Орлин Баев

Е, тук потребителите не са клиенти - липсва финансова печалба, а принципите не са изцяло пазарни. Сърдечно приятелски са. Но, има резон, когато клиент се замени със съратник, съфорумник, събеседник и т.н. 

Понастоящем форумът е обект на спам - някой с добри технически познания хаква и автоматизирано поства рекламни теми и мнения. Няма кой да погледне в техническата поддръжка на по-базисно ниво и спре процеса - вече доста време си тече, а пълна неангажираност. Последните дни съм изтрил стотици спам мнения и теми - поне там, до където имам достъп. Едно по едно, ръчно - нямам нито техническите познания, нито достъпа за по-мащабна намеса. А честно казано, не ми е и работата да разбирам от компове и кодове - не е моето нещо - непредизвикващо и скучно ми е ...
Запитах се - какво символично и синхронично изразява този спам симптом в общата картина на динамиката на този сайт?! Досега в такъв мащаб не се е случвал. Или е, но са били парирани такива опити от адекватна техническа намеса, от присъстващи емоционално, ментално и поведенчески админи, вършещи започнатото от самите тях. Сайтът е на 16 години - не е малко. Аз участвам активно от 14 - не е малко... Такова наводняване със спам е нямало, не е било допускано. Та, какво става?
Симптомът в една невроза (или заболяване) изкривено изразява липси, нужди, дефицити, слаби и нуждаещи се от внимание звена в тази система. Ето го този масиран спам - стотици теми и мнения, автоматично генерирани от човек с технически умения и настъпателна липса на скрупули. Символично какво ни казва това? Аз виждам две неща:
- Липса на централизирано админ присъствие, което както технически, така и като енергия, да задвижва процесите около заряда си - мотивационен, виртуално социален, грижовно поддръжнически, структурирано развитиен и т.н. Пасивност, оттегляне, неналичие на такава емоционална вплетеност в процеса на сайта от админен център. 
- Липса на потребителска активност, случваща се поради проективните идентификации, идващи от горния фактор (извън социални мрежи и т.н. извинения). 
......
Симптомът ни показва неща: активен е, насища, смело поставя присъствието си, не се съобразява с ответните реакции, но ги предизвиква безжалостно и се заявява. Да, симптом е, не му се радваме твърде - но, можем да видим посланията му. Липсва активност, защото дълго време бе кастрирана проявата ѝ, под презумпции за чистота, явяващи се псевдодуховен байпас, превърнал сайта в изключително пасивен. Пасивност, енергийно тръгваща от оттеглянето на създателите му и динамиката в самите тях, пренасяна през отношението им във форума. Просто проследявам - не влагам емоция. Нямам претенции за правота или изчерпателност. 

Здравейте,
минавам само да споделя накъде се движа, ей, така, ако мога да съм посока за някого.
Минаха почти 3 години откак ПА и тревожността влезе трайно в живота ми. Е, живеем си, хей така двечките, добре сме си! В събота имах щедро посещение от нея и само набързо да ви разкажа:
Относно тревожните ми състояния, тук са…Вплитат се едно в друго, ту съм ок, ту ме люшка… Най-странното е, че центъра ми е точен и балансиран, просто тялото ми се увлича в една тънка фонова тревожност, която на моменти е мега неприятна, но аз я нося на гърба си и в гърлото. Точно като товар, който ту ми е удобен, ту става непоносимо тежък. Стяга ми гърлото, сковава  челюстта ми, главата ми е в менгеме, стомаха ми вибрира, ръце и крака ми са неконтролируеми или поне така се чувстват, цялото ми тяло носи един непосилен товар… И след малко я ескалира до нетърпимост с усещания за налягане навсякъде по тялото, ту изчезва до една мека нирвана… и така до безкрай?!! Какво е това състояние?! Просто адреналин ли е? Тревога? Заболяване?! Все се питам. И после си казвам, хей, нали и вчера имаше тревога, умря ли, не си, я живей и...

Та в събота имах мощна паник атака като изригване на атомна бомба. Не бях имала такава отдавна, да кажа месеци. Но се справих безумно чудесно, направо се гордея със себе с!  Такъв дух запазих, или поне така го чувствам, но се гордея със себе си, със силата на справянето си с тези състояния… Та както си лежах на дивана в един прекрасен съботен следобед и гледах клипчета в тубата, изведнъж във вътрешностите ми се надигна една мощна вълна от цунами, сърцето ми заподскача лудо, станах и си казах, ох, паник атака, едно такова уморено и досадно… Станах и тръгнах да пия вода, състоянието явно беше решило да набере мощна скорост и да достигне собственото си кресчендо и го стори. Приближих до мивката да си сипя чаша вода, под тениската ми подскачаше толкова мощно силно от ударите си сърцето ми, че щеше даже да я разкъса. Пих вода, водата започна да се стича драматично по лицето и гърлото ми, защото не можех точно да си улуча устата с чашата от треперещите ми ръце. Обля ме гигантско количество енергия, започнах да дърпам да изхлузя суитчъра си, вървях бавно из стаята и дишах мощно. Едва си свалих суитчъра. Останах по мокра около гърлото тениска. Показах се на терасата, духаше, от вятъра ми стана по-добре. Взех и две таблетки мента и валериан. Само това съм вземала винаги. Най-вече заради жеста да изпия някакъв лек, едва ли заради друго. Дишах, едва, но дишах, опитвах се по схемата 4-7-8 да нормализирам сърдечния си ритъм и да контролирам дишането. Донякъде успявах, донякъде не…  И изведнъж всичко, както дойде, така и спря и изчезна, почти изведнъж. Всичко да е продължило 5-7 минути, но както винаги ми се стори епохи. И се успокой! Стана ми студено, както винаги след тези емоции. Но признавам, през цялото време бях на ръба да се отдам на страстта на страха, но ми беше банално вече, един балансиран и нов център в мен ме държеше спокойна и лека, вярвах че каквото и да се случва с мен, е правилно. Въпреки бягащите въпроси – това ли беше, свършвам ли, така ли ще умра, инфаркт ли е, може би инсулт, припадам, аз ли съм??? …аз бях един верен и държащ ме в кондиция център на търпение и спокойствие. Вярвах! Вярвах в правилното решение за мен от Вселената!

Да споделя. че вече почти две години не спирам редовно да се натоварвам ежедневно със някакъв спорт, тичане, бързо ходене, по 5-6 км, всеки ден, 5 дни в седмицата. Медитирам почти всяка сутрин за по 10-15 минути или колкото мога. Ей, така сядам преди да стартира деня ми, се отпускам в нищомислене или ако не успея нищо да не мисля, седя и си наблюдавам мислите. Не знам какво точно правя, не мога да му слагам етикети, но често достигам до едно блажено състояние, което когато се взривя от емоциите си, ме носи според мен отново, една спокойна и центрирана среда, която е толкова постоянно, че ... И това правя, не изисква нищо, не ми струва нищо, просто ме кара да се чувствам добре в кожата си, да съм аз, да съм спокойна, когато имам безпокойство и да вярвам!
Поздрави,
 
 

За жалост имаш право. От вчера опитвам да пиша на модераторите, но не мога-блок. Тъжно ми е, че се случва. Порталът е едно мое си, чисто местенце и ми е тъжно, че се случва това със спама.

Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия  и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения....
Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря:
1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси
2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм
3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети
4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя
Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !

Понастоящем форумът е обект на спам - някой с добри технически познания хаква и автоматизирано поства рекламни теми и мнения. Няма кой да погледне в техническата поддръжка на по-базисно ниво и спре процеса - вече доста време си тече, а пълна неангажираност. Последните дни съм изтрил стотици спам мнения и теми - поне там, до където имам достъп. Едно по едно, ръчно - нямам нито техническите познания, нито достъпа за по-мащабна намеса. А честно казано, не ми е и работата да разбирам от компове и кодове - не е моето нещо - непредизвикващо и скучно ми е ...
Запитах се - какво символично и синхронично изразява този спам симптом в общата картина на динамиката на този сайт?! Досега в такъв мащаб не се е случвал. Или е, но са били парирани такива опити от адекватна техническа намеса, от присъстващи емоционално, ментално и поведенчески админи, вършещи започнатото от самите тях. Сайтът е на 16 години - не е малко. Аз участвам активно от 14 - не е малко... Такова наводняване със спам е нямало, не е било допускано. Та, какво става?
Симптомът в една невроза (или заболяване) изкривено изразява липси, нужди, дефицити, слаби и нуждаещи се от внимание звена в тази система. Ето го този масиран спам - стотици теми и мнения, автоматично генерирани от човек с технически умения и настъпателна липса на скрупули. Символично какво ни казва това? Аз виждам две неща:
- Липса на централизирано админ присъствие, което както технически, така и като енергия, да задвижва процесите около заряда си - мотивационен, виртуално социален, грижовно поддръжнически, структурирано развитиен и т.н. Пасивност, оттегляне, неналичие на такава емоционална вплетеност в процеса на сайта от админен център. 
- Липса на потребителска активност, случваща се поради проективните идентификации, идващи от горния фактор (извън социални мрежи и т.н. извинения). 
......
Симптомът ни показва неща: активен е, насища, смело поставя присъствието си, не се съобразява с ответните реакции, но ги предизвиква безжалостно и се заявява. Да, симптом е, не му се радваме твърде - но, можем да видим посланията му. Липсва активност, защото дълго време бе кастрирана проявата ѝ, под презумпции за чистота, явяващи се псевдодуховен байпас, превърнал сайта в изключително пасивен. Пасивност, енергийно тръгваща от оттеглянето на създателите му и динамиката в самите тях, пренасяна през отношението им във форума. Просто проследявам - не влагам емоция. Нямам претенции за правота или изчерпателност. 

Здравейте,
на какво доучват???
При мен направо ме учат за първи път...
Научиха ме на търпение, постоянно търпение към всеки и всичко. Преди тях бях капризна, неуверена, нетърпелива. Сега - о, всяка изнервяща ситуация, всеки момент или човек, нищо не може да ме разколебае. Достигнах ново на търпение и приемане, е, може и още, но със сегашното си търпение, живея по-леко, по-спокойно, по-добре.
Научиха ме, че нищо не зависи от мен. НИЩО. Аз съм една малка прашинка за Вселената, колкото обича дървото в двора ми, толкова и мен.
Научиха ме, че собствената ми създадена от мен самата значимост, е смешна. Сега...сега се смея на пиедестала, на който съм стояла толкова години.
Научих /тук все още мога да постигна успехи/ на приемане на самата мен, на уникалността ми и на отказа към другите, когато трябва да отстоя себе си. Все още трудно и директно не мога да кажа не, не мога да откажа....но, не мисля че така ще остане...
Всичко тези уроци ги взех за времето на поне 4 семестъра, хахахаха... Вече може да се каже, че съм студентка 3-ти курс в училището на ПА....
Уча, по-уверена съм, не се плаша, снишавам се, отпускам се и вярвам!
Поздрави,
 

Здравейте минавам да споделя с вас моята радост , родих дъщеричка, вече си имам две прекрасни дечица и заради тях съм длъжна да продължа напред и да се справя.Не бях ви разказала за един сън, преди около година, в който се намирах в нещо като затвор, много тъмно и подтискащо място , появи се едно много хубаво момиченце, аз хем плачех ,хем бях щастлива, прегръщах я и я целувах.Каза ми, че когато дойде всичко ще се оправи.Когато се събудих, мислих, че това е детенцето, което загубих, после мислих, че това е моето АЗ .Сега когато забременях знаех че ще е момиченце, сигурна бях.И ето я моята Валерия.Вярвам ,че всичко скоро ще свърши, естествено мислите се насочиха и към нея, но се опитвам да не анализирам.В момента това което ме мъчи е, че не мога да и се радвам, тази апатия , но знам че ще отмине всичко.

Ами, аз с моето ОКР си говоря.Това е най- добрият начин да го победя..Например, то ми казва,че ще полудея и убия семейството си, а , аз му казвам,че това е детската ми мечта.Така, то разбира,че не ме е страх от него и си подвива опашката.

Елеазар представя духа на Учителя, при това не по буквата, а в същността му! 

Здравейте!
За първи отговарям на друга тема, но някак почувствах че така трябва.
  До сега бях в кухнята. Готвех. Седнах на стола и се загледах в една точка навън, защото за пореден път натрапчивите мисли обсебиха съзнанието ми и ме накараха за хиляден път да повярвам, че имам шизофрения, тежка депресия, високо кръвно и куп милион болести. Ако ме видите ще си кажете, че нямам никакви проблеми в живота си. Както и да е. Но е факт - тези натрапчиви мисли обсебват цялото ми съществуване и влияят на качеството ми на живот на макс. До сега съм посещавала терапевт само заради силните панически пристъпи, с които се борех преди години. И успях да се преборя по някакъв начин без лекарства. Истината е, че тогава попаднах на един форум и видях, че има и други като мен със същите проблеми и някак ми олекна. Да, аз страдам от натрапчиви мисли в живота си, в кухнята, докато работя, в метрото, в автобуса. Днес си помислих, че в мен се е вселил демон, защото според майка ми и мъжа ми е така... И после ми стана смешно. Казах си ''Ето! Шизофреник съм!'' това е.... И си казах, че освен всичките милиони физически болести, имам и всичките милиони психически! И после си казах ''Ехаа! Направо съм за някаква лаборатория!'' Напоследък изпитвам и внезапни прстъпи на силен гняв и след това наранявам жестоко с думи близките си, които едновременно с това ги обвинявам. После ми става жал и се чувствам като един лош човек. Страдам от ниско самочувствие, комплекси за малоценност и изобщо е една каша...По време на тези натрапчиви мисли не виждам светлото бъдеще... Казвам си ''Ето! Имам и тежка депресия!'' Страдам и от хипохондрия. Личната ми лекарка като ме види само и ѝ става лошо. Минала съм през абсолютно всички отделения във Военна болница в София за изследвания на сърцето, белите дробове, костите, главата...
А истината е, че всичко това са някакви скапани мисли! Аз лично си ги представям като бурени, понякога като някакъв черен дим в главата си. Нямам идея дали е ОКР или както там му се вика. Странно е как изведнъж спират. Явно и те се изморяват да бушуват в главата и спират. Лично аз съм в началото на пътя си да осъзная, че всичките ми проблеми идват именно от тези мисли! Не знам точно къде съм по пътя, но е факт, че го виждам пред мен и се успокоявам, виждайки тези теми в този форум, че по пътя има и други хора и че не съм само аз в гората с бурените и урагана от мисли!
Стискам палци да се  научим по-скоро да контролираме тези мисли и да заживеем един балансиран живот!
Поздрави!

Дълго време в живота си не споделях реално нищо свое съкровено. Първо, защото бях мега задръстен и аз самият нямах достъп до него поради купищата страхове и второ, дори да се промъкваше някаква част от Мен към социалното ми его и персона, поради огромния страх от унижено отхвърляне. След време изчистих доста и тогава пък станах свръхразкрит, с всички. Съответно, много ценни и качествени приятелства и хора се появиха, както и мноо неразбиране и усещането, че съм дал най-дълбоко ценното си на тотално неразбиращи, невиждащи и низвергващи го. Та, стигнах по някое време до нещо като баланс - много отворена и изцяло сърдечна искреност пред които я виждат и резонират. Пред другите: отново обич отвътре, а отвън, с мярка и по адекватен начин, доколкото и аз и те имаме реално нужда и ако и както. Като в библията: бисерите, на виждащите ги със сърдечните си очи, а на грухтящите (но офенс) ярма и трици, а отвътре отново обич. Поне принципът е такъв - а че сме малки хорица с тонове кусури, така си е...

За да не правя реклама, препоръчвам ти следното. Разгледай сайтовете с психотерапевти. Вече са хиляди. Почувствай такъв, който ти резонира. Нека има и вечерна ежеседмична група и нека прави периодични уикендни работилници. Поработи с него, разкрий асертивността си! 

Явно обичаш народът да се върти около хистеричния ти "сфинктер", засмукващ внимание към теб "горкана"... Не те познавам лично, но се надявам да си преобладаващо обсесивна и по-малко хистерична (по-лесно се работи). За това ще говорите с терапевта ти. Аз също ти благодаря за липсата на влагане на интелект и скачането към нагодени заключения. Все пак днес е ден за прошка. Прощавам, прости. 
Надявам се, все пак се опитваш да задействаш когнитивния си капацитет, за да проследиш написаното отвъд хистеричната си натрапливост. Шанс за развитие на психоза има при всеки от 8-тте милиарда земни жители. Това, че има такъв шанс обаче, няма нищо общо с натрапливото страхуване от това, а с генетични фактори, изразяващи лична съдба. 
Самосъжаляваш се... Такова самосъжаление, е горд израз на липса на доверие в живота, себе си, съдбата, Бога... В психотерапията няма да се успокоявате, задоволяващо поддържайки его гордостта, а ще се учите на разбиране, интензивно образно скачане право в ядрото на страхуваното с треперене на макс, смирено доверявайки се отвъд невротичния контрол, ще визуализирате, медитирате. Постепенно идва успокояване, но не "транквилантно" замазващо, а обучително - преобразуващо те до смел, обичащ, по-широк като душа човек! 
Пожелавам ти не гордо самосъжалителен рев, а смирено учене! Защото психотерапията е не толкова лечение, колкото преобразуващ, акордиращ с пулса на Бога, учебен процес! 
 

За мен отдавна не е тъжна. Обичам майка си такава, каквато е - искрено, без да искам да я променям или да имам очаквания към нея. 
Ще се отприщи. Камино, Италия, изнасянето в друго жилище - външни случвания, но отразяващи вътрешния ти импулс към развитие. 
Правиш го, защото се чувстваш длъжна пред големия друг, ти малката. Не си нито длъжна, нито малка. Проследявайки автоматизирания си мисловен процес и дезавтоматизирайки го, ще промениш и себеусещането, и поведението си. 
Познавам мнозина, минали го по няколко пъти. Добро рекламно клише е. Има си автобуси там, хостели, всичко - голям бизнес си е, продаван през романтични илюзии. Но е добро клише и ще ти е от полза. Пътуванията са един външен начин за пътешествието навътре, което вече протича в теб. 
Gotta do it your way, just so! Cordial hugs!  

Фаличната фаза още е известна като етап на съперничеството, в което детето се учи да бъде или не лидер всред останалите деца, да управлява и води, надмогва и се налага, но вече не толкова и само силово, а чаровно, манипулативно, с печелене на другия. Не е толкова буквално фалична фаза - полова система. 
Изтласкването е основен механизъм... Интелектуализацията като главен защитен механизъм присъства при т.н. орален характер. Етиологията: или в най-ранните месеци, до една годинка, инфантът се е чувствал необгрижван и необичан, или в по-късна възраст е бил твърде свръхпротектиран. И в двата случая автономността на егото, главен елемент от която е наситеността с безусловна любов и вярването "Обичам се, простозащото ме има!", отсъства. При свръхпротекцията и свръхобрижването, защото се случват поради задушаващото и всъщност втнемащо любовта и вярата в живота, себе си и другия проективно натрапване на майчините страхове, с които детето се идентифицира. Страхове от изоставена необичаност, идентични на тези от другия вариант със студената необгрижваща мама, залагаща същото в първата година след раждането. При ужаса от самота, инфантът/ детето се захваща за интелекта, като винаги присъстващ, като ментален биберон, за който винаги може да се хване и няма как да го изостави. 
"Защитните" механизми са автоматизирана психична динамика - колкото повече се случват несъзнавано, толкова това, от което уж защитават, се поддържа. Осъзнаването им дава шанс за дезавтоматизирането и съзнателното преработване на травматичните съдържания. 
Хипохондрията - забелязал съм, че какъвто и характер и динамика да я поддържат, при проследяването на основата ѝ, винаги се стига до този шизоидно-орален ужас от самотно изоставяне, безсилие, нараняване, злоупотреба и смърт. Самото ѝ поддържане е свързано с вторичната печалба: "Загубя ли хипохондричния си страх, аз (или близките), ще умра(т)!" Осъзнаването и реструктурирането на това вярване е важно за целия развой от терапията. Оказва се, че самата хипохондрия е защитен механизъм (хипохондриаза), който макар и болезнен, е несъзнавано приеман за ценен и животоспасяващ, а затова и всъщност искан несъзнавано, каквото и съзнателно да твърди човекът. Отделно, при тази първична работа с хипохондрията, се установява, че този шизоидно-орален ужас, е регрес и фиксация в по-ранен онтогенетичен етап, а основната характерова структура и конфликти, могат да са различни - трябва, но не мога, а и не е редно, искам, но не трябва (ригдност), трябва да се нагодя към значимия друг, пренебрегвайки себе си (садо-мазо), на всяка цена трябва да властвам и съм по-силен, но много ме е страх, че съм много слаб (психопатност)... Както и орален, шизоиден или шизоидно-орални характери, при които регрес липсва, понеже хипоходриазата единствено измества психичния процес във фантомната фиксация в болести, символично изразяващ типичните тук характерови травми. 

Всъщност човекът е бил искрен и просто е искал да си поговорите откровено.. А вярванията, които споделяш, твои са си (отхвърлена, изоставена, разочарована...)...

За мен отдавна не е тъжна. Обичам майка си такава, каквато е - искрено, без да искам да я променям или да имам очаквания към нея. 
Ще се отприщи. Камино, Италия, изнасянето в друго жилище - външни случвания, но отразяващи вътрешния ти импулс към развитие. 
Правиш го, защото се чувстваш длъжна пред големия друг, ти малката. Не си нито длъжна, нито малка. Проследявайки автоматизирания си мисловен процес и дезавтоматизирайки го, ще промениш и себеусещането, и поведението си. 
Познавам мнозина, минали го по няколко пъти. Добро рекламно клише е. Има си автобуси там, хостели, всичко - голям бизнес си е, продаван през романтични илюзии. Но е добро клише и ще ти е от полза. Пътуванията са един външен начин за пътешествието навътре, което вече протича в теб. 
Gotta do it your way, just so! Cordial hugs!  

За мен отдавна не е тъжна. Обичам майка си такава, каквато е - искрено, без да искам да я променям или да имам очаквания към нея. 
Ще се отприщи. Камино, Италия, изнасянето в друго жилище - външни случвания, но отразяващи вътрешния ти импулс към развитие. 
Правиш го, защото се чувстваш длъжна пред големия друг, ти малката. Не си нито длъжна, нито малка. Проследявайки автоматизирания си мисловен процес и дезавтоматизирайки го, ще промениш и себеусещането, и поведението си. 
Познавам мнозина, минали го по няколко пъти. Добро рекламно клише е. Има си автобуси там, хостели, всичко - голям бизнес си е, продаван през романтични илюзии. Но е добро клише и ще ти е от полза. Пътуванията са един външен начин за пътешествието навътре, което вече протича в теб. 
Gotta do it your way, just so! Cordial hugs!  

Осъзнала си проекциите си - или поне част от тях и донякъде. Защото "Комплкес за малоценност" ми прилича на "Досещам се, че има гниещи ранички, но непознавайки г детайлно, ги слагам под общ знаменател." Осъзнала си, че външният свят не те определя, а отразява вътрешния ти, когато си съзнателна и смела. Или все повече си на път да го съзнаваш и започнеш да имплементираш в житие-битието си! 
Зад творческата красавица, се е ококорило едно зависимо, ревящо от страх от изоставена самота бебе, което за да не бъде низвергнато в необичането, за него равно на смърт, се нагажда мазохистично към важния друг. Така обаче си остава в собствената си бебешка кошарка-каторга, зависещо емоционално симбиотично от значимия, голям друг и ако не губейки се, то силно отнемайки от Себе си. 
Самото интелектуализирано философстване представлява предъвкващ уж защитен механизъм, който подсигурява илюзорно, несиурно усещане за псевдо сигурност. Несигурна сигурност - ходене по крехкия лед на интелекта, над страшното езеро на характеровите невротични интроекти (автоматизирани програми, интернализирани несъзнавани вярвания за света, себе си и другите). Пристяганията в различните телесни зони, тези т.н. мускулни брони, изразяват през соматичния език психични, характерови факти. 
Това, че не те подкрепят, си е тяхна работа. Твоя е да пораснеш, осмелявайки се да заявяваш собствените си цели, посоки, мнения, социално присъствие, дори да противоречат перпендикулярно на тези на близките ти, така челно посрещайки ужаса си от неодобряващо изоставяне, несигурната си амбивалентна привързаност, водещи до най-дълбоките ти емоционални кошмари, които ти предстои психотерапевтично да из-сънуваш осъзнато и смело преработвайки ги, да осъзнаеш, че можеш. Можеш! Можеш да преобразуваш вътрешните си психични програми-"кукички", за които външното отношение на близките ти продължава да се захваща. Преработвайки вътрешните си интроекти в лична и групова психотерапия, се оказва, че външното поведение винаги е служело не да мъчи, а да стимулир аи насочва към тази вътрешна работа. Когато тя е свършена на определен етап, първо, започваш дълбоко да се уважаваш, приемаш, да преживяваш смислена творческа самооценка, през която все по-малко ти е важно мнението на другите, уважавайки своята автентичност! Второ, тези значими други, чувствайки здравите ти граници, самоувереност и себезачитане, странно как, променят отношението си към теб в уважително. Това обаче вече ти е маловажно.
Сега се държиш катомалко бебе, съответно системата ви преподдържа отношение към теб не като към 33 год. жена, а като към детенце, на което трябва да му с екаже и да се наставлява - нали е детенце... 
Знаеш, че не само, че имаш силата да прекъснеш тази порочна верига, но че животът упорито ще те води към тази промяна, докато самостойното ти себезаявяване не стане естествена част от живота ти!
Това е част от изнасящото отговорност навън детско мислене. Неслучайно получаваме точните родители, род, гени и заложби, точно синхрониращи със собствените ни. Поемайки отговорност за живота и съдбата си, я творим активно. Осъзнатите заложености - не са нито добри, нито лоши - такива са, каквито са. Виждаме ги и невинно-безжалостно ги влагаме в пламъка на свободната си воля. Имаш чудесни въглища, прекрасно гориво за този огън! Не се шегувам, нито правя някакво розово пси преформулиране - твърдя това през собствения си огън!
Няма и нужда, освен ако не ти се реве в духа на "Ах, момичета, много ми е зле, кажете какво пиете, как да се отърва от гадните симптоми, защо на мен?"...  Ясно защо, ясно е и как да се променят нещата, а гайдове в тази пътека има, при това знаещи накъде и как! Тревожните атаки само подтикват към извървяването на пътя към духа ти. Сами по себе си са нищо... Или по-скоро, красив тласък към силата ти.
Преди време майка ми изгори няколко чувала книги, които смяташе, че са пълна глупост и ме отклоняват от правия път на средно статистическия работник на поточната линия на сивотата...  Ако не те одобряват, след извървяния път, ще ти е все тая. Ако те одобряват, след лекия автоматичен опит за надуване на супер-его балона, идващ от базисни остатъци от старите когнитивни схеми, бързо ще го пукаш смирено и ...отново ще ти е все тая. Познавайки механизмите на психо и социо отразяване и житейските процеси в някаква степен, казвам че вероятноста за приемане на теб, автентичната и самоуверената, е огромна. Защото даваш съвсем различни несъзнавани послания - на зряла, смела, с емоционална възраст съответстваща на физиологичната. Приемат, не приемат, никакво значение - ти приемаш Живота, за който си слязла и цялото Битие стои зад тази ти зряла позиция, от която ти самата се превръщаш в мама и татко на страховете си, успокоени до брилянтна смелост така, както въгленът став ана диамант, ползвайки нужното му налягане! 
По-горе загатнах как! Имам писани няколко хиляди сраници как и какво в блога си. Те рядко обаче заменят живия психотерапевтичен процес - по-скоро подготвят, насочват към него!
Вярвам в теб!

Осъзнала си проекциите си - или поне част от тях и донякъде. Защото "Комплкес за малоценност" ми прилича на "Досещам се, че има гниещи ранички, но непознавайки г детайлно, ги слагам под общ знаменател." Осъзнала си, че външният свят не те определя, а отразява вътрешния ти, когато си съзнателна и смела. Или все повече си на път да го съзнаваш и започнеш да имплементираш в житие-битието си! 
Зад творческата красавица, се е ококорило едно зависимо, ревящо от страх от изоставена самота бебе, което за да не бъде низвергнато в необичането, за него равно на смърт, се нагажда мазохистично към важния друг. Така обаче си остава в собствената си бебешка кошарка-каторга, зависещо емоционално симбиотично от значимия, голям друг и ако не губейки се, то силно отнемайки от Себе си. 
Самото интелектуализирано философстване представлява предъвкващ уж защитен механизъм, който подсигурява илюзорно, несиурно усещане за псевдо сигурност. Несигурна сигурност - ходене по крехкия лед на интелекта, над страшното езеро на характеровите невротични интроекти (автоматизирани програми, интернализирани несъзнавани вярвания за света, себе си и другите). Пристяганията в различните телесни зони, тези т.н. мускулни брони, изразяват през соматичния език психични, характерови факти. 
Това, че не те подкрепят, си е тяхна работа. Твоя е да пораснеш, осмелявайки се да заявяваш собствените си цели, посоки, мнения, социално присъствие, дори да противоречат перпендикулярно на тези на близките ти, така челно посрещайки ужаса си от неодобряващо изоставяне, несигурната си амбивалентна привързаност, водещи до най-дълбоките ти емоционални кошмари, които ти предстои психотерапевтично да из-сънуваш осъзнато и смело преработвайки ги, да осъзнаеш, че можеш. Можеш! Можеш да преобразуваш вътрешните си психични програми-"кукички", за които външното отношение на близките ти продължава да се захваща. Преработвайки вътрешните си интроекти в лична и групова психотерапия, се оказва, че външното поведение винаги е служело не да мъчи, а да стимулир аи насочва към тази вътрешна работа. Когато тя е свършена на определен етап, първо, започваш дълбоко да се уважаваш, приемаш, да преживяваш смислена творческа самооценка, през която все по-малко ти е важно мнението на другите, уважавайки своята автентичност! Второ, тези значими други, чувствайки здравите ти граници, самоувереност и себезачитане, странно как, променят отношението си към теб в уважително. Това обаче вече ти е маловажно.
Сега се държиш катомалко бебе, съответно системата ви преподдържа отношение към теб не като към 33 год. жена, а като към детенце, на което трябва да му с екаже и да се наставлява - нали е детенце... 
Знаеш, че не само, че имаш силата да прекъснеш тази порочна верига, но че животът упорито ще те води към тази промяна, докато самостойното ти себезаявяване не стане естествена част от живота ти!
Това е част от изнасящото отговорност навън детско мислене. Неслучайно получаваме точните родители, род, гени и заложби, точно синхрониращи със собствените ни. Поемайки отговорност за живота и съдбата си, я творим активно. Осъзнатите заложености - не са нито добри, нито лоши - такива са, каквито са. Виждаме ги и невинно-безжалостно ги влагаме в пламъка на свободната си воля. Имаш чудесни въглища, прекрасно гориво за този огън! Не се шегувам, нито правя някакво розово пси преформулиране - твърдя това през собствения си огън!
Няма и нужда, освен ако не ти се реве в духа на "Ах, момичета, много ми е зле, кажете какво пиете, как да се отърва от гадните симптоми, защо на мен?"...  Ясно защо, ясно е и как да се променят нещата, а гайдове в тази пътека има, при това знаещи накъде и как! Тревожните атаки само подтикват към извървяването на пътя към духа ти. Сами по себе си са нищо... Или по-скоро, красив тласък към силата ти.
Преди време майка ми изгори няколко чувала книги, които смяташе, че са пълна глупост и ме отклоняват от правия път на средно статистическия работник на поточната линия на сивотата...  Ако не те одобряват, след извървяния път, ще ти е все тая. Ако те одобряват, след лекия автоматичен опит за надуване на супер-его балона, идващ от базисни остатъци от старите когнитивни схеми, бързо ще го пукаш смирено и ...отново ще ти е все тая. Познавайки механизмите на психо и социо отразяване и житейските процеси в някаква степен, казвам че вероятноста за приемане на теб, автентичната и самоуверената, е огромна. Защото даваш съвсем различни несъзнавани послания - на зряла, смела, с емоционална възраст съответстваща на физиологичната. Приемат, не приемат, никакво значение - ти приемаш Живота, за който си слязла и цялото Битие стои зад тази ти зряла позиция, от която ти самата се превръщаш в мама и татко на страховете си, успокоени до брилянтна смелост така, както въгленът став ана диамант, ползвайки нужното му налягане! 
По-горе загатнах как! Имам писани няколко хиляди сраници как и какво в блога си. Те рядко обаче заменят живия психотерапевтичен процес - по-скоро подготвят, насочват към него!
Вярвам в теб!

Не водят до нищо - вече знаеш. От страх са. Когато тръгнат, позволи си да останеш зад тях, в пораждащите ги конитивни схеми, в страховете си - общувай с тях визуално, молитвено, с обич, сама бидейки родител безусловно обичащ се, както и твърдо и решително поставящ граници. Ползвай аудио сесии нлп - имам доста. Споделила си, хубаво. Казал ти е - не иска нищо засега - малък е, не му се ангажира в този момент. Виж ясно ситуацията, извън собствените ти проектирани очаквания, такава каквато е. 
Вероятно ще прекрачите границата. Каквото и да се случва - нещо по-сериозно или просто прекарване заедно, ползвай ставащото, за да виждаш собствените си вярвания и ги преобразуваш. 
 
В началото и жените и мъжете, се стараят. После, стават себе си... Той самият има д си израства като човек, да става по-стабилен. Такъв е, какъвто е. А ти - ползвай ставащото, за да канализираш импулсите на вярванията си (за които говорим в началото на темата ти), в самостойна самоувереност. Коато си добра компания на себе си, нещата се променят коренно и с партньорските отношения. Появяват се зрели партньори, готови за стабилни отношения, или този до нас, чувствайки ни подсъзнателно, започва или да синхронира със собствената ни зрелост, или отпада! 
 
Ти е нужно да бъдеш! Ти като част от Бога!  

...И да не споделиш явно, ще се чувстват опасенията ти емоционано. Той е на 22, живее му се. Какво иска момче на 22? Отговори си сама... Не е невъзможно и да поиска семеен живот. По-скоро е нормално да поиска - просто светът в който живеем, се отдалечава прогресивно от нормалното, а той е в този свят, какъвто е. А той дава послания за секс, много партньори, разгул, "поживяване" до 30+, че и повече... Зависи от момчето, от качествата му, от вътрешната устойчивост, принципност, стабилност или не, които си носи или не и доколкото... Аз на твоя място бих споделил - ако не иска, нещата поне са ясни - прекарвате си добре и толкова. А ако искаш повече, търсиш други опции. Ако желае семейство - правите го. Има и трети вариант. Когато на нас мъжете ни харесва прекарването с дадена жена, можем да ѝ обещаем какво ли не и с години да я държим "на кукичка", като често обещанията ни са искрени дори за пред нас самите - тоест, можем да сме доста добри в такова заблуждаване... Искаш семейство. Ако и той иска, направете го. Не иска ли, чакането въобще не е сигурно дали ще доведе до такова, но с голяма доза сигурност ще те подхлъзне в старите ти ментални установки и наранявания, накарали те да пишеш тук! Само намеквам, че ако някога следването на някоя цел изисква търпение, в други чакането е проява на автоагресия, а знаещата какво иска жена взема решенията си асертивно!
Сама виждаш, че когато през теб преминава потокът на любовта, преодоляването на старите когнитивни схеми, е лесно, а животът разцъфтява. Когато вчера те прочетох, почувствах този поток през теб, изливащ се между редовете ти и това ме зарадва. Знам обаче и колко неустойчива и илюзорна е тази партньорска, допаминова възпламененост и като козирог, твърде не я надценявам. Устойчивата любов идва от взаимоотношенията ти с Бога - когато през теб тече Бог, когато си проводница, само тогава любовта е устойчиво стабилна! А тя протича, когато старите когнитивни сценарии са упорито преработвани - систематично и настойчиво, интелигентно и постъпателно, докато страховите им и виновни бентове се пропукат и паднат, пометени от дебита на любовта. Та, това е най-важната работа, която имаш (ме) да вършиш(м). 
 

Приятели, пролетта е близо. Искате ли да се видим?
Може през април. Свободни ли сте и кога?

Пролетната среща на Порталци ще бъде в Панагюрище - уикенда 13-14 април. Засега сме запазили Бобековата къща. Ако има желаещи, моля пишете в темата или лично съобщение.