Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    6018
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    254

Репутация Активност

  1. Like
    Орлин Баев got a reaction from kipenzov in Влюбване   
    Четем литература, учеща ни на метакогнитивна осъзнатост, учим се да свързваме вътрешни "точки", да регистрираме автоматичните си мисли, да идентифицираме базисните си вярвания зад тях, да се свързваме с реалността, да "скачаме" в страховете си, да променяме отношението си към тях и да ги обичаме. Научаваме се да ползваме ресурсното трансово състояние, да визуализираме, да се молим реструктуриращо с пси преобразуваща молитва, да медитираме, да продледяваме "червената нишка" от патерни през дългосрочната си памет и да преработваме патерние в адаптивни, да прегръщаме вътрешното си хлапе, което е метафора за дълбоката ни емоционалност, да осъзнаваме телесната репрезентация на емоциите и да работим директно с тях и т.н. и т.н. Можем и сами - отнема повечко време, понякога и доста повече, както и изисква изключително висока мотивация, упоритост, постъпателност, правилни усилия, преминаване през много проби и грешки, лутане...
    Психотерапията катализира и сгъстява процеса силно. 
  2. Like
    Орлин Баев got a reaction from kipenzov in Натрапчиви мисли и Генерализирано Тревожно Разстройство   
    Е, поне знае общата посока. За ефективност е нужно той самият да е изпитал "на гърба" си състоянията, с които работи. Това е реалният личен опит. Този от работилниците, личната терапия и клиничния стаж е важен, но вторичен. Както и учената психологична и психотерапевична теория и практика - нужно е да се присъединят към собственото осъзнаване, осмисляне, преминало през мноо болка известно помъдряване и практическо приложение на тази мъдрост в мислите, чувствата и делата.
    Разбира се, не можем да имаме личен опит във всяко от разстройствата, но все пак е добре да имаме доста богат опит със собствена преработена невротичност и характерови акцентуации - иначе сме само теоретици, усеща се липсата на дълбоко разбиране и резонанс с казусите, плитки сме и мложем да бъдем ефективни само при ограничен кръг от случаи, дотолкова и докъде ние самите сме преживели, познаваме през клетките си и можем да преодоляваме. Както се казва, можем да заведем другите само дотам, докъдето самите ние сме стигнали,
    Горните разсъждения са общовалидни по отношение на работещата психотерапия. По никакъв начин не ги отнасям към конкретната ситуация с психотерапевта, която споделяте - със сигурност човекът е качествен професионалист.
    Помогнете си с тези стати и аудио сесии, фокусирани в справянето с окр. 
  3. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from mminchev in Натрапчиви мисли и Генерализирано Тревожно Разстройство   
    Тревожният процес, в който си, е свързан с изтласкване на нежелани от теб собствени психични съдържания и процеси. Бориш се...със себе си, със сенките си. Съответно всяко нещо и всеки външен стимул, активиращ части от замитаното през невротичната ти дисоциация, го активира, а автоматичната ти реакция, е да усилиш "замитането". Това се случва през напрегнатото раздразване. 
    В терапията се премахва тази дисоциация  - виждаш собствени парчета, които в началото няма да искаш, ще отричаш и проектираш в света и хората, в терапевта си... Постепенно започваш да се сприятеляваш със собственото си подсъзнание, научаваш се да го разбираш, обикваш,  успокояваш. Оказва се, че "чудовищните" мисли винаги са били само един защитен и добър израз на дълбоки твои части, нуждаещи се не от борбата, а от любовта ти. 
    Означава, че се радва да те види жив и здрав, както се радва да види живи и здрави хората, които цени и обича. Просто нормален междучовешки поздрав. А недоверието - не той/ тя, а ти си нямаш доверие и приписваш отсъстващи значения в думите му/ѝ. 
  4. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from mminchev in Натрапчиви мисли и Генерализирано Тревожно Разстройство   
    Тревожният процес, в който си, е свързан с изтласкване на нежелани от теб собствени психични съдържания и процеси. Бориш се...със себе си, със сенките си. Съответно всяко нещо и всеки външен стимул, активиращ части от замитаното през невротичната ти дисоциация, го активира, а автоматичната ти реакция, е да усилиш "замитането". Това се случва през напрегнатото раздразване. 
    В терапията се премахва тази дисоциация  - виждаш собствени парчета, които в началото няма да искаш, ще отричаш и проектираш в света и хората, в терапевта си... Постепенно започваш да се сприятеляваш със собственото си подсъзнание, научаваш се да го разбираш, обикваш,  успокояваш. Оказва се, че "чудовищните" мисли винаги са били само един защитен и добър израз на дълбоки твои части, нуждаещи се не от борбата, а от любовта ти. 
    Означава, че се радва да те види жив и здрав, както се радва да види живи и здрави хората, които цени и обича. Просто нормален междучовешки поздрав. А недоверието - не той/ тя, а ти си нямаш доверие и приписваш отсъстващи значения в думите му/ѝ. 
  5. Like
    Орлин Баев reacted to kipenzov in Интимния живот и духовния път   
    Благодаря ти, роялрайф! Без твоето включване се губеше "образът" на "рекламния агент", който със самото си представяне може да откаже човек от "покупка"! Напомни ми да си "дигна" защитите, че се почувствах за момент като в "мормонска общност".
    Донка, чудех се каква "манипулация" си "видяла" в темата за верността. Чак сега разбирам мнението ти, че в темата имало "пропагандиране", а не безпристрастно споделяне на личен опит и интерпретация на достижения в съвременната психология. Е, на мен може и да ми носи смесени чувства това твое мнение, но всеки си има право на оценка.... поне се ориентирах за оценката ти и за мен, за Мирела си го намекваше.
    Ще спомена в тази тема като за последно, че съвременното развитие на когнитивната наука е дефинирало най-общо три степени на психично здраве в зависимост от свободата да се вземат самостоятелни решения. Те най-лесно се представят в трите групи хора, разделени по отношението им към религиозни писания:
    - такива, които възприемат всичко буквално. Прави това, прави онова, не е нужно да се мисли;( в тази група са фанатиците)
    - такива, които успяват да интерпретират текста, възприемайки го като указание, което да се следва;(в тази група са манипулаторите)
    - такива, които приемат това като послание  от други хора, с техен опит;
    Добавям само, че и трите групи имат нужда едни от други, щото нямаше да има групи, а един "метафизичен фашизъм".
    Благодаря Ви!
  6. Like
    Орлин Баев got a reaction from VischkoShteSeOpravi in Натрапчиви мисли и Генерализирано Тревожно Разстройство   
    О, да - аз също. Въпросът е, че когато човек се научи да им се наслаждава искрено, вече не са натрапливи - превръщат се в удивително ярки и силни филми. Трилъри, драмма-комедия, ужас-фентъзи и т.н. Стават мощен мотивиращ драйв, част от творческия напор. 
  7. Like
    Орлин Баев got a reaction from VischkoShteSeOpravi in Натрапчиви мисли и Генерализирано Тревожно Разстройство   
    О, да - аз също. Въпросът е, че когато човек се научи да им се наслаждава искрено, вече не са натрапливи - превръщат се в удивително ярки и силни филми. Трилъри, драмма-комедия, ужас-фентъзи и т.н. Стават мощен мотивиращ драйв, част от творческия напор. 
  8. Like
    Орлин Баев got a reaction from VischkoShteSeOpravi in До колко е полезно да държим на принципите си   
    Същата прекомерна зависимост от мнението на свръхзначимия друг. Зависимост, идваща от неизграден собствен център от самостойна самоувереност, от сигурна свързаност с лю бовта към самата себе си. Не някакву напъни за любов, не повторения на фрази, а като усещане за вътрешен център. Понеже съм чел за миналото ти със сектата, ми се ще да кажа, че психологически погледнато, това преживелищно усещане за стъпване на стабилна вътрешна база, изпълнена със сигурност, смисъл и радост, религиозните наричат "да имаш Бог в себе си". Разбираш ли, има здрава духовност и тя не е фантазна, нито фанатична, няма общо със секти, деноминации, догми, катехизиси, ритуалности, но е изцяло обяснима научно, през психологията и когнитивната наука на религията. 
    Когато липсва тази стабилна вътрешна база, на колкото и години да е, човек е като дете, което зависи от "големия" друг, мненията му, разбиранията му. Съответно, в такава психика имплицитно присъства базисен страх от изоставяне от другия и вторично автоагресивно нагаждане по мнението му - за да не изостави. Разбира се, това е сигурен начин за натрупване на напрежение, както и на ядрено ниво, за поддържане на бебешката характерова несамостойност. 
    Хубавото е, че този процес при теб вече е на по-високо ниво. Вече съзнаваш автоагресията си, отдавна се опитваш, успяваш и все по-често успяваш да я преобразуваш в спокойно заявяване на собственото мнение - на себе си. Така зейва страхът от изоставяне, което обаче дава шанса да бъде прегърнат, приет, погален, стопен и преобразуван до стабилна, автентична себеувереност. ВЪпросът е да продължаваш да следваш тази пътека, да бъде канарата на естествената ти здрава себеоценка все по-често "под нозете" ти. 
    .......
    Конкретно за музиката. Разбира се, че ще слушаме и разбира се, че казаното от господина, няма никаква връзка с реалността, освен със собствената му ригидна такава. Светът се променя, формите на предоставяне на творчеството стават различни, а овъзмедяването за труда ни също променя формите и начините си. Светът ще минава през много катаклизми, но със сигурност ще се промени значително в посока човещина след не повече от век. Свободното предоставяне на добро изкуство, облагородяващо всички ползващи го, е предвестник на този задаващ се по-смислен свят. 
     
  9. Like
    Орлин Баев got a reaction from Ines Raycheva in Интимния живот и духовния път   
    Ето тук е книгата "Любов и сексуалност, 1-ва част" от Омраам Михаил Иванов. В нчалото на текста има линк към втора част и към книгата "Хармония". 
    Ето някои извадки от първа част на "Любов и сексуалност" от брат Михаил:
    "В природата съществуват два ocнoвни принципа, които са отразени във всяка проява на живота и Природата. Цялото творение е резултат от тези два принципа, които за удобство са наречени мъжки и женски. Те са отражения, повторения на двата велики Божествени принципа, които са създатели на всичко, Небесният Баща и Божествената Майка, които от своя страна са полярности на непроявения, уникален принцип, Абсолюта, който Кабала нарича Айн Соф Аур. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, тоест по подобие на тези два принципа- мъжкият и женският, единият от които е видим, а другият- скрит , също веществен, но неуловим от нашите сетива. Всяка жена е проява на женския принцип външно и на мъжкия принцип вътрешно и всеки мъж – на мъжкия принцип външно и на женския принцип вътрешно. Ако знаете този закон на полярността и как да използвате двата принципа- мъжкият и женският, даващият и получаващият, положителният и oтрuцaтeлният, тогава колко много проблеми ще разрешите!...
    ...Любовта е всичко и извън Любовта има само празнота и безкрайно нищо. Религиозните, пуританите и лицемерите отричат, но всъщност, те също търсят Любовта. Те не го показват, защото се подчиняват на стария закон за безбрачие, но Природата не се съобразява с подобни човешки изобретения, тя работи във всяко същество, карайки всичко да кипи, да разпространява топлина и да гори. Въпроса е да знаем как да намерим Любовта точно както Бог я разбира, да я изразим в съгласие с Божествените закони и накрая да се обединим с Висшата си Душа...
    ...
    Мистиците, отшелниците и аскетите, които са толкова ужасно невежи и тесногръди, че разрушават тяхното равновесие, здраве и щастие чрез отказ от всички обмени, се превръщат в изсушени трупове, неспособни да родят плодове, нищо. И разбира се, според тях, те изпълняват волята Бoжия. Сякаш Господ желае смърт и трупове! Бoг е за живота, за съзидателността, защото това, което Той върши непрекъснато- е да създава. Хората са прoмeнили нещата чрез представата си за Бог, кoйтo e против Любовта, против женитбата, против децата. Te вярват че това трябва да бъде благочестивият живот на истинските религиозни. Каква странна религия!     Вие ще кажете: “Повечето от великите Учители и Посветени не са били женени. Като тези фанатици ли са били?”. Не, Великите Учители и Посветени са били свободни, те са разбирали Божественото творение, виждали са нещата ясно. Те са водили чист и целомъдрен живот, защото обмените, които са правили с по-висшите планове, са били толкова богати и възхитителни, че не са имали нужда да се натоварват с груба материя. Те водят живот на целомъдрие и въздържание не защото са против Любовта. Напротив, те се хранят и пият от източници и области, непознати на остатъка от света, където обмените се осъществяват в най-ярка светлина и най-велика чистота … Те живеят всред ангели и Архангели, Слънцето и всички звезди им се усмихват и хората им дават любовта и доверието си. Те преливат от Любов отвсякъде! От какво друго биха се нуждали? Защо да се отказват от всички тези чудеса за тъжните разочарования на тресавищата долу? Може би сега не ме разбирате, но за в бъдеще понятията ще ви се изяснят... ...Някои хора имат странни идеи за състоянието на човека на Небето. Те мислят, че той трябва да бъде там само с главата си и нищо друго. Неговият черен дроб, стомах, черва и най-вече полови органи според тях не са достатъчно благородни да бъдат с него. Но ще ви кажа, че той отива в Рая непокътнат и така чист, красив и величествен, както Господ го е създал първоначално! Той има бели дробове, мозък, очи, уши, но под друга форма или по-скоро с друга същност , защото там горе няма форми, но само сили, течения и светлини. Всичко в него е организирано и действа така, сякаш  все още има ръце, крака, стомах, нищо не липсва, всичко е на мястото си, но под формата на добродетели, качества и способности. Нашите физически органи всъщност са  отражение, кондензация на нашите качества и добродетели. И ако бихте могли да видите човека в това състояние, с всички светлини и цветове, които струят от него, няма никога да се наситите от гледане. Официалната наука все още е много далеч от познанието за това какво всъщност е човешкото същество и как е било формирано в Божията работилница във висшите сфери. Само големи ясновидци и Велики Учители са били способни да стигнат толкова далече и да видят това и впоследствие да разкрият, че там човешкото същество няма форма, но е изградено от сили, течения, енергии, светлини и еманации, които в кондензирано състояние се превръщат във физически органи, такива, каквито ги знаем. Така стомахът, черният дроб, далакът, мозъкът, очите, ушите, краката и ръцете са сили от Висшия свят. И когато човек е неразумен, неговите светлини започват да изгасват  една след друга, той губи всичките си добродетели и органите, които им съответстват, започват да отслабват... ...  Ревността означава липса на интелигентност. Ние пазим толкова строго нашият партньор, тъй като не виждаме, че освен тяло, което така ревнуваме, той има още има душа и Дух, които са абсолютно свободни. Ако видим, че има нещо по-тънко и фино в хората, които обичаме, тогава ще израснем и отношението ни към хората, които обичаме, ще стане по-интелигентно и чувствително. Тогава човекът ще бъде много по-привързан към вас, тъй като ще види че сте разумни, не му се налагате и може да ви има доверие. Когато страха си отиде, вие преставате да сте напрегнати, вулгарни, лицемерни и отмъстителни. Ставате по-тихи и спокойни и се учите да се справяте с проблемите, които възникват...  
  10. Like
    Орлин Баев reacted to Донка in Интимния живот и духовния път   
    Здравей и добре дошла отново
    Въпросът е интересен. На първо четене ще отговоря, че преди 100 години за секса не е било традиция да се говори по този начин. Напомням, че това понятие е "изплувало" и придобило многозначност и цяло ветрило пресупозиции в планетарната култура няколко десетилетия по-късно - много противоречиви са обясненията защо и кой го е направил и дали за добро на хората или не.... Така че ако в Словото пуснем търсачка с думата "секс", надали ще открием нещо. 
    Но предполагам, че като интелигентен човек, и ти добре разбираш това, и вероятно въпросът ти по-скоро е за интимните отношения, съпровождащи любовта между двама души (или две души?), и също в семейството. На времето са ги наричали "плътско влечение". Такива има много - ето един линк към книга с доста подбрани откъси - Любов. Без източник са, но това за съвременните търсачки на сайтовете с беседи не е проблем. 
    Ето пример:
     
    https://petardanov.com/topic/3601-1935_12_29-вас-ви-нарекох-приятели/
     
    (Надявам се, няма да възразиш да променя заглавието на темата - мотивът ми е, че нито едната, нито другата дума в него влизат в характерната за Учителя и нас - неговите последователи, лексика. Ако нямаш против - нещо като Учителя за плътското влечение
  11. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from kipenzov in Интимния живот и духовния път   
    - Да, наистина - времената са били такива. Донякъде това е причината.
    - Друга такава - самият Петър Дънов откровено не е споделял междуполовото влечение, поради характеровите си особености, предпоставящи оттеглено в това отношение либидо. Защото поради духовния си целомъдрен избор, мнозина Учители и последователи избират безбрачния път - това е свободна воля. Но изключение са тези, при които влечението, "магнитът" към другия пол практически отсъства - тази липса се долавя при Петър Дънов ясно. При това подлежащите я фактори, освен духовна висота, са и чисто характерово-либидни особености, на които умишлено не желая да се спирам, а само загатвам. 
    - Трета причина - липса на добро запознаване с присъствалите от хилядолетия системи, интегриращи секса и сексуалността, въздигащи ги до част от духовния интегрален път. Системи като даоската и тантра йога. От много столетия насам, реално трансформиращ тантричен път, без да "слиза" до разврат, присъства основно в тибетската будистка йога. Будистка тантра, свързана с огромна дисциплина, реално енергийно овладяване на либидото и въздигането му до силата на духа. Учителят споменава будизма - бегло, много бегло. От йога взаимства някои пранаями, но по отношение на актуалните енергийни практики и джнана (медитативният систематичен път), не си личи познание. 
    ...
    Беинса Дуно е велик Учител. Миров Учител. Невроятна мощ и благословение е не само за България, но за планетата и за цялото мироздание. Да, споменатите по-горе социокултурни, характерови и познавателни причини за липсата на експлицитно засягане тази така ключово важна тема за секса в учението му, за мен са валидни за Петър Дънов. За проводника, за малкия човек, имащ своите си особености характерови, темпераментови, понятийни, наклонности, влечения и отблъсквания, познания и липсата им... Беинса Дуно обаче е много повече от проводника си, каквито и минуси и плюсове да има той. А кое е минус и плюс, субективно се избира и от разбиранията на определящия дадени факти за такива или други.
    Липсата на ясна, детайлна и систематична методология за реално преживелищно-поведенческо ползване на секса и въздигането му до любовта, си е сериозен пропуск. Като добавим към него честото присъствие в беседите на абсолютисткото ТРЯБВА, тенденцията към морално цензурна дисоциация на психично-либидни съдържания, потискане, невротизиращо изтласкване, формиране на проективни реакции, "бършещи" отричаните собствени нагони, нежелани страсти и емоции в язвителни критики към ближния, е ясно видима в стабилна част от последователите му. 
    Да не си посмисли някой, че критикувам.  В никакъв случай. Пак повтарям, Беинса Дуно е огромен дар за малката ни България и всеки, докосващ се до безпредела от любомъдра свобода в словото му. Беинса Дуно сам е избрал проводника си. Да, той в никакъв случай не е съвършен. Не е и нужно. Да, за секса в учението на Учителя се говори само отдалече, но практически никога не се засяга директно и откровено. Да, отсъства рапортът на слизането до нивото на нас, малките хорица, за които сексуалността е помитащо важна. Но, фокусирайки се в тази липса, бихме робували на преувеличена катастрофизация, като през лупа раздувайки малката липса, докато не виждаме безкрая от любяща мъдрост, даван ни във всяка беседа. 
    Разбира се, великият Беинса Дуно неслучайно е избрал да се прояви през протестанта Петър Дънов, такъв какъвто е, с всичките му плюсове и минуси. Така че, доверявам му се - напълно! Поклон пред божествения Учител! 
  12. Like
    Орлин Баев reacted to holyvalentine in До колко е полезно да държим на принципите си   
    Ooo, много ти благодаря за мнението, Орлине. Прав си, че все още градя вътрешните си устои, но все повече навлизам в себеобичането и те стават по-здрави. Усещам истинската любов да преминава през мен, не тази получена от антропоморфно съещство или създател , а тази вселенската, висшия разум и т.н. Все повече имам такива проблясъци и все повече осъзнавания, но и рецидиви като този, които буквално замразяват ума и тялото ми и сриват качеството ми на живот до минимум, но както казваше един познат, добре е ако ставанията са повече от паданията
  13. Like
    Орлин Баев reacted to holyvalentine in Как да заявим себе си   
    Здравейте, 
     
    Тук се обръщам най-вече към психолозите в групата, защото водя един дебат със себе си, който породи конфликт у мен след спор с един приятел, който по принцип много ми помага с разширяването на съзнанието. Но тук нещо се разминахме и аз се почувствах много натоварена, сякаш някой ми взе жизнената сила.
    Става въпрос за следното: когато има човек, който ни притеснява или дразни ние имаме няколко начина на реакция - да му се разкрещим, да му направим кротка забележка, че това поведение не ни е приятно, но най-правилният, според моя приятел, и единствен правилен за него, е да се научим да запазваме спокойствие и доброто си настроение и да потъваме в себе си и не се афектираме по никакъв начин от този човек. Тогава сме истинските победители и тогава вървим към просветлението. 
    Аз му разказах една история от миналия ден, в която реагирах по нов начин на стара травма и бях много горда от себе си, но когато с радост му споделих, той  я омаловажи. Понеже напоследък наблягам на себеобичането и виждам плодовете, ко ито носи, бях в състояние да направя кротка забележка на баща ми, да му кажа по време на скандал с майка ми, че постъпва по неблагоприятен начин за околните и че това негово поведение често го наблюдавам и му го разясних. И понеже говорих спокойно , а не се развиках и аз, той се заслуша. И изведнъж напреженеито падна и те успяха да се изяснят. Аз лично бях много горда от това, защото баща ми е голям мой узурпатор от малка и аз или се свивах в себе си изпълнена с презрение и омраза и или бягах. Но сега разбирам, че това му поведение е породено от комплекса му за малоценност и затова реакциите му са такива. И така, когато споделих на моя познат за този хубав изход на ситуацията, той всъщност ми каза, че  е било погрешен ход едва ли не, и аз останах ка то гръмната. 
    Значи според него, каквото и да прави другият човек, каквото и да ни говори или да ни обижда, ако ние запазим доброто си настроение, ние ще бъдем недосагаеми. И нещата ще се разминат. Според него аз говорейки с другия човек, му заявявам какво аз искам, т.е той да се съобразява с мен, вместо да си свърша аз вътрешната работа и да не се афектирам от неговите думи и действия.  Така че няма смисъл да се говори с него, изцяло зависи от нас да променив вътрешната си настройка?
    Но.. питам аз.. не е ли това изключително пасивен метод? Аз лично чувствам някакъв дълг да изправя ситуацията ако чувствам, че мога или поне мога да опитам. На семинари по психология съм правила техника по заявяване, с издаване на агресивни звуци като войници, и това помогна, най-напред да се заявая пред себе си , а след това го приложих и на баща ми и за първи път излязох от ролята на жертва. 
    Всеки в спора с моя приятел, който според мен има неразрешени проблеми с майка си, всеки гледаше от неговата си гледна точка. Той споделяше колко го е дразнила майка му, как му пресолявала манджите и ли как ги прегаряла, въпреки, че той й казвал много пъти. А тя е жена над 80г все пак. И той се научил да не се ядосва на това и на други нейни навици. Питам аз, това може ли да има нещо общо, с човек като баща ми, който те е държал в страх, който те е удрял със сила и злоба? Онзи ден гледах едно предаване, в което едно момиче отиде да пее в един формат и се разплака на сцената пред журито, защото много я тормозели в училище. Тормозът в училище понякога може да бъде много разрушителен, да не говорим и с телесни травми. Еминем 2 пъти е бил в кома от това. Та момичето им оябсни защо е там, за да им покаже на тези нехранимайковци, че тя може и е талантлива,  и разби цялата публика. Изкара толкова болка и мъка, че цялото жури и публика плачеше. Накрая се личеше облекчението й, тя се заяви, макар и косвено пред тези, който са я малтретирали. това има такъв изцелителен ефект. Сега да се върнем на моя приятел и твърдението му, с което аз съм съгласна до една степен. Но в подобни ситуации, само да не обръщаш внимание и да не си разваляш настроението достатъчно ли е? Достатъчно ли е ако онзи е решил да те нападне или постоянно ти трови живота дори и ти да не показваш признаци? Но според мен когато си заплашен и физически няма как да не покажеш признаци на страх или агресия, защото това е инстинкт.  Така че лично за мен в някои ситуации заявяването е необходимо, за да поставиш другия на мястото му и да му покажеш , че вече не си жертва. Простото нереагиране на неговите нападки може и да доведе до спирането им, ако той види, че ти не реагираш и се отегчи, но това може да отнеме дълго време, а и няма гаранция , че ще проработи. А ако пък си израснал травмата и можеш да поговориш с човека спокойно, това е още по-добре,, да разбереш на какво се дължи всичко това. Но според мен и моите разбирания, ако аз мога да променя или подобря даден ситуация аз със сигурност ще го на правя, вместо да се грижа единствено за моето добро настроение. Знам , че всеки е отговорен за действията си, но ако можеш да посочиш грешката на другия и той да разбере и да я поправи, то тогава това е двойна печалба. 
    И понеже вече доста пъти съм споменавала за една моя тежка травма, нанесена ми от религиозна секта, снощи имах много интересен сън по темата със заявяването. Не знам дали имате сънища, в които разсъждавате като будни, не просто картинки на някакви действия, ами разсъждения. Понеже аз доста години живях със страха, че съм обладана от демон, защото не приех Исус христос тогава, т.е проявих неподчинение, абсурдът , на който се базират всички религии, та ми отне доства време докато разбера, че това са мои мисловни модели и програми, които са ме карали да се чувствам така. И сега когато съм подтисната или уплашена се обръщам към себеобичането. Снощи сънувах, това ми се случва за 3 път как ме напада някаква същество, то няма форма и визия. Но започва да ме стиска по тялото  и да ме тормози. Осъзнах, че мозъкът ми ипращаше импулси към краката и ръцете и цялото ми тяло конвулсираше. И когато осъзнах и се присмях на страха си импуслите започванаха да затихват и когато казах на мозъка ми , че това е моя фантазия, той спря да изпраща тези импулси. А в моментите, в които все пак се питах дали това може да е  някакво адско същество , те се усилваха. Накрая ми писна и казах, независимо какво си, не ме вълнуваш, напусни, аз съм по-силна от теб и някак си го изтласках навън през краката си. Това си беше заявяване.
    Вие как мислите?
  14. Like
    Орлин Баев reacted to sun.flower in Аз се справих с ОКР   
    Здравейте, много съм доволна от психотерапията, която посещавам и има положителен ефект. Тя действа с натрупване във времето и надграждане. Вече не съм както преди, започнах да усещам промяната и това, което разбрах е, че физическото действието е нещото, което помага за справянето с Окр. Човек трябва да се снабди с много голямо търпение и да действа, да прави физически дейности. Така, че не се отчайвайте, а започнете да вярвате в себе си, да се надявате, да цените себе си, да се обичате. 
    Поздрави
  15. Like
    Орлин Баев reacted to Лъчезарна in Методи от Учителя за самовъзпитание   
    Методи за самовъзпитание, МОК, 06.02.1931 г.
  16. Like
    Орлин Баев got a reaction from kipenzov in Перфекционизъм   
    Благодаря ви за хубавите думи! Егото ми се радва и раздува ...

    Перфекционизмът е невротична проява! Няма добър и положителен перфекционизъм. Перфекционистичният характер е една характерова защита, маска, броня, чрез която човек бяга от дълбоко заложени негативни базови вярвания. Тези вярвания могат да бъдат за:

    - нараняване, изоставяне, злоупотреба, нестабилност, недоверие в другия (несигурна привързаност), емоционално лишение, вярвания за дефектност, социална изолация - неприемане от другите, ниска себеоценка, провал - човекът несъзнавано дълбоко вярва, че постоянно е мамен, нараняван умишлено и лишаван от грижи, внимание и подкрепа, че е грозен, провален и жалък и задължително по презумпция неприеман от другите. Тъй като носи такива несъзнавани вярвания и филтрира интеракциите си с другите през тях, той наистина се държи като онеправдан, лишаван и отритнат, с което сам причинява неприемането от другите - но не поради актуалното си поведение, хубост или качества, а поради собственото си дирижирано от гравираните през ранните си години негативни вярвания. Перфекционизмът на характерово ниво тук се явява поставяне на свръхвисока летва пред себе си и другия, за да се избегне нараняване от допускането в емоционалното пространство. Постоянно се искат доказателства, другият се изпитва. Има доста параноичност в такива хора. Родителският стил на възпитание през ранните години е дистанциран, студен, въздържан, непредсказуем, понякога и физически нараняващ.

    - подчиненост на другите, подчиненост на собствените нужди, себепотискане, ниска себеоценка/ вярване за собствената незначителност спрямо "важния" друг, саможертване на собственото щастие, за да се задоволи другия, прекалена силна зависимост от мнението на хората, провал - човек постоянно потиска собствените потребности, жертва се " за другите", за "тяхното щастие", а всъщност просто задоволява интроектите на родителския си стил от ранните години. Как може такъв човек да дава щастие, жертвайки се за другите, ако той самият е нещастен, себепотискайки собствените си нужди и заявяване?! Разбира се, не е възможно! Прекалената значимост на мнението на хората кара такъв човек да се опитва постоянно да се нагажда, да се вмества прекалено в нечии чужди стандарти, очаквания и разбирания. При това обаче в него зейва вс епо-голяма неудовлетвореност, нещастие, трупа се тревожност и гняв, пасивна агресия. Такъв човек се преструва на щастлив, старае се да се впише с всички сили в социални и на колектива норми, като така губи себе си! Свръхсензитивността му към отхвърляне го кара да преживява по изкривен начин щастието си, което получава чрез задоволяване на другия. Това обаче е живот маска, далеч от ... Себе си! Тук перфекционизмът на характерово ниво се явява стремеж за максимално напасване към очакванията на "важния" друг, за д абъдат така преживени капчици изкривено щастие. Вероятният родителски стил на възпитание през ранните години на такъв човек се характеризира с кондиционно възнаграждаване - обичам те АКО! Небезусловно даване на обич от родителите -ако постигнеш тов аи онова - оценки, ред, дисциплина и т.н., тогава те обичам, ако ли не - не те обичам. Родителят така наказва цялата личност, вместо само поведението...
    ............................

    Перфекционизмът няма как да бъде добър и адаптивен. Той винаги носи ригидност, максимализма на свръх високата летва към себе си и/ или другите, черно бяло мислене, негативизъм, безмилостно високите стандарти, през които промъкването на щастие е практически невъзможно. В перфекционизма има наказателно чувстване и поведение, когато свръхвисоките стандарти не са задоволявани.
    Перфекционизмът може да бъде и духовен такъв, прикрит под маската на идеализма!

    Перфекционизмът прекъсва връзката с Любовта, със сърцето, с "тук и сега". От дърветата на целите и детайлите на педантичността не се вижда гората на щастието "тук и сега", в момента. При него имаме прекомерна фиксация в целта, като се губи радостта от вървенето по пътя на постигането и. След евентуалното постигане на поредната цел и миг радост, веднага възниква друга/и и така до безкрай - а така щастието е невъзможно... Перфекционизмът няма как да е полезно качество! Той носи постоянно напрежение, чувство за нащрек, неудовлетвореност и емоционална болка. Перфекционистът се старае да контролира - себе си, другите, живота, всичко... Това обаче невротизира, тъй като просто е невъзможна кауза и представлява крайна гордост! Именно гордост! Има разлика между перфекционизъм и здрава амбиция!
  17. Like
    Орлин Баев got a reaction from Ines Raycheva in Реална стойност и добавена стойност?   
    За мен също е полезно проследяването връзките между личностово и социално. Фокусът на темата на Инес обаче, е върху собствената автентична, естествена стойност. Говорейки за измиването на диаманта ѝ от налепите на добавените компенсации, поддържащи всъщност липса на реална дълбинна самостойност, мисълта се притегля от пътя към тази естественост. 
    По-горе много полезно се споменаха два пътя. Емоционалният и менталният. Индусите ги наричат бхакти и джнана пътеки, бхакти марга и джнана марга. А прогресивните съвременни водачи в тези пътеки забелязват същото, което и ние помагачите на души регистрираме. Пътят към въпросната автентичност на по-високо ниво, е молитвно-медитативен, но е нужно да стъпи на здрава основа. Тази основа се предоставя от психотерапията, водеща човешкия процес в посока себепознание, себеобикване и саморегулация. Когато "психичните възли" на маладаптивните вярвания, травми и душевни болезнени механизми бъдат хармонизирани, пътят към автентичната, смислено-естествена стойност става реален. Без споменатата стабилна база, емоционалният и ментален пътища се првръщат във фанатизъм и фантазъм, в изтласкващата пси сизифова обреченост на едно постоянно буксуване, водещо до още буксуване.
  18. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Бабките   
    "Нарушаване граници, привличане вниманието, мания за власт..."
    Дразнещите ни отразяват неща в нас самите. Или ние самите нарушаваме граници и търсим внимание и когато други го правят, сякаш изземват собственото такова поведение, което ни дразни или ни се иска несъзнавано, но си го забраняваме и затова формираме раздразнена реакция към тези, които го правят.
    В изказването ви прозира и доза неуважение. А уважението към по-възрастните е уважение към собственото бъдеще. Липсата му, е липса на уважение към собствените старини. Всяко време си има своите си плюсове и минуси. Ако тук е било за половин век комунизъм, а сега е диво преклонение пред парата, сегашното време след някое и друго десетилетие би могло да се свърже неуважително към тогавашните бабки/дядки като увредени капиталопоклонници или от сорта... 
     
  19. Like
    Орлин Баев reacted to kipenzov in Как да излезем победители в спора?   
    А и още нещо, което следва от горното:
    Когато събеседник, опонент в спор, изразява мнение, то мнението е негово. Ала мнението му, поднесено като света, адекватно, отразява идея, която защитава. А идеите идват от божественото и са просто идеи, ни мои, ни негови и не е целесъобразно да ги "особственостяваме".
    Когато се научим да "отделяме" идеите от приносителя им, Спорът се превръща в Дискусия!
    Пък и се научаваме да стигаме и до по-дълбоките идеи, изразени като форма във въпроси като тези "Защо спорим", "За какво спорим" и "Какво защитаваме".
  20. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Как да излезем победители в спора?   
    Била си в минало, в което робко си мълчала, доминирана от разни пастори. Доколкото съм те чел и си спомням, още от родителското ти семейство си живяла в "това е така" моралността, зададена от авторитарната позиция на "това са верните норми, това е правата вяра ..., така е правилно" и т.н. След излизането ти от това стадно облъчване, натрупало много автоагресия, ти мина през много път. Знаеш за трите степени на агресията. Третичната автоагресия, при която вината раздира, вторичната, насочена навън агресия, в която потиснатият вулкан експлоадира и първичната, здравата, при която със спокойно самоуважение, присъстваш в света, приемайки и различията.
    Виж какво става, когато някой назидава и раздава "правда"... Задейства автоагресията за миг, след което защитно избухва вторичната, насочена навън агресия. Бих казал - радвай се на това което става и го ползвай за доотработване. Наблюдавай се, дишай, осъзнавай как вече не искаш някой да ти размахва пръстта на "така трябва и това е правилно". Погали нараненото дете в себе си, поговори му, че вече ти си му една обичаща мама и един благо поставящ границите си татко. Тогава канализирай налягането, пиши, заявявай се все по-спокойно, имай мнение. Вече не на всяка цена, но просто със здрави аргументи, през това вътрешно погалване, външно стабилно и спокойно себеааявяване, в което ти си си авторитетът! Ти си си авторитетът! 
    Защо повтарям "Ти си си авторитетът!"?! Защото несъзнавано въздигаш другия, а себе си правиш малка. Това е стара ситуация, Осъзнай го, промени ситуацията. Ти си си авторитетът!
  21. Thanks
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in Как да излезем победители в спора?   
    Била си в минало, в което робко си мълчала, доминирана от разни пастори. Доколкото съм те чел и си спомням, още от родителското ти семейство си живяла в "това е така" моралността, зададена от авторитарната позиция на "това са верните норми, това е правата вяра ..., така е правилно" и т.н. След излизането ти от това стадно облъчване, натрупало много автоагресия, ти мина през много път. Знаеш за трите степени на агресията. Третичната автоагресия, при която вината раздира, вторичната, насочена навън агресия, в която потиснатият вулкан експлоадира и първичната, здравата, при която със спокойно самоуважение, присъстваш в света, приемайки и различията.
    Виж какво става, когато някой назидава и раздава "правда"... Задейства автоагресията за миг, след което защитно избухва вторичната, насочена навън агресия. Бих казал - радвай се на това което става и го ползвай за доотработване. Наблюдавай се, дишай, осъзнавай как вече не искаш някой да ти размахва пръстта на "така трябва и това е правилно". Погали нараненото дете в себе си, поговори му, че вече ти си му една обичаща мама и един благо поставящ границите си татко. Тогава канализирай налягането, пиши, заявявай се все по-спокойно, имай мнение. Вече не на всяка цена, но просто със здрави аргументи, през това вътрешно погалване, външно стабилно и спокойно себеааявяване, в което ти си си авторитетът! Ти си си авторитетът! 
    Защо повтарям "Ти си си авторитетът!"?! Защото несъзнавано въздигаш другия, а себе си правиш малка. Това е стара ситуация, Осъзнай го, промени ситуацията. Ти си си авторитетът!
  22. Like
    Орлин Баев reacted to д-р Тодор Първанов in силна хипохондрия   
    Вицовете са нещо много хубаво и в друг аспект - в много от тях, основата на хумора е в новата, парадоксална, гледна точка. В този смисъл, те са като учител по, гъвкаво мислене. Когато съм виждал пациент, с много ригидно мислене, аз съм му давал задача, да изпраща по няколко вица на ден, така, четейки ги, той започва да мисли по ,,разкършено,,.
  23. Like
    Орлин Баев reacted to АлександърТ.А. in силна хипохондрия   
    zip12 ,
    Ще споделя един режим за развличащо четене , Сутрин и през деня един два вестника   само вицовете . В интернета също има групи за споделяне на вицове .  А след вечеря ако няма подходящ филм слушам беседа (или няколко) на Дънов .
    Много често чувам , това са стари вицове , много елементарни и повърхностни . Само че идеята е да се пренесеш мислено в приповдигнатото настроение на компанията . Да почустваш и се приобщиш към общото преживяване .
     
  24. Like
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in силна хипохондрия   
    Когнитивен подход
    Така загатнатото стадно мислене, се случва през динамиката на някои ключови механизми и сривове във възприятието и мисленето. Когато са осъзнавани и реструктурирани, вече започваме да вършим една по-същинска работа. А именно,
    Вадене на тълпата от човека
    - Преувеличение/ катастрофизация - негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.
    - Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.
    - Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.
    - Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест.
    - Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.
    - Позоваване на вероятността/ грешка на "ясновидеца" – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.
    - Ирационална ескалация - внушени или самовнушавани вярвания, започващи от верен, рационален факт, постепенно ескалиращи до ирационалност, приемана автоматично също за вярна.
    - Позовававане на удобен за страховите вярвания авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. Свързано е с ятрогенията/ ноцебо ефекта.
    - Ятрогения/ ноцебо ефект – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци (често виждани без да присъстват такиса реално) на лекарите си или лицата, приемани от него за "значими специалисти" за това, че е болен. 
    - Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото...
    - Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”... "Ето, имащите корона вирус имат температура и кашлица. Сега се изкашлях и май имам температура: следователно съм болен от това!"...
    - Нагаждане на хипотезата към внушенията и собствения страх - виждането на всяко телесно усещане като част от симптомите на страхуваната болест. Нагаждане на социалната вирулентна ситуация към собственото субективно страхово преживяване, свързано с безнадеждна безизходност, слабост и смърт. Преувеличаване "чернотата" на социалната ситуация, виждана автоматично като "край на света", докато всъщност е далеч по-оптимистична.
    - Дисквалифициране на позитивното при негативистично свръхфокусиране в ужасното - автоматичното дисквалифициране на ползите от ситуацията, на радостта и красотата, любовта, смисъла и щастието, стигащо до сублиминална самозабрана за щастие, понеже в него липсва контрол, а основно вярване тук е, че ако страховият контрол липсва, човекът ще умре. Свръхвглеждане и раздуване степента на кошмарността в случващото се, докато реално е модерирано и дори слабо. 
    - Селективно внимание - свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. Автоматично "наострено ухо" за информация, свързана със страхуваното.
    - Сляпо петно - склонността на социално сугестираното или невротично съзнание, подобно на шамандура да изплува на повърхността. Така "плаайки по повърхността", през механизма на изтласкване, незпособност за виждане на собствените маладаптивни невротични съдържания, изкривявания и механизми. 
    - Рационализации - уж логично мислене и поведение, извиняващо ирационалните невиждани собствени съдържания, изкривявания и динамики. 
    -  ... - и т.н. 
    ...
    Работата по реструктуриране на горните изкривявания е старт както при обичайната здравна тревожност, така и при индуцираната през стадна хипноза такава. Подобно осъзнаване изкривяванията в автоматичните мисли и собствен вътрешен диалог, може да се нарече дехипнотизиращ процес. Когато тревожността е единствено стадно внушена, при подлежаща я относително здрава характерова база, тази работа най-често е достатъчна. Когато човекът вече е имал характерова склонност към преживяване на тревожност като цяло и на хипохондрия в частност, е нужно да се премине през по-специфична за натрапливата здравна тревожност пътека, която по-долу също ще маркирам. В последния случай обаче, най-често е нужда лична психотерапевтична работа, а информирането, което тук правим, е просто насочващо. 
    И в двата току що дискутирани случая обаче, това "стъпване на твърдата земя" на здравия разум, е абсолютно необходима стъпка. Дори когато, при една силна хипохондрия, островът на разума е постоянно заливан от вълните на ужаса, е задължително периодично упорито да се връщаме в стабилния рационален граундинг на здравия разум. 
    Начало на когнитивното реструктуриране, е способността за регистриране на автоматичните когниции. Какво представляват те? Автоматичните мисли са възникващи под влияние на външни или вътрешни стимули мисли, идващи от сублиминално присъстващите базисни вярвания и допускания за себе си, света и хората, заложени по правило през ранните години. Способността за регистриране на автоматичните мисли, се развива през разширяване способността за метакогнитивно/ самосъзнателно наблюдение на собствения психичен процес. Един от най-силните методи за осъществяването на тпзи метакогнитивен психичен развой, е практиката на медитация. В началото водена лично или през записани аудиосесии, а след време, самостоятелно, през развиване способността за смирено съсредоточаване, смълчаване и интуитивно безмълвие на ума. Така че, практикувайте медитация! Тя е спътник на целия психотерапевтичен или самотерапевтичен процес. 
    Когато се научим да долавяме авоматичните си мисли, виждаме че те пораждат вътрешен диалог. В случаите, които разискваме - невротичен. Умеейки да преобразуваме гореспоменатите изкривявания в автоматичните мисли, цялото ни възприятие за себе си, случващото се в света и другите, се променя в по-оптимистично, реално и смислено. Принципът в такава работа е, че чувстваме това, което мислим. За въздействието върху чувствата през другата посока - през тялото, поведението и интуицията, ще спомена по-долу. 
     
  25. Like
    Орлин Баев got a reaction from АлександърТ.А. in силна хипохондрия   
    Връзка с реалността 
    Да сме здраво свързани с реалността, изисква мъдрост. Реалността социална, скептично-логична, но и вътрешно същностна, тази на любовта. Само през такова стъпване на земята и глава в безкрая на потенциала, виждаме ясно себе си, живота си, можем да го планираме качествено и следваме здрави цели, идващи от творческата ни природа. 
    Както казах, огромна част от настоящата тревожност, е изкуствено индуцирана, през медийното въздействие върху единиците от тълпата, седяща пред приемниците си у дома. Единици от една обща, психична тълпа, следваща характеристиките на стадната психология.
    Какви са те?
    Тълпата в човека
    - Срив в съзнателната рационална преценка, независимо от индивидуалното равнище на интелект, бил той много висок, нисък или среден. 
    - Силна хипнабилна внушаемост, отново независеща твърде от личната степен на внушаемост. Щом индивидът стане част от тълпата, в случая от психичната такава, хипнабилността му за подаваните от "водачите на стадото" сугестии, нараства многократно.
    - Простота и крайност на идеите. Или/ или, черно-бялост. Човекът от тълпата губи нормалното си критично мислене. Сякаш, докато е част от тълпата, мисълта му регресира до детски (онтогенеза) или примитивно дивашки (филогенеза) стадий, в който е като хлапе, питащо мама (големия друг): "Кои във филма са нашите, кои са добрите и кои са лошите?". През предходно споменатите срив в рационалната мисъл и хипнабилност, човекът от тълпата пред телевизора автоматично-несъзнавано очаква големият друг авторитет, проявяващ се през медийното облъчване, да му каже кой е добрият и лошият герой. Колко лош е лошият вирус примерно.
    - Крайност, разцепване в чувствата. Даденият факт или се идеализира емоционално като крайно прекрасен и желан, или се обезценява тотално като изцяло лош, убийствен, ужасен. Това емоционално разцепване принципно е нормално при малките деца, диваците, при психозите и личностовите разстройства. Както виждаме обаче, случва се и при индивида, превърнал се в част от една тълпа. Когато към емоционалното разцепване на лошия вирус като крайно убийствен, се добави и менталното или/ или мислене, при хипнабилния срив в рационалната ясна визия, имаме картината на един безусловно емоционално и ментално нагоден към индуцираните в него сугестии. В сегашната ситуация, такива за крайна опасност, ужасна катастрофа, тотално бедствие - внушения, активиращи най-примитивните страхови механизми в стадния обезличен елемент. 
    Току що си взех вана.  Втора ръка, след съпругата. Усещането на превръщане на кризата в шанс, е уникално!
    Продължавам с характеристиките на стадната психика, сриваща съзнателния разум. Стадна сугестия, през която човекът в обществото, позволил си "стадото да влезе вътре в него", бива лесно управляван през катастрофизирани страхови внушения. Когато така или иначе имаме и лично преживяване на тревожно състояние, примерно на здравна тревожност, в която масирано присъстват собствени информационни сривове, социалното внушение активно се присъединява към личния тревожен механизъм. 
    - Фанатична нетолерантност към различното от следваното стадно внушение. Когато стадното  мислене е предизвикано - дори и да е правено това съзнателно, точно както при обичайните тревожни състояния, подсъзнанието "дава откат", съпротивлява се. Специално при хипохондрията, има базисно вярване: "Ако загубя страха си, ще умра!"... Затова сублиминално човекът си го иска. Само преживелищната загуба на контрола и едно доверяване в потенциала на тялото, в съдбата, в мъдростта на живота и Бога, са които ядрено решават всичко. Но, за да се стигне до там, се извървява пътека. В случая, такава на "вадене на тълпата" от вас. Тогава се пристъпва към типичната за здравната тревожност работа.
    - Въздействие през образи, заразяване с емоция, повторение. Така, чрез образното детско мислене, заразяване с емоции и повторение, се въздейства върху въпросното стадно ниво, представляващо срив в съзнателността на индивида. Но, така и се въздейства, за да се извади човека. 
    - За овчарите... Тук, само загатвам. Пак казвам, не говоря за конспирации. Няма такива - за един умеещ да събира две и две ум, много факти прозират ясно. Тези "овчари" въобще не е нужно да бъдат кой знае колко умни, знаещи, специални. Не, напротив, нужно е самите да да бъдат с доста примитивна съзнателност, за да проектират нагло собствената си разцепеност, психопатия и елементарност в масите, искащи именно такава проста емоция, черно-бяла елементарна мисъл (по отношение на внушаваното) и внушение. 
    (по-надолу продължавам)
×