Орлин Баев

Прочетох темата За терапията с всички Ви - д-р Първанов е много прав. Докато момчето ходи редовно на психотерапия, вие с мъжа ви е нужно както да развиете собствена самоувереност и доверие в живота, да разширите визията си, така и да сте сплотени. Всъщност, окр-то на сина ви е един закъснял призив към такова дълбоко сплотяване, разбирателство, обич помежду ви. Макар и на 17, страховете зад окр (зад видимото "захващане" за дадена тема), са архаично-детски. Затова, за да му помогнете, е нужно да минете заедно през едно общо семейно и лично съюзяване, сплотяване, сигурност, обич. 
Отвъд горното, когато говорим за окр, практикува се медитация - доживот. Не замества психотерапевтичния подход, но го обобщава, надгражда и постепенно все повече се разчита предимно на нея. Това важи за момчето - така че, добре е да се насочи към това. Има приложения в нета с простички насоки за самостоятелна практика. Има и силни школи за медитация в България.

Каквото каже кардиологът - пиеш каквото пиеш. Оттам насетне - преживяваш мощно съмнение в живота, в собственото си тяло, в съдбата си,  нямаш реален смисъл и сигурност и се хващаш за илюзорно желание за сигурност (каквато в този свят отсъства и слава Богу, това му е целта, да се учим!).
Хипохондриазата тук е сама по себе си защитен механизъм, изместваща вниманието от характеровите конфликти на "Искам да живе, но ме е страх. искам, но не ми стиска, искам щастие и обич, но си ги забранявам, защото при тях ми се налага да се отпусна, разтворя и доверя..." Работейки с хипохондрията, малко по малко се научаваш да се доверяваш, да си вътрешно сигурна посред житейската задължителна несигурност. Да се отвориш и довериш на вътрешното си ядро, център от сигурна свързаност с любовта и мъдростта (сигурна привързаност по Боулби). 
Външно - заниманията със спорт, физическа йога и медитация няма как да се подминат. Постепенно те прерастват от външни опити за промяна, в дълбоко вътрешно осъзнаване и се присъединяват към психотерапевтичната методика (вътрешният подход) в едно умение за смирено отпускане, доверие в Живота. Ето в този Живот с главно Ж нямаш доверие, нямаш и свързаност с него в себе си. 
Та, лекар, спорт, йога, медитация, силна психотерапия, разширение съзнанието до здрава (не байпасна) духовност!

Можеш да обичаш стабилно (окситоциново) продължително и устойчиво, когато изчистиш от характера си страховете, които те карат да изстиваш и се дразниш/ отблъскваш. Когато ги изчистиш, обичаш, просто обичаш. Не само партньора, а и партньора си Живот като цяло, природата, животинките, самата любов обичаш. Научаваш се да отразяваш емпатийно (огледални неврони), да се свързваш, да тече потокът през теб. 
Ходи на психотерапия, изчисти блокажите/ бентовете, спиращи обичането ти. Тогава знаеш, че далеч не е само физиология, много повече е!

Здравейте, интересна тема..Някак си думите, които ми останаха в съзнанието са демон, мразя и личностно развитие...Надявам се вашата психоложка ви е обяснила, че развитието не означава живот без страдание, а точно обратното, живот понасяш и страданието..Често пъти ние хората прибягваме до разни неща, за да търсим себе си и да намерим Бога в нас..Може би сектата се е оказал един такъв гумен пояс, за който сте се закачили...Когато човек се сблъска с духовността, той обикновенно започва да вижда живота по един благ, розов начин. Започва да говори за любов, да иска да спасява, да дава любов, но това е първия етап. Истинският изпит идва в последствие, ако тази ваша част ви казва да не се възгордявате толкова много, може би е време да започнете да не се взимате толкова на сериозно :) В крайна сметка не дължите никому нищо, само на себе си..И да във вас както във всеки човек живеят и ангели и демони, но ако сме в ада, нека се опитаме да поседим малко там, огънят не е лошо нещо, той може да изгори старите примеси и да извлечем чистото злато...Просто това е една част от вас, която се е появила, за да бъде интегрирана и повярвайте ми точно тази част може и да ви спаси да не се удавите, защото тя ще ви казва, не навлизай толкова навътре в морето, трябва да имаш после сили, за да плуваш обратно към брега.. :)
Поздрави и приятно плаване,
Стефан 

,,Неговата дилема е -- още си я обичам  много, ама не като в началото (защо с времето чувствата се променят????), искам да съм с нея, ама искам и да имам повече свобода и възможност да избирам и да решавам кога и какво да правя. Дали това е краят на връзката ни? Искам ли го, или не го искам???,,
За съжаление, това не е негова дилема.Това е още една натрапливост. Това трябва да му обясните.
Всъщност, оседемдесет или повече процента на мисите му не са ,,негови,, - те са на неговото ОКР. Не го познавам, но опита ми го казва. И това е минималното, доста често, процента собствени мисли е не повече от 5- 6 процента, всики други са мисли са натрапливи. 
ПП.  моят избор при такава терапия е да работя с тримата  и много рядко само с детето.Смисъла е - за да се реши проблемът,  трябва да се променят и тримата. Как бащата и майката ще се променят сами, а детето  ще го прави отделно?  Вие разбирате,че проблема не е на синът ви , проблема е на вас тримата и екипно трябва да се подходи към решаването му. .....но, това си е само мое мнение, всеки терапевт си има собствена тактика.

Иска ми се когато се запознавам с всеки един случай, да успокоя хората и им кажа, че нещата са прости и лесно ще се оправят. За съжаление, не винаги е така. При вас ситуацията е много сложна. Натрапливото поведение е започнало в много ранна възраст  и в мозъка му са създадени много трайни невронни връзки, които го обуславят. Да, мозъка е пластичен и създава и нови такива, но е много бавен процес. Ако сте потърсили по-рано помощ, връзките които обуславят натрапливото поведение е можело да не създадат трайно и то да отпадне много бързо. Според моят опит, ако искате синът ви да стане ,,обикновен,, ще трябва  поне няколко години психотерапия , като, може би ще се наложи и използване на медикаменти. За да е успешна терапията, задължително трябва да се включите и вие със съпруга си, защото натрапивостите не са генетична болест, а възникват тогава, когато в семейството има несигурност и детето е в стрес. Този стрес всъщност ги ,,пуска,,.
Не пишете, дали имате и други деца, но понеже те са расли и растат в подобна на брат си среда е възможно и те да имат или развият натрапливости.

Това е основната заблуда при повечето хора с натрапливости, вярват, че изведнъж състоянието изчезва, когато имат няколко "чисти" дни, както ги наричам.
Очакването, че всичко ще изчезне бързо е автогол. Настройва се мозъка, че има "успех" и в следващия момент преживява "провал".
Мисленето ни е устроено така, запаметява много по-силно "провалите" и още по-силно започва да им се съпротивлява . При тези тревожни състояния съпротивата представлява още повече натрапливи мисли. Защо? Защото самата поява на натрапливостите е вид защитен механизъм на мозъка, който го отдалечава от реална ситуация, която е неразрешима за личността в дадения момент.
Затова моят съвет е първо и преди всичко да приемеш терапевтичния процес като мексиканска вълна, с пикове и падове, до като играта между ума и мозъка ти свърши

Ако наистина си в депресия, едва ли щеше да пишеш тук и търсиш помощ за този проблем.Уплашен и притеснен - да, но ...другото не е така. Анафранила се смята за най-добър антидепресант, при ОКР.Но той и потиска най-силно сексуалната функция.Ако се замени с друг, тя ще се подобри, но мислите ще станат по-,,силни,,.
За мен, правилният начин за справяне с натрапливите мисли е чрез психотерапия.Тя може временно да се съчетае с медикаменти, но си е основният метод.

Театърът е изкуство, за което си струва човек да се роди и го изживее. Целият живот е театър и сцена... 

Красива, като те четох сега. в мен се зароди впечатление за следната настройка в теб: "Отивам и чакам да ми махнат гадното нещо!". Интересно къде е осъзнаването ти на какво те учи, проследяването на връзките между характеровите ти конфликти и уроците в страховете ти, виждане на вторичните печалби и мотивация за задоволяването им по адекватен начин и т.н. и т.н. Очакваш да ти завинтят гайките, пасивна си, а терапевтът може само да ти помогне да си помогнеш. Иначе който и каквото и да прави с теб, се получава само един механичен стрес мениджмънт, което тактически и да закрепи тревожността, стратегически не я премахва... 
Хипохондрията е в същата графа като хистерията. И двете са соматоформни р-ва, превръщащи несъзнавани конфликти във фантомни телесни усещания. Една силна вторична печалба и при хистерията и при хипохондрията е нуждата от внимание... И при двете съм забелязал как всъщност цялата психика на човека си иска състоянието, защото носи много емоционални и социални ползи. Иска си го, каквото и да се твърди на съзнателно ниво. Истинската работа и при двете (а те често се преплитат) започва, когато тези "ползи" бъдат ясно осъзнати и съзнателно задоволявани по адекватни емоционални и социални модели и отношения! 

...И да не споделиш явно, ще се чувстват опасенията ти емоционано. Той е на 22, живее му се. Какво иска момче на 22? Отговори си сама... Не е невъзможно и да поиска семеен живот. По-скоро е нормално да поиска - просто светът в който живеем, се отдалечава прогресивно от нормалното, а той е в този свят, какъвто е. А той дава послания за секс, много партньори, разгул, "поживяване" до 30+, че и повече... Зависи от момчето, от качествата му, от вътрешната устойчивост, принципност, стабилност или не, които си носи или не и доколкото... Аз на твоя място бих споделил - ако не иска, нещата поне са ясни - прекарвате си добре и толкова. А ако искаш повече, търсиш други опции. Ако желае семейство - правите го. Има и трети вариант. Когато на нас мъжете ни харесва прекарването с дадена жена, можем да ѝ обещаем какво ли не и с години да я държим "на кукичка", като често обещанията ни са искрени дори за пред нас самите - тоест, можем да сме доста добри в такова заблуждаване... Искаш семейство. Ако и той иска, направете го. Не иска ли, чакането въобще не е сигурно дали ще доведе до такова, но с голяма доза сигурност ще те подхлъзне в старите ти ментални установки и наранявания, накарали те да пишеш тук! Само намеквам, че ако някога следването на някоя цел изисква търпение, в други чакането е проява на автоагресия, а знаещата какво иска жена взема решенията си асертивно!
Сама виждаш, че когато през теб преминава потокът на любовта, преодоляването на старите когнитивни схеми, е лесно, а животът разцъфтява. Когато вчера те прочетох, почувствах този поток през теб, изливащ се между редовете ти и това ме зарадва. Знам обаче и колко неустойчива и илюзорна е тази партньорска, допаминова възпламененост и като козирог, твърде не я надценявам. Устойчивата любов идва от взаимоотношенията ти с Бога - когато през теб тече Бог, когато си проводница, само тогава любовта е устойчиво стабилна! А тя протича, когато старите когнитивни сценарии са упорито преработвани - систематично и настойчиво, интелигентно и постъпателно, докато страховите им и виновни бентове се пропукат и паднат, пометени от дебита на любовта. Та, това е най-важната работа, която имаш (ме) да вършиш(м). 
 

"Думите са мои, но съдържанието е от Господа. Вие приемате един подарък, ще снемете опаковката, обвивката и ще намерите съдържанието. "Многоценният бисер
Щом съдържанието е от Господа, значи Словото е Божествено. Божественото учение не е учение на обекта .И Християнството не е учение на Христа. То е Божествено Учение.  Дали ще наречем думите на Учителя езотерично Християнство, Универсално учение или каквото там се сетим , това са само опаковки, обвивки, които трябва да снемем за да намерим съдържанието.

"росто страха ти се превъплъщава с различни лица, за да може да те уплаши. Че какъв страх би бил иначе, ако не може да ти изкара акъла. Почвай да се плашиш качествено и не търси успокоение, защото успокоиш ли се, страхът ти ще измисли друго.  "
Това е много ценно! какъв страх е, ако не ти изкара акъла от страх?! Така де! Страхът си има цел, добра цел. Вселената е мъдра, а страхът е част от тази мъдрост, Огромна загуба на ресурс би било страхът да се случва ей така, защото да се гърчим безпредметно. Ами не - предметно гърчене е, с цел е. И въобще, гърчене е, докато се превърне в осъзнат, в кооперация с посланията по характерова хармонизация труд. Осъзнат труд, който постепенно се превръща в по-високо ниво работа по синхронизиране на социалните ни личности, характер и житейска съдба с призванието и мисията, с които сме дошли тук като души. Та, вместо да търсим успокоение, бягайки от уроците си, нека се плашим качествено. Тоест, да научаваме уроците си по смирение, доверие в съдбата и себе си, в живота, Бога и разумността на вселената, уроци по смело себезаявяване, адекватна връзка с холистичната реалност,следване на силни цели, идващи от вечността на призванието ни. Нека като се плашим, да е качествено, като е гарга, да е рошава! 

Не е толкова и само до вида психотерапия, а до връзката ти с психотерапевта. По-горе са ти писали за доверието... 
При социофобията КПТ е важна. Да, ползва се в комбинация с активна психотелесно-преживелищна, хипнотично образна, психотеатрална и т.н. работа. Но, илюзия е да се разделят нещата от сорта "Това работи със съзнанието, а това с подсъзнанието...". Когнитивната работа с вътрешния диалог, с автоматичните мисли, междинни и базисни вярвания постепенно минава от на хартия/ електронен вариант, в чисто ментален, като тенденцията ѝ е плавно да "слиза" до т.н. подсъзнание, тоест до дългосрочната памет, да повишава въздействието си.  Преди два дни писах по темата: "Тревожни сенки".
Хипнотерапия при социофобия - ползва се. Успоредно с всичко друго. Истината обаче е, че тук пътеката е много ясна, но стръмна, изискваща ежедневна висока мотивация, упорито и отдадено търпение, много самопредизвикване и пак и пак и още и още.  При социалната тревожност е добре илюзията за кратки пътища, следването на която всъщност удължава пътя, да бъде изоставена от самото начало. Личната терапия е акцент в началото, но постепенно се разрежда, а акцентът се прехвърля на груповата. Изисква се посещение и на други групи - презентации, импровизационен театър и т.н. Ежедневното правене на градиращи поведенчески експерименти, както знаеш, е от особено значение. 
Виж тези статии за преобразуването на социалната тревожност в социална самоувереност. 
Резултатите са неминуеми! 

,,Но както казах, не знам дали това е достатъчно на подсъзнателно ниво да си махна тази омраза и агресия към себе си и страх от мнението на хората,,
Представата за нас самите се формира от родителите в първите няколко години от живота ни.Ако предположим,че си на двадесет и пет, то ти си с тази представа  повече от двадесет години. Тя изгражда ди поведението ти. Терапията, която си започнал е, удачен метод да се промениш и живееш спокойно.Но ще трябва време, една, две или дори повече години. В случая трябва търпение.
,,Най-вероятно след година-две ще се преместя в друг град и там може би бих имал по-добър избор от психотерапевти.Лекарствата няма как да ми решат проблема, факт е, но биха ме стабилизирали временно, докато намеря наистина ефективен и резултатен психотерапевт.,
Ти едва си започнал работа с терапевта си и вече му нямаш доверие и обмисляш лекарствата .....не е добре за терапията.
 
,,Все пак не отхвърлям и сегашния ми терапевт, де, но просто изпитвам съмнения, защото този механизъм в мен просто няма задоволяване, колкото и факти да изкарвам против лошите ми мисли..,,
Ако, една - две години използваш този механизъм, той няма как да не проработи.Наистина е въпрос на упоритост и приемане на факта, че ще трябват няколко години работа и то работа , която ти , а  не терапевта ти ще върши. Представи си го като треньор, ти си спортиста, той може да е най-добрият в света, но, ако ти не следваш съветите му и не тренираш достатъчно....нещата няма да станат.

Благодаря на Орлин за дарението, за срещата и най-вече за сърдечния искрен разговор! Толкова ценни във времената на разклатени представи и мерки за приятелство и духовна близост. Време мина много откакто се запознахме тук, във форума, и приятелството, което се роди под името на Учителя, не само не е ерозирало, но напротив, станало е в пъти по-зряло и свободно от условности и предразсъдъци... Спомнихме си за времената, когато тук се вихреха разговори на философски теми - мненията ни все още са запазени, подредени, и достигат до нас самите през пластовете на времето. Нещо, което никога няма да се случи в плиткоумните води на социалните мрежи...  
Имам надежда, че ние, човеците, колкото и намаляващи да изглеждаме, всъщност се увеличаваме и ставаме все по-мъдри и силни. Само ако повярваме, че "другите" до нас са също така обичащи, добри, сърдечни... братя и сестри. 
Благодаря на Лина и М. Николов, за подкрепата! Радост е за мен да усещам близо до себе си толкова много красиви, умни и добри хора... 

Търсено е слкънцето, търсен е изворът, търсени са радостта, стабилността, доволството, хармонията, търсени са хора с любящо и вдъхновено присъствие.
 

Търсено е слкънцето, търсен е изворът, търсени са радостта, стабилността, доволството, хармонията, търсени са хора с любящо и вдъхновено присъствие.
 

Тодор е прав. Психотерапията, когато е водена силно, а Вие не ходите само сурогатно "масажно-успокоително", а действително целите промяна в мисленето, възприятията, живота - такава психотерапия Ви преобразува и често води до промяна в системата. 
Описвате реални липси в живота си - на сърдечна принадлежност, топлота, обич, човешка загриженост, вероятно интимност, цел и следването ѝ, смисъл. акачането към социалните мрежи е всъщност неуспешен и неуспеваем, но още повече задълбочаващ липсите опит. Ето вижте - с волево усилие за малко не кликайте на телефона - какво се случва знаете - зейва нещастието, идващо от усещането Ви за самотна изоставеност, неразбраност, непрегърнатост като човек, жена, като сърце и душа. Чувствате се сама и необичана, макар и във външно подредена система. Да. четенето на добри книги помага. Да, активният ежедневен спорт също. Да, поставянето на цел, която да следвате упорито, отдадено и с много усилия, също. Каква цел? Професионална, творческа, хоби, образователна, духовна - всякаква, която Ви харесва и изисква дългосрочни усилия. Следването на цел свързва и с точни, сърцати, обичащи хора, създава общностна среда. 
Но, бидейки жена - най-важна тук е любовта. Първо, от Бога и към Бога и второ, междуличностовата. 
В горните редове маркирам и пътя по излизане от ситуацията Отвън навътре: много активен живот, спорт, творчество, хоби, танци, четене силни книги, психотерапия която променя, а не замазващо успокояваща и следването ѝ отдадено от ваща страна. Както писах, когато животът така се промени в изключително зает и отдаден на няколко дейности, носещи радост, се появява и среда - в групата по психотерапия, в групата по танци, в групата за медитация и т.н. Среда със сърцати и точни хора, с които посто1нно взаимодействате. По правило след групите хората често се виждат на заведение на по салатка и хортуване. Създават се прекрасни приятелства, а потребността от емоционална общност все повече се запълва, махранва. Сега сте гладна, това е. Психотерапията Ви помага да си помогнете в отговорите на това какво точно искате, как да живеете, с кого, какво да правите, създава във Вас решителна увереност. Успоредно с процеса, който описвам, се получава все по-силно свързване с центъра Ви от смисъл, от любов, от вдъхновение, от увереност идваща не от его напъни, а от духа ви. Религизоните биха нарекли това присъствие на Бога, но назоваването е по-малко съществено от реалното преживяване. Стаявате отново смислена, щастлива, общувате интензивно, пълна сте и преливате, нахранена сте с любящ смисъл. Тогава или нещата в семейната Ви система се променят, или я приемате каквато е и си намирате радостта отвътре и отвън донякъде байпасно, донякъде автопномно, компенсаторно, приятелски и т.н.. или я стигате до други по-цялостни решения, но вече сте готова за тях. 

Тодор е прав. Психотерапията, когато е водена силно, а Вие не ходите само сурогатно "масажно-успокоително", а действително целите промяна в мисленето, възприятията, живота - такава психотерапия Ви преобразува и често води до промяна в системата. 
Описвате реални липси в живота си - на сърдечна принадлежност, топлота, обич, човешка загриженост, вероятно интимност, цел и следването ѝ, смисъл. акачането към социалните мрежи е всъщност неуспешен и неуспеваем, но още повече задълбочаващ липсите опит. Ето вижте - с волево усилие за малко не кликайте на телефона - какво се случва знаете - зейва нещастието, идващо от усещането Ви за самотна изоставеност, неразбраност, непрегърнатост като човек, жена, като сърце и душа. Чувствате се сама и необичана, макар и във външно подредена система. Да. четенето на добри книги помага. Да, активният ежедневен спорт също. Да, поставянето на цел, която да следвате упорито, отдадено и с много усилия, също. Каква цел? Професионална, творческа, хоби, образователна, духовна - всякаква, която Ви харесва и изисква дългосрочни усилия. Следването на цел свързва и с точни, сърцати, обичащи хора, създава общностна среда. 
Но, бидейки жена - най-важна тук е любовта. Първо, от Бога и към Бога и второ, междуличностовата. 
В горните редове маркирам и пътя по излизане от ситуацията Отвън навътре: много активен живот, спорт, творчество, хоби, танци, четене силни книги, психотерапия която променя, а не замазващо успокояваща и следването ѝ отдадено от ваща страна. Както писах, когато животът така се промени в изключително зает и отдаден на няколко дейности, носещи радост, се появява и среда - в групата по психотерапия, в групата по танци, в групата за медитация и т.н. Среда със сърцати и точни хора, с които посто1нно взаимодействате. По правило след групите хората често се виждат на заведение на по салатка и хортуване. Създават се прекрасни приятелства, а потребността от емоционална общност все повече се запълва, махранва. Сега сте гладна, това е. Психотерапията Ви помага да си помогнете в отговорите на това какво точно искате, как да живеете, с кого, какво да правите, създава във Вас решителна увереност. Успоредно с процеса, който описвам, се получава все по-силно свързване с центъра Ви от смисъл, от любов, от вдъхновение, от увереност идваща не от его напъни, а от духа ви. Религизоните биха нарекли това присъствие на Бога, но назоваването е по-малко съществено от реалното преживяване. Стаявате отново смислена, щастлива, общувате интензивно, пълна сте и преливате, нахранена сте с любящ смисъл. Тогава или нещата в семейната Ви система се променят, или я приемате каквато е и си намирате радостта отвътре и отвън донякъде байпасно, донякъде автопномно, компенсаторно, приятелски и т.н.. или я стигате до други по-цялостни решения, но вече сте готова за тях. 

След малко в ресторанта, Донка - хем да се видим! 

Здравейте,
посттравматичното стресово разстройство води до множество промени в начина на функциониране на нервната система (мозъка и тялото). Буквално физиологията на човека се променя след травматичното събитие.
Някои от тях са:
- промени в "алармената система" на мозъка - амигдалата и прилежащите и структури, които задействат страховия отговор;
- намалена или липсваща активация на мозъчните области свързани с усещането за Аз - медиална префронтална кора, предна цингуларна кора, теменен дял, островен дял;
- намалена/липсаща активация на дорсолатералната префронтална кора
- нефункциониращ/ненормално функциониращ таламус
и други, които не се сещам в момента.
Имайте предвид, че не е задължително всички да са налични или могат да са налични в една или друга степен - това зависи от индивидуалния случай.
Голяма част от тези променени в мозъчните области се отнасят до обработка и интерпретация преживяванията ни и е очевидно защо хората след това стават/се държат по съвсем различен начин.
Общо взето, за да се възстанови човекът е необходимо да се възстановят нормалните модели на мозъчна активация. Има различни начини да се направи това като донякъде зависи от конкретния случай - какво доколкото нефункционира при човекът както трябва.
За повече по темата може да погледнете книгата Тялото помни на Бесел Ван Дер Колк.

Написал си страхотни неща. Ще ги изчета много пъти тези дни, за да вникна хубаво в тях и да се опитам да ги навържа. А относно кръчмата - биваше си я. Предлагам на всяка цена да я повторим. Независимо дали си терапевт или общ работник, ти си страхотен човек и невероятна компания, Орлине. Загуба е за всеки, който не те познава. Скоро не съм общувал с подобна лекота и непринуденост. И въпреки че разговорите бяха на общи теми, си тръгнах удовлетворен, обогатен и някак променен, заземен и смирен. За пореден път се убеждавам колко важна е личността на даден човек и по-точно нейният контраст и пълнота.
 

Удивителна е неизчерпаемата способност на американците да свеждат всичко до пари и дългове - в личен, обществен и пан-световен аспект.
В този смисъл не ме изненадва, че в цитата илюстрация за дълг е имат ли да ти връщат. Както и непоколебимата увереност, че никой нищо не дължи, защото някой си надникнал в Божиите записки и по явно несъмнен начин установил, че у Бог дълг няма. И въобще - що за профанско-метафизичен прочит на понятието ДЪЛГ?
Ако Господ ни е оставил 10 заповеди и още доста други, само че тях е написал на скришно място в сърцето на човека, за да не се загубят никога и всеки да може във всяка секунда да свери часовника на поведението, мислите, чувствата и постъпките си с Божията воля, та ако Той ни е оставил заповеди, а ние не ги спазваме - в дълг ли сме пред Бога или не? А пред себе си? Пред ближните си?
Дълг няма само за вътрешно свободния човек. Защото това, което за другите е дълг, за него е право, носещо радост и освобождение. 

Не съществува дълг , но на какво ниво . На земята всичко е свързано  едно с друго , като това  продължава и във времето .Причина и следствие .