено, благодарно приемане (забележи, не с жертвено, мрънкащо съпротивляване, държащо на повърхността), при една глобално различна настройка на учене с доверие в зададена от самото преживяване посока, тогава парадоксално, симптомите си отиват в степента, в която уроците са усвоени. Ако се връщат понякога, са много по-слаби, вече не са борени, а са виждани наистина като добри приятели, напомнящи за известно смирение и характерово доотработване. 
    О'к. Но, когато визията ти за ставащото е механична, поради което не си донаучаваш уроците, остават няколко варианта: 1.) променяш курса на възприятие и решаваш дадения ти житейски казус в дълбочина (за което намеквам по-горе многократно), 2.) продължаваш да си се бориш, досоциираш парчета от самия себе си и живееш по същия начин, като самоизпъняваш прогнозата си за "Няма оправия", нагаждайки хипотезата си за ставащото чрез виждането ѝ в глобалния социум., 3.) При поддържане на (2), пиеш малка доза медикамент, който заглушава в тактически план нежеланото собствено несъзнавано, но в стратегически трупа и психични, от ненаучавани уроци лихви, но и биологични такива (знаеш: черен дроб, бъбреци, полова система...)... 
    Забележи, дори не казвам кой избор е по-добър или по-лош. Животът е шарен, хора и разбирания всякакви. С течение на времето практика, аз самият се научих да бъда много по-толерантен към различността. Влючително и към медикаментозния прием, когато всъщност биологично няма нужда от такъв, но е предприеман поради психичния факт на неспособност или нежелание за сприятеляващо оцялостяване, за единение със самия себе си. Тук не визирам ендогенните състояния - при тях нещата стоят различно, а медикаментозният прием е наложителен. 

    Успехи!
  5. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Как да пордължа нататък?   
    Писах, писах и изтрих... Накратко, ще кажа: разбирам те и споделям напълно болката ти. За горите, окрадването, разсипията, психопатията отгоре, автоагресията на народа и т.н. Виждам, преживявам същото, в същата среда съм, живея в панелна "китайска стена", в центъра на гетото... 
    Знам само, че с бягане навън, мълчане, мрънкане, няма да оправим нито държавата, нито собственото си световъзприятие. Да, има нужда не от митинги, а от по-сериозни процеси - но, тъй като не сме революционери, можем да поработим най-вече по собственото си възприятие. 
    Как? Като се запитаме какво в нас събужда целия този социален хаос. Като го ползваме, за да разтворим дълбоките си, активирани от случващото се болки, превръщайки ги в самообладание, въпреки всичко. Или благодарение на всичко. Като бъдем здрави клетки, живеещи здравия си и силен живот, въпреки метастазите наоколо си. Здрави клетки, стараещи се да пръскат здравето и светлината си не позитивничко и затапващо чрез наивен позитивизъм. Не, това е само временен транквилант, който започва да работи все по-малко и постепенно се превръща в част от проблема, не от решението. 
    Как ли? Като превръщаме кризата в шанс. Преработвайки собствените си дълбоки адове, активирани от външния пъкъл, доверили се на разумността на Живота, поставил ни именно в тези условия. А те са ценни, именно поради огромните противоречия, които носят. З атях сме се родили. Лесно е да се живее в пергектно уредена държава, но и лесно е да се заспи отвътре в такава. А тук - наблюдавайки въпросната психопатно невротична, садо-мазо реакция наоколо си, да бъдем нещо трето, извън нея. Да бъдем следващи активно силните си цели, отвътре все по-самообладани, отвън смело пробиващи пътя си добротворци. Като диаманти да сме, носещи дух, светлина, стабилност, човещина. която да проявяваме наоколо си. Не, не да сме някакви добрички мекотели, не. Това е същият мазохизъм. Като кремък твърди отвън, а отвътре обичащи. Никак не лесно това. Но е възможно! Така сме здрави и заразяваме и другите със здравето си. Това е личната ни революция. Другата, аз поне оставям на Бога и на евентуалните Чегевари, ако ще се появяват... 
    Аз се опитвам да бъда промяната за кяоято говоря. Далеч не винаги успявам - малък слабачко съм. Но продължавам да се опитвам. Искам да ти дам пример с една моя специализантка: казва се Кристин (името е фиктивно). Сега се обучава при мен, но преди години учихме заедно психология. Тогава заеквах. Реакцията на хората към тази ми особеност, бе филтър. Някои ме съжаляваха - а това е страхът "да не бъда и аз така", нищо общо с любовта. Други страняха от мен, поради събудените в тях собствени страхове. Н амалцина не им правеше впечатление - на изключенията. Такова изключение бе Кристин. Въобще не ѝ пукаше за моето пелтечене - ама грам. истински и непринудено. Защото не взаимодействаше със страхове в нея. Такива просто нямаше. Сега Кристин поддържа собствени центрове, в които се занимава с обучение, възпитание и какво ли още не. Всичко, която прави, е от сърце, с огромно желание, с невероятна вяра в естествеността на добрите резултати, които съответно се и реализират. 
    Кристин започна ей така,между другото, да поправя болници. не, не тя лично, но с тази си изчистеност от страхове, на мястото на които живее смелост, харизма, смисъл и обич  -с тези си удивителни качества, възпламенява другите, вдъхновява желание за дарения. Тя прекрасно знае, че държавата е практически липсваща и абдикирала. Но самата тя действа, постига реални резултати, пру това никак не малки. Огънят ѝ гори още по-силно, именно благодарение на цялата социална каша, в която всички се варим. 
    Когато такива факли се обединяваме, правим голям огън. Не е нужно хората да виждат. Бог вижда. Имайки този огън, можем да виждаме дълбоко истинското, божественото в хората, въпреки външните им минуси, роли, залепнали за тях социални маски... Тогава сме лечители със самото си живеене, каквото и да действаме, в каквато и посока да се реализираме формално.
    За мен това е начинът!
     
  6. Like
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Докато мисленето е за преодоляване, преборване, човекът не вижда големи "парчета" от себе си, съдържащи се именно в страховете му. Медицинската нагласа за ремисия и релапс са част от такова дисоцииращо изтласкване, замитащо ученето на характерови уроци, именно благодарение на невротичната тревожност, съдържаща маладаптивни характерови вярвания, които при един здрав подход на учене с благодарно, смирено доверие, биха били преобразувани до адаптивни. Тогава обаче липсва битка/ бягство отношението, а директния обучителен подход, насочен прямо към състоянието (има си алгоритми ...), се присъединява към по-широкия подход, този на характеровоото центриране. Практически са едно. 
    В случая, механичното медицинско отношение, виждащо нещата като болест, изключва реално учене. Съответно, дори и най-добрите психотерапевтични методи, при такова отричащо отношение, се превръщат в механични, при нагласата "да се махне гадното нещо"... При такова положение на нещата, описаната цикличност на проява и отминаване, е закономерна. 
    А човек субективно потвърждава вярванията си, като търси, вижда и намира информация, резонираща с тях, като автоматично дисквалифицира различните, така нагаждайки реалността към хипотезата си...
    Работя в сферата на психологичното консултиране към този момент от 13 години. Хиляди хора със страхове са минали през мен. Когато виждането се промени от механично-болестно, в учебно трансформиращо, уроците биват смирено, с доверие във вложените в самата невроза послания научавани. Човекът извлича добрите потенциали от характера си, благодарение и именно на налягането на тревожността. Тогава преживяваното става приятел - не е гонено, а приемано в дълбочина, отвъд интелектуалното дращене по повърхността, през тялото, клетките, преживяването, енергията. Когато така човекът извлече посланията и научи уроците си, става сърцат, обичащ, искрен, себезаявяващ се, харизматичен, следващ целите си, идващи вече от познание на дълбочините си, с радост. В живота има напрегнати ситуации, а бадемовидното тяло си е там. Реакцията към страха обаче вече е различна. Човекът се е научил с лекота той да се преобразува до смела мотивация, кураж, вдъхновение - зарежда, вместо да мъчи. Съответно остава единствено една основа, начало от страх, който обаче се влива в мотивираното самообладание. Това благодарение на цялостния подход на учене, се превръща в автоматичен процес, облагородяващ характера, превръщащ човека в много качествен такъв. 
     
  7. Like
    Орлин Баев reacted to holyvalentine in Как да пордължа нататък?   
    Приятели, рядко изпадам в подобни дупки, но тази вечер се чувствам дълбоко натровена и то от ровенето във ФБ. И не защото е лошо да ровиш, аз новини не гледам и си набавям необходимата информация от интернет, но всичко, което чета и преживявам, всичко чудовищно , ко ето се случва в милата ни родина и я опропастява. Това ме смачква, а като гледам, не само мен, а е смачкан и целият български народ, без шайката клоуни управлявани от кукловода- тиквата Борисов. 89 г жена пребита и влачена за краката в дома си, 71г жена изхвърлена на улицата посред зима от ведмоственото си жилище, което е обитавала последните 35г и то със знанието на кмета, отново загрижен гражданин се обажда в институциите, защото жената се е опитала да се самоубие, кола блъсната от патрулка на полицията отзад, наказан е шофьорът на колата, логика а? Гнусният червей Местан уби дете в катастрофа и все още ходи по улиците необезпокояван.... внос на боклуци, поголовна сеч на гори, замърсяване на реки, тъмни сделки, мръсни пари... всичко е мръсно, гнусно , гадно. Да, случва се около мен, много от тези неща не ме засягат лично, но аз ги преживявам, защото не мога да търпя беззаконие и неправда. Ако има за един, нека има и за другите. Писна ми. Народът спи. В мен се редуват гняв и отчаяние. Какво да направя? Как да продължа? Да отида да отрепя някой? Да си затварям очите и да медитирам изобилие? Да, и това го пробвах, Дийпак Чопра има едни прекрасни медитации на тема изобилие. Вършат работа, но сякаш  си бия успокоително  , за да притъпя временно болката. Братчето ми реши и тегли черта на България, като повечето умни, успешни и желаещи просперитет хора, които с честност и почтеност изкарват парите си. Които са отрудени и  отглеждат по 2 деца и нямат време постоянно да мислят за протести както и повечето хора, защото , за жалост и след протестите  нищо не се променя. Та и той захвърли всичко и заминава в чужбина, където вече го чака тлъст договор в престижна фирма, лапнаха го като топъл хляб. Поредният мозък изтичащ от Българи, поредният специалист, който ни напуска. Да, и аз бях в чужбина, цели 11 години бях там и не ми хареса, не ми хареса да съм аргатин, да съм никой, но не ми и пукаше за тази държава. Просто кортко ги презирах когато трябва, но пък и си взех хубави и ползени неща от тях. Винаги знаех, че мога да се прибера на спасителното островче България, в къщи. НО сега... това спасително островче потъва. Болно ми е за родината, за тази страна милея, за почтените и добри хора в нея, които са подложени на геноцид. Как да продължа, кажете ми? Да хващам ли куфарите пак? Или да си затварям очите?  Или да се залъгвам? Или пък да не влизам във ФБ, да , и това съм го правила, като отказване на цигарите е. Но това ще промени ли действителността около мен, около нас? Ще спре ли бедстващите хора. Или аз като не мога да им помогна, да спра да се интересувам от тях? Как да бъда щастлива? Дайте рецепта. В тази ситуация. 
  8. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Как да пордължа нататък?   
    Писах, писах и изтрих... Накратко, ще кажа: разбирам те и споделям напълно болката ти. За горите, окрадването, разсипията, психопатията отгоре, автоагресията на народа и т.н. Виждам, преживявам същото, в същата среда съм, живея в панелна "китайска стена", в центъра на гетото... 
    Знам само, че с бягане навън, мълчане, мрънкане, няма да оправим нито държавата, нито собственото си световъзприятие. Да, има нужда не от митинги, а от по-сериозни процеси - но, тъй като не сме революционери, можем да поработим най-вече по собственото си възприятие. 
    Как? Като се запитаме какво в нас събужда целия този социален хаос. Като го ползваме, за да разтворим дълбоките си, активирани от случващото се болки, превръщайки ги в самообладание, въпреки всичко. Или благодарение на всичко. Като бъдем здрави клетки, живеещи здравия си и силен живот, въпреки метастазите наоколо си. Здрави клетки, стараещи се да пръскат здравето и светлината си не позитивничко и затапващо чрез наивен позитивизъм. Не, това е само временен транквилант, който започва да работи все по-малко и постепенно се превръща в част от проблема, не от решението. 
    Как ли? Като превръщаме кризата в шанс. Преработвайки собствените си дълбоки адове, активирани от външния пъкъл, доверили се на разумността на Живота, поставил ни именно в тези условия. А те са ценни, именно поради огромните противоречия, които носят. З атях сме се родили. Лесно е да се живее в пергектно уредена държава, но и лесно е да се заспи отвътре в такава. А тук - наблюдавайки въпросната психопатно невротична, садо-мазо реакция наоколо си, да бъдем нещо трето, извън нея. Да бъдем следващи активно силните си цели, отвътре все по-самообладани, отвън смело пробиващи пътя си добротворци. Като диаманти да сме, носещи дух, светлина, стабилност, човещина. която да проявяваме наоколо си. Не, не да сме някакви добрички мекотели, не. Това е същият мазохизъм. Като кремък твърди отвън, а отвътре обичащи. Никак не лесно това. Но е възможно! Така сме здрави и заразяваме и другите със здравето си. Това е личната ни революция. Другата, аз поне оставям на Бога и на евентуалните Чегевари, ако ще се появяват... 
    Аз се опитвам да бъда промяната за кяоято говоря. Далеч не винаги успявам - малък слабачко съм. Но продължавам да се опитвам. Искам да ти дам пример с една моя специализантка: казва се Кристин (името е фиктивно). Сега се обучава при мен, но преди години учихме заедно психология. Тогава заеквах. Реакцията на хората към тази ми особеност, бе филтър. Някои ме съжаляваха - а това е страхът "да не бъда и аз така", нищо общо с любовта. Други страняха от мен, поради събудените в тях собствени страхове. Н амалцина не им правеше впечатление - на изключенията. Такова изключение бе Кристин. Въобще не ѝ пукаше за моето пелтечене - ама грам. истински и непринудено. Защото не взаимодействаше със страхове в нея. Такива просто нямаше. Сега Кристин поддържа собствени центрове, в които се занимава с обучение, възпитание и какво ли още не. Всичко, която прави, е от сърце, с огромно желание, с невероятна вяра в естествеността на добрите резултати, които съответно се и реализират. 
    Кристин започна ей така,между другото, да поправя болници. не, не тя лично, но с тази си изчистеност от страхове, на мястото на които живее смелост, харизма, смисъл и обич  -с тези си удивителни качества, възпламенява другите, вдъхновява желание за дарения. Тя прекрасно знае, че държавата е практически липсваща и абдикирала. Но самата тя действа, постига реални резултати, пру това никак не малки. Огънят ѝ гори още по-силно, именно благодарение на цялата социална каша, в която всички се варим. 
    Когато такива факли се обединяваме, правим голям огън. Не е нужно хората да виждат. Бог вижда. Имайки този огън, можем да виждаме дълбоко истинското, божественото в хората, въпреки външните им минуси, роли, залепнали за тях социални маски... Тогава сме лечители със самото си живеене, каквото и да действаме, в каквато и посока да се реализираме формално.
    За мен това е начинът!
     
  9. Like
    Орлин Баев reacted to Станимир in Мисли от Учителя за Свободата   
    Понякога ние мислим, че сме свободни. Свободата е нещо относително. Свободата, която хората търсят, е нещо относително. Има една свобода в света, която изисква спазване на известни закони. По-свободно нещо от природата няма. Какво ли не е правила тя? Какви ли опити не е правила? Следователно, ако искате да бъдете свободни, ще отидете при нея, тя ще ви покаже как можете да бъдете свободни. По отношение на нея често ние постъпваме като малките деца. Като кряскаме, като се сърдим, като искаме това-онова, ние мислим, че тя ще отстъпи. Не, природата никога не отстъпва. Повидимому нам се струва, че природата ще отстъпи и ние ще възтържествуваме. Не, природата никога не отстъпва.
    Да сторя - НБ 31.01.1937 г.
  10. Like
    Орлин Баев reacted to Ines Raycheva in Личностови разстройства   
    Реших да публикувам тук този клип, като на 30-тата до 33 мин. има нелош пример как, според мен, е подходящо да се работи с някои личностови разстройства. Понеже при тях има силно изразена личностова незрялост, ученето на себеприемане и осъзнаване на собствената неизследвана цялост е ценно. Хората с ЛР са като деца в известен смисъл, нямащи съвсем цялостна представа за самите себе като отделни, нито как стоят в социалната обстановка, в контакта си с другите, тоест в контекст, но все пак имащи връзка с реалността (по дефиниция при някои ЛР се наблюдават и психотични преживявания). Терапевтът трябва да е зрелият, да е емоционално отзивчив, но и да умее да отстоява своите граници и да не падне в капана на задоволяването на печалбите, първични или вторични, на своите клиенти - разбира се не само в тези случаи, а и по принцип, иначе рискува да бъде въвлечен в неблагоприятни сценарии. 
    _____________________
    Това е изключително ценен диалог от въпросния клип:

    Therapist: I think it is very important for us to learn to talk THROUGH trouble. We are TOGETHER through trouble. (...) 
    I want to be with you in your black side. Can you let me live with you in your black side?
    Patient: Are we having fun? 
    T: Fun? Must your black side be fun?
    P: No, my black side must not be fun. 
    T: No, it is not fun.
     
    "He doesn't believe someone can tolerate his truly miserable black SELF. I will counter him by showing him I want to stay with him." 
    _____________________
    Важно е да напиша, че никой подобен етикет или която и да е теория, не могат да дефинират достатъчно задоволително или абсолютно уникалния човек със съвсем живи емоции, опит, спомени, чувства, мисли и т.н. - човешката психика не е елементарно математическо уравнение с един правилен отговор - всеки човек е отделна Вселена. 
    Споделям това тук с надеждата, че който има опит в работата с хора с личностови разстройства, би се включил както сметне за подходящо - сигурна съм, че ще е ценно не само за мен. 
  11. Haha
    Орлин Баев reacted to Диляна Колева in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Четейки тази тема, реших, че е много подходящо, а и крайно време да припомня гледната точка и класификация на големия Норбеков. Пускам линк към една негова специфична класация, може всеки да се открие.
    https://chitanka.info/text/24102/6#textstart
  12. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from Desy_V in Висока чувствителност, тревожност и ПА   
    Преди малко четох една статия за промяната на стандарта на планетата... Преди само 50 години - масово постоянна борба за хляба. Една масова мечта: пълна чиния с макарони, изобилно заляти с масло. След това малко по малко: "Наядох се  - и сега какво?"
    Аналогията е далечна... Смисъл, творчество, сърдечно мотивирани цели, следване призванието, любящо партньорство, вдъхновение вместо тревога, любов вместо страх...
  13. Like
    Орлин Баев reacted to Desy_V in Висока чувствителност, тревожност и ПА   
    Здравей, 
    Знам ли! Какво би станало?! Бих свикнала на 10 път, че това съм аз, просто бих преминала ей, така най-накрая. Но?! Знаеш ли, осъзнавам че май съм се прилепила към тревогата и паниката. Закачила съм се и не пускам. Явно са ми в зоната на комфорта и не искам да изляза извън него/тях. Защото големия въпрос, ами ...ако това стане, после какво ?! Живея си в сивото и се лепя за кофтито, но не мърдам. Хем боли, хем стоиш. Знам ще кажеш, ами стои си или тръгни! Но?! Явно всяко нещо си стои във времето и чака просто да се случи. А?!
  14. Like
    Орлин Баев got a reaction from Ines Raycheva in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Абсолютно никакво значение дали ще си го наречеш състояние или болест. Отношението ти към преживяваното е механично, както към физическа болест.
    1) Ако информирането ти е единствено за физиологичните реакции, в началото на началото си. Добро начало, но нищо повече от начало. Липсва свързване между преживяваната симптоматика телесна, ментална, емоционална и характера ти, към който именно преживяването милото то, упорито (персистиращо) и постоянно (перманентно) се опитва с блага настойчивост и търпение да те заведе. Маладаптивни характерови вярвания, присъстващи там в несъзнаваното, които очакват да бъдат виждани, осъзнавани, успокоявани и лекувани с много смирена обич, разбиране, търпение и грижа. Нищо такова не виждам - една механика...
    Дори познаването на когнитивните изкривявания, логическите грешки, на когнитивни и нлп методи и т.н., през такава нагласа може да бъде ползвано изтласкващо собствени дълбоки съдържания, към които всъщност тревожността и симптомите ѝ водят и ще продължат да водят, докато не свършат работата си.
    2) Тоест, трябва да е както едно его съзнание иска. Съзнание,  откъснато от дълбочината на по-цялостната психика, защото видите ли, му е неприятно. Но тя е собствена огромна част от себе си и ще продължи да реве и крещи през симптомите, защото има нужда от лекуващо внимание, не от дисоцииращо отричане през "не искам това, защото не ме кефи, не ми отърва..."... Няма учене, няма осъзнаване... 
    3) Аз тази сутрин опитах тортичка, а после пробвах да свиря на пиано... Първо, не е до опитване, а до систематични, достатъчно интензивни усилия, правени обаче не механично, а през менталната настройка на смирено учене и познание на това какво именно има да се усвоява характерово. Не може да бъде преодоляно. Самата нагласа за преодоляване вече изтласква големи части от собственото несъзнавано. Не да бъде преодолявано, не. Разбирано, приемано с доверие в смисъла на преживяваното - така се процедира. Така психичното разцепване между съзнание и несъзнавани характерови наличности, се преобразува до оцялостяване.
    Пътеката минава през много загуба на невротичния контрол (което ражда едно по-мащабно, сърцато самообладание), активно себепредизвикване и в терапевтичен процес, но и социално-поведенчески - с подходящата нагласа, вътрешно ресвързване и доверие в зададения от самото преживяване процес. Без това разширено осъзнаване, разбиране и настройка, поведенческото в социална реална среда и в кабинета на терапевта предизвикване върши работа само донякъде, само частично. 
    Да, достатъчно интелигентни, за да драскат по повърхността на физиологията, единствено външен израз на една невиждана психична реалност (освен най-външните ѝ слоеве...). Невиждана, оттам отричана зад сляпо петно, при една мрънкаческа "аз съм жертва" нагласа, която често дори не е осъзнавана, че присъства. 
    Страхът от смъртта е само прикрит страх от живота. Това не означава липса на активен живот, цели, амбиции, външна смелост и успехи - често ги има предостатъчно. Означава, че дълбоко в несъзнаваното стоят страхове от загуба на контрола, безсилие, безлюбна безпомощност, дълбоко невиждана собствена несигурност, до които е добре да се ходи редовно психически, а през това дълбоко вътрешно прегръщане всеки ползван метод придобива съвсем различна, висока ефективност. Методите, които ползваш, терапевтичните похвати, които споменаваш, са чудесни. Моите поздравления! Но, те са само инструмент. За да бъде ползван качествено, е нужно по-цялостно разбиране, по-дълбоко себепознание, една различна нагласа надхвърляща квадратното мислене - такава на смиреното, включващо собствени дълбини и висоти учене. Тогава методите работят. 
    Искам да подчертая, че пиша горното през искрено уважение и сърдечно пожелание за намиране на смисъла в ставащото! 
  15. Like
    Орлин Баев reacted to д-р Тодор Първанов in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    ,,Значи излиза, че или аз не правя нещо както трябва или просто това е хронично състояние, което остава за цял живот и има фази, в които е заспало и други, в които е активно.,,
    Явно не правиш нещата както трябва.но какво правиш или не правиш както трябва, може да се разбере само в процеса на психотерапия.Иначе, всичко си е само предположения и празни приказки.
     
    Но, не мога да не подчертая - ти нямаш паническо разстройство, защото не те е страх,че ще умреш.
  16. Like
    Орлин Баев reacted to moridin in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Само разсъждавам. Да отидеш и накрая на света, едва ли ще е достатъчно. Все пак пренасяш проблема си заедно със себе си нали? Какво като е на хиляди километри, или пустинен остров. Той си е с теб. Ти го познаваш и....може би не искаш да се разделиш с него - въпреки, че го пишеш тук.
    Проблемът за който пишеш за мен е част от твоята личност, както и на други хора с подобни оплаквания. Следователно е нужна промяна на личността, а не борба с даден страх да речем.
    Реално преодоляване на п.р.? Един уважаван от мен автор пише, ще перифразирам: то вече не ме предизвиква.
    Въпросът е какво направи за промяна на личността? Литературата не помага, дори тонове...както и другите трикове. Тогава кое ще помогне? Най-добре потърси добър психотерапевт. 
  17. Confused
    Орлин Баев got a reaction from Desy_V in Висока чувствителност, тревожност и ПА   
    Какво би станало, ако вместо да идват, сама си ги предизвикваш редовно?
  18. Like
    Орлин Баев got a reaction from Denicafileva in Тревожност   
    Да, д-р Първанов е прав! Вчера имах подобна среща с приятеля на момиче-пациентка...
  19. Like
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Докато мисленето е за преодоляване, преборване, човекът не вижда големи "парчета" от себе си, съдържащи се именно в страховете му. Медицинската нагласа за ремисия и релапс са част от такова дисоцииращо изтласкване, замитащо ученето на характерови уроци, именно благодарение на невротичната тревожност, съдържаща маладаптивни характерови вярвания, които при един здрав подход на учене с благодарно, смирено доверие, биха били преобразувани до адаптивни. Тогава обаче липсва битка/ бягство отношението, а директния обучителен подход, насочен прямо към състоянието (има си алгоритми ...), се присъединява към по-широкия подход, този на характеровоото центриране. Практически са едно. 
    В случая, механичното медицинско отношение, виждащо нещата като болест, изключва реално учене. Съответно, дори и най-добрите психотерапевтични методи, при такова отричащо отношение, се превръщат в механични, при нагласата "да се махне гадното нещо"... При такова положение на нещата, описаната цикличност на проява и отминаване, е закономерна. 
    А човек субективно потвърждава вярванията си, като търси, вижда и намира информация, резонираща с тях, като автоматично дисквалифицира различните, така нагаждайки реалността към хипотезата си...
    Работя в сферата на психологичното консултиране към този момент от 13 години. Хиляди хора със страхове са минали през мен. Когато виждането се промени от механично-болестно, в учебно трансформиращо, уроците биват смирено, с доверие във вложените в самата невроза послания научавани. Човекът извлича добрите потенциали от характера си, благодарение и именно на налягането на тревожността. Тогава преживяваното става приятел - не е гонено, а приемано в дълбочина, отвъд интелектуалното дращене по повърхността, през тялото, клетките, преживяването, енергията. Когато така човекът извлече посланията и научи уроците си, става сърцат, обичащ, искрен, себезаявяващ се, харизматичен, следващ целите си, идващи вече от познание на дълбочините си, с радост. В живота има напрегнати ситуации, а бадемовидното тяло си е там. Реакцията към страха обаче вече е различна. Човекът се е научил с лекота той да се преобразува до смела мотивация, кураж, вдъхновение - зарежда, вместо да мъчи. Съответно остава единствено една основа, начало от страх, който обаче се влива в мотивираното самообладание. Това благодарение на цялостния подход на учене, се превръща в автоматичен процес, облагородяващ характера, превръщащ човека в много качествен такъв. 
     
  20. Like
  21. Like
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Има вътрешен път, има и външен. Вътрешният - доколкото себе си познаваме, дотолкова схващаме живота. Външният - отразява вътрешния и му влияе отвън-навътре. Четем автори, синхрониращи с вътрешния ни процес. Работим, следваме цели, в партньорски отношения сме, отговарящи на вътрешната ни честота, осъзнаване, себепознание. 
    Готови формули и да се дадат, те ще бъдат тези на даващия, не на питащия. Ако ти кажа, че един Оробиндо, Ани Безант, теософията или Учителят Дънов дават точна, детайлна космогония, но и силни, психотерапевтични себепознавателни пътища, това би било споделяне на мой път, нищо повече. 
    А сега не търсиш ли отново външна валидация, през същата детска зависимост и нагаждане, даващи външна опора...? Многократно споменаваш "приятелят ми така мисли, в това вярва или не вярва..." Докато центърът е отвън, сме деца, несъзнавано вкопчващи се в другия компенсаторно, за да избягаме от несигурната си привързаност (виж в уикипедия за това - Боулби, Ейнсуърт...) отвътре. 
    Намирането на тази вътрешна сигурност променя всичко. Изгражда се през трансферно базирана психотерапия, систематично следвана колкото е нужно. Такава терапия определено не е "пробвах..., минала съм през...", а е дълбочина на себесвързване и себеразбиране, променящи възприятието за живота и качеството му драстично. 
    Има здрава духовност (клик) и тя далеч не винаги е свързана с външната религиозност. 
    Маса хора имат нужда от външна йерархия, от това някой да им каже "това е така!"... Нужда от външни татко и мама в образа на проповедник или еди какъв си гуру, които вместо да стимулират самостойна автономност, подхранват инфантилната зависимост, импрегнирана с тревожни вярвания. 
    Оказва се, че приятелят ти всъщност е един здраво вярващ човек, който обаче не нарича основата на живота Бог, а вселена... И е прав в разсъжденията си. 
    Това е стария разговор за свободната воля, за това "Кой съм аз?", "Бог нещо външно ли е?". Вече е воден. Няма същинско аз като тяло, мозък, дори натрупани спомени, енергии, програми и впечталения - всичко това е преходност, следователно нереалност. Всичко зависи от мен, но от мен като неделима част от Бога (вселената, Дао, Дхарма...). Тоест, доколкото сме единни с Бога, дотолкова ни има, дотолкова сме зрели, свободни, творящи, истински, а не пинокиовци на въглеродна основа... Не някакъв външен Бог, а психодуновен, вътрешен. Единението с него преминава през чисто психичното преработване на характеровата несигурност. Достатъчно продължителната и качествена психотерапия, е част от този вътрешен път. Самият живот се явява най-силният психотерапевт, когато умеем да го слушаме и чуваме... 
    Да, трябва ти. И да, има го. И да, лабилната циклотимия се овладява освен в достатъчно продължително, трансферно базирано психотерапевтично отношение в лична и групова психотерапия (в които незрелите пси механизми на идеализация, девалюация, проективна идентификация и т.н., се осъзнават и дезавтоматизират...), през систематична здрава практика на молитва и медитация, в които разбирането е различно, както споменавам по-горе. Тук постепенно количеството прераства в качество. Каже ли някой: "пробвах, но...", вече е видимо драскането по повърхността и преливането на пусто в празно...
    Не вярваш, да. А това Себе е идентично по същността си и е единно с Вселената, Бога. Да, не някаква външна вселена/ Бог, а вътрешно единение с любовта, мъдростта, творческата свобода.
    Луташ се в крайности. От религиозна зависимост, към магическото мислене на популярните книжки, целящи его угаждане, при също толкова силна откъснатост от здравата духовност и въобще, автономно самоопределяне, както в тези човешки институции, религиите. Но, това е нормален процес - стига да е процес... 
    От позицията на его, откъснато от същината, такова задоволяване се явява отцепена от цялото магия, нежели живот по любовта. Когато обаче намерението за осъществяване на дадени цели идва от Богочовека (забележи, не външна божественост, вселена и т.н.), тогава да - тогава всичко от закона на привличането, подкрепено с активни действия, реализира такива здрави цели. 
     
    Има. Стъпка едно - преобразуване на характеровите страхове, превръщане на несигурната привързаност в сигурна. Оттам потокът на любовта протича. Стъпка две - проба и грешка, все повече даващи отговори "това искам, това не" - съединена с първата стъпка, се получава: познавам се, знам какво искам и как да го постигна, като мисля и действам от сърце и душа, а его умът ми се явява само добър слуга. Тогава, стъпка три - активно продвижение в посока целите, идващи от Теб. 
     
    Да. Дори по-силно да искаш, ще е през компенсаторно надъхване, гонещо никога нестиган морков, като сопата на страховете налага и колкото повече гонене на такова искане, повече сопата "масажира" пси гърбината. Когато несигурността е прегърната, ти сама си мама и татко на себе си, любовта протича, сигурността се загнездява стабилно дълбоко в теб, а съзнателното искане вече не е бягство от страх, а творчески импулс, вдъхновено тласкане към, а не бягане от... 
    Никакъв разрив, никаква пасивност. Здравата духовност е заземена, простичка, много активна и действена. Действеност, стимулирана обаче не от сенки, а от вдъхновената виделина на любовта. А задникът - поти се здраво, при всички положения... 
    Слушал съм човека от клипа. Никъде не съм видял пристрастеност към страданието. Да, приемането му и ученето от него, както и здраво радване на житейските добрини, поравно - диалектика. Тоест, смирена радост, включваща и активно заявяваща потенциала, преминаващ през това смирение. Не и примиренчески мазохизъм при умишлено търсене на страданието, не - но, когато животът го даде, а това е неминуемо, о'к, без прекалено да се впечатляваме, се учим от него толккова, колкото и от удоволствието. Защото любовта е над едното и другото, докато ги обхваща в земната двоичност. 
    Християнството като дума действително замира, не поради ключовите си и смея да кажа, извечни и непреходни, дълбоко психологични принципи, а поради преобръщането на ценностовата система в западния човек... За сметка на това пък, ислямът тепърва ще присъства все повече. А бъдещето не е на тази или онази религия, а на здравата човещина, или по-скоро Богочовещина, която успява да предаде дадена научна, религиозна, изкуствоведска, културална или друга система. 
    Та, християнството като социална байпасна псевдодуховност действително отмира. Ядрените му принципи обаче, са отвъд тези социални процеси и присъстват в много други системи, без значение как се наричат. 
    Въпросът всъщност е доколко в теб го има. Доколкото в теб, дотолкова го виждаш и наоколо си. Отново стигаме до чист психичните съдържания и процеси на несигурност, проектирана навън, или на базисна сигурност, разтваряща пътя на любовта, а оттам и осъзнаването ѝ в живота. 
    Горното отговаря и на следващите разсъждения за себеобичането. Не е от его решение - насила обич не става. От стапянето на въпросната базисна несигурност следва това провявяване на любовта - тя просто протича. 
    ...
    Пиша горното не само като отговор на автора на темата, а като разсъждение върху добри, ключови насоки. Благодаря за тази възможност! 
    За много години!
  22. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from asia_ in срамежливост   
    Сесиите НЛП са част от справянето, но само с тях няма да стане. Прочети всяка от статиите от тук. Сама ще видиш, че стъпки има. Може и сама, ако можеш сама. Успехи!
  23. Like
    Орлин Баев reacted to Донка in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Ще си позволя да споделя един съвсем пресен пример по темата. Той сякаш се случи, за да ми даде не само отговора, но и един съществен въпрос, който всъщност е пътят към отговора. Та въпросът е: "Да повярваш в себе си - в КОЕ себе си?"
    Тази сутрин се вдигам от леглото с ясното вътрешно усещане, че ми е нужна лечебната ми супа от червено цвекло и корени. "Себе си 1" е категорично. "Себе си 2", обаче започва да отлага - сега е рано, нека за обяд и т.н. На кое себе си да повярвам? "Себе си 2" тръгва към лаптопа - важно е.  Аз трябва да реша в кое "себе си" да повярвам, кое да послушам. Разумът надделява и отивам в кухнята. Половин час по-късно съм благодарна и на "Себе си 1" и на проявената разумност.... 
  24. Like
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Има вътрешен път, има и външен. Вътрешният - доколкото себе си познаваме, дотолкова схващаме живота. Външният - отразява вътрешния и му влияе отвън-навътре. Четем автори, синхрониращи с вътрешния ни процес. Работим, следваме цели, в партньорски отношения сме, отговарящи на вътрешната ни честота, осъзнаване, себепознание. 
    Готови формули и да се дадат, те ще бъдат тези на даващия, не на питащия. Ако ти кажа, че един Оробиндо, Ани Безант, теософията или Учителят Дънов дават точна, детайлна космогония, но и силни, психотерапевтични себепознавателни пътища, това би било споделяне на мой път, нищо повече. 
    А сега не търсиш ли отново външна валидация, през същата детска зависимост и нагаждане, даващи външна опора...? Многократно споменаваш "приятелят ми така мисли, в това вярва или не вярва..." Докато центърът е отвън, сме деца, несъзнавано вкопчващи се в другия компенсаторно, за да избягаме от несигурната си привързаност (виж в уикипедия за това - Боулби, Ейнсуърт...) отвътре. 
    Намирането на тази вътрешна сигурност променя всичко. Изгражда се през трансферно базирана психотерапия, систематично следвана колкото е нужно. Такава терапия определено не е "пробвах..., минала съм през...", а е дълбочина на себесвързване и себеразбиране, променящи възприятието за живота и качеството му драстично. 
    Има здрава духовност (клик) и тя далеч не винаги е свързана с външната религиозност. 
    Маса хора имат нужда от външна йерархия, от това някой да им каже "това е така!"... Нужда от външни татко и мама в образа на проповедник или еди какъв си гуру, които вместо да стимулират самостойна автономност, подхранват инфантилната зависимост, импрегнирана с тревожни вярвания. 
    Оказва се, че приятелят ти всъщност е един здраво вярващ човек, който обаче не нарича основата на живота Бог, а вселена... И е прав в разсъжденията си. 
    Това е стария разговор за свободната воля, за това "Кой съм аз?", "Бог нещо външно ли е?". Вече е воден. Няма същинско аз като тяло, мозък, дори натрупани спомени, енергии, програми и впечталения - всичко това е преходност, следователно нереалност. Всичко зависи от мен, но от мен като неделима част от Бога (вселената, Дао, Дхарма...). Тоест, доколкото сме единни с Бога, дотолкова ни има, дотолкова сме зрели, свободни, творящи, истински, а не пинокиовци на въглеродна основа... Не някакъв външен Бог, а психодуновен, вътрешен. Единението с него преминава през чисто психичното преработване на характеровата несигурност. Достатъчно продължителната и качествена психотерапия, е част от този вътрешен път. Самият живот се явява най-силният психотерапевт, когато умеем да го слушаме и чуваме... 
    Да, трябва ти. И да, има го. И да, лабилната циклотимия се овладява освен в достатъчно продължително, трансферно базирано психотерапевтично отношение в лична и групова психотерапия (в които незрелите пси механизми на идеализация, девалюация, проективна идентификация и т.н., се осъзнават и дезавтоматизират...), през систематична здрава практика на молитва и медитация, в които разбирането е различно, както споменавам по-горе. Тук постепенно количеството прераства в качество. Каже ли някой: "пробвах, но...", вече е видимо драскането по повърхността и преливането на пусто в празно...
    Не вярваш, да. А това Себе е идентично по същността си и е единно с Вселената, Бога. Да, не някаква външна вселена/ Бог, а вътрешно единение с любовта, мъдростта, творческата свобода.
    Луташ се в крайности. От религиозна зависимост, към магическото мислене на популярните книжки, целящи его угаждане, при също толкова силна откъснатост от здравата духовност и въобще, автономно самоопределяне, както в тези човешки институции, религиите. Но, това е нормален процес - стига да е процес... 
    От позицията на его, откъснато от същината, такова задоволяване се явява отцепена от цялото магия, нежели живот по любовта. Когато обаче намерението за осъществяване на дадени цели идва от Богочовека (забележи, не външна божественост, вселена и т.н.), тогава да - тогава всичко от закона на привличането, подкрепено с активни действия, реализира такива здрави цели. 
     
    Има. Стъпка едно - преобразуване на характеровите страхове, превръщане на несигурната привързаност в сигурна. Оттам потокът на любовта протича. Стъпка две - проба и грешка, все повече даващи отговори "това искам, това не" - съединена с първата стъпка, се получава: познавам се, знам какво искам и как да го постигна, като мисля и действам от сърце и душа, а его умът ми се явява само добър слуга. Тогава, стъпка три - активно продвижение в посока целите, идващи от Теб. 
     
    Да. Дори по-силно да искаш, ще е през компенсаторно надъхване, гонещо никога нестиган морков, като сопата на страховете налага и колкото повече гонене на такова искане, повече сопата "масажира" пси гърбината. Когато несигурността е прегърната, ти сама си мама и татко на себе си, любовта протича, сигурността се загнездява стабилно дълбоко в теб, а съзнателното искане вече не е бягство от страх, а творчески импулс, вдъхновено тласкане към, а не бягане от... 
    Никакъв разрив, никаква пасивност. Здравата духовност е заземена, простичка, много активна и действена. Действеност, стимулирана обаче не от сенки, а от вдъхновената виделина на любовта. А задникът - поти се здраво, при всички положения... 
    Слушал съм човека от клипа. Никъде не съм видял пристрастеност към страданието. Да, приемането му и ученето от него, както и здраво радване на житейските добрини, поравно - диалектика. Тоест, смирена радост, включваща и активно заявяваща потенциала, преминаващ през това смирение. Не и примиренчески мазохизъм при умишлено търсене на страданието, не - но, когато животът го даде, а това е неминуемо, о'к, без прекалено да се впечатляваме, се учим от него толккова, колкото и от удоволствието. Защото любовта е над едното и другото, докато ги обхваща в земната двоичност. 
    Християнството като дума действително замира, не поради ключовите си и смея да кажа, извечни и непреходни, дълбоко психологични принципи, а поради преобръщането на ценностовата система в западния човек... За сметка на това пък, ислямът тепърва ще присъства все повече. А бъдещето не е на тази или онази религия, а на здравата човещина, или по-скоро Богочовещина, която успява да предаде дадена научна, религиозна, изкуствоведска, културална или друга система. 
    Та, християнството като социална байпасна псевдодуховност действително отмира. Ядрените му принципи обаче, са отвъд тези социални процеси и присъстват в много други системи, без значение как се наричат. 
    Въпросът всъщност е доколко в теб го има. Доколкото в теб, дотолкова го виждаш и наоколо си. Отново стигаме до чист психичните съдържания и процеси на несигурност, проектирана навън, или на базисна сигурност, разтваряща пътя на любовта, а оттам и осъзнаването ѝ в живота. 
    Горното отговаря и на следващите разсъждения за себеобичането. Не е от его решение - насила обич не става. От стапянето на въпросната базисна несигурност следва това провявяване на любовта - тя просто протича. 
    ...
    Пиша горното не само като отговор на автора на темата, а като разсъждение върху добри, ключови насоки. Благодаря за тази възможност! 
    За много години!
  25. Like
    Орлин Баев reacted to Василена Христова in Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно   
    Здравей!
    Със сигурност не е лека задача, но мисля, че е най-важната в живота на всеки един от нас и най-ценната.
    Наскоро се запознах с историята на младо момче, което употребява наркотици, а с приятелката му очакваха първото си дете. За съжаление го изгубиха. После се разделиха. 
    Споделям тази случка, за да ти дам пример, че ако нямаш устойчива ценностна система, лични принципи и самоуважение, респект към света и природата, не би била способна да се справяш с живота и неговите предизвикателства.
    Пътя може да бъде чрез психотерапия,книги,бързи терапевтични техники,спорт...всички усилия и работа са от теб, избора пак е твой относно методите. Но си заслужават. Казвам ти го като човек, извървял пътя. Днес единствено бера плодовете.
    Весела Коледа !
×